КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Quetiapine-Ratiopharm 100 mg, 200 mg film-coated tablets /
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Кветиапин-рациофарм 100 mg филмирани таблетки
Кветиапин-рациофарм 200 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Кветиапин-рациофарм 100 филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 100 кветиапин {Quetiapine) (като фумарат).
Помощно вещество: Лактоза 57,83 mg
Кветиапин-рациофарм 200 mg филмирани таблетки:
Всяка филмирана таблетка съдържа 200 кветиапин {Quetiapine) (като фумарат).
Помощно вещество: Лактоза 115,65 mg
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Quetiapine-Ratiopharm 100 mg, 200 mg film-coated tablets /
Филмирана таблетка
Кветиапин-рациофарм 100 mg филмирани таблетки:
Кръгли, жълти филмирани таблетки с делителна черта от едната страна*
Кветиапин-рациофарм 200 mg филмирани таблетки: Продълговати, бели, изпъкнали филмирани таблетки
Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Кветиапин-рациофарм таблетки е показан за лечението на:
Шизофрения.
Биполярно разстройство, включително:
- умерени до тежки манийни епизоди при биполярно разстройство
- големи депресивни епизоди при биполярно разстройство
- предотвратяване на рецидивите на биполярното разстройство при пациенти, чиито маниен или депресивен епизод се е повлиял от лечението с кветиапин.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Кветиапин-рациофарм таблетки могат да бъдат приемани със или без храна.
Възрастни
Шизофрения:
Кветиапин-рациофарм таблетки трябва да бъдат приемани два пъти дневно.
Общата дневна доза за първите четири дни от лечението е 50 mg кветиапин (ден 1-ви), 100 mg
кветиапин (ден 2-ри), 200 mg кветиапин (ден 3-ти) и 300 mg кветиапин (ден 4-ти).
От четвъртия ден нататък, дозата трябва да бъде титрирана до обичайно ефективния дозов интервал от 300 до 450 mg кветиапин дневно. В зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент, дозата може да се коригира в границите от 150 до 750 mg кветиапин дневно.
Умерени до тежки манийни епизоди:
Общата дневна доза за първите четири дни от лечението е 100 mg (ден 1 -ви), 200 mg (ден 2-ри), 300 (ден 3-ти) и 400 mg (ден 4-ти). Последващите коригирания на дозата до 800 mg кветиапин дневно в ден 6-ти, трябва да стават с увеличение на дозата, не по-голямо от 200 mg дневно.
В зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент, дозата може да се коригира в границите от 200 до 800 mg кветиапин дневно. Обичайната ефективна доза е в границите от 400 до 800 mg дневно.
Депресивни епизоди при биполярно разстройство:
Кветиапин-рациофарм таблетки трябва да се приема веднъж дневно преди лягане. Общата дневна доза за първите четири дни от лечението е 50 mg (ден 1 -ви), 100 mg (ден 2-ри), 200 mg (ден 3-ти) и 300 mg (ден 4-ти). Препоръчителната дневна доза е 300 mg. При клинични проучвания, не е наблюдавана допълнителна полза при групата, приемаща по 600 mg, в сранение с групата, приемаща по 300 mg (вж. точка 5.1). При отделни пациенти може да се наблюдава полза при доза от 600 mg. Прилагането на дози по-големи от 300 mg трябва да бъде започвано от лекари с опит в лечението на биполярно разстройство. Клиничните проучвания са показали, че при отделни пациенти с проблеми по отношение на поносимостта, може да се обмисли възможността за намаляване на дозата до минимална стойност от 200 mg.
За предотвратяване на рецидивите при биполярно разстройство: За предотвратяване на рецидивите на манийни, депресивни или смесени епизоди при биполярно разстройство, пациентите, които са се повлияли от кветиапин при острото лечение на биполярното разстройство, трябва да продължат терапията със същата доза. Дозата може да бъде коригирана по-късно, в зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент, в границите от 300 до 800 mg дневно, прилагани два пъти дневно. Важно е за поддържащата терапия да бъде използвана най-ниската ефективна доза.
Пациенти в старческа възраст
Както при другите антипсихотици, кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти в старческа възраст, особено в началния период на дозиране. Може да е необходимо честотата на титриране на дозата да е по-бавна, а дневната терапевтична доза - по-ниска, отколкото тази, прилагана при по-млади пациенти, в зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент. Средният плазмен клирънс на кветиапин е понижен с 30-50% при индивидите в старческа възраст, в сравнение с по-млади пациенти.
Ефикасността и безопасността не е оценявана при пациенти над 65-годишна възраст с депресивни епизоди в рамките на биполярно разстройство.
Деца и юноши
Не се препоръчва употребата на кветиапин при деца и юноши под 18 години, поради липсата на данни, които да подкрепят използването при тази възрастова група. Наличните данни от плацебо контролирани клинични проучвания са представени в точки 4.4, 4.8, 5.1 и 5.2.
Бъбречно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Кветиапин се метаболизира в значителна степен от черния дроб. Поради това кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с известно чернодробно увреждане, особено по време на началния период на дозиране. Лечението на пациенти с известно чернодробно увреждане трябва да започне с 25 mg дневно. Дозата трябва да се повишава с 25-50 mg дневно до достигане на ефективната доза, в зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент.
4.3 Противопоказания/Quetiapine-Ratiopharm 100 mg, 200 mg film-coated tablets /
Свръхчувствителност към кветиапин или към някое от помощните вещества.
Едновременното прилагане на инхибитори на цитохром-Р-450-3A4, като HIV протеазни инхибитори, азолови антимикотици, еритромицин, кларитромицин и нефазодон, е противопоказано (вж. точка 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Деца и юноши (от 10 до 17 години)
Не се препоръчва употребата на кветиапин при деца и юноши под 18 години, поради липсата на данни, които да подкрепят използването при тази възрастова група. Клиничните проучвания са показали, че в допълнение към известния профил на безопасност, установен при възрастни (вж. точка 4.8), определени нежелани събития са възникнали с по-висока честота при деца и юноши, в сравнение с тази при възрастни (повишен апетит, повишени нива на серумния пролактин и екстрапирамидални симптоми), а за едно е установено, че не е предходно наблюдавано в проучвания при възрастни (повишени стойности на кръвното налягане). Промени във функционалните тестове на щитовидната жлеза са били също наблюдавани при деца и юноши. Нещо повече, дългосрочните, касаещи безопасността повлиявания на лечението върху растежа и съзряването, не са били проучвани за период, надвишаващ седмици. Не са известни дългосрочните повлиявания върху когнитивното и поведенческо развитие. В плацебо контролирани клинични проучвания при деца и юноши, кветиапин е свързван с повишена честота на поява на екстрапирамидални симптоми (ЕПС), в сравнение с плацебо, при пациенти, лекувани за шизофрения и биполярна мания (вж. точка 4.8).
Самоубийство/суицидни мисли или клинично влошаване
Депресията при биполярно разстройство е свързана с повишен риск от суицидни мисли, самонараняване и самоубийство (събития, свързани със самоубийство). Този риск съществува до достигане на значима ремисия. Тъй като подобрение може да не настъпи през първите няколко седмици или повече от началото на лечението, пациентите трябва да бъдат под строго наблюдение до появата му. Клиничният опит сочи, че рискът от самоубийство може да нарасне през ранните етапи на възстановителния период.
В клинични проучвания при пациенти с големи депресивни епизоди при биполярно разстройство е наблюдаван повишен риск от събития, свързани със самоубийство при младите възрастни пациенти под 25-годишна възраст, които са били лекувани с кветиапин, в сравнение с тези, лекувани с плацебо (3,0% спрямо 0%, съответно).
Сомнолентност
Лечението с кветиапин е свързано със сомнолентност и сродните й симптоми, като седация (вж. точка 4.8). В клинични проучвания за лечение на пациенти с биполярна депресия, седацията се появява обикновено в рамките на първите 3 дни от лечението и е с преобладаващо лека до умерена интезивност. При пациенти с биполярна депресия, страдащи от тежко изразена сомнолентност, може да се наложи по-често контактуване в продължение на най-малко 2 седмици от началото на сомнолентността или докато симптомите се подобрят, а необходимостта от прекъсване на лечението може да се обмисли.
Сърдечно-съдово заболяване
Кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с известно сърдечносъдово или мозъчно-съдово заболяване, или други състояния, предразполагащи към хипотония. Кветиапин може да предизвика ортостатична хипотония, особено по време на началния период на титриране на дозата и следователно, ако това се случи, трябва да се обмисли необходимостта от намаляване на дозата или по-постепенното й повишаване.
Гърчове
При контролирани клинични проучвания не е имало разлика в честотата на поява на гърчове при пациентите, лекувани с кветиапин или плацебо. Както при другите антипсихотици, се препоръчва повишено внимание при лечението на пациенти с анамнеза за гърчове (вж. точка 4.8).
Екстрапирамидални симптоми
При плацебо контролирани клинични проучвания кветиапин е свързван с увеличена честота на поява на екстрапирамидални симптоми (ЕПС), в сравнение с плацебо, при пациенти, лекувани за големи депресивни епизоди при биполярно разстройство (вж. точка 4.8).
Тардивна дискинезия
Ако се появят признаци или симптоми на тардивна дискинезия, трябва да се обмисли намаляване на дозата или прекъсване на кветиапин (вж. точка 4.8).
Невролептичен малигнен синдром
Невролептичният малигнен синдром се свързва с прилагането на антипсихотици, включително кветиапин (вж. точка 4.8). Клиничните прояви включват хипертермия, променен психичен статус, мускулна ригидност, вегетативна нестабилност и повишени нива на креатинфосфокиназата. При такова събитие се налага прекъсване на кветиапин и прилагане на подходящо лекарствено лечение.
Тежка неутропения
Тежката неутропения (брой неутрофили <0,5 X 109/L) е нечесто съобщавана при клинични проучвания с кветиапин. Повечето случаи на тежка неутропения са възникнали в рамките на няколко месеца след започване на лечението с кветиапин. Няма явна зависимост от дозата. Възможните рискови фактори за неутропения включват предшестващ малък брой бели кръвни клетки и анамнеза за лекарствено индуцирана неутропения. Приемът на кветиапин трябва да се прекъсне при пациенти с брой на неутрофилите <1,0 X 109/L. Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на инфекция, а броят на неутрофилите - проследяван (до повишението му над 1,5 X 109/L) (вж. точка 5.1).
Взаимодействия
Вижте също точка 4.5.
Едновременното прилагане на кветиапин с мощни индуктори на чернодробните ензими, като карбамазепин или фенитоин, значително намалява плазмените концентрации на кветиапин, което може да засегне ефикасността на терапията с кветиапин.
При пациенти, приемащи индуктор на чернодробните ензими, лечението с кветиапин трябва да започне само ако лекуващият лекар прецени, че ползата от кветиапин превишава риска от отстраняване на индуктора на чернодробните ензими. Важно е всяка промяна в лечението с индуктора да бъде постепенна и ако е необходимо, лекарството може да се замени с не-индуктор (напр. натриев валпроат).
Хипергликемия
Хипергликемия и обостряне на предшестващ диабет са съобщавани в много редки случаи по време на лечение с кветиапин. Подходящото клинично проследяване е желателно при диабетици и пациенти с рискови фактори за развитие на захарен диабет (вж. точка 4.8).
Липиди
При клинични проучвания с кветиапин са наблюдавани повишени нива на триглицеридите и холестерола (вж. точка 4.8). Повишените липидни нива трябва да се овладяват, както е клинично обосновано.
Удължаване на QT интервала
При клинични проучвания и употреба, в съответствие с кратката характеристика на продукта, прилагането на кветиапин не е свързвано с персистиращо удължаване на абсолютния QT интервал. При предозиране (вж. точка 4.9), обаче, е наблюдавано удължаване на QT интервала. Както при другите антипсихотици, кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание, когато е предписан на пациенти със сърдечно-съдово заболяване или фамилна анамнеза за удължаване на QT интервала. Кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание и когато е предписван заедно с лекарства, за които е известно, че удължават QTc интервала. Това се отнася и до едновременното прилагане с други невролептици, особено при пациенти в старческа възраст, пациенти със синдрома на вродено удължаване на QT интервала, тежка сърдечна недостатъчност, сърдечна хипертрофия, хипокалемия или хипомагнезиемия (вж. точка 4.5).
Реакции на отнемане
Остри симптоми на отнемане, като безсъние, гадене, главоболие, диария, повръщане, замайване и раздразнителност, са описани след внезапно преустановяване на кветиапин. Постепенното отнемане за период от най-малко една до две седмици е желателно (вж. точка 4.8).
Пациенти в старческа възраст с психоза, свързана с деменция
Кветиапин не е одобрен за лечението на пациенти с психоза, свързана с деменция.
Приблизително 3-кратно увеличен риск от мозъчно-съдови нежелани събития е установен при рандомизирани плацебо контролирани проучвания с някои атипични антипсихотици при популация от пациенти с деменция. Механизмът на този увеличен риск е неизвестен. Увеличен риск не може да се изключи и при други антипсихотици или други популации от пациенти. Кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с рискови фактори за мозъчен инсулт.
При мета-анализ на атипични антипсихотици е съобщавано, че пациентите в старческа възраст с психоза, свързана с деменция, са с повишен риск от смърт, в сравнение с плацебо. В две от 10-седмичните плацебо контролирани проучвания с кветиапин върху същата популация от пациенти (n=710; средна възраст: 83 години; диапазон: 56-99 години), обаче, смъртността при лекуваните с кветиапин пациенти е 5,5% спрямо 3,2% при плацебо групата. Пациентите в тези проучвания са починали от различини причини, съответстващи на очакванията за тази популация. Тези данни не установяват причинно-следствена връзка между лечението с кветиапин и смъртта при пациенти с деменция в старческа възраст.
Дисфагия
По време на лечение с кветиапин е съобщавана дисфагия (вж. точка 4.8). Кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с риск за аспирационна пневмония.
Лактозна непоносимост
Пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp-лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Венозен тромбоемболизъм
Съобщавани са случаи на венозен тромбоемболизъм (ВТЕ) при употреба на антипсихотични лекарствени продукти. Тъй като пациентите, лекувани с антипсихотици често представят придобити рискови фактори за ВТЕ, всички възможни рискови фактори за ВТЕ трябва да бъдат идентифицирани преди започване и по време на лечението с кветиапин, а превантивните мерки - предприети.
Допълнителна информация
Данните от проучвания на кветиапин в комбинация с натриев валпроат или литий при умерени до тежки манийни епизоди са ограничени; комбинираната терапия, обаче, е добре понасяна (вж. точки 4.8 и 5.1). Данните от проучванията показват адитивен ефект през третата седмица от лечението.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Имайки предвид главните ефекти на квентиапин върху централната нервна система, квентиапин трябва да се прилага с повишено внимание в комбинация с други лекарства с централно действие и с алкохол.
Цитохром Р 450 (CYP) 3A4 е ензимът, който е отговорен в най-голяма степен за цитохром Р450 медиирания метаболизъм на кветиапин. В проучване за лекарствени взаимодействия при здрави доброволци, едновременното прилагане на кветиапин (доза от 25 mg) с кетоконазол, инхибитор на CYP3A4, е довело до 5-8-кратно увеличение на площта под кривата (AUC) на кветиапин. Въз основа на това, едновременното прилагане на кветиапин с инхибитори на CYP3A4 е противопоказано. Също така, не се препоръчва приема на кветиапин със сок от грейпфрут.
В проучване с многократно прилагане при пациенти за оценка на фармакокинетиката на кветиапин, прилаган преди и по време на лечение с карбамазепин (известен индуктор на чернодробните ензими), едновременното прилагане на карбамазепин значително е увеличило клирънса на кветиапин. Това увеличение на клирънса е намалило системната експозиция на кветиапин (измерена чрез AUC) до средно 13% от експозицията при самостоятелно прилагане на кветиапин, въпреки, че при някои пациенти е наблюдаван по-голям ефект. Като последствие от това взаимодействие могат да възникнат понижени плазмени концентрации. Това може да засегне ефикасността на лечението с кветиапин.
Едновременното прилагане на кветиапин с фенитоин (друг индуктор на микрозомалните ензими) е увеличило клирънса на кветиапин с приблизително 450%. Пациенти, които са лекувани с индуктори на чернодробните ензими, трябва да бъдат лекувани с кветиапин само ако лекуващият лекар прецени, че възможната полза от лечението с кветиапин превишава риска от прекъсване на лечението с индукторите на чернодробните ензими. Важно е всяка промяна в лечението с индукторите на чернодробните ензими да бъде постепенна. Ако е необходимо, лекарството може да се замени с не-индуктор (напр. натриев валпроат) (вж. точка 4.4).
Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значимо след едновременно прилагане с антидепресанта имипрамин (известен инхибитор на CYP2D6) или флуоксетин (известен инхибитор на CYP3A4 и CYP2D6).
Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значимо след едновременно прилагане с антипсихотиците рисперидон или халоперидол. Едновременното прилагане на кветиапин и тиоридазин, обаче, е довело до увеличение на клирънса на кветиапин с приблизително 70%.
Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значимо след едновременно прилагане с циметидин.
Фармакокинетиката на литий не се променя при едновременно прилагане с кветиапин.
Фармакокинетиките на натриев валпроат и кветиапин не се променят в клинично значима степен, когато се прилагат едновременно.
Не са провеждани формални проучвания за взаимодействие с най-често прилаганите сърдечносъдови лекарства.
Препоръчва се повишено внимание, когато кветиапин се прилага едновременно с лекарства, за които е известно, че нарушават електролитния баланс или удължават QT интервала.
4.6 Бременност и кърмене
Безопасността и ефикасността на кветиапин по време на бременността при хора не са установени. Проучванията при животни не са представили доказателства за тератогенните ефекти на кветиапин, въпреки, че потенциалният ефект върху очите на фетуса все още не е изследван. Поради това, кветиапин трябва да се употребява по време на бременност само ако ползата оправдава потенциалния риск. Наблюдавани са симптоми на отнемане при новородените, последващи прилагането на кветиапин при майките по време на бременността.
Степента на екскреция на кветиапин в кърмата при хора е неизвестна. Поради това, жените, които кърмят, трябва да бъдат съветвани да избягват кърменето по време на приема на кветиапин.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Кветиапин повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Имайки предвид главните ефекти на кветиапин върху централната нервна система, дейностите, които изискват съсредоточено внимание, могат да бъдат засегнати. Поради това пациентите трябва да бъдат предупредени да не шофират или работят с машини до изясняване на индивидуалния им отговор към кветиапин.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Quetiapine-Ratiopharm 100 mg, 200 mg film-coated tablets /
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (НЛР) при кветиапин са сомнолентност, замайване, сухота в устата, лека астения, констипация, тахикардия, ортостатична хипотония и диспепсия.
Както при другите антипсихотици, увеличеното тегло, синкоп, невролептичен малигнен синдром, левкопения, неутропения и периферен оток са свързвани с приема на кветиапин.
Честотите на НЛР, свързани с терапията с кветиапин, са изброени в таблицата по-долу, в съответствие с формата, препоръчан от Съвета за международни организации по медицински науки (Council for International Organizations of Medical Sciences, CIOMS III Работна група; 1995).
Честотите на нежеланите реакции са подредени, използвайки следната конвенция: много чести (> 1/10), чести (> 1/100 до < 1/10), нечести (> 1/1 000 до < 1/100), редки (> 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Нарушения на кръвта и лимфната система
Чести: Левкопения'
Нечести: Еозинофилия, тромбоцитопения
С неизвестна честота: Неутропения 1
Нарушения на имунната система
Нечести: Свръхчувствителност
Много редки:_Анафилактична реакция 6
Нарушения на ендокринната система
Чести:Хиперпролактинемия 16
Нарушения на метаболизма и храненето
Чести: Повишен апетит
Много редки:Захарен диабет 156
Психични нарушения
Чести: Патологични сънища и кошмари
Нарушения на нервната система
Много чести: Замайване 4,17, сомнолентност217, главоболие
Чести:Синкоп 417 ,Екстрапирамидални симптоми 13 Дизартрия
Нечести: Гърчове ', синдром на неспокойните крака, Тардивна дискинезия ''6
Сърдечни нарушения
Чести:Тахикардия
Нарушения на очите
Чести: Замъглено виждане
Съдови нарушения
Чести: Ортостатична хипотония 4,17
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести: Ринит
Стомашно-чревни нарушения
Много чести: Сухота в устата
Чести: Констипация, диспепсия
Нечести: Дисфагия
Хепато-билиарни нарушения
Редки: Жълтеница
Много редки: Хепатит6
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Много редки: Ангиоедем 6, синдром на Stevens- Johnson 6
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Редки: Приапизъм, галакторея 1,10
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Много чести: Симптоми на отнемане (прекъсване)
Чести: Лека астения, периферен оток, раздразнителност
Редки: Невролептичен малигнен синдром 1
Изследвания
Много чести:Повишени нива на серумните триглицериди 11 Повишени нива на общия холестерол (предимно на LDL холестерол) 12 Понижени нива на HDL холестерол18, увеличено тегло9
Чести:Повишени нива на серумните трансаминази (ALAT, ASАТ)3, понижен брой на неутрофилите, повишение на кръвната захар до хиперкликемични нива 7
Нечести: Повишени нива на гама-GT3, понижен брой тромбоцити 14, удължаване на QT интервала ''13'19
Редки:Повишени нива на креатинфосфокиназа в кръвта 15, венозен тромбоемболизъм 1
1. Вижте точка 4.4 "Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба".
2. Сомнолентността може да се появи през първите две седмици от лечението и обикновено изчезва при продължаване на лечението с Quetiapine филмирани таблетки,
3. Асимптоматично повишаване на нивата на серумните трансаминази (ALAT, ASAT) или на нивата на гама-ОТ е наблюдавано при някои пациенти с прилаган Quetiapine филмирани таблетки. Обикновено, това повишение е обратимо при продължаване на лечението с Quetiapine филмирани таблетки.
4. Както при други антипсихотици с алфа-1 адренергична блокадна активност, Quetiapine филмирани таблетки може често да предизвика ортостатична хипотония, свързана с*6" , замайване, тахикардия, а при някои пациенти, със синкоп, особено по време на начйляия период на титриране на дозата (вж. точка 4.4)
5. Обостряне на предшестващ диабет е съобщавано в много редки случаи.
6. Изчислението на честотата на тези нежелани лекарствени реакции (НЛР) е само въз основа на постмаркетингови данни.
7. Кръвна захар на гладно >1 mg/dL (>7,0 mmol/L) или кръвна захар след хранене >200 mg/dL (>11,1 mmol/L), отчетени поне веднъж.
8. Повишение в честотата на дисфагия при Quetiapine филмирани таблетки спрямо плацебо е било наблюдавано само при клинични проучвания на биполярна депресия.
9. Въз основа на >7% увеличение на телесното тегло спрямо изходното. Възниква предимно през началните седмици на лечението при възрастни.
10. Следните симптоми на отнемане са наблюдавани най-често при остри, плацебо контролирани, монотерапевтични клинични проучвания, които са оценявали симптомите на прекъсване: безсъние, гадене, главоболие, диария, повръщане, замайване и раздразнителност. Честотата на тези реакции е намаляла значимо 1 седмица след преустановяване на лечението.
11. Триглицериди >200 mg/dL (>2,258 mmol/L), отчетени поне веднъж.
12. Холестерол >240 mg/dL (>6,2064 mmol/L), отчетен поне веднъж. Повишение на LDL холестерола от ^0 mg/dL (>0,769 mmol/L) е наблюдавано много често. Средната промяна при пациенти, които са имали това повишение, е била 41,7 mg/dL (>1,07 mmol/L).
13. Вижте текста по-долу
14. Тромбоцити 100 х 109/L отчетени поне веднъж
15. Въз основа на съобщения от клинични проучвания на нежелани лекарствени реакции за повишение на креатинфосфокиназата в кръвта, несвързано с невролептичния малигнен синдром
16. Нива на пролактин (пациенти > 18-годишна възраст): >20 μg/L (>869,56 pmol/L) мъже; >30 μg/L (> 1304,34 pmol/L) жени, по всяко време
17. Може да доведе до загуба на съзнание
18. HDL холестерол: <40 mg/dL (1,025 mmol/L) мъже; <50 mg/dL (1,282 mmol/L) жени, по всяко време.
19. Брой пациенти, които имат отклонение в QTc интервала от <450 msec до >150 msec с повишение ^0 msec. При плацебо контролирани проучвания с кветиапин, средната промяна и броят на пациентите, които имат отклонение в клинично значима степен, са сходни между кветиапин и плацебо.
Случаи на удължаване на QT интервала, камерна аритмия, внезапна необяснима смърт, сърдечен арест и torsade de pointes са съобщавани при употребата на невролептици и се считат за присъщи на класа ефекти.
В краткосрочни, плацебо контролирани клинични проучвания при шизофрения и биполярна мания, сумарната честота на екстрапирамидалните симптоми е била сходна с тази при плацебо (шизофрения: 7,8% за кветиапин и 8,0% за плацебо; биполярна мания: 11,2% за кветиапин и 11,4% за плацебо). В краткосрочни, плацебо контролирани клинични проучвания при биполярна депресия, сумарната честота на екстрапирамидалните симптоми е била 8,9% за кветиапин, в сравнение с 3,8% за плацебо, въпреки че честотите на индивидуалните нежелани събития (като акатизия, екстрапирамидално нарушение, тремор, дискинезия, дистония, безпокойство, неволеви мускулни котракции, психомоторна хиперактивност и мускулна ригидност) са били най-общо ниски и не са надвишавали 4% в която и да е от терапевтичните групи.
Лечението с кветиапин е свързвано с малки дозозависими понижения в нивата на тироидните хормони, особено на общия Т4 и свободния Т4. Понижението на общия и свободен Т4 е било максимално в първите две до четири седмици от лечението с кветиапин, без по-нататъшно понижаване в периода на дългосрочното лечение. В почти всички случаи, преустановяването на лечението с кветиапин е било свързано с обратимост на ефектите върху общия и свободен Т4, независимо от продължителността на лечението. По-малки понижения в общия Тз и обратимия Тз са наблюдавани само при по-високи дози. Нивата на тироид-свързващия глобулин (TBG) еа били непроменени и като цяло, не са били наблюдавани реципрочни повишения на тироид-стимулиращия хормон (TSH), без данни за клинично значим хипотиреоидизъм, предизвикван от кветиапин.
Деца и юноши (от 10 до 17 години)
Същите НЛР, описани по-горе за възрастни, трябва да се имат предвид за деца и юноши. Следната таблица обобщава НЛР, които възникват с по-голяма честота при деца и юноши (от 10 до 17 години), отколкото при възрастната популация или НЛР, които не са били установени при възрастната популация.
Честотите на нежеланите реакции са подредени, използвайки следната конвенция: много чести (> 1/10), чести (> 1/100 до < 1/10), нечести (> 1/1 000 до < 1/100), редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) и много редки (< 1/10 000)
Нарушения на метаболизма и храненето
Много чести:Повишен апетит
Изследвания
Много чести:Повишени нива на пролактин', повишени стойности на кръвното налягане2
Нарушения на нервата система
Много чести:Екстрапирамидални симптоми3
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести:Раздразнителност
1. Нива на пролактин (пациенти < 18 години): >20 μg/l (>869,56 pmol/L) мъже; > 26 μg/l (>1130,428 pmol/L) жени, по всяко време. По-малко от 1% от пациентите са имали повишение в нивото на пролактина >100 μg/l.
2. Въз основа на отклонения, надхвърлящи клинично значимите прагови стойности (адаптирани от Националния институт за здравни критерии) или повишени стойности
>20 mmHg за систоличното или >10 mmHg за диастоличното кръвно налягане по всяко време, в две остри (3-6 седмици) плацебо контролирани проучвания при деца и юноши.
3. Вижте точка 5.1
4. Забележка: Честотата се съгласува с тази, наблюдавана при възрастни, но раздразнителността би могла да бъде свързана с различното клинично повлияване при деца и юноши, в сравнение с това при възрастни.
4.9 Предозиране
Фатален изход при клинични проучвания е съобщен след приема на остра свръхдоза от 13,6 g, а при пост-маркетингови - при дози от 6 g самостоятелно прилаган кветиапин. Съобщавана е, обаче, и преживяемост след приема на остри свръхдози, достигащи до 30 g. При пост-маркетинговия опит е имало много редки съобщения за предозиране със самостоятелно прилаган кветиапин, довели до смърт или кома, или удължаване на QT интервала.
Пациентите с предшестващо тежко сърдечно-съдово заболяване могат да бъдат с повишен риск от въздействията при предозиране (вж. точка 4.4).
Като цяло, съобщаваните признаци и симптоми са били тези, предизвикани от прекомерна изява на известните за веществото фармакологични ефекти, т.е. сънливост и седация, тахикардия и хипотония.
Няма специфичен антидот на кветиапин. При случаите на тежко изразени признаци, трябва да се обмисли възможността за участие на множество лекарства, като се препоръчват процедури за интензивно лечение, включващи установяване и поддържане на свободни дихателни пътища на пациента, осигуряване на адекватно кислородно подаване и вентилация, и проследяване и поддържане на сърдечно-съдовата система. Въпреки, че предотвратяването на абсорбцията при предозиране не е изследвано, трябва да се има предвид прилагането на стомашна промивка (след интубация, ако пациентът е в безсъзнание) и на активен въглен с лаксатив.
Строгият лекарски контрол и проследяване трябва да продължат до възстановяването на пациента.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антипсихотици, диазепини, оксазепини и тиазепини
АТС код: N05AH04
Механизъм на действие
Кветиапин е вещество с атипична антипсихотична активност, което взаимодейства с широк спектър от невротрансмитерни рецептори. Кветиапин проявява афинитет към мозъчните серотонинергични (5НТ2) и допаминергични D1 и D2 рецептори. Приема се, че тази комбинация на рецепторен антагонизъм с по-висока селективност към 5НТ2 рецепторите, в сравнение с Т>2 рецепторите, е отговорна за антипсихотичните свойства и по-слабо изразения профил на нежелани реакции на кветиапин върху екстрамирамидалната моторика. Кветиапин проявява висок афинитет и към хистаминергичните и α-1-адренергични рецептори, но по-нисък афинитет към α-2-адренергичните рецептори и пренебрежим афинитет към мускариновите ацетилхолинови рецептори или бензодиазепиновите рецептори. Кветиапин е активен при тестувания за изследване на антипсихотичния потенциал, като теста за условно рефлекторно избягване. Той блокира и активността на допаминовите агонисти, измерено електрофизиологично или чрез наблюдение на поведението. В допълнение, той повишава концентрацията на метаболитите на допамина, неврохимичен индекс за блокирането на D2 рецепторите.
Фармакодинамични ефекти
При предклични тестувания, които позволяват извеждането на заключения относно нежеланите реакции от страна на екстрапирамидалната моторика, кветиапин проявява атипичен профил, който се различава от този на стандартните антипсихотици. Кветиапин не води до свръхчувствителност на D2-рецепторите след хронично прилагане. Кветиапин предизвиква само ниско-степенна каталепсия в дози, водещи до ефективно блокиране на D2-рецепторите. След хронично прилагане, кветиапин проявява селективност към лимбичната система, като отключва деполаризационното блокиране в мезолимбичните неврони, но не и в съдържащите допамин нигростриални неврони. Остро или хронично прилаганият кветиапин има минимален ефект в отключването на дистония при маймуни от рода Cebus, със или без сенситизация към халоперидол. От резултатите на тези тестувания може да се заключи, че кветиапин вероятно притежава само минимален потенциал за отключване на нежелани реакции от страна на екстрапирамидалната моторика. Нещо повече, приема се, че веществата с минимална тенденция за отключване на нежелани реакции от страна на екстрапирамидалната моторика, имат също и само слаб потенциал за отключване на тардивна дискинезия (вж. точка 4.8).
Степента, до която N-дезалкил метаболитът на кветиапин допринася за фармакологичната активност на кветиапин при хора, е неизвестна.
Клинична ефикасност
Резултатите на три плацебо контролирани клинични проучвания при пациенти с шизофрения, включително едно, което е използвало дозов интервал на кветиапин от 75 до 750 mg дневно, не са установили разлика между кветиапин и плацебо, по отношение на честотата на поява на ЕПС или употребата на едновременно прилагани антихолинергици.
В четири контролирани проучвания, оценяващи дози на кветиапин до 800 mg за лечението на биполярна мания, при две от които са прилагани самостоятелно и при две - като допълнителна терапия към литий и натриев валпроат, не е имало разлика между групите, лекувани с кветиапин и плацебо, в честотата на поява на ЕПС или едновременната употреба на антихолинергици.
При лечението на умерени до тежки манийни епизоди, кветиапин е показал по-висока ефикасност, в сравнение с плацебо, за намаляване на манийните симптоми в 3-та и 12-та седмици при две монотерапевтични проучвания. Данните от комбинираното прилагане на кветиапин с дивалпроекс или литий при остри умерени до тежки манийни епизоди в 3-та и 6-та седмици са ограничени; при все това, комбинираната терапия е била добре понесена. Данните са показали адитивен ефект в 3-та седмица. Второ проучване не е демонстрирало адитивен ефект в 6-та седмица.
Средната медианна доза на кветиапин за последната седмица при повлиялите се е била приблизително 600 mg дневно и приблизително 85% от повлиялите се са получавали дози в обхвата от 400 до 800 mg дневно.
В 4 клинични проучвания с продължителност от 8 седмици при пациенти с умерени до тежки депресивни епизоди при биполярно I и биполярно II разстройство, прилагането на 300 mg и 600 mg кветиапин е било значително по-ефикасно, в сравнение с това на лекуваните с плацебо пациенти, по отношение на съответните измервания при изхода от заболяването: средно подобрение по MADRS (the Montgomery-Asberg Depression Rating Scale) и отговор, дефиниран като най-малко 50%-но подобрение в сумарния брой точки по MADRS, в сравнение с първоначалните. Не е имало разлика в степента на повлияването между пациентите, които са получавали 300 mg кветиапин и тези, които са получавали доза от 600 mg.
Във фазата на продължение при две от тези проучвания е било демонстрирано, че дългосрочното лечение на пациенти, повлияли се от прилагането на кветиапин в дози от 300 или 600 mg, е било ефикасно, в сравнение с лечението с плацебо, по отношение на депресивните симптоми, но не и по отношение на манийните симптоми.
В две проучвания върху предотвратяване на рецидиви, оценяващи комбинираното прилагане на кветиапин със стабилизиращи настроението лекарства при пациенти с манийни, депресивни или смесени епизоди, комбинацията с кветиапин е била по-ефикасна, в сравнение със самостоятелно прилаганите стабилизиращи настроението лекарства, по отношение на удължаване на времето до рецидива на емоционалния епизод (маниен, смесен или депресивен). Рискът от рецидив е бил намален с 70%. Кветиапин е бил прилаган два пъти дневно, при сумарна дневна доза от 400 mg до 800 mg, като комбинирана терапия с литий или валпроат.
В дългосрочно проучване (с продължителност на лечението до 2 години), оценяващо предотвратяването на рецидиви при пациенти с манийни, депресивни или смесени емоционални епизоди, кветиапин е бил по-ефикасен, в сравнение с плацебо, по отношение на удължаване на времето до рецидива на емоционалния епизод (маниен, смесен или депресивен) при пациенти с биполярно I разстройство. Броят на пациентите с емоционален епизод е бил съответно 91 (22,5%) в групата на кветиапин, 208 (51,5%) в групата на плацебо и 95 (,1%) в групата на лекуваните с литий. При пациентите, повлияли се от кветиапин, когато се сравнява дългосрочното лечение с кветиапин с преминаването към литий, резултатите са показали, че преминаването към лечението с литий не изглежда свързано с удължаване на времето до рецидива на емоционалния епизод.
Клиничните проучвания са показали, че кветиапин е активен след двукратно за деня прилагане, въпреки че полуживотът на кветиапин е около 7 часа. Това е било потвърдено от изследване с позитрон емисионна томография (ПЕТ), което е показало, че кветиапин се свързва с 5НТ2- и D2-рецепторите най-късно до 12 часа. Безопасността и ефикасността на дози, надхвърлящи 800 mg не са били изследвани.
Дългосрочната ефикасност на кветиапин за предотвратяване на рецидиви на шизофрения не е била потвърдена в слепи клинични проучвания. В отворени проучвания при пациенти с шизофрения, кветиапин е бил ефективен за поддържане на клиничното подобрение по време на фазата на продължаване на терапията при първоначално повлиялите се пациенти, така предполагайки известна дългосрочна ефикасност.
При плацебо контролирани монотерапевтични проучвания с първоначален брой на неутрофилите >1,5 X 109/L честотата на най-малко една поява на брой на неутрофилите <1,5 X 109/L е била 1,72% при пациентите, лекувани с кветиапин, в сравнение с 0,73% при пациентите, лекувани с плацебо. Във всички клинични проучвания (плацебо контролирани, отворени, на референтния продукт; пациенти с първоначален брой на неутрофилите >1,5 X 109/L), честотата на най-малко една поява на брой на неутрофилите <0,5 X 109/L е била 0,21% при пациентите, лекувани с кветиапин и 0% при пациентите, лекувани с плацебо, а честотата на поява на брой на неутрофилите ä),5 - <1,0 X 109/L е била 0,75% при пациентите, лекувани с кветиапин и 0,11 % при пациентите, лекувани с плацебо.
Деца и юноши (от 10 до 17 години)
Ефикасността и безопасността на кветиапин са изследвани в 3-седмично плацебо контролирано проучване за лечението на мания (n=284 пациенти от САЩ, на възраст 10-17 години). Около 45% от пациентите са били с допълнителна диагноза ADHD (Attention-deficit hyperactivity disorder). В допълнение е проведено 6-седмично плацебо контролирано проучване за лечението на шизофрения (n=222 пациенти на възраст 13-17 години). И при двете проучвания, пациентите с известно отсъствие на повлияване от Quetiapine филмирани таблетки, са били изключени. Лечението с кветиапин е започнало с 50 mg дневно, а в ден 2-ри е било повишено до 100 mg дневно; последващо, дозата е била титрирана до целева доза (мания 400-600 mg дневно; шизофрения 400-800 mg дневно), използвайки повишения от 100 mg дневно, приемани два или три пъти дневно.
При проучването на мания, разликата между първоначалната стойност и средната промяна на LS (last squares, последните квадрати) в сумарния брой точки по YMRS (the Young Mania Rating Scale) (активни минус плацебо) е била - 5,21 за Quetiapine филмирани таблетки от 400 mg дневно и - 6,56 за кветиапин от 600 mg дневно. Делът на повлиялите се (YMRS подобрение > 50%) е бил 64% за кветиапин от 400 mg дневно, 58% за кветиапин от 600 mg дневно и 37% за плацебо рамото.
При проучването на шизофрения, разликата между първоначалната стойност и средната промяна на LS в сумарния брой точки по PANSS (the Positive and Negative Syndrome Scale) (активни минус плацебо) е била - 8,16 за кветиапин от 400 mg дневно и - 9,29 за Quetiapine филмирани таблетки от 800 mg дневно. Нито нискодозовият (400 mg дневно), нито високодозовият режим (800 mg дневно) на кветиапин са били по-ефикасни от плацебо, по отношение на процента на повлиялите се пациенти, дефиниран като > 30%-но намаление от първоначалните стойности в сумарния брой точки по PANSS. Както при мания, така и при шизофрения, по-високите дози са довели до числено изразен по-малък дял на повлиялите се.
Няма данни за поддържането на ефекта или предотвратяването на рецидиви при тази възрастова група.
Едно -седмично отворено продължение на острите проучвания (n=380 пациенти) с кветиапин, гъвкаво прилаган в дози от 400-800 mg, е предоставило допълнителни данни за безопасността. При децата и юношите са съобщени повишени стойности на кръвното налягане и по-висока честота на поява на повишен апетит, екстрапирамидални симптоми и повишени нива на серумния пролактин, отколкото при възрастните пациенти (вж. точки 4.4 и 4.8).
Екстрапирамидални симптоми
В краткосрочно плацебо контролирано монотерапевтично проучване при юноши (възраст 13-17 години) с шизофрения, сумарната честота на екстрапирамидалните симптоми е била 12,9% за кветиапин и 5,3% за плацебо, въпреки че честотата на поява на индивидуални нежелани събития (напр. акатизия, тремор, екстрапирамидално нарушение, хипокинезия, безпокойство, психомоторна хиперактивност, мускулна ригидност, дискинезия) не е надвишавала 4,1% в която и да е от терапевтичните групи. В краткосрочно плацебо контролирано монотерапевтично проучване при деца и юноши (възраст 10-17 години) с биполярна мания, сумарната честота на екстрапирамидалните симптоми е била 3,6% за кветиапин и 1,1% за плацебо. В дългосрочно отворено проучване на шизофрения и биполярна мания, сумарната честота на изискващите спешно лечение ЕПС е била 10%.
Увеличено тегло
В краткосрочни клинични проучвания при педиатрични пациенти (възраст 10-17 години), 17% от лекуваните с кветиапин пациенти и 2,5% от лекуваните с плацебо пациенти са увеличили с > 7% телесното си тегло. При коригиране за нормален растеж за продължителен период от време, като мярка за клинично значима промяна е използвано увеличение от най-малко 0,5 стандартно отклонение от изходната стойност на индекса за телесна маса (Body Mass Index (BMI)); 18,3% от пациентите, които са били лекувани с кветиапин в продължение на най-малко седмици, са отговорили на този критерий.
Самоубийство/суицидни мисли или клинично влошаване
В краткосрочни клинични проучвания при педиатрични пациенти с шизофрения, честотата на събитията, свързани със самоубийство, е била 1,4% (2/147) за кветиапин и 1,3% (1/75) за плацебо при пациенти на възраст < 18 години. В краткосрочни клинични проучвания при педиатрични пациенти с биполярна мания, честотата на събитията, свързани със самоубийство, е била 1,0% (2/193) за кветиапин и 0% (0/90) за плацебо при пациенти на възраст < 18 години.
5.2 Фармакокинетични свойства
Кветиапин се абсорбира добре и се метаболизира в значителна степен след перорално приложение. Главните метаболити в плазмата при хора не притежават значима фармакологична активност. Бионаличността на кветиапин не се повлиява значимо от едновременния прием на храна. Елиминационният полуживот на кветиапин е приблизително 7 часа. Свързването на кветиапин с плазмените протеини е около 83%.
Фармакокинетиката на кветиапин е линейна и е еднаква при мъже и жени. Средният клирънс на кветиапин при пациенти в старческа възраст е с 30 до 50% по-нисък от този при пациенти на възраст между 18 и 65 години.
При пациенти с тежко увредена бъбречна функция (креатининов клирънс < 30 ml/min/1,73 m2), средният плазмен клирънс е бил намален с около 25%, въпреки че индивидуалните стойности на клирънса са останали в референтните граници за здрави индивиди.
Кветиапин се метаболизира в значителна степен в черния дроб. След въвеждане на белязан кветиапин, като непроменен лекарствен материал в урината или фецеса се отделят по-малко от 5%. Около 73% от радиоактивната среда се отделя в урината и 21% във фецеса. При индивиди с увредена чернодробна функция (стабилна алкохолна цироза), средният плазмен клирънс на кветиапин е намален с около 25%. Тъй като кветиапин се метаболизира в значителна степен в черния дроб, при пациенти с увредена чернодробна функция се очакват повишени плазмени концентрации, така че коригирането на дозата може да се окаже необходимо при тези пациенти (вж. точка 4.2).
Проучванията in vitro са потвърдили, че ензимът CYP3A4 е отговорен в най-голяма степен за цитохром Р450 медиирания метаболизъм на кветиапин. Доказано е, че кветиапин и някои от неговите метаболити предизвикват слабо инхибиране на активността на 1А2, 2С9, 2С19, 2D6 и 3A4 изоензими на цитохром Р450, но само в концентрации, които са били най-малко 10- до 50—пъти по-големи от концентрациите след обичайно активни дневни дози от 300 до 450 mg. Въз основа на тези резултати in vitro, е малко вероятно да се допусне, че кветиапин ще предизвика клинично значима инхибиция на зависимия от цитохром Р450 метаболизъм на други, едновременно прилагани лекарства. Проучванията при животни показват, че кветиапин може да индуцира цитохром Р450 ензимите. От друга страна, в проучване за специфични лекарствени взаимодействия при психотични пациенти, не е установена увеличена активност на Р450 след приема на кветиапин.
Равновесните пикови моларни концентрации на активния метаболит N-дезалкил кветиапин са 35% от тези, наблюдавани за кветиапин. Елиминационният полуживот на кветиапин и N-дезалкил кветиапин е приблизително 7 и 12 часа, съответно.
В проучване с многократно прилагане при здрави доброволци за оценяване на фармакокинетиката на кветиапин, даван преди и по време на лечението с кетоконазол, едновременното прилагане на кетоконазол е довело до увеличение на средната Cmax и площта под кривата (AUC) на кветиапин с 235% и 522%, съответно, със съответстващо намаление на средния перорален клирънс от 84%. Средният полуживот на кветиапин се е увеличил от 2,6 до 6,8 часа, но средната стойност на tmax е останала непроменена.
Деца и юноши (от 10 до 17 години)
Фармакокинетичните данни са изследвани в извадка от 9 деца на възраст 10-12 години и 12 юноши, които са били на стабилизирано лечение с 400 mg кветиапин два пъти дневно. В равновесно състояние, доза-нормализираните плазмени нива на изходното съединение, кветиапин, са били най-общо сходни при деца и юноши (10-17 години) и възрастни, въпреки че Cmax при децата е била в горния край на обхвата, наблюдаван при възрастни. Площта под кривата (AUC) и Cmax за активния метаболит, норкветиапин, са били увеличени, приблизително с 62% и 49%, съответно, при децата (10-12 години) и с 28% и 14%, съответно, при юношите (13-17 години), в сравнение с възрастните.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Няма данни за генотоксичност в серия от in vitro и in vivo проучвания за генотоксичност. При проучвания с животни, при клинично релевантно ниво на експозиция, са наблюдавани следните отклонения, които все още не са потвърдени от дългосрочно клинично проучване: при плъхове е наблюдавано отлагане на пигмент в щитовидната жлеза; при маймуни от вида cynomolgus са наблюдавани хипертрофия на фоликуларните клетки на щитовидната жлеза, понижение в плазмените нива на Тз, понижена концентрация на хемоглобина и понижение в броя на червените и бели кръвни клетки; при кучета - помътняване на лещата и катаракта. Въз основа на тези находки, ползата от лечението с кветиапин трябва да бъде оценявана спрямо рисковете за безопасността на пациента.
Честотата на поява на мамарни аденокарциноми при женските плъхове е била статистически значимо повишена при всички тествани дози, които са били 0,3, 0,9 и 3, 0 пъти по-големи от максималната препоръчвана доза за хора в mg/m2. Серумните измервания в едно 1 -годишно проучване за токсичност за показали, че кветиапин е повишил средните серумни нива на пролактин максимално 32- и 13-кратно, сътветно при мъжки и женски плъхове. След хронично приложение на друг на друг антипсихотичен лекарствен продукт са били наблюдавани повишени честоти на поява на мамарни неоплазми при гризачи, които са приети за пролактин-медиирани. Не е известна значимостта на тази повишена честота на пролактин - медиирани тумори на млечната жлежа при плъхове за риска за хората.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката:
Лактоза монохидрат
Целулоза, микрокристална РН101
Калциев хидрогенфосфат дихидрат
Натриев нишестен гликолат (тип А)
Повидон (К-30)
Магнезиев стеарат
Таблетна обвивка:
Quetiapine 100 mg
Опадрай II жълт 85F92349: поливинил алкохол, частично хидролизиран; титанов диоксид; макрогол/PEG 3350; талк; железен оксид, жълт
Quetiapine 200 mg
Опадрай II бял 85F18378: поливинил алкохол, частично хидролизиран; титанов диоксид; макрогол/PEG 3350; талк
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия за съхранение.
6.5 Данни за опаковката
PVC/PE/PVdC/Al блистерни опаковки Размери на опаковките:
1/3/6/7/10/14/20/28/30/50/56/60/84/90/98/100/120/180/240/30x1/100x1 филмирани таблетки
Бели HDPE опаковки за таблетки с бели полипропиленови капачки на винт, с бандерол за защита срещу отваряне от деца Размери на опаковките:
60/84/90/98/100/250/500/1000 филмирани таблетки
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
ratiopharm GmbH
Graf-Arco- Strasse 3 89079 Ulm Германия
8. HOMEP(A) HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Да се попълни на национално ниво.
