КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ропивакаин Торекс 2 mg/ml инфузионен разтвор
Ропивакаин Торекс 2 mg/ml инжекционен разтвор
Ропивакаин Торекс 7.5 mg/ml инжекционен разтвор
Ропивакаин Торекс 10 mg/ml инжекционен разтвор
Ropivacaine Torrex 2 mg/ml solution for infusion
Ropivacaine Torrex 2 mg/ml solution for injection
Ropivacaine Torrex 7.5 mg/ml solution for injection
Ropivacaine Torrex 10 mg/ml solution for injection
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Ропивакаин Торекс 2 mg/ml инфузионен разтвор:
1 ml инфузионен разтвор съдържа ропивакаин хидрохлорид 2 mg (ropivacaine hydrochloride). 1 пликче от 100 ml съдържа ропивакаин хидрохлорид 200 mg (ropivacaine hydrochloride).
1 пликче от 200 ml съдържа ропивакаин хидрохлорид 400 mg (ropivacaine hydrochloride).
Ропивакаин Торекс 2 mg/ml инжекционен разтвор:
1 ml инжекционен разтвор съдържа ропивакаин хидрохлорид 2 mg (ropivacaine hydrochloride). 1 ампула от 10 ml съдържа ропивакаин хидрохлорид 20 mg (ropivacaine hydrochloride). 1 ампула от 20 ml съдържа ропивакаин хидрохлорид 40 mg (ropivacaine hydrochloride).
Ропивакаин Торекс 7.5 mg/ml инжекционен разтвор:
1 ml инжекционен разтвор съдържа ропивакаин хидрохлорид 7.5 mg (ropivacaine hydrochloride). 1 ампула от 10 ml съдържа ропивакаин хидрохлорид 75 mg (ropivacaine hydrochloride). 1 ампула от 20 ml съдържа ропивакаин хидрохлорид 150 mg (ropivacaine hydrochloride).
Ропивакаин Торекс 10 mg/ml инжекционен разтвор:
1 ml инжекционен разтвор съдържа ропивакаин хидрохлорид 10 mg (ropivacaine hydrochloride). 1 ампула от 10 ml съдържа ропивакаин хидрохлорид 100 mg (ropivacaine hydrochloride). 1 ампула от 20 ml съдържа ропивакаин хидрохлорид 200 mg (ropivacaine hydrochloride).
Помощни вещества: 1 ml съдържа 3 mg натрий.
За пълния списък с помощните вещества, вижте точка 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Ропивакаин Торекс 2 mg/ml инфузионен разтвор:
Инфузионен разтвор.
Ропивакаин Торекс 2 mg/ml (7.5 mg/ml; 10 mg/ml) инжекционен разтвор:
Инжекционен разтвор.
Стерилен, чист, изотоничен, воден разтвор с рН между 4.0-6.0.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хирургическа анестезия
- Епидурални блокади за хирургически интервенции, включително цезарово сечение
- Блокади на големи нервни сплитове
- Регионални и локални блокади
Лечение на остра болка
- Продължителна епидурална инфузия или интермитентна болус апликация по време на следоперативния период или болка при раждане
- Регионални и локални блокади
- Продължителни периферни нервни блокади посредством постоянна инфузия или интермитентни болус инжекции, напр. третиране на следоперативна болка.
4.2 Дозировка и начин на приложение
За периневрално и епидурално приложение.
Ропивакаин хидрохлорид трябва да се прилага само или под наблюдението на опитни в регионалната анестезия клиницисти.
ВЪЗРАСТНИ И ЮНОШИ НАД 12 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
ДОЗИРОВКА
Следващата таблица е указание за дозировката при повечето от прилаганите блокади. Трябва да се използва най-ниската необходима доза, за да се получи ефективен блок. Опитът на лекаря и познанията за физикалния статус на пациента са от значение, когато се определя дозата.
(§) Дозите в таблицата се отнасят за ропивакаин хидрохлорид. Те се считат за необходими за предизвикване на успешна блокада и трябва да се имат предвид като указания за приложение при възрастни. Индивидуални вариации се получават в началото и по време на приложението. Цифрите в колонката 'Доза' се отнасят за очаквания среден дозов обхват за необходимия ропивакаин хидрохлорид. Необходими са консултации със стандартната литература, както за факторите, засягащи специфичните техники за извършване на блокадите, така и за инидивидуалните изисквания на пациентите.
* По отношение на блокадата на големи нервни сплитове може да се препоръча само доза за блокиране на брахиалния плексус. За другите големи нервни сплитове може да се изискват по-ниски дози. Понастоящем няма опит със специфична доза за другите блокади.
(1) Постепенно повишаване на дозата трябва да се прилага, като се започва от доза около 100 mg (97,5 mg =13 ml; 105 mg = 14 ml) която трябва да се даде за около 3-5 min. Две допълнителни дози общо в добавка 50mg, могат също така да се приложат, ако е необходимо.
(2) n/a = неприложимо
(3) Дозата за блокиране на големи нервни сплитове трябва да се определи, съобразно мястото на приложение и статуса на пациента. Блокадите на интерскаленовия и супраклавикуларния брахиални плексуси могат да бъдат свързани с по-висока честота на нежелани реакции, без значение от използваната локална анестезия (виж точка 4.4.).
Най-общо хирургическата анестезия (напр. епидурално приложение) изисква употребата на по-високи концентрации и дози. Ропивакаин хидрохлорид 10 mg/ml инжекционен разтвор се препоръчва за епидурална анестезия, при която за извършване на хирургическата намеса е съществен пълен моторен блок. За обезболяване (напр. епидурално приложение за лечение на остра болка) се препоръчват по-ниските концентрации и дози.
Начин на приложение
Внимателно аспириране преди и по време на инжекцията се препоръчва, за да се предотврати интравазална апликация. Когато трябва да се инжектира голяма доза се препоръчва тест-доза от 3-5 ml лидокаин с адреналин. Една неподходяща вътресъдова инжекция може да се разпознае чрез временно увеличение на сърдечната честота, а случайна интратекална инжекция - по признаците на спинален блок.
Аспирирането трябва да се извършва преди и по време на приложение на основната доза, която трябва да се инжектира бавно или на части при скорост от 25-50 mg/min, при непрестанно наблюдение на виталните функции на пациента и поддържане на вербален контакт. Ако се появят симптоми на интоксикация, инжекцията трябва да се спре незабавно.
При епидурален блок за хирургическа намеса са били използвани и добре понасяни единични Дози до 250 mg ропивакаин хидрохлорид.
При блок на брахиалния плексус единична доза от 300 mg е използвана в ограничен брой пациенти и е понасяна добре.
Когато се използват дълготрайни блокади посредством продължителна инфузия или чрез повтарящи се болусни приложения, трябва да се имат предвид рисковете от достигане на токсична плазмена концентрация или индуциране на локална нервна увреда. Кумулативни дози до 675 mg ропивакаин за хирургия и следоперативна аналгезия, приложени за повече от 24 часа, както и следоперативните продължителни епидурални инфузии при скорости до 28 mg/час за 72 часа са били добре понасяни от възрастни. В ограничен брой пациенти по-високи дози до 800 mg дневно са били приложени с относително малко нежелани реакции.
За лечение на следоперативната болка може да се препоръча следната техника: ако не е поставен предварително епидурален блок с ропивакаин хидрохлорид 7.5 mg/ml се въвежда чрез епидурален катетър. Аналгезията се поддържа с инфузия на ропивакаин хидрохлорид 2 mg/ml. В повечето случаи на умерена до тежка следоперативна болка, инфузионни скорости от 6-14 ml (12-28 mg) на всеки час осигуряват адекватна аналгезия с много лек и непрогресиращ моторен блок. Максималната продължителлност на епидуралния блок е 3 дни. Трябва да се извършва стриктно мониториране на аналгетичният ефект, за да се премахне катетъра веднага щом болката отшуми. С тази техника е била наблюдавана значително намаление на нуждата от опиоидни аналгетици.
В клиничните проучвания епидуралната инфузия на ропивакаин хидрохлорид 2 mg/ml самостоятелно или в комбинация с фентанил 1-4 mg/ml е била прилагана за лечение на следоперативна болка до 72 часа. Комбинацията на ропивакаин хидрохлорид и фентанил осигурява подобрено облекчение на болката, но причинява нежелани ефекти от опиоидните аналгетици. Комбинацията на ропивакаин хидрохлорид и фентанил е била проучена само за ропивакаин хидрохлорид 2 mg/ml. Когато се прилагат продължителни нервни блокади на периферни нерви или чрез дълготрайни инфузии или чрез повтарящи се инжекции, трябва да се имат предвид рисковете от достигане на токсична плазмена концентрация или индуциране на локална нервна увреда. В клинични проучвания, блокада на феморалния нерв е била получена при с употреба на 300 mg ропивакаин хидрохлорид 7.5 mg/ml и интерскаленов блок с 225 mg ропивакаин хидрохлорид 7.5 mg/ml, съответно преди извършване на хирургическата намеса. Обезболяването е било поддържано с ропивакаин хидрохлорид 2 mg/ml. Скоростта на инфузия или интермитиращи инжекции от по 10-20 mg на час за 48 часа са осигурили адекватно обезболяване и са били добре понесени.
Концентрации над 7.5 mg/ml ропивакаин хидрохлорид не са били съобщавани за цезарово сечение. Ропивакаин Хидрохлорид Торекс 7.5 mg/ml (10 mg/ml) инжекционен разтвор не се препоръчва за употреба при деца под 12 годишна възраст поради липса на данни за безопасност и ефикасността тази концентрация.
4.3 Противопоказания/Ropivacaine Torrex 2 mg/ml solution for infusion/
- Свръхчувствителност към активното вещество, към някое от помощните вещества, или към други местни анестетици от амиден тип.
- Трябва да се имат предвид общите противопоказания, свързани с епидурална анестезия без значение от използвания локален анестетик.
- Интравенозна регионална анестезия.
- Парацервикална анестезия в акушерството.
- Хиповолемия.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Локалните анестезиологични процедури винаги трябва да се извършват от специалисти в подходящо оборудвано и екипирано помещение. Трябва да са налице екипировка и лекарствени продукти, необходими за мониториране и спешна реанимация. Пациентите, на които се правят големи блокове трябва да са при оптимални условия и преди извършване на процедурата да имат предварително поставен венозен път. Отговорният клиницист трябва да се погрижи за необходимите приготовления, за да се избегне вътресъдова апликация (вижте точка 4.2) и да бъде подходящо обучен и запознат с диагностиката и лечението на нежеланите ефекти, системната токсичност и другите усложнения (вижте точки 4.8 и 4.9), като неправилна субарахноидна инжекция, която може да доведе до висок спинален блок, съпроводен от апнея и хипотония. Гърчове се получават най-често след блок на брахиалния плексус и епидурален блок. Това вероятно е резултат или от случайна интраваскуларна инжекция или бърза резорбция от мястото на инжектиране.
Блокове на големите периферни нерви може да включват приложението на голям обем локален анестетик във високо-васкуларизирани области, често близо до големи съдове, където има увеличен риск от вътресъдова инжекция и/или системна резорбция, което може да доведе до високи плазмени концентрации.
Определени локални анестетични процедури, като инжекции в областите на главата и шията могат да сбъдат свързани с по-висока честота на нежеланите реакции, независимо от вида на използвания локален анестетик. Изисква се внимание, за да се предотвратят инжекции във възпалени области. Пациенти в увредено общо състояние, дължащо се на възрастта или други компрометиращи фактори като частичен или пълен A-V сърдечен блок, напреднало чернодробно заболяване или тежка бъбречна дисфункция изискват специално внимание, въпреки че регионална анестезия се индицира често при тези пациенти. Пациенти, лекувани с антиаритмични лекарства от клас III (напр. амиодарон) трябва да се наблюдават стриктно и да се извършва мониторинг чрез електрокардиограма (ECG), тъй като могат да възникнат допълнителни сърдечни нежелани ефекти.
Има съобщения за сърдечен арест по време на приложението на ропивакаин за епидурална анестезия или периферна нервна блокада, особено след непреднамерено случайно вътресъдово приложение При възрастни пациенти със съпътстващо сърдечно заболяване. В някои случаи реанимацията може да е доста трудна. Ако се получи сърдечен арест се изискват продължителни реанимационни усилия, за да се подобри възможността за успешен изход.
Ропивакаин се метаболизира в черния дроб и следователно трябва да се използва с внимание при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност; повторните дози трябва да се редуцират поради забавено елиминиране. Обикновено, когато се прилага единична доза или краткотрайно лечение няма нужда да се модифицира дозата при пациенти с нарушена бъбречна функция. Ацидозата и намалената плазмена концентрация, често наблюдавани при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, могат да увеличат риска от системна токсичност.
Пациентите с хиповолемия, дължаща се на някаква причина могат да развият внезапна и тежка хипотония по време на епидуралната анестезия без значение от използвания локален анестетик. Продължителната апликация на ропивакаин трябва да се избягва при пациенти, лекувани едновременно със силни инхибитори на CYP1A2 , като флувоксамин и еноксацин, вижте точка 4.5. Трябва да се има предвид възможна кръстосана свръхчувствителност с други локални анестетици от амиден тип.
Този лекарствен продукт съдържа 3 mg натрий в 1 ml разтвор. Това трябва да се има предвид при пациенти на контролирана натриева диета.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ропивакаин трябва да се прилага с внимание при пациенти, приемащи други локални анестетици или вещества със струкура, подобна на амидния тип локални анестетици, например някои антиаритмични средства като лидокаин и мексилетин, тъй като системните им токсични ефекти се допълват. Едновременното приложение на ропивакаин с общи анестетици или опиоиди може да потенцира всички други (нежелани) ефекти. Досега не са извършвани проучвания за специфично взаимодействие на ропивакаин с антиаритмичните лекарства от клас III (напр. амиодарон), но се съветва те да се прилагат с внимание (вижте точка 4.4).
Цитохром Р450 (CYP) 1А2 участва в образуването на основния метаболит 3-хидрокси ропивакаин. In vivo плазменият клирънс на ропивакаин се понижава с до 77 % по време на едновременното приложение на флувоксамин, селективен и мощен инхибитор CYP1A2. Мощните инхибитори на CYP1A2, като флувоксамин и еноксацин, приложени едновременно по време на продължителна апликация на ропивакаин, могат да взаимодействат с ропивакаин. Продължително приложение на ропивакаин трябва да се избягва при пациенти, лекувани едновременно с мощни инхибитори на CYP1A2 , вижте също точка 4.4.
In vivo плазменият клирънс на ропивакаин е бил понижен с 15 % по време на едновременно приложение с кетоконазол, селективен и мощен инхибитор на CYP3A4. Инхибирацето на този ензим вероятно няма клинично значение.
Ропивакаин, приложен in vitro е конкурентнен инхибитор на CYP2D6, но при клинично плазмени концентрации такава инхибиция не е вероятна.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Освен епидуралното приложение в акушеро-гинекологичната практика, няма други адекватни данни за приложение на ропивакаин при бременност при хора. Експериментални проучвания при животни не са показали преки или индиректни увреждащи ефекти върху бременността, ембрионалното или фетално развитие, раждането или послеродовото развитие (вижте точка 5.3).
Кърмене
Няма налични данни за екскрецията на ропивакаин в човешкото мляко.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма данни от проучвания за ефектите върху възможността за шофиране и работа с машини. В зависимост от дозата, локалните анестетици могат да имат леко влияние върху мозъчната функция и координация, даже при липсата на токсичност върху централната нервна система, и могат временно да нарушат двигателната активност и вниманието.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Ropivacaine Torrex 2 mg/ml solution for infusion/
Общи
Профилът на нежеланите ефекти на ропивакаин е подобен на този на дълго действащите локални анестетици от амиден тип. Нежеланите реакции трябва да се разграничат от физиологичните ефекти на самия нервен блок, напр. намаление на кръвното налягане и брадикардия по време на спинален или епидурален блок.
Процентът пациенти, който се очаква да получи нежелани ефекти варира според начина на приложение на ропивакаин. Системните и локални нежелани реакции на ропивакаин обикновено се получават поради по-висока дозировка, бърза резорбция, или неправилно интраваскуларно приложение. Най-често съобщаваните нежелани реакции, като гадене и хипотония, са много чести по време на анестезия и хирургия като цяло и не е възможно да се разграничат от тези, причинени от клинична ситуация или от тези, причинени от активното вещество или блокадата.
Таблица: Нежелани лекарствени реакции
Използвана е следната терминология за класифициране на честотата на нежеланите реакции:
Много чести > 1/10
Чести > 1/100, <1/10
Нечести > 1/1.000, <1/100
Редки > 1/10.000, <1/1.000
Много редки < 1/10.000, с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Нарушения на нервната система
Чести Парестезии, световъртеж, главоболие
Нечести Симптоми за токсичност на централната нервна система (гърчове, голям епилептичен припадък {grand mal), замайване, парестезии, безчувственост на езика, хиперакузис, тинитус, зрителни смущения, дизартрия, мускулни потрепвания, тремор)*, хипоестезия
Сърдечни нарушения
Чести:Брадикардия, тахикардия
Редки:Сърдечен арест, сърдечни аритмии
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Нечести:Диспнея
Съдови нарушения
Много чести Хипотония
чести:Хипертония
необичайни :Синкоп
Стомашно-чревни нарушения
Много чести:Гадене
Чести :Повръщане
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Чести: Ретенция на урина
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести :Повишение на локалната температура, ригор, болки в гърба
Нечести: Хипотермия
Редки Алергични реакции (анафилактични реакции, ангионевротичен оток и уртикария)
Психиатрични нарушения
Нечести:Тревожност
* Тези симптоми обикновено се получават поради неправилно вътресъдово приложение, предозиране или бърза резорбция, вижте точка 4.9.
Нежелани реакции,.свързани с фармакологичното действие на класа лекарства
Нарушения на нервната система
Невропатия и дисфункция на гръбначния мозък (напр. синдром на предната спинална артерия, арахноидит, cauda equina), които могат да доведат в редки случаи до постоянни последствия и са свързани с регионалната анестезия, без значение от използвания локален анестетик.
Тотален спинален блок
Тоталният спинален блок може за се получи, ако епидуралната доза се приложи неправилно интратекално.
4.9 Предозиране
Симптоми
Остра системна токсичност
Реакциите на системната токсичност, включват основно централната нервна система (ЦНС) и сърдечно-съдовата система (ССС). Тези реакции са причинени от високи плазмени концентрации на локалния анестетик, което може да се дължи вероятно на (случайно) вътресъдово приложение, предозиране или изключително бърза резорбция от високо васкуларизирани области (вижте точка 4.4). Реакциите от страна на ЦНС са подобни на тези на всички локални анестетици от амиден тип, докато реакциите от страна на сърдечно-съдовата система са зависими в по-голяма степен, както качествено така и количествено, от активното вещество.
Случайните вътресъдови инжекции на локален анестетик могат да причинят незабавни системни
токсични реакции (за няколко секунди или минути). В случай на предозиране, в зависимост от мястото на инжектиране, максималните плазмени концентрации могат да не се достигнат в продължение на 1 или 2 часа, като по този начин признаците на токсичност могат да бъдат забавени.
Ранните белези на токсичност при деца, предизвикани от локалните анестетици, могат да бъдат много трудни за откриване в случаите, когато се прави блок по време на обща анестезия.
Централна нервна система
Токсичността от страна на ЦНС е градиран отговор със симптоми и признаци на повишаваща се тежест. Наблюдавани са първоначални симптоми, като нарушения в зрението и слуха, периорална безчувственост, главозамайване, унесеност, тръпнене и парестезии. Дизартрията, мускулната ригидност и мускулните потрепвания са по-сериозни и могат да предшестват началото на генерализирани гърчове. Тези признаци не трябва да се грешат с нервно поведение. Могат да последват безсъзнание и голям епилептичен припадък (grand mal), които да траят от няколко секунди до няколко минути. Поради увеличената мускулна актнивност по време на припадъците се получават бързо хипоксия и хиперкарбия, заедно с нарушения на дишането. При тежки случаи може да се появи даже апнея. Респираторната и метаболитна ацидоза увеличават и разширяват токсичните ефекти на локалните анестетици.
Възстановяването настъпва след преразпределение на локалният анестетик от ЦНС, последващия метаболизъм и екскреция. Възстановяването може да бъде бързо, ако не са били инжектирани големи дози от активното вещество. Сърдечно- съдова токсичност
Нарушенията от страна на сърдечно-сйдова система са по-сериозни. В резултат на високи системни концентрации на локалните анестетици може да се появят хипотония, брадикардия аритмия и даже сърдечен арест. Интравенозната инжекция на ропивакаин, приложена на здрави доброволци е довела до признаци на потискане на проводимостта и съкратимостта.
Сърдечно-съдовите токсични ефекти обикновено са предхождат от признаци на токсичност от страна на ЦНС, освен ако пациентът не получава обща анестезия или ако е дълбоко седиран с бензодиазепини или барбитурати. Лечение при остра токсичност
Трябва има налични екипировка и лекарствени продукти, необходими за мониторинг и спешна реанимация. Ако се появят белези на остра системна токсичност, инжектирането на локалния анестетик трябва да спре незабавно.
В случай на припадъци се налага лечение. Целите на лечението са да се поддържа оксигенация, да се спрат припадъците и да се подпомогне циркулацията.
При необходимост трябва да се прилага кислород и да се поддържа асистирана вентилация (маска и торбичка). Ако припадъците не спрат спонтанно за 15-20.секунди, трябва да се прилага интравенозно антиконвулсант. Бързо купиране на припадъците се постига с тиопентал натрий 1-3 те/к£ приложен интравенозно. Алтернативно може да се приложи диазепам 0.1 те/кд интравенозно, въпреки че действието му е по-бавно. Приложението на сукксаметоний ще спре бързо припадъците, но за пациента ще се изисква контролирана вентилация и трахеална интубация.
Ако е налице явна сърдечно-съдова депресия (хипотония, брадикардия), трябва да се прилага интравенозно ефедрин 5-10 mg, а ако е необходимо след 2-3 минути приложението да се повтори. Децата трябва да приемат ефедрин в дози, съответставащи на тяхното тегло и възраст. При получаване на циркулаторен арест, трябва да се започне незабавна кардиопулмонална реанимация. От жизнено значение са оптималната оксигенация и вентилация, и циркулаторно подпомагане, както и лечението на ацидозата.
При получаване на сърдечен арест, успешният изход може да изисква продължителни реанймационни мероприятия и усилия.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
Фармакотерапевтична група: Локални Анестетици, Амиди
ATCcode: N01BB09
5.1 Фармакодинамични свойства
Ропивакаин е дългодействащ локален анестетик от амиден тип с обезболяващи и анестезиращи ефекти. Във високи дози, ропивакаин предизвиква хирургична анестезия докато в ниски дози се получава сензорна блокада с ограничена и непрогресираща моторна блокада.
Механизмът на действие е обратимо понижение в мембранната пропускливост на нервните влакна за натриеви йони. Вследствие на това, скоростта на деполяризация се намалява и прагът на възбудимост се увеличава, което води до локална блокада на нервните импулси.
Най-характерното качество на ропивакаин е продължителното действие. Началото и продължителността на локалният анестетичен ефект са зависими от мястото на приложение и дозата, но не се повлияват от наличието на вазоконстриктори (напр. адреналин). За подробности, засягащи началото и продължителността на действие на ропивакаин, вижте таблицата за дозиране и метод на приложение.
Здрави доброволци, изложени на интравенозни инфузии са понесли ропивакаин добре при ниски дози. При приложение на максимално толерираната доза поносимостта е с очакваните симптоми от страна на ЦНС. Клиничният опит с това активно вещество показва добри граници на безопасност, когато се прилага адекватно в препоръчителните дози.
5.2 Фармакокинетични свойства
Ропивакаин има хирален център и е наличен като чист S-(-)-изомер. Той е високо липоразтворим. Всички метаболити имат локален анестетичен ефект, но със значително по-ниска потентност и по-кратко действие, отколкото това на ропивакаин.
Плазмените концентрации на ропивакаин зависят от дозата, начина на приложение и васкуларизацията на мястото на инжектиране. Ропивакаин има линейна фармакокинетика, като Cmax е пропорционална на дозата.
Ропивакаин показва пълна и бифазна резорбция от епидуралното пространство с полуживот в двете фази в рамките на 14 min и 4 часа при възрастни. Бавната резобрция е скоросто-определящ фактор в елиминацията на ропивакаин, което обяснява защо полуживотът на елиминиране е по-дълъг след епидурално, отколкото след интравенозно приложение.
След интравенозно приложение, ропивакаин има среден тотален плазмен клирънс в рамките на 440 ml/min, бъбречен клирънс от 1 ml/min, обем на разпределение при стационарно състояние от 47 L и терминален полуживот от 1.8 часа. Ропивакаин има междинно хепатално екстракционно съотношение от около 0.4. Той е свързан основно с α1- киселинния гликопротеин в плазмата, с несвързана фракция от около 6%.
Наблюдавано е увеличение на тоталната плазмена концентрация по време на продължителни епидурални и интерскаленови инфузии, свързано с постоперативно увеличение на α1- киселинния гликопротеин.
Вариациите в несвързаната, т.е. фармакологично активна концентрация са били доста по-малки, отколкото в общата плазмената концентрация.
Тъй като ропивакаин има среден до висок коефициент на чернодробна екстракция, неговата скорост на елиминация трябва да зависи от плазмени концентрации на несвързаното лекарство. Следоперативното увеличение на AAG ще намали несвързаната фракция поради повишено белтъчно свързване, което ще намали общия клирънс и води до увеличение на общите плазмени концентрации. Тези ефекти са наблюдавани при проучвания у деца и възрастни. Клирънсът на несвързания ропивакаин остава непроменен, което се илюстрира от стабилните концентрации на несвързаното лекарство по време на следоперативните инфузии. Системните фармакодинамични ефекти и токсичността се дължат на несвързаното с плазмените протеини лекарство.
Ропивакаин лесно преминава през плацентата и така се достига много бързо равновесие в концентрациите на несвързаното лекарство. Степента насвързване с плазмените протеини у плода е по-ниска, отколкото при майката, което води до по-ниски общи плазмени концентрации в плода. Ропивакаин се метаболизира във висока степен, предимно чрез хидроксилиране на ароматното ядро. Общо 86% от дозата се екскретира в урината след интравенозно приложение, от което само около 1% като непромененото активно вещество. Главният метаболит е 3-хидрокси-ропивакаин, около 37% от който се екскретира с урината, основно под форма на конюгат. Уринарната екскреция на 4-хидрокси-ропивакаин, N-деалкилиран метаболит и 4-хидрокси-деалкилат е около 1-3%. Конюгираният и неконюгираният 3-хидрокси-ропивакаин са с ниски концентрации в плазмата. Подобен профил на метаболитите е бил определен при деца на възраст над 1 година. Няма данни за in vivo рацемизация на ропивакаин.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Конвенционалните проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при еднократно и многократно дозиране, репродуктивна токсичност, мутагенен потенциал и локална токсичност не са показали други рискове за хора освен тези, които могат да се очакват на базата на фармакодинамичните ефекти при приложение на високи дози ропивакаин (напр. ефекти от страна на ЦНС, включително гърчове и кардиотоксичност).
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Натриев хлорид
Хлороводородна киселина 3.6% w/v (Е507)
Натриев хидроксид (Е524) (за корекция на pH)
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Проведени проучвания върху алкални разтвори показват, че ропивакин има ниска разтворимост при рН>7.0 и следователно може да се получи преципитация. Ропивакаин Торекс 2 mg/ml инфузионен разтвор
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти освен тези споменати в точка 6.6.
6.3 Срок на годност
Ропивакаин Торекс 2mg/ml инфузионен разтвор 18 месеца
Срок на годност след отваряне: От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, времето и условията за съхранение преди употреба са отговорност на медицинското лице, което го прилага. Обикновено, този срок не трябва да бъде повече от 24 h при температура от 2 до 8°С. За микстури вижте точка 6.6.
Ропивакаин Торекс 2 mg/ml (7.5 mg/ml; 10 mg/ml) инжекционен разтвор 2 години
6.4 Специални условия за съхранение
Да се съхранява при температура под 25°С. Да не се охлажда и замразява.
Ропивакаин Торекс 2mg/ml инфузионен разтвор
За условията на съхранение след отваряне на Ропивакаин Торекс 2mg/ml инфузионен разтвор вижте точка 6.3.
6.5 Данни за опаковката
Ропивакаин Торекс 2mg/ml инфузионен разтвор
- 100 ml прозрачни полипропиленови торбички в стерилна пластмасова опаковка, опаковка от 5 бр.
- 250 ml прозрачни полипропиленови торбички, които съдържат 200 ml от лекарствения продукт в стерилна пластмасова опаковка, опаковка от 5 бр.
Ропивакаин Торекс 2mg/ml инжекционен разтвор:
- 10 ml прозрачни полипропиленови ампули в стерилна пластмасова опаковка, опаковка от 5 бр.
- 20 ml прозрачни полипропиленови ампули в стерилна пластмасова опаковка, опаковка от 5 бр.
Ропивакаин Торекс 7.5 mg/ml инжекционен разтвор:
-10 ml прозрачни полипропиленови ампули в стерилна пластмасова опаковка, опаковка от 5 бр.
- 20 ml прозрачни полипропиленови ампули в стерилна пластмасова опаковка, опаковка от 5 бр.
Ропивакаин Торекс 10 mg/ml инжекционен разтвор:
-10 ml прозрачни полипропиленови ампули в стерилна пластмасова опаковка, опаковка от 5 бр.
- 20 ml прозрачни полипропиленови ампули в стерилна пластмасова опаковка, опаковка от 5 бр.
Не всички опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Ропивакаин Торекс 2 mg/ml (7.5 mg/ml; 10 me/ml-) инжекционен разтвор
Инжекционният разтвор не съдържа консерванти и е предназначен само за еднократна употреба. Неизползваният разтвор да се изхвърли.
Лекарственият продукт трябва да се провери визуално преди употреба: трябва да се използват само бистри разтвори, практически без каквито и да било частици.
Опаковката да не се автоклавира повторно: когато се налага стерилно приложение, да се използва неупотребявана опаковка.
Полипропиленовите ампули са конструктирани специално за спринцовки тип „Luer Lock" и „Luer fît". Ропивакаин Торекс 2' mg/ml инфузионен разтвор
Инфузионният разтвор не съдържа консерванти и е предназначен само за еднократна употреба. Неизползваният разтвор да се изхвърли.
Лекарственият продукт трябва да се провери визуално преди употреба: трябва да се използват само бистри разтвори, практически без каквито и да било частици.
Върху торбичката има отвор за инфузионна помпа и отвор за инжектиране на други лекарствени продукти в разтвора.
Ропивакаин Торекс 2 mg/ml инфузионен разтвор е химично и физично съвместим със следните вещества:
Концентрационните интервали, описани в таблицата са по-големи от тези, изплозвани в
клиничната практика. Епидурални инфузии на ропивакаин/суфентанил цитрат, ропивакаин/морфин сулфат и ропивакаин/клонидин хидрохлорид не са били оценявани в клинични изпитвания.
Описаните по-горе микстури са химично и физично стабилни за 30 дни при температура от 20 до 30°С. От микролбиологична гледна точка, микстурите трябва да се използват незабавно. Ако не се използва незабавно, времето и условията за съхранение на разтвора преди употреба са отговорност на медицинското лице, което го прилага и обикновено не трябва да надвишават 24 часа при 2-8°С.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Torrex Chiesi Pharma GmbH Gonzagagasse 16/16 1010 Vienna Австрия
Телефон: +43 1 407391922 Факс: +43 1 407391929
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Февруари, 2010
