КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Vikolus 20, 40, 60, 80 mg capsules hard/
1. ИМЕ HА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ВИКОЛУС 20 mg твърди капсули VIKOLUS 20 mg capsules, hard
ВИКОЛУС 40 mg твърди капсули VIKOLUS 40 mg capsules, hard
ВИКОЛУС 60 mg твърди капсули VIKOLUS 60 mg capsules, hard'
ВИКОЛУС 80 mg твърди капсули VIKOLUS 80 mg capsules, hard
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка твърда капсула съдържа зипразидон хидрохлорид (ziprasidone hydrochloride), еквивалентен на 20 mg. 40 mg, 60 mg или 80 mg зипразидон (ziprasidone).
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Vikolus 20, 40, 60, 80 mg capsules hard/
Твърда капсула
Виколус 20 mg твърда желатинова капсула № 4 е бяло тяло и синьо капаче
Виколус 40 mg твърда желатинова капсула № 4 със синьо тяло и синьо капаче
Виколус 60 mg твърда желатинова капсула № 3 с бяло тяло и бяло капаче
Виколус 80 mg твърда желатинова капсула № 2 с бяло тяло и синьо капаче
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Виколус е показан за лечение на шизофрения.
Виколус е показан за лечение на манийни и смесени епизоди с умерена тежест при биполярно разстройство (предотвратяване на епизоди на биполярно разстройство не е установено, вижте точка 5.1).
Лекуващите лекари трябва да имат предвид потенциала на зипразидон да удължава QT-интервала (вижте точки 4.3 и 4.4).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни
Препоръчваната лоза за активно лечение на шизофрения и биполярно разстройство е 40 та; зипразидон два пъти дневно, приети с храна. Впоследствие, дневната доза може да бъде коригирана според индивидуалния клиничен статус до максимална доза от 80 mg два пъти дневно. Ако е показано, максималната препоръчвана доза може да бъде достигната на третия ден от лечението.
От особена важност е да не се надвишава максималната доза, тъй като профилът на безопасност при 160 mg на ден не е потвърден и зипразидон се свързва с дозо-зависимо удължаване на QT-интервала (вижте точки 4.3 и 4.4).
При поддържащо лечение на шизофрения, на пациентите трябва да се прилага най-ниската ефективна доза: в много случаи доза от 20 mg два пъти дневно може да бъде достатъчна.
Деца и юноши
Виколус не се препоръчва при лечение на деца и юноши, поради липса на достатъчно данни за безопасност и ефикасност.
Пациенти в старческа възраст
Обикновено по-ниска начална доза не е показана, но е добре да се има предвид при пациенти на и над 65 години, когато клиничните данни го изискват.
Употреба при увредена бъбречна функция
Не се изисква корекция на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция (вижте точка 5.2).
Употреба при увредена чернодрбна функция
При пациенти с чернодробна недостатъчност трябва да се има предвид прилагането на по-ниски дози (вижте точки 4.4 и 5.2).
4.3. Противопоказания/Vikolus 20, 40, 60, 80 mg capsules hard/
Свръхчувствителност към зипразидон или към някое от помощните вещества. Известен удължен QT- интервал. Вроден синдром на удължен QT-интервал. Преживян наскоро остър миокарден инфаркт. Декомпенсирана сърдечна недостатъчност. Аритмии, лекувани с ангиаритмични лекарствени продукти от клас I А или III.
Съпътстващо лечение с лекарствени продукти, които удължават QT-интервала, като антиаритмици клас I А или III. арсениев триоксид. халофантрин. левометадил ацетат. мезоридазин. тиоридазин, пимозид, спарфлоксацин, гатифлоксацин, моксифлоксацин. долазетрон мезилат, мефлокин, сертиндол или цизаприд (вижте точки 4.4 и 4.5).
4.4 Специални преупреждения и мерки за употреба
За да се определи при кои пациенти лечението със зипразидон не е препоръчително, е необходимо до се снеме анамнеза, включително фамилна, както и да се направи физикален преглед на пациента (вижте точка 4.3).
QT- интервал
Зипразидон причинява леко до умерено удължаване на QT- интервала (вижте точка 4.8). Следователно, зипразидон не бива да бъде прилаган в комбинация с лекарствени продукти, за които се знае, че удължават QT- интервала (вижте точки 4.3 и 4.5). Препоръчва се внимание при пациенти със сигнификантна брадикардия. Електролитни нарушения като хипокалемия и хипомагнезиемия увеличават риска от малигнени аритмии и трябва да се коригират преди да се започне лечение със зипразидон. Ако се лекуват пациенти със стабилно сърдечно заболяване трябва да се има предвид преоценка на ЕКГ преди да се започне лечението.
Ако се появят сърдечни симптоми, като патпитации, вертиго, синкоп или гърчове, трябва ла ее има предвид възможността от малигнена сърдечна аритмия и да се направи оценка на сърдечния статус, включително ЕКГ. Ако QTc- интервалът е > 500 msec, се препоръчва>спиране на лечението (вижте точка 4.3).
Рядко има постмаркетингови съобщения за torsade de pointes при пациенти, приемащи зипразидон, при които са налице множество рискови фактори.
Невролептичен малигнен синдром (НМС)
НМС е рядък, но потенциално фатален комплекс, който се съобщава във връзка с приложението на антипсихотични лекарствени продукти, включително зипразидон. Лечението на НМС трябва да включва незабавно прекратяване на прилагането на всички антипсихотични лекарствени продукти.
Тирдивна дискинезия
Възможно е след продължително лечение зипразидон да предизвика тардивна дискинезия и други екстрапирамидни синдроми. Известно е. че към гази категория симптоми са предразположени най-вече пациенти с биполярно разстройство. Това се наблюдава по-често при продължително лечение и с напредване на възрастта. Ако се появят признаци и симптоми на тардивна дискинезия. трябва да се предприеме намаляване на дозата или прекратяване на лечението със зипразидон.
Гърчове
Препоръчва се внимание при пациенти с анамнеза за гърчове.
Увреждане на чернодробната функция
Липсва опит при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност и при тази група зипразидон трябва да се прилага с повишено внимание (вижте, точки 4.2 и 5.2).
Повишен риск от мозъчно -съдови инциденти при пациенти с деменция
В рандомизирани контролирани с плацебо клинични проучвания при пациенти с деменция е наблюдаван приблизително 3-кратно повишен риск от мозъчно-съдови инциденти при приложение на някои атипични антипсихотици. Механизмът на този повишен риск не е известен. Повишен риск не може да бъде изключен при антипсихотици или при други групи пациенти. Виколус трябва да се прилага с внимание при пациенти с рискови фактори за инсулт.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Нe са проведени фармакокинетични и фармакодинамични проучвания между зипразидон и други лекарствени средства, които удължават QT-ингервата. Не може да бъде изключен адитивен ефект на зипразидон и тези лекарствени продукти и по тази причина, зипразидон не трябва да се прилага с лекарства, които удължават QT-интервала, като антиаритмици от клас I А или III, арсениев триоксид, халофантрин, левометадил ацетат, мезоридазин, тиоридазин. пимозид. спарфлоксацин, гатифлоксацин, моксифлоксацин, долазетрон мезилат, мефлокин. сертиндол или цизаприд (вж. точка 4.3).
Лекарствени средства, повлияващи ЦНС/алкохол
Като се имат предвид основните ефекти на зипразидон. трябва да се подхожда внимателно, когато се приема в комбинация с други централно действащи лекарствени продукти и алкохол.
Ефект на зипразидон върху други лекарствени продукти
In vivo проучване е декстометорфан показа липса на забележимо инхибиране на CYP2D6 при плазмени концентрации 50% по-ниски от тези, които се получават след приложение на 40 mg зипразидон два пъти дневно. In vitro данни сочат, че зипразидон може да е умерен инхибитор на CYP2D6 и CYP3A4. Малко вероятно, обаче, е зипразидон да повлияе фамокинетиката на лекарствени средства, метаболизирани от тези изоформи на цитохром Р450 в клинично значима степен.
Перорални контрацептиви- приемът на зипразидон не е довел до значима промяна във фармакокинетиката на естрогенната (етинил естрадиол, субстрат на CYP3A4) или
прогеетероновата компоненти.
Литий-съвместният прием на зипразидон няма ефект върху фармакокинегиката на лития.
Тъй като зипразидон и литий се свързват с промени в сърдечната проводимост, комбинацията може да обуслови риск от фармакодинамични взаимодействия, включително аритмии. Данните за съпътстващо лечение е тимостабилизаторите карбамазепин и валпроат са си раничени.
Влияние на други лекарствени продукти върху зипразидон
Инхибиторът на CYP3А4 кетоконазол (400 mg/ден) е повишил серумните концентрации на зипразидон е < 40%. Серумните концентрации на Б- метил-дихидрозипразидон и зипразидон сулфоксид са били увеличени респективно с 55% и 8% в очакваното Tmax на зипразидон. Не е било наблюдавано допълнително удължаване на QTc. Малко вероятно е промените във фармакокинетиката, дължащи се на съпътстващо приложение на мощни CYP3А4 инхибитори да са клинично значими, следователно не се изисква коригиране на дозата.
Терапия с карбамазепин, 200 mg два пъти дневно в продължение на 21 дни е довела до намаление с около 35% на експозицията на зипразидон.
Няма данни за съпътстващо лечение с валпроат.
Антиациди-многократният прием на антиациди, съдържщи алуминий и магнезий или циметидин не оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на зипразидон при прием на зипразидон след хранене.
Серотонинергични лекарствени продукти
В изолирани случаи има съобщения за серотонинов синдром, свързан във времето с терапевтична употреба на зипразидон в комбинация с други серотонинергични лекарствени средства като SSRIs (вижте точка 4.8). Признаците на серотонинов синдром може да включват объркване, възбуда, фебрилитет. изпотяване, атаксия, хиперрефлексия, миоклонус и диария.
4.6 Бременност и кърмене
Проучванията за репродуктивна токсичност показват неблагоприятни ефекти върху репродуктивния пропее при дози. свързани с токсичост и/или седиране на майката. Няма данни за тератогенен ефект (вижте точка 5.3).
Употреба при бременност
Не са провеждани проучвания при бременни жени. По тази причина жени в детеродна възраст, приемащи зипразидон, трябва да бъдат посъветвани да използват подходящ контрацептивен метод. Тъй като опитът при хора е ограничен, приложението на зипразидон по време на бременност не се препоръчва, освен ако очакваната полза за майката надвишава потенциалния риск за плода.
Употреба при кърмене
Не е известно дали зипразидон се екскретира в кърмата. Ако приемат зипразидон, пациентките не трябва да кърмя т. Кърменето трябва да се прекрати, в случай че лечение то със зипразидон е наложително.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Виколус има слабо до умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Зипразидон може да причини сънливост, затова пациентите, които има вероятност да шофират или работят с машини, трябва да бъдат съответно предупредени.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Vikolus 20, 40, 60, 80 mg capsules hard/
Перорално зипразидон е прилаган в клинични проучвания (вижте точка 5.1) на около 6 500 пациенти. Най-честите нежелани реакции при проучванията за шизофрения са били седиране и акатизия. В клиничните проучвания относно биполярна мания най-честите нежелани реакции са били седиране. акатизия. екстрапирамидно нарушение и замаяност.
Списъкът по-долу съдържа нежеланите лекарствени реакции, основани на комбинирани краткосрочни (4-6 седмици) с фиксирана доза проучвания за шизофрения и краткосрочни (3 седмици) е променлива доза проучвания за биполярна мания с вероятна или възможна причинна връзка с лечението със зипразидон и с честота на възникване по-висока от тази при плацебо.
Всички нежелани реакции са изброени по клас и честота (много чести (>1/10). чести (>1/100. <1/10). нечести (>1/1 000, <1/100) и(<1/1 000).
В рамките на всяка честотна група нежеланите реакции са представени в ред на намаляваща сериозност.
Нежеланите реакции, изброени по-долу. могат да бъдат асоциирани с основно заболяване и/или съпътстващо лечение.
Инфекции и инфестации
Редки: Ринит
Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки: Лимфопения
Нарушения на метаболизма и храненето
Нечести Увеличен апетит
Редки: Хипокалцемия
Психични нарушения
Чести: Безпокойство
Нечести: Възбуда, тревожност, стягане в гърлото, кошмари
Редки: Паническа атака, депресивен симптом, брадифрения. потиснат афект,
аноргазмия
Нарушения на нервната система
Чести: Дистония. акатизия, екстрапирамидно нарушение, паркинсонизъм, (включително ригидност тип ..зъбчато колело", брадикинезия, хипокинезия), тремор, замаяност, седиране, сънливост, главоболие.
Нечести: Генерализирани тонично-клонични гърчове, късна дискинезия. дискинезия, повишено слюноотделяне, атаксия, дизартрия, окулогирусна криза, нарушена концентрация, хиперсомния. хипоестезия, парестезия, летаргия
Редки: Тортиколис, пареза, акинезия, хипертония, синдром на неспокойните крака
Нарушения на очите
Чести: Замъглено зрение
Нечести: Фотофобия
Редки: Амблиопия. зрителни нарушения, сърбеж на очите, сухота в очите
Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести: Вертиго, тинитус
Редки: Болка в ушите
Сърдечни нарушения
Нечести: Палпитации, тахикардия
Съдови нарушения
Нечести: Хипертонична криза, хипертония, ортостатична хипотония. хипотония
Редки: Систолна хипертония, диастолна хипертония, лабилно кръвно налягане
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Нечести: Диспнея. възпалено гърло
Редки: Хълцане
Стомашно - чревни нарушения
Чести: Гадене, повръщане, запек, диспепсия, сухота в устата, засилено слюноотделяне
Нечести: Диария, дисфагия, гастрит, гастроинтестинален дискомфорт, оток на езика, удебелен език. флатуленция
Редки: Гастроезофагеален рефлукс. неоформени изпражнения
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести: Уртикария, обрив, макуло-папулозен обрив, акне
Редки: Псориазис, алергичен дерматит, атопеция, оток на лицето, еритема,
Папулозен обрив, раздразнение на кожата
Нарушения на мускуло-скелетната и съединителната тъкан
Чести: Мускуло-скелетна ригидност
Нечести: Мускуло-скелетен дискомфорт. мускулни крампи, болка в крайниците, скованост на ставите
Редки: Тризмус
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Редки: Инконтиненция на урина, дизурия
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Редки: Еректилна дисфункция, по-силна и продължителна ерекция, галакторея. гинекомастия
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести: Астения, уморяемост
Нечести: Гръден дискомфорт. нарушена походка, болка, усещане за жажда
Редки: Пирексия. горещи вълни
Изследвания
Нечести Увеличени ензими, отразяващи чернодробната функция
Редки: Удължен QT-коригиран интервал на ЕКГ. абнормни лабораторни показатели. отразяващи чернодробната функция, увеличение на лактат дехидрогеназата в кръвта, увеличение на броя на еозинофилите
В краткосрочни и дългосрочни клинични проучвания със зипразидон при шизофрения и биполарна мания, появата на тонично-клонични гърчове и хипотония е била нечеста, вьзникваща при под 1% от лекуваните със зипразидон пациенти.
Зипразидон причинява леко да средно изразено дозозависимо удължаване на QT-интервала. В клиничните проучвания при шизофрения, удължаване с 30 до 60 msec е наблюдавано При-12,3% (976/7941) от електрокардиограмите на лекуваните със зипразидон пациенти и при 7,3% . (73/975) от електрокардиограмите на пациенти на плацебо. Удължаване с >60 msec е наблюдавано при 1,6% (128/7941) и 1,2% (12/975) от електрокардиограмите съответно на пациенти, лекувани със зипразидон и с плацебо. Честотата на удължаване на QTc интервала над 500 msec е била 3 от общо 3266 6 (0,1%) при пациентите, лекувани със зипразидон и 1 от общо 538 (0.2%) при пациентите на плацебо. Сравними резултати са наблюдавани в клиничните проучвания за биполарна мания.
В дългосрочните проучвания при шизофрения, в които зипразидон е прилаган като поддържаща терапия, нивата на пролактин при пациенти, лекувани със зипразидон в някои случаи са били повишени, но при повечето пациенти са се връщали до нормални стойности без прекъсване на лечението. Освен това, потенциалните клинични прояви (напр. гинекомастия и увеличение на гърдите) са били редки.
Постмаркетингова употреба:
Следната таблица на нежелани реакции се основава на съобщения от пост-маркетингов опит със зипразидон:
Системо-органни класове Нежелани ликарствени реакции
Нарушения на имунната система-
- Анафилактична реакция
Психични нарушения
Безсъние: мания/хипомания
Нарушения на нервната система
Невролептичен малигнен синдром; серотонинов синдром (вижте точка 4.4)
Сърдечни нарушения
Torsade de pointes (вижте точка 4.4)
Съдови нарушения
Синкоп
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Свръхчувствителност, ангиоедем
Нарушение на възпроизводителната система и гърдите
Приапизъм
4.9 Предозиране
Опитът при предозиране на зипразидон е ограничен. Най-голямото потвърдено количество еднократно приет зипразидон е 12,800 mg. В този случай са били съобщени екстрапирамидна симптоматика и QTc интервал от 446 msec (без сърдечни последствия). По принцип, най-често съобщаваните симптоми при предозиране са екстрапирамидни симптоми, сънливост, тремор и тревожност.
Възможността за притъпена чувствителност, гърчове или дистонични реакции в областта на главата и врага след предозиране може да създаде риск от аспирация при индуциран емезис. Незабавно трябва да се започне сърдечно-съдов мониторинг, включително продължителен електокардиографски мониторинг, за да се открият възможни аритмии. Няма специфичен антидот на зипразидон.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антипсихотици, индолови производни,
АТС код: N05A Е04.
Зипразидон има висок афинитет към допаминовите рецептори тип 2 (D2) и значително по-висок афинитет към серотониновите рецептори тип 2A (5НТ2A)- 12 часа след еднократна доза от 40 mg зипразидон. рецепторната блокада е била над 80% за серотонин тип 2A и над 50% за D2 при използване на позитронна емисионна томография (ПЕТ). Зипразидон също така взаимодейства със серотониновите рецептори 5НТ;с, 5HT1D и 5HT1A, като неговият афинитет към тези места е равен или по-висок от афинитета му към D2 рецептора. Зипразидон има умерен афинитет към невронните серотонинови и норадреналинови преносители. Зипразидон проявява умерен афинитет към хистаминовите Н(1)-и а(1) рецептори. Зипразидон проявява незначителен афинитет към мускариновите М(1)-рецептори.
Зипразидон е доказан антагонист както на серотониновите тип 2A(5НT2A). така и на допаминовите тип2 (D2) рецептори. Счита се, че терапевтичната активност се постига отчасти чрез тази комбинация от антагонистични въздействия. Зипразидон също е и мошен антагонист на 5HT2c и 5НТ1D ,рецепторите, мошен агонист на 5HTiA рецептора и инхибира невронното обратно захващане на норадреналин и серотонин.
Допълнителна информация от клинични проучвания
Шизофрения
В 52-седмично проучване зипразидон е бил ефективен при поддържане на клиничното подобрение по време на поддържащата терапия при пациенти, които са показали първоначално повлияване от лечението: няма ясни данни за връзката доза-отговор в групите със зипразидон. В това проучване, което включва болни и с позитивни, и с негативни симптоми на шизофрения, ефикасността на зипразидон е демонстрирана както по отношение на позитивните, така и на негативните симптоми.
Честотата на повишаване на телесното тегло, съобщена като нежелано събитие в краткосрочни (4-6 седмици) проучвания при шизофрения, е била ниска и идентична при пациентите, лекувани със зипразидон и при тези на плацебо (0,4% и за двете групи). В едногодишно плацебо-контролирано проучване при пациентите на зипразидон е наблюдавана средна загуба на телесно тегло от 1-3 kg в сравнение със средна загуба на тегло от 3 kg при пациентите на плацебо.
В двойносляпо сравнително проучване при шизофрения са проследени метаболитните параметри, в това число тегло, стойности на инсулина на гладно, общ холестерол и триглицериди, както и индекса на инсулинова резистентност (ИР). При пациентите на зипразидон не са наблюдавани значими промени от изходните стойности на тези метаболитни параметри.
Биполярна мания
Ефикасността на зипразидон при мания е установена в две контролирани с плацебо. двойно-слепи. триседмични изпитвания, които сравняват зипразидон с плацебо и едно двойносляпо дванадесетседмично изпитване, което сравнява зипразидон с халоперидол и плацебо. Тези изпитвания включват около 850 пациента, отговарящи на критериите на DSM-IV за биполярно разстройство тип I с остър или смесен епизод, със или без психотични прояви. Наличието на психотични прояви в началото на изпитванията е било 49,1%, 34.7% или 34,0%. Ефикасността е оценена чрез скалата за оценка на мания (Mania Rating Scale- MRS). Скалата за пълната клинична оценка- (The Clinical Global Impression-Severity scale (CGI-S) е била или една от първичните съставни, или основна вторична крайна точка по отношение на ефикасността в тези изпитвания. Лечението със зипразидон (40-80 mg два пъти дневно, средна дневна доза 120 mg) доведе до статистически значимо по-голямо подобрение, отчетено и по двете скали MRS и GGI-S при последната визита (3 седмици), сравнено с плацебо. В дванадесетседмичното изпитване, лечението с халоперидол (средна дневна доза 16 mg) предизвика статистически значимо по-голямо намалениие на резултатите по MRS, сравнено със зипразидон (средна дневна доза 12 1 mg). Зипразидон демонстрира ефикасност сравнима с халоперидол по отношение на процента пациенти поддържащи отговор към лечението от седмица 3 до седмица 12.
Липсват дългосрочни клинични изпитвания, проучващи ефикасността на зипразидон за профилактика на рецидиви на манийни/депресивнп симптоми.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Пиковите серумни концентрации на зипразидон след многократно перорално приложение с храна обикновено се достигат 6 до 8 часа след приема. Абсолютната бионаличност на доза от 20 mg, приета с храната е 60%. Фармакокинетични проучвания показват, че бионаличността на зипразидон ее увеличава до 100% при наличие на храна. Ето защо се препоръчва зипразидон да се приема схрана.
Обемът на разпределениие е приблизително 1.1 l/kg. Зипразидон се свързва в над 99% със серумните протеини.
Метаболизиране и елиминиране
Времето на полуживот на зипразидон след пероратно приложение е 6,6 часа. Равновесни концентрации се достигат в рамките на 1-3 дни. Средният клирънс на зипразидон, приложен интравенозно, е 5 ml/min/kg. Около 20% от дозата се екскретират в урината и около 66% се елиминират с фекалиите.
Зипразидон показва линейна кинетика в терапевтичния дозов интервал от 20 до 80 mg, прилаган два пъти дневно след хранене.
Зипразидон сс метаболизира във висока степен в организма след перорално приложение, като само малка част се екскретира в урината (1%) или фекалиите (4%) в непроменен вид. Зипразидон основно се отсранява по три метаболитни пътя. при което се получават четири основни циркулиращи метаболита: бензизотиазол пиперазин (BITP) сулфоксид, BITP сулфон, зипразидон сулфоксид и S-метил-дихидрозипразидон. Непромененият зипразидон представлява около 44% от всички форми на зипразидон в серума.
Данните от in vivo проучване предполагат, че превръщането до S-метил-дихидрозипразидон е основният път на метаболизиране на зипразидон. In vitro проучвания показват, че този метаболит се получава чрез катализирана редукция от алдехидоксидаза с последващо S-метилиране. Включва се и оксидативен метаболизъм, основно чрез CYP3A4. с възможен принос на CYPIА2.
Зипразидон. S-метил-дихидрозипразидон и зипразидон сулфоксид при изпитване in vitro показват свойства, които предполагат ефект на удължаване на QTc. S-метил-дихидрозипразидон се елиминира главно с изпражненията след билиарна екскреция. с малък принос на CYP3A4 катализирания метаболизъм. Зипразидон суфлоксид се елиминира чрез бъбречна екскреция и чрез вторичен метаболизъм, кататизиран от CYP3A4.
Специални групи пациенти
Фармакокинетичния скрининг на пациенти не е дат някакви значими фармакокинетични разлики между пушачи и непушачи.
Не са установени клинично значими възрастови или междуполови разлики във фармакокинетиката на зипразидон.
В съответствие с факта, че бъбречния! клирънс има много малък принос към общия клирънс. не е установено прогресивно нарастване на експозицията на зипразидон при неговото приложение при пациенти с различни степени на бъбречна функция. Експозициите при болни с леко (креатининов клирънс 30-60 ml/m in), средно тежко (креатининов клирънс 10-29 ml/m in) и тежко (изискващо диализа) увреждане са били 146%, 87% и 75% от тези при здрави хора (креатининов клирънс над 70 ml/min) след перорално приложение на 20 mg два пъти дневно за седем дни. Не е известно дати серумните концентрации на метаболитите при тези пациенти се повишават.
При лека до средна степен на увреждане на чернодробната функция (Child Pugh Д или В), причинено от цироза, серумните концентрации след перорално приложение са били с-30% по-високи, а времето на полуживот с около 2 часа по-дълъг, отколкото при пациенти с нормална чернодробна функция. Не е установен ефектът на увреждане на чернодробната функция върху серумните концентрации на метаболитите.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни за безопасност, получени при общоприетите проучвания за безопасност, генотоксичност и канцерогенен потенциал не предполагат опасност за хората. В репродуктивни проучвания при плъхове и зайци зипразидон не е показал тератогенен потенциал. Нежелани ефект и върху фертилитета и новородени с ниско тегло са установени при дози. конто причиняват токсични ефекти при майката, като намаляване наддаването на тегло. При плазмени концентрации при майките, които при екстраполиране са били сходни с максималните концентрации при приложение на терапевтични дози при хора. е установено увеличаване на перинаталната смъртност и забавено функционално развитие на потомството.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Съдържание на капсулата:
Магнезиев стеарат
Силициев диоксид колоиден, безводен
Кроскармелоза натрий
Прежелатинизирано царевично нишесте
Капсули 20 mg
Капсулна обвивка:
Тяло:
Титанов диоксид (Е171)
Желатин
Капаче:
Индиго кармин (Е 132)
Титанов диоксид( Е171)
Желатин
Капсули 40 mg
Капсулна обвивка:
Индиго кармин (Е 132)
Титанов диоксид(Е171)
Желатин
Капсули 60 mg
Капсулна обвивка:
Титанов диоксид(Е171)
Желатин
Капсули 80 mg
Капсулна обвивка:
Тяло:
Титанов диоксид (Е171)
Желатин '
Капаче: ; .
Индиго кармин (Е132)
Титанов диоксид(Е 171)
Желатин
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 30"С.
6.5 Данни за опаковката
Блистери or OPA-AL-PVC/AL фолио и опаковка за таблетки от (HDPE) със запушалка (LDPE) и защитен пръстен и сушител (silica gel).
Размери на опаковката:
Блистери: 14, 20, 28, 30, 50, 56, 60, 90, 98 и 100 твърди капсули.
Опаковка за таблетки: 100 твърди капсули.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Sigillata Limited
Suite 23. Park Royal House. 23
Park Royal Road,"London NW10, 7JH
Великобритания
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО ИЗДАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Ноември 2009
