КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Ternafin tabl. 250 mg x 20/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ТЕРНАФИН 250 mg таблетки
TERNAFIN 250 mg tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа активното вещество тербинафинов хидрохлорид (terbinafine hydrochloride), еквивалентно на тербинафин 250 mg.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Ternafin tabl. 250 mg x 20/
Кръгли, плоски таблетки с делителна черта от едната страна и диаметър 10 mm, бели до почти бели на цвят, без мирис.
Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
• Кожни дерматофитии (tinea corporis, tinea pedis, tinea cruris, tinea capitis), предизвикани от: Trichophyton (T. rubrum, T. mentagrophytes, T. violaceum, T. verrucosum), Epidermophyton floccosum, Microsporum canis.
• Кожни кандидози (предимно от Candida albicans).
• Онихомикози (гъбични инфекции на ноктите), предизвикани от дерматофити.
Пероралната форма на тербинафин не е ефикасна при Pityriasis versicolor за разлика от локалните форми.
При кожни дерматофитии и кандидози тербинафин се назначава само при тежки, обширни лезии или при резистентност към локално лечение.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Пероралната терапия с Тернафин се назначава в зависимост от локализацията, тежестта и разпространението на инфекцията.
Дозата и продължителността на лечението се определят индивидуално в зависимост от микологичната диагноза, тежестта на заболяването и терапевтичния отговор. Признаците и симптомите на инфекцията могат да отзвучат напълно няколко седмици след микологичното излекуване.
Начин на приложение: перорално.
Бионаличността на тербинафин не се повлиява от храната.
Деца:
Не се препоръчва употребата на Тернафин при деца под 2 години (< 12 kg) поради липса на данни за безопасност и ефикасност.
Деца с телесно тегло под 20 kg - 62,5 mg еднократно дневно
Деца с телесно тегло от 20 до 40 kg- 125 mg еднократно дневно
Деца с телесно тегло над 40 kg - 250 mg еднократно дневно
Възрастни:
Дневната доза е 250 mg приета еднократно.
Продължителност на лечението:
Дерматомикози:
• tinea pedis (с интердигитална локализация, плантарна и мокасинов тип) - 2 до 6 седмици;
• дерматомикози, засягащи големите гънки, кожата в областта на гърдите и корема (tinea corporis) - 4 седмици;
• tinea cruris - 2 до 4 седмици;
• кандидоза на кожата - 2 до 4 седмици;
• tinea capitis (развива се предимно при деца) - 4 седмици.
Онихомикози
Онихомикози по ръцете - средна продължителност на терапевтичен курс - 6 седмици.
Онихомикози по краката - средна продължителност на терапевтичен курс - 12 седмици.
Продължителността на лечението зависи от локализацията на поражението и скоростта на израстване на нокътя, като средната му продължителност е от 6 седмици до 3 месеца. В случай на необходимост лечението може да продължи до 6 месеца и повече.
При онихомикози оптимален клиничен ефект се наблюдава няколко месеца след микологичното излекуване и прекратяване на терапията.
Специални популации пациенти:
Пациенти с бъбречни нарушения - при пациенти с нарушена бъбречна функция употребата на тербинафин не е адекватно проучена, поради което не се препоръчва (вж. 4.4. „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба" и 5.2. „Фармакокинетични свойства").
Пациенти с чернодробни нарушения - употребата на Тернафин таблетки не се препоръчва при пациенти с активно или хронично чернодробно заболяване (вж. 4.4. „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба").
Пациенти над 65 год. - няма данни, които да предполагат, че в тази възрастова група е необходима корекция на дозировката. Няма данни, че честотата на нежеланите лекарствени реакции при пациенти в напреднала възраст е по-висока в сравнение с по-млади пациенти. При тази категория пациенти трябва да се отчита възможността за нарушена бъбречна или чернодробна функция (вж. 4.4. „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба").
4.3 Противопоказания/Ternafin tabl. 250 mg x 20/
Свръхчувствителност към активното или към някое от помощните вещества.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
• Признаците и симптомите на инфекцията могат да отзвучат напълно няколко седмици след микологичното излекуване.
• При назначение на тербинафин за повече от 6 седмици лечение се препоръчва проследяване на чернодробните показатели и кръвната картина особено при пациенти е имунен дефицит.
• Преди прилагане на тербинафин първоначално се оценява чернодробната функция. Взимат се предвид данни от анамнезата за предишни чернодробни нарушения.
Хепатотоксичност при прилагане на тербинафин може да възникне при пациенти с или без предшестващо чернодробно заболяване. В много редки случаи е възможно развитие на тежка чернодробна недостатъчност (понякога със смъртен изход или изискваща чернодробна трансплантация). При по-голяма част от пациентите с тежка чернодробна недостатъчност са установени сериозни предшестващи заболявания и причинната връзка с прием на тербинафин не е сигурна. Лечението с тербинафин се прекратява при развитие на хепатобилиарна дисфункция и при поява на симптоми на необяснимо гадене, анорексия, умора, повръщане, болки в дясното подребрие, иктер, потъмняване на урината или избледняване на изпражненията.
• При пациенти с нарушена бъбречна функция и клирънс на креатинина под 50 ml/min или стойности на креатинин в серума над 300 mic.mol употребата на тербинафин не е добре проучена, поради което не се препоръчва.
• Пациенти, които приемат едновременно с тербинафин лекарствени продукти с тясна терапевтична ширина, метаболизиращи се посредством CYP2D6 е необходимо да бъдат проследявани (вж. 4.5. Лекарствени и други взаимодействия).
• В много редки случаи по време на лечение с тербинафин се съобщава за дискразии на кръвта (неутропения, агранулоцитоза, тромбоцитопения, панцитопения). Етиологията на всяка дискразия трябва да бъде установена, необходимо е да се обсъди промяна на лекарствената схема, или възможно прекратяване на лечението. Лечението с тербинафин се прекратява при брой на неутрофилите под 1000 клетки/mm3
• Пациенти, при които на фона на лечение с тербинафин се наблюдава висока температура и възпалено гърло трябва да бъдат проследявани за хематологични нарушения.
• В много редки случаи са наблюдавани тежки кожни реакции, като синдром на Stevens-Johnson и токсична епедермална некролиза. При поява на прогресиращ кожен обрив лечението с тербинафин се прекратява.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
При проучвания in vitro и проучвания върху здрави доброволци е установено, че тербинафин незначително инхибира или повишава клирънса на повечето лекарства, които се метаболизират чрез цитохром P450 изоензимите (напр. терфенадин, триазолам, толбутамид, орални контрацептиви) с изключение на тези, метаболизиращи се чрез CYP2D6. При едновременно назначение на тербинафин с индуктори или инхибитори на P450 е възможно да се наложи корекция на дозата му. Тербинафин потиска метаболизма, опосредстван от CYP2D6. Пациенти, които приемат едновременно с тербинафин лекарствени продукти с тясна терапевтична ширина от следните изброени лекарствени групи, трябва да бъдат проследявани: трициклични антидепресанти (TCAs), бета-блокери, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), антиаритмични клас 1А, IB, 1С, инхибитори на моноаминооксидазата (MAO-Is) тип В (вж. 4.4. „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба").
Циметидин понижава клирънса на тербинафин с 33% и може да повиши плазмената концентрация и ефекта на тербинафин.
Рифампицин повишава клирънса на тербинафин със 100% и следователно понижава плазмената му концентрация и ефекта от прилагането.
Тербинафин не повлиява клирънса на антипирин и дигоксин.
При едновременното приемане на орални контрацептиви с тербинафин не се променя честотата на нарушения в менструалния цикъл в сравнение със самостоятелното им прилагане.
Тербинафин понижава клирънса на интравенозно приложения кофеин с 19%.
Тербинафин понижава клирънса на дезипрамин с 82% и повишава клирънса на циклоспорин с 15%.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Не са провеждани специални проучвания за безопасността от приложението на тербинафин по време на бременност, поради което назначаването на тербинафин не се препоръчва при бременни, освен ако потенциалната полза за майката надвишава риска за плода.
Кърмене
Тербинафин преминава в кърмата при перорален прием. При необходимост от лечение с лекарствения продукт кърменето трябва да се прекрати.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Пациентите, при които се наблюдава замаяност като нежелана лекарствена реакция трябва да избягват шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Като цяло Тернафин таблетки се понася добре. Нежеланите лекарствени реакции обикновено са слабо или умерено изразени и преходни.
Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани по честота и по система-орган-клас.
Честотата по MedDRA отговаря на: много чести (> 1/10), чести (> 1/100 и <1/10), нечести (> 1/1 000 и <1/100), редки (> 1/10 000 и <1/1 000) и много редки (<1/10 000), включително единични съобщения, както и с неизвестна честота (която не може да бъде установена от наличните данни).
По време на клинични проучвания и в постмаркетинговия период са наблюдавани следните нежелани лекарствени реакции:
Нарушения на кръвта и лимфната система
много редки :неутропения, агранулоцитоза, тромбоцитопения
неизвестна честота :панцитопения
Нарушения на имунната система
много редки :анафилактоидни реакции (вкл. ангиоедем), кожен и системен лупус еритематозус
Психични нарушения
много редки:тревожност, депресия
Нарушения на нервната система
чести :главоболие
нечести :нарушения на вкуса, вкл. загуба на вкуса, които се възстановяват до няколко седмици след прекратяване на лечението. В отделни случаи се съобщава за продължителни нарушение на вкуса, което води до понижен прием на храна и значителни загуби на телесно тегло.
много редки : замаяност, парестезия и хипоастезия
Нарушения на ухото и лабиринта
много редки: вертиго
Стомашно-чревни нарушения
много чести :гастроинтестинални симптоми (чуство за пълнота в стомаха, загуба на апетит, диспепсия, повдигане, лека болка в областта на корема, диария)
Хепатобилиарни нарушения
редки :хепатобилиарна дисфункция (с холестатичен произход), включително много редки случаи на тежка чернодробна недостатъчност (някои от които с фатален изход или изискващи чернодробна трансплантация). В болшинството от случаите на чернодробна недостатъчност пациентите са имали тежки системни нарушения и причинно-следствената връзка с прием на тербинафин е несигурна.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
много чести : нетежки кожни реакции (обрив, уртикария)
много редки : тежки кожни реакции (вкл. синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза, остра генерализирана екзантемна пустулоза). косопад - връзката с приема на лекарственото вещество не е установена със сигурност
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
много чести :мускулно-скелетни реакции (артралгия, миалгия)
Общи нарушения
много редки: умора
4.9 Предозиране
Има съобщения за предозиране с тербинафин в дози до 5 g (надвишаващи 20 пъти дневната терапевтична доза) без поява на сериозни нежелани лекарствени реакции. Симптомите при предозиране са предимно от страна на стомашно-чревния тракт - гадене, повръщане, абдоминална болка, както и замаяност, обриви, по-често уриниране и главоболие. Лечението е симптоматично; може да се направи стомашна промивка.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антимикотици за системно приложение,
АТС код: D01BA02
Тербинафин е антимикотик с широк спектър на действие, синтетичен дериват на алиламина. Той мощно и специфично потиска сквален епоксидазата в клетъчната мембрана, ключов ензим на биосинтеза на ергостерол. Това води до недостиг на ергостерол и до интрацелуларно натрупване на прекурсора сквален, което предизвиква фунгицидния ефект. Увреждането на клетъчната мембрана и нарушаване синтеза на клетъчната стена води до клетъчна смърт. Тербинафин в ниски концентрации оказва фунгицидно действие срещу дерматофити, плесени и някои диморфни гъбички. Действието му върху дрождите може да бъде фунгицидно или фунгистатично, в зависимост от вида им.
5.2 Фармакокинетични свойства
Резорбция
Тербинафин се резорбира добре след перорален прием (> 70%) и бионаличността му след първо преминаване през черния дроб е приблизително 40%. При еднократен перорален прием на таблетка от 250 mg тербинафин максимална плазмена концентрация от 1,3 μg/ml се достига за около 1,5 часа след приема. Максималната плазмена концентрацията в стационарно състояние е средно с 25% по-висока, сравнена с тази след еднократно дозиране, а AUC нараства с фактор 2,3. От повишените стойности на AUC може да се изчисли ефективен полуживот от приблизително 30 часа. Бионаличността на тербинафин се повлиява умерено от приема на храна (AUC се повишава по-малко от 20%), което не налага адаптиране на дозата.
Разпределение
Свързва се с плазмените протеини в 99%.
Тербинафин бързо дифундира през дермата на кожата и се натрупва в липофилния рогов слой. Секретира се в подкожната мастна тъкан, в резултат на което създава високи концентрации в космения фоликул и космите. През първите няколко седмици активното вещество се натрупва в кожата и нокътните пластинки в концентрации, осигуряващи фунгицидно действие. В ноктите фунгицидни концентрации се поддържат до няколко седмици след прекратяване на лечението. Секретира се в майчиното мляко. Не кумулира в организма.
Метаболизъм
Тербинафин се метаболизира в черния дроб до неактивни метаболити чрез 7 изоензима на цитохром P450-системата. По-важна е ролята на: CYP2С9; CYP1А2; CYPЗА4; CYP2С8; CYP2С19.
Екскреция
Приблизително 70% от приложената доза се елиминира чрез урината (във вид на метаболити, които не притежават антимикотична активност). Времето на полуживот е 17 часа.
Фармакокинетика при пациенти с бъбречни и чернодробни нарушения
При пациенти с бъбречна недостатъчност (клирънс на креатинина < 50 ml/min) и чернодробна цироза клирънсът на тербинафин се понижава приблизително с 50%, което води до по-високи концентрации на продукта в кръвта.
Фармакокинетика при пациенти над 65 годишна възраст
Не са наблюдавани изменения на фармакокинетичните параметри на тербинафин, свързани с възрастта.
5.3 Предклинични данни за безопасност
В дългосрочни проучвания (до една година) върху плъхове и кучета не са установени токсични ефекти при прием на перорална дневна доза до 100 mg/kg. При прилагане на по-високи перорални дози потенциални таргетни органи са черния дроб и бъбреците. В двугодишно проучване за канцерогенност при мишки след прилагане на перорална дневна доза 130 mg/kg т.т. при мъжките животни и 156 mg/kg т.т. при женските животни не са наблюдавани неопластични или други абнормни отклонения.
В двугодишно проучване за канцерогенност при плъхове се установява повишена честота на чернодробни тумори при мъжките животни, след прилагане на най-високата използвана дневна доза 69 mg/kg. Тези промени се свързват с пероксизомна пролиферация, не се наблюдават при проучвания за канцерогенност при мишки, кучета, маймуни и се приемат като видовоспецифични.
При проучвания върху маймуни при перорално прилагане на високи дози са наблюдавани нарушения в симетрията на пречупването в ретината (NTEL-50 mg/kg). Нарушенията не се свързват с хистологични промени, а с наличието на метаболит в очната тъкан и отзвучават след прекратяване на приема на тербинафин.
В осемседмично проучване върху млади плъхове са установени NTEL нива близки до 100 mg/kg дневно, при които се наблюдава единствено слабо повишаване на теглото на черния дроб.
При полово зрели кучета след прилагане на дневни дози > 100 mg/kg (AUC стойности около 13 х (м) и 6 х (ж) спрямо тези при ювенилни животни) са наблюдавани нарушения на ЦНС, включително единични епизоди на гърчове при отделни животни. Подобни данни се наблюдават при възрастни индивиди плъхове и маймуни, системно изложени на високи дози тербинафин, приложен интравенозно.
При проведените стандартни генотоксични тестове in vitro и in vivo няма данни за мутагенен или кластогенен потенциал.
Изследването на репродуктивността при плъхове и зайци не показва специфични ефекти върху фертилитета или другите репродуктивни параметри.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Хипромелоза; целулоза, микрокристална; нишесте, прежелатинизирано; кроскармелоза натрий; магнезиев стеарат; силициев диоксид, колоиден безводен.
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
В оригиналната опаковка, на сухо и защитено от светлина място, при температура под 25°С.
6.5 Данни за опаковката
Блистер от PVC/алуминиево фолио с десет (10) броя таблетки.
Два (2) блистера в картонена кутия, заедно с листовка.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
СОФАРМА АД
ул. Илиенско шосе 16, 1220 София, България
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20060631
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
08.11.2006
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Януари, 2010
