КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Pipredo tabl. film 0,5 mg; 1 mg; 2,5 mg 5 mg x 30/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Пипредо 0,5 mg филмирани таблетки Цилазаприл
Пипредо 1 mg филмирани таблетки Цилазаприл
Пипредо 2,5 mg филмирани таблетки Цилазаприл
Пипредо 5 mg филмирани таблетки Цилазаприл
Pipredo 0,5 mg film coated tablets Cilazapril
Pipredo 1 mg film coated tablets Cilazapril
Pipredo 2,5 mg film coated tablets Cilazapril
Pipredo 5 mg film coated tablets Cilazapril
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 0,5 mg цилазаприл, еквивалентен на 0,522 mg цилазаприл монохидрат.
Помощни вещества: 61,000 mg лактозен монохидрат/таблетка.
Всяка филмирана таблетка съдържа 1,0 mg цилазаприл, еквивалентен на 1,044 mg цилазаприл монохидрат.
Помощни вещества: 122,000 mg лактозен монохидрат/таблетка.
Всяка филмирана таблетка съдържа 2,5 mg цилазаприл, еквивалентен на 2,610 mg цилазаприл монохидрат.
Помощни вещества: 58,912 mg лактозен монохидрат/таблетка.
Всяка филмирана таблетка съдържа 5,0 mg цилазаприл, еквивалентен на 5,220 mg цилазаприл монохидрат.
Помощни вещества: 117,824 mg лактозен монохидрат/таблетка.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Pipredo tabl. film 0,5 mg; 1 mg; 2,5 mg 5 mg x 30/
Филмирани таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Хипертония
Лечение на есенциална хипертония.
Сърдечна недостатъчност
Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност, обикновено като допълнително лечение с дигаталисови продукти и/или диуретици.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Цилазаприл трябва да се прилага перорално в еднократна дневна доза. Както при всички лекарствени продукти, които се приемат един път дневно, лекарството трябва да се приема по едно и също време всеки ден. Абсорбцията на цилазаприл не се влияе от храната. Поддържащата доза трябва да бъде съобразена с индивидуалните особености на пациента и от повлияването на кръвното налягане (вж. точка 4.4)
Есенциална хипертония
Цилазаприл може да се използва като монотерапия или в комбинация с други класове антихипертензивни лекарствени продукти.
Пациенти с хипертония, които не са лекувани с диуретици:
Начална доза:
Началната препоръчителна доза е 1 mg един път дневно. Пациентите със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостеронова система (особено реноваскуларна хипертония, загуба на сол и/или течности, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) могат да получат силно понижаване на кръвното налягане след началната доза. Началото на лечението трябва да бъде под лекарски контрол.
Поддържаща доза:
Обичайната дневна доза е 2,5 mg до максимална 5 mg, приложена като еднократна доза. Обикновено, ако желаният терапевтичен ефект с определена доза не се постигне в продължение на 3 до 4 седмици, дозата може да бъде повишена.
Ако кръвното налягане не се контролира адекватно с 5 тгщ цилазаприл един път дневно, може да се предпише ниска доза не-съхраняващ калий диуретик едновременно, за да се засили антихипертензивния ефект.
Пациенти с хипертония, които са лекувани едновременно с диуретично лечение:
Симптоматична хипотония може да се появи след началото на лечението с цилазаприл. Това е много вероятно при пациенти, които понастоящем се лекуват с диуретици, специално при пациенти със сърдечна недостатъчност, пациенти в старческа възраст (над 75 години) и пациенти с бъбречна дисфункция. Препоръчва се внимание, тъй като тези пациенти могат да са с дехидратация и загуба на соли. Ако е възможно, диуретиците трябва да се прекратят 2 до 3 дни преди да започне лечението с цилазаприл. При пациенти с хипертония, при които лечението с диуретиците не може да се прекрати и специално при тези с висока доза диуретично лечение, лечението с цилазаприл трябва да започне с доза 0,5 mg. Бъбречната функция и серумният калий трябва да се мониторират. Последващата дозировка на цилазаприл трябва да бъде коригирана в зависимост от повлияването на кръвното налягане. Ако е необходимо, диуретичното лечение може да бъде продължено (вж. точки 4.4 и 4.5). Когато лечението започва при пациенти, които вече вземат диуретици, се препоръчва приема на цилазаприл да започне под лекарско наблюдение в продължение на няколко часа и докато се стабилизира кръвното налягане.
Сърдечна недостатъчност
При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност, цилазаприл трябва да бъде използван като допълнително лечение с диуретици и когато е подходящ дигиталис. Препоръчителната начална доза е 0,5 mg един път дневно, под строго медицинско наблюдение. Ако началната доза се понася добре, пациентите трябва да бъдат титрирани до най-ниската поддържаща доза от 1 пш. дневно въз основа на клиничния отговор. Понататъшно титриране в границите на обичайната поддържаща доза от 1 mg до 2,5 mg дневно трябва да бъде направено въз основа на повлияването на пациента, клиничния статус и поносимостта.
Обичайната максимална доза е 5 mg. един път дневно.
хронична сърдечна недостатъчност корелира с креатининовия клирънс.
Следователно при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и увредена бъбречна функция трябва да се тежка диуретична терапия, ако е възможно тези състояния трябва да се коригират преди лечението с цилазаприл. Бъбречната функция и серумният калий трябва да се мониторират (вж. точка 4.4).
Увредена бъбречна функция
Намаляване на дозировката може да е необходимо при пациенти с бъбречно увреждане, в зависимост от техния креатининов клирънс.
Препоръчват се следните схеми за дозиране:
| Креатининов клирънс | Начална доза цилазаприл | Максимална доза цилазаприл |
| >40 ml/min | 01, mg един път дневно | 5,0 mg един път дневно |
| 10-40 ml/min | 0,5 mg един път дневно | 2,5 mg един път дневно |
| < 10 ml/min | Не се препоръчва |
Хемодиализа
При пациенти, нуждаещи се от хемодиализа, цилазаприл трябва да се прилага в дните, когато не се извършва диализа и дозировката трябва да бъде коригирана според повлияването на артериалното налягане.
Чернодробно увреждане
Когато пациентите с чернодробна цироза се нуждаят от лечение с цилазаприл, то трябва да започне внимателно с доза от 0,5 т% до 0,25 mg един път дневно, тъй като може да се появи значителна хипотония.
Пациенти в старческа възраст
При лечение на хипертония, цилазаприл трябва да се започне с доза между 0,5 mg и 1,25 mg един път дневно.
Следователно, поддържащата доза трябва да бъде съобразена с индивидуалното повлияване. При лечение на хронична сърдечна недостатъчност, цилазаприл трябва да започне с доза 0,5 mg дневно.
Поддържащата доза от 1 до 2,5 mg трябва да бъде съобразена с индивидуалната поносимост, повлияване и клиничното състояние.
При пациенти в старческа възраст с хронична сърдечна недостатъчност, препоръчваната начална доза на цилазаприл 0,5 mg трябва строго да се спазва, поради риск от симптоматична хипотония.
Деца и подрастващи
Цилазаприл не се препоръчва за употреба при деца и подрастващи под 18 годишна възраст, поради недостатъчни данни за безопасност и ефикасност.
4.3. Противопоказания/Pipredo tabl. film 0,5 mg; 1 mg; 2,5 mg 5 mg x 30/
- Свръхчувствителност към цилазаприл, към помощните вещества или към друг инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE)
- Анамнеза за ангиоедем, свързан с предшестваща ACE инхибиторна терапия
- Вроден или идиопатичен ангиневротичен едем
- Втори или трети триместър на бременността (вж. точка 4.6)
- Кърмене
- Асцит.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Симптоматична хипотония
Симптоматична хипотония се съобщава рядко при пациенти с неусложнена хипертония. При пациенти с хипертония, получаващи цилазаприл, хипотонията е много вероятно да се появи, ако пациентът е със загуба на течности, напр. при диуретична терапия, безсолна диета, диализа, диария или повръщане, или ако има тежка ренин-зависима хипертония (вж. точки 4.5 и 4.8). При пациенти със сърдечна недостатъчност, със или без придружаваща бъбречна недостатъчност, може да се наблюдава симптоматична хипотония. Това е много вероятно да се появи при пациенти с по-тежки степени на сърдечна недостатъчност, при употреба на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или функционално бъбречно увреждане. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония, началото на лечението и при корекция на дозата трябва да бъдат внимателно мониторирани. Подобни съображения се отнасят също и за пациенти с исхемично сърдечно заболяване или цереброваскуларна болест, при които силно изразено понижаване на кръвното налягане може да доведе до миокарден инфаркт или церевроваскуларен инцидент.
Ако се появи хипотония, пациентът трябва да се постави в легнало положение и ако е необходимо трябва да получи интравенозна инфузия на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%). Преходният хипотензивен отговор не е противопоказание за по-нататъшни дози, които могат да се прилагат обикновено без затруднения след като кръвното налягане е повишено след обемно заместване. При някои пациенти със сърдечна недостатъчност с нормално или ниско кръвно налягане, може да се появи допълнително понижаване на системното кръвно налягане с цилазаприл. Този ефект се очаква и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да е необходимо намаляване на дозата или
прекратяване на лечението с цилазаприл.
Стеноза на аортната и митрална клапа/хипертрофична кардиомиопатия
Както и при другите инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE), цилазаприл трябва да се прилага внимателно при пациенти със стеноза на митралната клапа и стеснение на кръвния ток на лявата камера, като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.
Увреждане на бъбречната функция
В случаи на бъбречно увреждане, дозировката на цилазаприл трябва да бъде коригирана според креатининовия клирънс (вж. точка 4.2). Рутинно мониториране на калий и креатинин е част от нормалното лечение при тези пациенти.
При пациенти със сърдечна недостатъчност, хипотонията в началото на лечението с ACE инхибитори може да доведе до по нататъшно увреждане на бъбречната функция. В тази ситуация е докладвана остра бъбречна недостатъчност, обикновено обратима.
При някои пациенти с билатерална стеноза на бъбречната артерия или със стеноза на артерията на единствения бъбрек, които са лекувани с ACE инхибитори, са наблюдавани повишавания на уреята в кръвта и серумния креатинин, обикновено обратими, след прекратяване на терапията. Това е особено вероятно при пациенти с бъбречна недостатъчност. При наличие на реноваскуларна хипертония има повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност. При тези пациенти, лечението трябва да започне под строг лекарски контрол с ниски дози и внимателно определяне на дозата. Тъй като лечението с диуретици е допълнителен фактор към по-горното, те трябва да се спрат и бъбречната функция трябва да се мониторира през първите седмици на лечението с цилазаприл.
Някои пациенти с хипертония без изразено предшестващо бъбречно съдово заболяване са повишили кръвната урея и серумния креатинин, обикновено леки и преходни, особено когато цилазаприл се приема едновременно с диуретици. Това е много вероятно да се появи при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане. Може да е необходимо намаляване на дозата и/или прекратяване на диуретика и/или ACE инхибитора.
Протеинурия
В редки случаи при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане може да се появи протеинурия. При клинично значима протеинурия (по-голяма от 1 g/дневно) цилазаприл трябва да се използва след много критично оценяване на отношението полза/риск и редовно мониториране на клиничните и лабораторни биохимични параметри.
Свръхчувствителност/ангиоедем
Ангиоедем на лицето, долните крайници, устни, език, глотис и/или ларингс са докладвани рядко при пациенти, лекувани с ACE инхибитори, включително цилазаприл. Те могат да се появят по всяко време на лечението.
В тези случаи цилазаприл трябва да се спре веднага и да започне подходящо лечение и мониториране, за да се осигури напълно отзвучаване на симптомите, преди изписване на пациента. Дори в тези случаи, когато има оток само на езика, без респираторен дистрес, пациентите могат да се нуждаят от продължително наблюдение, тъй като лечението с антихистамини и кортикостероиди може да не е достатъчно.
Много рядко са докладвани фатални случаи вследствие на ангиоедем, свързан с ларингеален оток или оток на езика. Пациентите с включване на език, глотис или ларингс могат да развият обструкция на дишането, особено тези с анамнеза за хирургични интервенции на дихателните пътища. В тези случаи незабавно трябва да се приложи адреналин и/или поддържане на дихателния път на пациента. Пациентът трябва да бъде под строг медицински контрол до пълно и продължително отстраняване на появилите се симптоми.
ACE инхибиторите причиняват по-често ангиоедем при лица от черната раса в сравнение с пациенти от другите раси.
Пациентите с данни за ангиоедем, несвързан с прием на ACE инхибитор (вж. точка 4.3) могат да са с повишен риск от ангиоедем, когато получават ACE инхибитор (вж. точка 4.3). Интестинален ангиоедем е докладван рядко при пациенти, лекувани с ACE инхибитори. Тези пациенти се оплакват от коремна болка (с или без гадене и повръщане); в някои случаи няма предшестващ лицев ангиоедем и С-1 естеразните нива са нормални. Ангиоедемът е диагностициран с процедури, включващи абдоминална компютърна томография, ултразвук или по време на хирургична интервенция, които отзвучават след спиране на ACE инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да бъде включен в диференциалната диагноза при пациентите с ACE инхибитори, които имат коремна болка (вж. точка 4.8).
Анафилактоидни реакции при пациенти на хемодиализа
Докладвани са анафилактоидни реакции при пациенти на диализа с високо пропускливи мембрани (напр. AN 69) и лекувани едновременно с ACE инхибитор. При тези пациенти трябва да се има предвид използването на различен тип диализни мембрани или различен клас антихипертензивни лекарства.
Анафилактоидни реакции след афереза на липопротеини с ниска плътност (LDL low-density lipoproteins apheresis)
Рядко пациентите, получаващи ACE инхибитори по време на LDL афереза с декстранов сулфат са получили живото-застрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции се избягват чрез временно прекратяване на ACE инхибиторното лечение преди всяка афереза.
Десенсибилизация
Пациентите, получаващи ACE инхибитори по време на лечение за десенсибилизация (напр. Hymenoptera venom), имат непрекъснати анафилактоидни реакции. При същите пациенти, тези реакции се избягват, когато ACE инхибиторите са временно прекратени, но се появяват отново при непреднамерено повторно приложение на лекарствения продукт.
Чернодробна недостатъчност
Високи плазмени концентрации на цилазаприл могат да се появят при пациенти с увредена чернодробна функция. Много рядко ACE инхибиторите се свързват със синдром, който се изразява с холестатична жълтеница или хепатит и прогресира до фулминантна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациентите получаващи цилазаприл, които развиват жълтеница или имат изразено повишаване на чернодробните ензими трябва да прекратят приема на цилазаприл и да получат подходящо медицинско проследяване.
Неутропения/агранулоцитоза
Неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия са докладвани при пациенти, получаващи ACE инхибитори. При пациенти с нормална бъбречна функция и липса на други усложняващи фактори, неутропенията се появява рядко. Неутропенията и агранулоцитозата са обратими след прекратяване на приема на ACE инхибитор. Цилазаприл трябва да се използва изключително внимателно при пациенти с колагеново съдово заболяване, имуносупресивно лечение, лечение с алопуринол или прокаинамид, или комбинация на тези усложняващи фактори, особено ако има предшестващо увредена бъбречна функция. Някои от тези пациенти развиват сериозни инфекции, които не се повлияват от интензивна антибиотична терапия. Ако цилазаприл се използва при тези пациенти, се препоръчва периодично мониториране на броя на белите кръвни клетки и пациентите трябва да бъдат инструктирани да докладват всеки симптом на инфекция.
Раса
Както и други ACE инхибитори, цилазаприл може да бъде по-малко ефективен при понижаване на кръвното налягане при пациенти от черната раса, в сравнение с останалите раси, вероятно поради по-голямото разпространение на ниски ренинови нива при пациенти с хипертония от черната раса.
Кашлица
Докладвана е кашлица при използване на ACE инхибитори. Характерно е, че кашлицата е непродуктивна, персистираща и отзвучава след прекратяване на лечението. Индуцираната от ACE инхибитор кашлица трябва да се има предвид като част от диференциалната диагноза на кашлицата.
Хирургия/анестезия
При пациенти, подложени на големи хирургични интервенции или по време на анестезия с лекарствени продукти, които водят до хипотония, цилазаприл може да блокира вторично образуването на ангиотензин II за да компенсира освобождаването на ренин. Ако се появи хипотония и ако се счита, че се дължи на този механизъм, това може да се коригира чрез обемно заместване.
Хиперкалиемия
Повишаването на серумното ниво на калий е наблюдавано при някои пациенти, лекувани с ACE инхибитори, включително цилазаприл. Пациентите с риск от развитие на хиперкалиемия включва тези с бъбречна недостатъчност или влошена бъбречна функция, захарен диабет, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, интеркурентни оплаквания, специално дехидратация, старческа възраст (възраст > 70 години) или тези, които използват едновременно калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители (специално при тези с бъбречно увреждане, при които комбинираното използване може да доведе до значително повишаване на серумния калий), или пациенти, приемащи други лекарствени продукти свързани с повишаване на серумния калий (напр. хепарин). Хиперкалиемията може да причини сериозни, понякога фатални аритмии. Ако едновременното използване на споменатите по-горе продукти е необходимо се препоръчва внимание и редовно мониториране на серумния калий (вж. точка 4.5).
Пациенти с диабет
При пациенти с диабет, лекувани с перорални антидиабетни лекарства или инсулин, гликемичният контрол трябва да бъде стриктно мониториран през първия месец на лечение с ACE инхибитор (вж. точка 4.5).
Литий
Принципно комбинацията от литий и цилазаприл не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Бременност
Не трябва да започва лечение с ACE инхибитори по време на бременност. Ако продължаващото лечение с ACE се счита за необходимо, пациентите които планират бременност трябва да променят лечението с алтернативно анти-хипертензивно лечение, което е с доказана безопасност при употреба по време на бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с ACE инхибитори трябва да се спре веднага и ако е подходящо да се продължи с алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).
Съдържание на лактоза монохидрат
Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат. Пациентите с редки вродени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактозен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Диуретици
Когато диуретиците се добавят към лечението на пациент, приемащ цилазаприл, антихипертензивният ефект обикновено е адитивен. Пациентите, които са вече на диуретици и особено тези при които диуретичната терапия вече е започнала, могат понякога да получат силно изразено понижаване на кръвното налягане, когато се добави цилазаприл. Възможността от симптоматична хипотония с цилазаприл може да бъде намалена чрез спиране приема на диуретика преди да започне лечението с цилазаприл (вж. точка 4.4).
Калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, съдържащи калиеви соли заместители или други лекарствени продукти, свързани с повишаване на серумния калий (напр. хепарин) (вж. точка 4.4 Хиперкалиемия)
Въпреки клиничните проучвания, серумните нива на калий обикновено остават в нормални стойности, при някои пациенти се появява хиперкалиемия. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия включват бъбречна недостатъчност, захарен диабет и едновременно използване на калий-съхраняващи диуретици (напр. спиронолоктон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки, съдържащи калий заместители или други лекарствени продукти, свързани с повишаване на серумния калий (напр. хепарин).
Използването на споменатите по-горе продукти, особено при пациенти с увредена бъбречна функция, може да доведе до значително повишаване на серумния калий. Ако цилазаприл се приема с не-калий-съхраняващи диуретици, диуретик-индуцираната хипокалиемия може да бъде подобрена.
Литий
Обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност са докладвани при едновременно приложение на литий с ACE инхибитори. Едновременното използване на тиазидни диуретици може да повиши риска от литиева токсичност и да засили повишената вече литиева токсичност с ACE инхибитори. Използването на цилазаприл с литий не се препоръчва, но ако комбинацията е необходима, трябва да бъде направено внимателно мониториране на серумните нива на литий (вж. точка 4.4).
Нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВП), включително ацетилсалицилова киселина >3 g/дневно
Хроничното приложение на НСПВП (включително ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВП) може да редуцира антихипертензивния ефект на ACE инхибитор. НСПВП и ACE инхибиторите упражняват адитивен ефект върху повишаването на серумния калий и могат да доведат до влошаване на бъбречната функция, особено при пациенти с предшестващо увредена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага внимателно, специално при пациенти в старческа възраст.
Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и трябва да ее има предвид мониториране на бъбречната функция след началото на съвместната терапия и периодично след това.
Други антихипертензивни лекарства
Комбинация с други антихипертензивни лекарства като бета-блокери, метилдопа, калциеви антагонисти и диуретици може да повиши анти-хипертензивната ефикасност. Едновременно използване с глицерил тринитрат и други нитрати или други вазодилататори могат по-нагатък да редуцират кръвното налягане.
Трицикличниантидепресанти/антипсихотици/анестетщи
Едновременното използване на определени анестетици, трициклични антидепресанти и антипсихотици с ACE инхибитори може да доведе до по-нататъшно намаление на кръвното налягане (вж. точка 4.5).
Симпатикомиметици
Симпатикомиметиците могат да редуцират антихипертензивните ефекти на ACE инхибитори.
Антидиабетни
Епидемиологичните проучвания предполагат, че едновременното приложение на ACE инхибитори и антидиабетните лекарствени продукти (инсулини, пероралните хипогликемични лекарства) могат да доведат до засилване на понижаващия кръвната захар ефект с риск от хипогликемия Този феномен много вероятно се явява през първите седмици на комбинирано лечение и при пациенти с бъбречно увреждане.
Ацетилсалицилова киселина, тромболитици, бета-блокери, нитрати
Цилазаприл може да се използва едновременно с ацетилсалицилова киселина (в кардиологични дози), тромболитици, бета-блокери и/или нитрати.
Имуносупресори, цитостатици, системни кортикостероиди или прокаинамид, алопуринол
Комбинацията на цилазаприл с имуносупресорни лекарствени продукти и/или лекарствени продукти, които могат да доведат до левкопения трябва да се избягва.
Алкохол
Алкохолът засилва хипотензивния ефект на цилазаприл.
Антиацидни
Антиацидните (напр. алуминиев хидроксид, магнезиев хидроксид, симетикон) могат да увредят абсорбцията на цилазаприл и приемът на двата лекарствени продукта трябва да бъде отделено най-малко 2 часа.
4.6. Бременност и кърмене
Използване по време на бременност
Употребата на ACE инхибитори не се препоръчва през първия триместьр на бременността (вж точка 4.4). Тои е противопоказан през втория и трети триместьр на бременността (вж. точки 4.3 и
Епидемиологичните данни по отношение на риска от тератогенност след експозиция с ACE инхибитори през първия триместьр на бременността не са убедителни; не може да се изключи леко увеличаване на риска. Ако непрекъснатото лечение с ACE инхибитор се счита за необходимо, пациентите планиращи забременяване трябва да преминат на алтернативно анти-хипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. Когато бременността е диагностицирана, лечението с ACE инхибитори трябва веднага да се спре и ако е необходимо да се започне алтернативно лечение. Известно е че експозицията с ACE инхибитор/-ангиотензин II рецепторен антагонист през втория и трети триместьр води до човешка фетотоксичност (увредена бъбречна функция, олигохидрамнион забавяне вкостяването на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).
При експозиция с ACE инхибитор през втория триместьр на бременността се препоръчва ултразвуков контрол на бъбречната функция и черепа. Новородени, чиито майки са приемали ACE инхибитори, трябва да се наблюдават за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).
Кърмене
Цилазаприл се екскретира в кърмата. Следователно употребата на цилазаприл по време на кърмене е противопоказана (вж. точка 4.3).
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Цилазаприл няма или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
Въпреки, че цилазаприл не се очаква директно да влияе на способността за шофиране или работа са машини, нежеланите реакции като хипотония, замаяност и световъртеж могат да им повлияят.
Това се проявява особено в началото на лечението, когато се повишава дозировката, когато се сменя лекарството или при едновременно използване на алкохол, в зависимост от индивидуалната поносимост.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Pipredo tabl. film 0,5 mg; 1 mg; 2,5 mg 5 mg x 30/
Следните нежелани лекарствени реакции са наблюдавани по време на лечение с цилазаприл или други ACE инхибитори (отбелязани със звездичка) и са подредени със следната честота-Много чести (>1/10), чести (>1/100, <1/10 ), нечести (>1/1000, <1/100), редки (>1/10000, <1/1000), много редки (<10000) и неизвестна честота (не може да се изчисли от наличните данни).
Докладваните нежелани реакции са представени в таблицата по-долу, класифицирани по системо-органни класове и подредени по честота.
| MedDRA база данни по системо-органни класове | Чести (>1/100 до <1/10) | Нечести (>1/1,000 до <1/100) | Редки (<1/10,000) | Много редки (<1/10,000) |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Нисък хемоглобин или хематокрит, потискане на костния мозък*, анемия*, тромбоцитопения *, левкопения, неутропения*, агранулоцитоза (вж. точка 4.4), хемолитична анемия*, лимфоаденопатия | |||
| Нарушения на имунната система | Автоимунно заболяване* | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипогликемия* | |||
| Нарушения на нервната система | Главоболие, замаяност | Промяна на настроението*, синкоп*, нарушения на съня | Депресия, Парестезия, Конфузия, Нарушения на вкуса | Невропатия |
| Сърдечно-съдови нарушения | Хипотония, Ортостатична (включително хипотония)* (вж. точка 4.4) | Миокарден инфаркт, Церебро-васкуларен инцидент, вероятно вторичен при значително понижение на кръвното налягане при високо-рискови пациенти (вж. точка 4.4)*, Сърцебиене, Гахикардия*, Феномен на Рейно* | Васкулит | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Кашлица | Ринит, Болка в гърдите | Задух, Синузит*, Бронхит, Алергичен алвеолит/еозинофилен пневмонит*, бронхоспазъм | |
| Стомашно-чревни нарушения | "Гадене, Диария*, Повръщане* | Коремна болка, Диспепсия, Храносмилателни нарушения | Сухота в устата, глосит | Панкреатит, Интестинален ангиоедем* |
| Хепатобилиарни нарушения | Хепатоцелуларен или холестатичен хапатит с или без некроза (тежки форми са наблюдавани в изключителни форми), Жълтеница, Чернодробна недостатъчност* | |||
| Нарушения на кожата и подкожните тъкани Докладван е комплекс, включващ един или повече от следните симптоми: висока температура, васкулит, миалгия, артралгия/артрит, положителен гест за антинуклеарни антитела (ANA), ускорено СУЕ, еозинофилия и левкоцитоза. Обрив, фотосенсибилизация или други дерматологични нарушения могат да се появят. |
Обрив | Екзантем, Сърбеж* | Свръхчувствителн ост/ангиоедем: ангиоедем на лицето, крайниците, устните, езика, епиглотиса и/или ларингса (вж. точка 4.4), уртикария*, алопеция*, псориазис* | Диафореза*, пемфигус*, токсична епидермална некролиза*, Синдром на Стивън-Джонсън*, еритема мултиформе* |
| Нарушения на мускуло-скелетната система и съединителната тъкан | Миалгия, артралгия | |||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Бъбречно увреждане, уремия* | Остра бъбречна недостатъчност, олигурия/анурия* | ||
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | Импотентност* | Гинекомастия | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Умора | Астения | ||
| Изследвания | Умерено повишени плазмени нива на урея и креатинин, обратими при прекратяване на лечение и по-често наблюдавани при пациенти със стеноза на бъбречната артерия, хипертония лекувана с диуретици,бъбреч но увреждане. Обикновено преходна хиперкалиемия. |
Протеинурия при пациенти с гломерулна нефропатия, повишен серумен билирубин, повишени нива на чернодробните ензими (трансаминази, билирубин, алкална фосфатаза, гама ГТ, хипонатриемия) |
4.9. Предозиране
Докато са прилагани еднократни дози до 160 mg цилазаприл на нормални здрави доброволци без неблагоприятни ефекти върху кръвното налягане, данните за предозиране пациенти не са достатъчни.
Симптоми
Симптомите, свързани с предозиране на ACE инхибитори могат да включват хипотония, циркулаторен шок, електролитни нарушения, бъбречна недостатъчност, хипервентилация, тахикардия, сърцебиене, брадикардия, замаяност, безпокойство и кашлица.
Лечение
След приемане на много висока доза, пациентът трябва да бъде под строго наблюдение, за предпочитане в отделение за интензивни грижи. Серумните електролити и креатинин трябва да се мониторират често. Терапевтичните мерки зависят от естеството и тежестта на симптомите. Мерките за предотвратяване на абсорбцията като стомашна промивка, прилагане на абсорбенти и натриев сулфат 30 минути след приема, трябва да се приложат и мерки за ускоряване на елиминирането, ако приемът на лекарството е наскоро. При поява на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и бързо да се приложат солеви и обемни заместители.
Трябва да се има предвид и лечение с ангиотензин II. Брадикардия или много силни вагусови реакции трябва да се лекуват чрез приложение на атропин. Може да се има предвид и използване на пейсмейкър. ACE инхибиторите могат да се отстранят от циркулацията чрез хемодиализа. Използването на високопропускливите мембрани о полиакрилнитрил трябва да се избягва.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: ACE инхибитори
АТС код : С09А А08
Цилазаприл е специфичен, инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE) с продължително действие, който потиска ренин-ангаотензин-алдостероновата система и по този начин инхибира превръщането на неактивния ангиотензин I до ангиотензин ІІ, който е мощен вазоконстриктор. В препоръчваните дози ефектът на цилазаприл при пациентите с хипертония и при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност се поддържа до 24 часа.
При пациенти с нормална бъбречна функция серумният калий обикновено остава в нормални граници по време на лечението. При пациенти, едновременно приемащи калий-съхраняващи диуретици, калиевите нива може да се повишат.
Хипертония
Цилазаприл предизвиква понижаване на систоличното и диастолично артериално налягане в легнало и изправено положение, обикновено без ортостатична компонента. Той е ефективен при всички степени на есенциална хипертония, както и при бъбречна хипертония. Антихипертензивният ефект на цилазаприл обикновено се проявява в първия час след приложението, като максимален ефект се наблюдава между третия и седмия час. Обикновено сърдечната честота остава непроменена. Рефлекторна тахикардия не се предизвиква, въпреки че може да се появят леки, клинично незначими промени в сърдечната честота. При някои пациенти понижението на артериалното налягане може да отслабне в края на интервала на дозиране.
Началната доза постига желания терапевтичен отговор. Кръвното налягане трябва да бъде оценено и дозата коригирана, ако е необходимо. Ако ефектът на цилазаприл не е достатъчен с препоръчваната доза, то може да се комбинира с не-съхраняващи калий диуретици. Антихипертензивният ефект на цилазаприл се поддържа по време на продължителна терапия. Не е установено бързо повишаване на кръвното налягане след внезапно прекъсване на цилазаприл. При пациенти с хипертония с умерено до тежко бъбречно увреждане, скоростта на гломерулна филтрация и бъбречният кръвен ток остават обикновено непроменени с цилазаприл, независимо от клинично значимото понижаване на кръвното налягане.
Понижаващият кръвното налягане ефект на цилазаприл при пациенти от черната раса може да бъде по-слабо изразен в сравнение с останалите раси. Обаче, расовите различия в отговора не са видни, когато цилазаприл се прилага в комбинация с хидрохлоротиазид.
Хронична сърдечна недостатъчност
При пациенти с хронична сърдечна недостатъчност, ренин-ангиотензин-алдостероновата система и симпатиковата нервна система са обикновено активирани, което води до засилена системна вазоконстрикция и до увеличаване задръжането на натрий и вода. Чрез потискане на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, цилазаприл подобрява условията на пълнене на увреденото сърце, като намалява системното съдово съпротивление (следнатоварване) и белодробното капилярно налягане (преднатоварване) при пациенти, лекувани с диуретици и/или дигиталис.
Освен това, при тези пациенти значително се повишава поносимостта към натоварване, което показва подобряване на качеството на живот. Хемодинамичните и клинични ефекти се появяват бързо и персистират.
5.2. Фармакокинетични свойства
Цилазаприл се резорбира добре и бързо се превръща в активната форма цилазаприлат.
Приемът на храна непосредствено преди приложението на цилазаприл забавя и намалява резорбцията в малка степен, което е без терапевтично значение. Бионаличността на цилазаприлат от оралния цилазаприл е приблизително 60% въз основа на количеството, открито в урината. Максималните плазмени концентрации се достигат до 2 часа след приложение и са пряко свързани с дозировката.
Цилазаприлат се елиминира непроменен през бъбреците, с ефективен полуживот от 9 часа след еднократен прием на цилазаприл. При пациенти с бъбречно увреждане са наблюдавани по-високи плазмени концентрации цилазаприлат в сравнение с пациентите с нормална бъбречна функция, тъй като лекарственият клирънс е намален, когато креатининовият клирънс е по-нисък. Няма елиминиране при болни с бъбречна недостатъчност, но хемодиализата намалява концентрациите на цилазаприл и цилазаприлат в ограничена степен.
При пациенти в старческа възраст, с нормална за възрастта бъбречна функция, плазмените концентрации на цилазаприлат може да са до 40% по-високи и клирънсът 20% по-нисък, отколкото при по-младите пациенти. Подобни промени във фармакокинетиката се наблюдават при пациенти с умерена до тежка чернодробна цироза.
При пациенти с хронична сърдечна недостатъчност, клирънсът на цилазаприлат е в съответствие с креатининовия клирънс. Поради това не са необходими корекции: на дозировката, освен тези, препоръчани за пациентите с увредена бъбречна функция (вж. точка 4.2).
5.3. Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не показват особена опасност за хората, въз основа на конвенционалните проучвания за безопасност, хронична токсичност, генотоксичност и канцерогенен потенциал. При проучвания на хронична перорална токсичност (плъхове и маймуни), таргетен орган е бъбрека, при който са наблюдавани обратими промени.
В проучвания върху фертилитета и общата репродукция при плъхове, дозиране от 50 mg/kg/дневно цилазаприл води до повече неуспешни имплантации, по-малко жизнени зародиши, по-дребни новородени и разширяване на бъбречното легенче в новородени.
Не са наблюдавани тератогенни ефекти или нежелани ефекти при постнаталното развитие при плъхове и маймуни циномолгус при ембриотоксично изследване. При плъхове обаче, при дози от 400 mg/kg/дневно е наблюдавано образуване на кухини в бъбреците при новородени. При изследване на пери- и постнаталната токсичност при плъхове, дозиране от 50 mg/kg/дневно води до по-голяма смъртност при новородени, по-дребни новородени и забавено разгъване на ушната мида. При приложение на 14С-цилазаприл на бременни мишки, плъхове и маймуни е измерена радиоактивност в зародишите.
Доказано е, че ACE инхибиторите индуцират нежелан ефект върху късното фетално развитие, водещо до смърт на зародиша и вродени дефекти при гризачи и зайци: наблюдавани са бъбречни увреждания и повишаване на пери- и постнаталната смъртност.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Сърцевина таблетката
Лактоза монохидрат
Царевично нишесте
Хипромелоза 3 ср
Талк
Натриев стеарилов фумарат
Покритие на филмираната таблетка
0,5 mg: хипромелоза 6 ср, талк, титанов диоксид, макрогол 400, железен оксид червен, железен оксид ЖЪЛТ
1 mg хипромелоза 6 ср, талк, титанов диоксид, макрогол 400, железен оксид червен, железен оксал жълт
2.5 mg: хипромелоза 6 ср, талк, планов диокииод макрогол 400, железен оксид червен.
5 mg: хипромелоза 6 ср, талк. -планов диоксид макрогол 400, железен оксид червен
6.2. Несъвместимости
Неприложимо.
6.3. Срок на годност
3 години.
6.4. Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25 °С.
Да се съхранява на място, недостъпно за деца.
6.5. Данни за опаковката
Al-Al/PVC фолио в картонена опаковка.
0,5 mg: 30 таблетки
1 mg: 30 таблетки
2.5 mg: 30 таблетки
5 mg: 30 таблетки
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Алапис България ЕООД ул. "Атанас Луков" № 29 1407 София, България тел. ++359 2 862 4698 факс++359 2 868 7975
