Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

Начало

Edicin 1 g powder for solution for infusion/Едицин

Оценете статията
(0 оценки)

Edicin 1 g powder for solution for infusion/Едицин

Original PDF

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Edicin 1 g powder for solution for infusion/

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Едицин 1g прах за инфузионен разтвор
Edicinlg powder for solution for infusion

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

1 флакон (прах за инфузионен разтвор) съдържа 1g (1 000 000 Ш) ванкомицин като хидрохлорид (vancomycin as hydrochloride).

За пълния списък на помощните вещества вижте т.6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Edicin 1 g powder for solution for infusion/

Прах за инфузионен разтвор (бял до почти бял лиофилизиран прах). След приготвяне се получава разтвор с приблизително pH 3.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Ванкомицин разтвор, приложен венозно, е подходящ за лечение на тежки или животозастрашаващи инфекции, причинени от чувствителни Gram-положителни микроорганизми, които не могат да бъдат лекувани или безуспешно са били лекувани с други ефективни, по-малко токсични антибактериални лекарствени продукти, като пеницилини или цефалоспорини.
Ванкомицин трябва да се пази за тези случаи, при които специално изискване е да се намали до минимум възможността от проява на резистентност.
Ванкомицин се използва за лечение на следните тежки инфекции причинени от чуствителни микроорганизми (вижт.5.1):
• ендокардит
• инфекции на костите (остеомиелит)
• пневмония
• Инфекции на меките тъкани
Ендокардит, причинен от ентерококи Streptococcus viridans или S. bovis, трябва да се лекува с комбинация от ванкомицин и аминогликозид.

Ванкомицин може да се използва при някои пациенти, които имат непоносимост към пеницилини и други бета-лактамни антибиотици, за антибиотична профилактика в случай на повишен риск от бактериален ендокардит или периоперативно при големи хирургични операции (като сърдечно-съдови процедури и т.н)
Необходимо е да се вземат под внимание официалните ръководства за правилно   приложение на антибактериални средства.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Ванкомицин трябва да се прилага интравенозно. Всяка доза трябва да се прилага със скорост , която не превишава 10 mg/min или за период от време най-малко 60 минути (или колкото се може по-дълго).
Дозата трябва да се коригира индивидуално според телесното тегло, възрастта и бъбречната функция.

Препоръчват се следните дозови режими:

Пациенти с нормална бъбречна функция

Възрастни и юноши над 12 годишна възраст:
Обичайната интравенозна дневна доза за възрастни е 2000 mg, разделена на дози от 500 mg на всеки б часа или по 1000 mg на всеки 12 часа.

При бактериален ендокардит, обичайно приетата дозировка е 1000 mg ванкомицин интравенозно на всеки 12 часа в продължение на 4 седмици или самостоятелно, или в комбинация с други антибиотици (гентамицин плюс рифампин, гентамицин, стрептомицин). Ентерококовия ендокардит се лекува 6 седмици с ванкомицин в комбинация с аминогликозиди - съгласно националните препоръки.

Периопертивна профилактика:
Възрастните приемат 1000  mg   ванкомицин интравенозно преди операцията (преди въвеждане в анестезия) и в зависимост от вида и продължителността на операцията може да се приложи доза от 1000 mg ванкомицин ьу 12 часа след операцията

Деца на възраст от 1 месец до 12 години:
Препоръчителната интравенозна доза е 10 mg/kg на всеки 6 часа или 20 на всеки 12 часа.

Бебета и новородени:
Препоръчителната началната доза е 15 mg/kg, следвана от 10 mg/kg на всеки 12 часа през първата седмица от живота и след това на всеки 8 часа до навършване на 1 месец. Препоръчва се внимателно проследяване на серумните концентрации на ванкомицин (виж по-долу)

Пациенти в напреднала възраст
Възможно е да изискват по-ниски поддържащи дози, поради свързано с възрастта намаление на бъбречната функция. ,

Пациенти със затлъстяване
Може да е необходима промяна в обичайната дневна доза.

Пациенти с чернодробна недостатъчност
Няма данни, според които да е необходимо намаление на дозата при пациенти с чернодробна недостатъчност.

Пациенти с нарушена бъбречна функция
При тези пациенти дозата на лекарствения продукт трябва да бъде адаптирана спрямо степента на увреждане и следната номограма може да се използва като ръководство. Внимателно трябва да се мониторират серумните концентрации на ванкомицин (виж по-долу)


При пациенти c лека до умерена бъбречна недостатъчност началната доза не трябва да е по-малко от 15 mg/kg телесно тегло. При пациенти с тежка бъбречна недостатъчност се препоръчва поддържаща доза от 250 mg до 1000 mg на интервали от по няколко дни, вместо да се прилагат ниски дози ежедневно.
Пациенти с анурия (особено при пълна липса на бъбречна функция) трябва да получават доза от 15 mg/kg телесно тегло до достигане на терапевтични серумни концентрации. Поддържащите дози са 1.9 mg/kg телесно тегло на 24 часа. За да се улесни процедурата, възрастните пациенти със силно засегната бъбречна функция могат да получават поддържаща доза от 250 - 1000 mg на интервали от по няколко дни вместо ежедневни дози.

Дозировка при хемодиализа
При пациенти с липсваща бъбречна функция, дори подложени на обичайна хемодиализа, следната дозировка е допустима:
Насищаща доза 1000 mg, поддържаща доза 1000 mg на всеки 7-10 дни.

Ако при хемодиализата се използват полисулфонови мембрани {high flux диализа), полуживотът на ванкомицин се редуцира. При пациенти на обичайна хемодиализа може да е необходима допълнителна поддържаща доза.

Мониторинг на серумните концентрации
Серумните концентрации на ванкомицин трябв ада бъдат проследявани на втория ден от лечението, непосредствено преди следващата доза и един час след инфузията. Терапевтичните плазмени нива на ванкомицин трябва да са между_30 и 40 mg/l (максимум 50 mg/l) един час след края на инфузията. Минималното ниво (непосредствено преди следващото приложение) е между_5 и 10 mg/l.

Концентрациите обичайно трябва да се отчитат 2 или 3 пъти в седмицата.

Начин на приложение:
Парентерално ванкомицин се прилага само като бавна интравенозна инфузия (не повече от 10 mg/min в продължение на поне 60 минути) в подходящо разреждане (поне 100 ml на 500 mg или поне 100 ml на 1000 mg).

Пациенти, на които се налагат ограничения в приема на течности могат да приемат разтвор от 500 mg / 50 ml или 1000 mg /100 ml. При такава повишена концентрация рискът от нежелани реакции свързани с инфузията може да се увеличи.
За информация относно приготвянето на разтвора, моля вижте т.6.6.

Продължителност на лечението
Продължителността на лечението зависи от тежестта на инфекцията, както и от клиничната и бактериологичната картина.

4.3 Противопоказания/Edicin 1 g powder for solution for infusion/

Свръхчувствителност към ванкомицин.

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Предупреждения:
В случай на остро настъпила анурия или кохлеарно увреждане ванкомицин трябва да се използва само по витални показания и когато няма друга по-безопасна алтернатива.
В случай на тежки остри реакции на свръхчувствителност (напр. анафилаксия) лечението с ванкомицин трябва да се спре и да се започнат обичайните спешни мерки (напр. антихистаминови средства, кортикостероиди и, ако е необходимо, изкуствено дишане).
Бързото болусно приложение (напр. за няколко минути) може да е свързано с тежка хипотония (включително шок и в редки случаи сърдечен арест), хистаминоподобни отговори и макулопапулозен или еритематозен обрив („синдром на червения човек" или „синдром на червената шия"). Ванкомицин трябва да се инфузира бавно в разреден разтвор (2,5 до 5,0 g/l) със скорост не по-голяма от 10 mg/min и за период не по-малък от 60 минути, за да се предотвратят бързите свързани с инфузията реакции. Спирането на инфузията обикновено води до бързото отзвучаване на тези реакции.

Ванкомицин трябва да се прилага само интравенозно поради риска от некроза. Рискът от дразнене на вените се свежда до минимум чрез прилагане на ванкомицн под формата на разредена инфузия и чрез смяна на инжекционното място.

Приложението на ванкомицин чрез интраперитонеална инжекция по време на продължителна амбулаторна перитонеална диализа е свързано със синдром на химичен перитонит.

Нефротоксичност:
ванкомицин трябва да се прилага предпазливо при пациенти с бъбречна недостатъчност, тъй като вероятността за развитие на токсични ефекти е много по-висока при продължително лечение или наличие на високи концентрации в кръвта. При лечението на тези пациенти и при тези, които получават съпътстващо лечение с други нефротоксични активни вещества (напр. аминогликозиди), трябва да се извършват серийни изследвания на бъбречната функция и да се спазват подходящи схеми за дозиране, за да се сведе до минимум риска от нефротоксичност (вижте точка 4.2).

Ототоксичност:
Съобщава се ототоксичност, която може да е преходна или перманентна (вижте точка 4.8), при пациенти с предхождаща глухота, които са получавали свръхвисоки интравенозни дози, или които получават съпътстващо лечение с друго ототоксично активно вещество, като аминогликозид. Глухотата може да се предшества от тинитус. Опитът с други антибиотици предполага, че глухотата може да е прогресивна независимо от спирането на лечението. За да се понижи риска от ототоксичност, кръвните нива трябва да се определят периодично и се препоръчва периодично изследване на слуха.

Предпазни мерки:
Ванкомицин дразни силно тъканите и причинява некроза на инжекционното място ако се инжектира мускулно, поради което трябва да се прилага интравенозно. Могат да се появат
болка и тромбофлебит при много пациенти, получаващи ванкомицин, и в отделни случаи са тежки. Честотата и тежестта на тромбофлебита могат да се сведат до минимум чрез прилагане на лекарството бавно под формата на разреден разтвор (вижте точка 6.6) и чрез редовна смяна на местата на инфузията. Честотата на свързаните с инфузията реакции (хипотония горещи вълни, еритем, уртикария и пруритус) нараства при едновременно приложение с анестетици .Те  могат да се намалят чрез прилагане на ванкомицин като инфузия в продължение на 60 минути преди анестетичната индукция.

Ванкомицин трябва да се използва предпазливо при пациенти с алергични реакции към тейкопланин, тъй като се съобщават реакции на кръстосана свръхчувствителност между ванкомицин и тейкопланин.

Индуцираната от анестетици депресия на миокарда може да се засили от ванкомицин. По време на анестезия дозите трябва да са добре разредени и да се прилагат бавно при строго проследяване на сърдечната дейност. Промените на положението трябва да се отложат докато инфузията завърши, за да се постигне постурално приспособяване.

При пациентите, получаващи ванкомицин за дълъг период или заедно с други лекарства, които могат да причинят неутропения или агранулоцитоза, левкоцитният брой трябва да се проследява на редовни интервали.

На всички Пациенти, получаващи ванкомицин, трябва да се провеждат периодични хематологични изследвания, анализ на урина, функционални изследвания на бъбреците и черния дроб.
Продължителната употреба на ванкомицин може да доведе до суперинфекции с резистентни микроорганизми и затова стриктното проследяване на такива пациенти е от съществено значение. Ако по време на терапията настъпи суперинфекция, трябва да се вземат подходящи мерки.

Псевдомембранозен колит се съобщава при почти всички антибактериални лекарства, който може да е с различна тежест от лек до животозастрашаващ. При пациенти, приемали интравенозно ванкомицин, са съобщавани редки случаи на псевдомембранозен колит, причинен от C.difficle. Затова е важно да се има предвид тази диагноза при пациенти, при които възникне диария след приложението на ванкомицин. Антиперисталтичните средства са противопоказани.

Редовното проследяване на кръвните нива на ванкомицин е показано при дългосрочна употреба, особено при пациенти с бъбречна дисфункция или нарушена слухова способност, както и при едновременно приложение съответно на нефротоксични и ототоксични вещества.

Дозите трябва да се титрират според серумните нива. Кръвните нива трябва да се мониторират
и редовно да се извършват функционални изследвания на бъбреците.

Общите препоръки са да се проследяват конценрациите 2-3 пъти седмично.

Хората в напреднала възраст са податливи на слухови увреждания и трябва да се подлагат на последователни изследвания на слуха, ако са на възраст над 60 години. Едновременната или
последователна употреба на други невротоксични вещества трябва да се избягва.

Пациенти в старческа възраст
Естественото понижение в степента на гломерулна филтрация с напредването на възрастта може да доведе до повишена концентрация на ванкомицин в серума, ако дозата не е съответно адаптирана (вж. „Дозировка и начин на приложение").

Педиатрична популация
Ванкомицин трябва да се прилага с особено внимание при недоносени кърмачета и деца, поради тяхната бъбречна незрелост и възможното повишение на серумната концентрация на ванкомицин. Затова кръвните концентрации на ванкомицин трябва да се проследяват  внимателно. Едновременното приложение на ванкомицин и анестетици при деца е свързано с еритем, хистаминоподобно зачервяване и анафилактоидни реакции. Ако приложението на ванкомицин е необходимо за хирургична профилактика се препоръчва да се прилагат анестетици след приключване на инфузията на ванкомицин.

4.5      Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Други потенциално нефротоксични или ототоксични лекарства
Едновременното или последователно системно или локално приложение на ванкомицин с други потенциално ототоксични, невротоксични или нефротоксични активни вещества особено гентамицин, амфотерицин В, аминогликозиди, стрептомицин, неомицин, канамицин, амикацин, тобрамицин, виомицин, бацитрацин, полимиксин B, колистин и цисплатин, могат да потенциират нефротоксичността и/или ототоксичността на ванкомицин и следователно изискват внимателно проследяване на пациента.

Поради синергичното действие (напр. с гентамицин) в тези случаи максималната доза на ванкомицин трябва да се ограничи до 500 mg на всеки 8 часа.

Анестетици
Едновременното приложение на ванкомицин и анестетици се свързва с еритем, хистаминоподобно зачервяване и анафилактоидни реакции. Има съобщения, че честотата на нежелани реакции, свързани с инфузията, се повишава при едновременно приложение с анестетици. Те могат да се ограничат, ако ванкомицин се прилага като 60 -минутна инфузия преди анестетичната индукция.

Мускулни релаксанти
Ако ванкомицин се прилага по време на или непосредствено след хирургичната намеса, ефектът (невромускулна блокада) на мускулните релаксанти (като сукцинилхолин(Суксаметониум)), използвани заедно с него, може да се засили и удължи.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност:
Няма достатъчно данни за безопасността на употребата на ванкомицин при бременни жени. Проучванията за репродуктивна токсичност при животни не показват никакви ефекти върху развитието на ембриона, фетуса или гестационния период (вижте точка 5.3). Ванкомицин обаче преминава през плацентата и потенциалният риск за ембрионална и неонатална ототоксичност и нефротоксичност не може да се изключи. Затова ванкомицин трябва да се прилага по време на бременност само в случаи на категорична необходимост и след внимателна оценка на съотношението риск/полза.

Кърмене:
Ванкомицин се екскретира в човешката кърма и затова трябва да се използва през период на кърмене, само ако лечението с други антибиотици е било неуспешно. Ванкомицин трябва да се прилага предпазливо при майки-кърмачки поради потенциалните нежелани реакции при кърмачето (нарушения на чревната флора с диария, колонизиране от дрождоподобни гъби и възможна сенсибилизация).
Като се има предвид значението на това лекарство за кърмещата майка, трябва да се вземе решение дали да се спре кърменето.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Ванкомицин не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

4.8 Нежелани лекарствени реакции/Edicin 1 g powder for solution for infusion/

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват
в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Нежеланите реакции, посочени по-долу
се дефинират съгласно MedDRA конвенцията по системно-органни класове: 
Много чести (>1/10);
Чести (>1/100 до <1/10);
Нечести (>1/1,000 до <1/100);
Редки (>1/10,000 до <1/1,000);
Много редки (<1/10,000);
Неизвестна (не може да бъде определена от наличните данни).

Най-честите нежелани реакции са флебит и псевдоалергични реакции във връзка с прекалено
бързото интравенозно приложение на ванкомицин.

Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки (> 10 000 до <1/1 000): тромбоцитопения, неутропения, агранулоцитоза, еозинофилия.

Нарушения на имунната система
Редки (> 10 000 до <1/1 000): анафилактични реакции, реакции на свръхчувствителност.

Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести (> 1 000 до <1/1 00): преходна или трайна загуба на слуха.
Редки (> 10 000 до <J/1 000): тинитус, замаяност.

Сърдечни нарушения
Много редки (<1/10 000): сърдечен арест.

Съдови нарушения
Чести (>1/100 до <1/10): понижение на кръвното налягане, тромбофлебит.
Редки (> 10 000 до <1/1 000): васкулит.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести (> 1/100 до <1/10): диспнея, стридор.

Стомашно-чревни нарушения
Редки (> 10 000 до <1/1 000): гадене.
Много редки (<1/10 000): псевдомембранозен ентероколит.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести (>1/100 до <1/10): екзантем и мукозно възпаление, сърбеж, уртикария.
Много редки (</10 000): ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson, синдром на Lyell, линеарна IgA индуциран булозна дерматоза.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Чести (> 1/100 до <1/10): бъбречна недостатъчност, проявяваща се главно чрез повишени серумни концентрации на креатинина или уреята.
Редки (> 10 000 до <1/1 000): интерстициален нефрит, остра бъбречна недостатъчност.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести (> 1/100 до <1/10): флебит, зачервяване на горната част на тялото и на лицето, болки и спазми в гърдите и мускулите на гърба.
Редки (> 10,000 до ^/1,000): лекарствена треска, треперене.

По време на или малко след бърза инфузия могат да настъпят анафилактични реакции, в т.ч. хипотония, диспнея, уртикария и сърбеж. Могат да възникнат зачервяване на кожата в горната част на тялото („синдром на червения човек"), болка и спазми в гърдите или мускулите на гърба. Реакциите отшумяват след спиране на приложението, обикновено между 20 минути и 2 часа след като е спряно приложението. Инфузията с ванкомицин трябва да се прилага бавно (в продължение на повече от 60 минути, вж. точка 4.4).

Ототоксичност се съобщава основно при пациенти, получавали прекомерно високи дози, или едновременно лечение с други ототоксични лекарства (напр. аминогликозиди), или с предшестващо отслабване на бъбречната функция или слуха. Проявите на ототоксичност могат да бъдат обратими или трайни. 

Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев" № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.

4.9 Предозиране

Съобщава се токсичност поради предозиране. 500 mg, приложени интравнеозно на едно 2 годишно дете са довели до летална интоксикация. Приложението на общо 56 g за 10 дни на един възрастен са довели до бъбречна недостатъчност. При определени рискови обстоятелства (напр. в случай на тежко бъбречно увреждане) могат да настъпят високи серумни нива и ефекти на ото- и нефротоксичност.

Мерки в случаи на предозиране
• Не е известен специален антидот.
• Необходимо е симптоматично лечение при поддържане на бъбречната функция.
• Ванкомицин се отстранява трудно от кръвта чрез хемодиализа или перитонеална диализа. Хемофилтрацията или хемоперфузията с полисулфонови колони се използват за понижаване на серумните концентрации на ванкомицин. Има съобщения, че хемоперфузия с йонообменна смола Amberlite XAD-4 носи ограничени ползи.

5.       ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ

5.1      Фармакодинамични свойства

Общи свойства АТС класификация
Фармакотерапевтична група: гликопептидни антибактериални средства,
АТС код: J01XA01.

Начин на действие
Ванкомицин е гликопептиден антибиотик. Ванкомицин притежава бактерицидно действие върху пролифериращи бактерии чрез инхибиране на биосинтеза на клетъчната стена. Освен това той нарушава пропускливостта на бактериалната мембрана и синтеза на РНК.

Механизъм(и) на резистентност
Придобитата резистентност към гликопептиди се основава на придобиването на различни van генни комплекси. Van гените се откриват рядко при Staphylococcus aureus, където промените в стрктурата на клетъчната стена водят до "междинна" чувствителност, която най-често е хетерогенна.
Няма кръстосана резистентност между ванкомицин и други антибиотици, но се проявява кръстосана резистентност с други гликопептидни антибиотици като тейкопланин. Вторичното развитие на резистентност по време на терапията е рядко.
В някои държави се наблюдава нарастващ брой случаи на резистентност особено при ентерококи, като особено обезпокоителни са мултирезистентните щамове на Enterococcus faecium.

Синергизъм
Комбинацията на ванкомицин с аминогликозиден антибиотик има синергичен ефект cpeщу много щамове на Staphylococcus aureus, неентерококови D-стрептококи, ентерококи и стрептококи от групата на S. viridans. Комбинацията на ванкомицин с цефалоспорин има синергичен ефект срещу някои оксацилин-резистентни щамове на Staphylococcus epidermidis, комбинацията на ванкомицин с рифампицин има синергичен ефект срещу Staphylococcus epidermidis и частично синергичен ефект срещу някои щамове на Staphylococcus aureus. Тъй като ванкомицин в комбинация с цефалоспорин може да има също антагонистичен срещу някои щамове на Staphylococcus epidermidis, а в комбинация с рифампицин срещу някои щамове на Staphylococcus aureus, е от полза предварителното изследване на синергизма.

Трябва да се вземат проби за бактериални култури, за да се изолират и идентифицират причинителите и да се определи чувствителността им към ванкомицин.

Граници на чувствителност
Границите на минималната инхибираща концентрация (МИК), установена от Европейската комисия за изследване на антимикробната чувствителност (EUCAST) за Staphylococcus spp. и Streptococcus spp. са: чувствителни < 2 mg/L и резистентни > 2 mg/L. За Enterococcus spp.са: чувствителни < 4 mg/L и резистентни > 4 mg/L и без значение на вида са: чувствителни < 2 mg/L и резистентни > 4 mg/L.

Чувствителност
Честотата на придобита резистентност може да варира по географски регион и във времето за определени видове и е желателна местна информация за резистентността, особено при лечение на тежки инфекции. Ако е необходимо, трябва да се потърси експертен съвет, когато местната честота на резистентност е такава, че използването на средството при поне част от видовете инфекции е под въпрос.
Ванкомицин има тесен спектър на действие.

Обичайно чувствителни видове
Staphylococcus spp.
Streptococcus pneumoniae
Streptococcus spp
Corynebacterium spp
Enterococcus spp

Видове, при които придобитата
резистентност може да е проблем
Enterococcus faecium

Генетично резистентни организми
Gram-негативни бактерии, микобактерии,
гъби

5.2      Фармакокинетични свойства

• Разпределение:
След интравенозно приложение, ванкомицин се разпределя в
почти всички тъкани и дифундира в плевралната, перикардната, асцитната и синовиалната течност, както и в сърдечния мускул и в сърдечните клапи. Сравними високи концентрации се постигат в кръвната плазма. Данните относно концентрациите на ванкомицин в костите (спонгиоза, компакта) варират значително. Привидният обем на разпределение в равновесно състояние се определя на 0,43 (до 0,9) \Л%. При невъзпалени менинги ванкомицин преминава кръвно-мозъчната бариера само в малка степен. Ванкомицин се свързва с плазмените белтъци в 30 до 55 % и дори повече.

• Елиминиране:
Ванкомицин се метаболизира само в малка степен. След парентерално приложение се екскретира почти напълно като микробиологично активно вещество (приблизително 75-90% в рамките на 24 часа) чрез гломерулна филтрация през бъбреците. Жлъчната екскреция е незначителна (по-малко от 5% от дозата).

При пациенти с нормална бъбречна функция полуживотът в серума е около 4-6 (5-11) часа ,а при деца 2,2-3 часа. При увредена бъбречна функция полуживотът на ванкомицин може да е значително удължен (до 7,5 дни). Поради ототоксичността на ванкомицин допълнително към терапията е показано мониториране на плазмените концентрации в такива случаи.

Средните концентрации след интравенозна инфузия на 1000 mg  ванкомицин за 60 минути са  около 63 mg/L в края на инфузията, около 23 mg/L след 2 часа и около 8 mg/L след 11часа.

Клирънсът на ванкомицин от плазмата корелира приблизително със скоростта на гломерулна филтрация.
Общият системен и бъбречен клирънс на ванкомицин може да е понижен при пациенти в напреднала възраст.
Както показват проуванията при анефрични пациенти метаболитният клирънс изглежда е много нисък.
При хора досега не са открити никакви метаболити на ванкомицин.
Ако ванкомицин се прилага по време на перитонеална диализа интраперитонеално, приблизително 60% достигат системното кръвообращение за 6 часа. След интраперитонеално приложение на 30 mg/kg т.т. се достигат серумни нива от приблизително 10 mg/l.
В случай на перорално приложение високо поляризираният ванкомицин практически не се абсорбира. След перорално приложение той се открива в активна форма в изпражненията и затова е подходящо химиотерапевтично средство за псевдомембранозен колит и стафилококов
колит.

Ванкомицин дифундира лесно през плацентата и се разпределя в кордалната кръв.

5.3      Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хората на база на конвенционалните фармакологични изпитвания за безопасност и токсичност при многократно приложение. Ограничените данни за мутагенни ефекти показват отрицателни резултати, а дългосрочните проувания при животни относно канцерогенния потенциал липсват. При проучванията за тератогенност, където плъхове и зайци са получавали дози, съответстващи приблизително на дозата при хора въз основа на повърхността на тялото (mg/m2), не се наблюдават никакви директни или индиректни тератогенни ефекти.

Липсват проучвания върху животни на употребата в перинаталния/постнаталния период и относно ефектите върху фертилитета.

6.       ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Няма

6.2 Несъвместимости

Разтворът има ниска стойност на рН. Това може да доведе до физична или химична нестабилност. Затова всеки парентерален разтвор трябва да се проверява визуално за преципитати и промяна в цвета преди употреба.
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на тези, посочени в точка 6.6.

Комбинирана терапия
В случай на комбинирана терапия на ванкомицин с други антибиотици/химиотерапвтични средства препаратите трябва да се прилагат по отделно.

Доказано е, че смесите на разтвори на ванкомицин и бета-лактамни антибиотици са физически несъвместими. Вероятността за преципитати нараства при по-високи концентрация на ванкомицин. Препоръчва се достатъчно промиване на интравенозните системи между приложението на тези антибиотици. Препоръчва се също да се разреждат разтворите на ванкомицин до 5 mg/ml или по-ниска концентрация.

6.3 Срок на годност

Прах: 2 години
Приготвен разтвор:
Химичната и физичната стабилност на разтвора на Едицин 1 g прах за инфузионен разтвор в 20 ml стерилна вода за инжекции (50 mg/ml ванкомицин) е доказана за 24 часа при 25°С и 96 часа при 2- 8°С.

Допълнително разреден разтвор:
Разтворите за инфузия, допълнително разредени до не повече от 5 mg/ml с разтворител 5% глюкоза за инжекции + 0,9% натриев хлорид са химически и физически стабилни в хладилник
(2°С - 8°С) за 96 часа или на 25 °С за 24 часа.
Разтворите на ванкомицин, допълнително разредени до не повече от 5 mg/ml с 5% глюкоза или 0.9% натриев хлорид могат да бъдат съхранявани в хладилник за 14 дни или на 25°С за 24 часа без значителна загуба на ефекта.

От микробиологична гледна точка лекарственият продукт трябва да се използва незабавно, освен ако разтварянето и разреждането не са извършени в контролирани и валидирани асептични условия. Ако не се използват незабавно, времето за съхранение по време на употреба и условията са отговорност на потребителя.

6.4 Специални условия на съхранение

Прах:
Да се съхранява под 25°С.
За условията на съхранение на приготвения и разредения лекарствен продукт, вижте точка 6.3.

6.5 Данни за опаковка

Единични опаковки, съдържащи флакон (безцветно стъкло, хидролитичен клас, съгласно Ph. Eur.) с гумена запушалка (бромобутнлова гума) и алуминиева капачка.
Опаковки от 1 флакон.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Продуктът трябва да се разтваря и полученият концентрат след това трябва да се разрежда преди употреба.

Приготвяне на разтвора
Разтворете Едицин 1 g прах за инфузионен разтвор в 20 ml стерилна вода за инжекции. Един ml от приготвения разтвор съдържа 50 mg ванкомицин.

Вид на приготвения разтвор 
След разтваряне разтворът е бистър и безцветен до жълтеникаво кафяв без видими частици.
За условията на съхранение на приготвения лекарствен продукт, вижте точка 6.3.

Приготвяне на крайния разреден инфузионен разтвор 
Приготвените разтвори, съдържащи 50 те/т! ванкомицин трябва да разредят  допълнително.

Подходящи разредители са:
5% глюкоза за инжекции или
0,9% натриев хлорид за инжекции или
5% глюкоза за инжекции с 0,9% натриев хлорид за инжекции.

Интермитентна инфузия'.
Приготвеният разтвор, съдържащ 1000 mg ванкомицин (50 mg/ml), трябва да се разреди допълнително с поне 200 ml разредител (до 5 mg/ml).
Концентрацията на ванкомицин в инфуз йонния разтвор не трябва да превишава 5 mg/ml. Желаната доза трябва да се прилага бавно интравенозно със скорост не по-висока от 10 mg/минута, за поне 60 минути или дори повече.

Продължителна инфузия:
Използва се само ако лечението с интермитентна инфузия не е възможно. Разредете 1000 mg до 2000 mg от разтворения ванкомицин в достатъчно количество от горния разредител и го приложете под формата на капкова инфузия, така че пациентът да получи предписаната дневна доза за 24 часа.

Вид на разредения разтвор
След разреждане разтворът е бистър и безцветен без видими частици.

За условията на съхранение на разредения лекарствен продукт, вижте точка 6.3.

Преди разтваряне приготвените и разредени разтвори трябва да се проверяват визуално за частици и промяна в цвета. Трябва да се използва само бистрият и безцветен разтвор без никакви частици.

Изхвърляне
Флаконите са само за еднократна употреба. Неизползваните лекарствени продукти трябва да се изхвърлят.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Lek Pharmaceuticals d.d.
Verovgkova 57,1526 Ljubljana, Словения

8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

20060626 г

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Първо РУ: 08.11.2006
Подновяване на РУ: 07.03.2012

10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

03/2015

Последна редакция Петък, 27 Декември 2019 22:29
eXTReMe Tracker