Magnevist 469 mg/ml solution for injection/infusion/Магневист
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Магневист 469 mg/ml инжекционен/инфузионен разтвор
Magnevist 469 mg/ml solution for injection/infusion
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ml разтвор съдържа 469 mg димеглуминов гадопентетат (gadopentetate dimeglumme) (еквивалентен на 0,5 mmol димеглуминов гадопентетат).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инжекционен разтвор
Бистра, безцветна течност.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Този лекарствен продукт е предназначен само за диагностични цели.
Краниално и спинално магнитно-резонансно изображение (МРИ)
Специално за изображение на тумори и по-нататъшно изясняване на диференциалната диагноза при съмнение за менингиом, (акустичен) неврином, инвазивни тумори (напр. глиом) и метастази; за изображение на малки и/или изоинтензивни тумори; при съмнение за рецидив след операция или лъчетерапия; за диференциално демонстриране на редки неоплазми като хемангиобластоми, епендимоми и малки аденоми на хипофизата; за по-добро определяне на разпространението на тумори от нецеребрален произход.
В допълнение при спинално магнитно-резонансно изображение (МРИ): диференциране на интра- и екстрамедуларни тумори; демонстриране на области на солидни тумори в патологично променени кухини; определяне на разпространението на интрамедуларни тумори.
МРИ на цялото тяло
Включително на лицевия череп, областта на шията, торакалното и абдоминално пространство, млечните жлези, таза, активния и пасивен двигателен апарат, както и изображение на съдовете в цялото тяло.
По-специално Магневист позволява диагностична информация:
- За доказване или изключване на тумори, възпаления и съдови лезии;
- За определяне на разпространението и ограничаването на лезиите;
- За диференциране на вътрешната структура на лезиите;
- За изследване на циркулаторното състояние на нормални и патологично променени тъкани
- За диференциране на тумори от тъкани на зарастването след лечение;
- За разпознаване на рецидивиращ пролапс на диск след операция;
- За полу-количествена оценка на бъбречната функция, в комбинация с анатомична диагноза на органа .
4.2 Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение
Този лекарствен продукт е предназначен само за интравенозно приложение.
Трябва да се спазват правилата за безопасност при магнитен резонанс, напр. изключване на сърдечни пейсмейкъри, феромагнитни имплантати.
Препоръчително е да се използва Магневист при интензитет на полето между 0,14 Тесла и 1,5 Тесла независимо от силата на магнитното поле.
Магневист трябва да се прилага само интравенозно, съгласно инструкциите в точка 6.6. Контрастно-усилено МРИ може да започне веднага след това.
Както и при други контрастно-усилени диагностични процедури, се препоръчва наблюдение на пациента след изследването.
Препоръки за диетичен режим
Гадене и повръщане са известни възможни нежелани реакции при приложение на всички видове МРИ контрасти. Следователно, пациентът не трябва да приема храна 2 часа преди изследването, за да се намали риска от аспирация.
Деца (1 месец - 2 години)
При деца на възраст от 1 месец до 2 години необходимата доза трябва да се инжектира ръчно.
Тревожност
Изразени състояния на възбуда, тревожност и болка могат да повишат риска от нежелани реакции или да ускорят появата на свързани с контрастната материя нежелани реакции. На такива пациенти може да се прилага се дати в.
Дозировка
Възрастни
Краниално и спинално МРИ
Обикновено приложението на Магневист 0,2 ml/kg телесно тегло (еквивалентен на 0,1 mmol димеглуминов гадопентетат на kg телесно тегло) е достатъчно за добро изображение и за отговор на клиничния въпрос.
Ако съществува клинично съмнение за лезия, независимо от нормалната находка на контрастно-усиленото МРИ, допълнителното инжектиране на 0,2 ml или при възрастни дори 0,4 ml Магневист на kg телесно тегло след 30 минути с незабавно извършено МРИ може да повиши диагностичната ефективност на изследването.
За изключване на метастази или рецидиви на тумори при възрастни, инжектиране на 0,6 ml Магневист на kg телесно тегло често води до по-голяма достоверност на диагнозата
Максимална еднократна доза: 0,6 ml Магневист на kg телесно тегло.
МРИ на цялото тяло
Обикновено приложението на 0,2 ml Магневист на kg телесно тегло е достатъчно за доброто изображение и за отговор на клиничен въпрос.
В специални случаи, напр. лезии с бедна васкуларизация или малко извънклетъчно пространство, може да се наложи приложението на 0,4 ml Магневист на kg телесно тегло за адекватен контрастен ефект, особено при употреба на относително слабо премерени Т1-секвенции на сканиране.
За изключване на лезии или рецидиви на тумори при възрастни, сканирането на 0,6 ml Магневист на kg телесно тегло може да доведе до по-голяма достоверност на диагнозата.
За визуализация на съдове, в зависимост от локализацията и техниката на изследване, при възрастни пациенти може да се наложи приложението на 0,6 ml Магневист на kg телесно тегло.
Максимална еднократна доза: 0,6 ml Магневист на kg телесно тегло.
Специални популации
Педиатрична популация
• Всички показания
Деца: 0,2 ml Магневист на kg телесно тегло.
Максимална еднократна доза: 0,4 ml Магневист на kg телесно тегло.
Деца на възраст под две години: опитът в МРИ на цяло тяло е ограничен.
При деца на възраст под 2 години необходимата доза трябва да се инжектира ръчно без употребата на автоинжектор, за да се избегне нараняване.
Възрастни (65 години и по-възрастни)
Не се налага корекция на дозата при пациенти в старческа възраст (65 години и по-възрастни). В клинични изпитвания не се наблюдават най-общо разлики по отношение на безопасност или ефикасност между пациентите в старческа възраст (65 години и по-възрастни) и по-младите пациенти. Друг клиничен опит, за който се съобщава, не разкрива разлики в отговорите между пациентите в старческа и тези в по-млада възраст (вж. също точка 5.2). Необходимо е повишено внимание при пациенти в старческа възраст (вж. точка 4.4).
Чернодробно увреждане
Тъй като гадопететатът се елиминира изключително в неизменена форма през бъбреците, не се налага корекция на дозата при пациенти с умерено чернодробно увреждане. Данни при пациенти с тежко чернодробно увреждане не са налични (вж. също точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Магневист е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) < 30 ml/min/1,73 m2) и/или остра бъбречна недостатъчност, и при пациенти в периоперативния период след чернодробна трансплантация (вж. точка 4.3). Магневист трябва да бъде използван след внимателна оценка на рисковете и ползите при пациенти с умерено бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) 30-59 ml/min/1,73 m2) в доза не надвишаваща 0,2 mg/kg телесно тегло (вж. т. 4.4). Не трябва да се използва повече от една доза при сканиране. Поради липсата на информация за многократно приложение Магневист инжекционен разтвор не трябва да се прилага многократно, освен ако интервалът между инжекциите е не по-малко от 7 дни.
Новородени на възраст до 4 седмици и деца на възраст до 1 година
Магневист е противопоказан при новородени на възраст до 4 седмици (вж. точка 4.3}
Поради незрялата бъбречна функция при деца на възраст до 1 година, Магневист трябва да бъде използван при тези пациенти само след внимателна преценка в доза, която не надвишава 0,2 ml/kg телесно тегло. Не трябва да се използва повече от една доза при сканиране. Поради липсата на информация за многократно приложение Магневист инжекционен разтвор не трябва да се прилага многократно, освен ако интервалът между инжекциите е не по-малко от 7 дни.
4.3 Противопоказания/Magnevist 469 mg/ml solution for injection/
Магневист е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) < 30 ml/min/1,73 m2) и/или остра бъбречна недостатъчност, и при пациенти в периоперативния период след чернодробна трансплантация и при новородени на възраст до 4 седмици (вж. точка 4.4).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Реакции на свръхчувствителност
Необходима е много внимателна оценка на съотношението риск/полза при пациенти с известна свръхчувствителност към Магневист или някоя от съставките му.
Както и при други интравенозни контрастни материи, употребата на Магневист може да се свърже с анафилактоидни реакции/реакции на свръхчувствителност или други идиосинкразични реакции, характеризиращи се със сърдечно-съдови, дихателни и кожни прояви и вариращи от тежки реакции, включително шок.
Рискът от реакции на свръхчувствителност е по-висок в следните случаи: предишна нежелана реакция към контрастна материя анамнеза за бронхиална астма друга алергична предиспозиция.
При пациенти с алергична предиспозиция (особено такива с анамнеза за горепосочените състояния) решението за употребата на Магневист трябва да бъде взето следи изключително внимателна оценка на съотношението риск/полза.
Повечето от тези реакции настъпват до половин час от приложението. По тази причина се препоръчва наблюдение на пациента след извършване на процедурата.
При пациенти с алергична предиспозиция може да се обсъди премедикация с атнихистамини и/или корти костероиди.
Необходимо е наличието на лекарства за лечение на реакции на свръхчувствителност, както и готовност на заведението за предприемане на мерки при спешни случаи. В редки случаи могат да възникнат късни реакции (след часове до дни).
Пациенти лекувани с бета-блокери, при които се наблюдават такива реакции, могат да са резистентни на лечение с бета-агонисти.
Пациенти със сърдечнс-съдово заболяване са по-податливи на тежък, дори фатален изход на тежка реакция на свръхчувствителност.
Увредена бъбречна функция
Преди приложение на Магневист всички пациенти трябва да бъдат скринирани за гъбична дисфункция чрез провеждане на лабораторни изследвания.
Съобщава се за случаи на нефрогенна системна фиброза (NSF), свързана с Употреба на Магневист и някои други контрастни вещества, съдържащи гадолиний, при пациенти с остро или хронично тежко бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) <30ml/min/1,73 m2) и/или остра бъбречна недостатъчност. Магневист е противопоказан при тези пациенти (вж. точка 4.3.) Пазиенти подложени на чернодробна трансплантация, са изложени на особено висок риск, тъй като честотата на остра бъбречна недостатъчност е висока в тази група. По тази причина Магневист не трябва да се използва при пациенти в периоперативния период след чернодробна трансплантация и при новородени, (вж. точка 4.3).
Рискът за развитие на NSF при пациенти с умерено бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) 30-59 ml/min/1,73 m2) е неизвестен, ето защо Магневист трябва да се използва след внимателна оценка на рисковете и ползите при пациенти с умерено бъбречно увреждане.
Провеждането на хемодиализа скоро след прилагане на Магневист може да е от полза за отстраняване на Магневист от организма. Няма данни, които да подкрепят започването на хемодиализа като начин за предпазване от развитие на NSF или лечение на NSF при пациенти, които не са били подложени вече на хемодиализа.
След 3 диализни процедури, всяко от които по 3 часа, около 97% от приложената доза се отстранява от тялото, с около 70% при всяка диализна процедура.
При пациенти, които вече са били на диализа при приложението на Магневист, може да се има предвид провеждането на хемодиализа скоро след прилагането на Магневист с цел да се ускори елиминирането на контрастната материя.
При пациенти с тежко бъбречно увреждане в редки случаи се наблюдава остра бъбречна недостатъчност, изискваща диализа, или влошаване на бъбречната функция. Рискът от подобни събития се повишава с нарастване на дозата Магневист.
Тъй като гадопентетатът се елиминира чрез бъбреците, е необходимо да се осигури достатъчен период от време за елиминиране на контрастната материя от тялото преди повторно приложение при пациенти с бъбречно увреждане. Елиминационният полуживот при пациенти със слабо или умерено бъбречно увреждане е 3 до 4 часа. Елиминационният полуживот при пациенти с тежко бъбречно увреждане е приблизително 11 часа, или около 75% от приложената доза се възстановява в урината в рамките на два дни (вж. точка 5.2 Фармакокинетични свойства).
Новородени и деца
Магневист е противопоказан при новородени на възраст до 4 седмици (вж. част 4.3). Поради незрялата бъбречна функция при деца на възраст до 1 година, Магневист трябва да бъде използван при тези пациенти само след внимателна преценка. При кърмачета необходимата доза трябва да се инжектира ръчно.
Пациенти в старческа възраст
Тъй като бъбречният клирънс на димеглуминовия гадопентетат може да бъде увреден при пациенти в старческа възраст, от особено важно значение е пациентите на възраст над 65 години да бъдат скринирани за бъбречна дисфункция.
Гърчове
Рядко пациенти с гърчове или интракраниални лезии могат да бъдат с повишен риск от гърчове във връзка с приложението на Магневист (вж. точка 4.4). При пациенти с предиспозиция към гърчове трябва да се вземат предпазни мерки като строго мониториране, предварително осигуряване на оборудване и медикаменти, необходими за купиране на евентуално настъпил гърч.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани изпитвания за взаимодействие с други лекарствени продукти
Взаимодействие с лабораторни тестове
Резултатите от определяне на нивото на серумното желязо (при използване на комплекс дозиметрични методи, напр. батофенантролин) в рамките на 24 часа след изследване с Магневист могат да покажат невярно ниски стойности, поради свободната DTPA, съдържаща се в Магневист.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Бременност
Няма достатъчно данни за употребата на димеглуминов гадопентетат при бремени жени. Изпитванията при животни не покачват директни или индиректни вредни въздействия по отношение на репродуктивната токсичност (вж- точка 5.3). Магневист не трябва да се използва по време на бременност, освен когато клиничното състояние на жената не налага използването на димеглуминов гадопентетат.
Кърмене
Не е известно дали димеглиминовия I I алопенгеим се екскретира в кърмата. Липсва достатъчно информация за екскрецията на димеглиминовия гадопентетат в кърмата при животни. Рискът за кърмачето не може да бъде изключен. Кърменето трябва да се прекрати за минимум 24 часа след прилагането на Магневист.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа е машини
Не са известни.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Magnevist 469 mg/ml solution for injection/infusion/
При нсяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Нежеланнте реакции, свързани с употребата на Магневист, са представени в таблицата по-долу. Те са изброени по системо-органна класификация (MedDRA,). Използван е най-подходящият термин по MedDRA, за да бъде описана съответията нежелана реакция и нейните синоними и свързани състояния.
Нежеланите лекарствени реакции от клинични изпитвания са изброени по честота. Групирането по честта се определя като; нечести (>1/1 000 до < 1/100), редки (>1/10 000 до < 1/1000)- Нежеланите лекарствени реакции, докладвани по време на постмаркстинговата употреба и за които честотата нс може да се определи от наличните данни, са изброени „с неизвестна честота".
Таблица 1: Нежелани лекарствени реакции, доклад нани и клинични изпитвания или по време па поп маркетинговото наблюдение на пациентите, лекувани с Магневист.
* Съобщавани са животозастрашаващи и/или фатални случаи.
** При пациенти с вече съществуващо бъбречно увреждане.
* Реакции, наблюдавани само по време па поеi маркетинговата употреба (с неизвестна честота)
Съобщавани са случаи на нефрогенна системна фиброза (NSF) при употреба на Магневист (вж.т.4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
При пациенти с бъбречна недостатъчност, конто са на диализа и на които е приложен Магневист, често се наблюдават преходни и забавени реакции, подобни на възпаление, като температура, треска и покачване на С-реактивен протеин. При тези пациенти МРИ с Магневист е проведено в деня преди хемодиализата.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения
продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за
лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителната агенция по лекарствата
ул. „Дамян Груев" № 8
1303 София
Тел.:+35 928903417
уебсайт: www.bda.bg
4.9 Предозиране
Досега при клиничната употреба не са наблюдавани признаци за токсичност, дължащи се на случайно предозиране.
При случайно предозиране при пациенти с бъбречно увреждане бъбречната функция трябва да се мониторира.
Магневист може да се елиминира от организма чрез хемодиализа (вж. точка 4.4). Няма обаче данни за това, че хемодиализата е подходяща за предпазване от нефрогенна системна фиброза (NSF).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: парамагнитни контрастни материи.
АТСкод: V08CA01.
Механизъм на действие
Магневист е парамагнитна контрастна материя за магнитно резонансно изображение. Когато се използва подходяща секвенция на сканиране (напр. Ti- спин-ехо техника) при протонното магнитно резонансно изображение, предизвиканото от гадолиниевия йон скъсяване на времето на релаксация на спин-решетката на възбудените атомни ядра води до увеличение интензитета на сигнала и оттам до засилване на контрастното изображение на някои тъкани.
Фармакодинамични ефекти
Гадопентетатът е мощно парамагнитно съединение, което предизвиква лесно различимо скъсяване времето на релаксация дори в ниска концентрация. Парамагнитната ефективност при сила на магнитното поле от 1,5 Т и при 37°С, способността за релаксация (rl) - определена от влиянието върху времето на релаксация ml на водните протони в плазмата и способността за релаксация (rl) -определена от влиянието върху времето на релаксация m2 - е около 4,1 ± 0,2 l/(mmol.sec), съответно. Способностите за релаксация показват много слаба зависимост от силата на магнитното поле.
Диетилен триамин пентаоцетна киселина (ДТПК) образува здрав комплекс с парамагнитния гадолиниев йон с извънредно висока стабилност "ин-виво" и "ин-витро" (константа на термодинамична стабилност logKGdL=22-23). Димеглуминовият гадопентетат е много добре разтворимо и силно хидрофилно съединение с коефициент на разпределение межди бутанол и буфер при pH 7,6 от около 0,0001. Той не показва значително инхибиращо взаимодействие с ензими, като например ацетилхолинестераза и лизозим при клинично значими концентрации.
Магневист не активира комплементната система и поради това потенциалът му на предизвикване на анафилактоидна реакция е много нисък.
В по-високи концентрации и при продължително инкубиране димеглуминовият гадопентетат оказва слаб ефект "ин-витро" върху морфологията на еритроцитите. След интравенозно приложение на Магневист при хора може да се получи обратима слаба интраваскуларна хемолиза, което може да обясни слабото повишение на серумните билирубин и желязо, наблюдавано в първите няколко часа след инжектирането.
5.2 Фармакокинетични свойства
Гадопентетатът реагира в организма, подобно на другите силно хидрофилни биологично неактивни съединения (напр. манитол или инулин).
Абсорбция и разпределение
След интравенозно приложение на Магневист плазмената концентрация бързо се понижава биекспоненциално с терминално време на полуживот от около 90 минути.
Гадопентетатът бързо навлиза в извънклетъчното пространство. Общият обем на разпреледелие на гадопентет е около 0,26 1 на Kg. Свързването с протеин е пренебрежимо малко. В проучвания върху плъхове и кучета в бъбреците се откриват относително високи концентрации на интактен гадолиниев комплекс в обем до около 0,15% от приложената доза седем дни след интравенозното приложение на радиоактивно белязан гадопентетат. По-малко от 1 % от приложената доза се открива в останалите части на тялото и при двата вида.
Гадопететатът не прониква и не преминава както през интактната кръвно-мозъчна бариера, така и през бариерата кръв-тестиси. Малкото количество контрастна материя, което преминава през плацентарната бариера, бързо се елиминира от плода.
При кърмещи жени (на възраст 23-38 години) по-малко от 0,04% от приложения гадопентетат се екскретира в човешката кърма. При плъхове абсорбцията от стомашно-чревния тракт след перорално приложение се оценява като слаба, около 4%.
Метаболизъм
Гадопентетатът не се метаболизира.
Елиминиране
Гадопентетатът се елиминира в непроменена форма през бъбреците чрез гломерулна филтрация. Извънредно малката част, която се елиминира през бъбреците, е по-малка от 1 % от приложената доза.
Средно 83% от дозата се елиминира през бъбреците до 6 часа след инжектирането. Около 91% се възстановява в урината в рамките на първите 24 часа. Бъбречният клирънс на гадопентетат при телесна повърхност 1,73 m2 е около 120 ml/min и е сравним с този на веществата, които се екскретират изключително чрез гломерулна филтрация(напр. инулин или 51Cr-EDTA).
Линейност/не линейност
Гадопентетатът показва линейна фармакокинетика, т.е. фармакокинетичните параметри изменят дозата пропорционално (напр. максимална концентрация, площ под кривата) или са дозозависими (напр. обем на разпределение в равновесно състояние, време на терминален полуживот) до доза от 0,25 mmol на kg телесно тегло (0,5 ml/kg).
Характеристики при специални популации
Фаза I проучване с 0,3 mmol Магневист на kg телесно тегло сравнява участници с умерено чернодробно увреждане, здрави участници, здрави мъже и жени, които не са в старческа възраст, и участници в старческа възраст.
Фаза II проучване с 0,1 mmol Магневист на kg телесно тегло сравнява участници с различни нива на увреждане на бъбречната функция със здрави участници.
Педиатрична популация
В проучване с педиатрични пациенти на възраст от 2 месеца до < 2 години фармакокинетичните параметри (телесно тегло-нормализиран клирънс и обем на разпределение, площ под кривата концентрация-време и терминален полуживот) на гадопентетат са подобни на тези при възрастните.
Пациенти в старческа възраст (на възраст 65 години и повече)
В съгласие с физиологичните промени на бъбречната функция с възрастта, системното излагане и времето на терминален полуживот нарастват съответно от 3,3 до 4,7 mmol.h/l и от 1,8 до 2,2 часа при здрави участници в старческа възраст (мъже на възраст 65 и повече години) в сравнение със здрави участници, които не са в старческа възраст (мъже на възраст от 18 до 57 години). Общият клирънс е намален от 117 ml/min при участниците, които не са в старческа възраст, до 89 ml/min при участниците в старческа възраст.
Пол
Фармакокинетиката на гадопентетат при здрави мъже и жени, които не са в старческа възраст (от 18 до 57 години) е подобна.
Чернодробно увреждане
В съгласие с почти пълното елиминиране през бъбреците, фармакокинетиката на гадопентетата не се променя при пациенти с чернодробно увреждане (както се наблюдава при пациенти с Child-Pugh В), сравнено със здрави участници. Данни за пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh С) не са налични.
Бъбречно увреждане
При пациенти с увредена бъбречна функция плазменият полуживот на гадопентетат е удължен, което се дължи на намалената степен на гломерулна филтрация. След еднократно интравенозно приложение на 10 пациенти с увредена бъбречна функция (4 пациенти със слабо бъбречно увреждане [креатининов клирънс > 60 до < 90 ml/min] и 6 пациенти с умерено бъбречно увреждане [креатининов клирънс > 30 до < 60 ml/min]) средните времена на полуживот са 2.6 ±1.2 часа и 4.2 ± 2.0 часа за пациентите със съответно слабо и умерено увредена функция, в сравнение с 1.6 ± 0.13 часа за здравите участници. При пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min), които не са на диализа, средният полуживот нараства допълнително до 10.8 ± 6.9 часа. Гадопентетатът се екскретира напълно през бъбреците в рамките на два дни при пациенти със слабо до умерено увредена бъбречна функция (креатининов клирънс > 30 ml/min). При пациенти с тежко бъбречно увреждане 73.3 ± 16.1% от приложената доза се възстановява в урината в рамките на два дни.
При пациенти с бъбречно увреждане гадопентетатът може да бъде елиминиран чрез хемодиализа. В клинично проучване пациенти с бъбречно увреждане получават доза от 0.1 mmol на kg димеглуминов гадопентетат. Пациентите са подложени на 3-часови диализни процедури дневно в три последователни дни. Плазмените концентрации на гадопентетат намаляват до 70% с всяка диализна процедура. След последната процедура плазмената концентрация е по-малка от 5% от първоначалната стойност.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не показват особен риск при хора, основани на конвенционални проучвания по фармакологична безопасност, токсичност при многократно приложение, генотоксичност, канцерогенен потенциал, репродуктивна токсичност.
• Токсичност при многократно приложение
Въз основа на резултатите от проучванията за системна токсичност вследствие на ежедневно многократно интравенозно приложение няма данни, които да дават основания за възражение срещу еднократното приложение на Магневист с диагностична цел при хора.
На база на резултатите от проучванията за остра токсичност, рискът от остра интоксикация при приложение на Магневист при възрастни е изключително малък.
• Генотоксичност, туморогенност
Изследванията за генотоксични ефекти на гадопентетат "ин-виво" и "ин-витро (генни ,хромозомни и геномни мутационни тестове) показват, че гадопентетатът няма мутагенен потенциал.
В изследванията за туморогенност на Магневист при плъхове не се наблюдава образуване на тумори. Предвид този факт, отсъствието на генотоксични ефекти, фармакокинетиката и липсата на признаци за токсични ефекти върху бързо растящи тъкани, както и предвид факта, че Магневист се прилага еднократно, няма риск от туморогенен потенциал при хора.
• Репродуктивна токсичност
Многократното интравенозно приложение в проучвания на репродуктивна токсичност предизвиква забавяне на развитието на фетуса при доза от 0.75 mmol на kg (зайци) и 1.25 mmol на kg (плъхове), бидейки 2 до 2.4 пъти (на база на телесна повърхност) или 7.5 до 12.5 пъти (на база на телесно тегло) над стандартната еднократна диагностична доза при хора.
Магневист не е ембриотоксичен при плъхове и зайци, когато се прилага многократно по време на органогенезата при дози от 0.25 mmol на kg (зайци) или 0.75 mmol на kg (плъхове), бидейки 2.5 или 7.5 пъти (на база на телесно тегло) над стандартната еднократна диагностична доза при хора. Магневист не е тератогенен при плъхове и зайци, дори след многократно приложение по време на органогенезата при максимални изпитвани дози от 3.0 mmol на kg (зайци) или 4.5 mmol на kg (плъхове), бидейки 9.7 или 7.3 пъти (на база на телесна повърхност) или 30.0 до 45.0 пъти (на база на телесно тегло) над стандартната еднократна диагностична доза при хора.
Ежедневните интравенозните приложения на Магневист над 16 до 18 дни предизвикват атрофия/ дегенерация на сперматогеннните клетки на мъжки плъхове при доза от 5 mmol на kg, бидейки 8 пъти (на база на телесна повърхност) или 50 пъти (на база на телесно тегло) над стандартната еднократна диагностична доза при хора.
Сперматогенезата не е повлияна при плъхове и кучета при доза от 2.5 mmol на kg, прилагана многократно в рамките на 4 седмици.
• Локална поносимост и контакт-сенсибилизиращ потенциал
Експерименталните изследвания за локална поносимост на Магневист след еднократно или многократно интравенозно приложение и еднократно интраартериално приложение показват, че не се очакват нежелани локални ефекти.
Експерименталните изследвания за локална поносимост след еднократно паравенозно, подкожно или интрамускулно приложение показват, че при непреднамерено, случайно паравенозно приложение може да се очакват слаби реакции на локална непоносимост.
Изследванията на контактния сенсибилизиращ ефект не показват сенсибилизиращ потенциал на Магневист.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Меглумин
Пентетова киселина
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
При липса на проучвания за несъвместимости, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
6.3 Срок на годност
След първо отваряне на флакона:
След като флаконът е бил веднъж отворен, Магневист остава химически, физически и микробиологично стабилен в рамките на 24 часа при температура, ненадвишаваща 30°С, и след това трябва да се изхвърли.
6.4 Специални условия на съхранение
Поради чувствителността към светлина флаконите трябва да се съхраняват във външната опаковка.
6.5 Вид и съдържание на опаковката
Флакони от 5,10, 20 ml х 1, х 10.
Флакони за инжектиране: стъклени, тип I, безцветни.
Запушалки: тип I от хлоробутилов каучук, черни.
Обкатка: алуминиева, лакирана отвътре и отвън и цветна пластмасова (полипропиленова) капачка. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Не се изисква защита от светлина по време на работа. За допълнителна информация вж. точка 6.4. Визуална проверка
Този лекарствен продукт трябва да бъде проверен визуално преди употреба.
Магневист не трябва да бъде използван в случай на сериозна промяна в цвета, при поява на твърди частици или при дефект в първичната опаковка.
Магневист трябва да бъде изтеглен в спринцовката непосредствено преди приложението. Гумената запушалка не трябва в никакъв случай да се перфорира повече от един път. Неизползваният контрастен разтвор при всяко изследване трябва да се изхвърля.
Специалният етикет за проследяване върху флаконите трябва да се залепи в картона/ИЗ на пациента, за да е възможно прецизно документиране на използваната контрастна материя, съдържаща гадолиний. Приложената доза също трябва да бъде записана. Ако се използват електронни досиета на пациентите, в регистъра трябва да се въведат името на продукта, партидния номер и дозата.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Bayer Pharma AG, Muellerstrasse 178, 13353 Berlin, Германия
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20000502
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Дата на първо разрешаване: 15 август 2000 r.
Дата на последно подновяване: 29 април 2011 г.
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
06/2015
