Vancomycin Billev 1000 mg powder for solution for infusion/Ванкомицин
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Vancomycin Billev 1000 mg powder for solution for infusion/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ванкомицин Билев 1000 mg прах за инфузионен разтвор!
Vancomycin Billev 1000 mg powder for solution for infusioin
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки флакон съдържа 1 000 mg ванкомицин като ванкомицин хидрохлорид (vancomycin hydrochroride), еквивалентен на 1 000 000 IU.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Vancomycin Billev 1000 mg powder for solution for infusion/
Прах за инфузионен разтвор. Бял или почти бял прах.
След приготвяне се получава разтвор с рН приблизително 3.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Разтворът ванкомицин, прилаган интравенозно, е показан за лечение на тежки, потенциално животозастрашаващи инфекции, причинени от чувствителни Грам-положителни микроорганизми, които не могат да се лекуват или не са повлияни от други ефективни, по-малко токсични лекарства, като пеницилини и цефалоспорини.
Ванкомицин трябва да се пази за случаите, когато има специално показание, за да се сведе до минимум възможността за развитие на резистентност.
Ванкомицин е полезен при лечението на следните тежки инфекции, причинени от чувствителни микроорганизми (виясте точка 5.1):
- ендокардит,
- костни инфекции (остеомиелит),
- пневмония,
- инфекции на меките тъкани.
Ендокардитът, причинен от ентерококи, Streptococcus viridans или S. bovis, трябва да се лекува с комбинация от ванкомицин и аминогликозид.
Ванкомицин може да се използва при непоносимост към пеницилини и други бета-лактами за профилактика при определени пациенти с висок риск за бактериален ендокардит и периоперативно при големи по обем операции (напр. сърдечни и съдови операции и т. н.). Трябва да се имат предвид официалните ръководства за правилната употреба на антибактериалните средства.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Ванкомицин прах за инфузионен разтвор трябва да се прилага интравенозно. Всяка доза трябва да се прилага със скорост не по-голяма от 10 mg/min или за период поне 60 минути (или повече). Дозата трябва да се адаптира индивидуално според телесното тегло, възрастта и бъбречната функция.
Препоръчват се следните дозови режими:
Пациенти с нормална бъбречна функция
Възрастни и юноши над 12 годишна възраст:
Препоръчителната дневна интравенозна доза е 2 000 mg, разделена на дози от 500 mg всеки 6 часа или 1 000 mg на всеки 12 часа.
При бактериален ендокардит обичайната схема е 1000 mg ванкомицин интравенозно на всеки 12 часа за 4 седмици самостоятелно или в комбинация с други антибиотици (гентамицин с рифампин, гентамицин, стрептомицин). Ентерококовият ендокардит се лекува с ванкомицин в комбинация с аминогликозид за 6 седмици - според националните ръководства.
Периоперативна профилактика:
Възрастните получават 1000 mg ванкомицин интравенозно преди хирургичната намеса (преди въвеждане в анестезията) и в зависимост от времето и вида на хирургичната намеса, може да се дава дозата от 1000 mg ванкомицин i.v. на 12 часа постоперативно.
Продължителността на лечението зависи от тежестта на инфекцията и клиничния отговор на пациента.
При повечето пациенти с инфекции, причинени от микроорганизми, които са чувствителни на ванкомицин, подобрение настъпва в рамките на 48-72 часа.
Дозата трябва да се адаптира индивидуално също съобразно теглото, възрастта или наличието на бременност.
Деца на възраст от 1 месец до 12 години:
Препоръчителната интравенозна доза е 10 mg на всеки 6 часа или 20 mg/kg на всеки 12 часа.
Кърмачета и новородени:
През първата седмица от живота се препоръчва начална доза от 15 mg/kg, последвана от поддържаща доза от 10 mg/kg на всеки 12 часа и на всеки 8 часа до края на първия месец. Серумните концентраци на ванкомицин трябва да се проследяват внимателно при тези пациенти (вижте по-долу).
Пациенти в старческа възраст:
Възможно е да изискват по-ниски поддържащи дози, поради свързано с възрастта намаление на бъбречната функция.
Пациенти със затлъстяване:
Може да са необходими промени на обичайните дневни дози.
Пациенти с чернодробна недостатъчност:
Не е необходима промяна на дозата на ванкомицин при пациенти с чернодробна недостатъчност.
Пациенти с увредена бъбречна функция:
При пациентите с увредена бъбречна функция схемата на дозиране на ванкомицин може да се коригира и следната номограма може да служи за ръководство. Препоръчва се внимателно мониториране на серумните концентрации на ванкомицин (вижте по-долу).
При пациенти c лека или умерена бъбречна недостатъчност началната доза не трябва да бъде по-малка от 15 mg/kg. При пациенти с тежка бъбречна недостатъчност е препоръчително да се прилага поддържаща доза между 250 mg и 1000 mg на интервали от по няколко дни, отколкото да се прилагат по-ниски дневни дози.
Пациенти с анурия (на практика без бъбречно функциониране) трябва да приемат доза от 15 mg/kg телесно тегло докато се достигнат терапевтични серумни концентрации. Поддържащите дози са 1,9 mg/kg телесно тегло за 24 часа. За да се улесни процедурата, възрастни пациенти със силно нарушена бъбречна функция може да получават поддържаща доза от 250 - 1000 mg на интервали от няколко дни вместо дневната доза.
Дозировка при хемодиализа
При пациенти без бъбречна функция, дори и подложени на редовна хемодиализа, е възможна също следната дозировка:
Насищаща доза 1000 mg, поддържаща доза 1000 mg на всеки 7-10 дни.
Ако се използват полисулфонови мембрани за хемодиализата (диализа с висок дебит), полуживотът на ванкомицин се понижава. Може да е необходима допълнителна поддържаща доза при пациентите на редовна хемодиализа.
Мониториране на серумните концентрации на ванкомицин:
Серумните концентрации на ванкомицин трябва да бъдат мониторирани на втория ден от лечението, непосредствено преди следващата доза и един час след инфузията. Терапевтичните кръвни нива на ванкомицин трябва да са между 30 и 40 mg/l (максимум 50 mg/l) един час след края на инфузията, минимална стойност (малко преди следващото приложение) между 5 и 10 mg/l. Концентрациите трябва да се мониторират два или три пъти седмично.
Начин на приложение:
Ванкомицин трябва да се прилага парентерално само като бавна интравенозна инфузия (не повече от 10 mg/min - за поне 60 минути), която е разредена достатъчно (поне 100 ml за 500 mg или поне 200 ml за 1000 mg).
Пациентите, изискващи ограничаване на течностите може да получават разтвор от 500 mg/50 ml или 1000 mg/100 ml. С тези висококонцентрирани разтвори риска от свързани с инфузията нежелани реакции може да се повиши.
За информация относно приготвянето на разтворите, моля вижте точка 6.6.
Продължителност на лечението
Продължителността на лечението зависи от тежестта на инфекцията, както и от клиничния и бактериологичен напредък.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към ванкомицин
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Предупреждения:
В случай на остро настъпила анурия или кохлеарно увреждане ванкомицин трябва да се използва само по витални показания и когато няма по-безопасна алтернатива.
В случай на тежки остри реакции на свръхчувствителност (напр. анафилаксия) лечението с ванкомицин трябва да се спре и да се започнат обичайните спешни мерки (напр. антихистаминови средства, кортикостероиди и, ако е необходимо, изкуствено дишане).
Бързото болусно приложение (напр. за няколко минути) може да е свързано с тежка хипотония (включително шок и в редки случаи сърдечен арест), хистаминоподобни отговори и макулопапулозен или еритематозен обрив ("синдром на червения човек" или "синдром на червената шия"). Ванкомицин трябва да се инфузира в разреден разтвор (2,5 до 5,0 бавно, със скорост не по-голяма от 10 mg/min и за период не по-малък от 60 минути, за да се предотвратят бързите, свързани с инфузията, реакции. Спирането на инфузията обикновено води до бързото отзвучаване на тези реакции.
Ванкомицин трябва да се прилага само интравенозно поради риска от некроза. Рискът от дразнене на вените се свежда до минимум чрез прилагане на ванкомицин под формата на разреден инфузионен разтвор и чрез смяна на инжекционното място.
Приложението на ванкомицин чрез интраперитонеална инжекция по време на продължителна амбулаторна перитонеална диализа е свързано със синдром на химичен перитонит.
Нефротоксичност:
ванкомицин трябва да се прилага предпазливо при пациенти с бъбречна недостатъчност, тъй като вероятността за развитие на токсични ефекти е много по-висока при продължително наличие на високи концентрации в кръвта. При лечението на тези пациенти и при тези, които получават съпътстващо лечение с други нефротоксични активни вещества (напр. аминогликозиди), трябва да се извършват поредни изследвания на бъбречната функция и да се спазват подходящи схеми за дозиране, за да се сведе до минимум риска от нефротоксичност (вижте точка 4.2).
Ототоксичност:
Съобщава се ототоксичност, която може да е преходна или перманентна (вижте точка 4.8), при пациенти с предхождаща глухота, които са получавали свръхвисоки интравенозни дози, или които получават съпътстващо лечение с друго ототоксично активно вещество, като аминогликозид. Глухотата може да се предшества от тинитус. Опитът с други антибиотици предполага, че глухотата може да прогресира независимо от спирането на лечението. За да се понижи риска от ототоксичност, кръвните нива трябва да се определят периодично и се препоръчва периодично изследване на слуха.
Предпазни мерки:
Ванкомицин дразни силно тъканите и причинява некроза на инжекционното място, ако се инжектира мускулно. Могат да се появят болка и тромбофлебит при много пациенти, получаващи ванкомицин, и в отделни случаи са тежки. Честотата и тежестта на тромбофлебита могат да се сведат до минимум чрез прилагане на лекарството бавно под формата на разреден разтвор (вижте точка 6.6) и чрез редовна смяна на местата на инфузията. Честотата на свързаните с инфузията реакции (хипотония, горещи вълни, еритем, уртикария и пруритус) нараства при съпътстващо приложение на анестетици. Те могат да се намалят чрез прилагане на ванкомицин като инфузия за 60 минути преди анестетичната индукция.
Ванкомицин трябва да се използва предпвазливо при пациенти с алергични реакции към тейкопланин, тъй като се съобщават реакции на кръстосана свръхчувствителност между ванкомицин и тейкопланин.
Индуцираната от анестетици депресия на миокарда може да се засили от ванкомицин. По време на анестезия инфузионните разтвори трябва да са много разредени и да се прилагат бавно при строго проследяване на сърдечната дейност. Промените на положението на тялото трябва да се отложат докато инфузията завърши, за да се постигне постурално приспособяване.
При пациентите, получаващи ванкомицин за дълъг период или заедно с други лекарства, които могат да причинят неутропения или агранулоцитоза, левкоцитният брой трябва да се проследява на редовни интервали.
Всички пациенти, получаващи ванкомицин, трява да имат периодични хематологични изследвания, уринен анализ,изследвания на функцията на бъбреците и черния дроб.
Продължителната употреба на ванкомицин може да доведе до суперинфекции с резистентни микроорганизми и затова такива пациенти трябва да се проследяват контролно. Ако по време на терапията настъпи суперинфекция, трябва да се вземат подходящи мерки.
Псевдомембранозен колит се съобщава при почти всички антибактериални средства, включително ванкомицин и може да е с различна тежест от лек до животозастрашаващ. Затова е важно да се има предвид тази диагноза при пациенти, които се представят с диария след приложението на ванкомицин. Антиперисталтичните средства са противопоказани.
Редовното мониториране на кръвните нива на ванкомицин е показано при дългосрочна употреба, особено при пациенти с бъбречна дисфункция или нарушена способност за чуване, както и при едновременно приложение съответно на нефротоксични и ототоксични вещества.
Дозите трябва да се титрират според серумните нива. Кръвните нива трябва да се мониторират и редовно да се извършват функционални изследвания на бъбреците. Общите препоръки са да се проследяват концентрациите 2-3 пъти седмично.
Хората в напреднала възраст са податливи на слухови увреждания и трябва да се подлагат на поредни изследвания на слуха, ако са на възраст над 60 години. Паралелната или последователна употреба на други нефротоксични вещества трябва да се избягва.
Ванкомицин трябва да се прилага с особено внимание при недоносени кърмачета и деца, поради тяхната бъбречна незрелост и възможното повишение на серумната концентрация на ванкомицин. Затова кръвните концентрации на ванкомицин трябва да се мониторират внимателно. Съвместното приложение на ванкомицин и анестетици при деца е свързано с еритем и анафилактоидни реакции.
Ако приложението на ванкомицин е необходимо за хирургична профилактика се препоръчва да се прилагат анестетици след приключване на инфузията на ванкомицин.
4.5 Взаимодействие с други лекарства и други форми на взаимодействие
Други потенциално нефротоксични или ототоксични лекарства
Паралелното или последователно приложение на ванкомицин с други потенциално невро- или/и нефротоксични активни вещества особено гентамицин, амфотерицин В, стрептомицин, неомицин, канамицин, амикацин, тобрамицин, виомицин, бацитрацин, полимиксин В, колистин и цисплатина могат да потенцират нефротоксичността и/или ототоксичността на ванкомицин и следователно изискват внимателно проследяване на пациента.
Поради синергичното действие (напр. с гентамицин) в тези случаи максималната доза на ванкомицин трябва да се ограничи до 500 mg на всеки 8 часа.
Анестетици
Паралелното приложение на ванкомицин и анестетици се свързва с еритем, хистаминоподобно зачервяване и анафилактоидни реакции. То може да се ограничи, ако ванкомицин се прилага за 60 минути преди анестетичната индукция.
Мускулни релаксанти
Ако ванкомицин се прилага по време на или непосредствено след хирургичната намеса, ефектът (невромускулна блокада) на мускулните релаксанти (като сукцинилхолин), използвани заедно с него, може да се засили и удължи.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност:
Няма достатъчно данни за употребата на ванкомицин при бременни жени. Проучванията за репродуктивна токсичност при животни не показват никакви ефекти върху развитието на ембриона, фетуса или гестационния период (вижте точка 5.3).
Ванкомицин обаче преминава през плацентата и потенциалният риск за ембрионална и неонатална ототоксичност и нефротоксичност не може да се изключи. Затова ванкомицин трябва да се прилага по време на бременност само в случаи на категорична необходимост и след внимателна оценка на съотношението риск/полза.
Кърмене:
Ванкомицин се екскретира в човешката кърма и затова трябва да се използва през период на кърмене, само ако лечението с други антибиотици е било неуспешно. Ванкомицин трябва да се прилага предпазливо при кърмачки поради потенциалните нежелани реакции при кърмачето (нарушения на чревната флора с диария, колонизиране от дрождеподобни гъби и възможна сенсибилизация). Като се има предвид значението на това лекарство за кърмещата майка, трябва да се вземе решение дали да се спре кърменето.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Ванкомицин не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Vancomycin Billev 1000 mg powder for solution for infusion/
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Нежеланите реакции, посочени по-долу, се дефинират съгласно MedDRA конвенцията по системо-органни класове:
много чести (> 1/10); чести (> 1/100 до < 1/10); нечести (> 1/1 000 до < 1/100); редки (> 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Най-честите нежелани реакции са флебит и псевдоалергични реакции във връзка с твърде бързото интравенозно приложение на ванкомицин.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки (> 10 000 до <1/1 000): тромбоцитопения, неутропения, агранулоцитоза, еозинофилия.
Нарушения на имунната система
Редки (>10 000 до <1/1 000): анафилактични реакции, реакции на свъхчувствителност.
Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести (> 1 000 до <1/1 00): транзиторна или постоянна загуба на слуха.
Редки (> 10 000 до <1/1 000): тинитус, замаяност.
Сърдечни нарушения
Много редки (<1/10 000): сърдечен арест.
Съдови нарушения
Чести (>1/100 до <1/10): понижение на кръвното налягане, тромбофлебит.
Редки (> 10 000 до <1/1 000): васкулит.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести (>1/100 до <1/10): диспнея, стридор.
Стомашно-чревни нарушения
Редки (> 10 000 до <1/1 000): гадене.
Много редки (<1/10 000): псевдомембранозен ентероколит.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести (> 1/100 до <1/10): екзантем и мукозно възпаление, сърбеж, уртикария.
Много редки (<1/10 000): ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson, синдром на Lyell,
IgA индуциран булозен дерматит.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Чести (>1/100 до <1/10): бъбречна недостатъчност, манифестираща се главно с повишени серумни концентрации на креатинина или уреята.
Редки (> 10 000 до <1/1 000): интерстициален нефрит, остра бъбречна недостатъчност.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести (>1/100 до <1/10): зачервяване на горната част на тялото и на лицето, болки и спазми в гърдите и мускулите на гърба.
Редки (> 10,000 до <1/1,000): лекарствена треска, треперене.
По време на или малко след бърза инфузия могат да настъпят анафилактични реакции. Реакциите отшумяват след спиране на приложението, обикновено между 20 минути и 2 часа след като е спряно приложението.
Ототоксичност се съобщава основно при пациенти, получавали високи дози, или съпътстващо лечение с други ототоксични лекарства, или имащи предшестващо влошаване на бъбречната функция или слуха.
4.9 Предозиране
Съобщава се токсичност поради предозиране. 500 mg, приложени интравнеозно на едно 2 годишно дете са довели до летална интоксикация. Приложението на общо 56 g за 10 дни на един възрастен са довели до бъбречна недостатъчност. При определени рискови обстоятелства (напр. в случай на тежко увреждане на бъбречната функция) могат да настъпят високи серумни нива и ефекти на ото- и нефротоксичност.
Мерки в случаи на предозиране
• Не е известен специален антидот.
• Необходимо е симптоматично лечение при поддържане на бъбречната функция.
• Ванкомицин се отстранява трудно от кръвта чрез хемодиализа или перитонеална диализа. Хемофилтрацията или хемоперфузията с полисулфонови смоли се използват за понижаване на серумните концентрации на ванкомицин.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Общи свойства АТС класификация
Фармакотерапевтична група: гликопептидни антибактериални средства,
АТС код: JOlXAOl.
Механизъм на действие
Ванкомицин е гликопептиден антибиотик. Ванкомицин притежава бактерицидно Действие върху пролифериращи бактерии чрез инхибиране на биосинтеза на клетъчната стена. Освен това той нарушава пропускливостта на бактериалната мембрана и синтеза на РНК.
Механизъм(и) на резистентност
Придобитата резистентност към гликопептиди се основава на придобиването на различни van генни комплекси. Van гените се откриват рядко при Staphylococcus aureus, където промените в стрктурата на клетъчната стена водят до "междинна" чувствителност, която най-често е хетерогенна. Няма кръстосана резистентност между ванкомицин и други антибиотици, но се проявява кръстосана резистентност с други гликопептидни антибиотици като тейкопланин. Вторичното развитие на резистентност по време на терапията е рядко.
В някои държави се наблюдава нарастващ брой случаи на резистентност особено при ентерококи, като особено обезпокоителни са мултирезистентните щамове на Enterococcus faecium.
Синергизъм
Комбинацията на ванкомицин с аминогликозиден антибиотик има синергичен ефект срещу много щамове на Staphylococcus aureus, неентерококови D-стрептококи, ентерококи и стрептококи от групата на S. viridans. Комбинацията на ванкомицин с цефалоспорин има синергичен ефект срещу някои оксацилин-резистентни щамове на Staphylococcus epidermidis, а комбинацията на ванкомицин с рифампицин има синергичен ефект срещу Staphylococcus epidermidis и частично синергичен ефект срещу някои щамове на Staphylococcus aureus. Тъй като ванкомицин в комбинация с цефалоспорин може да има също антагонистичен ефект срещу някои щамове на Staphylococcus epidermidis, а в комбинация с рифампицин срещу някои щамове на Staphylococcus aureus, е от полза предварителното изследване на синергизма.
Трябва да се вземат проби за бактериални култури, за да се изолират и идентифицират причинителите и да се определи чувствителността им към ванкомицин.
Гранични стойности
Границите на минималната инхибираща концентрация (МИК), установена от Европейската комисия за изследване на антимикробната чувствителност (EUCAST) за Staphylococcus spp. и Streptococcus spp. са: чувствителни < 2 mg/L и резистентни > 2 mg/L. За Enterococcus spp.ca: чувствителни < 4 mg/L и резистентни > 4 mg/L и без значение на вида са: чувствителни < 2 mg/L и резистентни > 4 mg/L.
Чувствителност
Честотата на придобита резистентност може да варира по географски регион и във времето за определени видове и е желателна местна информация за резистентността, особено при лечение на тежки инфекции. Ако е необходимо, трябва да се потърси експертен съвет, когато местната честота на резистентност е такава, че използването на средството при поне част от видовете инфекции е под въпрос.
Ванкомицин има тесен спектър на действие.
Обичайно чувствителни видове_
Staphylococcus spp. Streptococcus pneumoniae Streptococcus spp Corynebacterium spp
Enterococcus spp_
Видове, при които придобитата резистентност може да е проблем
Enterococcus faecium_
Природно резистентни организми Gram-отрицателни бактерии, микобактерии, гъби_
5.2 Фармакокинетични свойства
• Разпределение:
След интравенозно приложение, ванкомицин се разпределя в почти всички тъкани и дифундира в плевралната, перикардната, асцитната и синовиалната течност, както и в сърдечния мускул и в сърдечните клапи. Достигат се високи концентации, сравними с кръвната плазма. Данните относно концентрациите на ванкомицин в костите (спонгиоза, компакта) варират значително. Привидният обем на разпределение в равновесно състояние се определя на 0,43 (до 0,9) 17kg. При невъзпалени менинги ванкомицин преминава кръвно-мозъчната бариера само в малка степен. Ванкомицин се свързва с плазмените белтъци в 30 до 55 % и дори повече.
• Елиминиране:
Ванкомицин се метаболизира само в малка степен. След парентерално приложение се екскретира почти напълно като микробиологично активно вещество (приблизително 75-90% в рамките на 24 часа) чрез гломерулна филтрация през бъбреците. Жлъчната екскреция е незначителна (по-малко от 5% от дозата).
При пациенти с нормална бъбречна функция полуживотът в серума е около 4-6 (5-11) часа, а при деца 2,2-3 часа. При увредена бъбречна функция полуживотът на ванкомицин може да е значително удължен (до 7,5 дни). Поради ототоксичността на ванкомицин допълнително към терапията е показано мониториране на плазмените концентрации в такива случаи.
Средните концентрации след интравенозна инфузия на 1000 ванкомицин за 60 минути са около 63 mg/l в края на инфузията, около 23 mg/l след 2 часа и около 8 mg/l след 11 часа.
Клирънсът на ванкомицин от плазмата корелира приблизително със скоростта на гломерулна филтрация.
Общият системен и бъбречен клирънс на ванкомицин може да е понижен при пациенти в старческа възраст.
Както показват проуванията при пациенти, практически без бъбречна функция, метаболитният клирънс изглежда е много нисък.
При хора досега не са установени никакви метаболити на ванкомицин.
Ако ванкомицин се прилага по време на перитонеална диализа интраперитонеално, приблизително 60% достигат системното кръвообращение за 6 часа. След интраперитонеално приложение на 30 mg/kg т.т. се достигат серумни нива от приблизително 10 mg/l.
В случай на перорално приложение високо поляризираният ванкомицин практически не се абсорбира. След перорално приложение той се открива в активна форма в изпражненията и затова е подходящо химиотерапевтично средство за лечение на псевдомембранозен колит и стафилококов колит.
Ванкомицин дифундира лесно през плацентата и се разпределя в кордалната кръв.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Неклиничните данни не показват особен риск за хората на база на конвенционалните фармакологични изпитвания за безопасност и токсичност при многократно приложение. Ограничените данни за мутагенни ефекти показват отрицателни резултати, а дългосрочните проувания при животни относно канцерогенния потенциал липсват. При проучванията за тератогенност, където плъхове и зайци са получавали дози, съответстващи приблизително на дозата при хора въз основа на повърхността на тялото (mg/m2), не се наблюдават никакви директни или индиректни тератогенни ефекти.
Липсват проучвания при животни за употребата в перинаталния/постнаталния период и относно ефектите върху фертилитета.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Няма
6.2 Несъвместимости
Разтворите на ванкомицин имат ниска стойност на рН. Това може да доведе до химична и физична нестабилност, ако се смесят с други вещества. Затова всеки парентерален разтвор трябва да се проверява визуално за преципитати и промяна в цвета преди употреба.
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на тези, посочени в точка 6.6.
Комбинирана терапия
В случай на комбинирана терапия на ванкомицин с други антибиотици/химиотерапевтични средства препаратите трябва да се прилагат поотделно.
Доказано е, че смесите на разтвори на ванкомицин и бета-лактамни антибиотици са физически несъвместими. Вероятността за преципитация нараства при по-високи концентрации на ванкомицин.
Препоръчва се старателно промиване на интравенозните системи между приложението на тези антибиотици. Препоръчва се разтворите на ванкомицин да се разреждат до 5 те/тТ или по-ниска концентрация.
6.3 Срок на годност
Прах: 3 години
Реконституиран разтвор:
Химичната и физичната стабилност по време на употреба е доказана за 24 часа при 25°С и 96 часа при 2- 8°С.
Допълнително разреден разтвор:
Разтворите за инфузиране, които се разреждат до 5 те/т! с 5% глюкоза за инжекции или 0,9% натриев хлорид са химически и физически стабилни в хладилник (2°С - 8°С) за 48 часа или на 25°С за 24 часа.
Инфузионните разтвори, които са разредени до 5 та/т1 с 5% глюкоза за инжекции + 0,9% натриев хлорид са химически и физически стабилни в хладилник (2°С - 8°С) за 48 часа или на 25°С за 24 часа.
От микробиологична гледна точка лекарственият продукт трябва да се използва незабавно, освен ако разтварянето и разреждането не са извършени в контролирани и валидирани асептични условия. Ако не се използват незабавно, времето за съхранение по време на употреба и условията са отговорност на прилагащия.
6.4 Специални условия на съхранение
Прах:
Да се съхранява под 25 °С.
За условията на съхранение на реконституирания и разредения лекарствен продукт, вижте точка 6.3.
6.5 Данни за опаковката
Ванкомицин Билев 1 000 mg прах за инфузионен разтвор: флакон от 25 ml от безцветно тип I стъкло с бромобутилова гумена запушалка и алуминиева/пластмасова отчупваща се капачка. Опаковки с: 1, 5,10 и 100 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Продуктът трябва да се разтвори и полученият концентрат след това трябва да се разреди преди употреба.
Приготвяне на реконституирания разтвор
Разтворете Ванкомицин Билев 1000 mg прах за инфузионен разтвор в 20 ml стерилна вода за инжекции.
Един ml от приготвения разтвор съдържа 50 mg ванкомицин. Вид на приготвения разтвор
След разтваряне разтворът е бистър и безцветен до жълтеникаво кафяв без видими частици. За условията на съхранение на реконституирания лекарствен продукт, вижте точка 6.3. Приготвяне на разредения инфузионен разтвор
Реконституираните разтвори, съдържащи 50 ml ванкомицин трябва да разредят.
Подходящи разредители са:
5% глюкоза за инжекции или
0,9% натриев хлорид за инжекции или
5% глюкоза за инжекции с 0,9% натриев хлорид за инжекции.
Интермитентна инфузия:
Приготвеният разтвор, съдържащ 1000 mg ванкомицин (50 mg/ml), трябва да се разреди допълнително с поне 200 ml разредител (до 5 mg/ml).
Концентрацията на ванкомицин в инфузионния разтвор не трябва да превишава 5 т^гш. Желаната доза трябва да се прилага бавно интравенозно със скорост не по-висока от 10 т^минута, за поне 60 минути или дори повече.
Продължителна инфузия:
Използва се само ако лечението с интермитентна инфузия не е възможно. Разредете 1000 mg до 2000 mg от разтворения ванкомицин в достатъчно количество от горния разредител и го приложете под формата на капкова инфузия, така че пациентът да получи предписаната дневна доза за 24 часа.
Вид на разредения разтвор
След разреждане разтворът е бистър и безцветен без видими частици.
За условията на съхранение на разредения лекарствен продукт, вижте точка 6.3.
Преди приложение реконституираните и разредени разтвори трябва да се проверяват визуално за частици и промяна в цвета. Трябва да се използват само бистри и безцветни разтвори без видими частици.
Унищожаване
Флаконите са само за еднократна употреба. Неизползваните лекарствени продукти трябва да се унищожат.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се унищожат в съответствие с местните законови изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Billev Pharma aps
Fuglebaekgaard, Elmegärdsvej 1A, T0rslev
DK-3630 Jaegerspris
Дания
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Per. №
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
10/2009
