КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Perindopril Aurobindo 4 mg, 8 mg tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Периндоприл Ауробиндо 4 mg таблетки
Периндоприл Ауробиндо 8 mg таблетки
Perindopril Aurobindo 4 mg tablets
Perindopril Aurobindo 8 mg tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Периндоприл Ауробиндо 4 mg таблетки:
Всяка таблетка съдържа 4 mg терт-бутиламинов периндоприл (Perindopril tert-butylamine), еквивалентен на 3,338 mg периндоприл.
Помощно вещество: 59,330 mg лактоза/таблетка
Периндоприл Ауробиндо 8 mg таблетки:
Всяка таблетка съдържа 8 mg терт-бутиламинов периндоприл (Perindopril tert-butylamine), еквивалентен на 6,676 mg периндоприл.
Помощно вещество: 118,660 mg лактоза/таблетка
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Perindopril Aurobindo 4 mg, 8 mg tablets/
Периндоприл Ауробиндо 4 mg таблетки:
Бели до почти бели, с форма на капсула необвити таблетки с отпечатано ,D" от едната страна и „5" и „8" от двете страни на делителната черта на другата страна. Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
Периндоприл Ауробиндо 8 mg таблетки:
Бели до почти бели, кръгли двойно изпъкнали необвити таблетки с отпечатано ,D" от едната страна и „5" и „9" от двете страни на делителната черта на другата страна. Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хипертония
Лечение на хипертония
Сърдечна недостатъчност (само за Периндоприл Ауробиндо 4 mg)
Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност
Стабилна форма на исхемична болест на сърцето:
Намаляванена риска от сърдечни събития при пациенти с преживян миокарден инфаркт и/или реваскулизация
4.2 Дозировка и начин на приложение
За перорално приложение.
Препоръчително е периндоприл да се приема еднократно дневно сутрин преди хранене с достатъчно количество течност (напр. вода).
Дозата трябва да се индивидуализира според профила на пациента (вж. точка 4.4) и повлияването на кръвното налягане.
Хипертония
Периндоприл може да се прилага като монотерапия или в комбинация с други класове антихипертезивна терапия.
Препоръчителна начална доза е 4 mg, приемана веднъж дневно сутрин.
При пациенти с висока активност на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (по-специално реновазална хипертония, нарушения на водно-солевия баланс и/или дехидратация, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) може да се наблюдава прекомерно спадане на кръвното налягане след приема на първоначалната доза. При такива пациенти се препоръчва начална доза от 2 mg, като началните етапи на лечението трябва да се извършват под медицински контрол.
След едномесечно лечение дозата може да се увеличи до 8 mg веднъж дневно.
След началото на терапията с периндоприл може да се появи симптоматична хипотония; това е по-вероятно при пациенти, които приемат едновременно диуретици. По тази причина се препоръчва при тях лечението да се извършва с повишено внимание, тъй като такива пациенти могат да имат нарушения на водно-солевия баланс и/или дехидратация.
Ако е възможно, диуретикът трябва да се спре 2 до 3 дни преди началото на лечението с периндоприл (вж. точка 4.4).
При хипертоници, при които е невъзможно спиране на диуретика, терапията с периндоприл трябва да започне с доза от 2 mg. Трябва да се контролират бъбречната функция и серумните стойности на калия. След това дозата на периндоприл трябва да се адаптира според повлияването на кръвното налягане. Ако е необходимо, приемането на диуретик може да се поднови.
При пациенти в напреднала възраст лечението трябва да започне с доза от 2 mg, която може да бъде постепенно увеличена до 4 mg след един месец и след това до 8 mg, ако е необходимо, в зависимост от бъбречната функция (вж. таблицата по-долу).
Симптоматична сърдечна недостатъчност (само за Периндоприл Ауробиндо 4 mg)
Препоръчва се лечението с периндоприл, обичайно прилаган заедно с несъхраняващ калия диуретик и/или дигоксин и/или бета-блокер, да бъде започвано под строг медицински контрол, като препоръчителната начална доза е 2 mg, приемани сутрин. Тази доза може да се увеличи с 2 mg след 2 седмици до 4 mg веднъж дневно при поносимост. Дозата трябва да се коригира въз основа на клиничното повлияване на отделния пациент.
При тежка сърдечна недостатъчност и при други пациенти, за които се смята, че са с висок риск (пациенти с увредена бъбречна функция и склонност към електролитни нарушения, пациенти . на съпътстваща терапия с диуретици и/или вазодилататори), лечението трябва да се започва под внимателен контрол (вж. точка 4.4).
При пациенти с висок риск от симптоматична хипотония, напр. пациенти с нарушен водно-солеви баланс със или без хипонатриемия, пациенти с хиповолемия или пациенти, получаващи масивна диуретична терапия, тези състояния трябва да се коригират, ако е възможно, преди лечението с периндоприл. Трябва редовно да се проследяват стойностите на кръвното налягане, бъбречната функция и серумния калий преди началото и по време на лечението с периндоприл (вж. точка 4.4).
Стабилна форма на исхемична болест на сърцето
Препоръчителната дневна доза е 4 mg веднъж дневно в продължение на 2 седмици, увеличена до 8 mg веднъж дневно, в зависимост от бъбречната функция и при условие, че дозата от 4 mg се понася добре.
Пациенти в старческа възраст трябва да се приемат 2 mg веднъж дневно в продължение на 1 седмица, през следващата седмица - 4 mg веднъж дневно преди увеличаване на дозата до 8 mg веднъж дневно в зависимост от бъбречната функция (виж таблица 1 „Корекция на дозата при нарушена бъбречна функция"). Дозата трябва да се увеличи само ако предишната по-ниска доза се понася добре.
Корекция на дозата при нарушена бъбречна функция
Дозировката при пациенти с нарушена бъбречна функция трябва да се основава на креатининовия клирънс, както е описано в таблица 1 долу:
Таблица 1: корекция на дозата при нарушена бъбречна функция
| Креатининов клирънс (ml/min) | Препоръчителна доза |
| < ClCR> 60 | 4 mg дневно |
| 30 < ClCR < 60 | 2 mg дневно |
| 15 < ClCR < 30 | 2 mg през ден |
| Пациенти на хемодиализа*, ClCR < 15 | 2mg в деня за диализа |
*Диализният клирънс на периндоприл е 70 ml/min. Пациенти на хемодиализа трябва да приемат дозата след диализа.
Корекция на дозата при чернодробно увреждане
Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точки 4.4 и 5.2).
Деца и подрастващи (под 18 годишна възраст)
Ефикасността и безопасността при деца и подрастващи не е установена. Затова не се препоръчва употребата при деца и подрастващи.
4.3 Противопоказания/Perindopril Aurobindo 4 mg, 8 mg tablets/
• Свръхчувствителност към периндоприл, към някое от помощните вещества или към който и да е друг ACE инхибитор;
• Анамнеза за ангиоедем, свързан с предишна терапия с ACE инхибитор;
• Наследствен или идиопатичен ангиоедем;
• Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Стабилна форма на исхемична болест сърцето:
Ако през първия месец от лечението с периндоприл възникне инцидент на нестабилна стенокардия (голям или не), трябва да се извърши внимателна оценка на съотношението полза/риск преди лечението да бъде продължено.
Хипотония
ACE инхибиторите могат да предизвикат спадане на кръвното налягане. Симптоматична хипотония се наблюдава рядко при пациенти с хипертония без усложнения и е по-вероятно да се прояви при дехидратирани пациенти, напр. чрез диуретици, ограничен прием на сол, диализа, диария или повръщане, или които страдат от тежка ренин-зависима хипертония (вж. точка 4.5 и 4.8). При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност и или без придружаваща бъбречна недостатъчност е била наблюдавана симптоматична хипотония. Това е най-вероятно да се наблюдава при пациенти с по-изразени степени на сърдечна недостатъчност, което рефлектира в използването на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или нарушена бъбречна функция, при пациенти, изложени на повишен риск от симптоматична хипотония, трябва да се извършва строг контрол по време на началото на терапията и адаптирането на дозите (вж. точки 4.2 и 4.8). Същите съображения важат за пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които прекомерното спадане на кръвното налягане би могло да има за резултат инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.
При проява на хипотония пациентът трябва да се постави в легнало положение по гръб и, ако е необходимо, трябва да се приложи интравенозна инфузия с разтвор на натриев хлорид 0,9 mg/ml (0,9 %). Една преходна хипотензивна реакция не е противопоказание за прилагане на следващите дози, чиито прием обикновено може да продължи без затруднение след като кръвното налягане се е повишило след увеличаване на интравазалния обем.
При някои пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, вследствие на употребата на периндоприл, може да появи допълнително понижаване на системното кръвно налягане. Това е очакван ефект и обикновено не представлява основание за прекратяване на лечението. Ако хипотонията прерасне в симптоматична такава, може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на приема на периндоприл.
Стеноза на аортната и митрална клапа/хипертрофична кардиомиопатия
Както и останалите ACE инхибитори, периндоприл трябва да се назначава с повишено внимание на пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на изхода на лявата камера, като аортна или хипертрофична кардиомиопатия.
Бъбречно увреждане
В случаи на бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 60 ml/min) първоначалната доза периндоприл трябва да се адаптира според креатининовия клирънс на пациента (вж. точка 4.2), а след това дозата се определя като функция на повлияването на пациента от лечението. При тези пациенти част от обичайната медицинска практика е рутинното проследяване на калия и креатинина (вж. точка 4.8).
При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност развитието на хипотония след започване на терапия с ACE инхибитори може да доведе до допълнително увреждане на бъбречната функция. В тази ситуация има съобщения за възникване на остра бъбречна недостатъчност, обикновено обратима.
При някои пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията към единствен бъбрек, които са били лекувани с ACE инхибитори, са наблюдавани повишени стойности на кръвната урея и серумния креатинин, обикновено претърпяващи обратно развитие след прекратяване на терапията. Това е особено вероятно при пациенти с бъбречна недостатъчност. При наличие на придружаваща реновазална хипертония съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност. При тези пациенти лечението трябва да започне под строг медицински контрол с ниски дози и внимателно титриране. Тъй като лечението с диуретици може да представлява допринасящ фактор за горепосоченото, прилагането на диуретиците трябва да се прекрати и през първите седмици от лечението с периндоприл трябва да се проследява бъбречната функция.
При някои пациенти с хипертония без предшестващо бъбречно-съдово заболяване се наблюдава повишение на стойностите на кръвната урея и серумния креатинин, което обикновено е незначително и бързопреходно, особено когато периндоприл се прилага едновременно с диуретик. Това е по-вероятно да се появи при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане. Може да се наложи намаляване на дозата и/или прекратяване на диуретика и/или периндроприл.
Пациенти на хемодиализа
При пациенти, диализирани с мембрани с висока скорост на потока (high flux) и едновременно лекувани с ACE инхибитор, се съобщава за възникване на анафилактоидни реакции. При такива пациенти трябва да се разгледа използването на различен вид диализна мембрана или антихипертензивен агент от различен клас.
Бъбречна трансплантация
Няма наличен опит относно прилагането на периндоприл при пациенти с извършена бъбречна трансплантация.
Свръхчувствителност/Ангиоедем
Има съобщения за редки случаи на ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или лакринкса при пациенти, лекувани с ACE инхибитори, включително периндоприл (вж. точка 4.8). Това може да се случи във всеки един момент по време на терапията. В такива случаи периндоприл се прекратява незабавно и се предприема подходящо проследяване, което продължава до пълното отзвучаване на симптомите. В случаите, когато отокът се ограничи на лицето и устните, състоянието по принцип се овладява без лечение, макар че за облекчаване на симптомите е полезно прилагането на антихистаминови продукти.
Ангиоедем, свързан с оток на ларинкса, може да има фатален изход. В случаите, при които има ангажиране на езика, глотиса или ларинкса, което е вероятно да причини обструкция на въздушните пътища, незабавно трябва да се започне спешно лечение. То може да включва прилагане на адреналин и/или поддържане на проходимост на въздушните пътища. Пациентът се подлага на строг медицински контрол до пълното и трайно отзвучаване на симптомите.
Пациенти с анамнеза за ангиоедем, несвързан с терапия с ACE инхибитор, може да са изложени на повишен риск от ангиоедем по време на лечението с ACE инхибитори (вж. точка 4.3).
Интестинален ангиоедем е бил съобщаван рядко при пациенти, лекувани с ACE инхибитори. При тези пациенти са били наблюдавани коремна болка (с или без гадене или повръщане); в някои случаи не е имало предшестващ ангиоедем на лицето и нивата на С1 естеразата са били нормални. Ангиоедемът е бил диагностициран чрез процедури, включващи абдоминална компютърна томография, ултразвук или по време на хирургична интервенция и симптомите са изчезнали след спирането на ACE инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да бъде включван в диференциалната диагноза на пациенти с коремна болка на лечение с ACE инхибитори.
Анафилактоидни реакции по време на афереза на липопротеини с ниска плътност (LDL) В редки случаи при пациенти, приемащи ACE инхибитори по време на афереза на липопритеини с ниска плътност (LDL) с декстранов сулфат, са наблюдавани животозастрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции се избягват чрез временно прекратяване на терапията с ACE инхибитор преди всяка афереза.
Анафилактични реакции по време на десенсибилизация
При пациенти, получаващи ACE инхибитори по време на лечение за десенсибилизация (напр. отрова на хименоптера), са наблюдавани анафилактоидни реакции. При същите пациенти, посочените реакции са били избегнати чрез временното прекратяване на приема на ACE инхибиторите, но те са се появявали отново при невнимание при повторно натоварване.
Чернодробна недостатъчност
В редки случаи ACE инхибиторите са били свързани със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром е неясен. При пациенти, получаващи ACE инхибитори, при които се развива жълтеница или изразено повишаване на стойностите на чернодробните ензими, ACE инхибитора трябва да се прекрати и тяхното състояние трябва да се проследи по надлежен от начин от лекар (вж. точка 4.8).
Неутропения/агранулоцитоза/тромбоцитопения
При пациенти, приемащи ACE инихибитори, са наблюдавани неутропения, агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия. При пациенти с нормална бъбречна функция без други усложняващи фактори неутропения се появява рядко. Периндоприл трябва да се използва с изключително внимание от пациенти с колагенови съдови заболявания, на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаиномид или в комбинация от тези усложняващи фактори, особено в случаи, когато съществува предварително установена увредена бъбречна функция. Някои от тези пациенти развиват сериозни инфекции, които в няколко случая не са повлияни от интензивна антибиотична терапия. Ако на такива пациенти се назначи периндоприл, се препоръчва редовно проследяване на левкограмата и пациентите трябва да бъдат предупредени да съобщават за всякакви признаци на инфекция (напр. възпалено гърло, треска).
Расова принадлежност
Относителният дял на случаите на ангиоедем, причинен от ACE инхибитор, е по- висок при чернокожи пациенти, отколкото при не-чернокожи пациенти.
Подобно на останалите ACE инхибитори, периндоприл може да бъде по-малко ефективен за намаляване на кръвното налягане при чернокожи, отколкото при не чернокожи, вероятно поради преобладаването на по-ниски ренинови нива след чернокожата популация от хипертоници.
Кашлица
Има съобщения за проявяване на кашлица при използване на ACE инхибитори. Обикновено кашлицата е не-продуктивна, персистираща и отзвучава след прекратяване на лечението. Като част от диференциалната диагноза на кашлицата трябва да се разглежда кашлицата, индуцирана от ACE инхибиторите.
Хирургични интервенции/анестезия
При пациенти, подлагани на големи хирургични интервенции, или по време на анестезия с агенти, предизвикващи хипотония, периндоприл може да блокира образуването на ангиотензин II, получен вследствие на компесаторно освобождаване на ренин. Лечението трябва да се прекрати един ден преди операцията. Ако се появи хипотония, за която се прецени, че се дължи на този механизъм, тя може да се коригира чрез увеличаване на обема.
Хиперкалиемия
При някои пациенти, лекувани с ACE инхибитори, включително периндоприл, са наблюдавани повишени стойности на серумния калий. Рисковите фактори за развитието на хиперкалиемия включват пациенти с бъбречна недостатъчност, влошена бъбречна функция, напреднала възраст (над 70 год.), захарен диабет, съпътстващи събития, особено дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и съпътстваща употреба на калий-съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или калий съдържащи заместители на солта; както и пациенти, приемащи други лекарствени продукти, свързани с повишаване на серумния калий (напр. хепарин). Употребата на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта, особено при пациенти с увредена бъбречна функция, може да доведе до значимо увеличение на серумния калий (виж точка 4.5). Хиперкалиемията може причини сериозни, понякога фатални аритмии. Ако съпътстващата употреба на споменатите по-горе продукти се счита за уместна, те трябва да бъдат прилагани внимателно и при често мониториране на серумния калий.
Диабетици
През първия месец от лечението с ACE инхибитори на диабетици, които приемат перорални антидиабетни продукти или инсулин, трябва да се извършва редовен контрол на гликемията (вж. точка 4.5).
Литий
Комбинирането на литий с периндоприл по принцип не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Калий съхраняващи диуретици, калиеви добавки или съдържащи калий заместители на солта
По принцип не се препоръчва едновременно приложение на периндоприл и калий съхраняващи диуретици, калиеви добавки или съдържащи калий заместители на солта (вж. точка 4.5).
Бременност
Вж. точка 4.3 и 4.6
Лактоза
Поради наличие на лактоза, този лекарствен продукт не трябва да се използва при пациенти с вродена галактоземия, глюкозна или галактозна малабсорбция или лактазен дефицит.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Диуретици
При пациенти, приемащи диуретици, особено пациенти с дехидратация и/или водно-солеви нарушения, може да се наблюдава прекомерно намаляване на кръвното налягане след началото на терапията с ACE инхибитор. Вероятността от хипотензивни ефекти може да се редуцира чрез спиране на диуретика, увеличаване на обема или приема на сол преди началото на терапия с ниски и нарастващи дози периндоприл.
Калий съхраняващи диуретици, калиеви добавки или съдържащи калий заместители на солта Въпреки че серумният калия обикновено остава в нормални граници, при някои пациенти, лекувани с периндоприл, може да се появи хиперкалиемия. Калий съхраняващите диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиевите добавки и съдържащите калий заместители на солта могат да доведат до значимо увеличаване на стойностите на серумния калий. По тази причина, комбинирането на периндоприл с горепосочените продукти не се препоръчва (вж. точка 4.4). Ако едновременната употреба е показана поради изявена хипокалиемия, те трябва да се използват с повишено внимание и при често проследяване на стойностите на серумния калий.
Литий
Има съобщения за обратимо повишаване на серумните концентрации на лития и токсичност -при едновременното приемане на литий и ACE инхибитори. Едновременната употреба е тиазидни диуретици може да повиши риска от литиева токсичност и да увеличи вече повишения риск от литиева токсичност при ACE инхибиторите. Не се препоръчва едновременното използване на периндоприл и литий, но ако комбинацията се окаже необходима, серумните нива на лития трябва да се проследяват внимателно (вж. точка 4.4).
Нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС). включително аспирин > 3 g дневно
Когато ACE инхибитори се прилагат едновременно с НСПВС (например ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дозови режими, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС) може да настъпи намаление на антихипертензивния ефект. Едновременната употреба на ACE инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително до възможна остра бъбречна недостатъчност, и до повишение на серумния калий, особено при пациенти с предшестваща влошена бъбречната функция. Комбинацията трябва да се прилага с внимание, особено при пациенти в напреднала възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и трябва да се има предвид проследяване на бъбречната функция след започване на едновременната терапия, и периодично след това.
Антихипертензивни продукти и вазодилататори
Едновременното приложение на тези продукти може да увеличи хипотензивните ефекти на периндоприл. Едновременното приложение с нитроглицерин и други нитрати или вазодилататори може допълнително да понижи кръвното налягане.
Антидиабетни продукти
Резултатите от епидемиологични проучвания показват, че едновременното приложение на ACE инхибитори и антидиабетни лекарствени продукти (инсулини, перорални хипогликемични средства) може да причини по-силен глюкозопонижаващ ефект с риск от хипогликемия. Това явление е по-вероятно да се появи през първите седмици от едновременното лечение и при пациенти с бъбречно увреждане.
Ацетилсалицилова киселина, тромболитици, бета-блокери. нитрати
Периндоприл може да се използва едновременно с ацетилсалицилова киселина (когато се използва като тромболитик), тромболитици, бета-блокери и/или нитрати.
Трициклични антидепресанти/антипсихотици/анестетици
Едновременното използване на някои анестетични лекарствени продукти, трициклични антидепресанти и антипсихотици с ACE инхибиторите може да има за резултат допълнително намаляване на кръвното налягане (вж. точка 4.4).
Симпатикомиметици
Симпатикомиметиците могат да намалят антихипертензивните ефекти на ACE инхибиторите.
Злато
Нитритоидни реакции (симптомите включват зачервявяне на лицето, гадене, повръщане и хипотония) са били съобщавани рядко при пациенти на терапия с инжекционно злато (натриев ауротиомалат) и съпътстваща терапия с ACE инхибитори, включително периндоприл.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Периндоприл не трябва да се използва по време на първия триместър на бременността. Когато се планира или потвърди бременност, колкото е възможно по-бързо трябва да се премине към друго алтернативно лечение. Контролирани проучвани на ACE инхибитори не са били провеждани при хора, но в ограничен брой случаи с експозиция по време на първия триместър няма данни да някакви малформации, съответстващи на фетотоксичност при човека, както е ■ описано по-долу.
Перинодприл е противопоказан през втория и третия триместър на бременността. Известно е, че продължителната употреба на ACE инхибитор през втория и третия триместър предизвиква фетотоксичност при човека (влошена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).
Ако от втория триместър на бременността нататък се установи, че е приеман периндоприл се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа.
Кърмене
Тъй като нямо никаква налична информация по отношение използването на периндоприл по време на кърмене, употребата на периндоприл не се препоръчва и се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност,, особено при новородени и недоносени кърмачета.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Периндоприл няма пряко въздействие върху способността за шофиране и работа с машини, но при някои пациенти може да настъпят отделни реакции, свързани с ниското кръвно налягане, особено в началото на лечението или в комбинация с други антихипертевзивни лекарствени продукти. Като резултат способността за шофиране и работа с машини може да бъде нарушена.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Perindopril Aurobindo 4 mg, 8 mg tablets/
Следните нежелани реакции са наблюдавани по време на лечението с периндоприл и са изредени със следната честота:
Много чести (>1/10); чести (>1/100 до <1/10); нечести (> 1/1000 до <1/100); редки (> 1/10 000 до <1 /1000); много редки (<1/10 000), неизвестна (не може да бъде установена от наличната информация).
Нарушения на кръвта и лимфната система
Понижения на хемоглобин и хематокрит, тромбоцитопения, левкопения/неутропения случаи на агранулоцитоза или панцитопения са съобщавани много рядко. При пациенти с О-бРБН дефицит са съобщавани много редки случаи на хемолитична анемия (вж. точка 4.4).
Метаболизъм и хранителни разстройства
С неизвестна честота: хипогликемия (вж. точка 4.4 и 4.5)
Психични нарушения
Нечести: нарушения на настроението или съня
Нарушения на нервната система
Чести: главоболие, замайване, вертиго, парестезия
Много редки: объркване
Нарушения на очите
Чести: зрителни нарушения
Нарушения на ухото и лабиринта
Чести: шум в ушите
Сърдечни нарушения
Много редки: аритмия, ангина пекторис, миокарден инфаркт и удар, възможна вторична до масивна хипотония при рискови пациенти (вж. точка 4.4).
Съдови нарушения
Чести: хипотония и ефекти, свързани с хипотония
Много редки: инсулт, вероятно вторичен на хипотонията при високорискови пациенти (вж. точка 4.4).
С неизвестна честота: васкулит
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести: кашлица, диспнея
Нечести: бронхоспазъм
Много редки: еозинофилна пневмония, ринит
Стомашно-чревни нарушения
Чести: гадене, повръщане, абдоминална болка, дисгеузия, диспепсия, диария, запек
Нечести: сухота в устата
Много редки: панкреатит
Хепато-билиарни нарушения
Много редки:хепатит цитолитичен или холестатичен (вж. точка 4.4)
Нарушения на кожата и подкожните тъкани
Чести: обрив, пруритус
Нечести: ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ланкса, уртикария (вж. точка 4.4)
Много редки: erythema multiforme
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Нечести: мускулни крампи
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Нечести: бъбречна недостатъчност
Много редки: остра бъбречна недостатъчност
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Нечести: импотентност
Общи нарушения:
Чести: астения
Нечести: отоци
Изследвания
Повишения на кръвната урея и плазмения креатинин, хиперкалиемия, обратима при прекъсване, особено при наличието на бъбречна недостатъчност, сериозна сърдечна недостатъчност и реноваскуларна хипертония. Покачване на чернодробни ензими и серумен билирубин е съобщавано рядко.
Клинични изпитвания
По време на периода на рандомизиране на пациентите в проучването EUROPA са проследявани само сериозни нежелани събития. Няколко пациенти са имали сериозни нежелани събития: съответно 16 (0,3%) от 6 122 пациенти, получаващи периндоприл и 12 (0,2%>) от 6 107, получаващи плацебо. В групата на пациентите, получаващи периндоприл, хипотония е наблюдавана при 6 пациента, ангиоедем при 3 пациента и внезапен сърдечен арест при 1 пациент. Повече пациенти са отпаднали от проучването поради кашлица, хипотония или непоносимост в групата, лекувани с периндоприл, отколкото в групата, лекувани с плацебо, 6% (n=366) спрямо съответно 2,1% (n=129).
4.9 Предозиране
Налични са ограничени данни за предозиране при хора. Симптомите, свързани с предозиране на ACE инхибиторите, могат да включват хипотония, циркулаторен шок, електролитни нарушения, бъбречна недостатъчност, хипрвентилация, тахикардия, палпитации, брадикардия, замайване, тревожност и кашлица.
Препоръчваното лечение е интравенозна инфузия с разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %). Ако настъпи хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в противошокова позиция. Ако е налично, лечение с инфузия на ангиотензин II и/или интравенозни катехоламини също може да се обсъди. Периндоприл може да бъде отстранен от общата циркулация чрез хемодиализа (вж. точка 4.4). Лечение с пейсмейкър е показано при терапевтично резистентна брадикардия. Виталните показатели, серумните електролити и канцентрации трябва да бъдат непрекъснато мониторирани.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
АТС код: С09А А04
Периндоприл е инхибитор на ензима, който конвертира ангиотензин I в ангиотензин II (ангиотензин конвертиращ ензим, ACE). Конвертиращият ензим, или киназа, представлява екзопептидаза, която позволява конверсия на ангиотензин I във вазоконстриктора ангиотензин II, както и отговарящ за разпадането на вазодилататора брадикинин на неактивен хектапептид. Инхибирането на ACE води до редукция на ангиотензин II в плазмата, което води до увеличена плазмена ренинова активност (чрез инхибиране на отрицателната обратна връзка за освобождаване на ренин) и намалена секреция на алдостерон. Тъй като ACE инактивира брадикинина, неговото инхибиране води до повишена активност на циркулиращите и локални каликреин-кининови системи (и по този начин също така активиране на простагландиновата система). Възможно е този механизъм да допринася за понижаващото кръвното налягане действие на ACE инхибиторите и отчасти да е отговорен за техните нежелани реакции (напр. кашлица).
Периндоприл действа чрез своя активен метаболит периндоприлат. Другите метаболити не показват инхибиране на ACE активността ин витро.
Хипертония
Периндоприл е активен при всички степени на хипертония: лека, умерена, тежка; наблюдава се понижаване на стойностите на систоличното и диастоличното кръвно налягане, както в легнало положение по гръб, така и в изправено положение.
Периндоприл намалява периферното съдово съпротивление, което води до понижаване на кръвното налягане. Вследствие на това се увеличава периферния кръвоток, без ефект върху сърдечната честота.
Като правило се увеличава бъбречния кръвоток, докато скоростта на гломерулната филтрация (СГФ) обикновено остава непроменена.
Антихипертензивната активност е максимална между 4 и 6 ч. след прием на единична доза и продължава поне в течение на 24 ч.: 87-100% от ефектите попадат в междупиковите сектори.
Спадът на кръвното налягане настъпва бързо. При повлияващи се пациенти, нормализация се постига в рамките на 1 месец и персистира без появяване на тахифилаксия.
Спирането на лечението не води до рибаунд ефект.
Периндоприл намалява левокамерната хипертрофия.
Доказано е, че при хора периндоприл демонстрира съдоразширяващи свойства. Той подобрява еластичността на големите артерии и намалява съотношението медия:лумен на малките артерии.
Спомагателна терапия с тиазиден диуретик води до синергия от адитивен тип. Комбинацията от ACE инхибитор и тиазид също намалява риска от хипокалиемия, предизвикана от диуретично лечение.
Сърдечна недостатъчност (само за Периндоприл Ауробиндо 4 mg)
Периндоприл редуцира работата на сърцето чрез понижаване на преднатоварването и
следнатоварването.
Проучвания при пациенти със сърдечна недостатъчност са показали:
- намалени стойности на налягането на пълнене на лявата и дясната камера,
- намаляване на общото периферно съдово съпротивление,
- увеличаване на сърдечния дебит и подобряване на сърдечния индекс.
В сравнителни проучвания началното налягане на 2 mg периндоприл на пациенти с лека до умерена сърдечна недостатъчност не се свърза с никакво значимо понижаване на кръвното налягане в сравнение с плацебо.
Пациенти със стабилна форма на коронарна болест на сърцето
Проучването EUROPA е многоцентрово, международно, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично проучване с продължителност 4 години.
Дванадесет хиляди двеста и осемнадесет (12 218) пациенти на възраст над 18 години са били рандомизирани на периндоприл 8 mg (n=6 110) или плацебо (n=6108). Популацията, включена в проучването, е била с доказана коронарна болест на сърцето без клинични признаци за сърдечна недостатъчност. Общо 90% от пациентите са имали предшестващ миокарден инфаркт и/или реваскуларизация. Повечето пациенти са получили проучваното лекарство на фона на конвенционална терапия, включваща антиагреганти, липидо-понижаващи лекарства и бета-блокери.
Основният критерий за ефективност е бил комбинацията от сърдечно-съдова смъртност, нефатален миокарден инфаркт и/или сърдечен арест с успешна ресусцитация. Лечението с периндоприл 8 mg веднъж дневно е довело до значимо абсолютно намаление на първичната крайна цел с 1,9% (релативно намаление на риска с 20%, 95% С1[9,4; 28,6] - р<0,001).
При пациентите с предшестващ миокарден инфаркт и/или реваскуларизация, абсолютното намаление на риска е било 2,2%, съответстващо на релативно намаление на риска с 22,4% (95% CI) [12,0; 31,6] - р<0,001) по отношение на първичната крайна цел в сравнение с плацебо-
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приемане периндоприл се абсорбира бързо и пикови концентрации се достигат в рамките на 1 ч. Плазменият полуживот на периндоприл е 1 ч.
Периндоприл е предлекарство. Двадесет и седем процента от приложената доза периндоприл достига кръвообращението като активния метаболит периндоприлат. Освен в активния метаболит периндоприлат, периндоприл се разпада на още пет метаболита, всичките неактивни. Пиковата плазмена концентрация на периндоприлат се достига в рамките на 3 - 4 часа.
Тъй като приемът на храна намалява конверсията в периндоприлат и следователно -бионаличността му, периндоприл трябва да се прилага перорално като единична дневна доза сутрин на гладно. Наблюдавана е линейна зависимост между дозата на периндоприл и неговата плазмена концентрация.
Обемът на разпределение е приблизително 0,2 l/kg за несвързания периндоприлат. Свързването с плазмените протеини е 20 % ,предимно с ангиотензин конвертиращия ензим, като е зависимо от концентрацията.
Периндоприлат се отделя в урината и терминалният полуживот на несвързаната фракция е приблизително 17 ч., което има за резултат достигане на равновесни концентрации в рамките на 4 дни.
Елиминирането на периндоприлат е намалено при пациенти в напреднала възраст, а също и при сърдечна или бъбречна недостатъчност. Коригиране на дозата при бъбречно увреждане е желателно в зависимост от степента на увреждането (креатининовия клирънс).
Диализният клирънс на периндоприлат е равен на 70 ml/min.
Кинетиката на периндоприл е променена при пациенти с цироза: хепаталният клирънс на изходната молекула е редуцирана наполовина. Количеството образуван периндоприлат обаче не намалява и по тази причина не се налага корекция на дозата (вж. точки 4.2 и 4.4).
5.3 Предклинични данни за безопасност
При проучвания за хронична токсичност при перорално приложение (върху плъхове и маймуни) прицелните органи са бъбреците, като уврежданията са обратими. В проучвания in vitro или in vivo не е наблюдавана мутагенност.
В проучвания за репродуктивна токсичност (плъхове, мишки, зайци и маймуни) не са установени признаци за ембриотоксичност или тератогенност. За инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим, обаче, като клас и било показано, че индуцират неблагоприятни ефекти върху късното фетално развитие, имащи за резултат фетална смърт и конгенитални ефекти при гризачи и зайци: наблюдавани са бъбречни лезии и увеличена пери- и постнатална смъртност.
В дългосрочни проучвания върху плъхове и мишки не е установена канцерогенност.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лактоза безводна
Силициев диоксид, колоиден безводен
Целулоза, микрокристална
Магнезиев стеарат
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
2 години
След отваряне на алумниевата торбичка: 60 дни
6.4 Специални условия на съхранение
При температура под 25°С.
Съхранявайте в оригиналната опаковка, за предпазване от влага.
6.5 Данни за опаковката
Периндоприл Ауробиндо 4/8 mg таблетки са опаковани в PVC/PVDC/ алуминиеви блистери. Блистерите са опаковани в тройно ламинирана алуминиева торбичка заедно с едно саше силика гел (сушител). Запечатаните торбички са допълнително опаковани в картонена кутия.
Опаковка: 28, 30, 56, 60, 84, 90, 112 и 120 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Aurobindo Pharma (Malta) Ltd 46/2 South Street, Valletta VLT 11 Малта
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
{ДД/ММ/ГГГГ}
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
{ММ/ГГГГ}
