ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Идарубикс 1 mg/ml инжекционен разтвор
Idarubix 1 mg/ml solution for injection
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки ml от разтвора съдържа 1 mg идарубицинов хидрохлорид (idarubicin hydrochloride).
Един флакон с 5 ml инжекционен разтвор съдържа 5 mg идарубицинов хидрохлорид. Един флакон с 10 ml инжекционен разтвор съдържа 10 mg идарубицинов хидрохлорид.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Idarubix 1 mg/ml sol. for injection/
Инжекционен разтвор.
Бистър, оранжевочервеникав разтвор без видими частици
рН: 3,0 - 4,0
осмоларитет: 281 mOsm/kg
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Идарубицин е показан:
- за лечение на остра миелогенна левкемия (още известна като Остра Миелоидна Левкемия или ОМЛ. Този тип левкемия е била наричана "остра нелимфобластна левкемия" или ОНЛЛ) при възрастни, за индукция на ремисия при нелекувани пациенти или за индукция на ремисия при пациенти с рецидив или рефрактерно на лечение заболяване.
- за лечение на рецидивирала остра лимфоцитна левкемия (още известна като остра лимфобластна левкемия или ОЛЛ) като втора линия терапия при възрастни и деца.
Освен това, идарубицин може да се използва в комбинирани химиотерапевтични режими, включващи и други цитостатици.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Предупреждение: Само за интравенозно приложение! Да не се прилага интратекално.
Приложение
Идарубицинов хидрохлорид инжекционен разтвор трябва да се прилага само интравенозно, като готовият разтвор трябва да се прилага през свободно течаща интравенозна инфузия на 0,9% инжекционен разтвор на натриев хлорид в продължение на 5 до 10 минути. Този начин на приложение намалява риска от тромбоза или перивенозна екстравазация, която би могла до доведе до тежък целулит и некроза. Инжектирането в малка вена или повторното приложение в една и съща вена би могло да доведе до венозна склероза.
Дозировка
Дозата се изчислява въз основа на телесната повърхност.
- Остра миелогенна левкемия (ОМЛ)
Възрастни:
12 mg/m2 дневно интравенозно, в продължение на 3 дни в комбинация с цитарабин.
или
8 mg/m2 дневно интравенозно, за 5 дни с/без комбинация.
Остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ)
Възрастни
Препоръчителната доза при възрастни е 12 mg/m2 дневно интравенозно, за 3 дни в подходящи режими на комбинация.
Деца
10 mg/m2 дневно интравенозно, за 3 дни в подходящи режими на комбинация.
При всички тези дозови режими обаче, трябва да се има предвид хематологичният статус на пациента, прилагания курс на химиотерапия и дозировката на останалите цитостатици когато се използват в комбинация.
При пациенти с тежък мукозит, вторият терапевтичен курс трябва да бъде отложен до възстановяване от проявите на токсичност, като се препоръчва и намаление на дозата с 25%.
При пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция, може да се наложи адаптиране на дозата (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2).
4.3 Противопоказания/Idarubix 1 mg/ml sol. for injection/
- Свръхчувствителност към идарубицинов хидрохлорид или към някое от помощните вещества
на продукта, други антрациклини или антрацендиони
- Тежко увредена чернодробна функция (вж. точка 4.4)
- Тежко увредена бъбречна функция (вж. точка 4.4)
- Персистираща миелосупресия
- Неконтролирани инфекции
- Тежка сърдечна недостатъчност
- Кардиомиопатия
- Пресен инфаркт на миокарда
- Тежки аритмии
- Предшестващо лечение с максимална кумулативна доза на идарубицин и/или други антрациклини и антрацендиони (вж. точка 4.4).
- Кърмене (вж. точка 4.6).
- Комбиниране с ваксина против жълта треска (вж. точка 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Да не се прилага интратекално.
Общи: Идарубицин трябва да се прилага само под контрола на специалист с опит в приложението на цитостатична терапия.
Това гарантира възможността за провеждане на спешна и ефективна терапия на тежките усложнения на заболяването и/или неговото лечение (напр. кръвоизливи, тежки инфекции).
Преди започване на лечение с идарубицин, пациентите трябва да са напълно възстановени от прояви на остра токсичност вследствие на предшестваща цитостатична терапия (като стоматит, неутропения, тромбоцитопения и генерализирани инфекции).
Хематологична токсичност:
Идарубицин е мощен миелосупресор. При всички пациенти получаващи терапевтична доза от този продукт ще се появи тежка миелосупресия. Това налага внимателно мониториране на хематологичните показатели, включително диференциална кръвна картина на белите кръвни клетки (WBC) преди и по време на всеки цикъл химиотерапия.
Главната проява на хематологичната токсичност на идарубицин е дозозависимата обратима левкопения и/или гранулоцитопения (неутропения), като същевременно това е и най-честата остра проява на дозолимитираща токсичност на това лекарство. Левкопенията и неутропенията обикновено са тежки; освен това може да се появят и анемия, и тромбоцитопения. Броят на неутрофилите и тромбоцитите обикновено достига своите най-ниски стойности 10 до 14 дни след приложението на лекарството; все пак клетъчният брой обикновено се възстановява до нормалното си ниво през третата седмица. Клиничните прояви на тежката миелосупресия могат да са повишена температура, инфекции, сепсис/септицемия, септичен шок, кръвоизливи, тъканна хипоксия или смърт.
Вторична левкемия: При пациенти лекувани с антрациклини включително идарубицин, е било съобщавано за вторична левкемия с или без прелевкемична фаза. Вторичната левкемия е била по-честа когато подобни лекарства се прилагат в комбинация с антинеопластични продукти увреждащи ДНК, в случаите когато пациентите са получили агресивна химиотерапия с цитостатици или при повишаване на дозите на антрациклиновите продукти. Такива левкемии може да са с латентен период от 1 до 3 години.
Сърдечна функция:
При лечение с антрациклинови съединения съществува риск от кардиотоксичност, която може да се прояви с ранни (т.е. остра) или с късни събития (т.е забавена).
Ранни (т.е. остри) прояви: При пациенти с увредена сърдечна функция, трябва да се извърши внимателна преценка на съотношението полза-риск преди продължаване на терапията с идарубицин. Ранната кардиотоксичност на идарубицин включва предимно синусова тахикардия и/или промени в ЕКГ като неспецифични промени на ST-T вълната. Освен това са били докладвани тахиаритмии, включително ранни камерни контракции и камерна тахикардия, брадикардия, както и атриовентрикуларен или бедрен блок. Тези ефекти обикновено не могат да се използват като прогностични фактори за появата на забавена кардиотоксичност и рядко са от клинично значение, като цяло при тяхната поява не се обмисля спиране на лечението с идарубицин.
Тъй като няма изпитан метод за предвиждане на острата застойна сърдечна недостатъчност, индуцираната от антрациклини кардиомиопатия може да се очаква при трайно понижаване на волтажа на QRS комплекса, повишаване над нормата на систолния интервал (PEP/LVET) и понижаване на фракцията на изтласкване на лява камера (LVET) в сравнение с изходните стойности (от преди започване на лечението).
Късни (т.е. забавени) прояви: Късната кардиотоксичност обикновено се развива късно в хода на терапията или в рамките на 2 до 3 месеца след завършване на лечението, но има съобщения и за по-късни прояви, няколко месеца до години след спиране на лечението. Късната кардиотоксичност се проявява с понижена фракция на изтласкване на лява камера (LVEF) и/или прояви и симптоми на застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) като диспнея, белодробен оток, зависим оток, кардиомегалия и хепатомегалия, олигурия, асцит, плеврален излив и галопен ритъм. Подостри прояви като перикардит/миокардит също са били докладвани. Животозастрашаващата (ЗСН) е най-тежката форма на предизвикана от антрациклини кардиомиопатия и представлява кумулативната дозолимитираща токсичност на лекарството.
Границите на кумулативната доза все още не могат да бъдат определени. Все пак, свързана с идарубицин кардиомиопатия е била докладвана при 5% от пациентите получили кумулативна интравенозна доза от 150 до 290 mg/m2.
Сърдечната функция трябва да бъде изследвана преди пациентите да започнат лечение с идарубицин. Тя трябва да се мониторира по време на лечението с цел да се намали до минимум риска от развитие на тежко сърдечно увреждане. Рискът може да се намали чрез редовно мониториране на ФИ на лява камера по време на лечението и незабавно спиране на терапията с идарубицин при първите прояви на увредена функция. Адекватният количествен метод за периодичен контрол на сърдечната функция (напр. оценка на ФИ) включва многоканална радионуклидна ангиография (MPHA) или ехокардиография (ЕКГ). Препоръчва се оценка на сърдечната дейност чрез ЕКГ или MPHA сканиране, или ЕКГ преди започване на лечението, особено при пациенти с наличие на рискови фактори за повишена кардиотоксичност. Трябва да се провеждат редовни MPHA или ЕКГ за определяне на ФИ на лява камера, особено при по-високи кумулативни дози антрациклин. Методът използван за оценка трябва да бъде един и същ през целия период на проследяване. Рисковите фактори за кардиотоксичност включват активно или латентно сърдечно-съдово заболяване, предшестваща или съпътстваща лъчетерапия на медиастиналната/перикардната област, предшестваща терапия с други антрациклини или антрацендиони и едновременна употреба на лекарствени продукти, потискащи миокардния контрактилитет, или кардиотоксични лекарства (напр. трастуцумаб). Антрациклини, включително идарубицин не трябва да се прилагат в комбинация с други кардиотоксични продукти, освен в случай че сърдечната функция на пациента се мониторира внимателно. Пациентите получаващи антрациклини след спиране на лечението с други кардиотоксични продукти, главно такива с дълъг полуживот като трастузумаб, освен това могат да са с повишен риск от поява на кардиотоксичност. Полуживотът на трастузумаб е приблизително 28,5 дни и може да персистира в циркулацията до 24 седмици. Затова, ако е възможно лекарите трябва да се въздържат от прилагането на антрациклин-съдържаща терапия до 24 седмици след спирането на трастузумаб. Ако антрациклини се използват преди този срок се препоръчва внимателно мониториране на сърдечната функция.
Мониторирането на сърдечната функция трябва да бъде особено стриктно при пациенти, получаващи високи кумулативни дози и при тези с рискови фактори. Все пак, кардиотоксичност свързана с идарубицин може да се появи и при ниски кумулативни дози независимо от наличието на рискови фактори.
При бебета и деца изглежда е налице по-висока чувствителност към индуцираната от антрациклини кардиотоксичност, и трябва да се провежда дългосрочна оценка на сърдечната функция. Съществува вероятност токсичността на идарубицин и другите антрациклини или антрацендиони да е адитивна.
Увредена чернодробна и бъбречна функция:
Тъй като увреждането на чернодробната и/или бъбречна функция може да се отрази на излъчването на идарубицин, функцията на черния дроб и бъбреците преди и по време на лечението трябва да се проверява с конвенционални клинико-лабораторни тестове (серумен билирубин и серумен креатинин). В много клинични изпитвания във фаза III, лечението с идарубицин не е било прилагано, ако серумните нива на билирубин и/или креатинин превишават 2,0 mg/dl. Ако нивата на билирубин и креатинин са в диапазона от 1,2 - 2,0 дозата на другите антрациклини трябва да бъде намалена с 50%.
Стомашно-чревни събития:
Идарубицин е еметогенен. Скоро след приложението на лекарствения продукт се появяват мукозит (предимно стоматит, по-рядко езофагит) и ако са в тежка форма могат да прогресират за няколко дни в лигавични улцерации. Повечето пациенти се възстановяват от тези нежелани реакции до третата седмица от терапията.
Ефекти на мястото на приложение:
Флебосклерозата може да е резултат от инжектиране в малък кръвоносен съд или от предшестваща инжекция в същата вена. Ако се следват препоръчаните процедури за приложение, рискът от поява на флебит/тромбофлебит на инжекционното място може да бъде намален до възможния мининум.
Синдром на туморна лиза:
Идарубицин може да предизвика хиперурикемия като следствие на усиления пуринов катаболизъм, който придружава лекарствоиндуцирания бърз разпад на неопластични клетки ("синдром на туморна лиза"). След започване на лечението трябва да се следят нивата на пикочна киселина, калий, калций, фосфати и креатинин в серума. Възможните усложнения на синдрома на туморна лиза могат да бъдат предотвратени чрез хидратация, алкализиране на урината и профилактика с алопуринол.
Имуносупресивни ефекти/Повишена податливост на инфекции: Прилагането на живи или живи атенюирани ваксини на пациенти имунокомпрометирани от химиотерапевтици, включително
идарубицин, може да доведе до сериозни или фатални инфекции. При пациенти, получаващи идарубицин трябва да се избягва ваксинирането с живи ваксини. Могат да се използват убити или инактивирани ваксини; все пак, отговорът към такива ваксини вероятно ще бъде недостатъчен.
Възпроизводителна система:
Мъжете лекувани с идарубицин трябва да се консултират относно възможността от криоконсервация на семенна течност, поради възможността от поява на инфертилитет и/или генотоксични ефекти причинени от лечението с идарубицин. Мъжете не трябва да стават бащи по време на лечението с идарубицин и до шест месеца след преустановяването му. По време на лечението с идарубицин жените не трябва да забременяват.
Жените с детероден потенциал и мъжете трябва да използват ефективни методи за контрацепция (вж. точка 4.6)
Други:
Едновременната употреба на идарубицин, фенитоин или фосфофенитоин не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Както и при останалите цитостатици, при употребата на идарубицин е имало случайни съобщения за поява на тромбофлебит и тромбоемболични събития, включително белодробна емболия.
Продуктът може да е причина за червено оцветяване на урината 1-2 дни след приложението му и пациените трябва да бъдат информирани за тази възможност.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
- Идарубицин е мощен миелосупресор и може да се очаква, че полихимиотерапевтични режими, които съдържат други продукти имащи сходно действие, биха предизвикали адитивни миелосупресивни ефекти (вж. точка 4.4).
- Промените в чернодробната или бъбречната функция предизвикани от съпътстващо лечение може да повлияят метаболизма, фармакокинетиката и терапевтичната ефикасност и/или токсичност на идарубицин (вж. точка 4.4).
- Употребата на идарубицин в полихимиотерапия с други потенциално кардиотоксични лекарства, както и съпътстващото приложение на други кардиоактивни съединения (напр. блокери на калциевите канали) налага мониториране на сърдечната функция по време на лечение.
- Трябва да се избягва продължителния контакт с разтвор с алкално рН, тъй като това би довело да разпадане на продукта. Идарубицин не трябва да се смесва с хепарин поради риска от преципитация и не се препоръчва да се смесва с други лекарства.
- Ако едновременно с това или в рамките на 2-3 седмици преди лечението с идарубицин се прилага лъчетерапия, може да се появи адитивен миелосупресивен ефект.
Противопоказана е едновременната употреба с (вж. точка 4.3)
- Ваксина против жълта треска: риск от потенциално фатално системно заболяване.
Едновременната употреба не се препоръчва (вж. точка 4.4)
- Живи атенюирани ваксини (с изключение на ваксината против жълта треска): риск от потенциално фатално системно заболяване. Рискът се повишава при пациенти с имуносупресия вследствие на основното заболяване.
Да се използват инактивирани ваксини при наличие (полиомиелит).
- Фенитоин и фосфофенитоин: съществува риск от влошаване на конвулсивното състояние поради намаляване абсорцията на фенитоин в стомашно-чревния тракт от цитостатика, риск от усилване на токсичните ефекти или загуба на ефикасност на цитостатика поради усиления от фенитоин чернодробен метаболизъм.
Необходима е предпазливост при едновременно приложение
Циклоспорин, такролимус: много тежка имуносупресия с риск от лимфоцитна пролиферация.
Взаимодействия общи за всички цитостатици
Често поради повишен риск от тромбози при туморни заболявания се използва антикоагулантна терапия. Високата интериндивидуална вариабилност на коагулацията по време на заболяване и възможността за взаимодействие между пероралните антикоагуланти, и противотуморната химиотерапия изискват, при необходимост от лечение на пациента с перорални антикоагуланти, по-често да се провежда контрол на INR (International Normalized Ratio).
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Няма адекватни данни от приложението на идарубицин при бременни жени. Изпитванията при животни са показали репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Въз основа на резултатите от изпитванията при животни и механизмът на действие на идарубицин, веществото не трябва да се използва по време на бременност, и особено през първия триместър от бременността, освен при наличие на категорична необходимост. Ползите от терапията трябва да бъдат преценени спрямо възможния риск за фетуса при всеки отделен случай.
Жените с детероден потенциал и мъжете трябва да използват ефективни методи за контрацепция по време на и до 6 месеца след лечението.
Кърмене
Не е известно дали идарубицин се екскретира в кърмата. Поради потенциалните опасни ефекти за новороденото, кърменето е противопоказано.
Фертилитет
Идарубицин може да предизвика хромозомни увреждания в човешките сперматозоиди. Няма данни за ефекта на идарубицин върху женския фертилитет. При животни са били наблюдавани нежелани ефекти на идарубицин (вж. точка 5.3).
Ако след приключване на терапията пациентите желаят да имат деца, трябва да се насочат за генетична консултация.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани изпитвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Idarubix 1 mg/ml sol. for injection/
Основните нежелани лекарствени реакции са тежка миелосупресия и кардиотоксичност. За допълнителна информация, моля, прочетете точка 4.4.
Нежеланите лекарствени реакции са обобщени в таблицата по-долу като е използвана класификация на честотата по MedDRA. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Много чести: > 1/10
Чести: > 1/100 и < 1/10
Нечести: > 1/ 1 000 и < 1/100
Редки: > 1/10 000 и < 1/1 000
Много редки: < 1/10 000 или с неизвестна честота (честотата не може да бъде оценена от
наличните данни)
Инфекции и инфестации:
Много чести:Инфекциозни епизоди
Нечести:Сепсис, септицемия
Неоплазми, доброкачествени, злокачествени и неопределени ("включително кисти и полипи):
Нечести:Вторични левкемии (остра миелоидна левкемия и миелодиспластичен синдром)
Нарушения на кръвта и лимфната система:
Много чести:Анемия Тежка левкопения Неутропения (предимно гранулоцитопения) Фебрилна неутропения Тромбоцитопения Панцитопения
Нарушения на имунната система:
Много редки:Анафилаксия
Нарушения на метаболизма и храненето
Много чести: Анорексия
Нечести : Синдром на туморната лиза ,Хиперурикемия ,Дехидратация
С неизвестна честота:Хиперфосфатемия ,Хиперкалиемия ,Хипокалциемия, Хипофосфатурия
Нарушения на нервната система
Редки:Мозъчни кръвоизливи
Сърдечни нарушения
Чести:Кардиомиопатии (диспнея, белодробен оток, зависим оток, кардиомегалия и хепатомегалия, олигурия, асцит, плеврален излив и галопен ритъм) ,Брадикардия, Синусова тахикардия, Тахиаритмия ,Безсимптомно понижаване на фракцията на изтласкване на лява камера
Нечести:Промени в ЕКГкато неспецифични промени на БТ-Т вълната., Инфаркт на миокарда , Конгестивна сърдечна недостатъчност
Много редки:Миокардит ,Атрио-вентрикуларен и бедрен блок ,Перикардит
Съдови нарушения:
Чести:Флебит, Дълбока венозна тромбоза ,Кръвоизлив
Нечести:Шок
Много редки:Белодробна тромбоемболия, Зачервяване
Стомашно-чревни нарушения:
Много чести:Гадене/повръщане ,Стоматит ,Диария ,Коремна болка или киселини
Чести:Кървене от стомашно-чревния тракт
Нечести:Езофагит, Колит, включително тежък ентероколит/неутропеничен ентероколит с перфорация
Много редки:Ерозии/улцерации
Хепатобилиарни нарушения:
Чести:Повишаване на чернодробните ензими и билирубина
Нарушения на кожата и подкожните тъкани:
Много чести:Алопеция (обикновено обратима) ,Локална токсичност, Екстравазация с локална болка и тежки тъканни лезии (образуване на мехури, тежък целулит и некроза) и реакции на мястото на инжектиране (вижте предупреждения и предпазни мерки) ,Кожен обрив
Чести:Обрив/сърбеж ,Свръхчувствителност на облъчена кожа ('radiation recall reaction ')
Нечести:Хиперпигментация на кожата и ноктите, Уртикария
Много редки:Акрална еритема
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
Много чести:Червено оцветяване на урината 1-2 дни след приложението
Неизвестни:Хиперурикемия
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Много чести:Повишена температура ,Мукозит, Главоболие
Хемопоетична система
Изразената миелосупресия е най-честата нежелана реакция на лечението с идарубицин. Все пак тя е необходима за ерадикация на левкемичните клетки (вж. точка 4.4).
Обикновено най-ниските стойности на левкоцитите и тромбоцитите се достигат на 10-14-ти ден след приложението на идарубицинов хидрохлорид. Клетъчният брой се възстановява до нормалните стойности през третата седмица. В периода на миелосупресия са били докладвани смърт вследствие на инфекции и/или кръвоизливи.
Клиничните прояви на миелосупресията могат да са повишена температура, инфекции, сепсис, септичен шок, кръвоизливи и тьканна хипоксия, която да е причина за смърт. При поява на фебрилна неутропения се препоръчва лечение с интравенозни антибиотици.
Кардиотоксичност
Най-тежката форма на предизвикана от антрациклини кардиомиопатия е животозастрашаващата конгестивна сърдечна недостатъчност и представлява кумулативната дозолимитираща токсичност на лекарството (вж. точка 4.4).
4.9 Предозиране
Предполага се, че много високи дози идарубицин предизвикват остри прояви на миокардна токсичност в рамките на 24 часа и тежка миелосупресия в рамките на една до две седмици. Предприетото лечение трябва да осигурява поддържаща терапия на пациента в този период и трябва да се използват методи и средства като кръвопреливане, и парентерално хранене. Няколко месеца след предозиране с антрациклини е била наблюдавана забавена кардиотоксичност. Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани и при поява на признаци на сърдечна недостатъчност, приложението на идарубицин трябва да се преустанови и да се потърси консултация със специалист кардиолог.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Цитотоксични антибиотици; Антрациклини и подобни вещества
АТС код: L01DB06
Идарубицин е интеркалиращ в ДНК антрациклин, който взаимодейства с ензима топоизомераза II и е инхибитор на синтеза на нуклеиновите киселини.
Идарубицин е активен при миши левкемии и лимфоми приложен перорално и интравенозно. В in vitro изпитвания проведени на човешки и миши клетки резистентни на антрациклини, идарубицин е показал ниска степен на кръстосана резистентност.
Модификацията на позиция 4 от антрациклиновата структура дава на съединението висока липофилност, която води до повишена степен на проникване в клетките в сравнение с доксорубицин и даунорубицин.
Установено е, че идарубицин притежава по-висока активност по отношение на даунорубицин и е ефективен срещу миши левкемии и лимфоми когато е прилаган перорално или интравенозно. Проведените in vitro изпитвания при човешки и миши резистентни на антрациклин клетки са установили по-ниска степен на кръстосана резистентност за идарубицин в сравнение с доксорубицин и даунорубицин. Изпитванията за кардиотоксичност проведени при животни са показали, че идарубицин има по-добър терапевтичен индекс от даунорубицин и доксорубицин. Основният му метаболит, идарубицинол е показал in vitro и in vivo антитуморна активност при експериментални модели. При плъхове, идарубицинол приложен в същите дози като изходното съединение е изразено по-слабо кардиотоксичен от идарубицин.
5.2 Фармакокинетични свойства
След интравенозно приложение при пациенти с нормална бъбречна и чернодробна функция, идарубицин се елиминира от системното кръвообращение с терминален плазмен полуживот между 11 и 25 часа и се метаболизира в голяма степен от CYP2C9 и CYP2D6 до активен метаболит идарубицинол, който се елиминира по-бавно, с плазмен полуживот от 41 до 69 часа. Лекарството се елиминира основно чрез жлъчна и бъбречна екскреция, най-вече под формата на идарубицинол.
Изпитванията на вътреклетъчните (ядроносни кръвни клетки и клетки от костен мозък) концентрации на лекарствения продукт при пациенти с левкемия са показали, че пиковите вътреклетъчни концентрации на идарубицин се достигат няколко минути след инжектиране. Концентрациите на идарубицин и идарубицинол в ядроносните кръвни и костно-мозъчни клетки са повече от сто пъти по-високи от плазмените концентрации. Скоростта на елиминиране на идарубицин от плазмата и клетките е била почти сравнима с терминалнен полуживот от около 15 часа. Терминалният полуживот на идарубицинол в клетките е бил около 72 часа.
Изпитванията in vitro са установили, че този продукт се свързва с плазмените протеини минимум на 95%. Този факт трябва да се има предвид когато се обсъжда употребата му в полихимиотерапевтични режими.
5.3 Предклинични данни за безопасност
След интравенозно приложение на мишки, плъхове и кучета, основният прицелен орган е бил кръвотворната система, а при кучетата и стомашно-чревния тракт.
За период от 13 седмици, на плъховете и кучетата са били приложени еднократни интравенозни дози от 0,4 mg/kg и 0,3 mg/kg в три последователни дни, като прицелни органи са били: хемо-лимфопоетичната система (намаляване броя на левкоцитите, еритроцитите, сродните показатели и тромбоцитите; атрофия и инволуция на далак и тимус), стомашно-чревния тракт (възпаление на тънките черва и/или ерозии), черния дроб (некроза, стеатоза), бъбреците (тубулна дегенерация или атрофия), тестисите (инхибиране на сперматогенезата).
Идарубицин е мутагенен. Веществото индуцира генни и хромозомни мутации в серия от изпитвания.
Идарубицин е бил тератогенен и ембриотоксичен при плъхове, но не и при зайци.
Идарубицин е бил канцерогенен при плъхове, предимно след еднократна интравенозна доза.
В изпитване за локален толеранс проведено при кучета е била наблюдавана тъканна некроза в случай на паравазално приложение.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Глицерол
Хлороводородна киселина (за корекция на рН)
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Продължителният контакт с който и да е разтвор с алкално рН трябва да се избягва, тъй като това би довело до деградация на лекарството. Идарубицин инжекционен разтвор не трябва да се смесва с хепарин, поради риск от образуване на преципитати и не се препоръчва смесването му с други лекарства.
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, е изключение на тези посочени в точка 6.6.
6.3 Срок на годност
3 години.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява в хладилник (2°С - 8°С). Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
След първо отваряне съдържанието на флакона трябва да се използва незабавно.
6.5 Данни за опаковката
Идарубикс 5 mg/5 ml инжекционен разтвор
Безцветен стъклен флакон 5 ml с бромбутилова гумена запушалка и синя отчупваща се алуминиева обкатка.
Идарубикс 10 mg/10 ml инжекционен разтвор
Безцветен стъклен флакон 14 ml с бромбутилова гумена запушалка и синя отчупваща се алуминиева обкатка.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Поради токсичните свойства на това вещество, трябва да се спазват следните предпазни мерки:
- Този продукт трябва да се използва само от специално обучен персонал, който е квалифициран
за безопасна работа с такива вещества.
- Бременни жени не трябва да работят с това лекарство.
- Персоналът работещ с идарубицин инжекционен разтвор трябва да носи предпазно облекло: очила, престилка и ръкавици и маска за еднократна употреба.
- Всички предмети използвани за прилагане или почистване, включително ръкавици трябва да се поставят в контейнери за опасни отпадъци за унищожаване с висока температура.
- Разтворът е хипотоничен и затова по време на приложението му трябва да се спазват описаните по-долу препоръки.
Интравенозно приложение:
Идарубицин инжекции трябва да се прилагат само интравенозно. Трябва да се използва бавно интравенозно приложение в продължение на 5 до 10 минути в свободно течаща интравенозна инфузия на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор. Не се препоръчва прилагането му чрез директно инжектиране във вената поради риска от екстравазация, която може да се получи дори и при наличие на адекватен кръвоток след аспирация, вижте точка 4.4.
Разлята или протекла течност трябва да се обработи с разреден разтвор на натриев хипохлорит (1% хлорин), за предпочитане чрез накисване, а след това с вода.
Всички материали използвани за почистване трябва да са предварително означени. Случайният контакт с кожата и очите налага незабавно обработване с обилно количество вода или разтвор на натриев бикарбонат; необходима е консултация с лекар.
Неизползваният разтвор да се унищожи.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Тева Фармасютикълс България ЕООД ул. "Н. В. Гогол"№ 15, ет.1 София 1124 България
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9 .ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Юни 2010 г.
