КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Verapamil Sopharma tabl. film 80 mg x 50/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
VERAPAMIL SOPHARMA 80 mg film-coated tablets
ВЕРАПАМИЛ СОФАРМА 80 mg филмирани таблетка
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа активно вещество верапамилов хирохлорид (verapamil hydrochloride) 80 mg.
Помощни вещества: лактоза монохидрат, пшенично нишесте и др.
За пълния списък на помощните вещества, вж. точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Verapamil Sopharma tabl. film 80 mg x 50/
Филмирана таблетка
Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
• Лечение и профилактика на исхемична болест на сърцето:
-хронична стабилна стенокардия;
-нестабилна стенокардия;
-вазоспастична стенокардия;
• Лечение и профилактика на ритъмни нарушения:
-пароксизмална суправентрикуларна тахикардия (с изключение на WPW-синдром виж т. 4.3), предсърдно мъждене/трептене с висока камерна честота.
• Лека до умерена есенциална хипертония.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Таблетките се приемат перорално по време на хранене или след това несдъвкани с достатъчно количество вода.
Не трябва да се приемат със Сок от грейпфрут.
Възрастни
Исхемична болест на сърцето
Обичайната доза е по 120 - 160 mg разделени на 3 - 4 приема. Въпреки че дневната доза от 80 mg 3 пъти дневно може да бъде достатъчна при повечето от пациентите с ангина при усилие, дози по-ниски от 120 mg 3 пъти дневно обикновено не са ефективни при пациенти с ангина при покой и вазоспастична ангина.
Лечение и профилактика на ритъмни нарушения
Обичайната дневна доза е 40-120 mg, 3-4 пъти дневно в зависимост от тежестта на заболяването и терапевтичния отговор на пациента.
Артериална хипертония
Обикновено дозата е 40-120 mg 3-4 пъти дневно. При продължително лечение, максималната доза от 480 не трябва да бъде превишавана. Подобно краткотрайно повишаване на дозата е възможно единствено под лекарско наблюдение.
4.3 Противопоказания/Verapamil Sopharma tabl. film 80 mg x 50/
- Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества
- Тежка левокамерна дисфункция /фракция на изтласкване < 30% или клинични симптоми на умерена или тежка застойна сърдечна недостатъчност
- Хипотония /систолно налягане < 90 mm Hg/ или кардиогенен шок;
- Остър инфаркт на миокарда с усложнения (брадикардия, хипотония, левостранна сърдечна недостатъчност);
- Синдром на болния синусов възел (с изключение на пациенти с функциониращ кардиостимулатор);
- AV-блок II или III степен, синоатриален блок (с изключение на пациенти с функциониращ кардиостимулатор);
- Едновременно интравенозно приложение на бета-блокери.
- Предсърдно трептене и/или мъждене и наличие на допълнителни проводни пътища в миокарда (WPW-синдром,LGL-синдром);
- Бременност (освен в случаите, когато е жизнено необходимо).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
- Верапамил притежава отрицателен инотропен ефект, който, като правило, се компенсира от вазодилатиращото му действие. Поради този факт е необходимо верапамил да бъде прилаган внимателно при пациенти със снижена помпена функция на сърцето, тъй като в тези случаи той може да доведе до клинични прояви на сърдечна недостатъчност, включително до застойна сърдечна недостатъчност и белодробен оток. Необходимо е лечението с верапамил на пациенти със сърдечна недостатъчност да се провежда на фона на оптимизирана терапия с дигиталисови гликозиди.
- Необходимо е повишено внимание в случай на: AV-блок I степен, брадикардия <50 удара/минута, систолно налягане <90 mm Hg и камерна тахикардия (QRS комплекс > 0,12 секунди).
- При пациенти с увредена чернодробна функция, понижения лекарствен метаболизъм води до усилване и удължаване ефекта на верапамил, в зависимост от тежестта на чернодробното увреждане. При такива пациенти е необходимо прилагане на по-ниски дози, както и удължаване на интервала между отделните дози.
- Верапамил потиска невро-мускулната проводимост. Необходимо е да се назначава с внимание при състояния, свързани с нарушения на нервно-мускулното провеждане (миастения гравис, синдром на Lambert-Eaton, напреднала мускулна дистрофия на Duchenne).
- При поява на остри сърдечно-съдови нежелани ефекти, поведението трябва да бъде както в случай на предозиране (виж т.4.9).
- В постмаркетинговия период е докладван случай на парализа (квадрипареза), свързана с едновременната употреба на верапамил и колхицин. Това вероятно се дължи на преминаването на колхицин през кръвно-мозъчната бариера, в резултат на инхибирането на CYP3A4 и Р-гликопротеин от верапамил. Едновременното приложение на верапамил и колхицин не се препоръчва (виж т.4.5).
- Лекарственият продукт съдържа помощно вещество лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глкжозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат лекарството.
- В състава на лекарствения продукт е включено пшенично нишесте. Пшеничното нишесте може да съдържа глутен, но само незначително количество и поради това се счита безопасно за хора с цьолиакия (глутенова ентеропатия).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
• При едновременно приложение на верапамил и други антихипертензивни продукти (вазодилататори, АСЕ-инхибитори, диуретици, бета-блокери) антихипертензивният ефект се засилва, включително до развитие на колапс.
• Приложението на верапамил едновременно с антиаритмични средства (флекаинид, хинидин), инхалаторни анестетици, бета-блокери води до взаимно потенциране на сърдечно-съдовите ефекти (повишаване на степента на AV-блок, понижаване на сърдечната честота, поява на сърдечна недостатъчност, хипотония).
• При системно перорално приложение верапамил може да повиши серумното ниво на дигоксин с 50-75%, което от своя страна може да доведе до дигиталисова интоксикация. Този риск нараства при пациенти с чернодробна цироза. Поради това, при едновременно приложение на верапамил и дигоксин е необходимо мониториране на плазмените концентрации на дигоксин и при необходимост корекция на дозировката му.
• Верапамил може да повиши плазмените концентрации на карбамазепин при едновременното им приложение, както съответно, и появата на такива нежелани ефекти, като диплопия, главоболие, атаксия или замайване.
• Верапамил понижава плазмените концентрации на литиевите соли в резултат на засилена бъбречна екскреция. Повишава невротоксичността на литий.
• Верапамил може да потенцира действието на недеполяризиращите и деполяризиращите нервно-мускулни блокери върху нервно-мускулното предаване.
• Рядко съвместното приложение на верапамил с аспирин води до удължаване на времето на кървене.
• Верапамил потиска значително елиминирането на етанол, което води до повишаване на концентрацията на последния в кръвта и предизвикване на токсични ефекти.
Верапамил основно се метаболизира в черния дроб от изоформата CYP3A4 на цитохром Р450, поради което може да взаимодейства с голям брой лекарства, които се метаболизират от същите ензими и изоензими.
- Колхицинът е субстрат както на CYP3A4, така и Р-гликопротеин. Верапамил е инхибитор на CYP3A4 и Р-гликопротеин. При едновременно приложение на верапамил и колхицин, потенциалното инхибиране на CYP3A4 и/или Р-гликопротеин от верапамил може да доведе до повишаване нивата на колхицин (виж т.4.4).
• При едновременно приложение на верапамил с други инхибитори на изоформата 3А4 на цитохром Р450 като азолови антимикотици (напр. клотримазол, кетоконазол), протеазни инхибитори (напр. ритонавир и индинавир), макролиди (еритромицин и кларитромицин) и циметидин се повишават плазмените нива на верапамил.
• Индуктори на изоформата 3А4 на цитохром Р450 като фенитоин, фенобарбитал, рифампицин, карбамазепин понижават плазмените нива на верапамил и намаляват действието му при едновременното им приложение.
• При едновременното приложение на верапамил с такива лекарствени продукти субстрати на изоформата 3А4 на цитохром Р450 като антиаритмични (напр. амиодарон), статини (напр. ловастатин, симвастатин и аторвастатин), мидазолам, циклоспорин, теофилин, празозин, се повишават плазмените нива на тези продукти.
• Лечението с HMG-Co редуктазни инхибитори (напр. ловастатин, симвастатин) при пациент, който приема верапамил, трябва да започне с възможно най-ниската доза, която след това постепенно да се повишава. Ако при пациенти, които вече приемат някакъв HMG-Co редуктазен инхибитор (напр. ловастатин, симвастатин), трябва да се добави верапамил, е необходимо обмисляне на възможността за понижаване на дозата на статина и последващо ново титриране в зависимост от серумните нива на холестерола. Няма преки in vitro клинични данни за взаимодействие между аторвастатин и верапамил. Въпреки това, верапамил може да повлияе фармакокинетиката на аторвастатин, подобно на това при ловастатин и симвастатин, поради което е необходимо повишено внимание при едновременното приложение на верапамил и аторвастатин. Флувастатин, правастатин и росувастатин не се метаболизират от CYP3A4 и е по-малко вероятно да взаимодействат с верапамил.
• Употребата на натурален Сок от грейпфрут потиска разграждането на верапамил, в резултат на което плазмените му концентрации се повишават, а това може да доведе до рязко понижаване на артериалното налягане.
- При едновременното приложение на жълт кантарион и верапамил се понижават плазмените нива на верапамил и се намалява действието му.
4.6 Бременност и кърмене
Верапамил преминава през плацентарната бариера. Не се препоръчва при бременни жени ,освен в случаите, когато очакваната полза надвишава възможния риск за плода. Екскретира се в майчината кърма, поради което при необходимост от лечение на кърмещи жени кърменето трябва да бъде прекратено.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
В зависимост от индивидуалния отговор Верапамил Софарма може да забави реакциите до степен да наруши способността за шофиране, управление на машини или работа при опасни условия. Това важи особено за началото на лечението, при повишаване на дозата, при смяна на терапията с друг лекарствен продукт и при едновременна употреба с алкохол.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Verapamil Sopharma tabl. film 80 mg x 50/
По-долу е представена честотата и системно-органната класификация на наблюдаваните нежелани лекарствени реакции. Оценката на честотата е направена както следва: много чести (>1/10); чести (> 1/100 до <1/10); нечести (>1/1000 до <1/100); редки (>1/10000 до <1/1000); много редки (<1/10000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Верапамил се характеризира с много добра поносимост когато в началото на терапията дозите се титрират. Възможните нежелани реакции при приложение на верапамил са следните:
Сърдечни нарушения:
При прилагане на високи дози или при наличие на предхождащо увреждане, някои от сърдечно-съдовите ефекти на верапамил може да бъдат по-силно изразени, в сравнение с желаните му терапевтични ефекти: брадикардни аритмии (синусова брадикардия. синусов арест с асистолия AV-блок I до III степен или брадиаритмия при предсърдно мъждене), сърцебиене, тахикардия, хипотония, развитие на сърдечна недостатъчност или обостряне на съществуваща. Вазодилатацията може да доведе до зачервяване на кожата и лицето и чувство за топлина, главоболие и периферен оток. При пациенти с пейсмейкър на лечение с верапамил може да се повиши прага на чувствителност и да се забави сърдечният ритъм.
Нарушения на нервната система: съобщавани са случаи на замаяност, главоболие умора, тремор и нервност. Тези нежелани реакции изчезват след прекратяване на лечението.
Нарушения на ухото и лабиринта: нечести - шум в ушите.
Респираторни гръдни и медиастинални нарушения: нечести - бронхоспазъм.
Стомашно-чревни нарушения: чести - запек; докладвани са случаи на гадене, повръщане, коремна болка/дискомфорт, илеус. В редки случаи при продължително лечение може да настъпи гингивална хиперплазия, която е обратима след прекратяване на приема на верапамил..
Нарушения на кожата и подкожната тъкан: съобщавани са случаи на еритема, сърбеж, уртикария, макулопапулозен екзантем, пурпура, ангионевротичен оток, фотодерматит, Stevens-Johnson синдром. В редки случаи може да настъпи еритромелалгия и парестезии.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан: много редки - атралгия, миалгия.
Хепато-билиарни нарушения: съобщавани са случаи на обратимо повишаване на чернодробните ензими, вероятно като проява на алергичен хепатит.
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата: В много редки случаи е наблюдавана гинекомастия при продължително лечение на пациенти в напреднала възраст; съобщавани са случаи на повишаване нивата на пролактин и в отделни случаи галакторея. Рядко са докладвани и случаи на импотентност.
4.9 Предозиране
Симптоми на предозиране: високостепенна хипотония и брадикардия, AV-блок, вкл. асистолия. Симптоми, свързани с хипоперфузия: метаболитна ацидоза, хипергликемия, хиперкалиемия, нарушения на бъбречната функция, гадене, повръщане, функционални нарушения от страна, централната нервна система, гърчове.
Лечение: мерки за бързо елиминиране на нерезорбираното количество от лекарството /стомашна промивка, активиран въглен, осмотични очистителни/, водно-солеви разтвори.
Симптоматично лечение на отделните прояви на предозиране. Хемодиализата няма ефект, тъй като верапамил не се диализира. Показани са хемофилтрация и плазмафереза (инхибиторите на калциевите канали се свързват в значителна степен с плазмените протеини). Стандартните интензивни мерки за реанимация включват екстраторакален сърдечен масаж, вентилация, дефибрилация и пейсмейкърна терапия. Специфичен антидот е калцият, който се въвежда интравенозно като калциев глюконат в доза 10-20 ml 10% р-р и се повтаря при нужда или се подава като продължителна капкова инфузия.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Селективни антагонисти на калций с пряко действие върху миокарда; фенилалкиламинови производни.
АТС код: С08ОА01.
Верапамил притежава антистенокардна, антиаритмична и хипотензивна активност. Механизмът на неговото действие е свързан основно с блокирането на навлизането на йоните на калция през волтаж-зависимите калциеви канали от L-тип в клетките. Притежава известна локална анестетична активност от прокаинов тип. Основните фармакологични ефекти на верапамил са свързани с неговата способност да въздейства върху навлизането на йоните на калций директно в кардиомиоцитите, гладкомускулните клетки, проводните и контрактилните клетки на миокарда.
Той понижава нуждата от кислород в миокарда, предизвиква дилатация на коронарните артерии, понижава периферното съдово съпротивление и съответно артериалното налягане. Отстранява спазъма на големите коронарни артерии, което обуславя неговия терапевтичен ефект при лечение на ангина на Prinzmetal. Притежава изразен антиаритмичен ефект, преди всичко при аритмии, които се дължат на повишения инфлукс на калциеви йони през бавните канали и повишения ектопичен автоматизъм. Намалява спонтанната активност на синусовия възел, удължава проводимостта и ефективния рефрактерен период на AV-възела. Антихипертензивният ефект на верапамил се дължи на вазодилатиращото му действие и на способността му да понижава системното съдово съпротивление, без да предизвиква ортостатична хипотония или рефлекторна тахикардия.
Инхибира влиянието на симпатикусовия дял на вегетативната нервна система върху миокарда. Това му действие обуславя положителния ефект върху камерната честота при пациенти с хронично предсърдно мъждене и трептене. Във високи дози проявява известна антиагрегантна активност
5.2 Фармакокинетични свойства
Верапамил се резорбира бързо и пълно в проксималните отдели на тънкото черво (до 90% от приетата доза). Плазменият полуживот е около 2-8 часа. Той се удължава до 14-16 часа при нарушена чернодробна функция и при понижаване на плазмения клирънс до 30%.
При коронарна болест и хипертония не е открита връзка между терапевтичния ефект и плазмените концентрации, като подобна връзка е била установена единствено по отношение на PR-интервала.
Разпределение
Поради наличието на изразен „first pass effect" системната бионаличност на верапамил е ниска (10-20% от еднократната орална доза).
Верапамил се свързва с плазмените протеини до 90%. Преминава през плацентарната бариера -концентрацията в плазмата от кръвта на пъпната връв е между 20 и 92% от плазмената концентрация у майката. Въпреки че верапамил се екскретира в човешката кърма .B терапевтични дози концентрациите са толкова ниски, че не се очаква какъвто и да значим фармакологичен ефект върху кърмачето.
Метаболизъм
Метаболизира се основно в черния дроб. Неговите основни метаболити са норверапамил и първични и вторични амини. Метаболитите притежават слабо изразена фармакологична активност. Доказана е широка интериндивидуална вариабилност в метаболизма на верапамил, която се обяснява с екстензивния first-pass метаболизъм в черния дроб.
Елиминиране
Верапамил се екскретира от организма предимно през бъбреците (до 70%) под формата на метаболити. До 16% от приетата доза се екскретира чрез стомашно-чревния тракт с жлъчката. Времето на полуживот е около 2-8 часа. Той се удължава до 14-16 часа при нарушена чернодробна функция. Съвременните данни показват липсата на различия във фармакокинетиката на верапамил при лица с нормална бъбречна функция и при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Няма данни за тератогенни и ембриотоксични свойства на верапамил при експериментални проучвания върху животни. Не притежава мутагенен, съответно карциногенен потенциал.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лактоза монохидрат, пшенично нишесте, целулоза микрокристална, силициев диоксид, колоиден безводен, магнезиев стеарат, повидон, коповидон, титанов диоксид, макрогол, основен бутилметакрилатен съполимер.
6.2 Несъвместимости
Не са установени
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
На сухо и защитено от светлина място при температура под 25°С.
6.5 Данни за опаковката
По 10 филмирани таблетки в блистер от PVС/алуминиево фолио; по 5 блистера в картонена кутия заедно с листовка.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Унифарм АД, София 1797, ул.Тр.Станоев №3.
Per. № 9900259/20.08.1999
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20.08.1999
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Декември 2008
