1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Insulatard 40 IU/ml
Инжекционна суспенсия във флакон
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Човешки инсулин, рДНК (Insulin human, rDNÄ) (произведен чрез рекомбинантна ДНК технология в Saccharomyces cerevisiae).
1 ml съдържа 40 IU човешки инсулин
1 флакон съдържа 10 ml, еквивалентни на 400 IU
Една IU (международна единица) отговаря на 0,035 mg безводен човешки инсулин.
Insulatard е суспенсия на изофан (NPH) инсулин.
За помощни вещества, виж точка 6.1. Списък на помощните вещества.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инжекционна суспенсия във флакон. Insulatard е мътна, бяла, водна суспенсия.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на захарен диабет.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Insulatard е дългодействащ инсулин. Дозировка
Дозировката е индивидуална и се определя в съответствие с нуждите на пациента. Индивидуалните инсулинови нужди обикновено са между 0,3 до 1,0 IU/kg/ден. Дневната нужда от инсулин може да е по-висока при пациенти с инсулинова резистентност (напр. по време на пубертета или при затлъстяване) и да е по-ниска при пациенти с остатъчна, ендогенна инсулинова продукция.
Лекуващият лекар решава дали са необходими една или няколко инжекции дневно. Insulatard може да се прилага самостоятелно или в комбинация с бьрзодействащ инсулин. При . интензифицирана инсулинова терапия суспенсията може да се използва като основен инсулин (вечерна и/или сутрешна инжекция) с прилагане на бързодействащ инсулин при хранене.
Оптимизираният гликемичен контрол при пациентите със захарен диабет отлага във времето появата на късните усложнения на диабета. Препоръчва се често следене на кръвната захар.
Адаптиране на дозата
Съпътстващо заболяване, особено инфекции и фебрилни състояния, обикновено повишават инсулиновите нужди на пациента.
Бъбречни или чернодробни нарушения могат да намалят нуждите от инсулин.
Корекция на дозата може да се наложи, ако пациентът промени физическата си активност или обичайната си диета.
Промяна на дозата може да се наложи и в случай, че пациентът премине от един инсулинов лекарствен продукт на друг (виж точка 4.4 Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба).
Приложение
За подкожно приложение.
Insulatard обичайно се прилага подкожно в бедрото. За удобство, могат да се използват още коремната стена, глутеалната област или областта на делтоидния мускул.
Подкожната инжекция в бедрото осигурява по-бавна и по-малко варираща абсорбция, в сравнение с използването на други инжекционни места.
Инжектирането в повдигната кожна гънка намалява вероятността от непреднамерено мускулно приложение.
Задръжте иглата под кожата поне за 6 секунди, за да сте сигурни, че цялата доза е инжектирана. Инжекционните места трябва да се сменят в рамките на дадена анатомична област, за да се предотврати развитието на липодистрофия.
Инсулиновите суспенсии никога не бива да се прилагат венозно.
ЬкиМагс! е придружен от листовка за пациента с подробни инструкции за употреба.
Флаконите са предназначени за използване с инсулинови спринцовки със съответваща скала на единиците. При смесване на два вида инсулин, първо се изтегля необходимата доза бързодействащ инсулин, последвана от необходимата доза дългодействащ инсулин.
4.3 Противопоказания
Хипогликемия
Свръхчувствителност към човешки инсулин или към някое от помощните вещества (виж точка 6.1 Списък на помощните вещества).
4.4 Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба
Недостатъчното дозиране или преустановяване на терапията, особено при диабет тип 1, могат да доведат до хипергликемия.
Обикновено първите симптоми на хипергликемия се появяват постепенно, за период от няколко часа или дни. Включват жажда, често уриниране, гадене, повръщане, сънливост, зачервена суха кожа, сухота в устата, загуба на апетит и дъх с мирис на ацетон. При пациенти с диабет тип 1, нелекуваната хипергликемия може да доведе до диабетна кетоацидоза, която е потенциално животозастрашаващо състояние.
Хипогликемия може да възникне ако инсулиновата доза превишава инсулиновите нужди на пациента (виж точки 4.8 и 4.9).
Пропускане на хранене или непланирана, тежка физическа активност могат да доведат до поява на хипогликемия.
Пациенти, при които има съществено подобрение на кръвно-захарния контрол, напр. в резултат на интензифицирано инсулиново лечение, може да почувстват промяна в своите нормални предупредителни симптоми на хипогликемия, за което съответно те трябва да бъдат уведомени. Обичайните предупредителни симптоми могат да изчезнат при пациенти с дългогодишен
диабет.
Преминаването на пациенти на друг тип или друга марка инсулин трябва да става под строг лекарски контрол. Промените в концентрацията, марката (производителя), типа (бързодействащ, с двуфазно действие или дългодействащ инсулин и т.н.), произхода (животински, човешки или инсулинов аналог) и/или метода на производство (рекомбинантна ДНК технология или инсулин от животински произход) може да наложи коригиране на дозата. При преминаването на пациентите на Insulatard, може да са необходими корекции още при първата доза или през първите няколко седмици или месеци на лечението.
Малък брой пациенти, които са изпитали епизоди на хипогликемия след преминаване от инсулин от животински произход, съобщават, че ранните предупредителни симптоми на хипогликемия са били по-слабо изразени или различни, в сравнение с тези, по време на лечението с предишния инсулин.
Преди пътуване между различни часови зони, пациентът трябва да се посъветва да се консултира с лекар, тъй като може да се наложи приложение на инсулин и приемане на храна в друго време.
Инсулиновите суспенсии не трябва да се прилагат с инсулинови помпи.
Insulatard съдържа метакрезол, който може да доведе до появата на алергични реакции.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Известно е, че някои лекарствени продукти въздействат върху метаболизма на глюкозата. Затова лекарят трябва да съобрази възможните взаимодействия и винаги трябва да пита пациентите си за лекарствените продукти, които приемат.
Следните вещества могат да намалят инсулиновите нужди:
Перорални хипогликемизиращи средства (ПХС), инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори), неселективни бета-блокери, инхибитори на ангиотензинконвертиращия ензим (АСЕ-инхибнтори), салицилати и алкохол.
Следните вещества могат да увеличат инсулиновите нужди:
Тиазиди, глюкокортикоиди, тиреоидни хормони и бета-симпатикомиметици, растежен хормон и даназол.
Бета-блокерите могат да маскират симптомите на хипогликемия и да забавят възстановяването от нея.
Октреотид/ланреотид могат както да понижат, така и да повишат инсулиновите нужди. Алкохолът може да усили и удължи хипогликемизиращото действие на инсулина.
4.6 Бременност и кърмене
Няма ограничения по отношение на инсулиновата терапия по време на бременност, тъй като инсулинът не преминава през плацентарната бариера.
Както хипогликемията, така и хипергликемията, които могат да възникнат при пациенти с незадоволителен контрол на диабетната терапия, увеличават риска от малформации и смърт in utero. Поради това се препоръчва засилен контрол на лечението на диабета, когато се планира бременност и по време на бременността.
Обикновено през първото тримесечие на бременността инсулиновите нужди намаляват и впоследствие се повишават през второто и третото тримесечие.
След раждането инсулиновите нужди бързо се възвръщат до нивата преди забременяването.
Инсулиновото лечение на кърмещата майка не е свързано с риск за бебето. Може да се наложи корекция на дозировката на Insulatard.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
В резултат на хипогликемия, способността на пациента да се концентрира и реагира може да се влоши. Това би могло да представлява риск в ситуации, при които тези способности са от съществено значение (напр. шофиране или работа с машини).
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки за предотвратяване на хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно за тези от тях, които имат чести епизоди на хипогликемия или намален или липсващ усет за предупредителните белези на хипогликемия. При такива случаи трябва внимателно да се прецени доколко е препоръчително шофирането.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Както и при другите инсулинови продукти, хипогликемията е най-често настъпващата нежелана реакция. Тя може да настъпи ако инсулиновата доза е прекалено висока спрямо инсулиновите нужди. В клинични проучвания и при употреба след пускането на пазара, честотата варира в зависимост от популацията на пациентите и от дозовия режим. Затова не може да бъде представена конкретна честота. Тежката хипогликемия може да доведе до изпадане в безсъзнание и/или гърчове и може да предизвика временно или трайно увреждане на мозъчната функция или дори смърт.
По-долу са изброени според честотата си, нежеланите лекарствени реакции от клинични проучвания, счетени за свързани с Insulatard. Честотата е дефинирана, както следва: Нечести (> 1/1 000, < 1/100). Изолираните спонтанни случаи са определени като много редки с честота < 1/10 000.
Нарушения на имунната система
Нечести - Уртикария, обрив
Много редки — Анафилактични реакции
Симптомите на генерализирана свръхчувствителност могат да включват генерализиран кожен обрив, сърбеж, потене, стомашно-чревни смущения, ангионевротичен едем, затруднено дишане, сърцебиене, понижено кръвно налягане и прилошаване/загуба на съзнание. Генерализираните реакции на свръхчувствителност са потенциално животозастрашаващи.
Нарушения на нервната система
Много редки - Периферна невропатия
Бързото подобрение на кръвно-захарния контрол може да доведе до състояние наречено "остра болкова невропатия", което обичайно е преходно.
Нарушения на окото
Много редки - Рефракционни аномалии
При започването на инсулинова терапия могат да възникнат рефракционни аномалии. Обикновено тези симптоми са с преходен характер.
Нечести - Диабетна ретинопатия
Дълготрайно подобреният гликемичен контрол намалява риска от прогресия на диабетната ретинопатия. Независимо от това, интензифицирането на инсулиновото лечение с рязко подобрение на гликемичния контрол може да доведе до временно влошаване на диабетната ретинопатия.
Нарушения на кожата и подкожнаага тъкан
Нечести - Липодистрофия
Липодистрофия може да възникне на мястото на инжектиране ако не се сменят местата на инжектиране в дадена област.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Нечести - Реакции на мястото на инжектиране
Реакции на мястото на инжектиране (зачервяване, подуване, сърбеж, болка и хематом на мястото на инжектиране) могат да възникнат по време на инсулиновото лечение. Повечето реакции са преходни и изчезват в хода на лечението.
Много редки - Оток
При започване на инсулиновата терапия може да възникне едем (оток). Тези симптоми обикновено са с преходен характер.
4.9 Предозиране
При инсулина не може точно да се определи предозиране. Хипогликемията може да прогресира
в следните последователни фази:
Леки хипогликемични епизоди се преодоляват с перорален прием на глюкоза или храни, съдържащи захар. Ето защо се препоръчва диабетикът да носи със себе си захар на бучки, сладки, бисквити или плодов сок със захар.
Тежки хипогликемични епизоди, при които пациентът е в безсъзнание, може да се лекуват, като се направи подкожна или мускулна инжекция с глюкагон (0,5 - 1 mg) от обучено лице, или венозно да се приложи глюкоза от медицински специалист. Интравенозното приложение на глюкоза е необходимо също и ако до 10-15 минути пациентът не реагира на инжекцията с глюкагон.
След като пациентът се върне в съзнание, се препоръчва да му се дадат въглехидрати през устата, за да се предотврати повторна хипогликемия.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Инсулини и аналози, с интермедиерно действие, инсулин (човешки).
АТС код: А10А С01.
Понижаващото кръвната захар действие на инсулина се дължи на улесненото навлизане на глюкозата в мускулните и мастните клетки след свързването му с инсулиновите рецептори в тези клетки и едновременното потискане освобождаването на глюкоза от черния дроб.
Insulatard е дългодействащ инсулин.
Действието му настъпва до 114 час, достига максимален ефект в рамките на 4-12 часа и цялата продължителност на действието му е до 24 часа.
5.2 Фармакокинетични свойства
В кръвната циркулация инсулинът има време на полу-живот само няколко минути. Следователно профилът на действие на инсулиновия продукт се определя единствено от абсорбционните му характеристики.
Този процес се повлиява от някои фактори (напр. доза на инсулина, начин и място на инжектиране, дебелина на слоя подкожна мастна тъкан, тип диабет). Затова се наблюдават значителни различия във фармакокинетиката на инсулините както между отделните пациенти, така и при един и същи пациент.
Абсорбция
Максималната плазмена концентрация на инсулина се достига в рамките на 2-18 часа след подкожно приложение.
Разпределение
Не се наблюдава значително свързване с плазмени протеини, освен с циркулиращи антиинсулинови антитела (ако са налични).
Метаболизъм
Установено е, че човешкият инсулин се разгражда от инсулинпротеаза или инсулин-разграждащи ензими и вероятно от протеин дисулфид изомераза. Предполагаеми са няколко места на разцепване (хидролиза) в молекулата на човешкия инсулин; нито един от образуваните след разцепването метаболити не е активен.
Елиминиране
Крайното време на полу-живот се определя от скоростта на абсорбция от подкожната тъкан. Поради това, крайното време на полу-живот (tVz) е по-скоро мярка за абсорбцията, отколкото за елиминирането per se на инсулина от плазмата (t!4 на инсулина в кръвообръщението е няколко минути). Изследванията са установили, че \Уг е приблизително 5-10 часа.
5.3 Предклшшчни данни за безопасност
Предклиничните данни не показват особен риск за хората на база на конвенционалните фармакологични изпитвания за безопасност, токсичност при многократно приложение, генотоксичност, карциногенен потенциал, репродуктивна токсичност.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Цинков хлорид
Глицерол
Метакрезол
Фенол
Динатриев фосфат дихидрат
Натриев хидроксид и/или хлороводородна киселина (за корекция на рН) Протамин сулфат Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Инсулиновите суспенсии не трябва да се добавят към инфузионни разтвори.
6.3 Срок на годност
30 месеца.
След първо отваряне: 4 седмици.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхраняват в хладилник (2°С - 8°С). Да не се замразява.
Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина. При употреба: не съхранявайте в хладилник. Да не се съхранява над 25°С. Да се пази от силна топлина и светлина.
6.5 Данни за опаковката
Стъклен флакон (тип 1) затворен с бромобутил/полиизопренова гумена запушалка и предпазна пластмасова капачка.
Големина на опаковката: 1 и 5 флаконах 10 ml и 5 х (1 х 10 ml) флакони. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Указания за употреба
Инсулинови продукти, които са замръзвали, не трябва да се използват.
Инсулинови суспенсии не трябва да се използват ако не са равномерно бели и мътни след
ресуспендиране.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Novo Nordisk A/S Novo Allé DK-2880 Bagsvasrd Дания
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН № В РЕГИСТЪРА ПО ЧЛ.28 ОТ ЗЛАХМ
9600031
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
II-4690/17.01.02
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
30 Юни 2006