Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Астмир 4 mg таблетки за дъвчене
Astmir 4 mg chewable tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една таблетка за дъвчене съдържа 4 mg монтелукаст (като монтелукаст натрий) (Montelukast ).

За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
4.1 Терапевтични показания
Astmir е показан при лечение на астма като допълнителна терапия при пациенти с лека до умерена персистираща астма, при които не е постигнат достатъчен контрол с инхалаторни кортикостероиди и при които кратко действащите бета-агонисти "при необходимост" не осигуряват достатъчен контрол на астмата.

Astmir 4 mg също може да се прилага като алтернативно лечение на нискодозовите инхалаторни кортикостероиди за пациенти с лека персистираща астма, които наскоро не са имали тежки астматични пристъпи, за които да е била необходима употребата на перорални кортикостероиди, и при които е доказано, че не могат да приемат инхалаторни кортикостероиди (вж. точка 4.2).
Astmir също е показан при профилактика на астма, при която преобладаващия компонент е бронхиален спазъм при физическо натоварване.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировката при педиатрични пациенти на възраст между 2-5-години е една таблетка за дъвчене от 4 дневно, приета вечер. Ако се приема в близост до хранене, Astmir трябва да се взима 1 час преди или 2 часа след хранене. Не е необходима корекция на дозировката при тази възрастова група. Безопасността и ефикасността на 4 mg таблетки за дъвчене не е установена при педиатрични пациенти под 2-годишна възраст.
Astmir може да се приема със или без храна. ___
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Таблетка за дъвчене
Бели, двойноизпъкнали таблетки със знак "Т" от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
да се използва едновременно с други продукти, съдържащи монтелукаст.
Общи препоръки:
Терапевтичният ефект на Astmir върху параметрите за контрол на Мфлас
на един ден. II ^ I
Пациентите трябва да бъдат съветвани да продължават да приемащ астма е под контрол, както и по време на периодите на влошаванеш^акп
Не е необходима корекция на дозата при пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречна недостатъчност или с леко до умерено чернодробно увреждане. Няма данни за пациенти с тежко чернодробно увреждане. Дозировката е една и съща при мъже и жени.
Astmir като алтернативен избор на лечение на ниско дозирани инхалатор ни кортикостероиди при лека персистираща астма:
Монтелукаст не се препоръчва като монотерапия при пациенти с умерено персистираща астма. Употребата на монтелукаст като алтернативен избор на лечение на ниско дозирани инхалаторни кортикостероиди при деца с лека персистираща астма трябва да се вземе предвид при пациенти, които нямат настояща анамнеза за сериозни пристъпи на астма, изискващи употребата на перорални кортикостероиди и които са показали, че не могат да използват инхалаторни кортикостероиди (вж. точка 4.1).
Леката персистираща астма се дефинира като астматични симптоми по-често от веднъж седмично, но по-рядко от веднъж дневно,нощни симптоми по-често от два пъти месечно, но по-рядко от веднъж седмично, нормална функция на белите дробове между епизодите. Ако не се постигне задоволителен контрол на астмата след започване на лечението (обикновено в рамките на един месец), трябва да бъде преценена нуждата от допълнителна или различна противовъзпалителна терапия, базирана на системата "стъпка по стъпка" за лечение на астма. Пациентите трябва периодично да бъдат оценявани за контрола на тяхната астма.

Терапия с Astmir във връзка с други лечения за астма:
Когато лечението с Astmir се използва като допълваща терапия към инхалаторни кортикостероиди, Astmir не трябва рязко да замества инхалаторните кортикостероиди (вж. точка 4.4).
Предлагат се 4 mg таблетки за дъвчене за педиатрични пациенти от 2 до 5-годишна възраст. Предлагат се 5 пщ таблетки за дъвчене за педиатрични пациенти от 6 до 14-годишна възраст.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пациентите трябва да бъдат съветвани никога да не използват пероралния монтелукаст за лечение на остри астматични пристъпи и да имат на разположение своето обичайно животоспасяващо лекарство за тази цел в готовност. Ако настъпи остър пристъп, трябва да се използват бързодействащи инхалаторни р-агонисти. Пациентите трябва да потърсят лекарски съвет колкото може по-рано, ако имат нужда от повече инхалации с бързодействащ р-агонист от обикновено.
Монтелукаст не трябва рязко да замества инхалаторните или пероралните кортикостероиди.
Няма данни, които да показват, че пероралните кортикостероиди могат да се намалят, когато се вземат едновременно с монтелукаст.
В редки случаи, при пациенти на лечение с антиастматични монтелукаст може да настъпи системна еозинофилия, изявяваща прояви на васкулит, съответстващи на синдрома на Сгш^-8ггаизз лекува със системни кортикостероиди. Обикновено, но не винаги, т< намаляване или прекъсване на перорална терапия с кортиш ^... ^ левкотриеновият рецепторен антагонист да е свързан с възникванетс^тЦ^иц^^^н^/$шг8-Башкв не може нито да бъде изключена, нито доказана. Лекарите тр^&а;.'да.внимават за
появата на еозинофилия, васкулитен обрив, влошаване на белодробните симптоми, усложнения от страна на сърцето, и/или невропатия при пациентите. При пациенти, с появата на тези симптоми трябва да бъде направена преоценка и да се преразгледат техните лечебни схеми.
По време на лечение с монтелукаст са наблюдавани промени в настроението, суицидни мисли и поведение, включително самоубийство.
Лечението с монтелукаст не променя необходимостта на пациентите с аспирин-чувствителна астма да избягват приема на аспирин и други нестероидни противовъзпалителни лекарства.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Монтелукаст може да бъде прилаган с други видове лечение, използвани обичайно за профилактиката или хроничното лечение на астма.. В клиничните изпитвания за лекарствени взаимодействия, препоръчваната клинична доза на монтелукаст няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на следните лекарствени продукти: теофилин, преднизон, преднизолон, перорални контрацептиви (етинилестрадиол/норетиндрон 35/1), терфенадин, дигоксин и варфарин.
Площта под кривата на плазмената концентрация (AUC) за монтелукаст намалява приблизително с 40% при лица с едновременно приложение на фенобарбитал. Тъй като монтелукаст се метаболизира от CYP ЗА4, трябва да се внимава, особено при деца, когато монтелукаст се прилага едновременно с индуктори на CYP ЗА4, като фенитоин, фенобарбитал и рифампицин.
In vitro проучвания са показали, че монтелукаст е силен инхибитор на CYP 2С8. Данни от клинични изпитвания за лекарствени взаимодействия, включващи монтелукаст и розиглитазон (проучван субстрат, представител на лекарствени продукти които се метаболизират основно чрез CYP 2С8) показват, че монтелукаст не инхибира CYP 2С8 in vivo. Ето защо не се допуска, че монтелукаст променя метаболизма на лекарствени продукти, метаболизиращи се от този ензим (например паклитаксел, розиглитазон и репаглинид).
4.6 Бременност и кърмене
Употреба по време на бременност
Проучванията върху животни не показват вредни ефекти във връзка с въздействието върху бременността и ембрионалното/феталното развитие.
Ограничени данни от наличната база данни при бременност не предполагат причинно-следствена връзка между монтелукаст и малформации (например дефекти на крайниците), които са съобщавани рядко в условия на пост-маркетингов опит по света.
Абпшг може да бъде използван по време на бременност, само ако е несъмнено наложително.

Употреба по време на кърмене
Проучвания при плъхове, показват, че монтелукаст се екскретира в майчиното мляко (вж. точка 5.3). Не е известно дали монтелукаст се екскретира в човешкото мляко.
Astmir може да бъде използван от кърмещи майки, само ако е несъмнеу
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не се очаква монтелукаст да повлиява способността на пациентите ДЯ^ш да работят с машини. \% ^-/.\^
Въпреки това, отделни индивиди са съобщавали за сънливост или замайвайе?,':^ ^
или
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Монтелукаст е оценяван в клинични изпитвания, както следва:
• 5 mg таблетки за дъвчене при приблизително 1750 педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 години и
• 4 mg таблетки за дъвчене при приблизително 851 педиатрични пациенти на възраст от 2 до 5 години.
Следните нежелани реакции, свързани с лекарството, са докладвани в клиничните изпитвания често (>1/100 до <1/10) при пациенти лекувани с монтелукаст с по-голяма честота отколкото при пациентите лекувани с плацебо:
Класификация според органна системаПедиатрични пациенти от 6 до 14 години (едно 8-седмично проучване; п=201), (две 56-седмични проучвания; п=615)Педиатрични пациенти от 2 до 5 години (едно 12-седмично проучване; п=461), (едно 48-седмично проучване; п=278)

Стомашно-чревни нарушения
болка в корема

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
жажда

Нарушения на нервната система
главоболие

При продължително лечение в клиничните изпитвания с ограничен брой пациенти за период до 2 години при възрастни и за период до 12 месеца за педиатрични пациенти от 6 до 14-годишна възраст, профилът на безопасност не се променя.
Обобщено, 502 педиатрични пациенти от 2 до 5 години са лекувани с монтелукаст за най-малко 3 месеца, 338 за 6 месеца или повече и 534 пациенти за 12 месеца или повече. При продължително лечение профилът на безопасност не се променя при тези пациенти.
Следните нежелани реакции са съобщавани при пост-маркетинговата употреба много рядко (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка):

Сърдечни нарушения: палпитации
Нарушения на нервната система: замаяност, необичайни сънища, кошмари, халюцинации, сънливост, безсъние, парестезия, хипоестезия, раздразнителност, възбуда, агресивно поведение, безпокойство, припадъци
Стомашно-чревни нарушения: диария, сухота в устата, диспепсия, п
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тт^^^*/'ар_5^и^*ч^^гия.мускулни крампи

Нарушения на кръвта и лимфната система: повишена склонност

Общи нарушения и вфвкти на мястото на приложение: астения; |^^Шол(^се)йия,ОТОК 

Нарушения на имунната система: реакции на свръхчувствителност, анафйлаксия, еозинофилна инфилтрация на черния дроб

Нарушения на кожата и подкожната тъкан: ангиоедем, кръвонасядане, уртикария, сърбеж, обрив

Хепато-билиарни нарушения: увеличени нива на серумните трансаминази (АЛАТ, АС АТ), холестатичен хепатит

Психични нарушения: депресия, суицидни мисли и поведение (включително самоубийство)
Много редки (>1/10 000 до <1/1 000) случаи на синдрома на Churg-Straus (CSS) са съобщавани по време на лечение с монтелукаст при астматични пациенти (вж. точка 4.4).
4.9 Предозиране
Няма специфична информация за лечение при предозиране на монтелукаст. При проучвания за хронична астма, монтелукаст е прилаган на възрастни пациенти в дози до 200 mg/дневно в продължение на 22 седмици, а при краткосрочни проучвания - до 900 mg/дневно за приблизително една седмица, без клинично значими нежелани реакции.
Съществуват съобщения за остро предозиране по време на постмаркетинговия период и клинични изпитвания с монтелукаст. Те включват доклади за възрастни и деца с дози до 1000 mg (приблизително 61 mg/Kg при 42 месечна възраст). Клиничните и лабораторни наблюдавани находки са в съответствие с профила на безопасност при възрастни и деца. В повечето от докладите за предозиране не е имало нежелани лекарствени реакции. Най-често срещаните нежелани реакции са в съответствие с профила на безопасност на монтелукаст и включват болка в корема, безсъние, жажда, главоболие, повръщане, психомоторна хиперактивност.
Не е известно дали монтелукаст се диализира чрез перитонеална или хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антагонисти на левкотриеновия рецептор
АТС код: R03DC03

Цистенил-левкотриените (ЬТС4, 1ЛТ)4, ЬТЕ4) са мощни възпалителни еикозаноиди, освобождавани от различни клетки, включително мастоцити и еозинофили. Тези важни про-астматични медиатори се свързват с цистенил-левкотриенови (СувЬТ) рецептори. Тип-1 СувЬТ (СуБЬТ 1) рецепторът се намира във въздухоносните пътища на човека (включително гладкомускулни клетки и макрофаги) и други проинфламаторни клетки (включително еозинофили и определени миелоидни стволови клетки). Цистенил-левкотриените (СувЬТ) са свързани с патофизиологията на астмата и алергичния ринит. При астма, медиираните от левкотриени ефекти включват бронхоконстрикция, лигавична секреция, съдова пропускливост и еозинофилно въвличане. При алергичния ринит, цистенил-левкотриените (СувЬТ) се освобождават от носната лигавица след излагане на алерген, по време както на ранно-фазовите, така и на късно-фазовите реакции и са свързани със симптоми на алергичния ринит. Демонстрирано е увеличено съпротивление на носните пътища и симптомите на носна обструкция при интраназална провокация с цистенил-левкотриени.
Монтелукаст е перорално активно вещество, което се свързва с висок . с СузЬТ1 рецептора. В клинични изпитвания, монтелукаст инхиби^а§5 дължаща се на инхалиран ЬТ04 при дози по-ниски от 5 mg.
Бронходилатация се наблюдава в рамките на два часа от Бронходилатацията, предизвикана от р-агонисти е адитивна към тази ч%]

викана от монтелукаст. Лечението с монтелукаст повлиява както ранната, така и късната фаза на бронхоконстрикцията, дължаща се на антигенна заплаха.
Монтелукаст, сравнен с плацебо, намалява еозинофилите в периферната кръв на възрастни и педиатрични пациенти. В отделно проучване, лечението с монтелукаст значимо намалява еозинофилите във въздухоносните пътища (измерено в храчката). При възрастни и деца от 2 до 14 годишна възраст, монтелукаст, в сравнение с плацебо, намалява еозинофилите в периферната кръв, като подобрява клиничния контрол на астмата.
В проучвания при възрастни, монтелукаст, 10 пн$ веднъж дневно, сравнен с плацебо, показва значително подобрение в сутрешния ФЕ01 (10,4% спрямо 2,7% промяна спрямо изходните стойности), АМ скорост на пиковия експираторен поток (РЕРЯ) (24,5 1/тт спрямо 3,3 1/гаш промяна спрямо изходните стойности), и значително понижава общата употреба на р-агонист (-,1% спрямо 4,6% промяна спрямо изходните стойности). Подобрението на докладвания брой от пациентите дневни и нощни астматични симптоми е значително по-добро спрямо плацебо.
Проучвания при пациенти показват способността на монтелукаст да допълва клиничния ефект на инхалационния кортикостероид (% промяна спрямо изходните стойности за инхалационен беклометазон плюс монтелукаст срещу беклометазон, съответно за ФЕ01 : 5,43% спрямо 1,04%; употреба на р-агонист: -8,70% спрямо 2,64%). В сравнение с инхалационен беклометазон (200 ш* два пъти дневно с устройство за впръскване), монтелукаст показва по-бърз начален отговор, въпреки че след 12-седмично изпитване, беклометазон пстига по-висок среден клиничен отговор (% промяна спрямо изходните стойности за монтелукаст срещу беклометазон, респективно за ФЕ01 : 7,49% спрямо 13,3%; употреба β-агонист: -28,28% спрямо -43,89%). Въпреки това, сравнен с беклометазон, висок процент пациенти, лекувани с монтелукаст постигат подобен клиничен отговор (напр. 50% от пациентите лекувани с беклометазон постигат подобрение на ФЕ01 от приблизително 11% или повече от изходните, докато приблизително 42% от пациентите, лекувани с монтелукаст постигат същия отговор).
В 12-месечно, плацебо-контролирано проучване при педиатрични пациенти от 2 до 5-годишна възраст, монтелукаст 4 еднократно дневно подобрява параметрите за контрол на астмата в сравнение с плацебо, независимо от използването на придружаваща терапия (инхалационни/небулизирани кортикостероиди или инхалационен/небулизиран натриев кромогликат). Шестдесет процента от пациентите не са имали придружаваща терапия. Монтелукаст подобрява дневните симптоми (включващи кашлица, кихане, затруднено дишане и ограничена физическа активност), както и нощните симптоми в сравнение с плацебо. Монтелукаст също така намалява нуждата от използване на β-агонисти "при нужда" и от животоспасяващи кортикостероиди при влошаване на астмата, в сравнение с плацебо. Пациенти, получаващи монтелукаст са имали значително повече дни без симптоми на астма, отколкото тези, получаващи плацебо. Ефектът на лечението е постигнат след първата доза.
В 12-месечно, плацебо-контролирано проучване при педиатрични пациенти от 2 до 5-годишна възраст с лека астма и епизодични екзацербации, монтелукаст 4 веднъж дневно значително (р <0,001) намалява годишното ниво на астматични епизоди на екзацербация (ЕЕ) в сравнение с плацебо (1,60 ЕЕ срещу 2,34 ЕЕ, респективно), ЕЕ дефинирано като >3 последователни дни с дневни симптоми, изискващи употреба на β-агонист или кортикостероиди (перорални или инхалационни), или хоспитализация, дължаща се на астмата]. Прохдездах^н^маление на годишното ниво на ЕЕ е 31,9%, с 95% С1 от 16,9,44,1.
В 8-седмично проучване при педиатрични пациенти от 6 до 14-гoдищ^^ъJri^кшйнт^г)[kacт 5 mg веднъж дневно, в сравнение с плацебо, значително подобрЯва§ррс^^^^^Рга яункция (ФЕ01 8,71% срещу 4,16% промяна спрямо изходните стойности;' К.Щ ^^^^^^ш^/п^ (фещу 17,8 Ь/пнп промяна спрямо изходните стойности) и намалява нуж^та^^рпЪлз^^^на β-агонисти "при нужда" (-11,7% срещу +8,2% промяна спрямо изходните с^диноер^^^7
В 12-месечно проучване сравняващо ефикасността на монтелукаст спрямо инхалаторен флутиказон за контрол на астма при педиатрични пациенти от 6 до 14-годишна възраст с лека персистираща астма, монтелукаст не се представя по-лошо от флутиказон при увеличение на процента дни без лекарства за облекчаване на астмата (Ш-Т^). Средно за 12-месечния период на лечение процентът на ЯНН на астмата се увеличават от 61,6 до 84,0 в групата н амонтелукаст и от 60,9 до 86,7 в групата на флутиказон. Разликата между двете групи в ЕБ средно увеличение в процента на астмата е -2,8 с 95% С1 от -4,7, -0,9. Както монтелукаст така и флутиказон подобряват астматичния контрол на вторични променливи, оценявани през 12-месечния период на лечение:
• ФЕ01 се увеличава от 1,83 Ь до 2.09 Ь в групата на монтелукаст и от 1,85 Ь до 2.14 Ь в групата на флутиказон. Разликата между двете групи в средното ЬЗ увеличение на ФЕ01 е -0,02 Ь с 95% С1 от -0,06, 0,02. Средното увеличение спрямо изходните в % предсказано ФЕ01 е 0,6% в групата лекувана с монтелукаст и 2,7% в групата лекувана с флутиказон. Разликата между средните Ь8 стойности за промяна спрямо изходните в % предсказано ФЕ01 е -2,2% с 95% С1 от -3,6, -0,7.
• Процентът дни, в които се употребява р-агонист намаляват от 38,0 на 15,4 в групата на монтелукаст и от 38,5 на 12,8 в групата на флутиказон. Разликата между двете групи в средните Ь5 стойности за процента дни, в които се употребява β-агонист е 2,7 с 95% С1 от 0,9, 4,5.
• Процентът на пациенти с астматични пристъпи (астматичният пристъп се определя като период на влошаване на астмата, който изисква лечение с перорални стероиди, непланирано посещение в лекарски кабинет, в спешен център или хоспитализация) е 32,2 в групата на монтелукаст и 25,6 в групата на флутиказон; разликата в съотношението на вероятностите (95% С1) е равна на 1,38 (1,04, 1,84).
• Процентът на пациентите използвали системни (предимно перорални) кортикостероиди през периода на проучването е 17,8% в групата на монтелукаст и 10,5% в групата на флутиказон. Разликата между двете групи в средните стойности е 7,3% с 95% С1 от 2,9; 11,7.
Значително намаление на индуцираната от физически усилия бронхоконстрикция (Е1В) е демонстрирана при 12-седмично проучване при възрастни (максимално понижение на ФЕ01 22,33% за монтелукаст спрямо 32,40% за плацебо; време за възстановяване до ниво около 5% от изходните стойности ФЕ01 44,22 минути спрямо 60,64 минути). Този ефект е последователен през 12-седмичния период на проучването. Намалението на Е1В също е демонстрирано в краткосрочно проучване при педиатрични пациенти от 6 до 14-годишна възраст (максимално понижение на ФЕО! 18,27% спрямо ,11%; време за възстановяване до ниво около 5% от изходното ФЕ01 17,76 минути спрямо 27,98 минути). Ефектът на двете проучвания е демонстриран в края на интервала на дозиране веднъж дневно.
При чувствителни към аспирин астматици, получаващи едновременно инхалаторни и/или перорални кортикостероиди, лечението с монтелукаст, сравнено с плацебо, води до значително подобрение в контрола на астмата (ФЕ01 8,55% срещу -1,74% промяна спрямо изходните стойности и понижение в общата употреба на β-агонисти -27,78% срещу 2,09% промяна спрямо изходните стойности).
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция:
След перорално приложение монтелукаст се абсорбира бързо. Средната плазмена концентрация (Cmax) за филмираните таблетки от 10 mg се достига за след приложение на гладно при възрастни. Средната перорална био: Пероралната бионаличност и Cmax не се повлияват от стандартното хран) ефикасността са демонстрирани при клинични проучвания, при кои-таблетки са прилагани независимо от времето на поемане на храна.
С таблетките за дъвчене от 5 mg Cmax се достига два часа след приложение гладно. Средната перорална бионаличност е 73% и се намалява до 63% при стандарт
След приложение на таблетките за дъвчене от 4 mg на педиатрични пациенти от 2 до 5-годишна възраст на гладно, Cmax се достига 2 часа след приложението. Средната Cmax е 66% по-висока докато средната Cmin„ е по-ниска при възрастни, получавали 10 mg таблетки.

Разпределение:
Монтелукаст се свързва с повече от 99% от плазмените протеини. Обемът на разпределение на монтелукаст при равновесно състояние е средно 8-11 литра. Проучвания при плъхове с радиоактивно белязан монтелукаст показват минимално преминаване през кръвно-мозъчната бариера. Освен това, концентрациите на радиоактивно белязан материал 24 часа след дозата са минимални във всички други тъкани.
Биотрансформация; Монтелукаст се метаболизира в голяма степен. В проучвания с терапевтични дози, плазмените концентрации на метаболитите на монтелукаст са неизмерими при равновесно състояние при възрастни и деца.
In vitro проучвания, при които са използвани човешки чернодробни микрозоми, показват, че в метаболизма на монтелукаст са включени цитохроми Р450 ЗА4, 2А6 и 2С9. Базирайки се на понататъшни in vitro резултати в човешки чернодробни микрозоми, терапевтичните плазмени концентрации на монтелукаст не потискат цитохроми Р450 ЗА4, 2С9, 1А2, 2А6, 2С19 или 2D6. Приносът на метаболитите на монтелукаст към терапевтичния ефект е минимален.

Елиминиране:
При здрави възрастни плазменият клирънс на монтелукаст е средно 45 ml/min. След перорална доза на радиоактивно белязан монтелукаст, 86% от радиоактивността е открита във фекалните маси с давност 5 дни и <0,2% в урината. Този факт заедно с определената за монтелукаст перорална бионаличност, показва, че монтелукаст и неговите метаболити се екскретира почти изключително от жлъчката.

Характерни особености на пациента:
Не е необходимо съобразяване на дозировката за пациенти в старческа възраст или лека до умерена чернодробна недостатъчност. Не са провеждани проучвания при пациенти с бъбречни увреждания. Тъй като монтелукаст и неговите метаболити се елиминират чрез жлъчката, не е необходимо съобразяване на дозировката при пациенти с бъбречно увреждане. Няма клинични данни за фармакокинетиката на монтелукаст при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (Child-Pugh скор >9).

При високи дози монтелукаст (20- и 60-пъти над препоръчваната доза при възрастни), се наблюдава намаление в плазмените концентрации на теофилин. Този ефект не е наблюдаван при препоръчваната доза от 10 mg веднъж дневно.
5.3 Предклинични данни за безопасност
В проучвания при животни за токсичността на лекарствения продукт са наблюдавани минимални промени в серумните нива на ALT, глюкозата, фосфора и триглицеридите, които са преходни. Проявите на токсичност при животни са увеличаване на отделянето на слюнка, гастроинтестинални симптоми, редки изпражнения и йонен дисбаланс. Тези симптоми са наблюдавани при дози 17 пъти по-високи от клиничните. При маймуни, нежеланите лекарствени реакции са възниквали при дози от 150 mg/kg/дневно (>232 път] клиничната). При проучвания при животни, монтелукаст не е оказал ei, или репродуктивните възможности при доза надхвърляща клиничната^^ проучване с плъхове за фертилността е наблюдавано леко намалява] mg/kg/дневно (>69 пъти клиничната доза). В проучвания със зайци J честота на непълна осификация в сравнение със съответни контри, приложение на доза >24 пъти над клиничната. Не са наблюдавани айо] Монтелукаст преминава през плацентарната бариера и се екскретира в кърмататтои-З
Смърт не настъпва при еднократен перорален прием на монтелукаст натрий в дози до 5000 mg/kg при мишки и плъхове (15 000 mg/m и 30 000 mg/m при мишки и плъхове, респективно) максимално изпитана доза. Тази доза е еквивалента на 25 000 пъти препоръчваната дневна доза при възрастни (определена при възрастни пациенти с тегло 50 kg).
Установено е, че монтелукаст не е фототоксичен при мишки за УВА, УВБ или лъчите от видимия спектър при дози до 500 mg/kg/дневно (приблизително >200 пъти над клиничната доза).
Монтелукаст не е мутагенен в in vitro и in vivo изпитванията, нито туморогенен при гризачи.
6.1 Списък на помощните вещества
Манитол (Е424)
Целулоза, микрокристална
Хидроксипропилцелулоза
Кроскармелоза натрий
Натурално-идентичен аромат на праскова (съдържа: малтодекстрин, Арабска гума Е 414, 1,2-пропиленгликол Е 1520 и ароматни вещества, идентични с натуралния вкус на праскова)
Магнезиев стеарат
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
1 година
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25°С.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага и светлина.
6.5 Данни за опаковката
Опаковани в OPA/алуминий/PVC/алуминиеви блистери в опаковки от 28, 30 таблетки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
Temapharm Sp. z о.о. Ul.Zwirkii Wigury 81 02-091 Варшава
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА