Piperacillin/Tazobactam Pharma Swiss 4g/0.5g powder for solution/Пиперацилин/Тазобактам
Original PDF
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Пиперацилин/Тазобактам Фармасуис 4 g/0,5 g прах за инжекционен или инфузионен разтвор
Piperacillin/Tazobactam PharmaSwiss 4 g/0,5 g powder for solution for injection or infusion
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки флакон съдържа 4 g пиперацилин (като натриева сол) и 0,5 g тазобактам (като натриева сол). Един флакон прах за инжекционен/инфузионен разтвор съдържа 9,4 mmol (216 mg) натрий.
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Piperacillin/Tazobactam Pharma Swiss 4g/0.5g powder for solution/
Прах за инжекционен или инфузионен разтвор. Бял до белезникав прах.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Пиперацилин/тазобактам е показан за лечение на умерени до тежки системни и/или локални бактериални инфекции, при които се подозират или са доказани бета-лактамаза продуциращи бактерии, като:
Възрастни/юноши и пациенти в напреднала възраст: нозокомиална пневмония;
усложнени инфекции на пикочния тракт (включително пиелонефрит);
вътрекоремни инфекции;
инфекции на кожата и меките тъкани;
бактериални инфекции при пациенти с неутропения.
Деца (2 до 12 години)
Бактериални инфекции при деца с неутропения.
Да се вземат предвид официалните указания относно подходящото използване на антибактериални агенти.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Пиперацилин/тазобактам може да се прилага чрез бавна интравенозна инжекция (за най-малко 3-5 минути) или чрез бавна интравенозна инфузия (за 20-30 минути).
Приготвеният разтвор следва да се използва само ако е бистър и без частици.
За указания относно приготвянето вижте точка 6.6.
Като цяло лечението на смесени инфекции, причинени от пиперацилин чувствителни микроорганизми и пиперацилин/тазобактам-чувствителни бета-лактамаза продуциращи микроорганизми, не изисква добавянето на друг антибиотик.
При пациенти с нозокомиална пневмония и инфекции при пациенти с неутропения пиперацилин/тазобактам може да се използва с аминогликозид. Ако се налага използването на аминогликозид с пиперацилин/тазобактам, и двата - както пиперацилин/тазобактам, така и аминогликозида трябва да се прилагат в пълни терапевтични дози.
Пациенти с неутропения с признаци на инфекция (например треска) трябва да получат незабавна емпирична терапия с антибиотици, преди лабораторните резултати да са налични.
Възрастни и деца над 12 години с нормална бъбречна функция
Обичайната доза за възрастни и деца над 12 години е пиперацилин/тазобактам 4000/500 mg, прилагани на всеки осем часа.
Общата дневна доза пиперацилин/тазобактам зависи от тежестта и локализацията на възпалението и може да варира от пиперацилин/тазобактам 2000/250 mg до пиперацилин/тазобактам 4000/500 mg, прилагани на всеки 6 или 8 часа.
При пациенти с неутропения препоръчителната доза е пиперацилин/тазобактам 4000/500 mg, прилаган на всеки 6 часа, в комбинация с аминогликозид.
Хора в старческа възраст с нормална бъбречна функция
Пиперацилин/тазобактам може да се прилага в същите дози, както при възрастни, освен в случаи на бъбречно увреждане (виж по-долу):
Бъбречна недостатъчност при възрастни, хора в старческа възраст и деца (над 40 кг), които приемат доза за възрастни
При пациенти с бъбречна недостатъчност интравенозната доза трябва да се промени в зависимост от степента на действителното бъбречно увреждане. Предлаганите дневни дози са следните:
Препоръчителни дози пиперацилин/тазобактам
| Креатининов клирънс (ml/min) | Обща | Разделени дози |
| 20-80 | 12/1,5 g дневно | 4000/500 mg на всеки 8 часа |
| <20 | 8/1g дневно | 4000/500 mg на всеки 12 часа |
При пациенти на хемодиализа максималната дневна доза пиперацилин/тазобактам е 8/1 g. Освен това тъй като при хемодиализата се отнема 30% - 50% от пиперацилин в продължение на 4 часа, се прилага една допълнителна доза от пиперацилин/тазобактам 2000/250 mg след всеки период на хемодиализа.
При пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност допълнителни насоки за коригиране на дозата се предоставят от измерването на серумните нива на пиперацилин/тазобактам.
Деца между 2 и 12 години с нормална бъбречна функция
Пиперацилин/тазобактам се препоръчва само за лечението на деца с неутропения.
Неутропения
При деца с тегло по-ниско от 40 кг дозата трябва да бъде коригирана на 90 mg/kg (пиперацилин/тазобактам 80/10 mg), приемани на всеки 6 часа, в комбинация с аминогликозид, като не трябва да се преминават пиперацилин/тазобактам 4000/500 mg на всеки 6 часа.
Бъбречна недостатъчност при деца между 2 и 12 години (или с телесно тегло по-малко от 40 кг)
При деца с бъбречна недостатъчност интравенозната доза трябва да се промени в зависимост от степента на действителното бъбречно увреждане както следва: '
| Креатининов клирънс (ml/min) | Препоръчителни дози пиперацилин/тазобактам | Честота | Максимална дневна доза |
| >40 | Не е необходимо коригиране | Не е необходимо коригиране | Не е необходимо коригиране |
| 20-39 | 90 mg (пиперацилин/тазобактам 80/10 m.g) /кг | Всеки 8 часа | 12/1,5 g дневно |
| <20 | 90 mg (пиперацилин/тазобактам 80/10 mg) /кг | Всеки 12 часа | 8/1 g дневно |
При деца с тегло < 50 кг на хемодиализа препоръчителната доза е 45 mg (пиперацилин/тазобактам 40/5 mg)/кг на всеки 8 часа.
Гореописаните корекции на дозировката са само приблизителни. Всеки пациент трябва внимателно да се наблюдава за признаци на лекарствена токсичност. Дозировката и интервалите трябва да се коригират съответно.
Деца под 2 години:
Не се препоръчва пиперацилин/тазобактам да се прилага при деца под 2 години поради недостатъчни данни за безопасност.
Бъбречна недостатъчност
Не се изисква коригиране на дозата.
Продължителност на лечението
Продължителността на лечението следва да се определя от тежестта на инфекцията и от клиничния и бактериологичния прогрес на пациента.
При остри инфекции лечението с пиперацилин/тазобактам трябва да бъде продължено поне 48 часа след отзвучаване на клиничните симптоми или треската.
4.3 Противопоказани/Piperacillin/Tazobactam Pharma Swiss 4g/0.5g powder for solution/
Свръхчувствителност към пиперацилин или към други бета-лактамни антибиотици и към тазобактам или друг бета-лактамазен инхибитор.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Предупреждения
Съобщават се тежки и понякога фатални реакции на свръхчувствителност (анафилактична/анафилактоидна реакция, включително и шок) при пациенти, лекувани с пеницилини, включително и с пиперацилин/тазобактам. Тези реакции се появяват с по-голяма вероятност при лица с анамнеза на свръхчувствителност към множество алергени. Има данни за пациенти с анамнеза за свръхчувствителност спрямо пеницилин, при които се наблюдават тежки реакции след лечение с цефалоспорин. Ако по време на лечението с пиперацилин/тазобактам се появи алергична реакция, приложението на антибиотика се прекратява. Тежките реакции на свръхчувствителност могат да наложат използване на адреналин и други спешни мерки.
Преди започване на лечението с пиперацилин/тазобактам се препоръчва внимателно изследване за наличие на свръхчувствителност спрямо пеницилини, цефалоспорини и други алергени
В случай на тежка персистираща диария трябва да се отчете вероятността за наличие на животозастрашаващ псевдомембранозен колит, индуциран от антибиотици. Началото на симптоматиката на псевдомембранозния колит може да се прояви по време или след антибактериалното лечение. В тези случаи употребата на пиперацилин/тазобактам трябва незабавно да се прекрати и да се започне подходящо лечение.
Предпазни мерки
Левкопения и неутропения могат да се проявят, особено при продължително лечение. Поради това трябва да се провежда периодична оценка на пълната кръвна картина.
При продължително лечение е препоръчително периодично оценяване на системните функции на органите, включително на бъбречната и чернодробната функция.
При някои пациенти, лекувани с бета-лактамни антибиотици, са наблюдавани кръвотечения. В някои случаи тези реакции са свързани с отклонения в параметрите на коагулационно изследване, като време на кръвосъсирване, тромбоцитна агрегация и протромбиново време, които са по-вероятни при пациенти с бъбречна недостатъчност. Ако се проявят кръвотечения, антибиотикът се прекратява и се назначава подходящо лечение.
Следва да се има предвид възможността от поява на резистентни организми, което може да причини суперинфекции, по-специално при продължително лечение. Може да бъде необходимо микробиологично проследяване, за да бъде открита важна суперинфекция. Ако това се случи, се прилагат подходящи мерки.
Ако интравенозно се прилагат дози, по-високи от препоръчаните, при пациентите може да настъпи нервно-мускулна възбудимост или гърчове.
Този лекарствен продукт съдържа 2,4 mmol (54 mg) натрий на всеки грам пиперацилин. Това трябва да се отчита при пациенти на контролирана натриева диета.
Може да се прояви хипокалиемия при пациенти с ниски калиеви резерви или които приемат съпътстващи лекарствени продукти, които могат да намалят нивата на калий. При такива пациенти трябва да се извършва периодично определяне на електролитите. Може да се наблюдава леко увеличаване на показателите на чернодробната функция.
Лечението с пиперацилин се свързва с повишена проява на треска и обрив при пациенти с кистозна фиброза (вж. също така т. 4.8).
Пиперацилин/тазобактам не трябва да се използва при деца, които не страдат от неутропения, докато не бъде обобщен повече опит.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Взаимодействие с пробенецид:
Едновременният прием на пробенецид и на пиперацилин/тазобактам предизвиква удължаване на полуживота и намаляване на бъбречния клирънс както на пиперацилин, така и на тазобактам. Независимо от това максималните концентрации в плазмата и на двата лекарствени продукта не се променят.
Взаимодействие с антибиотици:
При здрави възрастни лица с нормална бъбречна функция не се наблюдава клинично значимо неблагоприятно фармакокинетично взаимодействие с тобрамицин или ванкомицин. Клирънсът на торбамицин и гентамицин се увеличава при пациенти с тежка бъбречна дисфункция,приемащи пиперацилин/тазобактам. При тези пациенти трябва да се изключи смесването на пиперацилин/тазобактам с тобрамицин и гентамицин.
За информация, свързана с приема на пиперацилин/тазобактам с аминогликозиди, моля вижте точка 6.2.
Взаимодействие с антикоагуланти:
При съвместен прием на хепарин, перорални антикоагуланти и други лекарствени продукти, които могат да засегнат коагулацията на кръвоносната система, включително образуването на тромбоцити, параметрите на коагулация трябва да се проверяват по-често и да се извършва редовен мониторинг.
===Взаимодействие с векуроний:
Съвместното използване на пиперацилин и векуроний предполага удължаване на нервномускулната блокада на векуроний. Поради сходния механизъм на действие се очаква нервномускулната блокада, предизвикана от който и да е неполяризиращ мускулен релаксант, да се удължи в присъствието на пиперацилин. Това следва да се има предвид, когато пиперацилин/тазобактам се използва периоперативно.
Взаимодействие с метотрексат:
Пиперацилин може да намали екскрецията на метотрексат. При пациенти на лечение с метотрексат серумните нива на метотраксат трябва да се наблюдават.
Взаимодействие с лабораторни изследвания:
Приемането на пиперацилин/тазобактам може да доведе до фалшиво положителни резултати при изследване на глюкоза в урината при методи, използващи редукция на медта. Препоръчва се използването на тестове за глюкоза, основаващи се на ензимни глюкозо-оксидационни реакции.
Съобщава се за положителни резултати при използване на теста PLATELIA Aspergillus EIA на "Био-Рад Лабораторис" (Bio-Rad Laboratories Platelia Aspergillus EIA) при пациенти, лекувани с инжекции пиперацилин/тазобактам, при които впоследствие е установено, че не са имали инфекция с Aspergillus. Установява се кръстосана реакция между полизахариди и полифуранози, които не се дължат на Aspergillus, и теста PLATELIA Aspergillus EIA на "Био-Рад Лабораторис". Поради това положителният резултат при пациенти, лекувани с пиперацилин/ тазобактам, трябва да се интерпретира внимателно и да бъде потвърден и от други диагностични методи.
4.6 Бременност и кърмене
Не са налични адекватни и добре контролирани проучвания с комбинацията пиперацилин/тазобактам или самостоятелно с пиперацилин или тазобактам при бременни. Пиперацилин и тазобактам преминават през плацентата. Пиперацилин/тазобактам трябва да се използва по време на бременността само ако е категорично необходимо.
Пиперацилин се екскретира в ниски концентрации в майчиното мляко. Концентрациите на тазобактам в човешкото мляко не са проучвани. Ефектът върху кърменото дете не е известен. Жени, които кърмят, трябва да се лекуват само ако е категорично необходимо. При кърменото дете може да се появят диария и гъбични инфекции на мембраните на лигавицата, както и сенсибилизация.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания върху способността за шофиране и работа с машини.
Въпреки това е възможна появата на нежелани реакции (вж. също т. 4.8), които могат да повлияят
върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Piperacillin/Tazobactam Pharma Swiss 4g/0.5g powder for solution/
Нежеланите реакции са изброени по честота както следва: много чести (>1/10); чести (>1/100 до -<1/10); нечести (>1/1 000 до < 1/100); редки (>1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Най-често докладваните нежелани лекарствени реакции са диария, гадене, повръщане и обрив, като всяка има честота от >1%, но <10%.
Инфекции и инфестации
Нечести:Суперинфекция с микроорганизми от вида Candida
Нарушения на кръвта и лимфната система
Нечести:левкопения, неутропения, тромбоцитопения
Редки:анемия, кръвотечение (включително пурпура, епистаксис, удължено време на кръвотечение), еозинофилия, хемолитична анемия
Много редки:агранулоцитоза, положителен тест на Кумбс, панцитопения, удължаване на парциалното тромбопластиново време, удължаване на протромбиновото време, тромбоцитоза
Нарушения на имунната система
Нечести:реакции на свръхчувствителност
Редки:анафилаксия / анафилактоидни реакции (включително шок)
Нарушения на метаболизма и храненето
Много редки:хипоалбуминемия, хипогликемия, хипопротеинемия, хипокалиемия
Нарушения на нервната система
Нечести:главоболие, безсъние
Редки:Мускулна слабост, халюцинации, конвулсии
Съдови нарушения
Нечести:хипотензия, флебит, тромбофлебит
Редки:зачервяване
Стомашно-чревни нарушения
Чести:диария, гадене, повръщане
Нечести:запек, диспепсия, жълтеница, стоматит
Редки:коремна болка, псевдомембранозен колит, сухота в устата
Хепато-билиарни нарушения
Нечести:увеличение на аланин аминотрансфераза, увеличение на аспартат аминотрансфераза
Редки:увеличение на билирубина, увеличение на алкалната фосфатаза в кръвта, увеличение на гама глутамилтрансфераза, хепатит
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести:обрив, включително макулопапуларен обрив
Нечести:пруритус, уртикария, еритема ,
Редки:булозен дерматит, еритема мултиформе, увеличено изпотяване, екзантема, екзема
Много редки:Синдром на Stevens-Johnson, епидермална токсична некролиза
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Редки:артралгия, миалгия
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Нечести:увеличено съдържание на креатинин в кръвта
Редкии:нтерстициален нефрит, бъбречна недостатъчност
Много редки:увеличение на азот кръвната урея
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Нечести:температура, реакция на мястото на приложение
Редки:ригидност, умора, едем
Приемането на високи дози бета-лактамази, особено при пациенти с бъбречна недостатъчност, може да доведе до енцефалопатия (флуктуации на съзнанието, миоклонус и конвулсии)
Лечението с пиперацилин се свързва с повишена проява на треска и обрив при пациенти с кистозна фиброза.
4.9 Предозиране
Симптоми
В постмаркетингови съобщения са споменава за случаи на предозиране при употребата на пиперацилин/тазобактам. В по-голямата част от случаите се появяват гадене, повръщане, диария, които се съобщават и при прилагането на обичайните препоръчвани дози. При пациентите, получили интравенозно по-висока от препоръчваната доза, са наблюдавани нервно-мускулно възбудимост или гърчове (особено при бъбречна недостатъчност).
Лечение при интоксикиране
В случаите на предозиране, лечението с пиперацилин/тазобактам трябва да се прекрати. Не е известен специфичен антидот.
Лечението е поддържащо и симптоматично и зависи от клиничното състояние на пациента. При спешен случай всички необходими интензивни медицински мерки са показани, като при случаите с пиперацилин.
Прекомерно високите серумни концентрации на пиперацилин или тазобактам могат да се намалят чрез хемодиализа, но няма да се намалят значително при перитонеална диализа (за повече подробности вж. т. 5.2).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група:
комбинация от пеницилини, включваща бета-лактамазни инхибитори
АТС код: J01CR05
Механизъм на действие:
Пиперацилин, широкоспектърен полусинтетичен пеницилин, активен срещу много грам-положителни и грам-отрицателни аеробни и анаеробни бактерии, упражнява бактерицидно действие чрез инхибиране на синтеза както на клетъчната стена, така и на клетъчния септум. Тазобактам, сулфон на триазолилметил пенициланова киселина, е мощен инхибитор на многобройни бета-лактамази, и по-специално на ензимите, медиирани от плазмиди, които често причиняват резистентност към пеницилин и цефалоспорини, включително към цефалоспорини от трето поколение. Наличието на тазобактам във формулата на пиперацилин/тазобактам засилва и увеличава антибиотичния спектър на пиперацилин, така че да включва бактерии, произвеждащи бета-лактамаза, които нормално са резистентни към него и към други бета-лактамни антибиотици. По този начин пиперацилин/тазобактам комбинира качествата на широкоспектърен антибиотик и бета-лактамазен инхибитор.
Отношение ФК/ФД (фармакокинетика/фармакодинамика):
Времето над минималната инхибиторна концентрация (minimum inhibitory concentration — MIC) (T>MIC) се счита за най-добрата детерминанта на ефикасността на пиперацилин.
Механизъм на резистентност:
Наличието на тазобактам разширява спектъра на активност на пиперацилин и включва и микроорганизми, които в противен случай, поради формирането на бета-лактамаза, биха били резистентни към пиперацилин и други бета-лактамни антибиотици.
Проучвания in vitro доказват, че способността на тазобактам да индуцира тип I бета-лактамаза е незначителна по отношение на грам-негативни бактерии. Проучвания in vitro доказват синергичен ефект на пиперацилин/тазобактам и аминогликозиди срещу Pseudomonas aeruginosa и други бактерии, включително бета-лактамаза продуциращи щамове.
Гранични стойности
Стойностите на минималната инхибираща концентрация (MIC), които позволяват да се отграничат чувствителните, междинните или резистентните микроорганизми, са дефинирани по следния начин:
Клинични стойности на MIC според EUCAST 2008 (версия 1.2):
| Патоген | Гранични стойности по видове (в (чувствителни) < /R (резистентни)>) (За целите на тестовете за чувствителност концентрацията на тазобактам е фиксирана на 4 mg/l |
| Enterobacteriaceae | 8/16 |
| Pseudomonas aeruginosa | 16/16 |
| Грам-отрицателни и Грам-положителни анаероби | 8/16 |
| Staphylococcus метицилин- чувствителни щамове метицилин- резистентни щамове |
S R |
| Несвързани с видове гранични стойности | 4/16 |
При определени видове преобладаването на придобитата резистентност може да се промени с течение на времето и в зависимост от географските райони, поради което е желателно да се предостави информация относно локалните данни за резистентност, особено при лечение на тежки инфекции. При необходимост да се потърси експертен съвет, когато локалното преобладаване на резистентността е такова, че ползата от агента поне при някои видове е спорна.
Обикновено чувствителни видове
Аеробни Грам-положителни
Brevibacterium spp
Enterococcus faecalis
Listeria monocytogenes
Staphylococcus spp.
метицилин- чувствителни
Streptococcus pneumoniae
Streptococcus pyogenes
рупа Б streptococci
Streptococcus spp*
Аеробни Грам-отрицателни
Moraxella catarrhalis
Citrobacter koseri
Haemophilus influenzae *
Haemophilus spp.
Proteus mirabilis
Salmonella spp.
Shigella spp.
Анаеробни Грам-положителни
Clostridium spp.
Eubacterium spp.
Peptococcus spp.
Peptostreptococcus spp.
Анаеробни Грам-отрицателни
Bacteroides fragilis*
Групата на Bacteroides fragilis
Fusobacterium spp.
Porphyromonas spp.
Prevotella spp*
Видове, при които резистентността може да е проблематична
Аеробни Грам-положителни
Staphylococcus aureus, метицилин- чувствителни
Staphylococcus epidermis, метицилин- чувствителни
Enterococcus avium ($)
Enterococcus faecium (+ $)
Propionibacterium acnes ($)
Viridans streptococci
Аеробни Грам-отрицателни Actinobacter spp (+ $)
Burkholderia cepacia -
Citrobacter freundii
Enterobacter spp.
Escherichia coli *
Klebsiella spp.
Proteus, индол-позитивен
Pseudomonas aeruginosa*
Pseudomonas spp. *
Pseudomonas stutzeri $
Serratia spp.
Аеробни Грам-отрицателни Bacteroides spp. *
Организми c наследена резистентност
Аеробни Грам-положителни
Corynebacterium jeikeium
Staphylococcus spp. метицилин-резистентни
Аеробни Грам-отрицателни
Legionella spp
Stenotrophomonas maltophilia +$
Други
Mycoplasma spp.
Chlamydia spp.
Chlamydophila spp.
Legionella spp.
* Клиничната ефективност срещу това е доказана в регистрираните индикации.
($) Видове с естествена междинна чувствителност
(+) Видове, при които високите нива на резистентност (повече от 50 %) са наблюдавани в една или повече области/държави/региони в ЕС.
5.2 Фармакокинетични свойства
Разпределение
Максималните плазмени концентрации на пиперацилин и тазобактам се достигат веднага след завършване на интравенозната инфузия или инжектирането. Когато се прилага заедно с тазобактам, плазмените нива на пиперацилин са сходни с получените при еквивалентни дози пиперацилин, приложен самостоятелно.
Установено е пропорционално по-високо (приблизително с 28 %) увеличаване на плазмените нива на пиперацилин и тазобактам с повишаване на дозата на пиперацилин/тазобактам 2000/250 mg до пиперацилин/тазобактам 4000/500 mg.
Както пиперацилин, така и тазобактам са от 20 до 30 % свързани с плазмените протеини. Свързването с протеин и на пиперацилин, и на тазобактам не се влияе от наличието на друго съединение. Свързването с протеин на метаболита на тазобактам е незначително.
Пиперацилин и тазобактам са широко разпределени в тъканите и телесните течности, включително чревна лигавица, жлъчен мехур, бели дробове, жлъчен сок и кости.
Биотрансформация
Пиперацилин се метаболизира до слабо микробиологично активния метаболит дезетил. Тазобактам се метаболизира до един метаболит, за който е установено, че не е микробиологично активен.
Елиминиране
Пиперацилин и тазобактам се елиминират през бъбреците посредством гломерулна филтрация и тубулна секреция. Пиперацилин се екскретира бързо в непроменен вид, като 69 % от приложената доза се открива в урината. Тазобактам и неговия метаболит се елиминират главно чрез бъбречна екскреция, като 80% от дозата се открива в урината в непроменен вид, а останалата част — под формата на метаболит. Пиперацилин, тазобактам и дезетил се елиминират и чрез жлъчката.
При здрави доброволци след приложение на еднократни или многократни дози пиперацилин/тазобактам елиминационият полуживот на пиперацилин и тазобактам е от 0,7 до 1,2 часа и не се влияе от дозировката или от продължителността на инфузията. Елиминационият полуживот и на пиперацилин, и на тазобактам се увеличава с намаляването на бъбречния клирънс.
Липсват значими промени във фармакокинетиката на пиперацилин, които да се дължат на тазобактам. Изглежда, че пиперацилин намалява степента на елиминация на тазобактам.
Нарушена бъбречната функция
Пиперацилин и тазобактам се отстраняват посредством хемодиализа: 31% (пиперацилин) и 39% (тазобактам) от приетите дози се филтрират. При перитонеална диализа 5% от приетата доза пиперацилин и 12% от приетата доза тазобактам се откриват в диализната течност. Пациенти, лекувани с хронична амбулторна перитонеална диализа, трябва да получават същите дози, както пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, които не са на диализа.
Нарушена чернодробна функция
Плазмените концентрации на пиперацилин и тазобактам се удължават при пациенти с нарушена чернодробна функция. Полуживотьт на пиперацилин и тазобактам се увеличава съответно приблизително с 25 % и 18 % при пациенти с хепатитна цироза в сравнение със здрави лица. Независимо от това не е необходима промяна в дозировката при пациенти с нарушена чернодробна функция.
Педиатрични пациенти
Фармакокинетиката на пиперацилин/тазобактам е проучвана при педиатрични пациенти с вътрекоремни и други видове инфекции. Във всяка възрастова група бъбречната фракция на елиминиране на пиперацилин и тазобактам е съответно приблизително 70 % и 80 %, както и при възрастни.
Средни фармакокинетични параметри на пиперацилин/тазобактам при педиатрични пациенти в различни възрастови групи.
| Пиперацилин Възрастова група |
Пиперацилин Полуживот |
Пиперацилин Клирънс(ml/min/kg) |
Тазобактам Полуживот |
Тазобактам Клирънс (ml/min/kg) |
| 2-5 години | 0,7 | 5,5 | 0,8 | 5,5 |
| 6-12 години | 0,7 | 5,9 | 0,9 | 6,2 |
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват специална опасност за хората, според данните от конвенционалните проучвания за токсичност и генотоксичност при хронично приложени дози. Не са провеждани проучвания за канцерогенен потенциал с пиперацилин/тазобактам.
Проучване на фертилността/ранното развитие на ембриона при пиперацилин/тазобактам установява нежелани реакции (намаляване на размера на поколението и увеличаване на фетусите с обратимо забавяне на осификацията и обратими отклонения при гръдния кош) само след интраперитонеално въвеждане на токсични за майката дози при плъхове. Фертилността на F1 поколението и ембрионалното развитие на F2 поколението не са нарушени. Проучване на ембрионално- зародишното развитие при плъхове не показва тератогенни ефекти след интравенозно въвеждане. При плъхове след интраперитонеално въвеждане едновременно с токсичността при майките е нарушено пери- и постнаталното развитие (намалено фетално тегло, увеличена смъртност при малките, увеличаване на мъртвите раждания).
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Няма
6.2 Несъвместимости
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, освен тези, посочени в точка 6.6.
Ако пиперацилин/тазобактам се прилага едновременно с друг антибиотик (например, с аминогликозид), лекарствените продукти трябва да се въвеждат по отделно. Смесването in vitro на пиперацилин/тазобактам с аминогликозид може да доведе до значителна неактивност на аминогликозид.
Пиперацилин/тазобактам не трябва да се смесва с други лекарствени продукти в спринцовката или във флакона за инфузия, тъй като не е установена съвместимост.
Пиперацилин/тазобактам трябва да се въвежда чрез инфузия, приготвена отделно от други лекарствени продукти, освен ако бъде доказана съвместимост.
Поради химическата му нестабилност пиперацилин/тазобактам не трябва да се използва с разтвори, които съдържат натриев бикарбонат.
Пиперацилин/тазобактам е несъвместим с разтвор на Рингер лактат.
Пиперацилин/тазобактам не трябва да се прибавя към кръвни продукти или към хидролизата на албумин.
6.3 Срок на годност
Преди отваряне: 2 години
След приготвяне
След приготвяне химическа и физическа стабилност при употреба е доказана за 24 часа при съхранение в хладилник на температура 2-8°С.
След приготвяне и разреждане
След приготвяне и разреждане химическа и физическа стабилност при употреба е доказана за 48 часа при съхранение в хладилник на температура 2-8°С.
От микробиологична гледна точка след отваряне лекарственият продукт трябва да се използва незабавно.
Ако не бъде използван незабавно, времето и условията за съхраняване преди употреба са на отговорността на използващия и обичайно не трябва да превишават 24 часа при температура 2-8°С, освен ако приготвянето е осъществено в контролирани и валидирани асептични условия, :
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява при температура под 25° С.
За условията за съхранение на приготвения/разтворен лекарствен продукт, вижте точка 6.3.
6.5 Данни за опаковката
Стъклен флакон тип II (50 ml) с бромо-бутил гумена запушалка, затворен с алуминиева флип капачка с пропиленова система.
Размер на опаковката: 10 броя х 1 флакон
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Указания за приготвяне
Интравенозна инжекция:
Всеки флакон Пиперацилин/Тазобактам Фармасуис 4 е/0,5 g прах за инжекционен или инфузионен разтвор се разтваря в 20 гп1 от един от следните разтворители.
• стерилна вода за инжекции
• 9 mg/ml (0,9%) натриев хлорид за инжекции
Разклаща се до разтваряне. Интравенозната инжекция се поставя в продължение на поне 3-5 минути. Интравенозна инфузия:
Всеки флакон Пиперацилин/Тазобактам Фармасуис 4 g/0,5 g прах за инжекционен или инфузионен разтвор се разтваря в 20 ml от един от горепосочените разтворители.
Така полученият разтвор се разрежда допълнително с поне 50 гш от едни от разтворените разредители (най-много 50 т.1, ако е разреден в стерилна вода за инжекции) или с 5 % декстроза във
вода.
Само за еднократна употреба. Изхвърлете неизползвания разтвор.
Приготвянето/разтварянето трябва да се извършва в асептични условия. Разтворът трябва да се провери визуално за наличие на частици или обезцветяване преди приложение. Разтворът трябва да се използва, само ако е прозрачен и без частици.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
РЬ.агта8\\ч85 Севка гериЬНка з.г.о. РгаЬа 7, Тапкоусоуа 1569/2с Чешка Република
