КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Xalatan drops eye 50 mcg/ml - 2,5 ml/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
КСАЛАТАН 50 микрограма/ml капки за очи, разтвор
XALATAN 50 micrograms/ml eye drops, solution
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
100 ml капки за очи, разтвор съдържат 0,005 % латанопрост (latanoprost). Една капка съдържа около 1,5 микрограма латанопрост.
Помощни вещества: бензалкониев хлорид 0,02% е включен като консервант.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Xalatan drops eye 50 mcg/ml - 2,5 ml/
Капки за очи, разтвор
Разтворът е прозрачна безцветна течност.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Намаляване на повишено вътреочно налягане при пациенти с откритоъгьлна глаукома и очна хипертония.
Намаляване на повишено вътреочно налягане при педиатрични пациенти с повишено вътреочно налягане и глаукома в детска възраст.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Препоръчителна дозировка за възрастни (включително пациенти в напреднала възраст):
Препоръчителното лечение е една капка в засегнатото око (очи) веднъж дневно. Оптимален ефект се постига, ако КСАЛАТАН се прилага вечер.
КСАЛАТАН не трябва да се прилага повече от един път дневно, тъй като е доказано, че по-честото приложение намалява ефекта на понижаване на вътреочното налягане.
Ако бъде пропусната доза, лечението следва да продължи нормално, с приложение на следващата доза.
Както при всички капки за очи, за да се намали възможната системна абсорбция се препоръчва лакрималния сак да бъде притиснат за една минута във вътрешния ъгъл на окото (точково затваряне). Това трябва да се направи веднага след приложение на всяка капка.
Контактните лещи трябва да се свалят преди приложение на капките за очи и могат да се поставят отново след 15 минути.
Ако се употребява повече от един лекарствен продукт за локално приложение в очите, лекарствените продукти трябва да бъдат прилагани през интервал от минимум пет минути.
Педиатрична популация
КСАЛАТАН капки за очи може да се прилага при педиатрични пациенти със същата дозировка, както при възрастни. Липсват данни при недоносени деца (родени преди 36 гестационна седмица). Данните при възрастовата група < 1 година (4 пациенти) са ограничени (вж. точка 5.1).
4.3 Противопоказания/Xalatan drops eye 50 mcg/ml - 2,5 ml/
Анамнеза за свръхчувствителност към латанопрост или към някое от помощните вещества в състава на КСАЛАТАН.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
КСАЛАТАН може постепенно да предизвика промяна в цвета на окото чрез увеличаване на количеството на кафявия пигмент в ириса. Преди назначаване на лечението пациентите трябва да бъдат информирани за възможността от постоянна промяна на цвета на окото. Едностранното лечение може да доведе до трайна хетерохромия.
Тази промяна в цвета на очите е била наблюдавана предимно при пациенти със смесен цвят на ирисите, т.е. синьо-кафяв, сиво-кафяв, жълто-кафяв и зелено-кафяв. В проучвания с латанопрост, началото на промяната настъпва обикновено в рамките на първите 8 месеца от лечението, рядко през втората или третата година и не е наблюдавано след четвъртата година от лечението. Степента на прогресия на пигментация на ириса намалява с времето и се стабилизира за пет години. Ефектът на увеличена пигментация след пет години не е оценен. В открито 5-годишно проучване за безопасността на латанопрост, 33% от пациентите са развили пигментация на ириса (вж. 4.8). Промяната в цвета на ириса в повечето случаи е лека и често не е наблюдавана клинично. Честотата при пациенти с ириси със смесен цвят варира от 7 до 85% с най-висока честота при жълто-кафявите ириси. Не е наблюдавана промяна при пациенти с хомогенно сини очи, а при пациенти с хомогенно сиви, зелени или кафяви очи промяната е наблюдавана рядко.
Промяната в цвета се дължи на повишено съдържание на меланин в меланоцитите на ирисната строма и не се дължи на увеличаване броя на меланоцитите. В типичните случаи кафявата пигментация около зеницата се разпространява концентрично към периферията на засегнатите очи, но целият ирис или части от него могат да станат по-кафеникави. Не е наблюдавано понататъшно увеличение на кафявия пигмент на ириса след спиране на лечението. Тя не е била свързана с някакъв симптом или патологични промени в клиничните проучвания, проведени досега.
Невусите или точиците върху ириса не се повлияват от лечението. В клинични проучвания не е наблюдавано натрупване на пигмент в трабекуларната мрежа или на други места в предната очна камера. Петгодишният клиничен опит показва, че увеличената пигментация на ириса няма никакво негативно клинично последствие и приложението на КСАЛАТАН може да бъде продължено, ако се появи пигментиране на ириса. Въпреки това пациентите трябва да бъдат редовно проследявани и ако клиничната ситуация го изисква, лечението с КСАЛАТАН може да бъде спряно.
Има ограничен опит с КСАЛАТАН при хронична закритоъгълна глаукома, откритоъгьлна глаукома при пациенти с псевдоафакия и при пигментна глаукома. Няма опит с КСАЛАТАН при възпалителна и неоваскуларна глаукома, възпалителни очни състояния или вродена глаукома. КСАЛАТАН няма или има минимален ефект върху зеницата, но липсва опит при острите пристъпи на закритоъгълна глаукома. Поради това се препоръчва повишено внимание при приложение на КСАЛАТАН при тези заболявания до натрупване на повече опит.
Има ограничени данни от проучвания за употребата на КСАЛАТАН през периоперативния период при операция на катаракта. КСАЛАТАН трябва да бъде използван внимателно при тези пациенти.
Съобщения за макулен едем (вж. 4.8) настъпил главно при пациенти с афакия, пациенти с псевдоафакия с разкъсана задна капсула на лещата или предно-камерни лещи, или при пациенти с известни рискови фактори за кистозен макулен едем (като диабетна ретинопатия и ретинална венозна оклузия). Препоръчва се повишено внимание при приложение на КСАЛАТАН при пациенти с афакия, пациенти с псевдоафакия с разкъсана задна капсула на лещата или предно-камерни лещи или при пациенти с известни рискови фактори за кистозен макулен едем.
При пациенти с известни предразполагащи рискови фактори за ирит/увеит КСАЛАТАН може да бъде използван внимателно.
Има ограничен опит при пациенти с астма, но има съобщения за случаи на обостряне на астма и/или диспнея през постмаркетинговото наблюдение. Следователно пациентите с астма трябва да бъдат лекувани внимателно до натрупването на достатъчно опит. Вж. също 4.8.
Наблюдавана е промяна в цвета на кожата около очите, като повечето съобщения са били при японски пациенти. Опитът до момента показва, че периорбиталната промяна в цвета на кожата не е трайна и в някои случаи е изчезнала с продължаване на лечението с КСАЛАТАН.
Латанопрост може постепенно да измени миглите и околоочния мъх (vellus) на третираното око и околоочните участъци; тези промени включват увеличаване на дължината, гъстотата, пигментацията, броя на миглите и косъмчетата и растеж на миглите в неправилна посока. Промените в миглите са обратими при прекратяване на лечението.
Педиатрична популация
Данните за ефикасност и безопасност при възрастовата група < 1 година (4 пациенти) са много ограничени (вж. точка 5.1). Липсват данни при недоносени деца (родени преди 36 гестационна седмица).
При деца от 0 до < 3 години, които страдат основно от първична вродена глаукома (Primary Congenital Glaucoma, PCG), хирургичното лечение (напр. трабекулотомия/гониотомия) остава лечение от първа линия.
Дългосрочната безопасност при деца все още не е установена.
КСАЛАТАН съдържа бензалкониев хлорид, който обикновено се използва като консервант в офталмологичните продукти. Има съобщения, че бензалкониевият хлорид причинява точковидна кератопатия и/или токсична улцеративна кератопатия, може да причини очно дразнене и е известно, че обезцветява меките контактни лещи. Изисква се внимателно проследяване при честа или продължителна употреба на КСАЛАТАН при пациенти със сухота в очите или при заболявания, при които роговицата е нарушена. Контактните лещи могат да абсорбират бензалкониевия хлорид и трябва да се свалят преди прилагане на КСАЛАТАН, но могат да се поставят отново след 15 минути (вж. точка 4.2 Дозировка и начин на приложение).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Липсват сигурни данни за взаимодействия с други лекарства.
Има съобщения за парадоксално повишение на вътреочното налягане вследствие едновременната офталмологична употреба на два простагландинови аналози. Поради това не се препоръчва употребата на два или повече простагландина, простагландинови аналози и простагландинови производни.
Педиатрична популация
Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Безопасността на този лекарствен продукт при употреба по време на бременност не е установена при хора. Той има потенциални рискови фармакологични ефекти по отношение на периода на бременността, на нероденото или новороденото дете. Поради това КСАЛАТАН не трябва да бъде използван по време на бременност.
Кърмене
Латанопрост и неговите метаболити могат да преминат в майчиното мляко и следователно КСАЛАТАН не трябва да бъде използван при кърмещи жени или кърменето трябва да бъде спряно.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Подобно на други очни препарати, приложението на очни капки може да предизвика временно замъгляване на зрението. Докато това не отмине, пациентите не трябва да шофират или работят с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Xalatan drops eye 50 mcg/ml - 2,5 ml/
Повечето нежелани реакции са свързани със зрителната система. В открито 5-годишно проучване за безопасността на латанопрост, 33% от пациентите са развили пигментация на ириса (вж. 4.4). Другите нежелани реакции свързани със зрението по принцип са преходни и възникват при приложение на дозата.
Нежеланите реакции са категоризирани по честота, както следва: много чести (> 1/10), чести (> 1/100, < 1/10), нечести (> 1/1 000, < 1/100), редки (> 1/10 000, < 1/1 000) и много редки (< 1/10 000). С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Нарушения на очите:
Много чести: увеличена пигментация на ириса; лека до средна конюктивална хиперемия при пациенти с очно дразнене (парене, усещане за „песъчинки", сърбеж, бодеж и усещане за чуждо
тяло); промени в миглите и околоочния мъх (увеличаване на дължината, гъстотата, пигментацията и броя) (повечето съобщения са при японски пациенти).
Чести: преходни точковидни епителни ерозии, най-често без симптоми; блефарит; болка в окото.
Нечести: едем на клепачите; сухота в очите; кератит; замъглено зрение; конюнктивит.
Редки: ирит/увеит (повечето съобщения са при пациенти със съпътстващи предразполагащи фактори), макулен едем; симптоматични едем и ерозии на корнеята; периорбитален едем; растеж на миглите в неправилна посока, което понякога води до очно дразнене; допълнителен ред мигли в отвора на мейбомиевите жлези (дистихиаза). С неизвестна честота: киста на ириса
Нарушения на нервната система:
Главоболие, замаяност.
Сърдечни нарушения:
Много чести: Влошаване на ангина пекторис при пациенти със съществуващо сърдечно заболяване.
С неизвестна честота: Палпитации.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:
Редки: астма, влошаване на астма и диспнея.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Нечести: кожен обрив.
Редки: Локализирана кожна реакция на клепачите; потъмняване на кожата на клепачите.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:
С неизвестна честота: Мускулна болка; ставна болка.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Много редки: Болка в гърдите.
Педиатрична популация
При две краткосрочни клинични изпитвания (< 12 седмици), включващи 93 (25 и 68) педиатрични пациенти, профилът на безопасност е подобен на този при възрастни и не са идентифицирани нови нежелани събития. Краткосрочните данни за безопасност при различните педиатрични подгрупи също са сходни (вж. точка 5.1). Нежелани събития, наблюдавани по-често в педиатричната популация, в сравнение с възрастни са: назофарингит и пирексия.
4.9 Предозиране
Освен очно дразнене и конюнктивна хиперемия не са известни никакви други очни нежелани реакции при предозиране на КСАЛАТАН.
Следната информация може да е от полза, ако КСАЛАТАН бъде погълнат случайно: Една бутилка съдържа 125 микрограма латанопрост. Повече от 90% се метаболизира при първо преминаване през черния дроб. Интравенозна инфузия на 3 микрограма/kg при здрави доброволци, довела до средна плазмена концентрация 200 пъти по-висока тази получавана при лечението, не е предизвикала симптоми, но доза от 5,5-10 микрограма/kg е предизвикала гадене, коремна болка, виене на свят, отпадналост, топли вълни и потене. При маймуни латанопрост е бил прилаган като интравенозна инфузия в дози до 500 микрограма/kg без сериозни ефекти върху сърдечно-съдовата система.
Интравенозното приложение на латанопрост при маймуни е било свързано с временна бронхоконстрикция. Въпреки това при пациенти с умерено тежка форма на бронхиална астма латанопрост не е предизвикал бронхоконстрикция при локално приложение върху очите в доза седем пъти по-голяма от терапевтичната доза КСАЛАТАН.
При предозиране на КСАЛАТАН лечението трябва да бъде симптоматично.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група (ATC код): S01EE01
Активното вещество латанопрост, аналог на простагландин F2α, е селективен простаноид-FP-рецепторен агонист, който понижава вътреочното налягане чрез засилване оттичането на вътреочна течност. Понижението на вътреочното налягане при хора започва три до четири часа след приложението, а максималният ефект се достига след осем до дванадесет часа. Понижението на налягането се запазва поне 24 часа.
Проучвания при животни и хора показва, че основният механизъм на действие е повишение на увеосклералния отток, въпреки че при хора се съобщава и за леко нарастване на капацитета на оттока (намалено съпротивление на оттока).
Първите проучвания са демонстрирали, че монотерапията с КСАЛАТАН е ефективна. Проведени са допълнителни клинични проучвания за изследване на комбинираното лечение. Те включват проучвания, които показват, че латанопрост е ефективен в комбинация с бета-блокери (тимолол). Краткосрочни проучвания (1 или 2 седмици) показват, че ефектът на латанопрост в комбинация с адренергични агонисти (дипивалил епинефрин), перорални инхибитори на карбоанхидразата (ацетазоламид) е адитивен и поне отчасти адитивен в комбинация с холинергици (пилокарпин).
Клинични проучвания са показали, че латанопрост няма сигнификантен ефект върху продукцията на вътреочна течност. Латанопрост изглежда няма ефект върху кръвно-преднокамерната вътреочна бариера.
Приложен в терапевтични дози и според проучвания при маймуни латанопрост няма или има незначителен ефект върху вътреочното кръвообращение. Въпреки това при локално лечение може да настъпи лека до умерена конюнктивна или еписклерна хиперемия.
Хроничното лечение с латанопрост на очите при маймуни след екстракапсуларна екстракция на лещите не засяга кръвоносните съдове на ретината, определено с помощта на флуоресцинова ангиография.
При краткосрочно лечение латанопрост не е причинил излив на флуоресцин в задния очен сегмент на очите при пациенти с псевдофакия.
Установено е, че в терапевтични дози латанопрост няма сигнификантни фармакологични ефекти върху сърдечно-съдовата или дихателна система.
Педиатрична популация
Ефикасността на латанопрост при педиатрични пациенти < 18 години е установена по време на 12-седмично двойно-сляпо клинично проучване на латанопрост, сравнен с тимолол при 107 пациенти, диагностицирани с повишено вътреочно налягане и глаукома при деца. Изискването за новородени е било да са родени поне след 36 гестационна седмица. На пациентите е прилаган или латанопрост 0,005% веднъж дневно, или тимолол 0,5% (или по избор 0,25% при пациенти под 3 години) два пъти дневно. Първичната крайна точка за ефикасност е средното понижение на вътреочното налягане (BOH) спрямо началната стойност през седмица 12 от проучването. Средното понижение на ВОН при групите, получавали латанопрост и тимолол е сходно. При всички възрастови групи, включени в проучването (0 до < 3 години, 3 до < 12 години и между 12 и 18 години), средното понижение на ВОН през седмица 12 на групата, лекувана с латанопрост е сходна с тази при групата, лекувана с тимолол. Въпреки това, данните за ефикасност при възрастовата група от 0 до < 3 години се базират само на 13 пациенти, лекувани с латанопрост, а при 4-мата пациенти, представящи групата от 0
до <1 година не се наблюдава значима ефикасност по време на клиничното педиатрично проучване. Липсват данни при недоносени деца (родени преди 36 гестационна седмица).
Понижението в стойностите на ВОН при пациентите в подгрупата с първична вродена/инфантилна глаукома (PCG) е сходно при подгрупата, лекувана с латанопрост и тази лекувана с тимолол. Резултатите на подгрупата с не-първична вродена глаукома (non-PCG) (напр. ювенилна откритоъгълна глаукома, афакична глаукома) са сходни с тези на подгрупата с първична вродена глаукома.
Ефектът върху ВОН се наблюдава след първата седмица от лечението и се поддържа през 12-седмичния период на проучването, също както при възрастни.
Таблица: понижение на ВОН (mmHg) на 12-та седмица по група, получаваща активно лечение и първоначална диагноза__
СГ: стандартна грешка.
+ изчисления, коригирани въз основа на ковариационен анализ (ANCOVA)
5.2 Фармакокинетични свойства
Латанопрост (молекулно тегло 432,58) е изопропилестерен лекарствен прекурсор, който не е активен сам по себе си, но става биологично активен след хидролиза до киселината на латанопрост.
Лекарственият прекурсор се абсорбира добре през корнеята и цялото количество лекарство, което навлиза във вътреочната течност, се хидролизира при преминаване през корнеята.
Проучвания при хора сочат, че след локално приложение максимални концентрации във вътреочната течност се достигат след приблизително два часа. След локално приложение при маймуни латанопрост се разпределя главно в предната очна камера, конюнктивата и клепачите. Само минимални количества от лекарството достигат до задния очен сегмент.
Киселината на латанопрост на практика не се метаболизира в окото. Основният метаболизъм протича в черния дроб. Плазменото време на полуелиминиране при хора е 17 минути. Основните метаболити, 1,2-динор- и 1,2,3,4-тетранор метаболитите, нямат или имат слаба биологична активност при проучвания с животни и се елиминират главно с урината.
Педиатрична популация
Открито фармакокинетично проучване на плазмените концентрации на киселината на латанопрост е проведено при 22 възрастни и 25 педиатрични пациенти (от новородени до < 18 години) с очна хипертензия и глаукома. При всички възрастови групи е прилаган латанопрост 0,005%, по една капка дневно във всяко око, в продължение на минимум 2 седмици. Системната експозиция на киселината на латанопрост е приблизително 2 пъти по-висока при възрастовата група между 3 и < 12 години и 6 пъти по-висока при деца < 3 години в сравнение с възрастни, но се поддържат широки граници на безопасност по отношение на системни нежелани реакции (вж. точка 4.9). Медианата на времето за достигане на пикова плазмена концентрация е 5 минути след приложение при всички възрастови групи. Медианата на плазмения елиминационен полуживот е кратка (< 20 минути) и е сходна при педиатрични пациенти и възрастни, и не се наблюдава кумулиране на киселината на латанопрост в системното кръвообръщение при стационарно състояние.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Както очната, така и системната токсичност на латанопрост са проучени при различни животински видове. Като цяло, латанопрост се понася добре и има граница на безопасност с фактор минимум 1 000 между терапевтичната локална доза и системната токсичност. Интравенозното приложение на големи дози латанопрост, около 100 пъти терапевтичната доза/kg телесно тегло, при неанестезирани маймуни е довело до ускоряване на дихателната честота, вероятно дължащо се на краткотрайната бронхоконстрикция. При проучвания с животни латанопрост не е показал наличие на сенсибилизиращи свойства.
Не са били наблюдавани токсични ефекти с дневни дози до 100 микрограма/око при зайци или маймуни (терапевтичната доза е около 1,5 микрограма/око дневно). При маймуни, обаче, латанопрост е предизвикал увеличена пигментация на ириса.
Механизмът на увеличаване на пигментацията изглежда е стимулиране на производството на меланин в меланоцитите на ириса без да са наблюдавани пролиферативни промени. Промяната в цвета на ириса може да бъде трайна.
Проучвания за хронична очна токсичност установяват, че приложението на латанопрост в дневна доза от 6 микрограма/око е предизвикало увеличаване на очния отвор. Този ефект е обратим и настъпва при дози, надвишаващи клиничното ниво на дозиране. Той не е бил наблюдаван при хора.
Латанопрост е показал отрицателни резултати при тестовете за обратна мутация при бактерии, теста за генна мутация при миши лимфом и мишия микронуклеарен тест. In vitro са наблюдавани хромозомни аномалии при човешки лимфоцити. Подобни ефекти се отбелязват при простагландин F2α, естествено съществуващ простагландин, което сочи, че този ефект е присъщ на класа.
Допълнителните проучвания за мутагенност с непланирана синтеза на ДНК in vitro/in vivo при плъхове са били отрицателни и сочат, че латанопрост няма мутагенна токсичност. Проучванията за карциногенност при мишки и плъхове са били негативни.
В експерименти с животни латанопрост не е показал ефект върху мъжката или женска плодовитост. В ембриотоксични проучвания при плъхове не е била наблюдавана ембриотоксичност при интравенозни дози (от 5,50 и 250 микрограма/kg дневно) латанопрост. При зайци, обаче, дневни дози от 5 микрограма/kg и повече са довели до ембриолетални ефекти.
Дневната доза от 5 микрограма/kg (около 100 пъти по-голяма от терапевтичната доза) е причинила сигнификантна ембриофетална токсичност, характеризираща се с повишена честота на късната резорбция и аборт, както и по-ниско фетално тегло.
Не е установен тератогенен потенциал.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Натриев хлорид
Бензалкониев хлорид
Натриев дихидрогенфосфат монохидрат
Динатриев фосфат, безводен
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Проучвания in vitro са показали, че при смесване на КСАЛАТАН с очни капки, съдържащи тиомерсал, настъпва преципитация. При употреба на такива лекарства очните капки трябва да бъдат прилагани през интервал от минимум пет минути.
6.3 Срок на годност
Преди първо отваряне: 3 години за флакона с капкомер с прозрачна защитна външна капачка и бяла вътрешна завинтваща се капачка 2 години за флакона с капкомер с бяла завинтваща се капачка и защитен пръстен
След първо отваряне на флакона: 4 седмици (за двата вида флакон с капкомер).
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява в хладилник (2°С - 8°С).
Съхранявайте бутилката в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
След първо отваряне на бутилката: да се съхранява при температура под 25°С и да се употреби в рамките на 4 седмици.
6.5 Данни за опаковката
Полиетиленов флакон с капкомер (5 ml) със завинтваща се капачка и защитна външна полиетиленова капачка или завинтваща се капачка и защитен пръстен.
Всеки флакон с капкомер съдържа 2,5 ml разтвор за очни капки, съответстващи на около 80 капки разтвор.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Pfizer Enterprises SARL Rond-point du Kirchberg 51, Avenue J.F. Kennedy L-1855 Luxembourg Люксембург
8. НОМЕР HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9900241
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
първо разрешаване: 06/08/1999 подновяване: 04/08/2010
