КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Abricef powd. inj./inf. 1 g x 1; x 10/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ABRICEF 1g powder for solution for injection
АБРИЦЕФ 1 g прах за инжекционен разтвор
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Активно вещество в един флакон:
Цефотаксим натриева сол (Cefotaxime sodium) 1.048 g, екв. на 1g Цефотаксим {Cefotaxime)
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Abricef powd. inj./inf. 1 g x 1; x 10/
Прах за инжекционен разтвор
Описание - бял или бледо жълт прах.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОКАЗАНИЯ
Прилага се за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към действието на цефотаксим микроорганизми като:
• Септицемия;
• Инфекции на дихателните пътища - остри и хронични бронхити, бактериални пневмонии, инфектирани бронхиектазии, белодробен абсцес и следоперативни инфекции на гръдния кош;
• Инфекции на отделителната система - остър и хроничен пиелонефрит, цистит и асимптоматична бактериурия;
• Инфекции на кожата и меките тъкани;
• Инфекции на костите и ставите - остеомиелит и септичен артрит;
• Акушеро-гинекологични инфекции - тазово-възпалителна болест;
• Интраабдоминални инфекции - перитонит, инфекции на жлъчните пътища;
• Гонорея, в случаите при които пеницилиновата терапия е неподходяща или е не довела до очаквания ефект;
• Менингит, ендокардит и други инфекции изискващи парентерално лечение и причинени от чувствителни към цефотаксим бактерии.
• Лаймска болест.
Прилага се за пре- и постоперативна профилактика при пациенти, подложени на хирургични интервенции, за които е известно или се предполага, че е настъпила или е възможна контаминация.
Лечението с продукта трябва да бъде в съответствие с националните и/или регионални насоки за антибиотична терапия.
4.2. ДОЗИРОВКА И НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ
Прилага се интравенозно (като директна инжекция или под формата на инфузия) или интрамускулно. Дозировката, начина и честотата на приложение трябва да бъдат определени в зависимост от тежестта на инфекцията, чувствителността на причинителя и състоянието на пациента. Лечението може да бъде инициирано и преди резултатите от тестовете за бактериална чувствителност да бъдат налични.
Препоръчваната доза при леки и средно тежки инфекции е 1 % двукратно дневно през 12 часови интервали.
Възрастни
Дозата при тежки инфекции може да бъде повишена до 12 g дневно, равномерно разделена в 3-4 приема. При инфекции, причинени от чувствителни щамове Pseudomonas spp. е необходимо дневната доза да бъде > 6 g.
Деца
Препоръчваната дневна доза при леки и средно тежки инфекции е 100-150 mg/kg, разделена в 2-4 равномерни дози. При много тежки инфекции обикновено е необходима доза от порядъка на 200 mg/kg.
Новородени
Препоръчваната дневна доза е 50 mg/kg, разделена в 2-4 равномерни дози. При много тежки инфекции обикновено се налага приложение на доза 150 - 200 mg/kg.
Гонорея
Еднократна доза от 1 g, приложена интрамускулно или интравенозно. Дозировка при пациенти с бъбречни увреждания
Поради това, че продуктът се елиминира основно посредством екстраренални пътища, коригиране на дозата е необходимо при пациентите с тежки бъбречни увреждания (скорост на гломерулна филтрация < 5 ml/min = серумен креатинин приблизително 751 μmol/l).
След първоначална натоварваща доза от 1 g. дневната доза трябва да бъде редуцирана с 1/2 без промяна в честотата на дозиране - първоначална доза от 1 g на всеки 12 часа следва да бъде
намалена на 0.5 g на всеки 12 часа; доза от 1 g на всеки 8 часа да бъде редуцирана до 0.5 g на всеки 8 часа: дозата от 2 g на всеки 8 часа, съответно 1 g на всеки 8 часа.
Както и при другите пациенти, дозировката може да изисква допълнително адаптиране и индивидуализиране в съответствие с протичането на инфекцията и общото състояние на
пациента.
Дозировка при предоперативна профилактика
Доза 1g интравенозно или интрамускулно, 30-90 min. преди хирургична интервенция.
Дозировка при пациенти с чернодробни увреждания
Не се изисква коригиране на дозата.
Начин на приготвяне на разтвора
Интрамускулно приложение
Съдържанието на флаконите Абрицеф 1g се разтваря чрез разклащане, съответно с 4 ml стерилна вода за инжекции или стерилен 1% разтвор на лидокаин хидрохлорид. Инжектира се дълбоко интрамускулно.
Интравенозно приложение
За директна интравенозна инжекция - съдържанието на флаконите Абрицеф 1g се разтваря чрез разклащане с 10 ml стерилна вода за инжекции. Инжектира се в продължение на 3-5 минути.
За интравенозна инфузия - съдържанието на флаконите Абрицеф 1g се разтваря чрез разклащане с най-малко 10 ml стерилна вода за инжекции и след това се разрежда с 40-100 ml от един от следните инфузионни разтвори: 0.9% натриев хлорид, 5% или 10% глюкоза, 5% глюкоза и 0.9% натриев хлорид, натриев лактат или стерилна вода за инжекции. Интравенозната инфузия се извършва за 20-60 минути.
Разтвореният за инжектиране продукт е със светло жълт или жълт до светло кехлибарен цвят, в зависимост от концентрацията, използвания разтворител и условията на съхранение. Препоръчва се разтворите да се апликират веднага след приготвянето им. Ако това е невъзможно, приготвените разтвори могат да се съхраняват до 24 часа при температура от 2° до 8° С (в хладилник).
Приготвените с лидокаин разтвори на Абрицеф 1g за интрамускулно приложение да не се прилагат интравенозно!
4.3. ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ/Abricef powd. inj./inf. 1 g x 1; x 10/
• Свръхчувствителност към цефотаксим и/или други цефалоспоринови антибиотици;
• Свръхчувствителност към пеницилинови антибиотици.
4.4. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБА
Преди всеки нов курс на лечение с продукта е необходимо да се събере подробна информация за свръхчувствителност към пеницилини и/или цефалоспорини, поради известна кръстосана свръхчувствителност при около 5-10% от случаите. Реакциите на свръхчувствителност (анафилаксия) към тези два вида антибиотици могат да бъдат сериозни, а в някои случаи и с фатален изход. Поради това е необходимо:
- при липса на анамнеза за свръхчувствителност да се направи скарификационна проба, а при наличие на анамнестични данни - епикутанна проба. В случай, че тя е отрицателна се прави скарификационна проба;
- след първата апликация е необходимо повишено внимание с оглед поява на алергична реакция. При развитие на такава, лечението се прекратява незабавно.
Цефотаксим трябва да се прилага внимателно при пациенти с алергична предиспозиция и бронхиална астма.
Пациентите с тежка бъбречна дисфункция трябва да бъдат лекувани с продукта в съответствие с препоръките посочени в т. 4.2. Дозировка и начин на приложение.
Както и при другите широкоспектърни цефалоспоринови антибиотици от трето поколение, при продължителна употреба съществува възможност от свръхрастеж на резистентни микроорганизми от групата на ЕЩегососсиз врр. и гъбички, поради което е необходима периодична оценка на състоянието на пациента. При данни за свръхрастеж следва да се предприеме специфична антибактериална терапия, в съответствие със състоянието на пациента.
По време на лечението или след приключването му не може да бъде изключена възможността от развитие на псевдомембранозен колит. Той трябва да бъде потвърден с помощта на адекватни лабораторни и микробиологични изследвания и да бъде предприета съответна терапия.
Подобно на други β-лактамни антибиотици, продължителното лечение може да доведе до развитие на неутропения и агранулоцитоза. При курс на лечение надвишаващ 10 дни се препоръчва регулярен контрол на кръвната картина, особено на броя на еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите, като лечението следва да бъде прекратено при поява на неутропения.
Цефотаксим, разтворен с лидокаин, не трябва да се прилага в следните случаи:
- интравенозно приложение;
- при деца на възраст < 30 месеца;
- при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към лидокаин;
- пациенти със сърдечен блок;
- пациенти с тежка сърдечна недостатъчност.
Количественото съдържание на натрий е 48 mg/kg, което трябва да се има предвид при пациенти, ограничаващи натрия в диетата.
4.5. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ И ДРУГИ ФОРМИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Цефалоспориновите антибиотици (особено когато се прилагат във високи дози) трябва да се прилагат с внимание при пациенти, които се лекуват в момента с аминогликозиди или приемат бързо действащи диуретици (фуроземид), тъй като тези лекарствени комбинации водят до висок риск от увреждане на бъбречната функция. До момента няма данни за подобни нежелани ефекти, в случаите, при които цефотаксим е прилаган в препоръчваните дози.
Едновременно приложение с бактериостатични антибактериални продукти, напр. тетрациклин и хлорамфеникол, води до антагонистичен ефект.
Пробенецид потиска бъбречния тубулен трансфер на цефотаксим, водейки до намаляване на неговата екскреция и повишаване на плазмените концентрации.
Не е доказано със сигурност, дали ефектът на оралните контрацептиви е сигурен от клинична гледна точка при лечение с цефотаксим. Поради това се препоръчва техния ефект да бъде подсигурен с използване на допълнителни средства и методи за контрацепция.
Възможно е да се наблюдава позитивиране на теста на Coombs по време на лечение с цефалоспорини, като подобен ефект не може да бъде изключен по време на лечението с цефотаксим.
По време на лечение с продукта е възможно фалшиво позитивиране на реакцията за определяне на глюкоза в урината при използване на редукционни методи. За определяне на глюкозата в кръвта се препоръчва използването на оксидазния или хексокиназния метод поради риск от фалшиво-отрицателен резултат при ферицианидния тест.
4.6. БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ
Бременност
Цефотаксим преминава плацентарната бариера. Въпреки, че изследванията при животни не са показали данни, указващи нежелани ефекти върху развитието на фетуса, безопасността на цефотаксим по отношение на бременността не е установена. Поради това, цефотаксим не трябва да се прилага по време на бременност, особено по време на първия триместър, ако не направена точна оценка на съотношението очаквана полза за майката/потенциален риск за плода.
Кърмене
Цефотаксим се излъчва в майчиното мляко в неголеми количества, поради което е необходима точна преценка на необходимостта от приложението на продукта по време на кърмене. В случай, че лечението е необходимо се препоръчва периодичен контрол върху състоянието на кърмачето.
4.7. ЕФЕКТИ ВЪРХУ СПОСОБНОСТТА ЗА ШОФИРАНЕ И РАБОТА С МАШИНИ
Няма данни, че цефотаксим директно може да повлияе способността за шофиране и работа с машини. Следва да бъде взета пред вид възможността за поява на замаяност (нежелана реакция) в резултат на което да се наруши способността за шофиране и работа с машини
4.8. НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ/Abricef powd. inj./inf. 1 g x 1; x 10/
Нежеланите реакции, свързани с приложението на цефотаксим обикновено са леки, преходни и нечести. Възможни са следните нежелани реакции:
Инфекции и инфестации
Редки (> 1/10,000 и < 1/1000)Продължителното приложение може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми (вж. т. 4.4)
Редки (> 1/10,000 и<1/1000) Псевдомембранозен колит
Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки(>1/10,000 и<1/1000)Възможно е да се развият гранулоцитопения и по-рядко агранулоцитоза подобно на другите бета-лактамни антибиотици, особено когато се прилагат продължително време. Има съобщения за еозинофилия и неутропения, които са обратими след прекъсване на лечението. След спиране на лечението наблюдаваните тромбоцитопения и еозинофилия бързо се възстановяват. Има редки съобщения за хемолитична анемия. Пред вид това е препоръчително при продължителност на лечението над 10 дни да бъде контролирана кръвната картина.
Нарушения на нервната система
Нечести (>1/1000 и <1/100)Главоболие, замаяност.
Редки (> 1/10,000 и <1/1000)Приложението на високи дози цефалоспорини, особено при пациенти с бъбречна недостатъчност може да доведе до развитие на енцефалопатия (нарушения на съзнанието, абнормални движения и гърчове).
Сърдечни нарушения
Много редки (< 1/10,000, вкл. изолирани съобщения)При много малък брой пациенти са съобщени ритъмни нарушения при бързо интравенозно болус приложение през централен интравенозен катетър.
Стомашно-чревни нарушения
Чести(>1/100и<1/10)Диария, гадене, повръщане, коремна болка.
Хепато-билиарни нарушения
Редки (>1/10,000 и <1/1000)Транзиторно повишение стойностите на чернодробните трансаминази, алкалната фосфатаза и/или билирубина, преходен хепатит и холестатична жълтеница.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести(>1/100и<1/10) Съобщени са реакции на свръхчувствителност, които включват кожен обрив, сърбеж и по-рядко уртикария, лекарствена треска
Много редки (<1/10,000, вкл. изолирани случаш) Анафилаксия (вкл. ангиоедем и бронхоспазъм, които могат да преминат в анафилактичен шок). Подобно на другите цефалоспорини, в редки случаи е възможно да се развият булозни кожни увреждания, като синдром на Stevens Johnson, токсична епидермална некролиза и еритема мултиформе.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Редки (>1/10,000 и <1/1000) Транзиторни промени в бъбречната функция са били наблюдавани при лечение с високи дози, особено при едновременно приложение с аминогликозиди.
Много редки (< 1/10,000, вкл. изолирани случаи) Интерстициален нефрит.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести (>1/100и<1/10)Транзиторна болка може да бъде наблюдавана в мястото на приложение, обикновено при използване на високи дози. Има съобщения за развитие на флебит при интравенозно приложение, което обаче в много редки случаи налага прекратяване на лечението.
Следните симптоми са били наблюдавани след няколко седмично лечение на пациенти с Лаймска болест: кожен обрив, сърбеж, треска, левкопения, покачване стойностите на чернодробните трансаминази, затруднено дишане, ставен дискомфорт. Някои от тези прояви персистират даже и след прекратяване на лечението и отзвучаване на клиничните симптоми на инфекциозното заболяване.
4.9. ПРЕДОЗИРАНЕ
Плазмените концентрации на цефотаксим могат да бъдат намалени посредством перитонеална диализа или хемодиализа. В случаи на предозиране, особено при бъбречна недостатъчност има риск от развитие на обратима енцефалопатия. Лечението е симптоматично.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. ФАРМАКОДИНАМИЧНИ СВОЙСТВА
Фармакотерапевтична група: β-лактамни антибиотици, цефалоспорини.
ATC code J01DD01
Механизъм на действие
Цефотаксим е полусинтетичен широкоспектърен цефалоспоринов антибиотик с бактерицидно действие, трето поколение. Механизмът на действие, както и на другите цефалоспорини, е сходен с този на пеницилините и се осъществява чрез инхибиране биосинтезата на бактериалната клетъчна мембрана.
Антибактериален спектър
Разпространението на резистентността може да варира географски и във времето за избрани бактериални видове. Локалната информация за резистентността е желателна, особено когато се касае за тежки инфекции. Тази информация предоставя само приблизителната вероятност за това дали микроорганизмите ще бъдат или не чувствителни към действието на цефотаксим.
Чувствителни видове
Грам-положителни аероби
Staphylococcus aureus (Methicillin-susceptible)
Стрептококи Група А
(including Streptococcus pyogenes)*
Стрептококи Група В
ß-хемолитични стрептококи (група С, F, G)
Streptococcus pneumoniae
Viridans Group Streptococci
Грам-отрицателни аероби
Citrobacter spp.
Escherichia coli
Haemophilus influenzae
Haemophilus parainfluenzae
Klebsiella spp.*
Moraxella catarrhalis*
Neisseria gonorrhoeae
Neisseria ineningitides
Proteus spp.
Providencia spp.*
Yersinia enterocolitica
Анаеробни видове
Clostridium spp. (без Clostridium difficile)
Peptostreptococcus spp.
Propionibacterium spp.
Други
Borrelia spp.
Резистентни видове
Грам-положителни аероби
Enterococcus spp.
Enterococcus faecalis
Enterococcus faecium
Listeria spp.
Staphylococcus aureus (MRSA)
Staphylococcus epidermidis (MRSE)
Грам-отрицателни аероби
Acinetobacter spp.
Citrobacter spp.
Enterobacter spp.
Morganella morganii
Pseudomonas spp.
Serratia spp.
Xanthomonas maltophilia
Анаеробни видове
Bacteroides spp.
Clostridium difficile
Други видове
Clamydiae Mycoplasma spp.
Legionella pneumophila
Клиничната ефикасност е доказана при чувствителни изолати в съответствие с одобрените клинични индикации.
Метицилин-(оксацилин) резистентните стафилококи (MR.SA) са резистентни към всички налични към момента бета-лактамни антибиотици, вкл. цефотаксим.
Пеницилин-резистентните Streptococcus pneumoniae показват вариабилна степен на кръстосана-резистентност към цефалоспорини, вкл. цефотаксим.
5.2. ФАРМАКОКИНЕТИЧНИ СВОЙСТВА
Резорбция и разпределение
Приложението на цефотаксим в доза 1000 mg интравенозно болус, създава плазмени концентрации в границите на 81-102 μg/ml. Дози от 500 до 2000 mg създават плазмени концентрации от 38 до 200 μg/ml съответно. Няма данни за кумулиране на цефотаксим след
приложение на интравенозни дози от порядъка на 1000 mg или интрамускулни дози от 500 mg в продължение на 10 или 14 дни.
Обемът на разпределение при steady-state концентрации е 21.6 L/1.73m2 след интравенозно приложение на 1 g цефотаксим посредством 30 минутна интравенозна инфузия. Концентрацииите в церебро-спиналната течност са по-ниски при невъзпалени менинги, но при деца с менингит са между 3 и 30 μg/ml. Обичайно цефуроксим преминава кръвно-мозъчната бариера, като създава концентрации в церебро-спиналната течност по-високи от стойностите на MIC за най-честите причинители при менингит.
Концентрации от порядъка на 0.2-5.4 μg/ml потискат повечето грам-отрицателни бактерии, които се изолират от гнойни храчки, бронхиалния секрет и плевралната течност след приложение на дози 1 -2 g. Концентрации, които могат да бъда ефективни спрямо повечето чувствителни микроорганизми са подобни на тези, които се достигат в женските репродуктивни органи, в тъканите на простатата, интерстициалната течност, бъбречната тъкан, перитонеалната течност и стените на жлъчния мехур след приложение на препоръчваните терапевтични дози. Високи концентрации на цефотаксим и неговия метаболит дезацетилцефотаксим се достигат в жлъчката.
Метаболизъм и екскреция
Цефотаксим се метаболизира частично преди неговата екскреция. Основният метаболит е фармакологично активният дезацетилцефотаксим. По-голяма част от приложената доза се екскретира с урината - 60% под формата на непроменено вещество и около 24% под формата на метаболит. Плазменият клирънс е между 0 и 390 ml/min., а реналният - от 145 до 217 ml/min.
След венозно приложение на цефотаксим при здрави възрастни доброволци, серумният полуживот на цефотаксим е 0.9-1.14 часа, а на дезацетилцефотаксим около 1.3 часа. Фармакокинетиката при новородени се определя в значителна степен от гестационната възраст, като полуживотът се удължава при преждевременно и недоносени деца в сравнение с доносените новородени.
При пациенти с тежка бъбречна дисфункция времето на серумният полуживот се удължава до около 2.5 часа, а този на метаболита - до 10 часа.
5.3. ПРЕДКЛИНИЧНИ ДАННИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
Остра токсичност (LD50)
Данните от изследванията за определяне на остра токсичност при мишки, плъхове, зайци и кучета показват, че цефотаксим е вещество с ниска токсичност. Няма данни за полова и видова чувствителност.
Хронична токсичност
Изследванията при плъхове и кучета след многократно (едномесечно) третиране с терапевтични и токсични дози цефотаксим показват добра поносимост с незначими и обратими промени в някои клинико-лабораторни показатели.
Хроничното подкожно третиране на плъхове с дози 40, 100 и 250 mg/kg/ден и интрамускулно приложение на кучета в същите дози в продължение на 6 месеца не показва данни за токсичен ефект на цефотаксим върху експерименталните животни.
Репродуктивна токсичност и тератогенност
Цефотаксим. приложен i.v. върху плъхове в дози 150, 300 и 600 mg/kg 2 пъти дневно и i.m. в дози 40, 100 и 250 mg/kg/ден не оказва влияние върху репродуктивността и пери-и постнаталното развитие и жизнеспособност на поколението.
Цефотаксим. приложен парентерално (i.v. и i.m.) на мишки и плъхове в дози до 1200 mg/kg/ден и i.m. на зайци в дози 25, 50 и 90 mg/kg/ден не предизвиква ембриотоксичен и тератогенен ефект.
Мутагенност
Резултатите от микронуклеус тест и тест на Ames не показват данни за мутагенен ефект.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА
Лекарственият продукт не съдържа помощни вещества.
6.2. НЕСЪВМЕСТИМОСТИ
Несъвместим е с алкални разтворители и с аминофилин. Несъвместим е с аминогликозидни антибиотици.
6.3. СРОК НА ГОДНОСТ
2 (две) години.
След разтваряне да се съхранява при температура от 2 oC до 8 oC С (в хладилник) до 24 часа!
6.4. СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА СЪХРАНЕНИЕ
Да се съхранява под 25oC !
Да се съхранява в оригиналната опаковка, защитен от светлина.
За условията на съхранение на разтворения лекарствен продукт, вж. т. 6.3.
При съхранение цветът на приготвения разтвор може да стане по-интензивен.
6.5. ДАННИ ЗА ОПАКОВКАТА
Абрицеф 1g прах за инжекционен разтвор в безцветни стъклени флакони по 30 ml по 1 брой в картонена опаковка.
Абрицеф 1g прах за инжекционен разтвор в безцветни стъклени флакони по 30 ml по 10 броя в картонена опаковка.
6.6. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ ИЗХВЪРЛЯНЕ И РАБОТА
Разтворът за приложение трябва да се приготвя при асептични условия.
Цефотаксим е съвместим със следните разтвори:
- вода за инжекции
- 0,9% р-р на NaCl
- 5% р-р на глюкоза
- 5% р-р на глюкоза в 0,9%р-р на NaCl;
- Рингер -лактат;
След приготвяне разтвора е с бледожълт до интензивно жълт цвят. Не се прилага при наличие на неразтворени частици. Неизползваният разтвор трябва да се изхвърли.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Актавис ЕАД
ул."Атанас Дуков " 29
1407, София България
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20000149/03.08.2005
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
№502/03.06.1991
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Юни, 2010.
