КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ/Cuprenil tabl. film 250 mg x 100/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Cuprenil 250 mg film-coated tablets
Купренил 250 mg филмирани таблетки
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 250 mg Д-пенициламин {D-Penicillamine).
Помощни вещества: лактоза монохидрат, азорубин (Е122).
За пълният списък на помощните вещества виж точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Cuprenil tabl. film 250 mg x 100/
Филмирана таблетка.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
• Тежък активен ревматоиден артрит, включително ювенилни форми.
• Болест на Wilson (хепатолентикуларна дегенерация).
• Цистинурия - разтваряне на цистинови камъни и предотвратяване на образуването им.
• Отравяне с олово
• Хроничен активен хепатит.
4.2. Дозировка и начин на приложение
За перорално приложение.
Дозата зависи от показанията за приложение.
Ако е възможно, лекарството трябва да се приема на гладно, минимум 30 минути преди хранене.
Ревматоиден артрит
Възрастни
125 до 250 mg дневно през първия месец от лечението. След това дозата се повишава на всеки четири до 12 седмици със същото количество до постигане на ремисия. След това се прилага минималната поддържаща доза, позволяваща потискане симптомите на болестта, като лечението се прекратява, ако в течение на 12 месеца не се постигне терапевтичен ефект. Обичайната поддържаща доза е 500-750 mg дневно. Може да е необходима доза до 1500 mg дневно.
След постигане на ремисия, продължаваща 6 месеца, може да се опита постепенно намаляване на дозата със 125-250 mg на всеки 12 седмици.
Пациенти в старческа възраст
При тази популация е била наблюдавана повишена токсичност, без значение на бъбречната функция. Началната доза не трябва да превишава 125 mg дневно през първия масец, след което
може да се повишава на всеки четири до 12 седмици със 125 mg до достигане на минималната поддържаща доза, която потиска проявление на симптомите. Дневната доза не трябва да надвишава 1000 mg.
Деца
В повечето случаи за подходяща се счита дозата от 15 до 20 mg/kg телесно тегло дневно. Началната доза трябва да е по-ниска (2,5 до 5 mg/kg дневно) и може да бъде повишавана постепенно на четири-седмични интервали, за период от три до шест месеца. Моля, обърнете внимание, че таблетката с най-ниската съществуваща концентрация на активно вещество е 250 mg и следователно, тя може да не е подходяща за приложение при деца под осем годишна възраст (или с телесно тегло под 26 kg).
Болест на Wilson
Възрастни
1500 до 2000 mg дневно разделени в 3-4 дози. След постигане на ремисия, дозата може да се намали до 750 mg или 1000 mg дневно. При пациенти с отрицателен баланс на медта, трябва да се прилага минималната ефективна доза пенициламин.
Препоръчва се дози от 2000 mg/дневно да не се дават за по-дълъг период от 1 година. Пациенти е старческа възраст
20 mg/kg дневно, разделени в 3-4 дози. Дозата трябва да се подбере по такъв начин, че да се постигне ремисия на заболяването и да се подържа отрицателен баланс на медта.
Деца
До 20 mg/kg телесно тегло дневно, разделени в две дози. Минималната дневна доза е 500 mg. Цистинурня
Идеалната най-ниска ефективна доза се установява чрез количествено хроматографско определяне на аминокиселините в урината.
Разтваряне на цистннови камъни
Възрастни
1000 до 3000 mg дневно, разделени на дози.
Да се поддържа концентрацията на цистина в урината под 200 та/1.
Профилактика на цистинови камъни
Възрастни: 500 до 1000 mg дневно. Приемът на течности не трябва да е по-нисък от 3 литра/дневно.
Да се поддържа концентрация на цистина в урината под 300 mg/kg
Пациенти в старческа възраст
Назначава се минимална доза за поддържане на концентрация на цистина в урината под 200 mg.
Деца
Няма установен дозов интервал, но концентрацията на цистин в урината трябва да се поддържа под 200 mg . Трябва да се прилага минималната доза пенициламин,позволява поддържане на това ниво.
Отравяне с олово
Възрастни
1000 до 1500 mg дневно разделени на дози, до стабилизиране нивото на оловото в урината в рамките на 0,5 mg дневно
Пациенти в старческа възраст
20 mg/kg телесно тегло дневно в разделени дози, до стабилизиране нивото на олово в урината в границите на 0,5 mg в денонощие.
Деца: 20 mg/kg телесно тегло дневно.
Хроничен активен хепатит
Възрастни
За поддържаща терапия, след като активното заболяване е поставено под контрол с кортикостероиди. Началната доза е 500 mg дневно в разделени дози. През три месеца дозата може да се повишава постепенно, до достигане на доза от 1250 mg дневно. През този период, дозата на кортикостероидите трябва да бъде постепенно изтеглена от употреба. През цялото време на лечението, трябва периодично да се провежда изследване на чернодробната функция, за оценка на чернодробния статус.
Бъбречната недостатъчност изисква по-внимателно наблюдение както следва:
Ревматоиден артрит
Терапията с Купренил трябва да започва с ниска доза, с интервали между отделните повишавания на дозата от не по-малко от 12 седмици. По време на лечението е задължително изследване на всеки две седмици за прояви на токсичност.
Болест на Wilson
Дори в случай на бъбречна недостатъчност, е необходимо пациентите да се поддържат с отрицателен баланс на медта. При такива пациенти, в хода на лечението трябва да се предприемат допълнителни предпазни мерки за предотвратяване на нежелани реакции.
Цистинурия
Бъбречната недостатъчност може да се прояви още в началото на терапията. Трябва да се подбере най-ниската ефективна доза, но така, че да се прилага достатъчно Купренил, като се гарантира ниво на цистин в урината не по-високо от 300 mg/l. На интервали не по-дълги от четири седмици, трябва да се прави преоценка на поддържащата доза.
4.3. Противопоказания/Cuprenil tabl. film 250 mg x 100/
• Свръхчувствителност към пенициламин или някое от помощните вещества (вж. точка 6.1)
• Агранулоцитоза или тежка тромбоцитопения вследствие на пенициламин
• Системен лупус еритематодес
• Персистираща протеинурия
• Умерена до тежка бъбречна недостатъчност.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Преди започване на лечение с пенициламин, трябва да се направи изследване на пълна кръвна картина, включително на броя тромбоцити и оценка на бъбречната функция.
Мониторирането на периферната кръвна картина и броя на тромбоцитите, трябва да се извършва на определени интервали от време, заедно с анализ на урината за откриване на хематурия и протеинурия (вж. точка 4.8).
Пълна кръвна картина трябва да се изследва всяка седмица или на всеки две седмици през първите осем седмици от началото на лечението, седмицата след повишаване на дозата, а след това всеки месец. В случай на цистинурия или болест на Wilson, може да са подходящи по-големи интервали от време.
Ако броят на тромбоцитите спадне под 120 000 или левкоцитите са под 2 500/mm3, или ако се установят три последователни спадания в рамките на нормата, трябва да се обмисли спиране на лечението. Терапията може да бъде започната отново с по-ниска доза при възстановяване на нормалните показатели, но трябва да бъде трайно преустановена при рецидив на неутропения или тромбоцито пения.
При пациенти с нормална бъбречна функция, урината трябва да се изследва първоначално всяка седмица, при всяко повишаване на дозата, а след това всеки месец, макар че при цистинурия и болест на Wilson са допустими и по-дълги интервали. Повишената протеинурия може да наложи спиране на лечението.
При пациенти с бъбречна недостатъчност е необходима предпазливост; може да е необходимо модифициране на дозата (виж точка 4.2 "Дозировка и начин на приложение").
Уртикариалните реакции се контролират с антихистамини, покритие с кортикостероиди или временно намаление на дозата.
Може да се появи обратима загуба на вкусови усещания. За преодоляване на това състояние не се препоръчва употребата на минерални добавки (виж точка 4.8).
Хематурията е рядка, но ако се наблюдава при отсъствие на бъбречна калкулоза или други известни причини, лечението трябва да бъде незабавно преустановено (виж точка 4.8).
Няколко месеца или година след началото на лечението, може да се наблюдава късен обрив, описан като придобита булозна епидермолиза и пенициламинова дермопатия. Това състояние може да наложи намаляване на дозата (виж точка 4.8).
Като рядко усложнение на терапията с пенициламин при мъже и жени, е било докладвано за уголемяване на млечните жлези (виж точка 4.8). При някои пациенти, уголемяването на гърдите е било значително и/или продължително с лошо възстановяване или изискващо хирургично лечение. За лечение на това състояние, което не се е повлияло от спиране на терапията, успешно е бил използван даназол.
Употребата на модифициращи хода на заболяването антиревматични лекарствени продукти, включително пенициламин, е свързано с развитието на септичен артрит при пациенти с ревматоиден артрит, въпреки че ревматоидния артрит е по-сигурен прогностичен фактор за появата на септичен артрит, отколкото употребата на тези лекарства (виж точка 4.8).
След започване на терапия с пенициламин при пациенти с болестта на Wilson, е било докладвано за влошаване на неврологичната симптоматика (дистония, ригидност, тремор, дизартрия). Това би могло да е вследствие на мобилизация и преразпределение на медта от черния дроб към мозъчната тъкан.
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
Пенициламин трябва да се използва предпазливо при пациенти получавали нежелани реакции към злато.
Ако е показано едновременно лечение с перорални желязо-съдържащи продукти те не трябва да се приемат в рамките на два часа от приема на пенициламин.
Необходимо е внимание, ако пенициламин се прилага едновременно с противовъзпалителни или други лекарства, за които е известно, че биха могли да предизвикат бъбречна недостатъчност или увреждане на костния мозък.
4.6. Бременност и кърмене
Употреба по време на бременност
Безопасността на пенициламин за употреба по време на бременност не е установена. Изпитвания върху плъхове са показали, че приемането на пенициламин в доза няколко пъти превишаваща максималната за хора, има тератогенен ефект.
Кърмене:
Няма данни за употреба на пенициламин при кърмещи жени. Поради теоретична възможност за екскреция с кърмата, приложението на пенициламин по време на кърмене не се препоръчва, освен ако не е абсолютно наложително.
Болест на Wilson
Описани са няколко случая на отпускане на кожата при новородени от майки, които са приемали пенициламин по време на бременността. Макар, че не са провеждани контролирани клинични изпитвания за употребата на пенициламин по време на бременност, две ретроспективни проучвания са показали безпроблемно раждане на 43 нормални новородени от 28 жени, получавали пенициламин между 500 и 2000 mg/дневно. Има и странни съобщения за вродени аномалии и успешен изход при пациентки, които са останали на терапия с пенициламин по време на бременността. Ако лечението с пенициламин трябва да бъде продължено след анализ на съотношението полза-риск, трябва да се обмисли намаляване на дозата на пенициламин до минималната ефективна доза.
Цистинурия
Получено е едно съобщение за новородено с тежка аномалия на съединителната тъкан, родено от майка получавала 2000 mg пенициламин дневно по време на бременността. Този лекарствен продукт не се препоръчва на бременни жени с цистинурия, но ако продължават да се формират камъни в бъбреците, ползата от продължаване на терапията трябва да се прецени спрямо възможния риск за фетуса.
Ревматоиден артрит или хроничен активен хепатит
Пенициламин не трябва да се дава на бременни жени, а лечението трябва да бъде спряно при диагностициране или подозиране на бременност, освен ако не се счита, че приложението му е абсолютно необходимо.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са известни.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Cuprenil tabl. film 250 mg x 100/
Във всяка група нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение степента на тяхната сериозност.
• Много чести (> 1/10)
• Чести (>1/100 до <1/10)
• Нечести (>1/1 000 до <1/100)
• Редки (>1/10 000 до <1/1 000)
• Много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (не може да бъде изчислена от наличните данни)
Инфекции и инфестации
Редки: бронхит.
Нарушения на имунната система
Редки: реакции на свръхчувствителност.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Чести: тромбоцитопения, увеличени лимфни възли.
Редки: агранулоцитоза, апластична анемия, хемолитична анемия, левкопения, тромбоцитопения.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести :повишена температура.
Нарушения на мускулоскелетната система и съединителната тъкан Чести: артралгия.
Редки: миастения гравис, лупус подобен синдром, дерматомиозит, ревматоиден артрит.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Чести: увреждане на гломерулите, инфекции на пикочните пътища, протеинурия
Редки: синдром на Goodpasture, хематурия.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести: бронхит.
Нарушения на кожата и подкожните тъкани
Чести: обрив, еритем, пруритус.
Редки: ексфолиативен дерматит, токсична епидермална некролиза (синдром на Lyell), пемфигус, пенициламинова дерматопатия, алопеция, синдром на Stevens-Johnson.
Хепатобилиарни нарушения.
Редки: холестатична жълтеница.
Нарушения на окото
Редки: неврит на очния нерв.
Нарушения на ухото и лабиринта
Редки: тинитус.
Нарушения на стомашно-чревния тракт
Чести: стоматит.
Редки: панкреатит или рецидивиране на стомашна язва, гадене, повръщане, анорексия.
Нарушения на нервната система
Редки: обратима загуба на вкуса.
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Редки: гинекомастия при мъже и жени.
Съдови нарушения
Неизвестни: белодробен кръвоизлив
4.9. Предозиране
До настоящия момент, няма съобщения за остра интоксикация с пенициламин.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Специфични антиревматични средства
АТС код: M01CC01
Пенициламин се използва за лечение на тежък активен ревматоиден артрит, който не е адекватно контролиран от терапия с НСПВС.
Пенициламин е хелатен агент, който спомага за елиминирането от организма на някои йони на тежки метали като мед, живак, олово, като образува устойчиви, разтворими във вода комплекси, които се изхвърлят от организма главно чрез урината.
Купренил е лекарство на избор при болестта на Wilson (хепато-лентикуларна дегенерация) — заболяване на нарушения метаболизъм на медта, при което в някои органи като мозък, бъбреци, черен дроб и очните ябълки се отлага мед. Механизмът на действие на лекарствения продукт се заключава в снижаване резорбцията на медта от храната и нейното елиминиране от тъканите. Освен това продуктът е ефективен при тежка форма на сатурнизъм.
Пенициламин показва антиуролитичен ефект. При пациенти с цистинурия, той формира комплекси с цистин (пенициламин цистинов дисулфид), които са по-разтворими от цистина и бързо се екскретират през бъбреците. Това води до значително понижаване на уринарния цистин, което е от значение за профилактика на цистинова калкулоза. При правилно лечение, вече образуваните цистинови камъни постепенно се разтварят.
5.2. Фармакокинетични свойства
Пенициламин е тиол-съдържащ хелатен агент, който се абсорбира в различна степен от стомашно-чревния тракт. Лекарството подлежи на бързо разпределение, последвано от бавна фаза на елиминиране.
Пенициламин се свързва в голяма степен с плазмените протеини. По-голямата част от пенициламин се свързва с албумин, но известно количество се свързва с α-глобулините или церуло плаз мина.
При хора, пенициламин не се метаболизира в голяма степен.
Около 80% от абсорбираното количество се екскретира бързо с урината, предимно под формата на дисулфиди. Известна част от дозата се екскретира като пенициламин-меден комплекс, а друга - като S-метилов дериват.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Установено е, че пенициламин е тератогенен при плъхове когато е бил прилаган в дози няколко пъти по-високи от тези, препоръчвани при хора.
Токсичността на купренил при перорален прием е много ниска. LD so за мишки е 5000 mg /kg тегло.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката
Картофено нишесте
Лактоза монохидрат
Повидон
Талк
Магнезиев стеарат
Филмово покритие
Хипромелоза
Макрогол 4000
Титанов диоксид (E 171)
Азорубин (Е 122)
6.2. Несъвместимости
Няма данни за физико-химични несъвместимости с други лекарствени продукти, при смесването им или едновременното приложение.
6.3. Срок на годност
2 години.
6.4. Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25°С.
6.5. Данни за опаковката
Бутилка от полиетилен/полипропилен с винтова капачка, затворен с мембрана. Бутилката съдържа 100 таблетки.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне
Неприложимо.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Teva Pharmaceuticals Polska Sp. z o.o. Ul. Emilii Plater 53 00-113 Warsaw Полша
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
20040084
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
23.02.2004
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Октомври 2009
