КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Haloperidol Sopharma sol. inj. 5 mg/ml x 10 ; x 100/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Haloperidol Sopharma 5 mg/ml Solution for injection
Халоперидол Софарма 5 mg/ml инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка ампула от 1 ml съдържа активно вещество халоперидол (Haloperidol) 5 mg.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Haloperidol Sopharma sol. inj. 5 mg/ml x 10 ; x 100/
Инжекционен разтвор. Прозрачен, безцветен разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Халоперидол е показан за лечение на психози от различен произход, протичащи с психомоторна възбуда:
• Остра и обострена хронична шизофрения, протичаща с богата психотична продукция -налудности, халюцинации; страхова възбуда; мисловни нарушения - мисловна разкъсаност, неадекватно поведение.
• Други нешизофренни психози (особено параноидни).
• Маниен синдром.
• Ажитирана и налудна депресия с дисфоричен афект.
• Делир от различен произход, протичащ с остра психотична симптоматика - при травматични, възпалителни и органични увреждания на главния мозък, чернодробни, бъбречни, сърдечни и белодробни заболявания, инфекциозни заболявания с фебрилитет и бактериална интоксикация; отравяния (алкохол); недоимъчни състояния; хормонални нарушения.
• Като антиеметично средство при гадене и повръщане.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировката и продължителността на лечение се определят индивидуално според характера и тежестта на заболяването и поносимостта на пациента към продукта. Халоперидол трябва да се прилага в минимална доза, достатъчна за контрол на клиничните прояви. След овладяване на острата симптоматика се препоръчва лечението да продължи с перорално приложение.
Психози
При остри психози халоперидол се прилага по 2-5 mg дълбоко мускулно. Ако е необходимо, дозата може да се повтори през 1-часови интервали или през 4-8-часови интервали, докато се постигне контрол на състоянието. Максималната дневна доза е 15-20 mg (3-4 ампули). За бързо повлияване на остри психози халоперидол може да се приложи и бавно интравенозно, по 5 mg за минута. При необходимост дозата се повтаря след 30 минути.
Алтернативно приложение:
може да се разреди в 30-50 ml инфузионен разтвор и се въвежда интравенозно под формата на инфузия за 30 минути.
Гадене и повръщане
По 1 ампула (5 mg) дълбоко мускулно. Дозата може да се приложи и в интравенозна инфузия
Пациенти в напреднала възраст (над 65 г.)
При възрастни хора се препоръчва намаляване на дозата поради забавеното метаболизиране на халоперидол и повишен риск от развитие на екстрапирамидна симптоматика. Лечението трябва да започне с половината от обичайната доза, последвана от постепенно титриране до постигане на оптимален ефект. Деца
Не се препоръчва парентерално приложение на халоперидол при деца.
Прекратяване на терапията
Прекратяването на лечението с халоперидол следва да се извършва с постепенно намаляване на дозите, тъй като рязкото му преустановяване може да доведе до повторна поява на психотична симптоматика.
4.3 Противопоказания/Haloperidol Sopharma sol. inj. 5 mg/ml x 10 ; x 100/
- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества;
- Коматозни състояния, депресия на централната нервна система от употреба на алкохол и други депресанти, лезии на базалните ганглии;
- Болест на Паркинсон;
- Както при други невролептици, халоперидол може да предизвика рядко удължаване на QT интервала. Затова употребата на халоперидол е противопоказана при пациенти с клинично значими сърдечни нарушения, например наскоро прекаран инфаркт на миокарда, декомпенсирана сърдечна недостатъчност, аритмии, лекувани с антиаритмични лекарствени продукти клас IA и III, удължаване на QTc интервала, анамнеза за вентрикуларна аритмия или „torsades de pointes", клинично значима брадикардия, сърдечен блок втора или трета степен и некоригирана хипокалиемия. Халоперидол не трябва да се употребява заедно с други лекарства, удължаващи QT интервала (вж. точка 4.5);
- Тежки чернодробни и бъбречни увреждания;
- Бременност и кърмене.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Съобщава се за случаи на внезапна смърт при пациенти с психични заболявания, приемали антипсихотични лекарства, включително халоперидол.
Данните от две големи обсервационни проучвания показват, че пациенти в напреднала възраст с деменция, които са лекувани с антипсихотици, са с леко повишен риск от смърт в сравнение с нелекуваните. Данните, които дават сигурна оценка на точния размер на риска са недостатъчни и причината за повишения риск не е известна.
Халоперидол не е одобрен за лечение на деменция, свързана с поведенчески нарушения.
Сърдечносъдови ефекти
Описани са много редки случаи на удължаване на QT интервала и/или камерни аритмии, както и редки случаи на внезапна смърт при лечение с халоперидол. Те могат да се появят по-често при прилагане на високи дози и при предразположени пациенти. Необходимостта от приложение на халоперидол трябва внимателно да се прецени при пациенти с повишен риск от поява на камерна тахиаритмия като: пациенти с налични сърдечни заболявания; фамилна анамнеза за внезапна смърт; пациенти с некоригирани електролитни нарушения; със субарахноидален кръвоизлив; при гладуване; злоупотреба с алкохол. Преди започване на лечение с халоперидол се препоръчва ЕКГ контрол при всички пациенти, особено тези с данни за нарушения в кардиологичния статус. При удължаване на QT интервала по време на терапията се налага редукция на дозата; ако QT интервалът надвиши 500 ms, приложението на халоперидол се прекратява. Препоръчва се периодичен контрол на нивата на електролитите в кръвта, особено при пациенти, които са на лечение с диуретици.
Рискът от удължаване на QT интервала и/или поява на камерни аритмии може да бъде повишен при прилагане на по-високи дози (вж. точки 4.8 и 4.9) или при интравенозно приложение; Ако халоперидол се прилага интравенозно, е необходимо ЕКГ проследяване поради вероятността от удължаване на QT интервала и поява на сериозни сърдечни аритмии.
- Халоперидол трябва да се прилага с внимание при пациенти, които са бавни метаболизатори на СУР206, както и при употреба на инхибитори на цитохром Р450. Трябва да се избягва едновременното приложение на антипсихотични лекарства (виж т. 4.5).
- В проведени рандомизирани плацебо-контролирани клинични проучвания при пациенти с деменция, провеждащи лечение с някои нетипични антипсихотични лекарства, се наблюдава приблизително 3 пъти по-висок риск от мозъчно-съдови нежелани събития. Механизмът за този повишен риск не е известен. Не може да се изключи повишен риск и за други антипсихотични лекарства или други популации пациенти. Халоперидол трябва да се използва с внимание при пациенти с рискови фактори за мозъчно-съдови събития.
Невролептичен малигнен синдром
- Както и при другите антипсихотични лекарства, халоперидол се свързва с развитието на невролептичен малигнен синдром: рядък идиосинкразен отговор, характеризиращ се с хипертермия, генерализирана мускулна ригидност, нестабилност на автономната нервна система, променено съзнание. Хипертермията често е ранен симптом на този синдром. Антипсихотичната терапия незабавно трябва да бъде прекратена и се препоръчва подходяща поддържаща терапия и внимателно наблюдение.
Тардивна дискинезия
- Както при всички антипсихотични средства, може да се появи тардивна дискинезия при някои пациенти на продължително лечение или след прекратяване на терапията. Синдромът се характеризира с ритмични, неволеви движения на езика, лицето, устата или долната челюст. При някои пациенти проявите могат да бъдат постоянни.
Синдромът може да бъде маскиран при възобновяване на лечението, при увеличение на дозата или при преминаване към лечение с друго антипсихотично средство. Лечението трябва да се прекрати колкото е възможно по-скоро.
Екстпрапирамидни синдроми
- Както при всички невролептици, могат да се появят екстрапирамидни симптоми като тремор, ригидност, хиперсаливация, брадикинезия, акатизия, остра дистония. В такива случаи при необходимост могат да бъдат предписвани антипаркинсонови средства от антихолинергичен тип, но не трябва да се предписват рутинно като превантивна мярка. Ако се налага съпътстващо лечение с антипаркинсонов продукт с по-кратък период на полуелиминиране, неговият прием трябва да продължи след спиране на лечението с халоперидол. Ако прилагането на двата продукта бъде преустановено едновременно, е възможно развитие на екстрапирамидна симптоматика. При едновременно приложение на халоперидол с антихолинергични продукти се препоръчва контрол на вътреочното налягане, особено при пациенти с глаукома.
- Гърчове/конвулсии
Има съобщения, че халоперидол може да предизвика пристъпи на гърчове. Препоръчва се да се прилага с внимание при пациенти с епилепсия, както и при състояния, предразполагащи към конвулсии (напр. алкохолна абстиненция и мозъчна травма).
- Чернодробни и жлъчни проблеми
Тъй като халоперидол се метаболизира от черния дроб, е необходимо да се прилага с внимание при пациенти с чернодробни заболяваня. Има единични съобщения за случаи с
нарушения на чернодробната функция или хепатит, най-често холестатичен.
Ендокринни проблеми
- Тироксинът може да потенцира токсичността на халоперидол. Антипсихотичната терапия при пациенти с хипертиреоидизъм трябва да се прилага с повишено внимание и трябва винаги да бъде съпътствана от подходящо тиреостатично лечение.
Хормоналните ефекти на антипсихотичните невролептични средства включват хиперпролактинемия, която може да причини галакторея, гинекомастия и олиго или аменорея. В много редки случаи се съобщава за хипогликемия и синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон.
Риск от венозен тромбоемболизъм
- Докладвани са случаи на венозен тромбоемболизъм (VTE) при употреба на антипсихотични продукти. Тъй като при пациенти, лекувани с антипсихотици, често са налице съпътстващи рискови фактори за венозен тромбоемболизъм, всички възможни рискови фактори трябва да бъдат установени преди и по време на лечението с халоперидол и да бъдат взети превантивни мерки.
- Допълнителни съображения
При шизофрения може да бъде забавено настъпването на ефекта от антипсихотичното лечение. Също така, при прекратяване на лечението възвръщането на симптомите може да не се прояви няколко седмици или месеци. Остри абстинентни симптоми, включително гадене, повръщане и безсъние, са описани в много редки случаи при внезапно прекратяване на лечението с високи дози антипсихотични лекарства. Възможно е и възвръщане на предишното състояние, като се препоръчва постепенно спиране на лечението.
- Както при всички антипсихотични средства, халоперидол не трябва да се използва самостоятелно, когато преобладава депресия. Може да се комбинира с антидепресанти за повлияване на онези състояния, при които има депресия и психоза.
Препоръчва се внимание при пациенти с бъбречна недостатъчност и феохромоцитом.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
- Едновременното приложение на халоперидол с лекарства, които удължават QT интервала, може да увеличи риска от вентрикуларни аритмии, включително „torsades de pointes". Затова не се препоръчва едновременната употреба на тези продукти (вж. точка 4.3). Примерите включват определени антиаритмични лекарствени продукти, като тези от клас IA (като хинидин, дизопирамид и прокаинамид) и клас III (като амиодарон, соталол и дофетилид), някои антимикробни лекарствени средства (спарфлоксацин, моксифлоксацин, еритромицин), трицикличните антидепресанти (като амитриптилин), някои тетрациклични антидепресанти (като мапротилин), други невролептици (например фенотиазини, пимозид и сертиндол), някои антихистамини (като терфенадин), цизаприд, бретилиум и някои противомаларийни лекарствени средства (като хинин и мефлохин). Този списък не е изчерпателен.
- Едновременната употреба с лекарства, предизвикващи електролитен дисбаланс, може да увеличи риска от вентрикуларни аритмии (вж. точка 4.4). Калийгубещите диуретици трябва да се избягват, а при необходимост от едновременно приложение се предпочитат калийсъхраняващи диуретици.
- Халоперидол се метаболизира по няколко пътища, включващи глюкуронизиране и посредством цитохромната Р450 ензимна система (особено CYP3A4 или CYP2D6). Потискането на тези пътища на метаболизъм от друго лекарство или понижаването в ензимната активност на CYP2D6 могат да доведат до повишени концентрации на халоперидол и повишен риск от нежелани събития, включително удължаване на QT интервала. Във фармакокинетичните проучвания се съобщава за леко до умерено увеличени концентрации на халоперидол, когато той е прилаган едновременно с лекарства, характеризирани като субстрати или инхибитори на CYP3A4 или CYP2D6 изоензими, като итраконазол, буспирон, венлафаксин, алпразолам, флувоксамин, хинидин, флуоксетин, сертралин, хлорпромазин и прометазин. Понижаването на CYP2D6 ензимна активност може да доведе до повишени концентрации на халоперидол. Наблюдава се удължаване на QT интервала и екстрапирамиДни симптоми, когато халоперидол се приема едновременно с метаболитните инхибитори кетоконазол (400 mg/ден) и пароксетин (20 mg/ден). Може да е необходимо да се намали дозата на халоперидол.
Ефект на други лекарства върху халоперидол
- Едновременното приложение с ензимни индуктори - карбамазепин, фенобарбитал, рифампицин може да понижи значително плазмената концентрация на халоперидол, което да наложи повишаване на дозата му. След спиране приема на тези лекарства е необходима корекция в дозировката на халоперидол.
- Натриев валпроат - лекарствен продукт, който инхибира глюкуронизацията, не оказва влияние върху плазмените концентрации на халоперидол.
Ефект на халоперидол върху други лекарства
- Както всички невролептици халоперидол усилва потискането на централната нервна система, предизвикано от други депресанти, включително алкохол, хипнотици, успокоителни и силни аналгетици. Съобщава се също и за повишен ефект върху ЦНС при комбинация с метилдопа.
- Халоперидол антагонизира ефекта на адреналин и други симпатомиметици и отслабва антихипертензивното действие на антиадренергични лекарства като гванетидин.
- Халоперидол може да влоши антипаркинсоновите ефекти на леводопа.
- Халоперидол инхибира метаболизма на трицикличните антидепресанти, в резултат на което се повишава плазмената им концентрация и токсичността им.
Други форми на взаимодействие
- При едновременно приложение с литиеви соли е възможно засилване на екстрапирамидните симптоми поради адитивен ефект върху допаминергичната блокада, а при използване на високи дози халоперидол - развитие на тежка интоксикация с главоболие, обърканост, дезориентация, нарушено равновесие, сънливост. Ако се налага едновременно използване на тези продукти, халоперидол трябва да се прилага в минимално ефективна доза, а литиевите концентрации да се мониторират. При поява на описаните симптоми, лечението с халоперидол следва да се преустанови незабавно.
- Халоперидол намалява терапевтичния ефект на пероралните антикоагуланти чрез ускоряване на метаболизма и последващо понижение на плазмените им концентрации.
- Тъй като халоперидол понижава епилептичния праг и повишава риска от поява на гърчове, може да се наложи повишаване на дозата на едновременно прилаганите с него противоепилептични продукти.
4.6 Бременност и кърмене
Халоперидол преминава през плацентарната бариера. Продуктът е противопоказан по време на бременност, тъй като не е доказана неговата безопасност. По време на бременност халоперидол трябва да се прилага само ако очакваната полза за майката оправдава потенциалния риск за плода. Ако неговото приложение е крайно необходимо, той трябва да се използва краткотрайно в минимално ефективна доза. Има данни за фетотоксично и тератогенно действие на халоперидол.
Халоперидол се екскретира в майчиното мляко. Не се препоръчва по време на лактация, тъй като може да предизвика екстрапирамидни симптоми у кърмачето. Ако приложението му е крайно необходимо, кърменето трябва да бъде преустановено по време на лечението.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Халоперидол предизвиква седация и влошава активното внимание, затова по време на терапия с него пациентът следва да се въздържа от шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Haloperidol Sopharma sol. inj. 5 mg/ml x 10 ; x 100/
Въз основа на обобщените данни за безопасността на халоперидол от клинични пручвания, най-често съобщаваните (% честота) нежелани лекарствени реакции (НЛР),са: екстрапирамидни разстройства (34), безсъние (19), възбуда (15), хиперкинезия(13), главоболие; (12 ), психотични нарушения (9), депресия (8),повишаване на теглото (8),ортостатична хипотония (7) и сънливост (5).
Съобщени са случаи на венозен тромбоемболизъм, включително случаи на белодробна тромбоемболия и случаи на дълбока венозна тромбоза при употребата на антипсихотици. Честотата е неизвестна.
Освен посочените по-горе, са били наблюдавани и следните нежелани лекарствени реакции, съобщени при употребата на халоперидол в клинични изпитвания и от постмаркетинговия опит.
Нежеланите лекарствени реакции, описани по-долу, са класифицирани по органи и системи и по честота. Нежеланите реакции се класифицират по честота по следния начин: много чести (> 1/10), чести (> 1/100 и <1/10), нечести (> 1/1 000 и <1/100), редки (> 1/10 000 и <1/1 000) и много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Нежелани лекарствени реакции
Система орган клас | Много чести (> 1/10) | Чести (> 1/100 и< 1/10) | Нечести (> 1/1 000 и < 1/100) | Редки (> 1/10 000 и < 1/1 000) | С неизвестна честота |
Нарушения на кръвта и лимфната система | левкопения | агранулоцитоза, неутропения, панцитопения, тромбоцитопения |
|||
Нарушения на имунната система | свръхчувствителност | анафилактични реакции | |||
Нарушения на ендокринната система | хиперпролактинемия | неадекватна секреция на антидиуретичен хормон | |||
Нарушения на метаболизма и храненето | хипогликемия | ||||
Психични нурушения | ажитация инсомния | депресия, психични нарушения |
състояние на обърканост, понижаване на либидото, загуба на либидо, безпокойство |
||
Нарушения на нервната система | екстрапирамидни нарушения, хиперкинезия, главоболие, |
тардивна дискинезия ,окулогирична криза, дистония, дискинезия, акатазия, брадикинезия, хипокинезия, хипертония, сомнолентност, масковидно лице,тремор, световъртеж |
конвулсии, паркинсонизъм, акинезия,ригидност тип „зъбчато ,колело", седация, неволни мускулни контракции |
двигателни нарушения, невролептичен малигнен синдром, ,нистагъм |
|
Нарушения на очите | зрителни смущения | замъглено виждане | |||
Сърдечни нарушения | тахикардия | камерни фибрилации, torsades de pointes, камерна тахикардия, екстрасистолия | |||
Съдови нарушения | ортостатична хипотония, хипотония |
||||
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | затруднено дишане | бронхоспазъм | оток на ларинкса, ларингоспазъм | ||
Стомашно-чревни нарушения | запек, сухота в устата, хиперсаливация, гадене, повръщане |
||||
Хепатобилиарни нарушения | промяна в чернодробните показатели | хепатит;жълтеница | остра чернодробна недостатъчност, холестаза | ||
Нарушения на кожата и подкожната тъкан | обрив | реакции на фоточувствителност, уртикария, сърбеж, хиперхидроза |
левкоцисткластен васкулит, ексфолиативен дерматит | ||
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | тортиколис, мускулна ригидност, мускулни спазми, мускулно-скелетна скованост |
тризмус,мускулни потрепвания | |||
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | задръжка на урина | ||||
Нарушения на възпроизво дителната система и гърдата | еректилна дисфункция | аменорея, дисменорея, галакторея, дискомфорт на гърдата, болка на гърдата |
менорагия, менструални нарушения, сексуални нарушения |
гинекомастия, приапизъм |
|
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | реакции на местото на приложение | нарушения в походката, хипертермия, оток | внезапна смърт, оток на лицето, хипотермия | ||
Изследвания | повишаване на теглото, понижаване на теглото | удължаване на QT интервала (електрокардиографски) |
4.9 Предозиране
Симптоми
Предозирането с халоперидол се характеризира с тежки екстрапирамидни симптоми, хипотония, сънливост, в някои случаи и гърчове. Възможно е развитие на коматозно състояние с потискане на дишането и екстремна хипотония до шоково състояние. Съществува риск от поява на вентрикуларни тахиаритмии.
Лечение
Няма специфичен антидот. Лечението е симптоматично и поддържащо - кардиореспираторна реанимация, вливания, вазопресорни агенти - допамин, норадреналин, но не и адреналин. Препоръчва се ЕКГ-мониториране, особено при поява на ритъмни нарушения. При развитие на тахиаритмия се прилагат антиаритмични продукти. При екстрапирамидна симптоматика е показано антипаркинсоново лечение с холинолитици.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Психолептици, антипсихотици, бутирофенонови производни,
АТС код: N05ADO 1
Халоперидол е невролептик от групата на бутирофеноните със силно изразен антипсихотичен,седативен и анксиолитичен ефект. Блокира основно пост- и пресинаптичните D2-допаминови
рецептори в ЦНС. Оказва силен антиеметичен ефект.
5.2 Фармакокинетични свойства
Резорбция:
След интрамускулно инжектиране достига максимална плазмена концентрация след 10 до 20 минути.
Разпределение:
Свързва се в 90% с плазмените протеини. Бързо се разпределя в тъканите на организма. Преминава хематоенцефалната и плацентарна бариери.
Метаболизъм:
Активно се метаболизира в черния дроб, главно чрез окислително дезалкилиране. Инхибира изоенгим С\Т206. Няма активни метаболити.
Елиминиране:
При интрамускулно приложение елиминационният полуживот е около 21 часа, а при интравенозно - 14 часа. Излъчва се чрез урината и жлъчката. Екскретира се в майчиното мляко.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Изследванията за ембриотоксичност и тератогенност при бременни животни, третирани с халоперидол, показват повишаване на инцидентите - фетална резорбция и неонатална смърт в дози 2 до 20 пъти по-високи от терапевтичните. Вродена цепка на небцето се наблюдава в изследвания върху мишки, третирани с доза 15 пъти по-висока от терапевтичната. Няма данни за мутагенен потенциал на продукта.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Млечна киселина, вода за инжекции.
6.2 Несъвместимости
Не са известни.
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
В оригиналната опаковка, на защитено от светлина място, при температура под 25°С.
Да не се замразява!
6.5 Данни за опаковката
Ампули от безцветно стъкло, по 10 броя в блистер от твърдо РУС фолио; по 1 или 10 блистера в картонена кутия, заедно с листовка.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
СОФАРМА АД
ул. Илиенско шосе 16, 1220 София, България
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Рег.№ 20020051
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
17.01.2002
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Юни 2010