КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Sizolan tabl. 2 mg x 15; x 20; x 30; x 100; x 120/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Сизолан 2 mg таблетки Сизолан 4 mg таблетки
Sizolan 2 mg tablets Sizolan 4 mg tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 2 mg тизанидин (tizanidine) (като тизанидин хидрохлорид/tizanidine hydrochloride).
Всяка таблетка съдържа 4 mg тизанидин (tizanidine) (като тизанидин хидрохлорид/tizanidine hydrochloride).
Помощно вещество: лактоза под формата на лактоза, безводна 47,21 mg във всяка таблетка Помощно вещество: лактоза под формата на лактоза, безводна 94,42 mg във всяка таблетка
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Sizolan tabl. 2 mg x 15; x 20; x 30; x 100; x 120/
Таблетки.
Бели до почти бели, овални, плоски, със скосен ръб таблетки, с изпъкнало релефно означение 'R179' от едната страна и делителна черта от другата.
Беди до почти бели, овални, плоски, със скосен ръб таблетки, с изпъкнало релефно означение 'R180' от едната страна и делителни черти, разделящи я на четвъртини от другата.
Делителната черта е за подпомагане на счупването, за да се улесни поглъщането, а не за да разделя на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на еластични прояви, свързани с множествена склероза или с увреждане или заболяване на гърбначния мозък.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Ефектът на тизанидин върху еластичните прояви е максимален в рамките на 2-3 часа след приема и има относително кратка продължителност на действие. Затова времето и честотата на дозиране трябва да се определят индивидуално, като тизанидин трябва да се дава в отделни дози до 3-4 пъти дневно, в зависимост от нуждите на пациента. Тъй като са налице значителни вариации в отговора на лечението между отделните пациенти, е необходимо внимателно титриране на дозата. Трябва да се вземат мерки да не се надхвърля дозата, водеща до желания терапевтичен ефект. Обичайно е да се започне с единична доза от 2 mg и да се повишава постепенно с по 2 mg на интервали не по-кратки от половин седмица. Трябва да се вземат мерки да не се надхвърля дозата, водеща до желания терапевтичен ефект.
Еднократните дози тизанидин не трябва да превишават 12 mg. Общата дневна доза не трябва да превишава 36 mg, въпреки че обикновено не се налага прилагането на повече от 24 mg дневно . Вторични фармакологични ефекти (вж. т. 4.8) може да възникнат и при терапевтични дози ,но те могат да бъдат минимизирани чрез бавно титриране, така че при по-голямата част от пациентите те не са лимитиращ фактор.
Пациенти в старческа възраст
Опитът при пациенти в старческа възраст е ограничен и употребата на тизанидин при тях не се препоръчва, освен ако очакваните ползи от лечението не надхърлят потенциалния риск. Фармакокинетичните данни показват, че бъбречния клирънс при пациенти в старческа възраст може да бъде намален до три пъти.
Деца
Опитът с тизанидин при пациенти под 18 годишна възраст е ограничен. Тизанидин не се препоръчва за употреба при деца.
Пациенти с увреждане на бъбречната функция
При пациенти с бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс <25ml/min), лечението трябва да започне с 2mg един път дневно с бавно титриране до достигане на ефективната доза. Повишаването на дозата трябва да бъде с не повече от 2mg съобразено с поносимостта и ефикасността. Препоръчва се да се повишава бавно еднократната дневна доза преди да се пристъпи към повишаване честотата на приложение. Бъбречната функция трябва да бъде мониторирана както се препоръчва при тези пациенти.
Пациенти с увреждане на чернодорбната функция
Тизанидин е противопоказан при пациенти със значително увредена чернодробна функция.
Прекратяване на терапията
Ако е необходимо прекратяване на лечението, особено при пациенти, получавали високи дози за продължителен период от време, дозата трябва да бъде намалявана постепенно (вж. т. 4.4).
4.3 Противопоказания/Sizolan tabl. 2 mg x 15; x 20; x 30; x 100; x 120/
Свръхчувствителност към тизанидин или към някое от помощните вещества.
Употребата на тизанидин при пациенти с тежко нарушение на чернодробната функция е противопоказано, тъй като тизанидин се метаболизира главно в черния дроб.
Едновременната употреба на тизанидин с мощни инхибитори на CYP1А2, като флувоксамин или ципрофлоксацин е противопоказана, (вж. т. 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Инхибитори на цитохром Р450 (CYP)
Не се препоръчва едновременното приложение на тизанидин и инхибитори на CYP1А2 (вж. т. 4.3 и 4.5).
Сърдечно—съдови, чернодробни или бъбречни заболявания
Изисква се повишено внимание при пациенти със сърдечно-съдови заболявания, заболявания на коронарните артерии. По време на лечението с тизанидин се препоръчва периодично провеждане на лабораторни изследвания и ЕКГ.
Употреба при увреждане на бъбречната функция
Пациентите с увреждания на бъбречната функция може да се нуждаят от по-ниски приложението на тизанидин при тези пациенти изисква повишено внимание (вж. т. 4,
Чернодробни нарушения
Има съобщения за нарушена чернодробна функция във връзка с приложението на тизанидин . Препоръчва се ежемесечно контролиране на чернодробната функция през първите четири месеца при всички пациенти и при тези, които развиват симптоми, предполагащи чернодробна дисфункция ,като гадене, анорексия или уморяемост. Лечението с тизанидин трябва да бъде преустановено, ако серумните нива на аланин аминотрансфераза (ALT) и/или аспартат аминотрансфераза (AST) са постоянно повишени повече от трикратно над горната референтна граница. Приложението на тизанидин трябва да бъде преустановено и при пациенти със симптоми на хепатит или при поява на жълтеница.
Този лекарствен продукт съдържа лактоза, безводна. Пациенти с редки наследствени форми на непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.
Синдром на оттегляне
Наблюдавани са ребаунд хипертония и тахикардия след внезапно прекратяване на лечението с тизанидин, когато е бил прилаган продължително време, и/или във високи дози, и/или едновременно с антихипертензивни средства. В изключителни случаи, ребаунд хипертонията може да доведе до цереброваскуларни инциденти. Тизанидин не трябва да се спира внезапно, а с постепенно намаляване на дозата (вж. т. 4.2, 4.5 и 4.8).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Едновременната употреба на тизанидин с мощни инхибитори на CYP1A2, като флувоксамин или ципрофлоксацин е противопоказана. Едновременната употреба на тизанидин и флувоксамин или ципрофлоксацин води до 33-кратно, респ. 10-кратно повишаване на AUC на тизанидин. Това може да доведе до клинично значима и пролонгирана хипотония, придружена от сънливост, замаяност и подтиснати психомоторни реакции.
Едновременното приложение на тизанидин с други инхибитори на CYP1А2, като някои антиаритмици (амиодарон, мексилетин,пропафенон), циметидин, някои флуорохинолони (еноксацин, пефлоксацин, норфлоксацин), рофекоксиб, орални контрацептиви и тиклопидин, не се препоръчва.
Тъй като тизанидин може да индуцира хипотония, възможно е той да потенцира ефектите на антихипертензивни средства, включително и диуретици, поради което е необходимо повишено внимание при пациенти, получаващи лекарства, които понижават кръвното налягане. Внимание е необходимо и когато тизанидин е прилаган едновременно с β-адренорецепторни блокери или дигоксин, тъй като комбинацията може да потенцира хипотония или брадикардия.
Когато тизанидин се изписва заедно с вещества, за които е известно, че удължават QT-интервала, се изисква повишено внимание.
Фармакокинетичните данни след еднократна или многократни дози тизанидин предполагат, че при жени, приемащи едновременно контрацептиви, клирънсът на тизанидин се редуцира с приблизително 50%. Въпреки че не са провеждани фармакокинетичнн проучвания за изучаване на възможните специфични взаимодействия между тизанидин и пероралните контрацептиви, възможността за клиничен отговор и/или нежелани реакции, възникващи при по-ниски дози тизанидин, трябва да се имат предвид, когато се предписва тизанидин на пациентки, приемащи контрацептивни лекарства. Няма съобщения за клинично значими взаимодействия от проведените клинични проучвания.
Алкохол или седативни средства може да усилят седативното действие на тизанидин.
4.6 Бременност и кърмене
Репродуктивни проучвания при плъхове и зайци показват, че тизанидин няма ембриотоксичен или тератогенен потенциал, но токсичните дози за майките от 10-100 mg/mg дневно тизанидин могат да забавят развитието на фетуса поради неговите фармакодинамични ефекти. Тизанидин и/или неговите метаболити са открити в млякото на гризачи (вж. т. 5.3). Безопасността на тизанидин по време на бременност не е установена, а безопасността му при новородени, кърмени от майки, приемащи тизанидин, не е известна. Поради това тизанидин не трябва да се използва при бременни или кърмещи, освен ако ползата не надвишава риска.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Тизанидин повлиява в лека до умерена степен способността за шофиране и работа с машини: пациенти, при които употребата му води до сънливост трябва да бъдат посъветвани да не извършват дейности, изискващи повишена степен на внимание.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Sizolan tabl. 2 mg x 15; x 20; x 30; x 100; x 120/
Нежеланите реакции са класифицирани по-долу по системно-органни класове и според установената практика:
Много чести (<1/10) Чести (<1/100до<1/10) Нечести (<1/1000 до <1/100) Редки (<1/10 000 до <1/1000)
Много редки, включително изолирани съобщенния (<1/10 000) Неизвестни (не може да бъде изчислено от наличните данни)
Сърдечни нарушения
Чести: брадикардия, тахикардия (вж. т. 4.4 и 4.5)
Неизвестни: има съобщения за удължаване на QT-интервал от постмаркетинговите наблюдения (вж. т. 4.9)
Нарушения на нервната система
Чести: сънливост**, умора**, замаяност**
Редки: нарушения на съня, безсъние
Неизвестни: главоболие, атаксия
Нарушения на окото
Неизвестни: нарушения на акомодацията
Стомашно-чревни нарушения
Чести: сухота в устата**, гадене**, стомашно-чревни смущения**
Нарушения на кожата и подкожните тъкани
Редки: алергични реакции (напр. пруритус и обрив)
Нарушения на мускулно-скелетната система, съединителната тъкан и костите
Редки: мускулна слабост
Съдови нарушения
Чести: понижение на кръвното налягане**, ребаунд хипертония (вж. т. 4.4 и 4.5)
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Неизвестни: липса на апетит
Хепато-билиарни нарушения
Редки: повишаване на серумните трансаминази
Много редки: хепатит, чернодробна недостатъчност
Психични нарушения
Редки: халюцинации*
Неизвестни: тревожни разстройства
* Халюцинациите са самоограничаващи се, без доказателство за развитие на психоза, и възникват винаги при пациенти, приемащи успоредно потенциално халюциногенни вещества, като антидепресанти.
** С бавно покачваща се титрация на дозата на тизанидин, тези ефекти обикновено не са достатъчно тежки, за да изискват преустановяване на лечението.
4.9 Предозиране
Клиничният опит е ограничен. В един случай, възрастен пациент е приел 400 mg тизанидин, възстановяването му е било пълно. Този пациент е получил манитол и фуроземид.
Симптоми:
Гадене, повръщане, хипотония, замаяност, миоза, респераторен дистрес, кома, безпокойство, сънливост.
Лечение:
Показани са общоукрепващи мерки, като трябва да се направи опит за отстраняване на нерезорбираната субстанция от стомашно-чревния тракт посредством лаваж или с многократно прилагане на високи дози активен въглен. Пациентът трябва да бъде добре хидратиран.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Мускулни релаксанти, централно действащи агенти.
АТС код: М03В Х02
Тизанидин е агонист на централните α- адренергични рецептори на централната нервна система Този ефект води до инхибиране на полисинаптичната рефлексна активност. Тизанидин няма директен ефект върху скелетната мускулатура, невромускулните връзки или моносинаптичните спинални рефлекси.
При хора тизанидин редуцира патологично повишения мускулен тонус, включително резистентност при пасивни движения, и облекчава болезнените спазми и клонуси.
5.2 Фармакокинетични свойства
Тизанидин се абсорбира бързо и достига пикови плазмени концентрации приблизително 1 час след приема. Тизанидин се свързва с плазмените протеини само в около 30% и в проучвания при животни е установено, че лесно преминава кръвно-мозъчната бариера. Въпреки че тизанидин се абсорбира добре, метаболизмът при първо преминаване ограничава неговата наличност до 34% от приложената интравенозно доза. Тизанидин подлежи на бърз и екстензивен метаболизъм в черния дроб и начинът на биотрансформация при животни и хора е качествено подобен. Метаболитите се елиминират главно през бъбреците (приблизително 70% от приложената доза) в неактивна форма . Пълната екскреция на основното съединение е приблизително 53% след еднократна доза от 5 mg и 66% след доза от 4 mg три пъти дневно. Времето на полуживот на тизанидин в плазмата е около 2-4 часа.
Едновременният прием на храна не повлиява фармакокинетичния профил на тизанидин.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Остра токсичност
Тизанидин притежава ниска степен на остра токсичност. Признаци на предозиране са наблюдавани при еднократна доза >40 mg/kg при животни и са свързани с фармакологичното действие на веществото.
Хронична токсичност
Токсичните ефекти на тизанидин са свързани главно с неговото фармакологично действие. При дози от 24 и 40 mg/kg дневно, в субхронични проучвания при гризачи, ефектите на <х2- агонизма водят до стимулация на централната нервна система, т.е. моторно възбуждане, агресивност, тремор и конвулсии.
Проявите, свързани с централно медиираната мускулна релаксация, например седацня и атаксия, са наблюдавани често при по-ниски дози в субхронични проучвания с перорално приложение при кучета. Такива белези, свързани с миотонолитичната активност на веществото, са наблюдавани и при доза от 1 до 4 mg дневно, в 13-седмично проучване при кучета, и при доза от 1,5 mg/kg дневно, в 52-седмично проучване при кучета.
В проучвания за хронична токсичност при кучета, при дози от 1,0 mg/kg дневно и по-високи, са наблюдавани удължаване на QT-интервала и брадикардия.
При редица проучвания за токсичност, при високи дози, е наблюдавано леко повишаване на стойностите на серумните трансаминази. Това обаче не е непременно свързано с хистопатологични промени в черния дроб.
Мутагенност
Различните in vitro и in vivo анализи не показват мутагенен потенциал на тизанидин.
Карциногенност
При две продължителни проучвания при мишки (78 седмици) и плъхове (104 седмици) с дози до 9 mg/kg дневно за плъховете и до 16 mg/kg дневно за мишките, не са установени доказателства за карциногенност. При тези дозови нива, отговарящи на максималната поносима доза, на базата на забавяне на скоростта на растежа, не е наблюдавана неопластична или преканцерозна патология, която да е свързана с лечението.
Репродуктивна токсичност
Не са наблюдавани ембриотоксичност или тератогенност при бременни плъхове и зайци при дозови нива до 30 mg/kg дневно тизанидин. Дози от 10-100 mg/kg дневно при плъхове, обаче бяха токсични за майките и доведоха до забавяне на развитиети на плода, установена по ниското телесно тегло и забавената скелетна осификация.
При женски плъхове, третирани преди чифтосване, по време на лактация или по време на късна бременност, до отбиване на кърмачета, са възникнали дозо-зависимо (10 -30 mg/kg дневно) удължаване на бременността и дистоция, което е довело до повишаване на феталната смъртност и забавяне на развитието. Тези ефекти се свързват с фармакологичните ефекти на тизанидин .При доза 3 mg/kg дневно, въпреки че се индуцира седация при третираните плъхове, не се наблюдава забавяне в развитието.
Известно е, че при гризачите има преминаване на тизанидин и неговите метаболити в кърмата
6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лактоза, безводна
Микрокристална целулоза
Силициев диоксид, колоиден, безводен
Стеаринова киселина
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 30 °С.
6.5 Данни за опаковката
Блистер PVC/PVdC/aluminium.
Блистерни опаковки от 15,20, 30, 100 и 120 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Dr. Reddy's Laboratories (UK) Ltd
ö.Riverview Road
Beverley
East Yorkshire
HU17 OLD
Великобритания
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
: декември 2009
