Vancocin CP powd. inf. 1 g x 10/Ванкоцин
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Vancocin CP powd. inf. 1 g x 10/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ванкоцин CP 1 g прах за инфузионен разтвор
Vancocin CP 1 g powder for solution for infusion
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
В един флакон се съдържа 1 g лиофилизиран Ванкомицин (Vancomycin) като Ванкомицинов хидрохлорид (Vancomycin hydrochloride).
За пълния списък на помощните вещества, виж т.6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Vancocin CP powd. inf. 1 g x 10/
Прах за инфузионен разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Парентерално приложение:
Ванкоцин CP е показан при потенциално животозастрашаващи инфекции, които не могат да бъдат лекувани с други ефективни, по-малко токсични антибиотици, включително пеницилин и цефалоспорини.
Ванкоцин CP е ефективен при лечението на тежки стафилококови инфекции при пациенти, при които не може да се прилага или не отговарят на пеницилин или цефалоспорини, или които имат стафилококова инфекция с резистентност към други антибиотици. Използва се за лечение на ендокардити и за профилактика на ендокардити при рискови пациенти, вследствие на стоматологична или хирургична намеса.
Ефективността му е отчетена при други инфекции, дължащи се на стафилококи, включващи остеомиелит, пневмония, септицемия и инфекции на меките тъкани.
Перорално приложение:
За лечение на специфични чревни инфекции, като:
псевдомембранозен колит - свързан с приложението на антибиотици, както и причинен от Clostridium defficile.
стафилококов ентероколит
Парентералното приложение при тези показания не е ефективно
4.2 Дозировка и начин на приложение
Концентрации от 10 mg/ml и скорост на инфузията до 10 mg/ml, могат да бъдат приложени при определени пациенти с необходимост от ограничение на течностите, но тези концентрации могат да увеличат риска от свързани с инфузията усложнения.
Възрастни:
Обичайната дневна доза за интравенозно приложение при пациенти с нормална бъбречна функция е 2 g разделена или като 500 mg на всеки 6 часа, или 1 g на всеки 12 часа. Скоростта на инфузията не трябва да надвишава 10 mg/ml или да се прилага за 60 минути или по-дълго.
Други фактори, свързани с пациента като възраст, затлъстяване, могат да изискват промяна в обичайната венозна доза. Максималната дневна доза е 4g Ванкоцин СР.
Деца:
Обичайното дозиране е 10 mg/kg за доза на всеки 6 часа. Всяка доза трябва да се въвежда за над 60 минути.
Бебета и новородени:
Новородените имат по-голям обем на разпределение и недоразвита бъбречна функция; поради което указанията за дозиране се различават от тези препоръчителни за деца и възрастни. Едното приложение е начална доза от 15 mg/kg, последвана от 10 mg/kg на всеки 12 часа за новородени в първата седмица от живота и на всеки 8 часа след това до едногодишна възраст. Всяка доза трябва да бъде прилагана за над 60 минути. Другата препоръка за дозиране се основава на постконцепционната или постнатална възраст. Една дозова номограма за дозиране на Ванкомицин при новородени е показана в долната таблица.
Указания за дозиране на Ванкомицин при новородени
a РСА = постконцепционната възраст (гестационнзта възраст при раждането плюс хронологичната възраст)
b Ако серумната концентрация на креатинина е > 1.2 т^с11, използвай начална доза от 15 mg/к§, на всеки 12 часа.
c Серумната концентрация на креатинина не се използва за определяне на дозирането при този тип пациенти, поради липса на надеждност или поради липса на информация.
При тези пациенти е препоръчително стриктно проследяване на серумните концентрации на Ванкомицин.
Пациенти с увредена бъбречна функция и пациенти в напреднала възраст
При пациенти с увредена бъбречна функция трябва да се адаптира дозата. За определяне дозата на Ванкомицин при тази група пациенти може да се използва серумния креатинин. При пациенти в напреднала възраст, Ванкомицин има по-нисък клирънс и по-голям обем на разпределение. При преждевременно родените и при пациентите в напреднала възраст, по-голямо намаление от очакваното може да е необходимо, поради намалената бъбречна функция. Серумните концентрации на ванкомицин трябва периодично да бъдат проследявани. Таблицата, която следва дава връзката между клирънса на креатинина и дозата на Ванкомицин.
Таблица за дозиране на Ванкоцин СР при пациенти с увредена бъбречна функция
| Клирънс на креатинина ml/min | Доза на Ванкоцин mg/24h |
| 100 | 1,545 |
| 90 | 1,390 |
| 80 | 1,235 |
| 70 | 1,080 |
| 60 | 925 |
| 50 | 770 |
| 40 | 620 |
| 30 | 465 |
| 20 | 310 |
| 10 | 155 |
Този начин на дозиране е неприложим при пациенти на диализа с липса на бъбречна функция. При такива пациенти трябва да се приложи начална доза от 15 mg/kg т.т. за бързо получаване на терапевтични серумни концентрации, като необходимата доза за поддържане на постоянни нива е 1,.9 mg/kg/24 часа. При пациенти с изразено бъбречно увреждане е по-подходящо да се прилагат поддържащите дози от 250 mg до 1000 mg веднъж на няколко дни, отколкото всеки ден. При анурия се препоръчва една доза от 1 g на всеки 7 до 10 дни.
При възрастни пациенти с ентероколит обикновено се прилагат 500 - 2 g Ванкомицин дневно, разделено на 3 - 4 приема. Препоръчваната доза за деца е 40 mg/kg телесно тегло на ден, разделени на 3 - 4 приема. Препоръчваната доза за деца е 40 mg/kg телесно тегло на ден, разделени на 3 - 4 приема. Не трябва да се превишава дневна доза от 2 g. Съдържанието на флакона с 1 g се разрежда с вода. Пациентът може да изпие съдържимото на части или да се приложи със стомашна сонда. При приготвянето на разтвора могат да се добавят коректори на вкуса.
Курсът на лечение на ентероколит с перорално приложение на Ванкомицин е 7 - 10 дни.
Ванкомицин хидрохлорид е стабилен в следните разтвори:
- Декстран 6 % в NaCl 0.9 %
- Декстроза 5-10 %
- разтвор на Ringer - lactate,
- натриев бикарбонат 3,75 %
- NaCl 0.9 %
- натриев лактат 1/6 M
4.3 Противопоказания/Vancocin CP powd. inf. 1 g x 10/
Свръхчувствителност към активната съставка (Ванкомицин хидрохлорид)
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Специални предупреждения:
Бързото въвеждане на Ванкомицин (напр. за няколко минути) може да бъде свързано със силно изразена хипотония и рядко със сърдечен арест. Ванкоцин СР трябва да бъде прилаган разтворен, в продължение на не по-малко от 60 минути, за да се избегнат реакциите свързани с бързото вливане. Спирането на инфузията обикновено води до бързо прекъсване на тези реакции.
При някои пациенти може да се прояви ототоксичност. Тя може да бъде преходна или перманентна. Съобщавана е предимно при пациенти, на които са прилагани ексцесивни дози Ванкомицин, имали са предхождаща загуба на слуха, или са получавали едновременно и други ототоксични лекарства (други аминогликозиди например).
Ванкоцин СР трябва да се прилага с внимание при пациенти с алергия към теикопланин, тъй като са докладвани реакции на кръстосана свръхчувствителност между Ванкомицин и теикопланин.
Употреба в гериатрията:
Клиничните изпитвания на Ванкомицин за перорално приложение не включват достатъчен брой пациенти над 65 годишна възраст, за да може да се определи дали тази група пациенти реагира различно от младите пациенти. В други клинични проучвания не е открита разлика в отговора между възрастни и млади пациенти Като цяло, дозата трябва да се определя по-внимателно. Обикновено се започва с минимална доза, поради по-честото наличие на друго заболяване и друго медикаментозно лечение, както и по-често наблюдаваните нарушени функции на бъбреците, черния дроб и сърце.
Докладвани са клинично значими серум ни концентрации при някои пациенти, които са приемали многократна доза Ванкоцин СР за лечение на активен псевдомембранозен колит причинен от C.difficle. Поради тази причина в някои случаи се налага мониториране на серумните концентрации, например при пациенти с бъбречна недостатъчност и/или колит. При някои пациенти с възпалителни заболявания на чревната лигавица може да има значителна системна абсорбция на Ванкомицин и поради това риск от развитие на нежелани лекарствени реакции свързани с парентерално приложение на Ванкомицин. Рискът се увеличава при наличие на бъбречни нарушения. Трябва да се отбележи, че общият системен клирънс е намален при възрастни.
Предпазни мерки:
Кръвни изследвания и бъбречни тестове:
при пациенти, получаващи интравенозно Ванкомицин трябва периодично да бъдат проследявани кръвната картина и бъбречната функция.
Бъбречна недостатъчност:
Ванкоцин СР трябва да се прилага с внимание при пациенти с бъбречна недостатъчност, поради значително увеличения риск от токсичност, свързан с високите, за продължително време концентрации в кръвта. Дозата трябва да бъде адаптирана при пациенти с бъбречна дисфункция (виж т.4.2. "Дозировка и начин на приложение").
Екстравазация:
Ванкомицин е силно дразнещ и излизането извън съда може да причини некроза на тъканите. Може да възникне тромбофлебит, но тази възможност може да се намали чрез бавна скорост на инфузия на разреден разтвор (2,5 до 5 g/L) и чрез промяна на мястото на инфузия.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Едновременното приложение на интравенозен ванкомицин и анестетици е свързано с еритема и хистамино-подобно зачервяване, и с анафилактоидни реакции. Приложението на Ванкомицин 1 час преди въвеждане на анестетика води до намаляване на тези случаи. Съвместната и/или последователна системна или локална употреба на други потенциално ототоксични и/или нефротоксични лекарствени продукти, изисква внимателно проследяване.
Няма данни за лекарствени взаимодействия на Ванкомицин при орално приложение. Поради възможна системна абсорбция, пациенти с тежка бъбречна недостатъчност и тежък колит, вкл. C.difficle индуциран псевдомембранозен колит. Могат да бъдат рискови за взаимодействия, които в други случаи могат да се наблюдават само след парентерално приложение.
Някои антибиотици могат в редки случаи да намалят ефекта на оралните контрацептиви чрез намеса в бактериалната хидролиза на стероидните конюгати в червата и по този начин повлиява реабсорбция на несвързваните стероиди. Така плазмените нива на активните стероиди може да намалеят. Това необичайно взаимодействие може да се прояви при жени с висока секреция на стероидни конюгати чрез жлъчката.
4.6 Бременност и кърмене
Безопасността на Ванкомицин за употреба по време на бременност при хора не е установена. Оценката на експериментални проучвания при животни не показва директни или индиректни увреждащи плода ефекти във връзка с развитието на ембриона или фетуса, гестационния период и пери- и постнаталното развитие.
Не е известно дали Ванкомицин повлиява репродуктивната способност. Потенциалният ототоксичен и нефротоксичен ефект на Ванкомицин върху бебета е оценяван, когато продукта е прилаган при бременни жени. Ванкомицин е открит в кръв от пъпната връв. Не е отбелязана сензорна загуба на слуха или нефротоксичност, приписвана на Ванкомицин. Тъй като броят на лекуваните пациенти в това проучване е ограничен, не се знае дали Ванкомицин причинява вреда на фетуса. Ванкомицин трябва да се прилага на бременни жени само, ако има явна нужда.
Ванкомицин се екскретира в кърмата. Необходимо е внимание, когато продуктът се прилага на кърмещи жени.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са известни
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Vancocin CP powd. inf. 1 g x 10/
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Важно:
При пациенти с възпалителни чревни заболявания, клинично значима серумна концентрация може да се наблюдава дори и след перорално приложение, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция. В тези случаи се наблюдават нежелани лекарствени реакции, подобни на тези след парентерално приложение.
Нежелани лекарствени реакции след парентерално приложение: Нечести (>1/1000 до <1/100)
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Анафилактоидни реакции
Сърдечни нарушения:
Сърдечен арест, зачервяване, хипотония, шок Тези нежелани лекарствени реакции най-вече се свързват с бързо вливане.
Стомашно-чревни нарушения:
Гадене, псевдомембранозен колит
Нарушения на кръвта и лимфната система:
Агранулоцитоза, еозинофилия, тромбоцитопения, неутропения (започва 1 седмица след първото венозно приложение; след прекратяване на приложението е бързо обратима).
Редки (>1/10000 до <1/1000)
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
Интерстициален нефрит, нарушени функционални бъбречни проби, бъбречна недостатъчност.
При пациенти с анамнеза за бъбречна дисфункция или които са получавали аминогликозиди заедно с Ванкоцин СР, бъбречната функция трябва да бъде редовно наблюдавана и дозата съобразена с бъбречната дисфункция. В тези случаи е показано мониториране на серумните концентрации на Ванкомицин по време на лечението.
При повечето пациенти след прекратяване на лечението се наблюдава азотемия.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Ексфолиативен дерматит, реакции на свръхчувствителност, линеарна IgA булозна дерматоза, пруритус, обрив, синдром на "червения човек", синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза, уртикария, васкулит.
Нарушения на ухото и лабиринта:
Загуба на слуха, ототоксичност. Предпоставка за развитието на тези нежелани лекарствени реакции са съществуваща анамнеза за бъбречни заболявания, както и комедикация с други ототоксични лекарствени средства. Рядко се наблюдават шум в ушите, виене на свят, замаяност.
Обши нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Тръпки, некроза и болка на мястото на приложение, лекарствена треска, тромбофлебит.
През или скоро след бързата инфузия на Ванкомицин, пациентът може да развие анафилактоидни реакции. Бързото приложение може също да причини синдрома на "червения човек", зачервяване на горната част на тялото или болка и мускулен спазъм в областта на гърдите и гърба. Тези реакции обикновено отзвучават за около 20 минути след прекратяване на инфузията, но могат и да персистират няколко часа.
4.9 Предозиране
Лечение:
Препоръчват се поддържащи мерки с поддържане на гломерулната филтрация. Ванкомицин се извлича малко от кръвта чрез диализа. Съобщавано е, че хемофилтрацията и хемоперфузията с полисулфонова смола може да доведе до увеличен клирънс на Vancomycin.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Трицикличен гликопептиден антибиотик
АТС код: J01XA01
Получава се от Streptomyces orientalis. Бактерицидното действие на Ванкомицин се дължи основно на потискане на биосинтезата на клетъчната стена. Той може да промени пропускливостта на мембраните на бактериалната клетка и РНК синтеза. Няма кръстосана резистентност между Ванкомицин и други класове антибиотици.
In vitro Ванкомицин е общо активен срещу Грам-положителни микроорганизми включително: Staphylococcus aureus и Staphylococcus epidermidis (включително хетерогенни метицилин резистентни щамове, Streptococcus pyogenes, Streptococcus pneumoniae (включително пеницилин резистентни щамове), Streptococcus agalactiae, от групата viridans, Streptococcus bovis, и enterococci (напр. Enterococcus faecalis); Clostridium difficile (напр. токсигенни щамове водещи до псевдомембранозен ентероколит) и дифтероиди. Други микроорганизми, които са чувствителни Ванкомицин in vitro включват Listeria monocytogenes, видове Actinomyces, видове Clostridium и видове Bacillus.
In vitro резистентност на Ванкомицин са показали някои изолати на ентерококи и стафилококи. Комбинацията от Ванкомицин и аминогликозид действа синергично in vitro срещу много щамове от S. aureus, неентерококова група D стрептококи, ентерококи, и видове Streptococcus (от група viridans)
Ванкомицин не е активен in vitro срещу Грам-отрицателни бацили, микобактерии или гъби.
5.2 Фармакокинетични свойства
Ванкомицин се прилага интравенозно за лечение на системни инфекции.
При хора с нормална бъбречна функция, многократна венозна доза от 1 g Ванкомицин (15 mg/kg) в инфузия за повече от 60 минути води до средни плазмени концентрации от около 63 mg/L веднага след приключване на инфузията, средни плазмени концентрации приблизително 23 mg/L два часа след инфузията и средни плазмени концентрации приблизително 8 mg/L 11 часа след инфузията. Многократна доза от 500 mg в инфузията за повече от 30 минути води до средни плазмени концентрации от около 49 mg/L при приключване на инфузията, средни плазмени концентрации от около 19 mg/L 2 часа след инфузията и средни плазмени концентрации от около 10 mg/L 6 часа след инфузията. Плазмените концентрации по време на многократното дозиране са подобни на тези след еднократна доза.
Средният елиминационен полуживот на Ванкомицин от плазмата е 4 до 6 часа при пациенти с нормална бъбречна функция. Около 75 % от приетата доза се отделя в урината чрез гломерулна филтрация в първите 24 часа. Средният плазмен клирънс е около 0,058 L/kg/h, а средният бъбречен клирънс е около 0,048 L/kg/h. Бъбречният клирънс за ванкомицин е постоянен и представлява 70 % до 80 % от елиминирането на ванкомицин. Обемът на разпределение варира от 0,3 до 0,43 L/kg. Няма явен метаболизъм, свързва се 55 % с протеините измерено чрез ултрафилтрация при серумни нива на ванкомицин от 10 до 100 mg/l.
След интравенозно приложение на Ванкомицин хидрохлорид, инхибиращи концентрации се откриват в плеврална, перикардна, асцитна течност и синовиална та течност, както и в урината и перитонеалната течност. Ванкомицин навлиза трудно в цереброспиналната течност, ако мозъчните обвивки са възпалени.
Нарушенията в бъбречната функция забавят отделянето на Ванкомицин. При пациенти с липсваща бъбречна функция средния елиминационен полуживот е 7,5 дни.
Общия системен и бъбречен клирънс може да бъде намален при възрастни хора поради естественото намаляване на гломерулната филтрация.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При стандартни лабораторни тестове не е открит мутагенен потенциал на Ванкомицин. Проучванията за тератогенност при животни не са показали доказателства за вреда върху фетуса, причинена от Ванкомицин.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ванкомицин СР не съдържа помощни вещества.
Във флакона се съдържа само лиофилизиран Ванкомицин хидрохлорид.
6.2 Несъвместимости
Ванкомицин разтвор има ниско рН, което може да предизвика физична или химична нестабилност, когато се смеси с други съединения. Смесването с алкални разтвори трябва да се избягва.
Смесите от Ванкомицин разтвор и β-лактамни антибиотици са физически несъвместими. Вероятността за преципитиране се увеличава с по-високите концентрации на Ванкомицин. Препоръчително е адекватно промиване на интравенозните линии между приложенията на тези антибиотици. Също препоръчително е Ванкомицин да се разтвори до 5 mg/ml или по-малко. Въпреки че, интравитреалното инжектиране не е приет начин на приложение за Ванкомицин, е докладвана преципитация след интравитреалното инжектиране на Ванкомицин и цефтазидим по повод ендофталмит като са използвани различни спринцовки и игли. Преципитатите се разнасят постепенно, с пълно почистване на витреалната кухина и подобрение на зрителната острота, за период над 2 месеца.
6.3 Срок на годност
3 години.
След разтваряне за парентерално приложение - 24 часа.
След разтваряне за перорално приложение - 4 дни при съхранение в хладилник.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25° С.
След разтваряне:
Може да се съхранява в хладилник (2-8 °С) за 24 часа.
Преди прилагане, парентералните лекарствени форми трябва да се изследват визуално за неразтворени частици и промени в цвета, когато разтворът или опаковката позволяват това.
6.5 Данни за опаковката
Тип II прозрачна, стъклена ампула, съдържаща лиофилизиран Ванкомицин 1 g : 20 ml. В една опаковка се съдържат съответно десет флакона Ванкоцин с листовка за пациента.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Разтваряне за парентерално приложение:
В момента на използване се добавя 20 ml вода за инжекции към един флакон Ванкоцин 1 g. Флакони, разтворени по този начин, разтвор с концентрация 50 mg/ml.
ТРЯБВА ДА СЕ РАЗРЕДИ ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРЕДИ ПРИЛОЖЕНИЕ!
1. Интермитентна инфузия - полученият разтвор съдържащ 1 % ванкомицин, трябва да се разреди с 200 ml разтворител. Натриев хлорид за интравенозна инфузия ВР или 5 % Декстроза за интравенозна инфузия ВР са подходящи. Желаната доза трябва да бъде приложена чрез интравенозна инфузия за период най-малко 60 минути. Ако инфузията завърши по-бързо от 60 минути или в по-високи концентрации, има възможност от индуциране на хипотония и тромбофлебит. Бързото вливане може да предизвика също зачервяване на лицето и временен обрив по врата и раменете.
2. Продължителна инфузия - трябва да се използва само когато интермитентната инфузия не е възможна. 1 — 2 g Ванкоцин трябва да се разредят с достатъчно количество Натриев хлорид за интравенозна инфузия ВР или 5 % Декстроза интравенозна инфузия ВР до получаване на желаната дневна доза, която се прилага бавно, венозно за период от 24 часа.
3. Перорално приложение - парентералните форми могат да се прилагта перорално за лечение на свързан с антибактериалната терапия псевдомембранозен колит, причинен от С.сИгТгсПе и при стафилококов ентероколит. Парентерално приложен Ванкомицин самостоятелно не е доказал полза при тези показания. Ванкомицин приложен перорално не е ефективен при други типове инфекции. Подходящата доза трябва да се разтвори в 30 ml вода и да бъде дадена на пациента да пие, или да бъде приложена посредством назогастрална сонда. Обичайните сиропи за подобряване на вкуса могат да бъдат добавени към разтвора.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
"Чайкафарма Висококачествените Лекарства" АД
гр. София 1172 , "Г. М. Димитров" № 1, България
тел: +359 2 962 54 54
факс: +359 2 9603 703
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
II-11693/ 24.10.2005
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Дата на първо разрешаване 15.06.1993
Дата на първо разрешаване/подновяване на разрешението за употреба - 24.10.2005
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Април, 2010
