Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

.... Това, че може да купувате някои лекарства без лекарско предписание, не означава, че те не могат да предизвикват нежелани реакции.....

Начало » Лекарства » r » Rosucard tabl. film. 10 mg x 28; x 30; x 84; x 90/РОСУКАРД

Rosucard tabl. film. 10 mg x 28; x 30; x 84; x 90/РОСУКАРД

Оценете статията
(0 оценки)

Rosucard tabl. film. 10 mg x 28;  x 30; x 84; x 90/РОСУКАРД


Original PDF

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Rosucard tabl. film. 10 mg x 28;  x 30; x 84; x 90/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

ROSUCARD 10 mg, film-coated tablets
РОСУКАРД 10 mg, филмирани таблетки

ROSUCARD 20 mg, film-coated tablets
РОСУКАРД 20 mg, филмирани таблетки

ROSUCARD 40 mg, film-coated tablets
РОСУКАРД 40 mg, филмирани таблетки

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

РОСУКАРД 10 mg филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 10,4 mg росувастатин калций, който е равен на 10 mg росувастатин;
РОСУКАРД 20 mg, филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 20,8 mg росувастатин калций, който е равен на 20 mg росувастатин;
РОСУКАРД 40 mg филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 41,6 mg росувастатин калций, който е равен на 40 mg росувастатин;

Помощно вещество: лактоза монохидрат
РОСУКАРД 10 mg филмирани таблетки съдържа 60 mg лактоза монохидрат.
РОСУКАРД 20mg филмирани таблетки съдържа 120 mg лактоза монохидрат.
РОСУКАРД 40 mg филмирани таблетки съдържа 240 mg лактоза монохидрат.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Rosucard tabl. film. 10 mg x 28;  x 30; x 84; x 90/

Филмирана таблетка.
РОСУКАРД 10 mg, филмирани таблетки: светло розови, филмирани, овални, двойно изпъкнали таблетки с делителна черта. Таблетката може да бъде разделяна на равни половини.
РОСУКАРД 20 mg, филмирани таблетки: розови, филмирани, овални, двойно изпъкнали таблетки.
РОСУКАРД 40 mg, филмирани таблетки: тъмно розови, филмирани, овални, двойно изпъкнали таблетки.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Първична хиперхолестеролемия (тип ІІа с изключение на хетерозиготна  семейна хиперхолестеролемия) или смесена дислипидемия (тип ІІb)  като допълнение към диета, когато отговорът на диета и други нефармакологични лечение  (например физически упражнения, намаление на теглото) е неадекватен.
Хомозиготна семейна хиперлипидемия, като допълнение към диета и други лечебни средства за намаляване на липидите (напр. LDL афереза) или ако подобни лечения не са адекватни.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Преди започване на лечението, пациентът трябва да бъде поставен на стандартна намаляваща холестерола диета, която трябва да продължи през цялото лечение. Дозата трябва да се индивидуализира съответно на целта на лечението и отговора на пациента, като се използват актуалните консенсусни указания.
Препоръчителната начална доза е 5 mg или 10 mg перорално, един път дневно, както при нелекувани със статини пациенти, така и при пациенти преминаващи на това лечение от друго с инхибитор на HMG СоА редуктаза. Доза от 5 mg може да се приложи като се раздели таблетка от 10 mg на две по деяителната линия. При избор на начална доза трябва да се вземе ггоед вид индивидуалното ниво на холестерола при пациента и сърдечносъдовия риск, както и потенциалния риск от нежелани лекарствени реакции (вж. точки 4.4 и 4.8). Корекция на дозата към следващо ниво на дозиране може да се направи след 4 седмици, ако е необходимо (вж. точка 5.1). В светлината на нарастващите по брой съобщения за нежелани лекарствени реакции при доза от 40 mg, в сравнение с по-ниските дози (вж. точа 4.8), окончателно титриране до максималната доза от 40 mg трябва да се има пред вид само след още един период на лечение с продължителност 4 седмици и само при пациенти с тежка хиперхолестеролемия и висок сърдечносъдов риск (особено при тези със семейна анамнеза за хиперхолестеролемия), които не могат да постигнат терапевтичните цели с 20 mg, и при които може да се прави рутинно проследяване (вж. точка 4.4). Наблюдение от специалист се препоръчва при започване на доза от 40 mg. Росувастатин може да се прилага по всяко време на деня, със или без храна

Използване в детска възраст
Росувастатин не се препоръчва за деца поради недостатъчните данни за неговата безопасност. Опитът с използване в детска възраст е ограничен до малък брой деца (на възраст над 8 години) с хомозиготна семейна хиперхолестеролемия

Използване в старческа възраст
Начална доза от 5 mg се препоръчва при пациенти на възраст >70 години (вж. точка 4.4). Не се налага друга корекция на дозата поради възрастта.

Дозировка при пациенти с бъбречно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. Препоръчителната начална доза е 5 mg при пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс <60 ml/min). Дозата от 40 mg е противопоказана при пациенти с умерено бъбречно увреждане. Използването на росувастатин при пациенти с тежко бъбречно увреждане е противопоказано за всички дози. (вж. точки 4.3 и 5.2)

Дозировка при пациенти с чернодробно увреждане
Няма увеличаване на системното въздействие на росувастатин при пациенти с оценка по Child-Pugh от 7 или по-ниска. В същото време, повишено системно въздействие се  наблюдава при индивиди с оценки по Child-Pugh от 8 и 9 (вж. точка 5.2).При тези  пациенти трябва да се направи оценка на бъбречната функция (вж. точка 4.4).Няма опит с индивиди с оценки по Child-Pugh над 9. Росувастатин е противопоказан при пациенти с активно чернодробно заболяване (вж. точка 4.3).

Раса
Повишено системно въздействие се наблюдава при индивиди с азиатски произход (вж. точки 4.4 и 5.2). Препоръчителната начална доза за пациенти с азиатски произход е 5 mg. При тези пациенти доза от 40 mg е противопоказана.

Дозировка при пациенти с фактори предразполагащи към миопатия
Препоръчителната начална доза е 5 mg при пациенти с предразполагащи към миопатия фактори (вж. точка 4.4).
При някои от тези пациенти доза от 40 mg е противопоказана (вж. точка 4.3).

4.3 Противопоказания/Rosucard tabl. film. 10 mg x 28;  x 30; x 84; x 90/

Росувастатин е противопоказан:
- при пациенти със свръхчувствителност към росувастатин или към някои от помощните вещества,
- при пациенти с активно чернодробно заболяване, включително необяснимо, персистиращо повишение на серумните трансаминази и всяко повишение на серумна трансаминаза надвишаващо Зх горната граница на нормата (ULN),
- при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min),
- при пациенти с миопатия,
- при пациенти получаващи едновременно циклоспорин,
- по време на бременност и кърмене и при жени във фертилна възраст, които не прилагат адекватни мерки против забременяване.

Дозата от 40 mg е противопоказана
при пациенти с фактори, предразполагащи към миопатия/рабдомиолиза.. Тези фактори включват:
- умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс <60 ml/min
- хипотиреоидизъм,
- лична или семейна анамнеза с наследствени мускулни нарушения,
- предхождащи анамнестични данни за мускулна токсичност при употреба на друг инхибитор на HMG-СоА редуктаза или фибрат,
- злоупотреба с алкохол,
- ситуации, при които може да се стигне до повишаване на плазмената концентрация,
- пациенти с азиатски произход,
- съпровождащо използване на фибрати (вж. точки 4.4,4.5 и 5.2).

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Ефекти върху бъбреците

Протеинурия, открита със суха проба и най-вече тубуларна по произход, е наблюдавана при пациенти лекувани с високи дози росувастатин, и по-специално 40 mg където в повечето случаи е преходна и интермитентна. Протеинурията не е показала прогностична стойност за остро или прогресиращо бъбречно заболяване (вж. точка 4.8). Честотата на съобщаване на сериозни бъбречни събития при пост-маркетинговото приложение е по-висока при доза 40 mg. Трябва да се прецени нуждата  да се направи -оценка на бъбречната функция при рутинно проследяване на пациенти лекувани с доза  от 40 mg.

Ефекти върху костната мускулатура
Ефектите върху костната мускулатура, като миалгия, миопатия и рядко, рабдомиолиза, са наблюдавани при лекувани с росувастатин пациенти при всички дози и особено при дози >20 mg. Има наблюдавани много рядко случаи на рабдомиолиза при използване на езетимиб в комбинация с инхибитори на HMG СоА редуктаза. Фармакодинамично взаимодействие не може да бъде изключено (вж. точка 4.5) и при комбинираното им използване трябва да се подхожда внимателно.
Както при останалите инхибитори на HMG-СоА редуктаза, съобщаваната честота на рабдомиолиза, свързана с росувастатин при пост-маркетингово приложение, е по-висока при доза 40 mg.

Количествено определяне на креатинин киназа
Креатинин киназа (СК) не трябва да се измерва след физическо усилие или при наличие на приемлива алтернативна причина за повишаване на СК, което може да обърка интерпретирането на резултата. Ако нивата на СК са значително повишени спрямо началните (>5хULN), трябва да се направи изследване за потвърждаване до 5-7 дни. Ако повторното изследване потвърди, че началната СК >5хULN лечение не трябва да се започва.

Преди лечение
Росувастатин, както и останалите инхибитори на HMG-СоА редуктаза, трябва да се изписват внимателно при пациенти с предразполагащи фактори към миопатия/рабдомиолиза. Тези фактори включват:
- бъбречно увреждане,
- хипотиреоидизъм,
- лична или семейна анамнеза с наследствени мускулни нарушения,
- предхождащи анамнестични данни за мускулна токсичност при употреба на друг иихибитор на HMG-СоА редуктаза или фибрат,
- злоупотреба с алкохол,
- възраст над 70 години,
- ситуации, при които могат да се стигне до повишаване на плазмената концентрация (вж. точка 5.2),
- едновременно използване на фибрати,

При такива пациенти, рискът от лечението трябва да се има пред вид във връзка с възможен благоприятен ефект и се препоръчва клинично наблюдение. Ако СК нивата са значително повишени спрямо началните (>5хULN), лечение не трябва да се започва.

При продължаващо лечение
Пациентите следва да бъдат помолени незабавно да уведомяват за необяснима мускулна болка, слабост или гърчове, особено ако са свързани с общо неразположение и висока температура. При тези пациенти трябва да се определят нивата на СК. Лечението трябва да бъде преустановено, ако нивата на СК са значително повишени (>5хULN) или когато мускулните симптоми са тежки и ежедневно причиняват дискомфорт (дори ако нивата на СК са <5х ULN). Ако симптомите преминат и нивата на СК се върнат към норма, трябва да се прецени включването отново на росувастатин или алтернативен инхибитор на HMG-СоА редуктаза в най-ниските дози при непрекъснато наблюдение на пациента. Рутинно мониториране на CK нивата при асимптоматични пациенти не е оправдано.

В клинични изпитвания няма данни за повишен ефект върху костната мускулатура при малък брой пациент, които са получили росувастатин и съпровождащо лечение .Има обаче, повишена честота на миозит и миопатия при пациенти лекувани с други инхибитори на HMG-CoA редуктаза заедно с производни на фибратна киселина, включително гемифиброзил, циклоспорин, никотинова киселина, азолови противогъбични продукти, протеазни инхибитори и макролидни антибиотици. Гемифиброзил повишава риска от миопатия, когато се прилага едновременно с някои инхибитори на HMG-CoA редуктаза. Поради това комбинирането на росувастатин и гемфиброзил не се препоръчва. Ползата от допълнителна промяна на липидните нива с комбинираното използване на росувастатин с фибрати или ниацин трябва внимателно да се претегли срещу потенциалния риск при подобни комбинации. Дозата от 40 mg росувастатин е противопоказана при едновременно използване на фибрат. (вж. точки 4.5 и 4.8.)

Росувастатин не трябва да се използва при пациенти с остри, сериозни състояния, които предполагат миопатия или предразполагат към развитието на бъбречна недостатъчност вторична след рабдомиолиза (като сепсис, хипотония, голяма операция, травма, тежки метаболитни, ендокринни и електролитни нарушения или неконтролирани гърчове).

Ефекти върху черния дроб
Както и при останалите инхибитори на HMG-CoA редуктаза, росувастатин трябва да се използва внимателно при пациенти, които консумират значителни количества алкохол и/или имат анамнеза за чернодробно заболяване. Препоръчително е чернодробната функция да се изследва преди и 3 месеца след започване на лечение с росувастатин. Росувастатин трябва да се спре или дозата да се намали, ако нивото на серумните трансаминази е 3 пъти по-високо от горната граница на нормата. Честотата на съобщаване на сериозни чернодробни събития (включващи основно повишени чернодробни трансаминази) при пост-маркетинговото приложение е по-висока при доза 40 mg.
При пациенти с вторична хиперхолестеролемия причинена от хипотиреоидизъм или нефротичен синдром, подлежащото заболяване трябва да се лекува преди да се започне лечение с росувастатин.

Раса
Фармакокинетичните проучвания показват повишено въздействие при индивиди с азиатски произход в сравнение с тези от бялата раса (вж. точки 4.2 и 5.2).

Протеазни инхибитори
Едновременното приложение с протеазни инхибитори не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Продуктът съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактозен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този медикамент.

4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Циклоспорин: При едновременно приложение на росувастатин и циклоспорин: стойностите за AUC на росувастатин са средно 7 пъти по-високи от наблюдаваните при здрави доброволци (вж. точка 4.3).
Едновременното приложение няма ефект върху плазмените концентрации на циклоспорин.

Антагонист на витамин К: Както и при останалите инхибитори на HMG-CoA редуктаза, започването на лечение или повишаването на дозата росувастатин при пациенти лекувани едновременно с антагонисти на витамин К (напр. варфарин или друг кумаринов антикоагулант) може да доведе до повишение на международното нормализирано съотношение (INR). Прекратяването на лечението или намаляването на дозата могат да доведат до понижение на INR. В подобни ситуации е желателно съответно мониториране на INR,

Гемфиброзил и други намаляващи липидите продукти: Едновременното приложение на росувастатин и гемфиброзил води до 2-кратно нарастване на Сmax и AUC на росувастатин (вж. точка 4.4).

Според данните от проучванията на специфичното взаимодействие, не се очаква фармакокинетично значимо взаимодействие, но може да се развие фармакодинамично взаимодействие. Гемфиброзил, фенофибрат, други фибрати и намаляващи липидите дози (> или равно на 1g/ден) ниацин (никотинова киселина) повишават риска от миопатия, когато се прилагат едновременно с инхибитори на HMG-CoA редуктаза, вероятно поради това, че могат да предизвикат появата на миопатия при самостоятелно приложение. Дозата от 40 mg е противопоказана при едновременно използване на фибрат (вж. точки 4.3 и 4.4). Тези пациенти също трябва да започнат с доза от 5 mg.

Езетимиб: Едновременното приложение на росувастатин и езетимиб не води до промяна на AUC или Сmax и на двете лекарства. Не може, обаче, да бъде изключено фармакодинамично взаимодействие, в смисъл на нежелани лекарствени реакции (вж. точка 4.4).

Протеазни инхибитори: Макар че точният механизъм на взаимодействие не е известен, едновременното приложение на протеазен инхибитор може силно да увеличи въздействието на росувастатин. При фармакокинетично проучване, едновременното приложение на 20 mg росувастатин и комбиниран продукт с два протеазни инхибитора (400 mg лопинавир/100 mg ритонавир) на здрави доброволци води до приблизително двукратно и петкратно повишение на стойностите за росувастатин в равновесно състояние съответно на AUC(0-24) и Сmax. Поради това едновременното приложение на росувастатин при пациенти с HIV , които получават протеазни инхибитори» не се препоръчва (вж. също точка 4.4).

Антиациди: Едновременното приложение на росувастатин и антиацидна суспензия, съдържаща алуминиева и магнезиева основа, води до понижение на плазмените концентрации на росувастатин с приблизително 50%. Този ефект се намалява при приложение на антиацида 2 часа след росувастатин. Клиничното значение на това взаимодействие не е установено.

Еритромицин: Едновременното приложение на росувастатин и еритромицин води до 20mg понижение на стойностите на AUC(0-t) и 30% понижение на Сmax за росувастатин. Това взаимодействие може да е в резултат на ускорен мотилитет на червата причинено
от еритромицин.

Перорален контрацептив/хормонално заместващо лечение (HRT): едновременното  приложение на росувастатин и перорален контрацептив води до повишаване на AUC на етинил естрадиол и норгестрел съответно с 26% и 34%. Тези повишени плазмени нива трябва да се имат пред вид, когато се определя дозата на пероралния контрацептив.

Няма фармакокинетични данни за жени, които вземат едновременно росувастатин и HRT и поради това не може да бъде изключен сходен ефект. Комбинирането, обаче, се използва много от жени в клинични изпитвания и се понася добре.

Други лекарствени продукти: Според данните от проучванията на специфичното взаимодействие, не се очаква клинично значимо взаимодействие с дигоксин.

Цитохром Р450 ензими: Резултатите от проучванията in vitro и in vivo показват, че росувастатин не е нито инхибитор, нито индуктор на цитохром Р450 изоензими. Освен това, росувастатин е слаб субстрат за тези изоензими. Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия между росувастатин и флуконазол (инхибитор на CYP2C9 и CYP3A4) или кетоконазол (инхибитор на CYP2A6 и CYP3A4). Едновременното приложение на итраконазол (инхибитор на CYP3A4) и росувастатин води до 28% повишение на AUC на росувастатин. Това малко повишение не се счита за клинично значимо. Поради това лекарствени взаимодействия в резултат на медииран от цитохром Р450 метаболизъм не се очакват.

4.6 Бременност и кърмене

Росувастатин може да причини сериозни вродени дефекти, когато се приема по време на бременност.
Росувастатин е противопоказан при бременност и кърмене (вж. точка 4.3).
Жените във фертилна възраст трябва да използват подходяща контрацепция по време
на лечение.
Тъй като холестерол и други продукти на холестероловата биосинтеза са от съществено значение за развитието на фетуса, потенциалният риск от потискане на HMG-CoA редуктаза превалира над провеждане на лечение по време на бременност. Проучванията с животни дават ограничени доказателства за репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Ако пациентка забременее докато използва росувастатин, лечението трябва да бъде незабавно преустановено.

Росувастатин се екскретира в кърмата на плъхове. Няма данни по отношение екскретирането в кърмата при хора (вж. точка 4.3).

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Няма проведени проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. На базата на фармакодинамичните свойства, обаче, малко вероятно е росувастатин да повлияе на тази способност. Когато се шофира или работи с машини, трябва да се има пред вид, че има съобщения за замайване по време на лечение.

4.8 Нежелани лекарствени реакции/Rosucard tabl. film. 10 mg x 28;  x 30; x 84; x 90/

Нежеланите лекарствени реакции при росувастатин са като цяло леки и преходни. В контролирани клинични изпитвания по-малко от 4% от лекуваните с росувастатин пациенти са прекратили участието си поради нежелани лекарствени реакции.

Честотата на нежеланите лекарствени реакции се определя както следва: много чести >1/10), чести >1/100 до <1/10), нечести >1/1 000 до <1/100), редки >1/10.000  до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не. може да бъде направена оценка):

MedDRA системо-органни класове Честота Нежелани лекарствени реакции
Нарушения на имунната система Редки Реакции на свръхчувствителност, включително ангиоедем
Нарушения на нервната система Чести

Главоболие

Замайване

Стомашно-чревни нарушения

Чести

Редки

Запек Гадене Коремна болка

Панкреатит
Нарушения на кожата и подкожната тъкан Нечести Сърбеж Обрив Уртикария
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Чести

Редки

Миалгия

Миопатия (включително миозит) Рабдомиолиза
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Чести Астения

Както и при останалите инхибитори на HMG-СоА редуктаза, честотата на нежеланите лекарствени реакции е с тенденция към зависимост от дозата.

Ефекти върху бъбреците: Протеинурия, установена със сухи проби и най-често тубуларна по произход, се наблюдава при пациенти лекувани с росувастатин. Отклонения в протеини в урината от липсващи или следи до ++ или повече, са наблюдавани при <1% от пациентите в отделни моменти по време на лечението с 10 и 20 mg и при приблизително 3% от пациентите лекувани с 40 mg.Леко повишение в това отклонение (от липсващи или следи до +) се наблюдава при доза 20 mg. В повечето случаи протеинурията спада или изчезва спонтанно при продължаване на лечението. Прегледът на данни от клинични изпитвания и пост- маркетинговият опит към днешна дата не са установили причинна връзка между протеинурията и остро или прогресиращо бъбречно заболяване.

Хематурия е наблюдавана при пациенти лекувани с росувастатин, а клиничните данни показват, че това явление се среща рядко.

Ефекти върху костната мускулатура: Ефекти върху костната мускулатура, като миалгия, миоиатия (включително миозит) и рядко рабдомиолиза са наблюдавани при лекувани с росувастатин пациенти при всички дози и най-вече при дози >20 mg. Свързано с дозата повишение на нивата на СК е наблюдавано при пациенти вземащи росувастатин; повечето от случаите са леки, асимптоматични и преходни. Ако СК нивата са значително повишени (>5хULN), лечението трябва да се преустанови (вж. точка 4.4).

Ефекти върху черния дроб: Както и при останалите иихибитори на HMG-СоА редуктаза, свързано с дозата повишение на нивата на трансаминазите е наблюдавано при малък брой пациенти вземащи росувастатин; повечето от случаите са леки, асимптоматични и преходни.

Пост-маркетингов опит:
Освен споменатото по-горе, при пост-маркетинговия опит с росувастатин са наблюдавани следните нежелани лекарствени реакции:

MedDRA системо-органни класове Честота Нежелани лекарствени реакции
Стомашно-чревни нарушения С неизвестна честота Диария
Хепато-билиарни нарушения

Редки

Много редки

Повишени чернодробни трансаминази

Жълтеница Хепатит
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан Редки Артралгия
Нарушения на нервната система Много редки Полиневропатия Загуба на памет
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища Много редки Хематурия
Нарушения на кожата и подкожната тъкан С неизвестна честота Синдром на Stevens-Johnson

Честотата на съобщаване на рабдомиолиза, сериозни бъбречни събития и сериозни чернодробни събития (включващи основно повишени чернодробни трансаминази) е по-висока при доза 40 mg.

4.9 Предозиране

Няма специфично лечение в случай на предозиране. В случай на предозиране пациентът трябва да бъде лекуван симптоматично и според необходимостта да се прилагат поддържащи мерки. Трябва да се наблюдават чернодробната функция и нивата на СК. Малко вероятно е хемодиализа да има благоприятен ефект.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: инхибитори на HMG-CoA редуктаза.
АТС код:С10АА07.

Начин на действие
Росувастатин е селективен и конкурентен инхибитор на HMG-CoA редуктаза, ограничаващият скоростта ензим, който превръща З-хидрокси-З-метилглутарил коензим А в мевалонат, прекурсор на холестерол. Основното място на действие на росувастатин е в черния дроб, таргетен орган за намаляване на холестерола. Росувастатин повишава броя на чернодробните LDL рецептори върху клетъчната повърхност, улеснява усвояването и разграждането на LDL ,който потиска чернодробната синтеза на VLDL, с което се намалява общия брой VLDL и LDL частици.

Фармакодинамични ефекти
Росувастатин намалява LDL-холестерола, общия холестерол и триглицеридите и повишава HDL-холестерола. Той понижава и ApoA, nonHDL-С, VLDL-С, VLDL-ТC и повишава АроА-І (вж. Таблица 1). Росувастатин намалява и LDL-С/HDL-С, общия С/HDL-С и nonHDL-С/HDL-С, както и отношенията АроВ/АроА-І.
Таблица 1: Отговор на дозата при пациенти с първична хиперхолестеролемия (тип IIa и IIb) (коригирани средни промени в процент спрямо началното състояние)


Терапевтичен ефект се постига до 1 седмица след започване на лечението, а 90% от максималния отговор се постига за 2 седмици. Максимален отговор обикновено се постига за 4 седмици и след това се поддържа.

Клинична ефикасност
Росувастатин е ефикасен при възрастни с хиперхорлестеролемия, със и без хипертриглицеридемия, независимо от раса, пол или възраст и при специални популации като диабетици или пациенти със семейна хиперхолестеролемия. Обобщените данни от клинични изпитвания фаза III показват, че росувастатин е ефикасен за лечение на повечето пациенти с тип ІІа и ІІb хиперхолестеролемия (средна изходна LDL-C около 4,8 mmol/l) до приети в указанията на Европейската асоциация за атеросклероза (European Atherosclerosis Society) (EAS; 1998) цели; около 80% от пациентите лекувани с 10 rng достигат целите на EAS за нива на LDL-C (<3 mrnol/1). При форсирано титриране, отворено изпитване , 42 пациенти с хомозиготиа семейна хиперхолестеролемия за оценени за техния отговор към росувастатин 20-40 mg. В цялата популация, средното понижение на LDL-C е 22%.
В клинични изпитвания с ограничен брой пациенти, е доказано, че росувастатин има адитивна (допълнителна) ефикасност, изразяваща с в понижаване на триглицеридите, когато се използва в комбинация с фенофибрат и в понижаване на нивата на HDL-C, когато се използва в комбинация с ниашга (вж. точка 4.4).
Не е доказано, че росувастатин предотвратява свързаните усложнения на липидни аномалии, като коронарна сърдечна болест, тъй като още не са приключили проучванията с росувастатин върху заболяемост и смъртност.
В многоцентрово, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване (METEOR), 984 пациенти на възраст между 45 и 70 години и с малък риск закоронарна сърдечна болест (определен като риск на Framingham <10% за период от 10 години със средна LDL-C от 4,0 mmol/l (154,5 mg/dL), но със субклинична атеросклероза (установена с определяне на дебелината на каротидната интима /CIMT/ са рандомизирани за третиране с 40 mg росувастатин един път дневно или пласебо в продължение на 2 години.Росувастатин значително забавя скоростта на прогресиране на атеросклеротичния процес, което се определя с CIMT в 12 места на каротидната артерия, в сравнение с плацебо -0,0145 mm/година [95% интервал на доверителност -0,0196, -0,0093; р<0,0001]. Промяната спрямо началното състояние е -0,0014 mm/година (-0,12%/година /несигнификантно/) за росуваетатин в сравнение с прогресиране от +0,0131 mm/година (1,12%/година /р<0,0001/) за плацебо. Още не е демонстрирана директна връзка между понижението на CIMT и редуцирането на риска от сърдечносъдови събития. Популацията проучена в METEOR е ниско-рискова за коронарна сърдечна болест и не представлява таргетната популация за росуваетатин 40 mg. Дозата 40 mg трябва да се предписва само на пациенти с тежка хиперхолестеролемия при висок сърдечносъдов риск (вж. точка 4.2).

5.2 Фармакокинетични свойства

Абсорбция: Максимални плазмени концентрации на росуваетатин се постигат приблизително 5 часа след перорално приложение. Абсолютната бионаличност е приблизително 20%.

Разпределение: Росуваетатин се поглъща екстензивно от черния дроб, който е първичното място за синтез на холестерол и изчистване на LDL-C. Обемът на разпределение на росуваетатин е приблизително 134 L. Приблизително 90% от росуваетатин с свързва с плазмените протеини, основно към албумин.

Метаболизъм: Росуваетатин се подлага на ограничен метаболизъм (приблизително 10%). In vitro проучвания на метаболизма с използване на човешки хепатоцити показват, че росуваетатин е слаб субстрат за базирания на Р450 метаболизъм. CYP2C9 е основният участващ изоензим, като 2С19, ЗА4 и 2D6 са включени в по-малка степен. Основните идентифицирани метаболити са N-дезметнл и лактон метаболити. N-дезметил метаболитът е с приблизително 50% по-слаба активност отколкото росуваетатин, докато лактонната форма се счита за клинично неактивна. Росуваетатин допринася за повече от 90% от инхибиторната активност на HMG-CoA редуктаза в циркулацията.

Екскреция: Приблизително 90% от дозата росуваетатин се екскретира непроменена във фекалиите (състояща се от абсорбирано и неабсорбирано активно вещество), а останалата част се екскретира в урината. Приблизително 5% се екскретира непроменена в урината. Плазменият полу-живот на елиминиране е приблизително 19 часа. Полу-животът на елиминиране не нараства при по-високи дози. Геометричният среден плазмен клирънс е приблизително 50 литра/час (коефициент на вариация 21,7%). Както и при останалите инхибитори на HMG-CoA редуктаза, чернодробното усвояване на росуваетатин включва мембранния транспортьор ОАТР-С. Този транспортьор е важен за чернодробното елиминиране на росуваетатин.

Линейност: Системното въздействие на росуваетатин нараства с повишаване на дозата. Няма промени във фармакокикетнчните параметри след многократни дневни дози.

Специални популации:
Възраст и пол: Няма клинично значим ефект на пола и възрастта - върху фармакокинетиката на росуваетатин.

Раса: Фармакокинетчните проучвания показват приблизително двукратно повишение на медианната стойност на AUC и Сmax при индивиди с азиатски произход (японци, китайци, филипинци, виетнамци и корейци) в сравнение с бялата раса .При азиатци, индийци има близо 1,3-кратно нарастване на медиалната стойност на AUC и Сmах. Популационен фармакокинетичен анализ показва, че няма клинично значими разлики във фармакокинетиката между бялата и черна раса.

Бъбречна недостатъчност: При проучване на индивиди с разнообразно по степен бъбречно увреждане, леката до умерена бъбречна болест не показва влияние върху плазмените концентрации на росувастатин или N-дезметил метаболита. Индивиди с тежко бъбречно увреждане (CrCl <30 ml/min) имат 3-кратно повишение на плазмените концентрации и 9-картно повишение на концентрациите на N-дезметил метаболита в сравнение със здравите доброволци. Равновесните плазмени концентрации на росувастатин при индивиди на хемодиализа са приблизително 50% по-високи в сравнение със здрави доброволци.

Чернодробна недостатъчност: В проучване на индивиди с различна степен на чернодробно увреждане, няма данни за увеличаване на въздействието на росувастатин при индивиди с оценка по Child-Pugh от 7 или по-ниска. Двама, обаче, с оценка по Child-Pugh от 8 и 9, показват повишено системно въздействие с най-малко 2-кратно повишение в сравнение с индивидите с по-ниски оценки по Child-Pugh. Няма опит с индивиди с оценки по Child-Pugh над 9.

5.3. Предклинични данни за безопасност

Предклиничните данни базирани на обичайните проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократно дозиране, генотоксичност и карциногенен потенциал не показват наличие на специфични рискове за хората. При пре- и постнатално проучване на плъхове, репродуктивната токсичност е видима по намалените брой плъхчета в котилото, теглото на котилото и преживяемост на новородените плъхчета. Тези ефекти се наблюдават при токсичните за майката дози при системно въздействие няколко пъти по-високо от терапевтичното ниво на въздействие.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Сърцевина:
Лактоза монохидрат
Целулоза, микрокристална
Кроскармелоза натрий
Силициев диоксид, колоиден безводен
Магнезиев стеарат

Обвивка:
Хипромелоза 2910/5
Макрогол 6000
Титаниев диоксид (Е171)
Талк
Железен оксид червен (Е172)

6.2 Несъвместимости

Неприложимо.

6.3 Срок на годност

2 години

6.4 Специални условия на съхранение

Да се съхранява под 25°С в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.

6.5 Данни за опаковката

ОРА/Al/PVC/Al блистерна опаковка, сгъваща се картонена кутия.
Размер на опаковките: 28, 30, 84, 90 филмирани таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Zentiva, k. s., Prague, Чешка Република

8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Последна редакция Петък, 14 Юли 2023 22:07
eXTReMe Tracker