КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
SPERIDAN 0.5 mg film-coated tablets СПЕРИДАН 0.5 mg филмирани таблетки
SPERIDAN 1 mg film-coated tablets СПЕРИДАН 1 mg филмирани таблетки
SPERIDAN 2 mg film-coated tablets СПЕРИДАН 2 mg филмирани таблетки
SPERIDAN 3 mg film-coated tablets СПЕРИДАН 3 mg филмирани таблетки
SPERIDAN 4 mg film-coated tablets СПЕРИДАН 4 mg филмирани таблетки
SPERIDAN 6 mg film-coated tablets СПЕРИДАН 6 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Лекарствено вещество в една филмирана таблетка Speridan 0.50 mg: Risperidone ;Рисперидон/ 0.50 mg
Лекарствено вещество в една филмирана таблетка Speridan 1 mg: Risperidone
/Рисперидон/ 1 mg
Лекарствено вещество в една филмирана таблетка Speridan 2 mg: Risperidone /Рисперидон/ 2 mg
Лекарствено вещество в една филмирана таблетка Speridan 3 mg: Risperidone
/Рисперидон/ 3 mg
Лекарствено вещество в една филмирана таблетка Speridan 4 mg: Risperidone
'Рисперидон/ 4 mg
Лекарствено вещество в една филмирана таблетка Speridan 6 mg: Risperidone
Риспериоон/ 6 mg
За пълния списък на помощните вещества, вж. точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирани таблетки
SPERIDAN 0.50 mg - светло жълти, овални, двойно изпъкнали филм таблетки с делителна черта от едната страна и маркировка Т; размери 8x5 mm.
SPERIDAN 1 mg - бели. овални, двойно изпъкнали филм таблетки с делителна черта от едната страна и маркировка Т1; размери 8x5 mm.
SPERIDAN 2 mg - бели. овални, двойно изпъкнали филм таблетки с делителна черта от едната страна и маркировка Т2: размери 10x5 mm.
SPERIDAN 3 mg - бели. овални, двойно изпъкнали филм таблетки с делителна черта от едната страна и маркировка ТЗ; размери 11 х 6.5 mm.
SPERIDAN 4 mg - бели, двойно изпъкнали филм таблетки с делителна черта рт едната страна н маркировка Т4; размери 14 х 7.5 mm.
SPERIDAN 6 mg - бели. овални, двойно изпъкнали филм таблетки с делителна черта от едната страна и маркировка Т; размери 16 х 8.5 mm.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
SPERIDAN е показан за лечение на шизофрения.
SPERIDAN е показан за лечение на умерени до тежки манийни епизоди при биполярно разстройство.
SPERIDAN е показан за краткосрочно лечение (до 6 седмици) на персистираща агресия при пациенти с умерена до тежка деменция на Алцхаймер, които са нечувствителни към нефармакологичните подходи и при които има риск от самонараняване или нараняване на околните,
SPERIDAN е показан за краткосрочно симптоматично лечение (до 6 седмици) на персистираща поведенческа агресия при деца на възраст над 5 години и при юноши с намалено интелектуално функциониране или с умствено изоставане диагностицирани съгласно критериите на DSM-IV, при които тежестта на агресивното или друго деструктивно поведение изисква фармакологично лечение. Фармакологичното лечение трябва да бъде неразделна част от по-широка програма за лечение, включваща психо-социална и образователна интервенция. Препоръчително е. ако рисперидон да се предписва от специалист по детска неврология, детско-юношески психиатър или от лекари, добре запознати с лечението на поведенческо разстройство при деца и юноши.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Шизофрения
Възрастни
SPERIDAN може да се дава веднъж или два пъти дневно.
Пациентите трябва да започват с 2 mg рисперидон на ден. Дозата може да бъде повишена на втория ден на 4 mg. В последствие дозата може да остане непроменена или да се индивидуализира по-нататък, ако е необходимо. Повечето пациенти се чувстват добре при дневна доза между 4 и 6 mg. При някои пациенти може да е подходящо коригиране на дозата в продължение на по-дълъг период, както и по-ниска начална и поддържаща доза.
Дозите над 10 mg дневно не са показали по-добър ефект от по-ниските дози и може да причинят по-честа поява на екстрапирамидна симптоматика. Безопасността на дози по-големи от 16 mg дневно, не е подлагана на оценка, и следователно те не се препоръчват.
Хора в старческа възраст
Препоръчва се начална доза от 0.5 mg два пъти на ден. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с увеличение от 0.5 mg два пъти на ден до 1 или 2 mg два пъти на ден.
Деца и юноши
Не се препоръчва употребата на рисперидон при деца и юноши под 18-годишна възраст с шизофрения поради недостатъчно данни за ефикасност.
Манийни епизоди при биполярни разстройства
Възрастни
Speridan трябва да се дава веднъж дневно, като се започне с 2 mg рисперидон. Коригиране на дозата, ако има показания за това, трябва да се прави на интервали, не по-малки от 24 часа. и то с увеличаване на дозата от 1 mg дневно. Рисперидон се прилага при гъвкаво дозиране в интервал от 1 до 6 mg дневно до оптимизиране на нивото на ефикасност и толерантност при всеки пациент. Дневна доза над 6 mg рисперидон не е изследвана при пациенти с манийни епизоди.
Както при всяко симптоматично лечение, продължителното лечение със Speridan трябва непрекъснато да се оценява и обосновава.
Хора в старческа възраст
Препоръчва се начална доза от 0,5 mg два пъти дневно. Тази доза се преценява индивидуално при увеличение с 0,5 mg два пъти дневно до 1 или 2 mg два пъти дневно. Тъй като клиничният опит при хора в старческа възраст е ограничен, употребата трябва да е внимателна.
Деца а юноши
Не се препоръчва употребата на рисперидон при деца и юноши под 18-годишна възраст с биполярна мания поради липса на данни за ефикасност.
Персистираща агресия при пациенти с умерена до тежка деменция на Алцхаймер
Препоръчва се начална доза от 0.25 mg два пъти дневно. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с повишение от 0.25 mg два пъти дневно, но не по-често от всеки втори ден, ако е необходимо. Оптималната доза е 0,5 mg два пъти дневно за повечето пациенти. Някои пациенти, обаче, може да се чувстват добре от доза до 1 mg два пъти дневно.
При пациенти с персистираща агресия при деменция на Алцхаймер Speridan не се прилага повече от 6 седмици. По време на лечението пациентите трябва да се подлагат често и редовно на оценка и отново да се преценява необходимостта от продължаване на лечението.
Поведенчески разстройства
Деца и юноши от 5- до 18-годишна възраст
За пациенти с тегло >50 kg се препоръчва първоначална доза 0.5 mg веднъж дневно. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с повишение от 0,5 mg веднъж дневно нс по-често от интервали през един ден, ако е необходимо. За повечето пациенти оптималната дозировка е 1 mg веднъж дневно. Някои пациенти, обаче, може да се чувстват добре от 0.5 mg веднъж дневно, докато други може да имат нужда от 1.5 mg веднъж дневно. За пациенти с тегло < 50 kg се препоръчва първоначална дозировка от 0.25 mg веднъж дневно. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с повишение от 0.25 mg веднъж дневно не по-често от интервали през ден. ако е необходимо. Оптималната доза е 0.5 mg веднъж дневно за повечето пациенти. Някои пациенти обаче може да се чувстват добре от 0.25 mg веднъж дневно, докато други може да имат нужда от 0.75 mg веднъж дневно.
Какю кри всяко симптоматично лечение, продължителното лечение със Speridan трябва да се оценява периодично.
Speridan не се препоръчва при деца под 5-годишна възраст, тъй като няма опит при деца. по-малки от 5 години, с такива разстройства.
Увреждане на бъбреците и черния дроб
Пациентите с бъбречно увреждане имат понижена способност да елиминират активната антипсихотична фракция, отколкото възрастните с нормална бъбречна функция. Пациентите с увредена функция на черния дроб имат повишена плазмена концентрация на свободната фракция на рисперидон.
Независимо от индикациите, началната и следващите дозировки трябва да са намалени наполовина и коригирането на дозата трябва да бъде по-бавно при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане.
SPERIDAN трябва да се прилага внимателно при тези групи пациенти.
Начин на приложение
SPERIDAN е за перорално приложение. Храната не повлиява абсорбцията на SPERIDAN. При прекратяване на лечението се препоръчва постепенно намаляване на дозата. Много рядко се описват остри симптоми на отнемане, включително гадене, повръщане, изпотяване и безсъние (вж. точка 4.8). Може да се наблюдава и възобновяване на психотичните симптоми и се съобщава за поява на неволеви двигателни разстройства (като например акатизия. дистония и дискинезия).
Преминаване от други антипсихотици
Когато е медицински оправдано, се препоръчва постепенно спиране на предишното лечение, преди започване на лечението със Ярепскп. Също така, ако е медицински оправдано, при преминаване на пациента от депо антипсихотични препарати се препоръчва терапията със Брепалп да започне в деня на следващата инжекция от схемата. Необходимостта от продължаване на провежданото антипаркинсоново лечение трябва периодично да се преразглежда.
4.3 Противопоказания/Speridan 0.5, 1, 2, 3, 4, 6 mg film-coated tablets/
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пациенти в старческа възраст с деменция Обща смъртност
При пациенти в старческа възраст с деменция, лекувани с атипични антипсихотици, се наблюдава увеличаване на смъртността в сравнение с плацебо при метаанализ на 17 контролирани про учвания, проведени с атипични антипсихотици. включително и с рисперидон. При плацебо-контролирани проучвания в тази популация пациенти, лекувани е рисперидон, смъртността е 4% при лекувани с рисперидон пациенти, сравнено с 3.1% при пациенти на плацебо. Съотношението на вероятности (95% точен доверителен интервал) е 1.21 (0,7; 2,1). Средната възраст на пациентите с летален изход с 86 години (между 67-100).
Едновремеино приложение на фуроземид
При плацебо-контролирани клинични проучвания с рисперидон. при пациенти в старческа възраст с деменция. лекувани едновременно с фуроземид и рисперидон. се наблюдава по-висока смъртност (7,3%: средна възраст 89 години, между 75-97) в сравнение с пациенти, лекувани само с рисперидон (3,1%; средна възраст 84 години, между 70-96) или само с фуроземид (4,1%; средна възраст 80 години, между 67-90). Увеличената смъртност при пациенти, лекувани с фуроземид и рисперидон. е наблюдавана при две от общо четири клинични проучвания. Едновременното приложение на рисперидон с други диуретици (главно приложението на тиазидни диуретици в ниски дози) не се свързва със същото заключение.
Не е намерен патофизиологичен механизъм и няма последователен модел, който да обясни причината за наблюдаваната смъртност. Въпреки това трябва да се внимава и да се вземат предвид ползите и рисковете от такава комбинация или съпътстващо лечение с други силни диуретици, преди да се вземе решение за нейното прилагане. Няма увеличена смъртност при пациентите, които приемат други диуретици като съпътстващо лечение заедно с рисперидон. Независимо от лечението, дехидратацията е рисков фактор за смъртност и трябва внимателно да се избягва при пациенти в старческа възраст с деменция.
Нежелани мозъчно-съдови събития (НМСС)
При плацебо контролирани клинични проучвания при пациенти в старческа възраст с деменция има значително по-висок процент (приблизително 3-кратно повишаване) на НМСС. като например инсулт (включително със смъртен изход) и преходни исхемични пристъпи при пациенти, лекувани с рисперидон. в сравнение с пациенти, приемащи плацебо (средна възраст 85 години; диапазон от 73 до 97). Събраните данни от 6 плацебо контролирани проучвания главно при пациенти в старческа възраст (>65 години) с деменция показват, че НМСС (сериозни и не-сериозни, комбинирани) се получават при 3,3% (33/1009) от пациентите, лекувани с рисперидон. и при 1.2% (8/712) при пациентите, приемащи плацебо. Отношението на вероятността (95% точен доверителен интервал) е 2.96 (1.34; 7.50).Механизмът за този повишен риск не е известен. Повишеният риск не е изключен за други антипсихотици или други групи пациенти. Рисперидон трябва да се прилага с внимание при пациенти с рискови фактори за инсулт.
Рискът от НМСС е значимо по-висок при пациенти със смесен или съдов тип деменция при сравнение с деменция на Алцхаймер. Затова пациенти с друг тип деменция, различна от деменция на Алцхаймер, не трябва да се лекуват с рисперидон. Лекарите трябва да преценят риска и ползата от приложението на рисперидон при пациенти в старческа възраст с деменция. като вземат пред вид прогностичните критерии за инсулт при всеки един пациент. Пациентите или хората, които се грижат за тях. трябва да бъдат предупредени незабавно да съобщават за признаци и симптоми на НМСС като внезапна слабост или скованост на лицето, ръцете или краката, и за проблеми с говора или със зрението. Всички възможности за лечение трябва да се обмислят незабавно, включително преустановяване на лечението с рисперидон. Рисперидон трябва да се използва за краткосрочно лечение на персистираща агресия при пациенти с умерена до тежка деменция на Алцхаймер само като допълнение към нефармакологичните подходи, когато те имат ограничена ефективност или не са ефикасни и когато има потенциален риск пациентите да бъдат опасни за самите тях или околните.
Пациентите трябва редовно да бъдат подлагани на преоценка, както и необходимостта 01 продължаване на лечението.
Ортостатична хипотония
Поради алфа-блокиращото действие на рисперидон е възможна появата на (ортостатична) хипотония. особено по време на началния период на адаптиране на дозата. Клинично значима хипотония се наблюдава в постмаркетинговия период, при едновременно приложение на рисперидон и антихипертензивно лечение. Рисперидон трябва да се прилага внимателно при пациенти, за които се знае. че имат сърдечносъдово заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, нарушения на проводимостта, дехидратация. хиповолвхмия, или мозъчно-съдова болест), и дозата трябва да бъде постепенно адаптирана според препоръките (вж. точка 4.2). Ако се появи хипотония. трябва да се обмисли намаление на дозата.
Късна дискинезия/ Екстрапирамидни симптоми (КД/ЕПС)
Лекарствените продукти със свойства на антагонисти на допаминовите рецептори, са свързани с индуцирането на късна дискинезия. която се характеризира с ритмичнй неволеви движения, предимно на езика и/или лицето. Появата на екстрапйрамидна симптоматика е рисков фактор за късна дискинезия. Ако се появят признаци и симптоми на късна дискинезия, трябва да се обмисли спирането на всички антипсихотици.
Невролептичен малигнен синдром (НМС)
При приложение на антипсихотици се съобщава за възникване на нсвролептичен малигнен синдром, който се характеризира с хипертермия, мускулна ригидност. нестабилност на вегетативната нервна система, променено съзнание и повишени нива на серумната креатинфосфокиназа. Допълнителни симптоми могат да бъдат миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност. В този случай, всички антипсихотици, включително риснеридон. трябва да бъдат спрени.
Паркинсонова болест и деменция с телца на Lewy
Лекарите трябва да преценят рисковете спрямо ползата, когато предписват антипсихотици, включително рисперидон. на пациенти с Паркинсонова болест или деменция с телца на Lewy (DLB). Възможно е влошаване на Паркинсоновата болест от рисперидон. При двете групи съществува повишен риск от развитие на невролептичен малигнен синдром, както и повишена чувствителност към антипсихогичните лекарства: тези пациенти се изключват от клинични проучвания. Проявата на тази повишена чувствителност като допълнение към екстрапирамидната симптоматика може да включва объркване, обнубилация, постурална нестабилност с чести падания.
Хипергликемия
За хипергликемия или обостряне на съществуващ отпреди диабет се съобщава в много редки случаи по време на лечението с рисперидон. Препоръчва се подходящо клинично наблюдение на пациенти с диабет и на пациенти с рискови фактори за развитие на захарен диабет.
Хиперпролактинемия
Проучвания с тъканни култури показват, че растежът на клетки при тумор на гърдата при човека може би се стимулира от пролактин. Макар че не е ясна връзката е приложението на антипсихотици , доколкото е доказано в клинични и епидемиологични проучвания, препоръчва се повишено внимание при пациенти със съответната анамнеза. Рисперидон трябва да се прилага внимателно при пациенти с предшестваща хиперпролактинемия и при пациенти с вероятност за пролактин-зависими тумори.
Удължаване на QT-интервала
В поетмаркетинговия период много рядко се съобщава за удължаване на QT-интервала. Какю и с другите антипсихотици. трябва да се внимава, когато рисперидон се предписва на пациенти, за които се знае, че страдат от сърдечно-съдови заболявания, които имат фамилна обремененост за удължен QT-интервал. брадикардия или електролитен дисбаланс (хипокалиемия. хипомагнезиемия). тъй като това може да повиши риска от ритъмни нарушения, както и при едновременната употреба на лекарства, за които се знае. че удължават QT-интервала.
Припадъци
Рисперидон трябва да се използва внимателно при пациенти, които имат анамнеза за припадъци или други състояния, които потенциално могат да намалят гърчовия праг.
Приапизъм
По време на лечението с рисперидон може да се получи приапизъм поради неговия алфа-адренергичен блокиращ ефект.
Регулиране на телесната температура
Смята се че антипсихотиците разстройват способността на организма да регулира телесната температура. Добре е да се вземат съответни мерки, когато рисперидон се предписва на пациенти, които се излагат на състояния, които може да допринесат за повишаване на телесната температура, например усилено физическо натоварване ,излагане на голяма горещина, получаване на съпътстващо лечение с антихолинергична активност, или дехидратиране.
Венозен тромбемболизъм (ВТЕ)
Съобщавани са случаи на венозен тромбемболизъм при употребата на антипсихотнчни лекарства. Тъй като пациентите лекувани с антипсихотици често са с придружаващи рискови фактори за ВТЕ. необходимо е всички възможни рискови фактори за ВТЕ да бълат определени преди началото на терапията с рисперидон и да се предприемат превантивни мерки.
Деца и юноши
Преди изписване на рисперидон на деца или юноши с поведенчески разстройства трябва цялостно оценяване за физикални и социални причини на агресивното поведение като например причиняване на болка или несъответстваши на средата искания.
При тази група трябва внимателно да се следи седативният ефект на рисперидон. поради възможните последици върху способността за учене. Промяната на времето на прилагане на рисперидон може да подобри въздействието на седативното средство върху вниманието на децата и юношите.
Рисперидон се свързва със средно увеличение на телесното тегло и индекса на телесната маса (ИТМ). Промените в ръста при дългосрочни, екстензивни, открити клинични проучвания, са в рамките на нормата, очаквана за възрастта. Ефектите върху половото съзряване и ръста при дългосрочно лечение с рисперидон не са адекватно проучени.
Поради потенциалните ефекти от продължителната хиперпролактинемия върху растежа и половото съзряване при деца и юноши трябва да се прави редовна клинична оценка на ендокринния статус, включително измерване на ръст, тегло и полово съзряване, контрол на менструацията и други потенциално свързани с пролактина ефекти.
По време на лечение с рисперидон редовно трябва да се следи за екстрапирамидна симптоматика и други двигателни нарушения.
За специфични препоръки при дозировка при деца и юноши вижте точка 4.2. Помощни вещества
Филмираните таблетки съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени дефекти като непоносимост към галактоза, дефицит на Lapp лактаза или на глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Както с други антипсихотици трябва, внимателно да се обмисля предписване на рисперидон с друти лекарствени продукти, за които се знае. че удължават QT-интервала. напр, клас 1а антиаритмици (напр. хинидин. дизопирамид. прокаинамид). клас III антиаритмици (напр. амиодарон. соталол). трицикличнен антидепресанти (напр. амитриптилин), тетрациклични антидепресанти (напр. мапротилин), някои антихистамини, други антипсихотици, някой антималарийни лекарства (напр. хинин и мефлокин). и с лекарства, които причиняват електролитен дисбаланс (хипокалиемия. хипомагнезиемия) или брадикардия, или такива, които инхибират чернодробния метаболизъм на рисперидон. Този списък е примерен, а не изчерпателен.
Потенциал на рисперидон да повлиява други лекарствени продукти
Рисперидон трябва да се употребява с повишено внимание при комбинация с други централнодействащи вещества, особено алкохол, опиати, антихистамини и бензодиазепини поради повишеният риск от седиране.
Рисперидон може да антагонизира ефекта на леводопа и на други допаминови агонисти. Ако тази комбинация се счита за необходима, особено при краен стадий на Паркинсонова болест, трябва да се изпише най-ниската ефективна доза.
Клинично значима хипотония е наблюдавана в постмаркетинговия период при едновременно прилагане на рисперидон с антихипертензивно лечение.
Рисперидон не показва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на Литий, валпроат, дигоксин или топирамат.
Потенциал на другите лекарствени продукти да повлияват рисперидон
Известно е, че карбамазепин намалява плазмената концентрация на активната антипсихотична фракция на рисперидон. Подобни ефекти могат да се наблюдават например с Рифампицин, фенитоин и фенобарбитал, които също индуцират чернодробния ензим CYP 3A4, както и Р-гликопротеина. Когато се започва или спира лечение с карбамазепин или с други индуктори на чернодробния ензим CYP 3A4 /Р-гликопротеина (P-gp). лекарят трябва да преоцени дозировката на рисперидон.
флуоксетин и пароксетин. които са инхибитори на CYP 2D6. повишават плазмената концентрация на рисперидон. но в по-малка степен тази на антипсихотичната фракция. Очаква се. че други инхибитори на CYP 2D6 като хинидин, могат да повлияят плазмената концентрация на рисперидон по подобен начин. Когато се започва или преустановява едновременно лечение с флуоксетин или пароксетин, лекарят трябва да подложи на преоценка дозировката на рисперидон.
Верапамил, който е инхибитор на CYP 3A4 и Р-8Р, повишава плазмената концентрация на рисперидон.
Галантамин и донепезил не показват клинично значим ефект върху фармакокинетиката на рисперидон и върху активната антипсихотична фракция.
Фенотиазините , трицикличните антидепресанти и някои бета блокери могат да повишат плазмената концентрация на рисперидон. но не и на активната антипсихотична фракция. Амитриптилин не повлиява фармакокинетиката на рисперидон и на активната антипсихотична фракция. Циметидин и ранитидин повишават бионаличността на рисперидон, но само незначително тази на активната антипсихотична фракция. Еритромицин , който е инхибитор на CYP 3A4. не променя фармакокинетиката на рисперидон, нито на активната антипсихотична фракция. Комбинираната употреба на психостимуланти (напр. метилфенидат) с рисперидон при деца и юноши не променя фармакокинетиката и ефикасността на рисперидон. Вижте точка 4.4 относно повишена смъртност при пациенти в старческа възраст с деменция, приемащи едновременно с това фуроземид.
Едновременната употреба на перорален рисперидон с палиперидон не се препоръчва, тъй като палиперидон е активен метаболит на рисперидон и комбинацията на двете може да доведе до допълнителна експозиция на активна антипсихотична фракция.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Няма достатъчно данни за употребата на рисперидон при бременни жени. Съгласно постмаркетингови данни, обратима екстрапирамидна симптоматика при новородени е наблюдавана след употреба на рисперидон по време на последното тримесечие на бременността. Затова новородените трябва да се контролират внимателно. Рйсперидон не е тератогенен при проучвания с животни, но са наблюдавани други видове токсичност върху репродуктивната система (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Поради това, рисперидон не трябва да се използва при бременност, освен в случай на категорична необходимост. Ако е необходимо да бъде спрян по време на бременността, това не трябва да става изведнъж.
Кърмене
При проучвания с животни е установено, че рисперидон и 9-хидрокси-рисперидон се отделят в млякото. Установено е, че рисперидон и 9-хидрокси-рисперидон се отделя и в кърмата в матки количества. Няма налични данни за нежелани реакции при кърмачета. Поради това. ползата от кърменето е по-голяма, в сравнение с потенциалния риск за детето.
4.7 Ефект върху способността за шофиране и за работа с машини
Speridan може да има минимален или умерен ефект върху способността за шофиране и за работа с машини, поради потенциалния ефект върху нервната система и върху зрението (вж. точка 4.8). Следователно пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират и да не работят с машини, докато не стане известна тяхната индивидуална чувствителност към лекарствения продукт.
4.8 Нежелани реакции/Speridan 0.5, 1, 2, 3, 4, 6 mg film-coated tablets/
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (НЛР) (честотата > 10%) са: паркинсонизъм, главоболие и безсъние.
По-долу следват всички НЛР. за които се съобщава в клинични проучвания и в постмаркетинговия период. Прилагат се следните термини за честотата: много чести (> 1/10). чести (> 1/100 до < 1/10). нечссти (> 1/1000 до < 1/100), редки (> 1/10,000 до < 1/1000). много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни от клинични проучвания не може да бъде направена оценка).
В рамките на всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Нежелани лекарствени реакции по системо-органни класове и честота
Изследвания
Чести Повишение на пролактина в кръвтаa, повишаване на теглото.
Нечести Удължаване на QT-интервала на кардиограмата. патологична електрокардиограма. повишение на кръвната захар, повишение на трансаминазите,намаление на белите кръвни клетки, повишение на телесната температура, повишение на еозинофилите. намаление на хемоглобина, повишение на креатинфосфокиназата в кръвта.
Редки Понижаване на телесната температура.
Сърдечни нарушения
Чести Taxикардия.
Нечести Атриовентрикуларен блок. бедрен блок, предсърдно мъждене. синусова брадикардия. пaлпитации.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Нечести Анемия, тромбоцитопения.
Редки Гранулоцитопения.
С неизвестна честота Агранулоцитоза.
Нарушения на нервната система
Много чести Паркинсонизъмb, главоболие.
Чести Акатизияb , световъртеж, треморb, дистонияb, сомнолентност, седиране, летаргия, дискинезияb.
Не чести Нереагиране на стимули, загуба на съзнание, синкоп, потиснато ниво на съзнанието, мозъчно-съдов инцидент, преходен исхемичен пристъп, дизартрия, нарушение на вниманието, хиперсомния. световъртеж при стоене прав. нарушение на равновесието, късна дискинезия, нарушение на говора, нарушена координация, хипостезия
Редки Невролептичен малигнен синдром, диабетна кома. мозъчно-съдово увреждане, мозъчна исхемия. двигателни нарушения.
Нарушения на очите
Чести Неясно виждане.
Нечести Конюнктивит, очна хиперемия, секрет от очите, оток на очите, сухи очи. повишено сълзоотделяне. фотофобия.
Редки Намалена зрителна острота, въртене на очите, глаукома.
Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести Болка в ухото, шум в ушите.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести Диспнея. епистаксис, кашлица, назална конгестия, болка във фаринкса и ларинкса.
Нечести Свиркане, аспирационна пневмония, белодробен застой, нарушения на дишането, хрипове, конгестия на дихателния тракт, дисфония.
Редки Синдромна апнея по време на сън. хипервентилация.
Стомашно-чревни нарушения
Чести Повръщане, диария, запек, гадене, болка в корема, диспепсия, сухота в устата, стомашен дискомфорт.
Нечестни Дисфагия. гастрит, фекална инконтиненция. фекалом.
Редки Обструкция на червата, панкреатит. оток на устните, хейлит.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътиша
Чести Енуреза.
Нечести Дизурия, незадържане на урината, полакиурия.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести Обрив, еритема.
Нечести Ангиоедем . лезии на кожата, увреждане на кожата, сърбеж, акне. депигментиране на кожата, алопеция. себореен дерматит, суха кожа, хиперкератоза.
Редки Пърхот.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Чести Артралгия. болка в гърба, болка в крайниците.
Нечести Мускулна слабост, миалгия, болка във врата, оток на ставите, нарушение на стойката, скованост на ставите, болка в мускулите и костите на гръдния кош.
Редки Рабдомиолиза.
Нарушения на ендокринната система
Редки Несъответстваща секреция на антидиуретичен хормон.
Нарушения на метаболизма и храненето
Чести Повишен апетит, намален апетит.
Нечести Анорексия. полидипсия.
Много редки Диабетна кетоацидоза.
С неизвестна честота Водна интоксикация.
Инфекции и инфестации
Чести Пневмония, грип, бронхит, инфекции на горните дихателни пътища, инфекции на пикочните пътища.
Неести Синузит, вирусни инфекции, инфекции на ухото, ангина, целулит. възпаление на средното ухо, инфекции на очите, локализирани инфекции, акародерматит, инфекции на дихателния тракт, цистит, онихомикоза.
Редки Хронично възпаление на средното ухо.
Сьдови нарушения
Нечести Хипотония. ортостатична хипотония, зачервяване.
С неизвестна честота Венозен тромбемболизъм (включително белодробен тромбемболизъм и дълбока венозна тромбоза).
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести Температура, умора, периферни отоци, астения, болка в гърдите.
Нечести Оток на лицето, нарушение на походката, абнормни усещания неразположение, грипоподобни симптоми, жажда, дискомфорт в гърдите, студени тръпки
Редки Генерализиран оток, хипотермия, абстинентен синдром, студени крайници.
Нарушения на имунната система
Нечести Свръхчувствителност.
Редки Лекарствена свръхчувствителност.
С неизвестна честота Анафилактична реакция.
Хепато-билиарни нарушения
Редки Жълтеница.
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Нечести Аменорея. нарушена сексуална функция, еректилна дисфункция, нарушена еякулация. галакторея. гинекомастия. нередовна менструация, бяло течение.
Редки Приапизъм.
Психични нарушения
Много чести Безсъние.
Чести Тревожност, безпокойство, нарушение на съня.
Нечести Състояние на обърканост, мания, подтиснато либидо, апатия, нервност.
Редки Аноргазмия. притъпен афект
a Хиперпролактинемия в някои случаи води до гинекомастия, нарушения на менструацията, аменорея. галакторея.
b Екстрапирамидни нарушения, които може да са: паркинсонизъм (обилна саливация. втвърдяване на скелетната мускулатура, паркинсонизъм, лигавене, ригидност като зьбчато колело, брадикинезия. хинокинезия. масковидно лице, мускулно напрежение, акинезия. вратна ригидност. мускулна ригидност, паркинсонова походка и абнормен рефлекс на табелата), акатизия (акатизия, неспокойствие, хиперкинезия и синдром на неспокойните крака), тремор, дискинезия, (дискинезия, мускулни потрепвания. хореоатетоза. атетоза и миоклонус), дистония. Дистонията включва дистония. мускулни спазми, хипертония, тортиколис, неволеви мускулни контракции, контрактура на мускулите, блефароспазъм, окулогирия. парализа на езика, лицеви спазми. ларингоспазъм. миотония. опистотонус, орофарингеален спазъм, п.тевроготонус. спазъм на езика и челюстна скованост. Треморът включва тремор и остатъчен паркинсонов тремор. Трябва да се отбележи, че са включени широк спектър от симптоми, но не е необходимо те да имат екстрапирамиден произход.
Следва списък на НЛР, свързани с рисперидон, които са определени като НЛР по време на клиничните проучвания, изследващи дългодействащия инжекционен рисперидон, но които не са определени като НЛР при клинични проучвания на пероралния рисперидон. В тази таблица не са включени онези НЛР, които са специално свързани с инжекционния начин на приложение на рисперидон.
Допълнителни нежелани лекарствени реакции, за които се съобщава при дългодействащ инжекционен рисперидон, но не и при перорален рисперидон, класифицирани по системо-органни класове и честота.
Изследвания
Намаляване на теглото, повишение на гама-глутамил-трансферазата, повишение на чернодробните ензими.
Сърдечни нарушения
Брадикардия.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Неутропения.
Нарушения на нервната система
Парестезия. припадък.
Нарушения на очите
Блефароспазъм.
Нарушения на ухото и лабиринта
Световъртеж.
Увреждания на гастроинтестиналния тракт
Зъбобол, спазъм на езика.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Екзема.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Болка в седалищния мускул.
Инфекции и инфестации
Инфекции на долните дихателни пътища, инфекции, гастроентерит. подкожен абсцес.
Наранявания и отравяния
Падане.
Съдови нарушения
Хипертония.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Болка.
Психични нарушения
Депресия.
Ефекти на класа
Както и при всички други антипсихотици, в много редки случаи в постмаркетинговия период се съобщава за удължаване на QT-интервала след прием на рисперидон. Други сърдечни ефекти от този клас. за които се съобщава при антипсихотиците, които удължават QT-интервала. включват камерна аритмия, камерно мъждене. камерна тахикардия. внезапна смърт, сърдечен арест и Torsades de Pointes.
Покачване на тегло
При сравнение на групи възрастни пациенти с шизофрения, отговарящи на критерия за покачване на тегло > 7% от телесното тегло, третирани съответно с рисперидон и с плацебо в сборни 6- до 8-седмични плацебо контролирани клинични проучвания, се установява статистически значимо по-голямо покачване на тегло при групата с рисперидон (18%). в сравнение с групата с плацебо (9%). При събирателни плацебо контролирани 3-седмични проучвания при възрастни пациенти с остра мания, процентът на повишаване на теглото с > 7% в края на изследването е сравнимо при двете групи - рисперидон (2.5%) и плацебо (2,4%) - и е малко по-висок при контролната група (3.5 % ).
В популация на деца и юноши с поведенчески и други разстройства с деструктивно поведение, при дългосрочни проучвания теглото се увеличава средно със 7,3 kg с.тед 12 месена лечение. Очакваното покачване на тегло за здравите деца на възраст от 5 до 12 години е 3 до 5 kg годишно. От 12 до 16 години това покачване на тегло от 3 до 5 kg годишно се поддържа при момичетата, докато момчетата наддават приблизително 5 kg годишно.
Допълнителна информация за специални трупи пациенти
Нежеланите лекарствени реакции при пациенти в старческа възраст с деменция или при дена. за които се съобщава по-често, отколкото при възрастни пациенти, са описани по-долу:
Пациенти в старческа възраст с деменция
При клинични проучвания с пациенти в старческа възраст с деменция като НЛР са съобщени преходни иехемични пристъпи и мозъчно-съдови инциденти с честота съответно от 1,4% и 1,5%. В допълнение, следните НЛР са съобщени с честота > 5% при пациенти в старческа възраст с деменция (те се наблюдават почти два пъти по-често, отколкото при другите възрастни пациенти): инфекции на пикочните пътища, периферни отоци, летаргия и кашлица.
Деца
Съобщава се за следните нежелани лекарствени реакции с честота > 5% при деца и юноши (на възраст от 5 до 17 години), които се наблюдават почти два пъти по-често, отколкото при клинични изследвания при възрастни: сънливост/седиране, умора, главоболие, повишен апетит, повръщане, инфекции на горните дихателни пътища, назална конгеетия. коремна болка, световъртеж, кашлица, температура, тремор. диария и енурезис.
4.9 Предозиране
Симптоми
Най-общо. симптомите и признаците са тези, които са резултат от по-силно изразяване на известните фармакологични ефекти на рисперидон. Те включват сънливост и седиране. тахикардия и хипотония. и екстрапирамидни симптоми. При предозиране се съобщава за удължаване на QT-интервала и за гърчове. За Torsade de Pointes ce сьобщава във връзка с комбинирано предозиране на рисперидон и пароксетин. В случай на остро предозиране, трябва да се вземе предвид възможността да са включени много лекарства.
Лечение
Осигурете и поддържайте проходими дихателните пътища, за да може да има адекватна оксигенация и вентилация. Трябва да се обсъди извършването на стомашен лаваж (след интубирането. ако пациентът е в безсъзнание) и даването на активен въглен заедно със слабителни средства само когато лекарството е прието преди по- малко от един час . Трябва да се започне незабавно мониториране на сърдечносъдовата система и това трябва да включва продължително мониториране на електрокардиограмата. за да се уловят възможните аритмии.
За рисперидон няма специфичен антидот. Поради това трябва да се предприемат съответни поддържащи мерки. Хипотонията и циркулаторния колапс трябва да бъдат лекувани със съответни мерки като венозно вливане на течности и/или на симпатикомиметици. В случай на тежка екстрапирамидна симптоматика трябва да се дадат антихолинергични средства. Внимателното медицинско наблюдение и мониториране трябва да продължат, докато пациентът се възстанови.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: други антипсихотици,
АТС код: N05AX08
Механизъм на действие
Рисперидон е селективен моноаминергичен антагонист с уникални свойства. Той има висок афинитет към серотонинергичните 5-НТ2 и допаминергичните D2 рецептори. Рисперидон се свързва и с алфа1-адренергичните рецептори, и с по-нисък афинитет към Н1-хистаминергичните и алфа 2-адренергичните рецептори. Рисперидон няма афинитет към холинергичните рецептори. Въпреки че рисперидон е мощен D2 антагонист, за което се счита, че подобрява позитивните симптоми при шизофрения, тои води до по-слабо потискане на двигателната активност и по-слаба каталепсия. отколкото класическите антипсихотици. Балансираният централен серотонинов и допаминов антагонизъм може ла намалят вероятността за поява на екстрапирамидни нежелани реакции и да разширят терапевтичното действие за повлияване на негативните и афективните симптоми на шизофренията.
Фармакодинамични ефекти
Шизофрения
Ефективността на рисперидон при краткосрочно лечение на шизофрения е установена в четири изследвания, с продължителност от 4 до 8 седмици, при които са включени 2500 пациенти, които отговарят на критериите за шизофрения, определени в DSM-IV. В едно 6-ссдмично, плацебо контролирано клинично проучване, което включва титриране на дозата на рисперидон до 10 mg на ден. разделена на 2 приема дневно, рисперидон е с по-добър ефект в сравнение с плацебо по отношение на общия сбор от кратката психиатрична скала за оценка [BPRSJ. В едно 8-седмично. плацебо контролирано клинично проучване с четири фиксирани дози рисперидон (2. 6. 10. и 16 mg дневно, дадени два пъти дневно), всичките 4 групи на рисперидон са с по-добър ефект в сравнение с плацебо по отношение на общия сбор по скалата за позитивни и негативни симптоми [PANSS]. В едно 8-седмично клинично проучване за сравняване на дозите, включващо 5 фиксирани дози рисперидон (1,4, 8, 12, и 16 mg дневно, дадени два пъти дневно), групите на рисперидон в доза 4. 8. и 16 mg дневно имат по-добър ефект в сравнение с групата на рисперидон в доза 1 mg по отношение на обшия сбор по PANSS. В едно 4-седмично. плацебо контролирано клинично проучване за сравняване на дозите рисперидон (4 и 8 mg дневно, дадени веднъж дневно) и двете групи на рисперидон имат по-добър ефект в сравнение с плацебо по отношение на няколко от резултатите по PANSS и измерването на отговора (> 20% намаление на обшия,сбор по PANSS). В едно по-дългосрочно клинично проучване с възрастни ,амбулаторни пациенти, които отговарят на критерии за шизофрения по DSM-IV, открито при приложение на антиисихотична терапия са клинически стабилни поне за 4 седмици, са рандомизирани към група, получаваща рисперидон от 2 до 8 mg на ден. или към група с халоперидол, за 1 до 2 години, за да бъдат наблюдавани за поява на рецидив.
Пациентите, които получават рисперидон, имат значително по-дълъг период от време до рецидив в сравнение с групата на пациентите на лечение с халоперидол.
Манийни епизоди при биполярни разстройства
Ефикасността на монотерапията с рисперидон при непосредствено лечение на манийпите епизоди, свързани с биполярно разстройство 1. са демонстрирани в три двойно-слепи, плацебо контролирани проучвания на монотерапията при приблизително 820 пациенти, които имат биполярно разстройство I въз основа на критериите на DSM-IV. При три от проучванията рисперидон в доза от 1 до 6 mg дневно (начална дозировка 3 mg в две проучвания и 2 mg в едно проучване) има значително по-добър ефект в сравнение с плаиебо върху предварително определения първичен краен показател (крайна точка), т.е. промяната на общия сбор от оценъчната скала за мания на Young [YMRS] от изходното ниво до третата седмица. Вторичните показатели за ефикасност са обикновено в съответствие с първичния показател. Процентът от пациентите, които имат намаление > 50% на общия сбор от YMRS от изходното ниво до 3-тата седмица, е значително по-висок с рисперидон. отколкото с плацебо. Едно от трите изследвания включва група за лечение с халоперидол и 9-седмична двойно-сляпа фаза на поддържащо лечение. Ефикасността се поддържа по време на целия 9-седмичен период на поддържащо лечение. Промяната на общия сбор от YMRS от изходното ниво показа продължително подобрение и е сравнима за рисперидон и халоперидол на 12-та седмица.
Ефективността на рисперидон в допълнение към стабилизаторите на настроението при лечението на острата мания е показана в едно от двете 3-седмични двойно-слепи проучвания при приблизително 300 пациенти, които отговарят на критериите на DSM-IV за биполярно разстройство I. В едно 3-седмично проучване рисперидон в доза от 1 до 6 mg дневно, като се започва с 2 mg дневно, даден в допълнение към литий или валпроат. е с по-добър ефект от литий или валпроат. дадени без рисперидон, при предварително определената първична крайна точка, т.е. промяната на общия сбор от YMRS от изходното ниво до 3-та седмица. При второ 3-седмично проучване рисперидон в доза от 1 до 6 mg дневно с начална доза от 2 mg дневно даден заедно с литий, валпроат или карбамазепин, не е по-добър от литий, валпроат или карбамазепин. дадени без рисперидон, при намаляване на резултата от YMRS. Едно възможно обяснение за неуспеха на това изследване е индукцията на клирънса на рисперидон и 9-хидрокси-рисперидон от карбамазепин. което води до по-ниски от терапевтичните нива на рисперидон и 9-хидрокси-рисперидон. При изключване на групата на карбамазепин от post-hoc анализа рисперидон, комбиниран с литий или валпроат. има по-добър ефект от литий или валпроат, дадени без рисперидон. за намаление на обшия сбор от YMRS.
Персистираща агресия при деменция
Ефикасността на рисперидон при лечение на поведенчески и психотични симптоми при деменция (BPSD), които включват нарушения в поведението като агресивност, тревожност, психоза, активност, и афективнн нарушения, е демонстрирана при 3 двойно-слепи. плацебо контролирани 12-седмични проучвания на 1150 пациенти в старческа възраст с умерена до тежка деменция. Едното изследване включва фиксирани дози рисперидон от 0,5, 1, и 2 mg дневно. Двете проучвания с гъвкави дози включват рисперидон в обхват от 0,5 до 4 mg дневно и съответно от 0.5 до 2 mg дневно. Рисперидон показва статистически значима и клинично важна ефективност при лечението на агресия и по-малък ефект при лечението на възбудата и психозата при пациенти в старческа възраст с деменция (според оценката за патология на поведението в оценъчната ската за болестта на Алцхаймер [BEHAVE-AD] и в скалата на Cohen-Mansfield за вьзб уда [CMAI]). Ефектът от лечението с рисперидон е независим от резултата на мини-изследването на психичния статус (MMSE) (и следователно от тежестта на деменцията); от седативните свойства на рисперидон; от наличието или липсата на психоза: от вида на деменцията - на Алцхаймер. съдова или смесена, (вж. точка 4.4).
Поведенчески разстройства
Ефикасността на рисперидон при краткотрайно лечение на деструктивно поведение е демонстрирана при две двойно-слепи плацебо контролирани проучвания при приблизително 240 пациенти на възраст от 5 до 12 години с диагноза според DSM-IV на деструктивно поведенческо разтройство (DBD). и гранична интелектуална функция или леко или умерено умствено изоставане/затруднения при ученето. При двете проучвания рисперидон в доза 0,02 до 0.06 mg/кг/ден показва значително по-добър ефект в сравнение с плацебо при предварително определена първична крайна точка, i.e. промяната от изходното ниво до 6-та седмица на резултатите от подскалата за Проблемно поведение от Формуляра за класиране на детското поведение на Nisonger (N-CBRF).
5.2 Фармакокинетични свойства
Рисперидон се метаболизира до 9-хидрокси-рисперидон. който има подобна фарамакологична активност като рисперидон (Вж. Биотрансформация и елиминиране).
Абсорбция
Рисперидон се абсорбира напълно след пероралсн прием, като достига пикова плазмена концентрация за 1 до 2 часа. Абсолютната перорална бионаличност на рисперидон е 70% (CV=25%). Относителната перорална бионаличност на рисперидон от таблетката е 94% (CV=40%) в сравнение с разтвора. Абсорбцията не се повлиява от храна и затова рисперидон може да се дава със или без храна. Равновесните стойности за рисперидон се достигат за 1 ден при повечето пациенти. Равновесните стойности на 9-хидрокси-рисперидон се достигат за 4-5 дни от началото па дозирането.
Разпределение
Рисперидон бързо се разпределя в организма. Обемът на разпределение е 1-2 l/kg. В плазмата рисперидон се свързва с албумин и с алфа 1-кисел гликопротеин. Свързването на рисперидон с плазмените протеини е 90%, а това на 9-хидрокси-рисперидон е 77%.
Биотрансформация и елиминиране
Рисперидон се метаболизира от CYP 2D6 до 9-хидрокси-рисперидон, който има подобна фармакологична активност както рисперидон. Рисперидон плюс 9-хидрокси-рисперидон образуват активната антипсихотична фракция. CYP 2D6 е обект на генетичен полиморфизъм. Екстензивните метаболизатори CYP 2D6 бързо превръщат рисперидона в 9-хидрокси-рисперидон. докато слабите метаболизатори CYP 2D6 го превръщат много по-бавно. Въпреки че екстензивните метаболизатори имат по-ниска концентрация на рисперидон и по-висока концентрация на 9-хидрокси-рисперидон от слабите метаболизатори. фармакокинетиката на рисперидон и 9-хидрокси-рисперидон в комбинация (т.е. активната антипсихотична фракция) след единична и многократна дозировка е сходна при екстензивните и слабите метаболизатори на CYP 2D6. Друг метаболитен път на рисперидон е N-деалкилирането. Изследвания in vitro на човешките чернодробни микрозоми показват, че рисперидон в клинично значима концентрация не инхибира значително метаболизма на лекарствата, които се метаболизират от цитохром Р450 изоензимите. включително CYP 1А2, CYP 2А6. CYP 2С8/9/10. CYP 2D6, CYP 2Е1, CYP 3A4 и CYP 3A5. Една седмица след като е дадена, 70% от дозата се екскретира с урината и 14% с фекалиите. В урината рисперидон плюс 9-хидрокси-рисперидон представляват 35-45% от дозата. Останалото са неактивни метаболити. След перорално приложение при психотични пациенти рисперидон се елиминира с полуживот от около 3 часа. Елиминационният полуживот на 9-хидрокси-рнсперидон и на активната антипсихотична фракция е 24 часа.
Линейност
Плазмената концентрация на риперидон е пропорционална на дозата в терапевтичния обхват на дозата.
Пациенти в старческа възраст, с чернодробно и бъбречно увреждане Едно проучване на единична доза показва средно 43% по-висока активна плазмена концентрация на антипсихотичната фракция. 38% по-дълъг полуживот и намален клирънс на активната антипсихотична фракция с 30% при пациентите в старческа възраст. Наблюдава се по-висока плазмена концентрация на активната антипсихотична фракция и намален клирънс на активната антипсихотична фракция средно с 60% при пациентите с бъбречна недостатъчност. Плазмената концентрация на рисперидон е нормална при пациенти с чернодробна недостатъчност, но средната свободна фракция на рисперидон в плазмата се повишава с около 35%.
Деца
Фармакокинетиката на рисперидон. на 9-хидрокси-рисперидон и на неактивната антипсихотична фракция при децата са подобни на тези при възрастните.
Пол. раса и тютюнопушене
Популационен фармакокинетичен анализ на пациентите не показа очевидно повлияване на фармакокинетиката на рисперидон или на активната антипсихотична фракция от пола. расата или навиците за тютюнопушене.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При проучвания на (суб)хроничната токсичност, при които дозирането започва при полово незрели плъхове и кучета, зависими от дозата ефекти, са налице в мъжкия и женския генитален тракт и в гръдните жлези. Тези ефекти са свързани с повишените серумни нива на пролактин, които са резултат от блокиращата активност на рисперидон спрямо допаминовите D2-рецептори. Освен това проучванията с тъканни култури показват, че растежът на клетките на рака на гърдата при човека вероятно е стимулиран от пролактин. Рисперидон не е тератогенен при плъхове и зайци. При проучвания с рисперидон на репродукцията на плъхове са наблюдавани нежелани лекарствени реакции върху размножителното поведение на родителите, теглото при раждане и преживяемостта на потомството. При плъхове интраутеринната експозиция на рисперидон се свързва с когнитивни дефицити в напреднала възраст. Други антагонисти на допамин, когато се дават на бременни животни, оказват отрицателен ефект върху ученето и двигателното развитите на поколението. В серия от изследвания рисперидон не показва генотоксичност. При перорални проучвания на канцерогенността на рисперидон при плъхове и мишки са наблюдавани увеличение на аденомите на хипофизата (при мишки), на аденомите на ендокринния панкреас (при плъхове) и на аденомите на гръдните жлези (и при двата вида). Тези тумори могат да бъдат свързани с удължения антагонизъм към допаминовите D2-рецептори и с хиперпролактинемията. Значението на тези находки на тумори при гризачи по отношение на риска при хора е неизвестно. In vitro и in vivo моделите с живодни показват, че високите дози рисперидон могат да предизвикат удължаване на QT-интервали, което теоретично се свързва с повишения риск от Torsade de Pointes при хората.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Лактоза, безводна
Микрокристална целулоза
Нишесте, прежелатинизирано
Магнезиев стсарат
Състав на таблетното покритие
Опадрай суспенсия
Хипромелоза
Макрогол 6000
Титанов диоксид
Железен оксид
При таблетките от 0.5 mg - Жълт опадрай 03Б32566
При таблетките от 1 mg, 2 mg, 3 тд, 4 mg и 6 mg - Бял опадрай 03Р28470
6.2. Несъвместимости
Не са известни.
6.3. Срок на годност
3(три)години
6.4. Специални условия на съхранение
При температура под 25 0 С.
Да се съхранява на място, недостъпно за деца!
6.5. Данни за опаковката
SPERIDAN филмирани таблетки 0.50 mg, 1 mg, 2 mg, 3 mg, 4 mg и 6 mg се опаковат по 10 броя таблетки в блистер PVC/PVDC/Al фолио, по 3 блистера в кутия
SPERIDAN филмирани таблетки 0.50 mg, 1 mg, 2 mg, 3 mg, 4 mg и 6 mg се опаковат по 30 броя таблетки в бутилка от полиетилен и капачка със защитен пръстен; по 1 бутилка в кутия.
6.6. Специални предпазни мерки при работа и изхвърляне
Няма специални изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Актавис ЕАД
ул."Атанас Дуков"№ 29
'1407 София
България
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Яед. №: 20070069-74
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА
08.08.2007
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Февруари 2010 г.
