Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Roferon-A 3 милиона международни единици (MIU) инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка.
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 3 милиона международни единици интерферон алфа-2а* в 0,5 милилитра** (3 MIU/0,5 ml).
* произведен от Escherichia coli чрез рекомбинантна ДНК технология. ** съдържа обемен излишък.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1 .Помощни вещества, за които е известно, че притежават ефект: Бензилов алкохол (10 mg/ml).
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инжекционен разтвор в предварително напълнена Разтворът е прозрачен и безцветен до бледожълт.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Roferon-A е показан за лечение на:
- Косматоклетъчна левкемия.
- Пациенти със СПИН с прогресиращ, безсимптомен сарком на Kaposi с брой на CD4 > 250/mm3.
- Хронична фаза на хронична миелогенна левкемия (CML), положителна за Филаделфийска хромозома. Лечението с Roferon-A не е алтернатива за пациенти с CML, които имат роднина с идентична HLA и при които се планира или е възможна алогенна трансплантация на костен мозък в близко бъдеще. Все още не е известно дали Roferon-A може да се счита за лечение с потенциал за излекуване при това показание.
- Кожен Т-клетъчен лимфом. Интерферон алфа-2а (Roferon-A) може да действа при пациенти с прогресиращо заболяване, рефрактерни или неподходящи за конвенционално лечение.
спринцовка.
- Възрастни пациенти с хистологично доказан хроничен хепатит В с маркери за вирусна репликация, т.е. болни, положителни за HBV ДНК или HBeAg.
- Възрастни пациенти с хистологично доказан хроничен хепатит С, положителни за HCV антитела или HCV РНК с повишена серумна аланин аминотрансфераза (ALT) без чернодробна декомпенсация.
- Ефективността на интерферон алфа-2а при лечение на хроничен хепатит С се увеличава при комбиниране с рибавирин. Roferon-A трябва да се прилага самостоятелно предимно в случай на непоносимост или противопоказание на рибавирин.
- Фоликулярен неходжкинов лимфом.
- Напреднал бъбречно-клетъчен карцином.
- Пациенти със злокачествен меланом II стадий по AJCC (дебелина на тумора на Breslow > 1,5 mm, без засягане на лимфен възел или кожно разпространение), без проява на заболяването след операция.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Не всички концентрации на Roferon-A може да се използват за всяко от показанията, споменати в точка 4.1 Терапевтични показания. Предписаните концентрации трябва да съответстват на препоръчваната доза за всяко отделно показание.

КОСМАТОКЛЕТЪЧНА ЛЕВКЕМИЯ
Начална доза:
Три милиона IU дневно, инжектирани подкожно в продължение на 16-24 седмици. При развитие на непоносимост дневната доза трябва да се намали до 1,5 милиона IU или да се инжектира три пъти седмично или и двете.
Поддържаща доза:
Три милиона IU дневно, инжектирани подкожно три пъти седмично. При развитие на непоносимост дозата трябва да се намали до 1,5 милиона IU три пъти седмично.
Продължителност на лечението:
Пациентите трябва да се лекуват в продължение на приблизително шест месеца преди лекарят да реши дали да продължи лечението при отговарящи пациенти или да го преустанови при неповлияващи се пациенти. Болни са били лекувани в продължение на 20 последователни месеци. Оптималната продължителност на лечението с Roferon-A на косматоклетъчна левкемия не е определена.
Минималната ефективна доза на Roferon-A при косматоклетъчна левкемия не е установена.

САРКОМ НА KAPOSI ПРИ СПИН
Roferon-A е показан за лечение на пациенти със СПИН с прогресиращ, безсимптомен" сарком на Kaposi с брой на CD4 > 250/mm3. Вероятността пациенти със СПИН с брой на CD4 < 250/mm3 или болни с анамнеза за опортюнистични инфекции или конституционални симптоми да отговорят „на
лечението с Roferon-А е малка и поради това те не трябва да се лекуват. Оптималната доза още не е установена.
Roferon-A не трябва да се прилага едновременно с протеазни инхибитори. Няма данни за безопасност за комбинацията Roferon-A с инхибитори на обратната транскриптаза, с изключение на зидовудин.
Начална доза:
Roferon-A трябва да се инжектира подкожно, като дозата се увеличи до най-малко 18 милиона IU дневно, по възможност до 36 милиона IU дневно в продължение на общо 10 до 12 седмици при 18-годишни пациенти или по-възрастни. Препоръчваната схема на повишение на дозата е както следва:
ден 1-3 3 милиона IU дневно
ден 4-6 9 милиона IUдневно
ден 7-9 18 милиона IU дневно и, при поносимост, се увеличава до:
ден 10-84 36 милиона IU дневно

Поддържаща доза:
Roferon-A трябва да се инжектира подкожно три пъти седмично в максималната доза, поносима за пациента, но не превишаваща 36 милиона IU.
Пациенти със СПИН и със сарком на Kaposi, лекувани с 3 милиона IU Roferon-A дневно, са показали по-слаб отговор в сравнение с болните, лекувани с препоръчваната доза.
Продължителност на лечението:
Еволюцията на лезиите трябва да се документира, за да се определи отговора към лечението. Пациентите трябва да се лекуват в продължение на минимум 10 седмици, за препоръчване не по-малко 12 седмици, преди лекарят да реши дали да продължи лечението при отговарящи пациенти или да го преустанови при неповлияващи се пациенти. Болните обикновено показват данни за отговор след приблизително три месеца на лечение. Пациентите са били лекувани до 20 последователни месеци. При поява на отговор, лечението трябва да продължи най-малко до изчезването на тумора. Оптималната продължителност на лечението с Roferon-A при сарком на Kaposi, свързан със СПИН, не е определена.
Забележка:
При преустановяване на лечението с Roferon-A лезиите, характерни за саркома на Kaposi, често се появяват отново.

ХРОНИЧНА МИЕЛОГЕННА ЛЕВКЕМИЯ
Roferon-A е показан за лечение на пациенти в хронична фаза на хронична миелогенна левкемия, положителна за Филаделфийска хромозома. Лечението с Roferon-A не е алтернатива за пациенти с CML, които имат роднина с идентична HLA и при които се планира или е възможна алогенна трансплантация на костен мозък в близко бъдеще.
Roferon-А води до хематологична ремисия при 60 % от пациентите с хронична фаза на СМЬ, независимо от предишното лечение. Две трети от тези болни са получили пълен хематологичен отговор, който се е появил до 18 месеца след началото на лечението.
За разлика от цитотоксичната химиотерапия, интерферон алфа-2а може да предизвика продължителен цитогенетичен отговор след 40 месеца. Все още не е известно дали Roferon-А може да се счита за лечение с потенциал за излекуване при това показание.
Препоръчва се Roferon-А да се инжектира подкожно в продължение на 8 до 12 седмици на 18-годишни пациенти или по-възрастни. Препоръчваната схема на дозиране е както следва:
Продължителност на лечението:
Пациентите трябва да се лекуват в продължение на минимум 8 седмици, за препоръчване най-малко 12 седмици, преди лекарят да реши дали да продължи лечението при повлияващи се пациенти или да го преустанови при пациенти без промени в хематологичните показатели. Отговарящите пациенти трябва да се лекуват до постигане на пълен хематологичен отговор или до най-много 18 месеца. Всички болни с пълен хематологичен отговор трябва да продължат лечението с 9 милиона IU дневно (оптимално) или с 9 милиона IU три пъти седмично (минимум), за да се постигне цитогенетичен отговор за възможно най-кратко време. Оптималната продължителност на лечението с Roferon-А при хронична миелогенна левкемия не е определена, въпреки че цитогенетичен отговор е бил наблюдаван две години след началото на лечението.
Безопасността, ефективността и оптималната доза на Roferon-А при деца с СМЬ все още не са установени.

КОЖЕН Т-КЛЕТЪЧЕН ЛИМФОМ (СТСЬ)
Интерферон алфа-2а (Roferon-А) може да действа при пациенти с прогресиращ кожен Т-клетъчен лимфом, рефрактерни или неподходящи за конвенционално лечение.
Оптималната доза не е установена.
Начална доза:
Roferon-А трябва да се инжектира подкожно, като дозата се увеличи до най-малко 18 милиона IU дневно в продължение на общо 12 седмици при 18-годишни пациенти или по-възрастни. Препоръчваната схема на повишение на дозата е както следва:
ден 1-3 3 милиона IU дневно
ден 4-6 9 милиона IU дневно
ден 7-84 18 милиона IU дневно
Поддържаща доза:
Дозировка:
ден 1-3 ден 4-6 ден 7-84
3 милиона IU дневно 6 милиона IU дневно 9 милиона IU дневно

Roferon-A трябва да се инжектира подкожно три пъти седмично в максималната доза, поносима за пациента, но не превишаваща 18 милиона IU.
Продължителност на лечението:
Пациентите трябва да се лекуват в продължение на минимум 8 седмици, а за препоръчване най-малко 12 седмици, преди лекарят да реши дали да продължи лечението при отговарящи пациенти или да го преустанови при неповлияващи се пациенти. Минималната продължителност на лечение на отговарящи пациенти трябва да бъде 12 месеца, за да се достигне максимална вероятност за пълно повлияване и да се подобри шансът за получаване на продължителен отговор. Пациентите са били лекувани до 40 последователни месеци. Оптималната продължителност на лечението с Roferon-A при кожен Т-клетъчен лимфом не е определена.

Предупреждение:
При приблизително 40 % от пациентите с CTCL не е наблюдавано обективно повлияване на тумора. Частичен отговор обикновено се отбелязва до 3 месеца, а пълен отговор - до 6 месеца, въпреки че понякога може да е необходимо повече от една година, за да се постигне най-добър отговор.

ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ В
Roferon-A е показан за лечение на възрастни пациенти с хистологично доказан хроничен хепатит В с маркери за вирусна репликация, т.е. болни, положителни за HBV ДНК или HBeAg.
Препоръки за дозиране:
Оптималната схема на лечение все още не е установена. Дозата обикновено е в рамките на 2,5 милиона IU до 5,0 милиона IU/т2 телесна повърхност, инжектирана подкожно три пъти седмично за период на 4 до 6 месеца.
Дозата може да се коригира според поносимостта на пациента към лекарството. Ако след 3-4 месеца на лечение не се наблюдава подобрение, трябва да се обмисли преустановяване на терапията.
Деца: При деца с хроничен хепатит В са били прилагани безопасно до 10 милиона IU/m2. Ефективността на лечението обаче не е доказана.

ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ С
ROFERON-A В КОМБИНАЦИЯ С RIBAVIRIN
ПАЦИЕНТИ С РЕЦИДИВ
Roferon-A се прилага в комбинация с рибавирин при възрастни пациенти с хроничен хепатит С, които преди това са отговаряли на монотерапия с интерферон алфа, но са получили рецидив след спиране на лечението.
Дозировка:
Roferon-A: 4,5 MIU 3 пъти седмично чрез подкожна инжекция за период от 6 месеца.

Дозировка на рибавирин:
Доза на рибавирин: 1000 mg до 1200 mg дневно, разделени в два приема (един сутрин със закуската и един вечер по време на хранене). Моля, направете справка и в Кратката характеристика на рибавирин за повече подробности относно дозировката и метода на приложение на рибавирин.

НЕЛЕКУВАНИ ПАЦИЕНТИ
Ефективността на интерферон алфа-2а при лечение на хроничен хепатит С се увеличава при комбиниране с рибавирин. Roferon-A трябва да се прилага самостоятелно предимно в случай на непоносимост или противопоказание на рибавирин.
Дозировка:
Roferon-A: 3 до 4,5 MIU 3 пъти седмично чрез подкожна инжекция за период от най-малко 6 месеца. Лечението трябва да продължи още 6 месеца при пациенти, които са отрицателни за HCV РНК на месец 6, инфектирани са с генотип 1 и имат високо вирусно натоварване преди лечението.

Дозировка на рибавирин: виж по-горе.
Наличието на други отрицателни прогностични фактори (възраст > 40 години, мъжки пол, фиброза) също трябва да се има предвид при продължаване на лечението до 12 месеца.
Пациенти, които не са показали вирусологичен отговор след 6 месеца на лечение (HCV РНК под долната граница на откриване), обикновено не получават продължителен вирусологичен отговор (HCV РНК под долната граница на откриване шест месеца след преустановяване на лечението).

МОНОТЕРАПИЯ С ROFERON-A
Монотерапия с Roferon-A трябва да се провежда предимно в случай на непоносимост или противопоказание на рибавирин.
Начална дозировка:
Roferon-A трябва да се прилага в доза от 3 до 6 милиона IU чрез подкожна инжекция три пъти седмично в продължение на 6 месеца като въвеждаща терапия, ако поносимостта на пациента позволява. При болни, които не отговорят след три до четири месеца на лечение, трябва да се помисли за преустановяване на приложението на Roferon-A.

Поддържаща доза:
Пациенти, при които серумната ALT се нормализира и/или HCV РНК не се откриват, имат нужда от поддържаща терапия с 3 милиона IU Roferon-A три пъти седмично в продължение на още шест месеца или по-дълго, за да затвърдят пълния отговор. Оптималната продължителност на лечение още не е определена, но се препоръчва терапия от най-малко 12 месеца.

Забележка:
Повечето пациенти, които получават рецидив след адекватно лечение само с Roferon-A, го получават до четири месеца след края на терапията. 

ФОЛИКУЛЯРЕН НЕХОДЖКИНОВ ЛИМФОМ
Roferon-A удължава преживяемостта без заболяване и без прогресиране, когато се прилага като допълнително лечение към схеми на лечение с подобна на CHOP химиотерапия, при пациенти с напреднал (високо туморно натоварване) фоликулярен неходжкинов лимфом. Ефективността на допълнителното лечение с интерферон алфа-2а обаче по отношение на общата дългосрочна преживяемост на тези пациенти още не е установена.
Препоръки за дозиране:
Roferon-A трябва да се прилага едновременно с конвенционална химиотерапия (като комбинация на циклофосфамид, преднизон, винкристин и доксорубицин) по схема, като 6 милиона IU/m2 подкожно от ден 22 до ден на всеки цикъл от 28 дни.

НАПРЕДНАЛ БЪБРЕЧНО-КЛЕТЪЧЕН КАРЦИНОМ
КОМБИНАЦИЯ С ВИНБЛАСТИН
Лечението с Roferon-A в комбинация с винбластин индуцира обща честота на отговор от приблизително 17- %, забавя прогресирането на заболяването и удължава общата преживяемост при пациенти с напреднал бъбречно-клетъчен карцином.
Препоръки за дозиране:
Roferon-A трябва да се прилага подкожно в доза от 3 милиона IU три пъти седмично в продължение на една седмица, 9 милиона IU три пъти седмично през следващата седмица и 18 милиона IU три пъти седмично след това. Едновременно с това трябва да се прилага винбластин интравенозно според указанията на производителя в доза 0,1 mg/kg веднъж на 3 седмици.
Ако доза на Roferon-A от 18 милиона IU три пъти седмично не се понася добре, тя може да се намали до 9 милиона IU три пъти седмично.
Лечението трябва да продължи минимум три месеца до най-много 12 месеца или до прогресиране на заболяването. Пациентите, които постигнат пълен отговор, може да преустановят лечението три месеца след установяване на отговора.

КОМБИНАЦИЯ С БЕВАЦИЗУМАБ (AVASTIN)
Препоръки за дозиране:
9 MIU подкожно три пъти седмично до прогресия на заболяването или до 12 месеца. Безопаснотта и ефикасноста на лечението с Roferon-A след 12 месеца не е оценявана. Лечението с Roferon-A може да се започне с по-ниска доза (3 или 6 MIU), но препоръчваната доза от 9 MIU трябва да се достигне в рамките на първите 2 седмици от лечението. Ако дозата на Roferon-A от 9 MIU три пъти седмично не се понася, дозировката може да се намали до минимална доза от 3 MIU три пъти седмично.
Roferon-A се инжектира след завършване на инфузията с Avastin. За повече информация за комбинираната употреба с Avastin направете справка с КХП на Avastin. г !

ОПЕРАТИВНО ПРЕМАХНАТ ЗЛОКАЧЕСТВЕН МЕЛАНОМ
Допълнително лечение с ниска доза Roferon-А удължава интервала без заболяване при пациенти без нодални или отдалечени метастази след резекция на меланома (дебелина на тумора > 1,5 тт).
Препоръки за дозиране:
Roferon-А трябва да се прилага подкожно в доза от 3 милиона IU три пъти седмично в продължение на 18 месеца, като се започне не по-късно от шест седмици след операцията. Ако се развие непоносимост, дозата трябва да се намали до 1,5 милиона IU три пъти седмично.
4.3 Противопоказания
Приложението на Roferon-А е противопоказано при пациенти с:
1) Анамнеза за свръхчувствителност към рекомбинантен интерферон алфа-2а или към някое от помощните вещества,
2) Пациенти с тежко предшестващо сърдечно заболяване или с анамнеза за сърдечно заболяване. Не е установен директен кардиотоксичен ефект, но има вероятност остра, самоограничаваща се токсичност (напр. фебрилитет, студени тръпки), често свързана с приложението на Roferon-А да обостри вече налични сърдечни състояния,
3) Тежка бъбречна, чернодробна или миелоидна дисфункция,
4) Неконтролирани гърчови състояния и/или компрометирана функция на централната нервна система (вж.точка 4.4),
5) Хроничен хепатит с декомпенсирало чернодробно заболяване или цироза на черния дроб,
6) Хроничен хепатит, който се лекува или е лекуван доскоро с имуносупресори,
7) Бензиловият алкохол, който е помощно вещество в Roferon-А инжекционен разтвор, в редки случаи е бил свързан с потенциално летална токсичност и анафилактоидни реакции при деца до 3-годишна възраст. Поради това Roferon-А инжекционен разтвор не трябва да се прилага при недоносени деца, новородени, кърмачета и малки деца. Разтворът на Roferon-А съдържа 10 mg/ml бензилов алкохол.
Комбинирана терапия с рибавирин: виж също и информацията за рибавирин, когато интерферон алфа-2а се прилага в комбинация с рибавирин при пациенти с хроничен хепатит С.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Roferon-А трябва да се прилага винаги под наблюдение на квалифициран лекар с опит в лечението на съответните показания. Правилно лечение на заболяването и на усложненията му е възможно само при лесно достъпни средства за диагностика и лечение.
Пациентите трябва да са информирани не само за ползата от лечението, но също и за вероятността да получат нежелани реакции.

Свръхчувствителност:
Ако по време на лечение с Roferon-A или на комбинирана терапия с рибавирин възникнат реакции на свръхчувствителност, лечението трябва да се спре и незабавно да се започне подходящо медикаментозно лечение. Преходните обриви не налагат прекъсване на терапията.
При пациенти с трансплантация (напр. на бъбрек или костен мозък) терапевтичната имуносупресия може да се отслаби, тъй като интерфероните оказват също и имуностимулиращо действие.

Инфекции:
Докато фебрилитетът може да се свърже с грипоподобен синдром, който се съобщава често по време на лечение с интерферон, други случаи на персистиращ фебрилитет трябва да се изключат, особено при пациенти с неутропения. Има съобщения за сериозни инфекции (бактериална, вирусна, гъбична) по време на лечение с алфа интерферони, включително Roferon-А. Трябва незабавно да се започне антиинфекциозна терапия и да се обмисли прекратяване на лечението.

Психиатрични симптоми:
При пациенти, лекувани с интерферон, включително Roferon-A, може да се проявят тежки психични нежелани реакции. Депресия, суицидни идеи, опити за самоубийство и самоубийство може да възникнат при пациенти със и без предишни психични заболявания. Лекарите трябва да проследяват всички пациенти, лекувани с Roferon-A, за признаци на депресия. Те трябва да информират пациентите за възможно развитие на депресия и болните трябва незабавно да съобщават за всеки признак и симптом на депресия. В такива случаи трябва да се има предвид намеса на психиатър и/или преустановяване на лечението с лекарството.

Офталмологични:
Както при другите интерферони, при лечение с Roferon-A се съобщава за ретинопатия, включително кръвоизливи в ретината, оток на папилата, тромбоза на артерията или вената на ретината, невропатия на зрителния нерв, които може да доведат до загуба на зрението. Всеки пациент, който се оплаква от намаление или загуба на зрението, трябва да се подложи на офталмологичен преглед. Тъй като тези очни събития може да възникнат във връзка с други заболявания, препоръчва се преглед на зрението преди началото на монотерапия с Roferon-A или комбинирано лечение с рибавирин при пациенти с диабет или хипертония. Монотерапията с Roferon-A или комбинираното лечение с рибавирин трябва да се преустанови при болни, при които се развият нови или се влошат наличните офталмологични заболявания.

Ендокринни:
При лечение на пациенти с Roferon-A рядко е наблюдавана хипергликемия. При всички пациенти, които развият хипергликемия, трябва да се измерва и съответно да се проследява глюкозата в кръвта. При пациенти със захарен диабет може да се наложи коригиране на дозировката на антидиабетното лечение.
При наличие на леко до умерено нарушение на бъбреците, черния дроб и костния мозък е необходимо внимателно наблюдение на тези функции.

Чернодробна функция:
В редки случаи се подозира, че интерферон алфа предизвиква обостряне на съпътстващо автоимунно заболяване при пациенти с хепатит. Поради това се препоръчва предпазливост при лечение на болни с хепатит и с анамнеза за антоимунно заболяване. Ако се влоши чернодробната функция при такива пациенти трябва да се има предвид изследване на автоимунните антитела. При необходимост, лечението трябва да се преустанови.
Потискане на костния мозък: Изключително внимание е необходимо при приложение на Roferon-А на пациенти с тежка миелосупресия, тъй като той има потискащ ефект върху костния мозък, водещ до намаление на броя на белите кръвни клетки, особено гранулоцитите, броя на тромбоцитите и, по-рядко - на концентрацията на хемоглобина. Това може да доведе до повишен риск от инфекция или кръвоизлив. Важно е пациентите да се проследяват внимателно за такива
събития и да се извършва периодично пълно изследване на кръвната картина преди началото на терапията и на подходящи периоди по време на лечение с Roferon-A.
Автоимунни: Има съобщения за развитие на различни авто-антитела по време на лечение с алфа интерферони. Клинично проявени автоимунни заболявания по време на лечение с интерферони се наблюдават по-чести при лица, предразположени към развитие на автоимунни нарушения. При пациенти с наличие или клинична анамнеза за автоимунно нарушение се препоръчва мониториране за симптоми, суспектни за такива заболявания, както и измерване на авто-антителата и нивото на TSH.
Употребата на Roferon-A при деца не се препоръчва, тъй като безопасността и ефективността на Roferon-A при деца не са установени.
Ефективността при пациенти с хроничен хепатит В или С, които са на хемодиализа, имат хемофилия или са инфектирани едновременно с човешки имунодефицитен вирус, не е установена.
Този продукт съдържа под 1 mmol натрий (23 mg) на 0,5 ml, т.е. практически „не съдържа натрий".
Комбинирана терапия с рибавирин: виж също и информацията за рибавирин, когато интерферон алфа-2а ще се прилага в комбинация с рибавирин при пациенти с хроничен хепатит С.
Пациенти, инфектирани едновременно с HIV и получаващи високоактивна антиретровирусна терапия (ВААРТ), може да са подложени на повишен риск от развитие на лактацидоза. Поради това трябва да се внимава при добавяне на Roferon-A и рибавирин към ВААРТ (вж. Кратката характеристика на рибавирин).
Пациенти с напреднала цироза и едновременна инфекция с HIV, получаващи ВААРТ, може да са изложени на повишен риск от развитие на чернодробна декомпенсация и смърт. Добавяне на лечение с интерферони самостоятелно или в комбинация с рибавирин може да увеличи риска при тази подгрупа болни.
4.5 Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Тъй като алфа-интерфероните променят клетъчния метаболизъм, съществува потенциал за изменение на активността на други лекарства. В едно малко клинично изпитване е доказано, че Roferon-A оказва ефект върху специфични микрозомални ензимни системи. Клиничното значение на тези находки е неизвестно.
Алфа-интерфероните могат да повлияят оксидативните метаболитни процеси. Това трябва да се има предвид, когато се предписва едновременно лечение с лекарства, които се метаболизират по този път. Засега обаче няма специфична информация.
Има съобщения, че Roferon-A намалява клирънса на теофилина.
Тъй като Roferon-A може да повлияе функциите на централната нервна система, може да възникнат взаимодействия след едновременно приложение на лекарства с централно действие. Интерфероните може да засилят невротоксичните, хематотоксичните и кардиотоксичните ефекти на лекарства, прилагани преди това или едновременно с тях.
Комбинирана терапия с рибавирин: Виж също и информацията за рибавирин, ако интерферон алфа-2а трябва да се прилага в комбинация с рибавирин при пациенти с хроничен хепатит С. .

Резултатите от едно контролирано клинично изпитване при пациенти с рак на бъбрека не показват значим ефект на бевацизумаб (Avastin) върху фармакокинетиката на интерферон алфа-2а (Roferon-A).
4.6 Бременност и кърмене
Мъже и жени, получаващи Roferon-A, трябва да прилагат ефикасни контрацептивни мерки. Няма достатъчно данни относно употребата на Roferon-A при бременни жени. При прилагане на дози, значително надвишаващи препоръчваната клинична доза, на бременни rhesus маймуни в ранния до среден фетален период, е наблюдаван абортиращ ефект (вж. точка 5.3). Въпреки че изследванията върху животни не показват данни за тератогенно действие на Roferon-A, не може да се изключи увреждане на плода при употребата му по време на бременност. При бременност Roferon-A трябва да се прилага само ако ползата за жената надхвърля потенциалния риск за плода.
Не е известно дали това лекарство се екскретира в кърмата при човека. Трябва да се реши дали да се прекъсне временно или да се преустанови трайно кърменето, като се вземе предвид значението на лекарството за майката.

Употреба с рибавирин при пациенти с хроничен хепатит С
Доказани са значими тератогенни и/или ембриоцидни ефекти при всички животински видове, експонирани на рибавирин. Лечението с рибавирин е противопоказано при жени, които са бременни. Трябва да се внимава изключително много, за да се избегне бременност при жени или партньорки на мъже, лекувани с Roferon-A в комбинация с рибавирин. Пациентките с детероден потенциал и техните партньори трябва да прилагат ефективна контрацепция по време на лечението и в продължение на 4 месеца след завършването му. Мъжете и техните партньорки трябва да прилагат ефективна контрацепция по време на лечението и в продължение на 7 месеца след завършването му. Моля направете справка с КХП на рибавирин.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани изпитвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. В зависимост от дозата и схемата на лечение, както и на чувствителността на отделния пациент, Roferon-A може да повлияе бързината на реакциите, което може да влоши изпълнението на някои операции, напр. шофиране, работа с машини и др.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Комбинирана терапия с рибавирин: Виж също и информацията за рибавирин, ако интерферон алфа-2а трябва да се прилага в комбинация с рибавирин при пациенти с хроничен хепатит С.
Следните данни относно нежеланите реакции се основават на информация, получена при лечение на пациенти с рак с широко разнообразие на неоплазми и често рефрактерни на предшестващо лечение, с напреднало заболяване, пациенти с хроничен хепатит В и болни с хроничен хепатит С.
Приблизително две трети от раково болните са получили анорексия, а половината - гадене. Сърдечно-съдови и белодробни нарушения, като преходна хипотензия, хипертензия, оток, цианоза, аритмия, сърцебиене и болка в гърдите, са наблюдавани при около една пета от пациентите с рак. Повечето раково болни са получавали дози, които значително са надвишавали препоръчваните понастоящем дози, и това може да обясни по-високата честота и тежест на нежеланите реакции при тази група пациенти в сравнение с болните с хепатит В, при които нежеланите реакции обикновено са преходни и пациентите се връщат към състоянието си преди лечението за 1 до 2 седмици след края на терапията. При болни с хепатит В много рядко са
наблюдавани сърдечно-съдови нарушения. При пациенти с хепатит В промените в трансаминазите обикновено са сигнал за подобрение на клиничното състояние на болния.
Повечето от пациентите са получили грипоподобни симптоми като умора, пирексия, ригор, намален апетит, миалгия, главоболие, артралгия и профузно изпотяване. Острите нежелани ефекти обикновено може да се намалят или премахнат при едновременно приложение на парацетамол и съществува тенденция за намалението им при продължаване на лечението или изменение на дозата, въпреки че продължаването на терапията може да доведе до летаргия, астения и умора.
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите ефекти са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност:
Телесна системаМного чести (> 1/10)чести (> 1/100 до< 1/10)Нечести (> 1/1 000 до < 1/100)Редки (> 1/10 000 до< 1/1 000)Много редки (< 1/10 000)

Инфекции и инфестации
- Пневмония - Herpes simplex'

Нарушения на кръвта и лимфната система2
- Левкопения- Тромбоцитопения - Анемия- Агранулоцитоза - Хемолитична анемия- Идиопатична тромбоцитопенична пурпура

Нарушения на имунната система
- Автоимунни нарушения - Остри реакции на свръхчувствителност3

Нарушения на ендокринната система
- Хипотиреоидизъм -Хипертиреоидизъм - Тироидна дисфункция

Нарушения на метаболизма и храненето
- Анорексия - Гадене - Хипокалцие-мия без последствия- Дехидрата-ция - Електороли-тен дисбаланс- Захарен диабет - Хиперглицемия- Хипертригли-церидемия - Хиперлипиде-мия

Психични нарушения
- Депресия - Тревожност - Промени в психичния статус - Състояния на объркване - Абнормно поведение - Нервност - Нарушения на паметта - Разстройство на съня- Самоубийство - Опит за самоубийство - Суицидни идеи

Нарушения на нервната система
- Главоболие- Дисгеузия- Невропатия - Замаяност - Хипоастезия - Парастезия - Тремор - Сънливост- Кома - Мозъчно-съдови инциденти - Гърчове - Преходна еректилна дисфункция- Енцефалопатия

Нарушения на очите
- Зрителни нарушения - Конюктивит- Исхемична ретинопатия- Тромбоза на артерията на ретината - Невропатия на зрителния нерв - Кръвоизлив в ретината - Тромбоза на вената на ретината - Ексудати в ретината -Ретинопатия — Оток на палилата

Нарушения на ухото и лабиринта
- Вертиго

Сърдечни нарушения
- Аритмия4 - Сърцебиене - Цианоза- Кардиореспирато-рен арест - Миокарден инфаркт - Застойна сърдечна недостатъчност - Белодробен оток

Съдови нарушения
- Хипертония -Хипотония- Васкулит

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
- Диспнея - Кашлица

Стомашно-чревни нарушения
- Диария- Повръщане - Коремна болка - Гадене - Сухота в устата- Панкреатит - Чревен хипермотилитет - Запек - Диспепсия - Метеоризъм- Реактивиране на пептична язва - Кръвоизливи от стомашно-чревния тракт (които не застрашават живота)

Хепато-билиарни нарушения
- Чернодробна недостатъчност - Хепатит - Чернодробна дисфункция

Нарушения на кожата и подкожната тъкан
- Алопеция5- Псориазис6- Обрив
- Засилено- Сърбеж- Сухота на кожата
изпотяване- Епистаксис
- Сухота на лигавиците - Ринорея

Нарушения на мускулно скелетната система и съединителната тъкан и костите
- Миалгия- Системен лупус
-- Артралгияеритематодес
- Артрит



Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
-Протеинурия- Остра бъбречна
- Повишениенедостатъчност7
на броя на- Бъбречно
клетките в урината увреждане

Общи нарушения и ефекти От мястото на приложение
- Грипоподобно-- Болка в гърдите- Некроза на
- окмястото на
назаболяванеинжектиране
- Намален- Реакция на
апетит - Пирексия - Ригор - Уморамястото на инжектиране

Изследвания
- Загуба на тегло- Повишение на ALT - Повишение на трансамина-зите - Повишение на алкалната фосфатаза в кръвта- Повишение на кръвния креатинин - Повишение на уреята в кръва - Повишение на кръвния билирубин - Повишение на пикочната киселина - Повишение на LDH в кръвта
'(включително и обостряне на herpes labialis).
2При пациенти с миелосупресия, тромбоцитопения и намаление на хемоглобина са възниквали по-често Възстановяване на тежките хематологични нарушения до нивата преди лечението обикновено се наблюдава до седем до десет дни след преустановяване на лечението с Roferon-A.
3(напр. уртикария, ангиоедем, бронхоспазъм и анафилаксия).
4включително атриовентрикуларен блок.
5(обратима при преустановяване на лечението; засилената загуба на коса може да продължи няколко седмици след края на лечението).
6обостряне или провокиране на псориазис.
7(предимно при раково болни с бъбречно заболяване).
Рядко, алфа интерфероните, включително Roferon-A, приложен самостоятелно или в комбинация с рибавирин, може да бъдат свързани с панцитопения и много рядко е имало съобщения За апластична анемия.
В някои пациенти може да се развият неутрализиращи антитела срещу интерфероните. При някои клинични състояния (рак, системен лупус еритематодес, herpes zoster) може да се развият спонтанно антитела срещу човешки левкоцитен интерферон в пациенти, които никога не са получавали екзогенни интерферони. Клиничното значение на изработването на такива антитела все още не е напълно изяснено.
При клинични изпитвания с лиофилизиран Roferon-A, съхраняван при 25°С, неутрализиращи антитела към Roferon-A са наблюдавани при приблизително една пета от пациентите. При повлияли се от лечението пациенти с хепатит С, които развиват неутрализиращи антитела, се установява склонност към загубване на способността им за отговор в хода на лечението, като това става по-рано отколкото при болни, които не развиват такива антитела. Няма данни за други клинични последствия, свързани с наличието на антитела срещу Roferon-A. Клиничното значение на изработването на такива антитела все още не е напълно изяснено.
Все още няма данни за появата на неутрализиращи антитела при клинични изпитвания с лиофилизиран Roferon-A или Roferon-A инжекционен разтвор, съхраняван при 4°С. При модел на мишки относителната имуногенност на лиофилизиран Roferon-A нараства с времето, когато материалът е съхраняван при 25°С - подобно покачване на имуногенността не се наблюдава, когато лиофилизираният Roferon-A е съхраняван при 4°С -препоръчваните условия за съхранение.
4.9 Предозиране
Няма данни за предозиране, но честото прилагане на високи дози интерферон може да е свързано с развитие на дълбока летаргия, умора, прострация и кома. Такива пациенти трябва да бъдат хоспитализирани за наблюдение и провеждане на подходящо поддържащо лечение.
Пациенти с тежки реакции към Roferon-A обикновено се възстановяват до няколко дни след преустановяване на лечението при положение, че получат необходимото поддържащо лечение. Кома е била наблюдава при 0,4 % от пациентите с карцином при провеждане на клинични изпитвания.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Цитокини и имуномодулатори, Интерферони
АТС код L03AB04

Установено е, че Roferon-A притежава много от характеристиките на така наречените препарати от естествен човешки алфа-интерферон. Антивирусният ефект на Roferon-A се осъществява чрез индуциране в клетките на резистентност към вирусни инфекции и чрез модулиране на ефекторната част на имунната система за неутрализиране на вирусите или елиминиране на инфектираните с вируси клетки. Основният механизъм на противотуморно действие на Roferon-A все още не е изяснен. В същото време са описани някои промени в човешки туморни клетки, третирани с Roferon-A: в НТ 29 клетки се наблюдава значително редуциране на ДНК, РНК и белтъчния синтез. Установено е, че Roferon-A има антипролиферативна активност in vitro срещу различни тумори при човека и че потиска растежа на някои човешки туморни присадки върху голи мишки. Известен брой човешки туморни клетъчни линии, получени in vivo върху имунокомпрометирани голи мишки, са тествани за чувствителност към Roferon-A. Антипролиферативната активност на Roferon-A е била проучена in vivo при редица тумори, в това число мукоиден карцином на гърдата, аденокарцином на цекума, карцином на дебелото черво и карцином на простатата. Степента на антипролиферативна активност е различна.

За разлика от други човешки протеини, много от ефектите на интерферон алфа-2а са частично или напълно потиснати при тестване в други животински видове. В същото време, у маймуни rhesus, предварително третирани с интерферон алфа-2а, се индуцира значителна активност срещу ваксиния вирус.

Клинични изпитвания
Косматоклетъчна левкемия
Терапевтичната ефективност на Roferon-A при лечение на косматоклетъчна левкемия е наблюдавана в едно голямо клинично изпитване с 218 пациенти, от които при 174 е оценявана ефективността след 16-24 седмици от началото на лечението. Отговор е наблюдаван при 88 % от пациентите (пълен отговор - при 33 %, частичен - при 55 %).

Сарком на Caposi при СПИН
Ефективността на Roferon-A при лечение на сарком на Caposi е оценена при 364 пациенти, получаващи от 3 до 54 MIU дневно. Обективните нива на отговор са дозозависими, вариращи от 14 % до 50 %, като най-добра обща терапевтична полза е имало при приложение на дневната доза от 36 MIU (при 13,3 % - пълен отговор, при 12,2 % - частичен). Високият изходен брой на CD4 лимфоцити е бил благоприятен прогностичен фактор за получаване на отговор, като 46 % от пациентите с брой на CD4 > 400/mm3 са отговорили на лечение с Roferon-A. Отговорът на лечението с Roferon-A е бил най-мощният прогностичен фактор по отношение на преживяемостта.

Хронична миелогенна левкемия (CML)
Ефективността на Roferon-A е оценена при 2 пациенти с хронична фаза на CML и е сравнена със 109 болни, лекувани с химиотерапия (хидроксиурея или бусулфан). Двете групи са имали благоприятни характеристики при поставянето на диагнозата (под 10 % бластни клетки в кръвта) и лечението е започнало с интерферон до 6 месеца от диагностицирането. Лечението на пациенти с CML в хроничната фаза води до същия процент пациенти (85 %-90 %), достигащи хематологичен отговор, както и лечението със стандартна схема на химиотерапия. Освен това, 8 % и 38 % от пациентите, лекувани с Roferon-A, са получили съответно пълен и частичен цитогенетичен отговор в сравнение с 9 % частичен цитогенетичен отговор по време на химиотерапията. Времето до прогресиране от хронична фаза на левкемия до ускорена или бластна фаза е било по-дълго в групата, лекувана с Roferon-A (69 месеца), в сравнение с групата с конвенционална химиотерапия (46 месеца) (р < 0,001), както и средната обща преживяемост (72,8 месеца срещу 54,5 месеца, р = 0,002).

Кожен Т-клетъчен лимфом ("СТС1Л
Ефективността на Roferon-A е оценена при 169 пациенти с CTCL, като повечето от тях (78 %) са били резистентни към стандартното лечение или са имали рецидив. Сред 85 болни,.отговарящи на критериите за оценка, общият отговор към лечението е 58 % (20 % пълен отговор, 38 % частичен отговор). Пациенти от всички стадии на заболяване са се повлияли от терапията. Средната продължителност на пълния отговор от началото на лечението е била 22 месеца, като 94 % от болните с пълен отговор са останали в ремисия на 9 месец.

Хроничен хепатит В
Ефективността на Roferon-A за лечение на хроничен хепатит В е оценявана при клинични изпитвания, включващи повече от 900 пациенти. При пилотното контролирано изпитване 238 болни са били рандомизирани в четири групи: пациенти, лекувани с 2,5 MIU/m2; 5,0 MlU/m2; 10 MIU/m2 Roferon-A три пъти седмично или оставени без лечение. Продължителността на лечението е била 12-24 седмици в зависимост от отговора, т.е. елиминирането на HBeAg и HBV ДНК от серума. Пациентите са проследявани в продължение на 12 месеца след преустановяване -
на лечението. Установена е статистически значима разлика в продължителния отговор [елиминиране на антигена на хепатит В е (HBeAg) и ДНК на вируса на хепатит В (HBV ДНК)] между лекувани и нелекувани болни (37 % срещу 13 %). Разликите в отговорите между групите с различни дозировки не са достигнали статистическа значимост (33 %, 34 % и 43 % за групите с 2,5; 5,0 и 10,0 MIU/m2). Серологичните и вирусологичните отговори са свързани с подчертано подобрение на чернодробната хистология при проследяване след 12 месеца без лечение.

Хроничен хепатит С:
Ефективността на Roferon-A за лечение на хроничен хепатит С е оценена при 1701 пациенти със 130 контроли, нелекувани или получавали плацебо. В препоръчваните дози Roferon-A индуцира пълен биохимичен отговор в до 85 % от болните, като степента на отговор се поддържа поне 6 месеца след лечението, варирайки от 11 до 44 % в зависимост от характеристиките на заболяването преди началото на лечението, дозата на интерферона и продължителността на лечението. Биохимичният отговор към Roferon-A е свързан със значително подобрение на чернодробното заболяване, което се вижда от оценката на чернодробните биопсии преди и след лечението. Съобщава се, че при пациентите с продължителен отговор 3-6 месеца след края на терапията той се поддържа до 4 години.
В едно рандомизирано клинично изпитване при нелекувани и рецидивирали пациенти с вирусологично, биохимично и хистологично документиран хроничен хепатит С е сравнена терапевтичната ефективност на интерферон алфа-2а, приложен самостоятелно или в комбинация с рибавирин. Шест месеца след края на лечението се постига траен биохимичен и вирусологичен отговор, както и хистологично подобрение.
При пациенти с рецидив се наблюдава десетократно статистически значимо увеличение (от 4 % на 43 %; р < 0,01) на трайния вирусологичен и биохимичен отговор. Благоприятният профил на комбинираното лечение се отразява и в честотата на отговор по отношение на HCV генотипа или изходното вирусно натоварване. Независимо от това, че при пациенти с HCV генотип-1 честотата на траен отговор е по-ниска в сравнение с тази в общата популация (приблизително 30 % срещу 0 % при монотерапия), относителната полза от комбинирането на интерферон алфа-2а с ribavirin е особено изразена при тази група пациенти. Освен това, при комбинирано лечение се наблюдава по-добър хистологичен отговор.
Подобни благоприятни резултати се наблюдават и при едно малко проучване с нелекувани преди това пациенти, на които е приложена комбинирана терапия от интерферон алфа-2а (3 MIU 3 пъти седмично) и рибавирин.
За допълнителна информация относно фармакодинамичните свойства, моля направете справка с Кратката характеристика на продукта на рибавирин.
Фоликулярен неходжкинов лимфом
Ефективността на Roferon-A като допълнение към цитотоксична химиотерапия (схема на лечение подобна на CHOP със циклофосфамид, винкристин, преднизон и доксорубицин) е оценена при 122 пациенти с клинично агресивен неходжкинов лимфом, ниска или междинна степен, като е сравнявана със 127 контроли, получаващи същата схема на химиотерапия. Двете схеми на лечение са довели до сравним обективен отговор, но схемата, включваща Roferon-A, е имала по-голям ефект по отношение на удължаване на времето до неуспех на лечението (р < 0.001) и на продължителността на пълния отговор (р < 0,003).
Бъбречно-клетъчен карцином 1) Комбинация с винбластин
Ефективността на Roferon-A, прилаган в комбинация с винбластин, е сравнявана с лечение само с винбластин. Комбинацията на Roferon-A плюс винбластин е имала по-добър ефект в сравнение с лечението само с винбластин при пациенти с локално напреднал метастазирал бъречно-клетъчен карцином. Средната преживяемост е била 67,8 седмици при 79 пациенти, получавали Roferon-A
плюс винбластин, и 37,8 седмици при 81 болни, лекувани само с винбластин (р = 0,0049). Общата степен на отговор е била 16,5 % при пациентите, лекувани с Roferon-A плюс винбластин, в сравнение с 2,5 % при болните, лекувани само с винбластин (р = 0,0025).
2) Комбинация с бевацизумаб (Avastin)
Пилотното фаза III клинично изпитване сравнява бевацизумаб в комбинация с интерферон алфа-2а (N = 327) с плацебо плюс интерферон алфа-2а (N = 322) като първа линия на лечение при пациенти с нефректомия с напреднал и/или метастазирал бъбречно-клетъчен карцином.
Таблица 1: Резултати от ефикасността в клинично изпитване ВО17705
ПоказателPbo + IFN N =Bv + IFNN =КоефициентСтойност на р
(медианна стойност)322327на риска"
Обща преживчемост21,3 то.23,3 то.0,91 (0,76-1,10)р = 0,3360 р
Преживяемост без5,5 то.10,2 то.0,75р< 0,0004 р
прогресия(0,64 - 0,88)
Обща честота на12,5 %32,4 %19,9р < 0,0001 8
повлияване7
а - определен с 95% ДИ. За ORR вместо това е дадена разликата в честотата между групите в
клиничното изпитване, ß - стойността на р е получена с помощта на Log-Rank Test.
у - референтните популации са пациентите с измеримо заболяване на изходно ниво [ITT N = 289 / 306].
5 - р- стойността на р е получена с помощта на %2 Test. Оперативно премахнат злокачествен меланом
Ефективността на Roferon-A при пациенти с първичен кожен меланом, по-дебел от 1,5 mm и без клинично доловими метастази в лимфните възли, е била оценявана в едно голяма рандомизирано клинично изпитване, включващо 253 болни, получаващи Roferon-A в доза 3 MIU три пъти седмично в продължение на 18 месеца, сравнени с 246 нелекувани контроли. След средно проследяване от 4,4 години е установено значимо удължаване на интервала без рецидив (р = 0,035), но липса на статистически значима разлика в общата преживяемост (р = 0,059) в групата, лекувана с Roferon-A, в сравнение с контролите. Общият ефект от лечението е бил 25 % намаление на риска от рецидив.
5.2 Фармакокинетични свойства
Серумните концентрации на интерферон алфа-2а показват големи интериндивидуални вариации, както при здрави доброволци, така и при пациенти с дисеминиран карцином. Фармакокинетиката на Roferon-A при животни (маймуни, кучета и мишки) е подобна на наблюдаваната при човека. Фармакокинетиката на Roferon-A при човека е линейна в дозовия диапазон от 3 милиона до 198 милиона IU. След венозна инфузия на 36 милиона IU при здрави доброволци елиминационният полуживот на интерферон алфа-2а е 3,7 - 8,5 часа (средно 5,1 часа), обемът на разпределение в равновесно състояние варира от 0,233 до 0,748 1/kg (средно: 0,4 1/kg) и общият клирънс е 2,14 - 3,62 ml/min/kg (средно 2,79 ml/min/kg). След интрамускулно приложение на 36 милиона IU максималните серумни концентрации варират от 1500 до 2580 pg/ml (средно: 2020 pg/ml) при средно време за достигане на максимална стойност от 3,8 часа, а след подкожно приложение на 36 милиона IU от 1250 до 2320 pg/ml (средно: 1730 pg/ml) при средно време за достигане на максимална стойност от 7,3 часа.

Видимата част от дозата, резорбирана след интрамускулно или подкожно инжектиране, надвишава 80 %.
Фармакокинетиката на интерферон алфа-2а след интрамускулно приложение на еднократни дози при пациенти с дисеминиран карцином и хроничен хепатит В е подобна на наблюдаваната при здрави доброволци. След инжектиране на единични дози до 198 милиона IU, е наблюдавано увеличение на серумните концентрации, пропорционално на прилаганата доза. Не се установяват промени в разпределението или елиминирането на интерферон алфа-2а при приложение два пъти дневно (0,5-36 милиона IU), веднъж дневно (1-54 милиона IU) или три пъти седмично (1-136 милиона IU) при продължителност на лечението до 28 дни. Бъбречният катаболизъм е основният път за елиминиране на Roferon-A. Приема се, че ролята на жлъчната екскреция и чернодробният метаболизъм за елиминирането на Roferon-A е второстепенна.
След интрамускулно приложение на Roferon-A един или повече пъти дневно при продължителност на лечението до 28 дни при някои пациенти с дисеминиран карцином се достигат максимални плазмени концентрации два до четири пъти по-високи от наблюдаваните след приложение на единични дози. Многократното приложение обаче не води до промени в показателите на разпределение или елиминиране при няколкото изследвани схеми на дозиране.
Допълнителна информация за фармакокинетиката можете да намерите в кратката характеристика на ribavirin.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Поради видовата специфичност на човешкия интерферон, с Roferon-A са проведени само ограничени токсикологични проучвания. Острата парентерална токсичност на Roferon-A е била проучена при мишки, плъхове, зайци и порчета в дози до 30 милиона IU/kg интравенозно и 500 милиона IU/kg интрамускулно. В никой от проучените видове не се наблюдава смъртност, свързана с третирането, независимо от начина на приложение на Roferon-A. При дози, многократно надхвърлящи препоръчваната клинична доза, не са наблюдавани значими нежелани ефекти с изключение на абортиращ ефект при приложение на бременни маймуни rhesus в началото или средата на бременността и преходни нарушения на менструалния цикъл, включително удължаване на менструацията, при небременни маймуни. Значението на тези находки за хората не е установено.
Експериментално не са наблюдавани мутагенни ефекти, причинени от Roferon-A.
Допълнителна информация за предклиничните данни за безопасност можете да намерите в кратката характеристика на ribavirin.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Амониев ацетат
Натриев хлорид
Бензилов алкохол (10 mg/1 ml)
Полисорбат 80
Ледена оцетна киселина
Натриев хидроксид, разтворВода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Не са известни.
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява в хладилник (2°С - 8°С). Да не се замразява. Предварително напълнените спринцовки да се съхраняват в картонената опаковка, за да се предпазят от светлина.
6.5 Данни за опаковката
0,5 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I) със запушалка на буталото (бутилова гума), капачка на върха (бутилова гума), бутало (пластмаса), игла (неръждаема стомана); размери на опаковката от 1, 5, 6, 12 и 30.
Не всички опаковки може да се предлагат на пазара.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Само за еднократна употреба.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Рош България ЕООД, ул."Бяло поле" №16, София 1618, България
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20011284
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
09.04.1997 Г./12.12.2006 г.
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Април 2010 г.