КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОУКТА/Latanomed 0.005% eye drops, solution/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ЛАТАНОМЕД 0,005% очни капки, разтвор
LATANOMED 0,005% eye drops solution
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
100 ml разтвор капки за очи съдържа 0,005 g латанопрост {latanoprosi). Една капка съдържа приблизително 1,5 μg латанопрост.
Помощно вещество: бензалкониев хлорид 0,02% об/т.
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Latanomed 0.005% eye drops, solution/
Капки за очи, разтвор.
Разтворът е бистра, безцветна течност.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Понижаване на повишено вътреочно налягане при пациенти с открито-ъгълна глаукома и очна хипертония.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Препоръчителна дозировка за възрастни (включително пациенти в старческа възраст) Препоръчителното лечение е една капка в засегнатото око (очи) един път дневно. Оптимален ефект се получава, ако ЛАТАНОМЕД се прилага вечер.
ЛАТАНОМЕД трябва да се прилага не по-често от един път дневно, тъй като е доказано, че по-честото прилагане намалява ефекта на понижаване на вътреочното налягане.
Ако една доза е пропусната, лечението следва да продължи както обикновено с приложение на следващата доза.
Както при всички капки за очи, за да се намали възможната системна абсорбция се препоръчва слъзната торбичка да бъде притисната за една минута във вътрешния ъгъл на окото (точково затваряне). Това трябва да се направи веднага след приложение на всяка капка.
Контактните лещи трябва да се махнат непосредствено преди поставяне на очните капки и могат да се поставят след 15 минути.
Ако се употребява повече от едно лекарство за очи локално, лекарствата трябва да се прилагат през интервал от минимум пет минути.
Деца:
Безопасността и ефективността при деца не е установена. Поради това ЛАТАНОМЕД не се препоръчва за употреба при деца.
4.3. Противопоказания/Latanomed 0.005% eye drops, solution/
Анамнеза за свръхчувствителност към ЛАТАНОМЕД или някое от помощните вещества в състава на ЛАТАНОМЕД.
4.4. Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба
ЛАТАНОМЕД може постепенно да промени цвета на окото, чрез увеличаване на количеството на кафявия пигмент в ириса. Преди да започне лечението, пациентите трябва да бъдат информирани за възможността от постоянна промяна на цвета на окото. Едностранното лечение може да доведе до трайна хетерохромия.
Тази промяна в цвета на очите е била наблюдавана предимно при пациенти със смесен цвят на ирисите, т.е. синьо-кафяв, сиво-кафяв, жълто-кафяв и зелено-кафяв. При проучвания с ЛАТАНОМЕД началото на промяната е обикновено през първите 8 месеца на лечение, рядко по време на втората или третата година и не е наблюдавано след четвъртата година на лечение. Скоростта на прогресия на пигментацията на ириса се понижава с времето и е стабилна за пет години. Ефектът на повишената пигментация след пет години не е оценяван. В отворено 5-годишно проучване върху безопасността на ЛАТАНОМЕД, 33% от пациентите развиват ирисова пигментация (вижте т. 4.8). Промяната в цвета на ириса в повечето случаи е лека и често не е наблюдавана клинично. Честотата при пациенти с ириси със смесен цвят варира от 7 до 85% с най-висока честота при жълто-кафявите ириси. Не е наблюдавана промяна при пациенти с хомогенно сини очи, а при пациенти с хомогенно сиви, зелени или кафяви очи промяната е наблюдавана рядко.
Промяната в цвета се дължи на повишено съдържание на меланин в меланоцитите на ирисната строма и не се дължи на увеличаване броя на меланоцитите. В типичните случаи кафявата пигментация около зеницата се разпространява концентрично към периферията на засегнатите очи, но целият ирис или части от него могат да станат по-кафеникави. Не е наблюдавано по-нататъшно увеличение на кафявия пигмент на ириса след спиране на лечението. То не е било свързано с някакъв симптом или патологични промени в клиничните проучвания, проведени досега.
Невусите или точиците върху ириса не се повлияват от лечението. В клинични проучвания не е наблюдавано натрупване на пигмент в трабекуларната мрежа или на други места в предната очна камера. Петгодишният клиничен опит показва, че увеличената пигментация на ириса няма никакво негативно клинично последствие и приложението на ЛАТАНОМЕД може да бъде продължено, ако се появи пигментиране на ириса. Въпреки това пациентите трябва да бъдат редовно мониторирани и ако клиничната ситуация го изисква, лечението с ЛАТАНОМЕД може да бъде спряно.
Има ограничен опит с ЛАТАНОМЕД при хронична закрито-ъгълна глаукома, открито-ъгълна глаукома при пациенти с псевдофакия и при пигментна глаукома. Няма опит с ЛАТАНОМЕД при възпалителна и неоваскуларна глаукома, възпалителни очни състояния или вродена глаукома. ЛАТАНОМЕД няма или има минимален ефект върху зеницата, но липсва опит при острите пристъпи при закрито-ъгълна глаукома. Поради това се препоръчва повишено внимание при приложение на ЛАТАНОМЕД при тези състояния до натрупване на повече опит.
Има ограничени данни от проучвания за употребата на ЛАТАНОМЕД през пери-оперативния период при операция на катаракта. ЛАТАНОМЕД трябва да се прилага внимателно при тези пациенти.
Съобщават се случаи на едем на макулата (Вижте също т. 4.8) по време на лечение с ЛАТАНОМЕД предимно при пациенти с афакия, пациенти с псевдофакия с разкъсана задна капсула на лещата или предно-камерни лещи или при пациенти с известни рискови фактори за кистозен макулен едем (като диабетна ретинопатия и запушване на ретинната вена). ЛАТАНОМЕД трябва да се използва с внимание при пациенти с афакия, пациенти с псевдофакия с разкъсана задна капсула на лещата или предно-камерни лещи и при пациенти с известни рискови фактори за кистозен макулен едем.
При пациенти с известни предразполагащи рискови фактори за ирит/увеит ЛАТАНОМЕД може да бъде използван внимателно.
Няма опит при пациенти с тежка или нестабилна астма. Следователно, такива пациенти трябва да бъдат лекувани внимателно до натрупването на достатъчно опит. Вижте също точка 4.8.
Наблюдавана е промяна в цвета на кожата около очите, като повечето съобщения са били при японски пациенти. Опитът до момента показва, че периорбитапната промяна в цвета на кожата не е трайна и в някои случаи е изчезнала с продължаване на лечението с ЛАТАНОМЕД.
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
Липсват сигурни данни за взаимодействия с други лекарства.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност:
Безопасността на този лекарствен продукт при употреба по време на бременност не е установена при хора. Той има потенциални рискови фармакологични ефекти по отношение на периода на бременността, на плода или новороденото дете. Поради това ЛАТАНОМЕД не трябва да бъде използван по време на бременност.
Кърмене:
ЛАТАНОМЕД и неговите метаболити могат да преминат в майчиното мляко. Следователно ЛАТАНОМЕД не трябва да бъде използван при кърмещи жени или кърменето трябва да бъде спряно.
4.7. Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Подобно на други очни препарати, приложението на очни капки може да предизвика временно замъгляване на зрението.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Latanomed 0.005% eye drops, solution/
Повечето наблюдавани нежелани реакции са свързани със зрителната система. В отворено 5-годишно клинично проучване върху безопасността на ЛАТАНОМЕД 33% от пациентите са получили пигментация на ириса (вижте 4.4). Други очни нежелани реакции са обикновено преходни и се явяват при прием на дозата.
Нежеланите реакции се категоризират по честота както следва: много чести (1/10), чести (>1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100), редки (>1/10 000 до <1/1 000) и много редки (< 1/10000) с неизвестна честота. Честотата на нежеланите реакции при постмаркетинговите съобщения не е известна.
Нарушения на очите:
Много чести: увеличена пигментация на ириса; лека до умерена хиперемия на конюнктивата, очно дразнене (чувство за наличие на пясък в очите, сърбеж, парене и усещане за наличие на чуждо тяло); промени в миглите и мъхообразните косъмчета върху клепачите (удължаване, удебеляване, потъмняване и увеличаване на броя) (повечето съобщения са при японски пациенти).
Чести: преходни точковидни епителни ерозии, най-често без симптоми; блефарит; болка в окото.
Нечести: едем на клепачите: сухота в очите; кератит; замъглено виждане; конюнктивит. Редки: ирит/увеит (голямата част от съобщенията при пациентите с едновременни предразполагащи фактори), макулен едем; симптоматични едем и ерозии на корнеята; периорбитален едем; неправилна посока на миглите, което понякога води до очно дразнене; допълнителен ред мигли на отвора на мейбомиановите жлези (дистихиазис).
Сърдечни и съдови нарушения
Много редки: влошаване на ангина пекторис при пациети с предшестващо заболяване.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:
Редки: астма, влошаване на астма и задух.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Нечести: кожен обрив.
Чести: локализирани кожни реакции върху клепача; потъмняване на кожата на клепачите.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Много чести: болка в гърдите.
Има спонтанни съобщения от постмаркетинговото наблюдение:
Нарушения на нервната система:
Главоболие, световъртеж.
Сърдечни нарушения:
Сърцебиене.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:
Миалгия, артралгия.
4.9. Предозиране
Освен очно дразнене и конюнктивна хиперемия не са известни никакви други очни нежелани реакции при предозиране на ЛАТАНОМЕД.
Следната информация може да е от полза, ако ЛАТАНОМЕД бъде погълнат случайно: Една бутилка съдържа 125 μg ЛАТАНОМЕД. Повече от 90% се метаболизира при първо преминаване през черния дроб. Интравенозна инфузия на 3 μg/kg при здрави доброволци не предизвиква симптоми, но доза от 5,5 - 10 μg/kg предизвиква гадене, коремна болка, виене на свят, отпадналост, топли вълни и изпотяване. При маймуни ЛАТАНОМЕД е прилаган като интравенозна инфузия в дози до 500 μg/kg без сериозни ефекти върху сърдечно-съдовата система.
Интравенозното приложение на ЛАТАНОМЕД при маймуни е свързано с временна бронхоконстрикция. Въпреки това при пациенти с умерено тежка форма на бронхиална астма ЛАТАНОМЕД не е предизвикал бронхоконстрикция при външно приложение върху очите в доза седем пъти по-висока от терапевтичната доза на ЛАТАНОМЕД.
При предозиране на ЛАТАНОМЕД лечението трябва да бъде симптоматично.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Простагландинови аналози
АТСкод: S01ЕЕ01
Активната съставка ЛАТАНОМЕД, аналог на простагландин ¥2а, е селективен простаноид БР-рецепторен агонист, който понижава вътреочното налягане чрез засилване оттичането на вътреочна течност. Понижението на вътреочното налягане при хора започва три до четири часа след приложението и максималният ефект се достига след осем до дванадесет часа. Понижението на налягането се запазва поне 24 часа.
Проучванията при животни и хора показват, че основният механизъм на действие е повишение на увеосклералния отток, въпреки че при хора се съобщава и за леко увеличаване на капацитета на оттока (намалено съпротивление на оттока).
Първите проучвания показват, че ЛАТАНОМЕД е ефективен като монотерапия. Проведени са допълнителни клинични проучвания за изследване на комбинираното лечение. Те включват проучвания, които показват, че ЛАТАНОМЕД е ефективен в комбинация с бета-блокери (тимолол). Краткосрочни проучвания (1 или 2 седмици) показват, че ефектът на ЛАТАНОМЕД е адитивен в комбинация с адренергични агонисти (дипивалил епинефрин), перорални инхибитори на карбоанхидразата (ацетазоламид) и частично адитивен в комбинация с холинергични агонисти (пилокорпин).
Клинични проучвания показват, че ЛАТАНОМЕД няма сигнификантен ефект върху продукцията на вътреочна течност. ЛАТАНОМЕД няма ефект върху кръвно-преднокамерната вътреочна бариера.
Според проучвания при маймуни ЛАТАНОМЕД няма или има незначителен ефект върху вътреочното кръвообращение, приложен в терапевтични дози. Въпреки това при локално лечение може да настъпи лека до умерена конюнктивна или еписклерна хиперемия.
Хроничното лечение на очите с ЛАТАНОМЕД при маймуни след екстракапсуларна екстракция на лещите не засяга кръвоносните съдове на ретината, установено с помощта на флуоресцеинова ангиография.
При краткосрочно лечение ЛАТАНОМЕД не е причинил излив на флуоресцин в задния очен сегмент на очите при пациенти с псевдофакия.
Установено е, че в терапевтични дози ЛАТАНОМЕД няма сигнификантни фармакологични ефекти върху сърдечносъдовата или дихателна система.
5.2. Фармакокинетични свойства
ЛАТАНОМЕД (молекулно тегло 432,58) е изопропилов естер на лекарствен прекурсор, който не е активен сам по себе си, но става биологично активен след хидролиза до киселина на ЛАТАНОМЕД.
Лекарственият прекурсор се абсорбира добре през корнеята и цялото количество лекарство, което навлиза във вътреочната течност, се хидролизира при преминаване през корнеята.
Проучвания при хора показват, че след локално приложение максимални концентрации във вътреочната течност се достигат след приблизително два часа. След локално приложение при маймуни ЛАТАНОМЕД се разпределя главно в предната очна камера, конюнктивата и клепачите. Само минимални количества от лекарството достигат до задния очен сегмент.
Киселината на ЛАТАНОМЕД на практика не се метаболизира в окото. Основният метаболизъм протича в черния дроб. Плазменият полуживот при хора е 17 минути. Основните метаболити 1,2-динор- и 1,2,3,4-тетранорметаболити, нямат или имат съвсем слаба биологична активност при проучвания с животни и се елиминират главно с урината.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Очната и системна токсичност на ЛАТАНОМЕД са проучени при различни животински видове. Като цяло, ЛАТАНОМЕД се понася добре и има граница на безопасност с фактор минимум 1000 между терапевтична локална доза и системна токсичност. Интравенозното приложение на високи дози ЛАТАНОМЕД приблизително 100 пъти по-високи от терапевтичната доза/kg телесно тегло, при неанестезирани маймуни е довело до ускоряване на дихателната честота, вероятно дължащо се на краткотрайна бронхоконстрикция. При проучвания с животни, ЛАТАНОМЕД не е показал наличие на сенсибилизиращи качества.
Не са били наблюдавани токсични ефекти с дневни дози до 100 μg/око при зайци или маймуни (терапевтичната доза е около 1,5 μg/око дневно). При маймуни обаче, ЛАТАНОМЕД е предизвикал увеличена пигментация на ириса.
Механизмът на увеличаване на пигментацията изглежда е стимулиран от производството на меланин в меланоцитите на ириса без да са наблюдавани пролиферативни промени. Промяната в цвета на ириса може да бъде трайна.
Проучвания за хронична очна токсичност установяват, че приложението на ЛАТАНОМЕД в дневна доза от 6 μg/око е предизвикало увеличаване на очния отвор. Този ефект е обратим и настъпва при дози, надвишаващи клиничното ниво на дозиране. Ефектът не е бил наблюдаван при хора.
ЛАТАНОМЕД е показал отрицателни резултати при изследванията за обратна мутация при бактерии, тест за генна мутация при миши лимфом и миши микронуклеарен тест. Хромозомни аберации in vitro са наблюдавани при човешки лимфоцити. Подобни ефекти са наблюдавани при простагландин F2ct, естествено съществуващ простагландин, което сочи, че този ефект е присъщ на класа.
Допълнителните проучвания за мутагенност с непланирана синтеза на ДНК in vitro/in vivo при плъхове са били отрицателни и показват, че ЛАТАНОМЕД не притежава мутагенен потенциал. Проучванията за канцерогенност при мишки и плъхове са били отрицателни.
В експерименти с животни ЛАТАНОМЕД не е показал ефект върху мъжки или женски фертилитет. В ембриотоксични проучвания при плъхове не е била наблюдавана ембриотоксичност при интравенозни дози (от 5,50 и 250 μg/kg дневно) ЛАТАНОМЕД. При зайци, обаче, дневни дози от 5 μg/kg и повече са довели до летални ефекти за плода.
Дневната доза от 5 μg/kg (приблизително 100 пъти по-голяма от терапевтичната доза) е причинила значителна ембриофетална токсичност, характеризираща се с повишена честота на късната резорбция и аборт, както и по-ниско фетално тегло.
Не е установен тератогенен потенциал.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Натриев хлорид
Бензалкониев хлорид
Натриев дихидрогенфосфат, монохидрат
Динатриев фосфат, безводен
Вода за инжекции
6.2. Физико-химични несъвместимости
Проучванията in vitro показват, че при смесване на ЛАТАНОМЕД с очни капки, съдържащи тиомерсал, се получава преципитация. Ако се използват такива лекарства, очните капки трябва да се прилагат през интервал от минимум пет минути.
6.3. Срок на годност
Срок на годност: 3 години
Срок на годност след отваряне на флакона: 4 седмици.
6.4. Специални условия на съхранение
Да се съхранява в хладилник от 2 °С до 8 °С.
Флаконът да се съхранява в оригиналната опаковка, защитен от светлина.
След отваряне на флакона: да се съхранява при температура под 25 °С и да се използва в продължение на 4 седмици.
6.5. Вид и съдържание на опаковката
Полиетиленов флакон с капкомер (5 ml) със завинтваща се капачка, лесна за отваряне външна полиетиленова капачка. Всеки флакон с капкомер съдържа 2,5 ml разтвор за очни капки, съответстващи на около 80 капки. Опаковки: 1 х 2,5 ml, 3 х 2,5 ml.
Не всички опаковки могат да са на пазара.
6.6. Препоръки при употреба
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
АЛАПИС България ЕООД Ул., Атанас Дуков" № 29 1407 София, България
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА (ЧАСТИЧНА) АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Септември 2010 г.
