КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Edoflo 160 mcg/4.5 mcg inhalation powder/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Edoflo 160 micrograms/4,5 micrograms/inhalation, inhalation powder
Едофло 160 микрограма/4,5 микрограма/инхалация, прах за инхалации
2, КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка получена доза (дозата, преминаваща през мундщука), съдържа: будезонид (budesonide) 160 микрограма/инхалация и формотерол фумарат дихидрат (formoterol fumarate dihydrate) 4,5 микрограма/инхалация.
Всяка доза (при излизане през клапана) съдържа: будезонид (budesonide)
200 микрограма/инхалация и формотерол фумарат дихидрат (formoterol fumarate dihydrate)
6 микрограма/инхалация.
Помощно вещество: Лактоза монохидрат 730 микрограма на доза.
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Edoflo 160 mcg/4.5 mcg inhalacion powder/
Прах за инхалации.
Бял прах .
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Астма
Edoflo е показан за поддържащо лечение на астма в случаите, в които е удачно приложението на комбинирай препарат (съдържащ инхалаторен кортикостероид и дълго-действащ β2-адренорецепторен миметик):
- При пациенти, при които с инхалаторни кортикостероиди и кратко-действащи β2-адренорецепторни миметици астмата не се овладява
или
- Пациенти, при които е постигнат добър контрол с инхалаторен кортикостероид и дълго-действащ β2 -адренорецепторен миметик.
ХОББ
Симптоматично лечение при пациенти с тежка ХОББ (ФЕО1 <50% от очаквания нормален) и анамнеза за многократни екзацербации, които имат изразени симптоми въпреки редовното лечение с дълго-действащи бронходилататори,
4.2 Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение:
За инхалаторна употреба
Астма
Edoflo не е показан за първоначално лечение на астмата.
Дозировката на съставките на Edoflo е индивидуална и трябва да се коригира в зависимост от тежестта на заболяването. Това трябва да се има предвид не само при започване на лечение с комбинирани препарати, но и при корекция на поддържащото лечение. Ако при даден пациент е необходимо съчетание от дози, различно от наличните в комбинираните инхалатори, трябва да се предпишат отделни инхалатори на β2-адренорецепторни миметици и/или кортикостероиди в съответните дози.
Дозата трябва да се титрира до най-ниската, при която се постига ефикасен контрол на симптомите. Състоянието на пациентите трябва да се преоценява редовно от лекаря, предписал им лечението/лекуващия ги лекар, за да е сигурно, че дозировката на Edoflo остава оптимална. Когато се постигне дългосрочен контрол на симптомите в най-ниската препоръчана доза, следващата стъпка е да се опита монотерапия с инхалаторен кортикоетероид.
Съществуват два подхода за лечение с Edoflo:
A. Поддържащо лечение с Edoflo: Edoflo се приема като редовно поддържащо лечение плюс отделен бързодействащ бронходилататор като „при нужда".
B. Поддържащо лечение и лечение „при нужда" с Edoflo: Edoflo се приема като редовно поддържащо лечение, както и „при нужда" при поява на симптоми.
A. Поддържащо лечение с Edoflo
Пациентите трябва да бъдат съветвани винаги да носят със себе си отделния си бързодействащ бронходилататор.
Препоръчителни дозировки:
Възрастни (на възраст над 18 години); 1-2 инхалации 2 пъти дневно. При някои пациенти може да са необходими до максимум 4 инхалации два пъти дневно.
Юноши (на възраст от 12 до 17 години): 1-2 инхалации 2 пъти дневно.
В обичайната практика, когато с 2 инхалации дневно се постигне контрол на симптомите, титрирането до най-ниската ефикасна доза може да включва приемането на Edoflo еднократно дневно, когато според предписващия го лекар за поддържане на контрола на симптомите ще е необходим и дългодействащ бронходилататор.
Увеличаването на употребата на отделен бързодействащ бронходилататор говори за влошаване на подлежащото заболяване и налага преоценка на лечението на астмата.
Деца (на възраст над 6 години): За лечение на деца на възраст от 6 до 11 години е наличен препарат в по-ниска доза.
Деца на възраст под 6 години: Поради наличието на ограничени данни, приложението на Edoflo при деца на възраст под 6 години не се препоръчва.
B. Поддържащо лечение и лечение „при нужда" с Edoflo
Пациентите приемат ежедневно поддържаща доза Edoflo и в допълнение приемат Edoflo „при нужда" - при поява на симптоми. Пациентите трябва да бъдат съветвани винаги да носят своя Edoflo със себе си, за да могат да го използват „при нужда".
Поддържащото лечение с лечение „при нужда" с Edoflo трябва да се има предвид особено при пациенти с:
• Недостатъчен контрол на астмата и честа нужда от прием на медикаменти „при нужда"
• Екзацербации на астмата в миналото, които са налагали медицинска намеса
При пациентите, които често си правят голям брой инхалации с Edoflo „при нужда",е необходим строг контрол за развитие на дозо-зависими нежелани реакции.
Препоръчителни дозировки:
Възрастни (на възраст над 18 години); Препоръчителната дозировка за поддържащо лечение е 2 инхалации дневно, приети или като 1 инхалация сутрин и 1 инхалация вечер, или като 2 инхалации наведнъж - или сутрин, или вечер. При някои пациенти може да е подходящо поддържащото лечение в доза 2 инхалации 2 пъти дневно. При поява на симптоми пациентите следва да си правят 1 допълнителна инхалация „при нужда". Ако симптомите продължават повече от няколко минути, следва да се направи допълнителна инхалация. Наведнъж не трябва да се правят повече от 6 инхалации.
Обикновено не са необходимо повече от 8 инхалации общо за деня; за кратък период от време обаче могат да се направят до 12 инхалации общо за деня. Пациентите, които си правят над 8 инхалации дневно, трябва да бъдат съветвани да потърсят медицинска помощ. Те трябва да бъдат преоценени и поддържащата им терапия - преосмислена.
Деца и юноши (на възраст от 12 до 17 години) При деца и юноши не се препоръчва да се провежда поддържащо лечение плюс лечение „при нужда" с Edoflo.
ХОББ
Препоръчителни дозировки:
Възрастни: 2 инхалации 2 пъти дневно.
Обща информация
Специфични групи пациенти:
Няма специфични изисквания за дозировката при пациенти в напреднала възраст. Няма данни за употребата на Edoflo при пациенти с чернодробна или бъбречна недостатъчност. Понеже будезонид и формотерол се елиминират основно чрез метаболизиране в черния дроб, при пациенти с тежка чернодробна цироза може да се очаква повишаване на експозицията.
Инструкции за правилната употреба на Edoflo:
Edoflo представлява инхалатор, чието действие зависи от въздушния поток при вдишване, което означава, че когато пациентът вдишва през мундщука, лекарството се увлича в дихателните пътища от вдишания въздух.
Бележка:
Важно е пациентите да бъдат инструктирани:
• Внимателно да прочетат инструкциите за употреба в наличната с всеки инхалатор Edoflo листовка за пациента.
• Да вдишват силно и дълбоко през мундщука, за да е сигурно, че до белите дробове достига оптималната доза.
• Никога да не издишват през мундщука.
• След употреба да връщат капачето на инхалатора Edoflo на място,
• След инхалиране на поддържащата си доза да изплакват устата си с вода, за да намалят риска от развитие на орофарингеална кандидоза. Ако се развие орофарингеална кандидоза, пациентите трябва да изплакват устата си с вода и след инхалациите „при нужда".
Поради малкото количество на получаваното лекарство, при използване на инхалатора Edoflo пациентът може да не усеща вкуса му.
4.3 Противопоказания/Edoflo 160 mcg/4.5 mcg inhalation powder/
Свръхчувствителност (алергия) към будезонид, формотерол или лактоза (която съдржа и малко количество млечни протеини).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Препоръчва се при спиране на лечението това да не става рязко, а дозата да се намалява постепенно.
Ако даден пациент смята, че лечението му е неефикасно, или надвишава максималната препоръчителна дневна доза Edoflo, трябва да потърси медицинска помощ (вж. точка 4.2). Внезапното и прогресивно влошаване на контрола на астмата или ХОББ е потенциално животозастрашаващо и пациентът трябва да бъда преоценен спешно. В подобна ситуация трябва да се има предвид необходимостта от интензифициране на кортикостероидното лечение, напр. чрез провеждане на курс с перорални кортикостероиди или чрез антибиотично лечение, ако има данни за инфекция.
Пациентите трябва да бъдат съветвани винаги да носят у себе си инхалатора си за лечение „при нужда" - или Edoflo (за пациенти е астма, които използват Edoflo като поддържащо лечение и като лечение „при нужда"), или отделен бързодействащ бронходилататор (за всички пациенти, които използват Edoflo само като поддържащо лечение).
На пациентите трябва да се напомня да правят инхалациите си с Edoflo така, както са предписани за поддържащо лечение, дори и да са асимптомни. Профилактичното приложение на Edoflo, напр. преди физическо натоварване, не е проучвано. Инхалации на Edoflo за облекчаване на симптоми трябва да се правят при развитие на симптоми на астма, но не и като профилактични, напр. преди физическо натоварване. За подобна цел трябва да се има предвид използването на отделен, бързодействащ бронходилататор.
След като симптомите на астмата бъдат овладяни, може да се има предвид постепенното намаляване на дозата на Edoflo. При понижаването на дозировката е важно пациентите да минават на редовни прегледи, Трябва да се използва най-ниската ефикасна доза Edoflo (вж. точка 4.2).
Лечението с Edoflo не трябва да се започва в период на обостряне, на значимо влошаване на симптомите или на остро влошаване на астмата.
По време на лечението с Edoflo може да се развият сериозни нежелани реакции, свързани с астмата, и екзацербации. Пациентите трябва да бъдат предупреждавани да продължат лечението си, но да потърсят медицинска помощ, ако след започване на лечение с Edoflo симптомите им не се повлияват или се влошават.
Както и при други инхалаторни медикаменти, може да се развие парадоксален бронхоспазъм със засилване на хриповете и задуха непосредствено след приема. Ако се развие парадоксален бронхоспазъм, приложението на Edoflo трябва да се прекрати незабавно; състоянието на пациента трябва да се преоцени и, ако това е необходимо, да се започне алтернативно лечение. Парадоксалният бронхоспазъм се повлиява от бързодействащи инхалаторни бронходилататори и трябва да се лекува незабавно.
При приложение на който и да е инхалаторен кортикостероид могат да се развият системни ефекти, особено при предписването му във високи дози за продължително време. Вероятността за развитие на такива ефекти е много по-малка при инхалаторно, отколкото при системно лечение с кортикостероиди. Възможните системни ефекти включват синдром на Cushing, къшингоиден хабитус, надбъбречна супресия, забавяне на растеж при деца и юноши, понижаване на минералната костна плътност, катаракта и глаукома.
Препоръчва се при деца, които са на продължително лечение с инхалаторни кортикостероиди, редовно да се следи ръстът. При забавяне растежа на височина, лечението трябва да бъде преоценено с цел намаляване на дозировката на инхалаторните кортикостероиди до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на астмата, ако това е възможно.
Внимателно трябва да се преценят ползата от лечението с кортикостероиди и възможни рискове по отношение на забавянето на нарастването на височина. В допълнение трябва да се има предвид и възможността за пренасочване към педиатър-пулмолог.
Ограничените данни от дългосрочни проучвания говорят, че в крайна сметка повечето деца и юноши, лекувани с инхалаторен будезонид, достигат таргетния си ръст. Наблюдава се обаче първоначално леко и преходно изоставане в нарастването на височина (приблизително с 1 см). Това се наблюдава обикновено през първата година от лечението.
Трябва да се имат предвид потенциалните ефекти върху костната плътност, особено при пациенти на лечение във високи дози за продължително време и със съпътстващи рискови фактори за развитие на остеопороза. Дългосрочните проучвания на лечение с инхалаторен будезонид при деца в средна дневна доза 400 микрограма (прилаган с дозираща помпа) или при възрастни в дневна доза 800 микрограма (прилаган с дозираща помпа) не показват значими ефекти върху минералната костна плътност. Няма налична информация относно ефекта на Edoflo в по-високи дози.
Ако има причина да се предполага, че надбъбречната функция може да е нарушена в резултат на предшестващо лечение, преминаването към лечение с Edoflo трябва да се осъществява с повишено внимание.
Ползите от инхалаторното лечение с будезонид обикновено намаляват необходимостта от прием на перорални кортикостероиди, но пациентите, преминаващи от перорални на инхалаторни кортикостероиди може да останат продължително време с повишен риск от нарушаване на надбъбречния резерв. Възстановяването след спиране на перорална кортикостероидна терапия може да отнеме значително време и следователно, при пациентите, зависими от перорална кортикостероидна терапия, които се прехвърлят на инхалаторен будезонид, рискът от нарушена надбъбречна функция може да остане за значителен период от време. При такива обстоятелства функцията на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек трябва да се проследява редовно.
Продължителното лечение с високи дози инхалаторни кортикостероиди, по-специално с по-високи от препоръчителните дози, също може да доведе до клинично значима адренална супресия. Следователно, по време на периоди на стрес като тежки инфекции или планови операции, трябва да се има предвид допълнително системно обезпечаване с кортикостероиди. Бързото намаляване на дозата на кортикостероидите може да отключи надбъбречна недостатъчност. Белезите и симптомите на острата надбъбречна недостатъчност могат да са неясни, като могат да включват анорекция, болка в корема, отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, подтиснато съзнание, гърчове, хипотония и хипогликемия.
Лечението с допълнителните сиситемни кортикостероиди или инхалационен будезонид не трябва да се спира рязко.
По време на преминаване от перорална терапия към Edoflo, ще се претърпи значително по-ниско системно кортикостероидно действие, което може да доведе до появата на алергични или артритни симптоми, като ринит, екзема и мускулна и ставна болка. За тези състояния трябва да се започне специфично лечение. Трябва да се подозира ефект на обща глюкокортикоидна недостатъчност, ако, в редки случаи, се появят симптоми като умора, главоболие, гадене и повръщане. В такива случаи понякога е необходимо временно повишаване на дозата на пероралния глюкокортикоид.
За да се намали рискът от развитие на орофарингеална кандидоза, пациентите трябва да бъдат съветвани да изплакват устата си с вода след всяка инхалация на поддържаща доза . Ако се развие орофарингеална кандидоза, пациентите трябва да изплакват устата си с вода и след инхалациите „при нужда".
Трябва да се избягва едновременното лечение с итраконазол, ритонавир или други мощни инхибитори на CYP3А4 (вж. точка 4,5). Ако това не е възможно, интервалът между приемите на взаимодействащите си медикаменти трябва да е максимално дълъг. Не се препоръчва поддържащо лечение и лечение „при нужда" с Edoflo при пациенти, използващи мощни инхибитори на CYP3А4.
Edoflo трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с тиреотоксикоза, феохромоцитом, захарен диабет, нелекувана хипокалиемия, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия, идиопатична подклапна аортна стеноза, тежка артериална хипертония, аневризма или друго тежко еърдечно-съдово заболяване като исхемична болест на сърцето, тахиаритмия или тежка сърдечна недостатъчност.
С повишено внимание трябва да се подхожда при лечение на пациенти с удължен QTc интервал. Самият формотерол може да предизвика удължаване на QTc интервала.
Необходимостта от лечението и дозировката на инхалаторните кортикостероиди трябва да бъдат преоценени при пациенти с активна или латентна белодробна туберкулоза, гъбични и вирусни инфекции на дихателните пътища.
Във високи дози β2-адренорецепторните миметици могат да предизвикат развитието на потенциално сериозна хипокалиемия. Едновременният прием на β2-адренорецепторни миметици е лекарства, които могат да предизвикат хипокалиемия или да потенцират хипокалиемичен ефект, напр. ксантинови производни, стероиди и диуретици, можа да засили възможния хипокалиемичен ефект на β2-адренорецепторния миметик. Препоръчва се да се подхожда с особено внимание при лечение на нестабилна астма с променливо използване на бронходилататори „при нужда" и при остра тежка астма, понеже рискът може да се увеличи в резултат на хипоксията, и при други състояния, при които вероятността за развитие на хипокалиемия се повишава. В подобни условия се препоръчва да се следи серумният калий,
Както при приложение на всички β2-адренорецепторни миметици, при пациентите с диабет трябва да се има предвид допълнителен контрол на кръвната захар.
Edoflo съдържа лактоза монохидрат (<1 милиграм на инхалация). Обикновено това количество не причинява проблеми при хората с непоносимост към лактоза. Помощното вещество лактоза съдържа малко количество млечни протеини, които могат да предизвикат развитие на алергични реакции.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Фармакокинетични взаимодействия
Метаболитното преобразуване на будезонид се възпрепятства от вещества, които се метаболизират от CYP Р450 3А4 (напр. итраконазол, ритонавир). Едновременното приложение с тези мощни инхибитори на CYP Р450 3А4 може да предизвика увеличаване на плазмените нива на будезонид. Едновременното приложение с тези медикаменти трябва да се избягва, освен ако ползата не надвишава повишения риск от системни нежелани реакции. Не се препоръчва поддържащо лечение и лечение „при нужда" с Edoflo при пациенти, използващи мощни инхибитори на CYP3А4.
Фармакодинамични взаимодействия
Бета-адренорецепторните блокери могат да отслабят или да инхибират ефекта на формотерол Поради това Edoflo не трябва да се дава едновременно с β-адренорецепторни блокерй (включително и капки за очи), освен ако причините за това не са особено сериозни..
Едновременното лечение с хинидин, дизопирамид, прокаинамид, фенотиазини, антихистамини
(терфенадин), инхибитори на моноаминооксидазата и трициклични антидепресантй предизвика удължаване на QTc интервала и да увеличи риска от развитие на камерни аритмии.
В допълнение приемът на L-DOPA, L-тироксин, окситоцин и алкохол може да наруши сърдечния толеранс към β2-симпатикомиметиците.
Едновременното лечение с инхибитори на моноаминооксидазата, включително и с медикаменти със сходни евойства като фуразолидон и прокарбазин, може да предизвика хипертонични реакции.
При пациенти, получаващи анестезия с халогенирани въглеводороди, съществува повишен риск от развитие на аритмии.
При едновременното приложение с други β-адренорецепторни лекарства те могат да имат потенциално адитивен ефект.
Хипокалиемията може да повиши склонността за развитие на аритмии при пациенти, които са на лечение със сърдечни гликозиди.
Не е установено будезонид и формотерол да взаимодействат с други лекарства, използвани при лечение на аетма.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Липсват клинични данни за експозиция към Edoflo или едновременно лечение с формотерол и будезонид при бременни жени. Данните от проучванията за ембриофетално развитие при плъхове не говорят за наличие на допълнителен ефект на комбинацията.
Липсват достатъчно данни от употребата на формотерол при бременни жени. В проучванията за репродуктивна токсичност при животни формотерол предизвиква развитие на нежелани реакции само при много високи системни експозиции (вж. точка 5.3).
Данните от приблизително 2000 експозиции по време на бременността не говорят за повишен тсратогенен риск, свързан с приложението на инхалаторен будезонид. От проучванията при животни има данни, че глюкокортикостероидите предизвикват развитие на малформации (вж. точка 5.3). Предвид препоръчителните дози, не се очаква това да е от практическо значение при хора.
Проучванията при животни показват също така участие на повишените глюкокортикостероидни нива пренатално в повишаването на риска от интраутеринна ретардация на растежа, развитие на сърдечно-съдови заболявания и трайни промени в гъстотата на глюкокортикоидните рецептори, невротрансмитерния търновър и промени в поведението при експозиции под тератогенния дозов праг.
По време на бременността Edoflo трябва да се използва само тогава, когато ползите надвишават потенциалните рискове. Трябва да се използва най-ниската ефикасна доза будезонид, необходима за поддържане на адекватен контрол на астмата.
Будезонид се екскретира в кърмата. При терапевтични дози обаче не се очакват ефекти върху кърмачето. Не е известно дали при хора формотерол се екскретира в кърмата. При плъхове в млякото се откриват малки количества формотерол. Приложение на Edoflo при жени, които кърмят, може да се има предвид само тогава, когато очакваната полза за майката надвишава възможните рискове за детето.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Edoflo не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Edoflo 160 mcg/4.5 mcg inhalation powder/
Понеже Edoflo съдържа и будезонид, и формотерол, при него могат да се развият същите нежелани реакции като съобщаваните за тези вещества. При едновременно приложение на двете съставки не е наблюдавано развитие на нежелани реакции с повишена честота. Най-честите свързани с препарата нежелани реакции са фармакологично предвидими нежелани реакции на лечението с β2-адренорецепторни миметици като тремор и палпитации. Те показват тенденция да са леки и обикновено изчезват в рамките на няколко дни от началото на лечението. В 3-годишно клинично проучване на приложение на будезонид при ХОББ честотата на развитие на хематоми и пневмония е съответно 10% и 6%, докато в групата на плацебо тези честоти са 4% и 3% (съответно р<0,001 и р<0,01).
Нежеланите реакции, свързани с приема на будезонид или формотерол, са представени по-долу, групирани по системо-органни класове и честота. Честотите се дефинират като: много чести (>1/10), чести(>1/100 и <1/10), нечести(>1/1 000 и < 1/100), редки(>1/10 000 и < 1/1 000) и много редки <1/10 000).
Таблица 1
Инфекции и инфестации
ЧестиОрофарингеална кандидоза
Нарушения на имунната система
Редки Бързи и късни реакции на свръхчувствителност, напр. екзантем, уртикария, пруритус, дерматит, ангиоедем и анафилактични реакции
Нарушения на ендокринната система
Много редки Синдром на Cushing, надбъбречна супресия, забавяне на растежа, понижаване на минералната костна плътност
Нарушения на метаболизма и храненето
Редки Хипокалиемия
Много редки Хипергликемия
Психични нарушения
НечестиТревога, неспокойствие, нервност, нарушения на съня
Много редки Депресия, поведенчески нарушения (главно при деца
Нарушения на нервната система
Чести Главоболие,тремор
Нечести Виене на свят
Много редки Нарушения на вкуса
Нарушения на очите
Много редки Катаракта и глаукома
Сърдечни нарушения
Чести Палпитации
Нечести Тахикардия
Редки Аритмии, напр. предсърдно мъждене, надкамерна тахикардия, екстрасистоли
Много редки Ангина пекторис. Удължаване на QTc интервала
Съдови нарушения
Много редки Колебания на артериалното налягане
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести Леко дразнене на гърлото, кашлица, дрезгав глас
Редки Бронхоспазъм
Стомашно-чревни нарушения
Нечести Гадене
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести Кръвонасядания
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Нечести Мускулни крампи
Орофарингеалната кандидоза се дължи на отлагане на медикамента в орофаринкса.За да намалят този риск, пациентите трябва да бъдат съветвани след прием на всяка доза да изплакват устата си с вода. Орофарингеалната кандидозна инфекция обикновено отговаря на локалното противогьбично лечение без да е необходимо да се прекратява инхалационният кортикостероид.
Както и при други инхалаторни медикаменти, много рядко - при по-малко от 1 на всеки 10 000 пациента, може да се развие парадоксален бронхоспазъм, проявяващ се със засилване на хриповете и задуха непосредствено след приема на дозата. Парадоксалният бронхоспазъм се повлиява от бързодействащи инхалаторни бронходилататори и трябва да се лекува незабавно. Ако ее развие парадоксален бронхоспазъм, приложението на Edoflo трябва да ее спре, състоянието на пациента да се преоцени и, ако това е необходимо, да се започне алтернативно лечение.
При приложение на който и да е инхалаторен кортикостероид могат да се развият системни ефекти, особено при предписването му във високи дози за продължително време. Вероятността за развитие на такива ефекти е много по-малка, отколкото при лечение със системни кортикостероиди. Възможните системни ефекти включват синдром на Сиенит, къшингоиден хабитус, надбъбречна супресия, забавяне на растеж при деца и юноши, понижаване на минералната костна плътност, катаракта и глаукома. Може да се развият и повишена податливост към инфекции и нарушена способност за приспособяване към стрес. Тези ефекти вероятно зависят от дозата, времето на експозиция, съпътстващият или предшестващ прием на кортикостероиди и индивидуалната чувствителност.
Лечението с β2-адренорецепторни миметици може да доведе до повишаване на стойностите на инсулина, евободните мастни киселини, глицерола и кетотелата в кръвта.
4.9 Предозиране
Предозирането с формотерол вероятно би довело до развитие на ефекти, които са типични за β2--адренорецепторните миметици: тремор, главоболие, палпитации. Симптомите, за които има съобщения от изолирани случаи, са тахикардия, хипергликемия, хипокалиемия, удължен QTc интервал, аритмия, гадене и повръщане. Може да е показано провеждането на поддържащо и симптоматично лечение. Доза от 90 микрограма, приложена за три часа при пациенти с остра бронхообструкция, не е предизвикала развитие на проблеми от страна на безопасността.
Не се очаква острото предозиране на будезонид, дори и в изключително високи дози, да представлява клиничен проблем. При продължителния му прием във високи дози могат да се развият системни глюкокортикостероидни ефекти като хиперкортицизъм и надбъбречна супресия.
Ако се налага лечението с ЕсюНо да се спре поради предозиране на формотероловата компонента на медикамента, трябва да се има предвид обезпечаването на подходящо лечение с инхалаторен кортикостероид.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Адренергични и други медикаменти за лечение на обструктивни заболявания на дихателните пътища,
АТС код: R03AK07
Механизъм на действие и фармакодинамични ефекти
Edoflo съдържа формотерол и будезонид, които имат различни механизми на действие и показват адитивни ефекти по отношение на намаляване на екзацербациите на астмата .Специфичните свойства на будезонид и формотерол позволяват използването на комбинацията , както като поддържащо лечение и лечение „при нужда", така и само като поддържащо лечение за астма.
Будезонид
Будезонид е глюкокортикостероид, който, инхалиран, има дозо-зависим противовъзпалителен ефект в дихателните пътища, водещ до подтискане на симптомите и намаляване на броя на екзацербациите на астмата. Инхалаторният будезонид има по-слабо изразени нежелани ефекти от системните кортикостероиди. Точният механизъм, отговорен за противовъзпалителното действие на глюкокортикостероидите, не е известен.
Формотерол
Формотерол е селективен β2-адренорецепторен миметик, който, инхалиран, води до бърза и продължителна релаксация на бронхиалната гладка мускулатура при пациенти с обратима обструкция на дихателните пътища. Бронходилататорният му ефект е дозо-зависим, с начало на ефекта в рамките на 1-3 минути. Продължителността на ефекта му е поне 12 часа след еднократен прием.
Будезонид/формотерол
Астма
Клинична ефикасност на поддържащото лечение с будезонид/формотерол Клиничните проучвания при възрастни показват, че добавянето на формотерол към будезонид води до подобрение по отношение на симптомите на астмата и белодробната функция, както и че намалява броя на екзацербациите. В две 12-седмични проучвания ефектът на будезонид/формотерол върху белодробната функция е равен на този на свободната комбинация от будезонид и формотерол и превъзхожда този на монотерапията с будезонид. Във всички терапевтични ръкави са използвани краткодействащи β2-адренорецепторни миметици „при нужда". Няма данни за изчерпване на анти-астматичния ефект с времето.
В 12-седмично проучване при деца, 85 деца на възраст от 6 до 11 години са лекувани с будезонид/формотерол в поддържаща доза (2 инхалации от 80 микрограма/4,5 микрограма на инхалация два пъти дневно) и краткодействащ β2-адренорецепторен миметик „при нужда". Белодробната функция показва подобрение, а лечението се понася добре в сравнение със съответната доза будезонид като монотерапия.
Клинична ефикасност на поддържащото лечение и лечението „при нужда" с будезонид/формотерол
Общо 12076 пациенти с астма са включени в 5 двойно-слепи проучвания за ефикасност и безопасност (4447 са рандомизирани на поддържащо лечение и лечение „при нужда" с будезонид/формотерол) с продължителност от 6 до 12 месеца. Пациентите е трябвало да са симптоматични въпреки използването на инхадаторни глюкокортикостероиди.
Поддържащото лечение и лечението „при нужда" с будезонид/формотерол осигурява статистически и клинично значима редукция на тежките екзацербации за всички сравнения във всичките 5 проучвания. Това включва сравнение с будезонид/формотерол в по-висока поддържаща доза плюс тербуталин „при нужда" (проучване 735) и с будезонид/формотерол в същата поддържаща доза плюс или формотерол, или тербуталин като лечение „при нужда" (проучване 734) (Таблица 2). В проучване 735 белодробната функция, контролът на симптомите и използването на медикаменти „при нужда" са еднакви във всички терапевтични групи. В проучване 734 симптомите и употребата на медикаменти „при нужда" показват редукция, а белодробната функция показва подобрение в сравнение и с двете сравнителни терапевтични схеми. Според комбинираните резултати от петте проучвания, пациентите , получаващи будезонид/формотерол като поддържащо лечение и лечение „при нужда" средно не използват инхалации „при нужда" в 57% от дните. Няма данни за развитие на толеранс с времето.
Таблица 2 Преглед на тежките екзацербации в клинични проучвания 
a Хоспитализации/лечение в спешно отделение или лечение с перорални кортикостероиди
b Редукцията на честотата на екзацербациите е статистически значима (Р-стойност <0,01) и за двете сравнения
В 2 други проучвания при пациенти, търсещи медицинска помощ поради остри симптоми на астма, будезонид/формотерол осигурява бързо и ефикасно облекчение на бронхоконстрикцията, сходно с това при прием на салбутамол и формотерол.
ХОББ
В две 12-месечни клинични проучвания са оценени ефектът върху белодробната функция и честотата на екзацербациите (дефинирана според курсовете не лечение с перорални кортикостероиди и/или антибиотици и/или хоспитализациите) при пациенти с тежък ХОББ. Средният ФЕО] при включването в проучването е 36% от очаквания нормален. Средният брой на екзацербациите за година (според дадената по-горе дефиниция) е значително по-малък при лечение с будезонид/формотерол, отколкото при монотерапия с формотерол или при прием на плацебо (средно 1,4 и 1,8-1,9 в групата на плацебо/формотерол). Средният брой дни на прием на перорални кортикостероиди/пациент през тези 12 месеца е малко по-нисък в групата на будезонид/формотерол (7-8 дни/пациент/година, съответно 11-12 и 9-12 дни в групите на плацебо и формотерол). По отношение на промяната в показателите за белодробна функция -като ФЕО1,.будезонид/формотерол не показва превъзходство пред монотерапията с формотерол.
5.2 Фармакокинетични свойства
Резорбция
Комбинираният препарат, съдържащ будезонид и формотерол във фиксирана доза, както и съответните монопрепарати, са биоеквивалентни по отношение на системната експозиция съответно към будезонид и формотерол. Въпреки това след прием на фиксираната комбинация е установено леко повишаване на кортизоловата супресия в сравнение с монопрепаратите. Смята се, че разликата няма влияние върху клиничната безопасност.
Няма данни за фармакокинетични взаимодействия между будезонид и формотерол _
След прием на будезонид и формотерол като монопрепарати, както и на фиксираната комбинация, фармакокинетичните параметри на съответните вещества са сравними За , будезонид AUC, скоростта на резорбция и максималната плазмена концентрация са малко по-високи след приложение на фиксираната комбинация. За формотерол максималната плазмена концентрация сред приложение на фиксираната комбинация е сходна с тази при приложение на монопрепаратите. Инхалаторният будезонид се резорбира бързо, а максималната плазмена концентрация се постига до 30 минути след инхалирането. В проучванията средното белодробно отлагане на будезонид след инхалиране на прах с инхалатор варира от 32% до 44% от получената доза. Системната бионаличност е приблизително 49% от получената доза. При деца на възраст от 6 до 16 години белодробното отлагане е в същите граници, както и при възрастни за същата доза. Съответните плазмени концентрации не са определяни.
Инхалаторният формотерол се резорбира бързо и максималната плазмена концентрация се постига до 10 минути след инхалирането. В проучванията средното белодробно отлагане на формотерол след инхалиране на прах с инхалатор варира от 28% до 49% от получената доза. Системната бионаличност е около 61% от получената доза.
Разпределение и метаболизиране
За формотерол свързването с плазмените протеини е приблизително 50%, а за будезонид -90%, Обемът на разпределение на формотерол е около 4 l/kg, а на будезонид - 3 l/kg. Формотерол се инактивира чрез конюгиране (образуват се активни О-деметилирани и деформилирани метаболити, но те се откриват главно като инактивирани конюгати). Будезонид се подлага на интензивна (в приблизително 90%) биотрансформация при първото преминаване през черния дроб, при което се образуват метаболити с ниска глюкокортикостероидна активност. Глюкокортикостероидната активност на главните метаболити, 6-Р-хидроксибудезонид и 16-алфа-хидроксипреднизолон, е под 1% от тази на будезонид. Няма данни за взаимодействия на метаболитите или за изместване между формотерол и будезонид,
Елиминация
Основната част от приетия формотерол се трансформира в черния дроб и се елиминира през бъбреците. След инхалиране 8 до 13% от получената доза формотерол се елиминира непроменена с урината. Формотерол има висок системен клирънс (приблизително 1,4 l/min), а терминалният му полуживот е приблизително 17 часа.
Будезонид се елиминира чрез трансформация, която се катализира главно от ензима CYP3А4. Метаболитите на будезонид се елиминират с урината като такива или конюгирани. В урината се открива само пренебрежимо количество непроменен будезонид. Будезонид има висок системен клирънс (приблизително 1,2 l/min), а плазменият му полуживот след интравенозно инжектиране е средно 4 часа,
Фармакокинетиката на будезонид или формотерол при пациенти с бъбречна недостатъчност не е известна, Възможно е експозициите на будезонид и формотерол може да се повишават при пациенти с чернодробни заболявания.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Токсичността, наблюдавана при животни при проучвания на будезонид и формотерол, прилагани в комбинация или поотделно, се изразява в ефекти, свързани със засилена фармакологична активност.
В изпитванията за репродуктивна токсичност при животни кортикостероидите като будезонид предизвикват малформации (вълча уста, скелетни малформации). Изглежда обаче, че тези резултати при животни не са съотносими за хора при прием в препоръчителните дози. Изпитванията за репродуктивна токсичност на формотерол при животни показват леко намален фертилитет при мъжки плъхове при високи системни експозиции и нарушена нидация, както и понижена постнатална преживяемост и понижено тегло на новороденото при значйтелно по-високи системни експозиции от достиганите в клиничната практика. Изглежда обаче, че тези резултати не са съотносими за хора.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лактоза монохидрат (която съдържа млечни протеини).
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
2 години.
6.4 Специални условия на съхранение
Да не се съхранява над 30°С. Съхранявайте контейнера плътно затворен, за да се предпази от влага.
6.5 Данни за опаковката
Е(1ог1о многодозов инхалатор за прах за инхалации, при който за инхалиране се използва инспираторният въздушен поток. Инхалаторът е бял, с въртящ се жълт диск. Инхалаторът е изграден от различни полимерни материали (РР, РС, НТЗРЕ, 1ЛЗРЕ, ШЗРЕ, РВТ). Във всяка вторична опаковка има 1, 2, 3, 10 или 18 инхалатора, съдържащи 60 (или 120) дози. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне <и работа>
Няма специални изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Ав1:га2епеса АВ 151 85 Збо^ПаЦе Швеция
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
<[Да се попълни съгласно националните изисквания]>
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
<[Да се попълни съгласно националните изисквания]>
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
1 47ф*Н> -Ч 4
<[Да се попълни съгласно националните изисквания]>
