КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Spirokast 10 mg film coated tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Spirokast 10 mg film-coated tablets montelukast
Спирокаст 10 mg филмирани таблетки монтелукаст
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една филмирана таблетка съдържа монтелукаст натрий (montelukast sodium), което е моларният еквивалент на 10 mg монтелукаст.
Помощни вещества:
Всяка таблетка съдържа 100 mg лактоза монохидрат.
За пълният списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Spirokast 4 mg chewabl tablets/
Филмирана таблетка
Бежови на цвят, кръгли, двойно изпъкнали филмирани таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Спирокаст е показан като допълнителна терапия при лечението на онези пациенти на 15 и повече години с лека до умерена персистираща астма, които са недостатъчно добре контролирани с инхалаторни кортикостероиди и при които кратко действащите β-агонисти, „при нужда", осигуряват незадоволителен клиничен контрол на астмата.
При пациенти, на които Спирокаст е предписан за астма, Спирокаст може да облекчи също симптоми на сезонни алергични ринити.
Спирокаст е показан също за профилактика на астма при пациенти, при които преобладаващият компонент е предизвикан от усилие бронхоспазъм.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение:
Перорално приложение
Таблетката трябва да се приема с достатъчно количество течност ( например чаша вода). Дозата за пациенти на 15 и повече години с астма или астма и едновременно сезонен алергичен ринит е таблетка от 10 mg на ден, приемана вечерно време.
Общи препоръки:
Терапевтичния ефект на Спирокаст върху параметрите за контрол на астма се проявява в рамките на един ден. Спирокаст може да се приема с или без храна. Пациентите трябва да бъдат съветвани да продължат приема на Спирокаст, дори когато симптомите на астма са под контрол, както и по време на периодите на влошаване на астмата. Спирокаст не трябва да се употребява едновременно с друг медикамент, съдържащ същото активно вещество, монтелукаст.
Не е необходима корекция на дозата при пациенти в напреднала възраст или пациенти с бъбречна недостатъчност, или с леко до умерено увреждане на черния дроб. Няма данни за пациенти с тежко чернодробно увреждане. Дозировката е еднаква при мъже и жени.
Лечение със Спирокаст във връзка с друго лечение на астма.
Когато лечението със Спирокаст се използва като допълваща терапия към съществуваща схема на лечение.
Инхалаторни кортикостероиди:
Лечението със Спирокаст може да се използва като допълваща терапия към пациенти на инхалаторни кортикостероиди и „при нужда" действащи β-антагонисти, когато не е постигнат адекватен клиничен контрол. Спирокаст не трябва рязко да замести инхалаторните кортикостероиди (Вижте точка 4.4).
Други достъпни дозировки/фармацевтични форми:
5 mg таблетки за дъвчене за педиатрични пациенти от 6 до 14 годишна възраст.
4 mg таблетки за дъвчене за педиатрични пациенти от 2 до 5 годишна възраст.
4.3 Противопоказания/Spirokast 10 mg film coated tablets/
Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пациентите трябва да се съветват никога да не използват пероралния монтелукаст за лечение на астматични пристъпи и да имат на разположение тяхното обичайно животоспасяващо лекарство за тази цел в готовност. Ако настъпи остър пристъп, трябва да се използват бързодействащи инхалаторни β-антагонисти. Пациентите трябва да потърсят лекарски съвет колкото е възможно по-рано, ако имат нужда от повече инхалации с бързодействащи β-антагонисти от обикновено..
Монтелукаст не трябва рязко да замести инхалаторните или пероралните кортикостероиди.
Няма данни, които да демонстрират, че пероралните кортикостероиди могат да се намалят, когато се вземат едновременно с монтелукаст.
В редки случаи, при пациенти на лечение с антиастматични средства, включително монтелукаст може да настъпи системна еозинофилия, понякога изявяваща се с клинични прояви на васкулит съответстващи на синдрома на Churg-Strauss - състояние, което често се лекува със системни кортикостероиди. Обикновено, но не винаги, тези състояния се свързват с намаляване или прекъсване на перорална терапия с кортикостероиди.
Вероятността левкотриеновият рецепторен антагонист да е свързан с възникването на синдрома на Churg- Strauss не може нито да бъде изключена, нито доказана. Лекарите трябва да внимават за появата на еозинофилия, васкулитен обрив, влошаване на белодробните симптоми, усложнения от страна на сърцето, и/или невропатия при пациентите. При пациенти, с поява на тези симптоми трябва да бъде направена преоценка и да се преразгледат техните лечебни схеми.
Лечението с монтелукаст не променя необходимостта на пациентите с аспирин-чувствителна астма да избягват аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства.
Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактаза дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат този медикамент.
4.5 Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
В клиничните проучвания за лекарствени взаимодействия, препоръчваната клинична доза на монтелукаст няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиките на следните лекарства: теофилин, преднизон, преднизолон, перорални контрацептиви (етинил естрадиол/норетиндрон 35/1), терфенадин, дигоксин и варфарин.
Площта под кривата на плазмената концентрация (AUC) на монтелукаст намалява приблизително 40% при лица с едновременно приложение на фенобарбитал. Тъй като монтелукаст се метаболизира от CYP 3А4, трябва да се внимава, особено при деца, когато монтелукаст се прилага с индуктори на CYP ЗА4, като фенитоин, фенобарбитал и рифампицин.
In vitro проучвания са показали, че монтелукаст е силен инхибитор на CYP 2С8. Но, данни от клинични проучвания за лекарствени взаимодействия, включващи монтелукаст и розиглитазон (проучван субстрат, представителен за лекарствените продукти, които се метаболизират основно чрез CYP2C8) показват, че монтелукаст не инхибира CYP2C8 in vivo. Ето защо не се допуска, че монтелукаст променя метаболизма на лекарства, които се метаболизират от този ензим (например паклитаксел, розиглитазон, репаглинид).
4.6 Бременност и кърмене
Употреба по време на бременност
Проучванията върху животни не показват вредни ефекти във връзка с въздействието върху бременността и ембрионалното/феталното развитие.
Ограничени данни от наличната база данни при бременност не предполагат причинна връзка между монтелукаст и малформации (напр. дефекти на крайниците), които са съобщавани рядко в условия на пост-маркетингов опит по света.
Монтелукаст може да бъде използван по време на бременността само ако е несъмнено наложително.
Употреба по време на кърмене
Проучвания при плъхове, показват, че монтелукаст се екскретира в млякото (Вижте точка 5.3). Не е известно дали монтелукаст се екскретира в човешкото мляко.
Спирокаст може да бъде използван от кърмещи майки само ако е несъмнено наложително.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма представени изпитвания върху способността на пациентите да шофират и работят с машини.
Не се очаква монтелукаст да повлиява способността на пациентите да шофират автомобил или да работят с машини. Въпреки това, в много редки случаи, отделни индивиди са съобщавали за сънливост или замайване.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Spirokast 10 mg film coated tablets/
Честотата на посочените нежелани лекарствени реакции се определя при следните условия:
„Много чести >1/10); чести (>1/100 до <1/10); нечести (> 1/1,000 до < 1/100); редки (>1/10,000 до <1/1,000); много редки (<1/10,000)), с неизвестна честота (не могат да бъдат определени от наличните данни)".
При всяка група нежеланите лекарствени реакции са представени в ред по намаляване на сериозността им.
Монтелукаст е оценяван в клинични изпитвания както следва:
• 10 mg филмирани таблетки при приблизително 4000 възрастни пациента на 15 и повече години
• 10 mg филмирани таблетки при приблизително 400 възрастни пациентасъс сезонни алергични ринити на 15 и повече години
• 5 mg таблетки за дъвчене при приблизително 1750 педиатрични пациента на възраст от 6 до 14 години
Следните лекарство-свързани нежелани реакции са докладвани в клиничните изпитвания често (> 1/100, < 1/10) при пациенти лекувани с монтелукаст и с по-голяма честота отколкото при пациентите лекувани с плацебо:
Класификация според телесна система | Възрастни пациенти 15 и повече годишни (две 12-седмични изпитвания; n=795) | Педиатрични пациента От 6 до 14 години (едно 8-седмично изпитване n=201) (две 56-седмични изпитвания; n=615) |
Нарушения на нервната система | Главоболие | Главоболие |
Стомашно-чревни нарушения | Болка в корема |
При продължително лечение в клиничните изпитвания с ограничен брой пациенти за период до 2 години при възрастни и за период до 6 месеца при деца от 6 до 14 годишна възраст, профилът на безопасност не се е променил.
Следните нежелани реакции са докладвани през пост-маркетинговия период:
Инфекции и инфестации: инфекции на горните дихателни пътища.
Нарушения на кръвта и лимфната система: повишена склонност към кървене
Нарушения на имунната система: свръхчувствителност включващи анафилаксия, еозинофилна инфилтрация на черния дроб
Психични нарушения: нарушения на съня, включително кошмари, халюцинации, ин-сомния, сомнамбулизъм, раздразнителност, тревожност, неспокойство, възбуда, включително агресивно поведение или враждебност, тремор, депресия, мисли и опити за самоубийство (склонност към самоубийство) в редки случаи
Нарушения на нервната система: замаяност, сънливост, парестезия/хипоестезия, гърчове
Сърдечни нарушения: палпитации
Респираторни, гръдни и медиастинална нарушения: епистаксис
Гастроинтестинални нарушения: диария, сухота в устата, диспепсия, гадене, повръщане
Хепато-билиарни нарушения: повишени нива на серумните трансаминази (ALT, AST), хепатит (включително холестатичен, хепатоцелуларен, и смесено чернодробно увреждане).
Нарушения на кожата и подкожната тъкан: ангиоедем, кръвонасядане, уртикария, пруритус, обрив, еритема нодозум
Мускулно-скелетни нарушения и нарушения на съединителната тъкан: артралгия, миалгия, включително мускулни крампи
Обши нарушения и нарушения на мястото на приложение: астения/умора, неразположение, оток, треска.
Много редки случаи на синдром на Chuxg-Strauss Syndrome (CSS) са съобщавани по време на лечение на астматични пациенти с монтелукаст (Вижте точка 4.4).
4.9 Предозиране
Няма специфична информация за лечение при предозиране на монтелукаст. При проучвания за хронична астма, монтелукаст е прилаган на възрастни пациенти в дози до 200 mg/дневно в продължение на 22 седмици, а при краткосрочни проучвания - до 900 mg/дневно за приблизително една седмица, без клинично значими нежелани лекарствени реакции.
Съществуват съобщения за остро предозиране по време на постмаркетинговия период и клинични проучвания с монтелукаст. Те включват доклади за възрастни и деца с дози до 1000 mg (приблизително 61 mg/kg при дете на 42-месечна възраст). Наблюдаваните клинични и лабораторни находки са били съвместими с профила на безопасност при възрастни и деца.Не е имало нежелани лекарствени реакции в болшинството от случаите на предозиране. Най-често наблюдаваните нежелани реакции са били в съответствие с профила на безопасност на монтелукаст и са включвали коремна болка, безсъние, жажда, главоболие, повръщане и психомоторна хиперактивност.
Не е известно, дали монтелукаст се диализира чрез перитонеална или хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антагонисти на левкотриеновия рецептор АТС код: R03D С03
Цистеинил-левкотриените (LTC4, LTD4, LTE4) са мощни възпалителни еикозаноиди, освобождавани от различни клетки, включително мастоцити и еозинофили. Тези важни про-астматични медиатори се свързват с цистеинил - левкотриенови (CysLT) рецептори. CysLT тип-1 (CysLT1) рецептор се намира във въздухоносните пътища (включително гладкомускулни клетки и макрофаги) и други проинфламаторни клетки (включително еозинофили и определени миелоидни стволови клетки). CysLTs са свързани с патофизиологията на астмата и алергичния ринит. При астма, медиирани-те левкотриени ефекти включват бронхоспазъм, лигавична секреция, съдова пролуск-. ливост и еозинофилно въвличане. При алергичния ринит, CysLTs се освобождават от носната лигавица след излагане на алерген, по време както на ранно-фазовите, така и на късно-фазовите реакции и свързани със симптомите на алергичния ринит. Демонстрирано е увеличено съпротивление на носните пътища и симптомите на носна обструкция при назалната провокация с CysLTs.
Монтелукаст е перорално активно вещество, което се свързва с висок афинитет и селективност с CysLTi рецептора.
В клинични изпитвания, монтелукаст инхибира бронхоконстрикция, дължаща се на инхалиран LTD4, при дози по-ниски от 5 mg. Бронходилатацията се наблюдава в рамките на 2 часа от пероралния прием. Бронходилатацията, предизвикана от β-антагонист е била адитивна към предизвиканата от монтелукаст.
Лечението с монтелукаст повлиява така, че оинхибира и ранната и късната фаза на бронхоконстрикция, дължащ се на антиген. Монтелукаст, в сравнение с плацебо, намалява еозинофилите в периферната кръв на възрастни и деца. В отделно изпитване, лечението с монтелукаст значимо намалява еозинофилите във въздухоносните пътища (измерено в храчката) и в периферната кръв, като подобрява клиничния контрол на астмата.
В изпитвания при възрастни, монтелукаст, 10 mg веднъж дневно, сравнен с плацебо, показва значително подобрение в сутрешния FEV1 (10,4 % спрямо 2,7 % промяна спрямо изходните стойности) и сутрешната скорост на пиковия експираторен поток (РЕFR) (24,5 L/min спрямо 3,3 L/min промяна спрямо изходните стойности) и значително понижава общата употреба на β-агонист (-26,1 % спрямо -4,6 % промяна спрямо изходните стойности). Подобрението на докладваните от пациентите дневни и нощни астматични симптоми е значително по-добро спрямо плацебо.
Изпитвания при възрастни пациенти показват способността на монтелукаст да допълва клиничния ефект на инхалационния кортикостероид (% промяна спрямо изходните стойности за инхалационен беклометазон плюс монтелукаст срещу беклометазон, съответно за FEV1: 5,43 % спрямо 1,04 %; употреба на β-агонист: -8,70 % спрямо 2,64 %). В сравнение с инхалационен беклометазон (200 μg два пъти дневно с устройство за впръскване), монтелукаст показва по-бърз начален отговор, въпреки че след 12-седмично изпитване, беклометазон постига по-висок среден клиничен отговор (% промяна спрямо изходните стойности за монтелукаст срещу беклометазон, респективно за FEV1: 7,49 % спрямо 13,3 %; употреба на β-агонист: -28,28 % спрямо -43,89 %). Въпреки това, в сравнение с беклометазон, висок процент пациенти, лекувани с беклометазон, постигат подобен клиничен отговор (напр., 50 % от пациентите, лекувани с беклометазон постигат подобрение на FEV1 от приблизително 11 % или повече от изходните, докато приблизително 42 % от пациентите лекувани с монтелукаст постигат същия отговор).
Проведено е клинично изпитване за оценка на действието на монтелукаст при симптоматично лечение на сезонни алергични ринити при възрастни пациенти на 15 и повече години с астма и едновременно сезонен алергичен ринит. В това проучване, монтелукаст 10 mg таблетки, приеман веднъж дневно, е довел до значимо подобрение спрямо плацебо в общата оценка на дневните ринитни симптоми. Общата оценка на дневните ринитни симптоми обобщава общата оценка на дневните носни симптоми (носна кон-гестия, ринорея, сърбеж в носа и кихане) и общата оценка на нощните симптоми (носна конгестия при събуждане, трудно заспиване и събуждане през нощта). Крайната съставна оценка на алергичните ринити на пациенти и лекари е значимо подобрена спрямо плацебо. В това проучване оценяването на ефикасността при астма не е на първо място.
В 8-седмично изпитване при педиатрични пациенти от 6 до 14 годишна възраст, монтелукаст 5 mg веднъж дневно, сравнен с плацебо, значително подобрява респираторната функция (FEV1 8,71 % спрямо 4,16 % промяна спрямо изходните стойности; AM PEFR 27,9 L/min спрямо 17,8 L/min промяна спрямо изходните стойности) и намалява нуждата от използване на ß- агонисти "при нужда" (-11,7 % спрямо + 8,2 % промяна спрямо изходните стойности).
Значително намаление на индуцираната от физически усилия бронхоконстрикция (EIB) е демонстрирана при 12-седмично изпитване при възрастни (максимално понижение на FEV1 22,33 % за монтелукаст спрямо 32,40 % за плацебо; време за възстановяване до ниво около 5 % от изходните стойности FEV1 44,22 минути спрямо 60,64 минути). Този ефект е последователен през 12-седмичния период на проучването. Намалението на EIB също е демонстрирано в краткосрочно изпитване при педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 години (максимално понижение на FEV1 18,27 % спрямо ,11 %; време за възстановяване до ниво около 5 % от изходното FEV1 17,76 минути спрямо 27,98 минути). Ефектът на двете изпитвания е демонстриран в края на интервала на дозиране веднъж дневно.
При чувствителни към аспирин астматици получаващи едновременно инхалаторни и/или перорални кортикостероиди, лечението с монтелукаст, сравнено с плацебо, води да значително подобрение в контрола на астмата (FEV1 8,55 % спрямо -1,74% промяна спрямо изходните стойности и понижение в общата употреба на ß-агонисти -27,78 % спрямо 2,09 % промяна спрямо изходните стойности).
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
След орално приложение монтелукаст се абсорбира бързо. Средната пикова плазмена концентрация (Сmах) за филм-таблетките от 10 mg, се достига 3 часа (Тmах) след приложение на гладно при възрастни. Средната орална бионаличност е 64 %. Оралната бионаличност и Сmах не се повлияват от стандартно хранене. Безопасността и ефикасността са демонстрирани при клинични изпитвания, при които 10mg филмирани таблетки са прилагани независимо от времето на поемане на храна.
С таблетките за дъвчене от 5 mg, Cmax се достига 2 часа след приложението при възрастни на гладно. Средната орална бионаличност е 73 % и се намалява до 63% при стандартно хранене.
Разпределение
Монтелукаст се свързва повече от 99 % с плазмените протеини. Steady-state обема на разпределение на монтелукаст достига средно до 8 -11 литра. Изследвания при плъхове с радиоактивно белязан монтелукаст, показват минимално преминаване през кръвно-мозъчната бариера. Освен това, концентрациите на радиомаркиран материал на 24 час след дозата са минимални във всички други тъкани.
Биотрансформация
Монтелукаст се метаболизира в голяма степен. При проучвания с терапевтични дози, плазмените концентрации на метаболитите на монтелукаст не са измерими в -равновесно състояние при възрастни и деца.
In vitro изследвания, при които са използвани човешки чернодробни микрозоми, показват, че в метаболизма на монтелукаст са включени цитохроми Р450 ЗА4, 2А6 и 2С9.
Базирайки се на понататъшни in vitro резултати в човешки чернодробни микрозоми, терапевтичните плазмени концентрации на монтелукаст не потискат цитохроми Р450 ЗА4, 2С9ДА2, 2А6, 2С19 или 2D6. Приносът на метаболитите на монтелукаст към терапевтичния ефект е минимален.
Елиминиране:
При здрави възрастни плазменият клирънс на монтелукаст е средно 45 ml/min. След една перорална доза на радиомаркиран монтелукаст, 86% от радиоактивността е открита във фекалните маси от 5 дни и <0.2% в урината. Това, свързвано с определената за монтелукаст перорална бионаличност, показва, че монтелукаст се екскретира почти изключително чрез жлъчката.
Характерни особености на пациента
Не е необходимо съобразяване на дозировката за пациенти в напреднала възраст или с лека до умерена чернодробна недостатъчност. Не са провеждани изпитвания с пациенти с бъбречни увреждания. Тъй като монтелукаст и неговите метаболити се елиминират чрез жлъчката, не е необходимо съобразяване на дозировката при пациенти с бъбречно увреждане. Няма фармакокинетични данни за пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (Child - Pugh степен > 9).
При високи дози монтелукаст (20- и 60-пъти над препоръчваната доза при възрастни) се наблюдава намаление в плазмените концентрации на теофилин. Този ефект не е наблюдаван при препоръчваната доза от 10 mg дневно.
5.3 Предклинични данни за безопасност
В проучвания при животни за токсичността на лекарствения продукт са били наблюдавани минимални биохимични промени в серумните нива на ALT, глюкоза, фосфор и триглицериди, които обаче са били преходни. Проявите на токсичност при животните са били увеличаване на саливацията, гастроинтестинални симптоми, редки изпражнения и йонен дисбаланс. Тези симптоми са наблюдавани при дози 17 пъти по-високи от клиничните. При маймуни нежеланите лекарствени реакции са възниквали при дози от 150 mg/kg/дневно (> 232 пъти по-голяма доза от клиничната). При проучвания при животни монтелукаст не е оказал ефект върху фертилитета или репродуктивните възможности при доза, надхвърляща клиничната с повече от 24 пъти. В проучване с плъхове за фертилността, е било наблюдавано леко намаляване на теглото при малките при доза 200 mg/kg/дневно (>69 пъти клиничната доза). В проучвания със зайци, е наблюдавана по-висока честота на непълна оеификация в сравнение със съответните контролни животни при приложение на доза 24 пъти над клиничйата.Не са наблюдавани аномалии при плъхове. Монтелукаст преминава през плацентарната бариера и се екскретира в кърмата при животни.
Смърт не настъпва при еднократен перорален прием на монтелукаст натрий в дози до 5000 mg/kg при мишки и плъхове, (15,000 mg/m2 и 30,000 mg/m2 съответно при мишки и плъхове) максимално изпитана доза. Тази доза отговаря на 25,000 пъти препоръчителната човешка дневна доза при възрастни (определена при възрастни пациенти с тегло 50 kg).
Установено е, че монтелукаст не е фототоксичен при мишки за UVA, UVB или лъчите от видимия спектър при дози до 500 mg/kg/дневно (приблизително >200 пъти над клиничната доза).
Монтелукаст не е бил мутагенен в in vitro и in vivo изпитвания, нито туморен при гризачи.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро
Микрокристална целулоза
Лактоза монохидрат
Кроскармелоза натрий
Динатриев едетат
Магнезиев стеарат
Филмиращо покритие
Хипромелоза
Хидроксипропилцелулоза
Титанов диоксид
Жълт железен оксид (El 72)
Червен железен оксид (Е 172)
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Лекарственият продукт не изисква специални условия на съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Nylon/Alu/PVC - алуминиеви/блистери:
блистер (без означение на дните от седмицата): 28, 56, 98 таблетки
HDPE бутилка (c PP капачка и сушител): 28, 56, 98 таблетки
Не всички видове могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Неизползвания продукт или отпадъчни материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Zentiva, k. s., U kabelovny 130 Prague 10, Чешка Република