КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Rilmenix 1 mg tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Рилменикс 1 mg таблетки
Rilmenix 1 mg tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Рилменидин (rilmenidine) 1 mg
Под формата на рилменидинов дихидроген фосфат (rilmenidine dihydrogen phosphate) в една таблетка.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Rilmenix 1 mg tablets/
Таблетка
Кръгла, двойно изпъкнала, бяла таблетка.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Артериална хипертония
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни
Препоръчителната доза е 1 таблетка дневно, приета като еднократна доза сутрин. Ако 1 месец след започване на лечението резултатите са незадоволителни, дозата може да бъде увеличена до 2 таблетки дневно, давани в два отделни приема (1 таблетка сутрин и вечер) в началото на всяко хранене.
Специални групи пациенти
Поради добра клинична и биологична поносимост, рилменидин може да се прилага на пациенти в старческа възраст и на такива със захарен диабет и артериална хипертония. При пациенти с бъбречна недостатъчност и креатининов клирънс по-висок от 15 ml/min, не се налага адаптиране на дозата.
Лечението може да продължи неопределено дълго време.
Деца
Не се препоръчва употребата на това лекарство при деца, поради липсата на данни за безопасност и ефикасност (вж. точка 4.4).
4.3 Противопоказания/Rilmenix 1 mg tablets/
Този лекарствен продукт не трябва да се прилага никога в следните случаи:
• Свръхчувствителност към рилменидин или към някое от помощните вещества
• Тежка депресия
• Тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 15 ml/min), като предпазна мярка поради липса на данни от провеждани изпитвания.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Специални предупреждения
Лечението никога не трябва да се спира внезапно, а след постепенно намаляване на дозата.
Предпазни мерки при употреба
-Както всички антихипертензивни лекарствени продукти, при пациенти с анамнеза за съдови проблеми
(инсулт, коронарен инцидент), рилменидин трябва да се прилага под непосредствен лекарски контрол.
-По време на лечение не се препоръчва употребата на алкохол.
-Този лекарствен продукт не трябва да се използва при пациенти със сърдечна недостатъчност лекувани с бета-блокери (вж. точка 4.5).
-При пациенти с бъбречна недостатъчност и креатининов клирънс по-висок от 15 ml/min, не се налага адаптиране на дозата.
-Тъй като липсва документиран опит, този продукт не трябва да се предписва на деца.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Едновременната употреба не се препоръчва
Алкохол:
Седативният ефект на тези вещества се усилва от алкохола. Нарушената способност за концентриране на вниманието може да направи шофирането и работата с машини опасна. Да се избягва консумацията на алкохолни напитки и лекарствени продукти, съдържащи алкохол.
Бета-блокери използвани за лечение на сърдечна недостатъчност:
Централният механизъм на намаляване на симпатикусовия тонус и вазодилатиращия ефект на централно действащите антихипертензивни лекарства, може да са опасни в случай на сърдечна недостатъчност лекувана с бета-блокери и вазодилататори.
Комбинации, които трябва да се използват предпазливо
Баклофен:
Повишен риск от хипотония, особено ортостатична хипотония. Артериалното налягане трябва да бъде мониторирано и при необходимост да се коригира дозата на антихипертензивните лекарствени продукти.
Бета-блокери (с изключение на Есмолол).
При внезапно спиране на лечението с централно действащи антихипертензивни продукти, се наблюдава значително, рязко повишаване на артериалното налягане.
Да се избягва внезапно спиране на лечението с централно действащи антихипертензивни продукти. Необходимо е клинично мониториране.
Комбинации, които трябва да се имат предвид
Антихипертензивни лекарства с алфа-блокиращо действие
Повишават антихипертензивния ефект, особено ортостатичната хипотония.
Алфа-блокери използвани за показания в урологията (с изключение на доксазозин)
Повишават антихипертензивния ефект, особено ортостатичната хипотония.
Доксазозин
Повишава антихипертензивния ефект, особено тежката ортостатична хипотония.
Амифостин
Повишава риска от хипотония, особено ортостатична хипотония.
Имипраминови антидепресанти
Повишават риска от хипотония, особено ортостатична хипотония.
Глюкокортикоиди (с изключение на хидрокортизон като субституираща терапия)
Понижават антихипертензивния ефект (задръжка на течности, предизвикана от кортикостероидите).
Минералкортикоиди
Понижават антихипертензивния ефект (задръжка на течности, предизвикана от кортикостероидите).
Невролептици
Повишават риска от хипотония, особено ортостатична хипотония.
Нитрати и техни производни
Повишават риска от хипотония, особено ортостатична хипотония.
Други продукти със седативно действие
Усилване на централната депресия. Ефектът върху способността за концентрация може да е опасен при шофиране и работа с машини.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Както всички нови молекули, употребата на този лекарствен продукт трябва да се избягва при бременни жени, въпреки че изпитванията при животни не са показали тератогенни или ембриотоксични ефекти.
Кърмене
Тъй като рилменидин се екскретира в млякото, приложението на този лекарствен продукт не се препоръчва по време на кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Двойно слепи, плацебо контролирани клинични изпитвания не са доказали какъвто и да е ефект на рилменидин в терапевтични дози (веднъж или два пъти дневно по 1 mg) върху състоянието на вниманието. При по-високи дози или в комбинация с други лекарствени продукти, има вероятност от нарушаване на вниманието, поради което шофьорите и операторите на машини трябва да бъдат предупредени за съществуващ риск от сънливост.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Rilmenix 1 mg tablets/
В доза от 1 mg дневно прилагана в контролирани клинични изпитвания, честотата на нежеланите лекарствени реакции е била сравнима с тази наблюдавана при плацебо.
В доза от 2 mg рилменидин дневно прилагана в сравнителни клинични изпитвания, контролирани с клонидин в доза от 0,15 до 0,30 mg/дневно или алфа-метилдопа в доза;от 500 до 1 000 mg/дневно, е било установено, че честотата на нежеланите лекарствени-реакции е била значително по-ниска в сравнение с тази наблюдавана с клонидин или алфа-метилдопа.
Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани в низходящ ред като е използвана следната конвенция: много чести (>1/10), чести (>1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1 /100),
редки (> 1/10 000 до <1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (оценка на честотата не може да бъде направена от наличните данни).
Психични нарушения
Чести: тревожност, депресия, безсъние
Нарушения на нервната система:
Чести: сомнолентност
Сърдечни нарушения:
Чести: палпитации
Съдови нарушения:
Чести: студени крайници, оток
Нечести: горещи вълни, ортостатична хипотония
Стомашно-чревни нарушения:
Чести: болки в стомаха, сухота в устата, диария, констипация Нечести: гадене
Нарушения на кожата и подкожните тъкани
Чести: пруритус, обрив
Нарушения на мускуло-скелетната система и съединителната тъкан
Чести: мускулни спазми
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Чести: сексуална дисфункция
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести: астения, отпадналост или чувство на напрежение
4.9 Предозиране
Няма съобщения за случаи на предозиране. Очаквани симптоми на предозиране биха могли да бъдат подчертана хипотония и нарушено съзнание. Препоръчваната терапия, освен стомашен лаваж е приложението на симпатикомиметици. Рилменидин се диализира слабо.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Имидазолинови рецепторни агонисти,
АТС код С02АС06
Рилменидин е оксазолидиново съединение с антихипертензивни свойства, което действа на медуларните и периферни вазомоторни структури. Демонстрира по-изразена селективност към имидазолиновите рецептори в сравнение с церебралните алфа2-адренергични рецептори, като ги диференцира от съответните алфа2-агонисти.
Рилменидин показва дозозависим антихипертензивен ефект при плъхове с генетично детерминирана хипертония. Действието му не се придружава от централни неврофармакологични ефекти, които обикновено се наблюдават при алфа2-агонистите, с изключение на дози, които са по-високи от антихипертензивните дози за животни. Особено важно е да се подчертае, че централният му седативен ефект е по-слабо изразен.
Тази дисоциация между антихипертензивната активност и неврофармакологичните ефекти е била потвърдена и при хора.
Рилменидин има дозозависима антихипертензивна активност върху систолното и диастолно артериално налягане в легнало и изправено положение. В терапевтични дози от 1 mg или 2 mg дневно, двойно слепите клинични изпитвания, контролирани с плацебо или с активен компаратор са доказали антихипертензивния ефект на рилменидин при лека до умерена хипертония.
Ефикасността му се запазва в продължение на 24 часа и при физическо усилие. Тези резултати са били потвърдени за продължително време без изключение.
Двойно слепи, плацебо контролирани клинични изпитвания с доза от 1 mg дневно са установили, че рилменидин не е оказал влияние върху степента на будност; честотата на нежеланите реакции (сънливост, сухота в устата, констипация) не се е различава от тази наблюдавана с плацебо.
Двойно слепи клинични изпитвания с доза рилменидин от 1 пщ дневно, контролирани спрямо алфа2-агонист прилаган в еквивалентна терапевтична доза, са показали, че честотата и тежестта на нежеланите реакции е била значително по-ниска в групата с рилменидин.
В терапевтични дози рилменидин не повлиява сърдечната функция, не предизвиква задръжка на течности и не променя метаболитното равновесие:
• Рилменидин поддържа значителна антихипертензивна активност в продължение на 24 часа след приемане на дозата, като понижава общото периферно съдово съпротивление без каквито
и да е промени в ударния обем. Показателите на миокардния контрактилитет и сърдечната електрофизиология не се променят.
• Рилменидин съхранява адаптирането при преминаване в изправено положение, особено при пациенти в старческа възраст, както и физиологичната адаптация на сърдечната честота при физически усилия.
• Рилменидин не предизвиква промени в бъбречния кръвоток, гломерулната филтрация или филтрационната фракция и не повлиява бъбречната функция.
Рилменидин не взаимодейства с въглехидратния метаболизъм, включително и при пациенти с инсулинозависим или неинсулинозависим захарен диабет и не променя показателите на липидния метаболизъм.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Абсорбцията е:
• бърза: пикова плазмена концентрация 3,5 ng/ml се достига в рамките на 1,5 до 2 часа след абсорбцията на еднократна доза от 1 mg рилменидин;
• пълна: абсолютната бионаличност е 100%, без ефект на първо преминаване;
• постоянна: интериндивидуалните вариации са слаби и съпътстващото приемане на храна не променя бионаличността; скоростта на абсорбцията не варира в препоръчаните терапевтични дози.
Разпределение
Свързването с плазмените протеини е по-малко от 10%. Обемът на разпределение е 5 l/kg.
Метаболизъм
Биотрансформацията на рилменидин е слаба. Следи от метаболити са открити в урината и се счита, че се дължат на хидролиза на оксазолиновия пръстен. Тези метаболити не притежават активност на алфа2- агонисти.
Елиминиране
Рилменидин се елиминира основно през бъбреците: 65% от приложената доза се екскретират в непроменен вид с урината. Бъбречният клирънс представлява две трети от общия клирънс. Елиминационният полуживот е 8 часа: не се променя от приложената доза или при многократно приложение. Продължителността на фармакологичното действие е голяма, като антихипертензивната активност се поддържа в значителна степен в продължение на 24 часа след последната доза при пациенти с артериална хипертония, лекувани с доза от 1 mg веднъж дневно.
При многократно приложение, стационарно състояние (steady state) се достига до 3-тия ден; плазмените нива са останали стабилни по време на изпитване в продължение на повече от 10 дни.
Дългосрочното наблюдение на плазмените нива при пациенти с хипертония (лекувани в продължение на 2 години) е показало, че плазмените концентрации на рилменидин остават стабилни.
Пациенти в старческа възраст: фармакокинетичните изпитвания при пациенти над 70-годишна възраст са показали елиминационен полуживот от 12 часа.
Чернодробна недостатъчност: елиминационният полуживот е 11 часа.
Бъбречна недостатъчност: поради предимно бъбречното елиминиране, е било наблюдавано забавено излъчване на съединението, което е пропорционално на степента на бъбречната недостатъчност. При пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 15 ml/min), елиминационният полуживот е около 35 часа.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Неклиничните данни не са показали особен риск за хората на база на конвенционалните фармакологични изпитвания за безопасност, токсичност при многократно прилагане и репродуктивна токсичност.
Поради ниския афинитет на рилменидин към 2-адренергичните рецептори, рилменидин се отличава от клонидин и подобните съединения. Затова е налице дисоциация между седативния и антихипертензивния ефекти на рилменидин.
Не са провеждани дългосрочни изпитвания при животни за оценка на генотоксичност, канцерогенност и мутагенен потенциал на рилменидин.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Целулоза, микрокристална
Кросповидон тип В
Стеаринова киселина
Талк
Силициев диоксид колоиден, безводен
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 30°С.
6.5 Данни за опаковката
28, 30, 60, 90 или 100 таблетки в блистер (Алуминий/алуминиев: Алуминиево фолио CFF (студено формувано фолио)/Алуминиево фолио с топлинно запечатващ лак).
Не всички видове опаковки може да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Тева Фармасютикълс България ЕООД ул. "Н. В. Гогол" № 15, ет. 1 София 1124 България
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Септември 2010
