КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Versatis 5% medicated plaster/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Versatis 5% medicated plaster
Версатис 5% лечебен пластир
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки пластир с размер 10 х 14 cm съдържа 700 mg (5% тегловни) лидокаин (Lidocain) (50 mg лидокаин на един грам адхезивна основа).
Помощни вещества: метил парахидроксибензоат 14 пропил парахидроксибензоат 7 mg пропиленгликол 700 mg
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Versatis 5% medicated plaster/
Лечебен пластир.
Бял хидрогелен пластир, съдържащ адхезивно вещество, който е наложен върху нетъкана основа от полиетилентерефталат, с вдлъбнато релефно изображение "Lidocain 5%" и покрит с пропусклив слой полиетилентерефталат.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Версатис е показан за симптоматично облекчаване на невропатична болка, дължаща се на предшестваща инфекция с херпес зостер (постхерпесна невралгия, ПХН).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни и пациенти в старческа възраст
Болезнената зона трябва да бъде покрита с пластир един път дневно за срок до 12 часа за 24-часов период. Трябва да се използва само необходимата бройка пластири за ефективно лечение. Когато се налага, пластирите могат да се нарежат на по-малки размери преди отстраняването на освобождаващия слой. Общо могат да се използват до три пластира едновременно.
Пластирът трябва да се наложи върху интактна, суха, нераздразнена кожа (след заздравяване на лезиите от херпесната инфекция).
Всеки пластир трябва да се носи не повече от 12 часа. Последващият интервал без пластир трябва да бъде поне 12 часа.
Пластирът трябва да се наложи върху кожата веднага след изваждането му от плика и след отстраняване на освобождаващия слой от повърхността е гел. Космите в болезнената зона трябва да се отрежат с ножица (да не се бръснат). ,;
След 2-4 седмици трябва да се прецени ефектът от лечението. Ако не се наблюдава повлияване от Версатис след този период или облекчаващия ефект може да се свърже само със защитните свойства на пластира върху кожата, лечението трябва да се прекрати, тъй като възможните рискове може да са по-големи от ползите в този случай (вж. точки 4.4 и 5.1). Лечението трябва да се преценява на правилните интервали, за да се определи доколко количеството пластири, необходими за покриване на болезнената зона, може да се намали или да се удължи периодът без пластир.
Не се препоръчва употребата на Версатис при пациенти под 18 години поради липсата на данни за ефикасност и безопасност в тази група.
4.3 Противопоказания/ Versatis 5% medicated plaster/
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества. Пластирът също така е противопоказан при пациенти с известна свръхчувствителност към други местни анестетици от амиден тип, например бупивакаин, етидокаин, мепивакаин и прилокаин.
Пластирът не трябва да се налага върху възпалена или наранена кожа, като активни лезии от херпес зостер, атопичен дерматит или рани.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пластирът не трябва да се прилага върху лигавици. Трябва да се избягва контакт на пластира с очите.
Пластирът съдържа пропиленгликол, който може да предизвика дразнене на кожата. Той съдържа също така метил парахидроксибензоат и пропил парахидроксибензоат, които могат да причинят алергични реакции (възможно е да са от забавен тип).
Пластирът трябва да се употребява внимателно при пациенти е тежко увредена сърдечна, бъбречна или чернодробна функция.
За един от метаболитите на лидокаина, 2,6-ксилидин, е доказано, че е генотоксичен и канцерогенен при плъхове (вж. точка 5.3). Доказано е, че вторичните метаболити са мутагенни. Клиничното значение на тези признаци е неизвестно. Поради това продължителното лечение с Версатис е оправдано само ако е налице терапевтична полза за пациента (вж. точка 4.2).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани проучвания за взаимодействията. По време на клиничните проучвания с пластира не са наблюдавани клинично значими взаимодействия.
Тъй като максималните плазмени нива на лидокаин, наблюдавани по време на клинични проучвания при използване на пластира са ниски (вж. точка 5.2), то фармакокинетични взаимодействия са малко вероятни.
Въпреки че абсорбцията на лидокаин през кожата обичайно е ниска, пластирът трябва да се употребява внимателно при пациенти, приемащи лекарствени продукти против аритмия от клас I (например токаинид, мексилетин) и други местни анестетици, тъй като не може да се изключи адитивно системно действие.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Лидокаинът минава през плацентата. Все пак няма достатъчно данни от използването на лидокаин при бременни жени.
Проучванията при животни са непълни по отношение на въздействие върху бременност, ембрионалното и фетално развитие, раждане или постнатално развитие (вж. точка 5.3). :
Потенциалният риск за хората е неизвестен. Следователно Версатис не трябва да се използва при бременност, освен ако не е категорично необходимо.
Кърмене
Лидокаинът се излъчва в кърмата. Не са проведени обаче проучвания на пластира при кърмачки. Тъй като метаболизирането на лидокаина настъпва относително бързо и почти изцяло в черния дроб, очаква се много малки количества от лидокаина да бъдат излъчвани в човешкото мляко.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Ефект върху способността за шофиране и работа с машини би бил необичаен, тъй като системната абсорбция е минимална (вж. точка 5.2).
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Versatis 5% medicated plaster/
При всяко групиране, в зависимост от честотата им, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
При приблизително 16% от пациентите може да се очакват нежелани лекарствени реакции. Това са местни реакции, дължащи се на естеството на лекарствения продукт.
Най-често съобщаваните нежелани реакции са реакции на мястото на приложение и включват еритем, обрив, сърбеж на мястото на приложение, изгаряне на мястото на приложение, дерматит на мястото на приложение, еритем на мястото на приложение, мехурчета на мястото на приложение, дерматит, раздразнение на кожата и сърбеж.
Таблицата по-долу изброява нежеланите реакции, съобщени в проучвания на пациенти с постхерпесна невралгия, които са получавали пластира. Те са изброени по системо-органни класове и честота. Честотите са дефинирани като: много чести (>1/10); чести (>1/100 до <1/10); нечести (>1/1 000 до<1/100); редки (>1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести:Кожни лезии
Наранявания,отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции
Нечести:Нараняване на кожа
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Много чести:Реакции на мястото на приложение
Следните реакции са наблюдавани при пациенти, получили пластира след пускането му в продажба:
Наранявания,отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции-
Много редки :Отворена рана
Нарушения на имунната система
Много редки: Анафилактична реакция, свръхчувствителност
Всички нежелани реакции са преобладаващо с лек и умерен интензитет. От тях по-малко от 5% водят до спиране на лечението.
Системните нежелани реакции след правилното прилагане на пластира са необичайни, тъй като системната концентрация на лидокаин е много ниска (вж. точка 5.2). Системните нежелани реакции към лидокаин са подобни на тези, наблюдавани при другите амидни местни анестетици (вж. точка 4.9).
4.9 Предозиране
Предозиране с пластира е необичайно, но не може да се изключи, че неправилното приложение, като прилагането на по-голям брой пластири едновременно при удължено време на приложение, или прилагането на пластира върху увредена кожа могат да доведат до по-високи от нормалните плазмени концентрации. Възможните признаци на системна токсичност ще бъдат подобни по естество на тези, наблюдавани след приложение на лидокаин като локален анестетик, и могат да включват следните признаци и симптоми: замаяност, повръщане, сънливост, гърчове, мидриаза, брадикардия, аритмия и шок.
Освен това познати лекарствени взаимодействия, свързани със системните концентрации на лидокаин, с бета-блокери, CYP3A4 инхибитори (например имидазолови производни, макролиди) и антиаритмични медикаменти, могат да станат клинично значими при предозиране.
В случай на подозирано предозиране пластирът трябва да се махне и ако съществува клинична необходимост, да се предприемат поддържащи мероприятия. Лидокаинът няма антидот.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: местни анестетици, амиди
АТСкод:D04AB01
Механизъм на действие
Доказано е в проучвания, че лидокаинът, когато се приложи локално под формата на пластир, предизвиква местен обезболяващ ефект. Механизмът, по който това настъпва, се дължи на стабилизиране на мембраните на невроните, което се смята, че причинява забавяне на пропускливостта на натриевите канали и води до намаляване на болката.
Клинична ефективност
Лечението на болката при ПХН е трудно. Доказана е ефикасността на Версатис при симптоматичното облекчаване на алодиния по време на ПХН, при някои случаи (вж. точка 4.2).
Ефективността на Версатис е доказана при проучвания на постхерпесна невралгия. Не са проучвани други модели на невропатична болка.
Проведени са две основни контролирани проучвания за оценяване на ефикасността на лечебния пластир с 5% лидокаин.
В първото проучване пациентите се набират от популация, за която се смята предварително, че ще отговори на приложението на продукта. Дизайнът е на кръстосано проучване с 14 дни терапия с , лечебен пластир с 5% лидокаин, последвана от плацебо, или обратно. Първичната крайна точка е . била времето за излизане от проучването, когато пациентите се изключват, тъй като облекчаването на болката е с две степени по-ниско в сравнение с обичайната им реакция според шестстепенната скала (диапазонът е от влошаване до пълно облекчаване). Включени са 32-ма пациенти, 30 от крито завършват проучването. Средното време до изключване, в групата на плацебо, е било 4 дни, а за ефикасно лечение - 14 дни (номинална стойност < 0,001); никой от пациентите в групата на активно лечение не е изключен по време на двуседмичния период на лечение.
Във второто проучване са набрани 5-има пациенти с постхерпесна невралгия и са разпределени за открито активно лечение с лечебен пластир с 5% лидокаин за период от осем седмици. В условията на неконтролирано (с активно лечение или плацебо) проучване около 50% от пациентите се повлияват от лечението, като е измерена с две степени по-ниска от обичайната им реакция според шестстепенната скала (диапазонът е от влошаване до пълно облекчаване). Общо 71 пациенти са рандомизирани да получат или плацебо, или лечебен пластир с 5% лидокаин в последвалото продължение от 2-14 дни. Критерий за достигане на първичната крайна точка е липсата на ефикасност в два последователни дни, което води до спиране на лечението. Оттеглиха се 9 от 36 от пациентите на активно лечение и 16 от 35 от пациенти на плацебо поради липса на полза от лечението.
Последващите анализи на второто проучване сочат, че началния отговор е независим от продължителността на съществуващата преди това ПХН. Въпреки това схващането, че пациенти с по-голяма продължителност на ПХН (> 12 месеца) ще имат по-голяма полза от активното лечение, се подкрепи от установяването на обстоятелството, че пациенти от тази група по-често отпадат от проучването поради липса на ефикасност, след като бъдат прехвърлени на лечение с плацебо по време на двойносляпата част на това проучване, в която има възможност за оттегляне.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Когато лечебният пластир с 5% лидокаин се прилага според максималната препоръчана доза (3 пластира, приложени едновременно в продължение на 12 часа), около 3 ± 2% от общата доза лидокаин се откриват системно, както след еднократно, така и след многократно приложение.
Популационният кинетичен анализ на проучванията за клинична ефикасност при пациенти, страдащи от ПХН, разкрива средна максимална концентрация на лидокаин от 45 ng/ml след приложение на 3 пластира едновременно 12 часа дневно, след многократно приложение в продължение до 1 година. Тази концентрация е в съответствие с наблюдаваните при фармакокинетичните проучвания при пациенти с ПХН (52 ng/ml) и при здрави доброволци (85 и 125 ng/ml).
Лидокаина и неговите метаболити MEGX, GX и 2 6-ксилидин нямат тенденция за кумулиране, като равновесните концентрации се достигат през първите четири дни.
Популационният кинетичен анализ сочи. че когато се увеличи броят на едновременно носените пластири от 1 на 3, системната експозиция се увеличава незначително и непропорционално на броя на използваните пластири.
Разпределение
След интравенозно приложение на лидокаин на здрави доброволци, обемът на разпределение, който се установява, е 1,3 ± 0,4 l/kg (средна стойност ± С.О., n = 15). Обемът на разпределение на лидокаина показва отсъствие на възрастова зависимост, той е намален при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност и увеличен при пациенти с чернодробно заболяване. При плазмените концентрации, достигнати при използването на пластир, приблизително 70% от лидокаина са свързани с плазмените протеини. Лидокаинът минава през плацентната и кръвномозъчната бариера, вероятно чрез пасивна дифузия.
Биотрансформация
Лидокаинът се метаболизира бързо в черния дроб до няколко метаболита. Основният метаболитен път за лидокаина е N-деалкилацията до моноетилглицинксилидид (MEGX) и глицинксилидид (GX), като и двата са по-слабо активни от лидокаина и се откриват в ниски концентрации. Те се хидролизират до 2,6-ксилидин, който се превръща в конюгиран 4-хидрокси-2,6-ксилидин.
Метаболитът 2,6-ксилидин е с неизвестна фармакологична активност, но показва канцерогенен потенциал при плъхове (вж. точка 5.3). Популационният кинетичен анализ показва средна максимална концентрация за 2,6-ксилидина от 9 ng/ml след приложение в продължение на една година. Това е потвърдено от фармакокинетично проучване от фаза I. Не са налични данни за метаболизма на лидокаина в кожата.
Елиминация
Лидокаинът и неговите метаболити се излъчват през бъбреците. Над 85% от дозата се откриват в урината под формата на метаболити или активно вещество. По-малко от 10% от дозата на лидокаина се излъчват непроменени. Основният метаболит в урината е конюгат от 4-хидрокси-2,6-ксилидин, който е 70 до 80% от дозата, излъчена в урината. 2,6-ксилидинът се излъчва в урината на човек при концентрация, по-ниска от 1 % от дозата. Времето на полуживот на лидокаина след прилагане на пластир при здрави доброволци е 7,6 часа. Излъчването на лидокаина и метаболитите му може да бъде забавено при сърдечна, бъбречна или чернодробна недостатъчност.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При неклиничните изпитвания само при експозиции, за които се счита, че са в достатъчна степен по-големи от максималната експозиция при хора се наблюдават ефекти, които имат малко значение за клиничната употреба.
В токсикологичните проучвания, описани в литературата, след системно приложение на лидокаин, се наблюдават сърдечносъдови (тахикардия или брадикардия, намаление на сърдечния дебит и кръвно налягане, спиране на сърцето) и реакции от страна на централната нервна система (гърчове, кома, спиране на дишането) при дози, превишаващи достатъчно максималната експозиция при човек след лечение с Версатис. Това показва, че тези ефекти имат малко значение за клиничното приложение.
Лидокаин хидрохлорид не е показал генотоксичност, когато е изследван in vitro или in vivo. Продуктът на хидролизата му и метаболит, 2,6-ксилидин, показа смесена генотоксична активност при няколко проучвания, особено след метаболитно активиране.
Не са провеждани проучвания за канцерогенност на лидокаин. Проучванията, проведени с метаболита 2,6-ксилидин, примесен към храната на мъжки и женски плъхове, водят до свързани с лечението цитотоксичност и хиперплазия на назалния обонятелен епител и са наблюдавани карциноми и аденоми в носната кухина. Туморогенни промени се откриват също така в черния дроб и подкожието. Тъй като рискът за човека е неясен, продължителното лечение с високи дози лидокаин трябва да бъде избягвано.
Лидокаинът няма действие върху общата репродуктивна способност или фертилитета при женски плъхове при плазмени концентрации, превишаващи до 130 пъти тези. наблюдавани при пациенти. Не са наблюдавани странични явления в едно проучване върху ембрио-феталната тератогенност при плъхове, при плазмена концентрация 200 пъти по-висока от наблюдаваната при хората.
Проучванията върху животни са непълни по отношение на въздействие върху бременност, ембрионално и фетално развитие, раждане или постнатално развитие.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Самозалепващ, се слой: глицерол,
течен сорбитол (кристализиращ), кармелоза натрий, пропиленгликол (F 1520), урея,
каолин, тежък, винена киселина, желатин,
поливинилов алкохол,
алуминиев глицинат.
динатриев едетат,
метил парахидроксибензоат (Е218),
пропил парахидроксибензоат (Е216),
полиакрилова киселина,
натриев полиакрилат.
пречистена вода.
Основна тъкан:
полиетилентерефталат (PET)
Освобождаващ слой:
полиетилентерефталат
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
3 години
След първото отваряне на плика пластирите трябва да се използват в срок от 14 дни.
6.4 Специални условия на съхранение
Да не се съхранява в хладилник или замразява.
След първото отваряне: съхранявайте плика плътно затворен.
6.5 Данни за опаковката
Многократно плътно затварящ се плик от хартия/полиетилен/алуминий/етилен метакрилова киселина съполимер, съдържащ 5 пластира.
Всяка кутия съдържа 5, 10, 20, 25 или 30 пластира. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
След употреба пластирът все още съдържа активно вещество. След отстраняването използваните пластири трябва да се прегънат на две, с адхезивната част навътре, така че самозалепващият слой да не остава открит, и пластирът трябва бъде изхвърлен.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Grünenthal GmbH Zieglerstrasse 6 52078 Aachen Германия
