КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Tezeo 80 mg tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
TEZEO 80 mg tablets
ТЕЗЕО 80 mg таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 80 mg телмисартан.
Помощни вещества: Всяка таблетка съдържа 324,40 mg сорбитол (Е 420)
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Tezeo 80 mg tablets/
Таблетка.
Почти бели до жълтеникави, продълговати, двойно изпъкнали таблетки с „80", щамповано от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония при възрастни.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Обикновено ефективната доза е 40 mg веднъж дневно. Някои пациенти могат да се повлияят и от дневна доза от 20 mg. Доза от 20 mg може да се приеме при разделяне на таблетка от 40 mg. В случаите, в които не се постига желаното кръвно налягане, дозата на телмисартан може да бъде повишена максимално до 80 mg веднъж дневно. Като алтернатива, телмисартан може да се прилаган в комбинация с диуретици от тиазиден тип като хидрохлоротиазид, който допълнително понижава кръвното налягане. При решение за повишаване на дозата, трябва да се има предвид, че максималният антихипертензивен ефект се достига в рамките на 4 до 8 седмици след запачване на лечението (вж. точка 5.1). Телмисартан може да бъде приеман с или без храна.
Бъбречно увреждане:
При пациенти с леко до средно тежко бъбречно увреждане не се налага промяна в дозировката. Опитът при пациенти с тежки нарушения на бъбречната функция или хемодиализа е ограничен. При тези пациенти се препоръчва по-ниска 1 .. начална доза - 20 mg (вж. точка 4.4).
Чернодробно увреждане:
При пациенти с леко до средно тежко чернодробно увреждане не трябва да се надвишава доза от 40 mg веднъж дневно (вж. точка 4.4). -
Пациенти в напреднала възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст.
Педиатрични пациенти
Не се препоръчва употребата на телмисартан при деца под 18 години поради липсата на данни за безопасност и ефикасност.
4.3 Противопоказания/Tezeo 80 mg tablets/
• Свръхчувствителност към лекарственото вещество или към някое от помощните вещества (вж. точка 6.1).
• Второ и трето тримесечие на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).
• Обструктивни заболявания на жлъчните пътища.
• Тежко чернодробно увреждане.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Бременност
Не трябва да се започва прием на ангиотензин II рецепторни антагонисти по време на бременност. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо, да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).
Чернодробно увреждане
Телмисартан не трябва да се прилага при пациенти с холестаза, с жлъчни обструктивни нарушения или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3), тъй като по-голямата част от телмисартан се елиминира чрез жлъчката. При тези пациенти може да се очаква намален чернодробен клирънс.
Телмисартан трябва да се прилага внимателно при пациенти с леки до умерени нарушения в чернодробната функция.
Реноваскуларна хипертония
Когато пациенти със стеноза на бъбречна артерия или стеноза на артерията към единствен функциониращ бъбрек са третирани с лекарства, повлияващи системата ренин-ангиотензин-алдостерон, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.
Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация
Когато се използва телмисартан при пациенти с нарушена бъбречна функция, се препоръчва периодично следене на калия и серумното ниво на креатинина. Няма достатъчно данни по отношение на приложението на телмисартан при пациенти, претърпели наскоро бъбречна трансплантация.
Вътресъдова хиповолемия
Симптоматична хипотония, особено след първата доза телмисартан, може да се наблюдава при пациенти с тежък натриев и/ или обемен дефицит при мощна диуретична терапия, диета с ограничено приемане на сол, диария или повръщане
Такива състояния трябва да бъдат коригирани преди приложение на телмисартан. Натриевият и/или обемен дефицит трябва да бъде коригиран преди приложение на телмисартан.
Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон:
В следствие на инхибирането на системата ренин-ангиотензин-алдостерон се съобщават хипотония и промени в бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност) при предразположени пациенти, особено, ако се комбинират лекарствени продукти, които повлияват тази система. По тази причина не се препоръчва двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (например чрез добавяне на ACE инхибитор към ангиотензин II рецепторен антагонист) при пациенти с вече контролирано кръвно налягане и трябва да се ограничи до индивидуално определени случаи, като внимателно се проследява бъбречната функция.
Други състояния със стимулация на системата ренин-ангиотензин-алдостерон
При пациенти, чийто васкуларен тонус и бъбречна функция зависят основно от активността на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (например пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително и стеноза на бъбречната артерия), лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система, се свързва с остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8).
Първичен алдостеронизъм
Пациенти с първичен алдостеронизъм по принцип няма да реагират на антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на системата ренин-ангиотензин. Поради това, употребата на телмисартан не се препоръчва.
Стеноза на аортната и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия
Както при другите вазодилататори, специално внимание е необходимо при пациенти, страдащи от аортна или митрална стеноза или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.
Хиперкалиемия
Употребата на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон може да доведе до хиперкалиемия.
Хиперкалиемията може да бъде с фатален изход при пациенти в напреднала възраст, при пациенти с бъбречна недостатъчност, при пациенти с диабет, при пациенти, лекувани едновременно и с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия и/или при пациенти с придружаващи състояния.
Преди да се вземе решение за едновременно приложение на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон, трябва да се прецени съотношението полза/ риск.
Основните рискови фактори за възникване на хиперкалиемия, които трябва да се вземат под внимание, са:
• Захарен диабет, бъбречно увреждане, възраст (>70 години)
• Комбинация с един или повече лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон и/или калиеви добавки.
Лекарствени продукти или терапевтични групи лекарства, които могат да предизвикат хиперкалиемия: солеви заместители, съдържащи калий, калий-съхраняващи диуретици, ACE инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни СОХ -2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.
• Интеркурентни събития и по-специално дехидратиране, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, влошена бъбречна функция, внезапно влошаване на бъбречното състояние (например инфекциозни заболявания), клетъчно лизиране (например остра исхемия на крайника, рабдомиолиза, обширна травма).
При рискови пациенти се препоръчва внимателно следене на серумния калий (вж. точка 4.5).
Сорбитол
Този лекарствен продукт съдържа сорбитол (Е420). Пациенти с рядка наследствена непоносимост към фруктоза не трябва да приемат това лекарство.
Етнически различия:
Както е наблюдавано при инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим, телмисартан и другите ангиотензин II рецепторни антагонисти са очевидно по-малко ефективни в понижаването на кръвното налягане при хора от черната раса, отколкото при другите раси, вероятно поради по-честото срещане в черната популация с хипертония на ниско рениново ниво.
Други
Както при други антихипертензивни агенти, ексцесивната редукция на кръвното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично кардиоваскуларно заболяване може да доведе до миокарден инфаркт или инсулт.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни. Както и другите лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон, телмисартан може да предизвика хиперкалиемия (вж. точка 4.4). Този риск може да се увеличи в случай на комбинирано лечение с други лекарствени продукти, които също могат да предизвикат хиперкалиемия (солеви заместители, съдържащи калий, калий-съхраняващи диуретици, ACE инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС включително селективни СОХ -2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм).
Възникването на хиперкалиемия зависи от свързаните с това рискови фактори. Рискът се повишава при по-горе посочените лечебни комбинации. Рискът е особено висок при комбинация с калий-съхраняващи диуретици и когато се комбинира със солеви заместители, съдържащи калий. Например при комбинация с ACE инхибитори или НСПВС рискът е по-малък, при условие че стриктно се спазват предпазните мерки при употреба.
Едновременното приложение не се препоръчва с
Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки:
Ангиотензин II рецепторните антагонисти, какъвто е телмисартан, намаляват загубата на калий, която се придизвиква от диуретиците. Калий-съхраняващите диуретици като спиринолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид, калиевите добавки или солевите заместители, съдържащи калий могат да доведат до значимо повишаване на серумния калий. Ако едновременното приложение е показано поради установена хипокалиемия, то трябва да се извършва с повишено внимание и трябва често да се следи серумния калий.
Литий:
По време на едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и рядко с ангиотензин II рецепторни антагонисти, включително телмисартан, са наблюдавани обратимо повишение на серумните литиеви концентрации и прояви на токсичност. Ако тази комбинация е необходима, се препоръчва внимателно следене на серумните нива на лития.
Едновременното приложение изисква повишено внимание при Нестероидни противовъзпалителни средства:
НСПВС (т.е. ацетилсалицилова киселина в протововъзпалителни дози, СОХ -2 инхибитори и неселективни НСПВС) могат да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин II рецепторните антагонисти. При някои пациенти с нарушена бъбречна функция (например дехидратирани пациенти или пациенти в напреднала възраст с нарушена бъбречна функция) едновременното приложение на ангиотензин II рецепторни антагонисти и лекарствени продукти, които инхибират цикло-оксигеназата може да доведе до по-нататъшно влошаване на бъбречната функция, включително е възможна остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. По тази причина, комбинацията трябва да бъде прилагана с повишено внимание, особено при пациенти в напреднала възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да бъде проследявана бъбречната им функция в началото на комбинираното лечение и периодично след това.
В едно проучване едновременното прилагане на телмисартан и рамиприл е довело до покачване на AUC 0-24 и Cmax на рамиприл и рамиприлат до 2,5 пъти. Клиничната значимост на това наблюдение не е известна.
Диуретици (тиазидни или бримкови диуретици):
Предшестваща терапия с високи дози диуретици като фуросемид (бримков диуретик) и хидрохлоротиазид (тиазиден диуретик) може да доведе до обемен дефицит и риск от възникване на хипотония при започване на лечение с телмисартан.
Трябва са се вземе под внимание при едновременно приложение
Други антихипертензивни лекарствени продукти:
Хипотензивния ефект на телмисартан може да се повиши при едновременното приложение с други антихипертензивни лекарствени продукти.
Въз основа на фармакологичните им свойства е възможно да се очаква, че следните лекарствени продукти могат да повишат хипотензивния ефект на всички антихипертензивни средства, включително телмисартан: баклофен, амифостин. Също така, ортостатичната хипотония може да бъде засилена от алкохол» барбитурати, наркотични вещества или антидепресанти.
Кортикостероиди (системно приложение):
Намаляване на антихипертензивния ефект.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Не се препоръчва употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти през първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).
Няма достатъчно данни за употребата на телмисартан при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на ACE инхибитори през първия триместър на бременността не са убедителни. Все пак, не може да се изключи слабо повишаване на риска. Докато няма контролирани епидемиологични данни за риска при употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти, сходни рискове могат да съществуват и при този клас лекарства. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо да бъде започнато алтернативно лечение.
Установено е, че експозицията на ангиотензин II рецепторни антагонисти през втория и третия триместър на бременността предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена черепна осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция на ангиотензин II рецепторни антагонисти през втория триместър на бременността и след това.
Новородените, чийто майки са приемали ангиотензин II рецепторни антагонисти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).
Кърмене
Тъй като няма данни относно употребата на телмисартан в периода на кърмене, Тезео не се препоръчва, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност в периода на кърмене, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма проучвания за ефектите на телмисартан върху способността за шофиране и работа с машини. Независимо от това, когато се шофира или работи с машини трябва да се има предвид, че при антихипертензивна терапия, макар и рядко, могат да се проявят замайване или сънливост.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Tezeo 80 mg tablets/
Честотата на нежелани лекарствени реакции, съобщавани при употребата на телмисартан (41,4 %), обикновено е сравнима с плацебо (43,9 %) при плацебо-контролирани проучвания. Случаите на проявени нежелани лекарствени реакции не са свързани с дозата и не показват зависимост от пола, възрастта или расата на пациентите.
Представените по-долу нежелани лекарствени реакции, отразяват резултатите от всички клинични проучвания при пациенти, лекувани с телмисартан за хипертония или при пациенти на 50 години, или по-възрастни, с повишен риск от сърдечно-съдови инциденти.
Нежеланите лекарствени реакции са категоризирани според честотата, като е използвана следната класификация: много чести (>1/10), чести (> 1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100), редки (>1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.
Инфекции и инфестации:
редки: инфекция на горния респираторен тракт, включително фарингит и синуит
с неизвестна честота: инфекция на уринарния тракт, включително цистит, сепсис включително с фатален изход*
Нарушения на кръвта и лимфната система
редки: анемия, тромбоцитопения
с неизвестна честота: еозинофилия
Нарушения на имунната система
с неизвестна честота: свръхчувствителност, анафилактична реакция
Нарушения на метаболизма и храненето
нечести: хиперкалиемия
Психични нарушения
редки: безпокойство, депресия
Нарушения на нервната система
нечести: синкоп, безсъние
Нарушения на очите
редки: нарушено зрение
Нарушения на ухото и лабиринта
нечести: вертиго
Сърдечни нарушения
редки:тахикардия
с неизвестна честота: брадикардия
Съдови нарушения
нечести: хипотония
редки: ортостатична хипотония
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
нечести: диспнея
Стомашно-чревни нарушения
нечести: абдоминална болка, диария, сухота в устата, диспепсия, флатуленция
редки: стомашен дискомфорт, повръщане
Хепато-билиарни нарушения
редки: абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
нечести: хиперхидроза, пруритус
редки: еритема, ангиоедем, уртикария
с неизвестна честота: лекарствен обрив, токсичен кожен обрив, екзема
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
нечести: миалгия
редки: артралгия, болка в гърба (напр. ишиас), мускулни крампи, болка в крайник, слабост
с неизвестна честота: тендинит
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
нечести: бъбречно увреждане, включително остра бъбречна недостатъчност
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
нечести: болка в гръдния кош
редки: грипоподобно заболяване
с неизвестна честота: лекарствена неефективност
Изследвания
редки: повишена пикочна киселина в кръвта, повишен креатинин в кръвта, повишени чернодробните ензими, повишена креатин фосфокиназа в кръвта с неизвестна честота: понижен хемоглобин
*В проучването PRoFESS е наблюдавана повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо. Събитието може да е открито случайно или да е свързано с механизъм, който не е познат за момента (вж. точка5.1).
4.9 Предозиране
Съществува ограничена информация по отношение на предозирането при хора.
Симптоми:
Най-изявените прояви на предозиране с телмисартан са хипотония и тахикардия, а също се съобщават и брадикардия, замаяност, повишаване на серумния креатинин и остра бъбречна недостатъчност.
Лечение:
Телмисартан не се отделя при хемодиализа. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван и лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо. Овладяването зависи от времето на приемане на продукта и тежестта на симптомите. Препоръчителните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашна промивка. Прилагането на активен въглен може да допринесе при лечение на предозирането. Необходимо е често проследяване на серумните електролити и креатинин. При поява на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение по гръб и бързо да се приложат солеви и обемни заместители.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Ангиотензин II антагонисти, самостоятелно
АТС код: С09СА07.
Механизъм на действие:
Телмисартан е перорално активен и специфичен ангиотензин II рецепторен антагонист (тип AT1). Той измества с много висок афинитет ангиотензин II от неговото място на свързване в АТ1 рецепторния подтип, който е отговорен за известните действия на ангиотензин II. Телмисартан няма дори и частична агонистична активност спрямо AT1 рецептора. Телмисартан се свързва селективно с AT1 рецептора. Свързването е продължително. Телмисартан не показва афинитет към други рецептори, включително AT2 и други по-слабо характеризирани AT-рецептори. Функционалната роля на тези рецептори не е известна, не е известен и ефекта на тяхната възможна свръхстимулация от ангиотензин II, чийто нива са повишени от телмисартан. Нивата на плазмения алдостерон са понижени от телмисартан. Телмисартан не инхибира човешкия плазмен ренин и не блокира йонните канали. Телмисартан не инхибира ангиотензин конвертиращия ензим (кининаза II), ензимът, който също разгражда брадикинина. Поради това не се очаква да потенцира брадикинин-медиираните нежелани лекарствени реакции.
При хора дозата от 80 mg телмисартан почти изцяло инхибира предизвиканото от ангиотензин II повишаване на кръвното налягане. Инхибиторният ефект се поддържа над 24 часа, като все още може да бъде установен до 48 часа.
Клинична ефикасност и безопасност:
След прилагане на първата доза телмисартан се наблюдава постепенно поява на антихипертензивна активност в рамките на 3 часа. Максималната редукция на кръвното налягане се достига напълно в рамките на 4 до 8 седмици след началото на лечението и се поддържа чрез продължителна терапия.
След приемане на дозата антихипертензивният ефект персистира повече от 24 часа, като включва и последните 4 часа преди следващото приложение, както показват амбулаторните измервания на кръвното налягане. Това е потвърдено и от съотношението минимални към максимални концентрации, което е постоянно над 80 % след прием на дози от 40 и 80 mg телмисартан при плацебо контролирани клинични проучвания. Налице е очевидна тенденция за връзка между дозата и времето на възстановяването на базалното систолно кръвно налягане (SBP). В това отношение данните за диастолно кръвно налягане (DBP) са непостоянни.
При пациенти с хипертония телмисартан редуцира и систолното и диастолното кръвно налягане без да повлиява честота на пулса. Наличието на диуретичен и натриуретичен ефект, който да допринесе за хипотензивната активност на лекарствения продукт, все още не е доказано. Антихипертензивната ефикасност на телмисартан е сравнима с тази на продукти, представители на други класове антихипертензивни лекарствени средства (установена при клинични изпитвания, сравняващи телмисартан с амлодипин, атенолол, еналаприл, хидрохлоротиазид и лизиноприл).
При внезапно прекъсване на лечението с телмисартан кръвното налягане постепенно се връща до стойностите преди лечението, за период от няколко дни без данни за ребаунд хипертоничен ефект.
Случаите на суха кашлица са значително по-малко при пациенти, третирани с телмисартан, отколкото при такива, на които са давани инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим в клинични проучвания, директно сравняващи двете антихипертензивни лечения.
В проучването "Профилактичен режим за ефективно предпазване от повторен мозъчен инсулт" ("Prevention Regimen For Effectively avoiding Second Strokes" (PRoFESS)) при пациенти на 50 години или по-въазрастни, които наскоро са получили мозъчен инсулт се забелязва повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо, 0,70% спрямо 0,49% [RR 1,43 (95 % доверителен интервал 1,00 - 2,06)]; честотата на възникване на сепсис с фатален изход е повишена при пациентите, приемащи телмисартан (0,33 %) спрямо пациентите на плацебо (0,16 %>) [RR 2,07 (95 % доверителен интервал 1,14 - 3,76)]. Наблюдаваната повишена честота на възникване на сепсис, свързана с употребата на телмисартан може да е случайно открита или да е свързана с механизъм, който е непознат за момента.
За сега не са установени благоприятни ефекти на телмисартан върху заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция:
Абсорбцията на телмисартан е бърза, независимо, че абсорбираното количество варира. Средната абсолютна бионаличност на телмисартан е около 50 %. Когато телмисартан се приема с храна, редукцията на областта под кривата плазмена концентрация-време (AUC0-oo) на телмисартан варира от около 6 % (40 mg доза) до около 19 % (160 mg доза). Три часа след приложение плазмените концентрации са подобни при приемане на телмисартан на гладно или с храна.
Линейност/ нелинейност:
Не се очаква слабата редукция на AUC да причини редукция в терапевтичната ефикасност.
Няма линейна зависимост между дозите и плазмените нива. Стах и в по-малка степен AUC се повишават непропорционално при дози над 40 mg.
Разпределение:
Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини (> 99,5 %), главно с албумин и алфа-1 кисел глюкопротеин. Средният привиден обем на разпределение при достигане на стационарно състояние (Vdss) е около 500 l.
Метаболизъм:
Телмисартан се метаболизира чрез свързване на основното вещество с глюкуронид . Не е наблюдавана фармакологична активност на конюгатите.
Елиминиране:
Телмисартан се характеризира с биекспоненциална отслабваща фармакокинетика с терминален елиминационен полуживот > 20 часа. Максималната плазмена концентрация (Cmax) и в по-малка степен областта под кривата плазмена концентрация-време (AUC) се повишава непропорционално на дозата. Няма данни за клинически значима акумулация на телмисартан, приет в препоръчваните дози. Плазмените концентрации са по-високи при жени, отколкото при мъже, без това да е свързано с влияние върху ефикасността.
След перорално (и интравенозно) приложение телмисартан се екскретира почти изцяло с фекалиите, главно като непроменено съединение. Кумулативната уринарна екскреция е <1 % от дозата. Тоталният плазмен клирънс (Cltot) е висок (около 1 000 ml/min), сравнен с чернодробния кръвен поток (около 1 500 ml/min).
Специални популации
Полова обусловеност:
Наблюдавани са полови различия в плазмените концентрации. Cmax и AUC съответно около 3 и 2 пъти по-високи при жените, сравнени с тези при мъжете.
Пациенти в напреднала възраст:
Фармакокинетиката на телмисартан не се различава между пациенти в напреднала възраст и тези, по-млади от 65 години.
Пациенти с бъбречни увреждания:
При пациенти с леки до умерени и тежки увреждания на бъбречната функция се наблюдава удвояване на плазмените концентрации. Наблюдават се по-ниски плазмени концентрации при пациенти с бъбречна недостатъчност, подложени на диализа. При болни с бъбречна недостатъчност телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини и не може да бъде отделен при диализа. При пациенти с бъбречни увреждания елиминационният полуживот не е променен.
Пациенти с чернодробни увреждания:
Фармакокинетичните проучвания при пациенти с чернодробни увреждания показват повишаване на абсолютната бионаличност до около 100 %. При пациенти с чернодробни увреждания елиминационният полуживот не е променен.
5.3. Предклинични данни за безопасност
При предклинични проучвания за безопасност, дози, сравними с тези в клиничния терапевтичен диапазон, са предизвикали намаляване на параметрите на червените кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит), промени в бъбречната хемодинамика (повишено ниво на урея в кръвта и креатинин), както и повишен калий в серума на нормотензивни животни. При кучета са наблюдавани бъбречна тубуларна дилатация и атрофия. При плъхове и кучета е отбелязано също увреждане яа стомашната мукоза (ерозия, язви или възпаление). Тези фармакологично медиирани , нежелани лекарствени реакции, известни от предклиничните проучвания с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и антагонисти на ангиотензин ІІ рецептора, са предотвратени чрез перорално добавяне на физиологичен разтвор. При двата вида животни са наблюдавани повишена активност на плазмения ренин и хипертрофия/ хиперплазия на юкстагломерулните клетки. Тези промени, които са също и ефект на инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим и на други ангиотензин II рецепторни антагонисти, нямат клинична значимост.
Няма доказателства за тератогенен ефект, но изпитвания при животни показват известен рисков потенциал на телмисартан за постнаталното развитие на потомството като по-ниско телесно тегло, закъсняващо отваряне на очите и по-висока смъртност. Няма данни за мутагенна и съответна кластогенна активност при изпитвания in vitro и за карциногенност при плъхове и мишки.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 . Списък на помощните вещества
Меглумин
Сорбитол (Е420)
Натриев хидроксид
Повидон 25
Магнезиев стеарат
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 30°С в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага.
6.5 Данни за опаковката
OPA/Al/PVC/Al блистерна опаковка, сгъваща се картонена кутия.
Размер на опаковките: 30, 90 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Zentiva, k. s., U kabelovny 130 Prague 10, Чешка Република
