Prestarium tabl. orodisp. 2,5 mg x 5; x 10; x 14; x 20; x 30; x 50; x 60; x 90; x 100; x 120; x 500/ПРЕСТАРИУМ
Original PDF
1. ТЪРГОВСКО ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ПРЕСТАРИУМ 2,5 mg таблетки, диспергиращи се в устата
PRESTARIUM 2.5 mg orodispersible tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една таблетка, диспергираща се в устата съдържа 1,698 mg периндоприл (Perindopril), съответстващи на 2,5 mg периндоприл аргинин (Perindopril arginine).
Помощни вещества: лактоза, 0,1 mg аспартам
За пълния списък на помощните вещества вж. точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Prestarium tabl. orodisp. 2,5 mg x 5; x 10; x 14; x 20; x 30; x 50; x 60; x 90; x 100; x 120; x 500/
Таблетка, диспергираща се в устата. Бяла, кръгла таблетка.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хипертония
Лечение на хипертония
Сърдечна недостатъчност
Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност
Стабилна форма на коронарна болест на сърцето:
Намаление на риска от сърдечно-съдови инциденти при пациенти с преживян миокарден инфаркт и/или реваскуларизация.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Път на въвеждане: за перорално приложение.
Препоръчва се ПРЕСТАРИУМ таблетки, деспергиращи се в устата, да се приема веднъж дневно сутрин на гладно.
Таблетката трябва да се сложи на езика, за да се разпадане и да се преглътне със слюнка.
Дозата трябва да се индивидуализира според състоянието на пациента (вж. точка 4.4) и повлияването на кръвното налягане.
Хипертония:
ПРЕСТАРИУМ може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други групи антихипертензивни медикаменти.
Препоръчителната начална доза е 5 mg и се приема веднъж дневно сутрин.
При пациенти с висока активност на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (по-конкретно , реновазална хипертония, нарушения на водно-солевия баланс и/или дехидратация, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) може да се наблюдава прекомерно спадане на кръвното
след приема на първоначалната доза. При такива пациенти се препоръчва начална доза от 2,5 mg като началните етапи на лечението трябва да се извършват под медицински контрол. След едномесечно лечение дозата може да се увеличи до 10 mg веднъж дневно.
След началото на терапията с ПРЕСТАРИУМ може да се появи симптоматична хипотония; това е по-вероятно при пациенти, които приемат успоредно диуретици. По тази причина се препоръчва при тях лечението да се извършва с повишено внимание, тъй като такива пациенти могат да имат нарушения на водно-солевия баланс и/или дехидратация.
Ако е възможно, диуретикът трябва да се спре 2 до 3 дни преди началото на терапията с ПРЕСТАРИУМ (вж. точка 4.4).
При хипертоници, при които е невъзможно спиране на диуретика, терапията с ПРЕСТАРИУМ трябва да започне с доза от 2,5 mg. Трябва да се контролира бъбречната функция и серумните стойности на калия. След това дозата на ПРЕСТАРИУМ трябва да се коригира според повлияването на кръвното налягане. Ако е необходимо, приемането на диуретик може да се поднови.
При пациенти в напреднала възраст лечението трябва да започне с доза от 2,5 mg, която може да бъде постепенно увеличена до 5 mg след един месец и след това до 10 mg, ако е необходимо, в зависимост от бъбречната функция (вж. таблицата по-долу).
Симптоматична сърдечна недостатъчност:
Препоръчва се Престариум, по принцип прилаган успоредно с незадържащ калий диуретик и/или дигоксин и/или бета блокер, да бъде назначаван под строг медицински контрол, с препоръчителна начална доза от 2,5 mg, приемани сутрин. Тази доза може да се увеличи след период от 2 седмици, до 5 mg веднъж дневно, ако има поносимост. Дозата трябва да се коригира на базата на клиничното повлияване на отделния пациент.
При тежка сърдечна недостатъчност и при други пациенти, за които се смята, че рискът е висок (пациенти с увредена бъбречна функция и тенденция за електролитни нарушения, пациенти, лекувани едновременно с диуретици и/или вазодилататори), лечението трябва да се провежда при внимателен контрол (вж. точка 4.4).
При пациенти, изложени на висок риск от симптоматична хипотония, напр. пациенти с нарушен водно-волеви баланс с или без хипонатриемия, пациенти с хиповолемия или пациенти, подложени на масивна диуретична терапия, тези състояния трябва да се коригират, ако е възможно, преди лечението с Престариум. Трябва редовно да се проследяват стойностите на кръвното налягане, бъбречната функция и серумния калий, както преди началото на, така и по време на лечението с Престариум (вж. точка 4.4).
Стабилна форма на коронарна болест на сърцето:
ПРЕСТАРИУМ трябва да се започне в доза от 5 веднъж дневно в продължение на 2 седмици, след това да се увеличи до 10 mg веднъж дневно, в зависимост от бъбречната функция и при положение, че дозата 5 mg се понася добре.
При по-възрастни пациенти трябва да се приемат 2,5 mg веднъж дневно в продължение на 1 седмица, следващата седмица - 5 mg веднъж дневно, преди увеличаване на дозата до 10 mg веднъж дневно, в зависимост от бъбречната функция (виж таблица 1 "Корекция на дозата при нарушена бъбречна функция"). Дозата трябва да се увеличи само ако предишната по-ниска доза се понася добре.
Корекция на дозата при увредена бъбречна функция
При пациенти с нарушена бъбречна функция дозата трябва да се съобрази с посочените в таблица 1 по-долу стойности на креатининовия клирънс:
Таблица 1: корекция на дозата при увредена бъбречна функция
Креатининов клирънс (ml/min) ........ Препоръчителна доза
Clcr>60 .......................................5 mg дневно
30 < Clcr < 60 ............................. 2,5 mg дневно/
15 < Clcr < 30 ..........................2,5 mg през ден
Пациенти на хемодиализа*
Clcr<15...................................2,5 mg в деня за диализа
*Диализният клирънс на периндоприлат е 70 ml/min. Пациенти на хемодиализа трябва да приемат дозата след диализата.
Корекция на дозата при чернодоробни увреждания
При пациенти с чернодробни увреждания не се налага корекция на дозата (вж. точки 4.4 и 5.2)
Деца и юноши (под 18 годишна възраст):
Не са правени изследвания на ефикасността и безопасността на използването при деца и подрастващи. По тази причина не се препоръчва използване при деца и подрастващи.
4.3 Противопоказания/Prestarium tabl. orodisp. 2,5 mg x 5; x 10; x 14; x 20; x 30; x 50; x 60; x 90; x 100; x 120; x 500/
• Свръхчувствителност към периндоприл или към някое от помощните вещества или към друг АСЕ-инхибитор;
• Анамнестични данни за ангиоедем, свързан с предшестваща терапия с АСЕ-инхибитор;
• Наследствен или идиопатичен ангиоедем;
• Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4. и 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Стабилна форма на коронарна болест на сърцето:
Ако през първия месец от лечението с периндоприл възникне симптоматика на нестабилна ангина пекторис (силна или не), трябва да се извърши внимателна оценка на съотношението полза/риск преди лечението да бъде продължено.
Хипотония
АСЕ-инхибиторите могат да предизвикат спадане на кръвното налягане. Симптоматична хипотония се наблюдава рядко при пациенти с хипертония без усложнения и е по-вероятно да се появи при дехидратирани пациенти, напр. чрез диуретици, ограничен прием на трапезна сол, диализа, диария или повръщане, или които страдат от тежка ренинозависима хипертония (вж. точки 4.5 и 4.8). При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност с или без придружаваща бъбречна недостатъчност е била наблюдавана симптоматична хипотония. Това е най-вероятно да се наблюдава при пациенти с по-изразени степени на сърдечната недостатъчност, което рефлектира в използването на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или нарушена бъбречна функция. При пациенти, изложени на повишен риск от симптоматична хипотония, трябва да се извършва строг контрол по време на началото на терапията и коригирането на дозите (вж. точки 4.2 и 4.8). Същите съображения важат за пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които прекомерното спадане на кръвното налягане би могло да има за резултат инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.
При появяване на хипотония пациентът трябва да се постави в легнало положение по гръб и, ако е необходимо, трябва да се приложи интравенозно инфузия от натриев хлорид 9 mg/ml (0.9%) разтвор. Една преходна хипотензивна реакция не е противопоказание за по-нататъшно приемане на съответните дози, чийто прием обикновено може да продължи без проблеми след повишаване на кръвното налягане вследствие на увеличения обем.
При някои пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, вследствие на употребата на ПРЕСТАРИУМ може да се появи допълнително понижаване на системното кръвно налягане. Това е очакван ефект и обикновено не представлява основание за прекратяване на лечението. Ако хипотонията прерасне в симптоматична такава, може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на приема на ПРЕСТАРИУМ.
Стеноза на аортната и митралната клапа/хипертрофична кардиомиопатия:
Както и останалите АСЕ-инхибитори, ПРЕСТАРИУМ трябва да се назначава с повишено внимание на пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на изходящия поток от лявата камера, като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.
Нарушения на бъбречната функция :
В случаи с бъбречни увреждания (креатининов клирънс < 60 ml/min), първоначалната доза на периндоприл трябва да се пригоди съгласно креатининовия клирънс на пациента (вж. точка 4.2), а след това дозата се определя като функция на повлияването на пациента от лечението. При тези пациенти част от обичайната медицинска практика е рутинното проследяване на калия и креатинина (вж. точка 4.8). При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност развитието на хипотония след започване на терапия с АСЕ-инхибитори може да доведе до допълнително увреждане на бъбречната функция. В тази ситуация има съобщения за възникване на остра бъбречна недостатъчност, обикновено обратима.
При някои пациенти с двустранна стеноза на артерия реналис или стеноза на артерията към един бъбрек, които са били лекувани с АСЕ-инхибитори, са наблюдавани повишени стойности на кръвната урея и серумния креатинин, обикновено претърпяващи обратно развитие след прекратяване на терапията. Това е особено вероятно при пациенти с бъбречна недостатъчност. При наличие в допълнение на реновазална хипертония съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност. При тези пациенти лечението трябва да започне при строг медицински контрол с ниски дози и тяхното внимателно титриране. Тъй като лечението с диуретици може да представлява допринасящ фактор за горепосоченото, прилагането на диуретиците трябва да се прекрати и в течение на първите седмици на терапията с ПРЕСТАРИУМ трябва да се проследи бъбречната функция.
При някои пациенти с хипертония без прояви на съществуващо бъбречно съдово заболяване се наблюдава повишение на стойностите на кръвната урея и серумния креатинин, което обикновено е незначително и бързопреходно, особено когато ПРЕСТАРИУМ се прилага едновременно с диуретик. Това е по-вероятно да се появи при пациенти с предварително съществуващо бъбречно увреждане. Може да се наложи намаляване на дозата и/или прекратяване на диуретика и/или ПРЕСТАРИУМ.
Пациенти на хемодиализа:
При пациенти, диализирани с мембрани с висока скорост на потока (high flux) и едновременно лекувани с АСЕ-инхибитор, се съобщава за възникване на анафилактоидни реакции. При такива пациенти трябва да се разгледа използването на различен вид диализна мембрана или антихипертензивен агент от различен клас.
Бъбречна трансплантация:
Няма натрупан опит относно прилагането на ПРЕСТАРИУМ при пациенти с наскоро извършена бъбречна трансплантация.
Свръхчувствителност/ ангиоедем:
Има съобщения за редки случаи на ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, включително ПРЕСТАРИУМ (вж. точка 4.8). Това може да се случи във всеки един момент по време на терапията. В такива случаи ПРЕСТАРИУМ се прекратява незабавно и се предприема подходящо проследяване, което продължава до пълното отзвучаване на симптомите. В случаите, когато отокът се ограничи на лицето и устните, състоянието по принцип се овладява без лечение, макар че за облекчаване на симптомите е полезно прилагането на антихистаминови препарати.
Ангиоедем, свързан с оток на ларинкса може да има фатален изход. В случаите, при които има ангажиране на езика, глотиса или ларинкса, което е вероятно да причини обструкция на въздушните пътища, незабавно трябва да се започне спешно лечение. То може да включва прилагане на адреналин и/или поддържане на проходимост на въздушните пътища. Пациентът се подлага на строг медицински контрол до пълното и трайно отзвучаване на симптомите.
Пациенти с анамнеза на ангиоедем, несвързан с терапията с АСЕ-инхибитор, може да са изложени на повишен риск от ангиоедм в процеса на приемане на АСЕ-инхибитора (вж. 4.3). Има редки съобщения за чревен ангионевротичен оток при пациенти лекувани с ACE инхибитори. Тези пациенти са се представили с коремна болка (с или без гадене или повръщане); в някои случаи не е имало предшестващ ангионевротичен оток на лицето, а С-1 естеразата е била в нормални стойности. Ангионевротичният оток е бил диагностициран чрез процедури, включително абдоминална компютърна томография или ултразвук, или по време на операция, а симптоматиката е преминавала след спиране на ACE инхибитора. Чревният ангионевротичен оток трябва да бъде включен в диференциалната диагноза на приемащи ACE инхибитори пациенти, представящи се с болка в корема.
Анафилактоидни реакции по време на афереза на липопротеините с ниска плътност (LDL):
В редки случаи при пациенти, приемащи АСЕ-инхибитори по време на афереза на липопротеините с ниска плътност (LDL) с декстранов сулфат, са наблюдавани животозатсрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции се избягват чрез временно прекратяване на терапията с АСЕ-инхибитор преди всяка афереза.
Анафилактични реакции по време на десенсибилизация:
При пациенти, получаващи АСЕ-инхибитори по време на лечение за десенсибилизация (напр. отрова на хименоптера), са наблюдавани анафилактоидни реакции. При същите пациенти посочените реакции са били избегнати чрез временно прекратяване на приема на АСЕ-инхибиторите, но те са се появявали отново при невнимание при повторното натоварване.
Чернодробна недостатъчност:
В редки случаи АСЕ-инхибиторите са били свързвани със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром е неясен. При пациенти, получаващи АСЕ-инхибитори, при които се развива жълтеница или изразено повишаване на стойностите на чернодробните ензими, АСЕ-инхибитора трябва да се прекрати и тяхното състояние трябва да се проследи по надлежен начин от лекар (вж. точка 4.8).
Неутропения/агранулоцитоза/тромбоцитопения/анемия:
При пациенти, приемащи АСЕ-инхибитори, са наблюдавани неутропения/ агранулоцотоза, тромбоцитопения и анемия. При пациенти с нормална бъбречна функция без други усложняващи фактори неутропения се появява рядко. Периндоприл трябва да се използва с изключително внимание от пациенти с колагенни съдови заболявания, на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид или комбинация от тези усложняващи фактори, особено в случаи, когато съществува предварително установена увредена бъбречна функция. Някои от тези пациенти развиват сериозни инфекции, които в няколко случая не са повлияни от интензивна антибиотична терапия. Ако на такива пациенти се назначи периндоприл, се препоръчва редовно проследяване на левкограмата и пациентите трябва да бъдат предупредени да съобщават за всякакви признаци на инфекция (например възпалено гърло, температура).
Расова принадлежност:
Относителният дял на случаите на ангиоедем, причинен от АСЕ-инхибитори, е по-висок при чернокожи пациенти, отколкото при не чернокожи пациенти.
Подобно на останалите АСЕ-инхибитори, периндоприл може да бъде по-малко ефективен за намаляване на кръвното налягане при чернокожи, отколкото при не чернокожи, вероятно поради преобладаването на по-ниски ренинови нива сред чернокожата популация от хипертоници.
Кашлица:
Има съобщения за появяване на кашлица при използване на АСЕ-инхибитори. Обикновено кашлицата е непродуктивна, персистираща и отзвучава след прекратяване на лечението. Като част от диференциалната диагноза на кашлицата трябва да се разглежда кашлицата, индуцирана от АСЕ-инхибитори.
Хирургични интервенции/ анестезия:
При пациенти, подлагани на големи хирургични интервенции, или по време на анестезия с агенти, предизвикващи хипотония, ПРЕСТАРИУМ може да блокира образуването на ангиотензин II, получен вследствие на компенсаторно освобождаване на ренин. Лечението трябва да се прекрати един ден преди операцията. Ако се появи хипотония, за която се прецени, че се дължи на този механизъм, тя може да се коригира чрез обемно заместване посредством вливания.
Хиперкалиемия:
Повишавания на серумния калий се наблюдават при някои пациенти лекувани с ACE инхибитори, включително периндоприл. Рисковите фактори за развитието на хиперкалиемия включват пациенти с бъбречна недостатъчност, влошаване на бъбречната функция, напреднала възраст (> 70 години), захарен диабет, вметнатите събития, по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и едновременна употреба на калий-спестяващи диуретици (напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на готварската сол; или пациенти приемащи други лекарства, свързани с повишавания на серумния калий (напр. хепарин). Употребата на калиеви добавки, калий-спестяващи диуретици или калий-съдържащи заместители на готварската сол, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция, могат да доведат до значимо повишаване на серумния калий. Хиперкалиемията може да причини сериозни, понякога фатални аритмии. Ако едновременната употреба на гореспоменатите вещества се счита за подходяща, те трябва да бъдат използвани с повишено внимание и при често контролиране на серумния калий (вж. точка 4.5).
Диабетици:
През първия месец от лечението с АСЕ-инхибитори на диабетици, които приемат антидиабетни препарати перорално или инсулин, трябва да се извършва редовен контрол на гликемията (вж. точка 4.5).
Литий:
Комбинирането на литий с периндоприл по принцип не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Калий съхраняващи диуретици. калиеви добавки или съдържащи калий заместители на трапезна сол: По принцип не се препоръчва комбиниране на периндоприл и калий съхраняващи диуретици, калиеви добавки или съдържащи калий заместители на трапезна сол (вж. точка 4.5)
Бременност:
ACE инхибитори не трябва да се започват по време на бременност. Освен когато продължаването на ACE инхибиторното лечение се счита за съществено, пациенти планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност на употреба при бременност. Ако се установи бременност, лечението с ACE инхибитори трябва да се спре незабавно и ако е необходимо да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).
Помощни вещества:
Поради наличието на лактоза, пациенти, имащи редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, глюкозо-галактоза малабсорбция или Lapp лактазен дефицит, не трябва да приемат това лекарство.
Съдържа източник фенилаланин. Може да бъде вреден за хора с фенилкеторуния.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Диуретици:
При пациенти, приемащи диуретици, особено пациенти с дехидратация и/или водно-солеви нарушения, може да се наблюдава прекомерно намаляване на кръвното налягане след началото на терапията с АСЕ-инхибитори. Вероятността от хипотензивни ефекти може да се редуцира чрез спиране на диуретика, обемно заместване или приема на сол преди началото на терапията с ниски и нарастващи дози периндоприл.
Калий съхраняващи диуретици. калиеви добавки или съдържащи калий заместители на трапезна сол:
Макар че серумният калий обикновено остава в нормални граници, при някои пациенти, лекувани с периндоприл, може да се появи хиперкалиемия. Калий съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиевите добавки или съдържащите калий заместители на трапезна сол могат да доведат до значимо увеличаване на стойностите на серумния калий. По тази причина, комбинирането на периндоприл с горепосочените медикаменти не се препоръчва (вж. точка 4.4). Ако едновременната употреба е показана поради изявена хипокалиемия, те трябва да се използват с повишено внимание и при често проследяване на стойностите на серумния калий.
Литий:
Има съобщения за обратимо повишаване на серумните концентрации на лития и токсичност при едновременно приемане на литий и АСЕ-инхибитори. Едновременната употреба с тиазидни диуретици може да повиши риска от литиева токсичност и да увеличи вече повишения риск от литиева токсичност при АСЕ-инхибиторите. Не се препоръчва едновременното използване на периндоприл и литий, но ако комбинацията се окаже необходима, серумните нива на лития трябва да се проследяват внимателно (вж. точка 4.4).
Нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВС) включително аспирин >3 г/ дневно:
Когато ACE инхибитори се въвеждат едновременно с нестероидни противовъзпалителни средства (напр. ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дозировки, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС) може да настъпи отслабване на антихипертензивния ефект. Едновременната употреба на ACE инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност и повишаване на серумния калий, особено при пациенти с лоша предшестваща бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при напреднала възраст. Пациентите трябва да бъдат достатъчно хидратирани и трябва да се предвиди контролиране на бъбречната функция в началото на комбинираното лечение, а след това - периодично.
Антихипертензивни средства и вазодилататори:
Едновременното използване на тези средства може да увеличи хипотензивните ефекти на периндоприл. Едновременното приложение с нитроглицерин и други нитрати или други вазодилататори може допълнително да понижи кръвното налягане.
Антидиабетни препарати:
Резултатите от епидемиологични проучвания показват, че едновременното приложение на АСЕ-инхибитори и антидиабетни медикаменти (инсулини, орални хипогликемични средства) можела причини по-силен глюкозопонижаващ ефект с риск от хипогликемия. Това явление е по-вероятно да се появи през първите седмици на комбинираното лечение и при пациенти с бъбречно уврежда
Трициклични антидепресанти/антипсихотици/анестетици:
Едновременното използване на някои анестетични лекарствени продукти, трициклични антидепресанти и антипсихотоци с АСЕ-инхибиторите може да има за резултат допълнително намаляване на кръвното налягане (вж. точка 4.4).
Симпатикомиметици:
Симпатикомиметиците могат да намалят антихипертензивните ефекти на АСЕ-инхибиторите.
Ацетилсалицилова киселина, тромболитици, бета-блокери, нитрати:
Периндоприл може да се използва едновременно с ацетилсалицилова киселина (когато се използва като тромболитик), тромболитици, бета-блокери и/или нитрати.
Златни препарати:
Има редки съобщения за нитритоидни реакции (симптоматиката включва зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотензия) при пациенти провеждащи лечение с инжекционни златни препарати (натриев ауротиомалат) едновременно с ACE инхибитор, включително периндоприл.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност:
Употребата на ACE инхибитори не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ACE инхибитори е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).
Епидемиологичтиге данни относно тератогенния риск след ACE инхибиторна експозиция през първия триместър на бременността нямат окончателен характер; малко повишаване на риска обаче не може да бъде изключено. Освен когато продължаването на ACE инхибиторното лечение се счита за съществено, пациенти планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност на употреба при бременност. Ако се установи бременност, лечението с ACE инхибитори трябва да се спре незабавно и ако е необходимо да се започне алтернативно лечение.
Известно е, че експозицията на ACE инхибиторна терапия през втория и третия триместър на бременността, предизвиква фетотоксични ефекти при човека (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на черепната осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотензия, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).
В случай на ACE инхибиторна експозиция от втория триместър на бременността се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа.
Бебета, чиито майки са приемали ACE инхибитори трябва да бъдат наблюдавани внимателно за хипотензия (вж. точки 4.3 и 4.4).
Кърмене:
Поради липса на налична информация относно употребата на ПРЕСТАРИУМ по време на кърмене, ПРЕСТАРИУМ не се препоръчва и преминаването към алтернативна терапия, която е с по-добър установен профил на безопасност по време на кърмене е за предпочитане, особено когато се отнася за кърмене на новородено или на преждевременно родено бебе.
4,7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
ПРЕСТАРИУМ няма пряко влияние върху способността за шофиране и работа с машини, но при някои пациенти могат да настъпят индивидуални реакции, свързани с ниско кръвно налягане, особено в началото на лечението или в комбинация с други антихипертензивни лекарства. В резултат на това може да бъде нарушена способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Prestarium tabl. orodisp. 2,5 mg x 5; x 10; x 14; x 20; x 30; x 50; x 60; x 90; x 100; x 120; x 500/
По време на лечение с периндоприл са наблюдавани следните нежелани реакции, които са категоризирани по честота, както следва:
Много чести (>1/10); чести (>1/100, <1/10); не толкова чести (>1/1000, <1/100); редки (>1/10000, <1/1000); много редки (<1/10000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Нарушения на кръвта и лимфната система:
Понижаване на хемоглобина и хематокрита, тромбоцитопения, левкопения/ неутропения и случаи на агранулоцитоза или панцитопения са били наблюдавани много рядко. Много рядко са били съобщавани случаи на хемолитична анемия при пациенти с вроден дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата (вж. точка 4.4).
Нарушения на метаболизма и храненето:
С неизвестна честота: хипогликемия (вж. точки 4.4 и 4.5).
Психични нарушения:
Не толкова чести: разстройства на настроението или съня.
Нарушения на нервната система:
Чести: главоболие, замаяност, виене на свят, парестезии.
Много редки: обърканост.
Нарушения на очите:
Чести: зрителни нарушения.
Нарушения на ухото и лабиринта :
Чести: шум в ушите.
Съдови нарушения:
Чести: хипотония и ефекти, свързани с хипотонията.
Много редки: инсулт, вероятно вследствие на ексцесивна хипотония при високорискови пациенти (вж. точка 4.4).
С неизвестна честота: васкулит.
Сърдечни нарушения:
Много редки: аритмия, ангина пекторис и миокарден инфаркт, вероятно вследствие на ексцесивна хипотония при високорискови пациенти (вж. точка 4.4).
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:
Чести: кашлица, диспнея.
Не толкова чести: бронхоспазъм.
Много редки: еозинофилна пневмония, ринит.
Стомашно-чревни нарушения:
Чести: гадене, повръщане, болки в корема, нарушен вкус, диспепсия, диария, запек
Не толкова чести: сухота в устата.
Много редки: панкреатит.
Хепато-билиарни нарушения:
Много редки: хепатит или цитолитичен или холестатичен (вж. 4.4).
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Чести: обрив, пруритус.
Не толкова чести: ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса, уртикария (вж. точка 4.4).
Много редки: еритема мултиформе.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:
Чести: мускулни крампи.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
Не толкова чести: бъбречна недостатъчност.
Много редки: остра бъбречна недостатъчност.
Нарушения от страна на половата система и гърдите:
Не толкова чести: импотентност.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Чести: астения.
Не толкова чести: изпотяване.
Изследвания:
Могат да се появят повишаване на стойностите на кръвната урея и плазмения креатинин, хиперкалиемия, обратима след прекъсване на приема, особено при наличието на бъбречна недостатъчност, тежка сърдечна недостатъчност и реновазална хипертония. Рядко се съобщава за повишени стойности на чернодробните ензими и серумния билирубин.
Клинични проучвания:
По време на периода на рандомизиране на пациентите в проучването EUROPA, са проследявани само сериозните нежелани събития. Няколко пациенти са имали сериозни нежелани събития: съответно 16 (0,3%) от 6 122 пациенти, получаващи периндоприл, и 12 (0,2%) от 6,107, получаващи плацебо. В групата на пациентите, получаващи периндоприл, хипотония е наблюдавана при 6 пациенти, ангиоедем при 3 пациенти и внезапен сърдечен арест при 1 пациент. Повече пациенти са отпаднали от проучването поради кашлица, хипотония или непоносимост в групата, лекувани с периндоприл отколкото в групата, лекувани с плацебо: 6% (n = 366) спрямо съответно 2,1% (n = 129).
4.9 Предозиране
Има на разположение ограничени данни за предозиране при хора. Симптомите, свързани с предозиране на АСЕ-инхибиторите, могат да включват хипотония, циркулаторен шок, електролитни нарушения, бъбречна недостатъчност, \и пер вентилация, тахикардия, палпитации, брадикардия, замайване, тревожност и кашлица.
Препоръчваното лечение на предозирането е интравенозна инфузия на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) разтвор. Ако се появи хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в положение за лечение на шок. Ако е на разположение, може също да се разгледа лечение с инфузия на ангиотензин II и/или катехоламини интравенозно. Периндоприл може да се отстрани от общото кръвообращение чрез хемодиализа. (вж. точка 4.4). За брадикардия, резистентна на лечение, е показана терапия с пеЙсимейкър.
Непрекъснато трябва да се проследяват жизнените показатели, серумните електролити и концентрациите на креатинина.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: ACE инхибитори, обикновени,
АТС код: С09А А04
Периндоприл е инхибитор на ензима, който конвертира ангиотензин I в ангиотензин II (ангиотензин конвертиращ ензим, ACE). Конвертиращият ензим, или киназа, представлява екзопептидаза, която позволява конверсия на ангиотензин I във вазоконстриктора ангиотензин II, както и отговарящ за разпадането на вазодилататора брадикинин на неактивен хектапептид. Инхибицията на ACE има за резултат редукция на ангиотензин II в плазмата, което води до увеличена плазмена ренинова активност (чрез инхибиция на отрицателната обратна връзка за освобождаване на ренин) и намалена секреция на алдостерон. Тъй като ACE инактивира брадикинина, неговата инхибиция има за резултат повишаване на активността на циркулиращите и локални каликреин-кининови системи (и по този начин също така активиране на простагландиновата система). Възможно е този механизъм да допринася за понижаващото кръвното налягане действие на АСЕ-инхибиторите и отчасти да е отговорен за техните странични ефекти (напр. кашлица).
Периндоприл действа чрез своя активен метаболит периндоприлат. Другите метаболити не показват инхибиция на ACE активността ин витро.
Хипертония:
Периндоприл е активен при всички степени на хипертонията: лека, умерена, тежка; наблюдава се понижаване на стойностите на систоличното и диастоличното кръвно налягане както в легнало положение по гръб, така и в изправено положение.
Периндоприл намалява периферното съдово съпротивление, което води до понижаване на кръвното налягане. Вследствие на това се увеличава периферния кръвоток, без ефект върху сърдечната честота. Като правило се увеличава бъбречният кръвоток, докато скоростта на гломеруларна филтрация (СГФ) обикновено остава непроменена.
Антихипертензивната активност е максимална между 4 и 6 ч. след прием на единична доза и продължава поне в течение на 24 ч.: 87-100% от ефектите попадат в междупиковите сектори.
Спадът на кръвното налягане настъпва бързо. При повлияващи се пациенти, нормализация се постига в рамките на 1 месец и персистира без появяване на тахифилаксия.
Спирането на лечението не води до rebound ефект.
Периндоприл намалява лявокамерната хипертрофия.
Доказано е, че при хора периндоприл демонстрира съдоразширяващи свойства. Той подобрява еластичността на големите артерии и намалява отношението медия: лумен на малките артерии. Спомагателна терапия с тиазиден диуретик води до синергия от адитивен тип. Комбинацията от АСЕ-инхибитор и тиазид също намалява риска от хипокалиемия, предизвикана от диуретичното лечение.
Сърдечна недостатъчност:
Периндоприл редуцира работата на сърцето чрез понижаване на преднатоварването и следнатоварването.
Проучвания при пациенти със сърдечна недостатъчност са показали:
- намалени стойности на налягането на пълнене на лявата и дясната камера,
- намаляване на общото периферно съдово съпротивление,
- увеличаване на сърдечния дебит и подобряване на сърдечния индекс.
В сравнителни проучвания началното прилагане на 2,5 mg периндоприл аргинин на пациенти с лека до умерена сърдечна недостатъчност не се свързва с някакво значимо понижаване на кръвнотодалягане в сравнениес плацебо.
Пациенти със стабилна форма на коронарна болест на сърцето:
Проучването EUROPA е многоцентрово, международно, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично проучване, с продължителност 4 години.
Дванадесет хиляди двеста и осемнадесет (12,218) пациенти на възраст над 18 години са били рандомизирани на 8 mg периндоприл терт-бутиламин (еквивалентно на 10 mg периндоприл аргинин) (n = 6,110) или плацебо (n = 6,108).
Популацията, включена в проучването, е била с доказана коронарна болест на сърцето без клинични признаци за сърдечна недостатъчност. Общо 90% от пациентите са имали предшестващи миокарден инфаркт и/или реваскуларизация. Медикаментозната терапия в проучването е била добавена на фона на конвенционална терапия, включваща антиагреганти, липидо-понижаващи медикаменти и бета-блокери. Основния критерий за ефективност е бил комбинацията от сърдечно-съдова смъртност, нефатален миокарден инфаркт, и/или сърдечен арест с успешна ресусцитация. Лечението с 8 mg периндоприл терт-бутиламин (еквивалентно на 10 mg периндоприл аргинин) веднъж дневно е довело до значително абсолютно намаление на първичната крайна цел с 1,9% (релативно намаление на риска с 20%, 95% CI [9,4; 28,6]-р<0.001).
При пациентите с предшестващ миокарден инфаркт и/или реваскуларизация, абсолютното намаление на риска е било 2,2%, съответстващо на релативно намаление на риска с 22,4% (95% CI) [12,0; 31,6] -р<0.001) по отношение на първичната крайна цел в сравнение с плацебо.
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приемане периндоприл се резорбира бързо и пикови концентрации в плазмата се достигат в рамките на 1 ч. Плазменият полуживот на периндоприл е равен на 1 час. Периндоприл е лекарствен предшественик. 27% от приложената доза периндоприл достига кръвообръщението под формата на активния метаболит периндоприлат.
В допълнение към активния периндоприлат, периндоприл се разгражда на още 5 метаболити, всичките неактивни. Пикова плазмена концентрация на периндоприлат се постига в рамките на 3 до 4 ч. Тъй като приемът на храна намалява конверсията в периндоприлат и следователно - бионаличността, периндоприл аргинин трябва да се прилага перорално като единична дневна доза сутрин на гладно. Демонстрирана е линейна зависимост между дозата периндоприл и плазмената й експонация. Обемът на разпределение е приблизително 0.2 l/kg за несвързан периндоприлат. Свързването на периндоприлат с плазмените белтъци е 20% главно с ангиотензин конвертиращия ензим, но е зависимо от концентрацията.
Периндоприлат се отделя в урината и полуживота на несвързаната фракция е приблизително 17 ч., което има за резултат постигане на „steady state" след 4 дни.
Елиминирането на периндоприлат намалява при хора в напреднала възраст и също така при пациенти със сърдечна или бъбречна недостатъчност. При бъбречна недостатъчност е желателна корекция на дозата в зависимост от степента на увреждането (креатининовия клирънс). Диализният клирънс на периндоприлат е равен на 70 ml/min.
Кинетиката на периндоприл е променена при пациенти с цироза: хепаталният клирънс на молекулата-майка се редуцира наполовина. Количеството образуван периндоприлат обаче не намалява и по тази причина не се налага корекция на дозата (вж. точка 4.2 и 4.4.).
5.3 Предклинични данни за безопасност
При проучване на хронична токсичност след приложение перорално (върху плъхове и маймуни) прицелните органи са бъбреците. Настъпили са увреждания с обратим характер. В проучвания in vitro или in vivo не се наблюдава мутагенност.
В проучвания за репродуктивна токсичност (плъхове, мишки, зайци и маймуни) не са установени признаци за ембриотоксичност или тератогенност. За инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим, обаче, като група е било показано, че индуцират неблагоприятни ефекти върху късното фетално развитие, имащи за резултат фетална смърт и конгенитални ефекти при гризачи и зайци: бъбречни лезии и увеличена пери- и постнатална смъртност.
В дългосрочни проучвания върху плъхове и мишки не е установена канцерогенност
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Магнезиев стеарат (Е470В)
Силициев диоксид, колоиден безводен (Е551)
Капки изсушено нишесте от лактоза, съдържащо (лактоза монохидрат 85%, царевично нишесте 15%)
Аспартам (Е951)
Ацесулфам калий (Е950)
6.2 Несъвместимости
Не е приложимо
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Дръжте контейнера плътно затворен, за да избегнете овлажняване.
6.5 Данни за опаковката
5, 10, 14,20, 30 или 50 таблетки в полипропиленов таблетен контейнер снабден с ограничител от полиетилен с ниска плътност и запушалка от полиетилен с ниска плътност, съдържащ бял силициев изсушаващ гел.
Големина на опаковките:
1 х 5, 1 х 10, 1 х 14, 1 х 20,1 х 30 или 1 х 50 таблетки
2x30 или 2 х 50 таблетки
3x30 таблетки 4 х 30 таблетки
10 х 50 таблетки
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Les Laboratoires Servier 22 rue Garnier 92200 Neuilly sur Seine Франция
