КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Paratramol 37.5 mg/325 mg film-coated tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Paratramol 37.5 mg / 325 mg film-coated tablets
Паратрамол 37,5 mg / 325 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 37,5 mg трамадолов хидрохлорид (tramadol hydrochloride) и 325 mg парацетамол (paracetamol).
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Paratramol 37.5 mg/325 mg film-coated tablets/
Филмирана таблетка.
Светложълти, продълговати, двойно-изпъкнали таблетки с дължина: 16,5 mm
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Паратрамол е показан за симптоматично лечение на умерена до силна болка. Употребата на Паратрамол трябва да бъде ограничена само при пациенти, при които се прецени, че умерената до силна болка изисква комбинирането на трамадол и парацетамол (вж. също т. 5.1).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировка
Възрастни и подрастващи (12 години и повече)
Дозата трябва да бъде индивидуално адаптирана в зависимост от интензитета на болката и отговора на пациента.
Препоръчва се начална доза от две таблетки Паратрамол. При необходимост може да бъдат приети и допълнителни дози, ненадвишаващи 8 таблетки дневно (еквивалентно на 300 mg трамадол и 2600 mg парацетамол).
Интервалът между отделните дози не трябва да бъде по-малък от 6 часа. При никакви условия Паратрамол не трябва да бъде прилагат за по-продължителен от необходимия период (вж. също т. 4.4). При необходимост от повторно приложение или продължително лечение с Паратрамол в резултат на характера и тежестта на заболяването е необходимо внимателно, редовно проследяване на пациента (с прекъсване на лечението, ако е възможно) за оценка на необходимостта от продължително лечение.
Деца
Ефективността и безопасността на Паратрамол не са установени при деца под 12 годишна възраст. Ето защо не се препоръчва лечение в тази група.
Пациенти в старческа възраст
Може да бъде прилагана обичайната доза въпреки, че трябва да се отбележи, че при доброволци над 75 годишна възраст елиминационният полуживот на трамадол е бил повишен със 17% след перорално приложение. Поради съдържанието на трамадол, при пациентите над 75 год. се препоръчва минимален интервал между дозите повече от 6 часа.
Бъбречна недостатъчност
Поради съдържанието на трамадол, не се препоръчва употребата на Паратрамол при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс <10 ml/min). В случай на умерена бабречна недостатъчност (креатининов клирънс между 10 и 30 ml/min), интервала между дозите трябва да бъде увеличен на 12 часа. Тъй като трамадол се елиминира съвсем бавно при хемодиализа или химофилтрация, обикновено не е необходимо прилагането на поддържаща аналгезия след диализа.
Чернодробна недостатъчност
Паратрамол не трабва да се прилага при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3). При умерено нарушение, е необходимо внимателно обмисляне на възможността за удължаване на интервала между отделните дози (вж. точка 4.4).
Начин на приложение
За перорално приложение.
Таблетките трябва да се гълтат цели, с достатъчно количество течност. Те не трябва да се чупят или дъвчат.
4.3 Противопоказания/Paratramol 37.5 mg/325 mg film-coated tablets/
• Свръхчувствителност към трамадол, парацетамол или към някое от помощните вещества на лекарствения продукт (вж. точка 6.1).
• Остра интоксикация с алкохол, хипнотици, централно-действащи аналгетици, опиати или психотропни лекарства.
• Паратрамол не трябва да се прилага при пациенти които приемат МАО-инихибитори или са приемали такива в предходните две седмици (вж. точка 4.5).
• Тежко чернодробно увреждане.
• Пациенти с епилепсия, която не е достатъчно добре контролирана с прилаганото лечение (вж. точка 4.4).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Предупреждания
• За избягване на непреднамерено предозиране, пациентите трябва да бъдат предупреждавани да не превишават препоръчваната доза (вж. точка 4.2) и да не приемат едновременно други парацетамол (включително без рецепта) или трамадол съдържащи продукти, без да са се посъветвали с лекар.
• При тежка бебречна недостатъчност (креатининов клирънс <10 ml/min не се препоръчва употребата на Паратрамол.
• При пациенти с тежко чернодробно увреждане Паратрамол не трябва да бъде използван (вж. точка 4.3). Опасността от предозиране на парацетамол е по-голяма при пациенти с не-цирозно алкохолно чернодробно заболяване. При
умерено нарушение е необходимо внимателно обмисляне на възможността за удължаване на интервала между отделните дози.
• Паратрамол не се препоръчва при тежка дихателна недостатъчност.
• Трамадол не е подходящ за заместващо лечение при пациенти с опиатна зависимост. Въпреки, че е опиоиден агонист, трамадол не може да потисне симптомите на морфинова зависимост.
• Съобщавани са случаи на конвулсии при пациенти лекувани с трамадол, склонни към гърчове или приемащи други лекарства, които понижават прага за появата на гърчове, особено селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, трициклични антидепресанти, антипсихотици, централно-действащи аналгетици или локални анестетици. Пациентите с контролирана епилепсия или склонни към гърчове, трябва да бъдат лекувани с Паратрамол само в случай на абсолютна необходимост. Случаи на гърчове са съобщавани при пациенти приемали трамадол в препоръчваните дози. Рискът може да бъде повишен при превишаване на препоръчваната доза трамадол над горната граница.
• Не се препоръчва едновременното приложение с опиатни агонисти-антагонисти (налбуфин, бупренорфин, пентазоцин) (вж. точка 4.5).
Предпазни мерки при употреба
Паратрамол трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с
• опиатна зависимост
• черепна травма
• конвулсивни нарушения
• нарушение на жлъчните пътища
• състояние на шок
• нарушение на съзнанието с неясни причини
• проблеми, засягащи центъра на дишане или дихателната функция
• повишено вътречерепно налягане
Предозиранета на парацетамол може да доведе до чернодробна токсичност.
В терапевтични дози, трамадол може да доведе до симптоми на отнемането. Рядко са съобщавани случаи на зависимост и злоупотреба (вж. точка 4.8).
Възможна е появата на симптоми на зависимост, подобни на тези при опиатната зависимост (вж. точка 4.8). Клиничният опит показва, че симптомите на зависимост може да бъдат избегнати чрез постепенно намаляване на дозата в периода на преустановяване на приема, особено след продължително лечение.
В едно проучване, при приложението на трамадол по време на обща анестезия с енфлуран и азотен оксид е съобщавано за усилване на интра-оперативното възвръщане. До получаването на допълнителна информация, приложението на трамадол по време на анестезия трябва да бъде избягвано.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Комбиниране на Паратрамол | Препоръка / возможен риск |
Не-селективни МАО-инихибитори | Противопоказано: риск от серотининов синдром: диария, тахикардия, изпотяване, треперене, обърканост, дори кома |
Селективни MAO-А инхибитори | Противопоказано (екстраполирано от МАО-инхибиторите): риск от серотининов синдром: диария, тахикардия, изпотяване, треперене, обърканост, дори кома |
Селективни МАО-В инхибитори |
Противопоказано: симптоми на централна възбуда, подобни на тези при серотониновия синдром (вж. по-горе) Преди започване на лечението с трамадол е необходимо да са изминали две седмици след спиране приема на МАО-инхибиторите |
Алкохол (алкохолни напитки и лекарствени продукти, съдържащи етанол) | Не се препоръчва / да се избягва Повишаване на седативния ефект на опиоидните аналгетици; Прави шофирането и работата с машини по-опасни, в сравнение само с приема на алкохол; Въздейства върху вниманието и възможността за реагиране, може да наруши дишането |
Карбамазепин и други ензимни индуктори | Не се препоръчва: риск от понижаване на ефикасността и скъсяване на продължителността на ефекта, поради понижаване на плазмените концентрации на трамадол |
Опиатни агонисти-антагонисти (бупренорфин, налбуфин, пентазоцин) | Не се препоръчва: понижаване на аналгетичния ефект (конкурентен блокиращ ефект върху рецепторите) Риск от синдром на отнемане |
Серотонинергични лекарства -напр.: инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) и други антидепресанти; триптани, антипаркинсонови средства (като амантадин); петидин, резерпин, сибутрамин, литий | Съобщавани са случаи на серотонинов синдром, свързани с приема на трамадол едновременно със серотонинергични средства (обърканост, тревожност, треска, изпотяване, атаксия, хиперрефлексия, миоклонус и диария) |
Други депресанти, действащи върху централната нервна система (опиоидни производни, включително потискащи кашлицата лекарства, барбитурати, бензодиазепини, анксиолитици, хипнотици, седативни антидепресанти, седативни антихистамини, невролептици, централно-действащи антихипертензивни лекарства, талидомид и баклофен | Повишение на централното потискане; Ефект върху вниманието и възможността за реагиране; Може да направи опасно шофирането и работата с машини; Повишен риск от потискане на дишането, което може да бъде фатално в случай на предозиране! |
Кумаринови производни | Случаи на повишаване на INR: необходимо е периодично проследяване на протромбиновото време |
Инхибитори на CYPЗА4 (като кетоконазол и еритромицин) | Може да инхибират метаболизма на трамадол; клиничната значимост на това взаимодействие не е проучена |
Лекарствени продукти понижаващи гьрчовия праг (като, бупропион, антидепресанти, инхибитори на обратното захващане на серотонина, трициклични антидепресанти и невролептици) | Повишен риск от гърчове |
Метоклопрамид или домперидон | Скоростта на абсорбция на парацетамол може да бъде повишена |
Холестирамин | Абсорбцията на парацетамол се понижава от холестирамин |
Ондансетрон | Пре- или постоперативното приложение на антиеметика ондансетрон (5-НТЗ антагонист) повишава нуждата от трамадол при пациенти с постоперативна болка (в малък брой проучвания) |
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Тъй като Паратрамол е фиксирана комбинация от активни вещества, включваща трамадол, той не трябва да се прилага по време на бременност.
• Данни отнасящи се до парацетамол:
Епидемиологичните проучвания при бременни жени не са показали вредни ефекти на парацетамол, прилаган в препоръчваните дози.
• Данни отнасящи се до трамадол:
Трамадол не трябва да се прилага по време на бременност, поради наличието на недостатъчно данни за оценка на безопасността на трамадол при бременни жени. Приложението на трамадол преди или по време на раждането няма ефект върху контрактилността на матката. Може да доведе до промени в дихателната честота у новороденото, които обикновено не са клинично значими. Продължителното лечение по време на бременност може да доведе до симптоми на отнемане у новороденото, в резултат на привикването.
Кърмене:
Тъй като Паратрамол е фиксирана комбинация от активни вещества, включваща трамадол, той не трябва да се прилага по време на кърмене.
• Данни отнасящи се до парацетамол:
Парацетамол се отделя в кърмата, но не и в клинично значими количства. Наличните публикувани данни не показват, че кърменето е противопоказано при жени, приемали лекарствени продукти, съдържащи само парацетамол.
• Данни отнасящи се до трамадол:
Трамадол и неговите матаболити се откриват в малки количества у кърмата при човек. Кърмачето може да приеме около 0,1% от дозата, приета от майката. Трамадол не трябва да се прилага по време на кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Трамадол може да доведе до появата на сънливост или замаяност, които да се усилят от приема на алкохол или депресанти на ЦНС. Ако бъде засегнат, пациентът не трябва да шофира или работи с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Paratramol 37.5 mg/325 mg film-coated tablets/
Най-често съобщаваните нежелани ефекти по време на клиничните проучнвания, проведени с комбинацията парацетамол/трамадол са гадене, замаяност и сънливост, наблюдавани при повече от 10% от пациентите.
По-долу са представени нежеланите ефекти, според системо-органната класификация и честота по МеdDRA.
Честотата се определя, както следва:
Много чести (> 1/10)
Чести (> 1/100 до < 1/10)
Нечести (> 1/1 000 до < 1/100)
Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000)
Много редки (< 1/10 000)
С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Сърдечни нарушения:
Нечести: палпитации, тахикардия, аритмия
Съдови нарушения:
Нечести: хипертония
Нарушения на нервната система:
Много чести: замаяност, сънливост
Чести: главоболие, треперене
Нечести: неволни съкращения на мускулите, парестезии, тинитус
Редки: атаксия, конвулсии
Психични нарушения:
Чести: обърканост, промени в настроението (тревожност, нервност,нарушения на съня, еуфория)
Нечести: депресия, халюцинации, кошмарни сънища, амнезия
Редки: лекарствена зависимост
Много редки: злоупотреба (при пост-маркетинговото проследяване)
Нарушения на очите:
Редки: замъглено зрение
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:
Нечести: диспнея
Стомашно-чревни нарушения:
Много чести: гадене
Чести: повръщане, запек, сухота в устата, диария, коремна болка, диспепсия,метеоризъм
Нечести: дисфагия, мелена
Хепато-билиарни нарушения:
Нечести: повишение на чернодробните трансаминази
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Чести: изпотяване, сърбеж
Нечести: кожни реакции (напр. обрив, уртикария)
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
Нечести: албуминурия, микционни нарушения (дизурия и ретенция на урината)
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Нечести: тръпки, горещи вълни, гръдна болка.
Въпреки, че не са наблюдавани по време на клинични проучвания, не може да бъде изключена появата на представените по-долу нежелани ефекти, за които е известно, че са свързани с приема на трамадол или парацетамол:
Трамадол
Постурална хипотония, брадикардия, колапс.
При пост-маркетинговото проследяване на трамадол са наблюдавани редки случаи на промяна ефекта на варфарин, включително повишение на протромбиновото време.
Редки: алергични реакции с дихателни симптоми (напр. диспнея, бронхоспозъм, хрипове, ангионевротичен оток) и анафилаксия.
Редки: промени на апетита, двигателна слабост и потискане на дишането.
Съобщавани са и случаи на влошаване на астамата въпреки, че причинно-следствената връзка не е установена.
Възможна е появата на психични нарушения след приема на трамадол, които варират по отношение на своята тежест и характер (в зависимост от инидидуалността на пациента и продължителността на лечението). Това включва промени в настроението (обикновено въодушевление, рядко дисфория), промени в активността (обикновено понижение, рядко повишение) и промени в когнитивните функции и сетивния капацитет (напр. нарушения свързани с възприятията).
Съобщавани са случаи на влошаване на бронхиалната астма (не винаги свързани с лечението);
Възможна е появата на симптоми на зависимост, подобни на тези при опиатната зависимост, като: възбуда, тревожност, нервност, безсъние, хиперкинезия, тремор и стомашно-чревни симптоми.
Други симптоми, наблюдавани много рядко при рязкото спиране на трамадолов хидрохлорид са: пристъпи на паника, силна тревожност, халюцинации, парастезии, тинитус и обичайните симптоми от страна на ЦНС.
Парацетамол
Нежеланите ефекти на парацетамол са редки, но може да се появи свръхчувствителност, включително кожен обрив. Съобщавани са случаи на кръвна дискразия, включително тромбоцитопения и агранулоцитоза, но не винаги е установена причинно-следствена връзка с парацетамол.
Съществуват и няколко съобщения, които предполагат, че парацетамол може да доведе до хипопротромбинемия, при прием с варфарин-подобни съединения. В други проучвания протромбиновото време не е било променено.
4.9 Предозиране
Паратрамол е фиксирана комбинация от активни вещества. В случай на предозиране, симптомите може да включват признаци и симптоми на интоксикация с трамадол или парацетамол, както и с двете активни съставки.
Симптоми на предозиране с трамадол
По принцип, при интоксикация с трамадол се очакват симптоми, подобни на тези при другите централно-действащи аналгетици (опиати). Това включва по-специално миоза, повръщане, сърдечносъдов колапс, нарушения на съзнанието до кома, гърчове и потискане на дишането до дихателен арест.
Симптоми на предозиране с парацетамол
Предозирането е от особено значение при малките деца. Симпотмите на предозиране на парацетамол през първите 24 часа са бледост, гадене, повръщане, анорексия и болки в корема. Чернодробно увреждане може да бъде установено 12 до 48 часа след приема. Възможна е появата на нарушения в глюкозния метаболизъм и метаболитна ацидоза.
При тежко отравяне, чернодробната недостатъчност може да прогресира до енцефалопатия, кома и смърт.
Може да е налице остра бъбречна недостатъчност с остра тубулна некроза, дори при липсата на тежко чернодробно увреждане. Съобщавани са случаи на сърдечна аритмия и панкреатит.
Чернодробно увреждане е възможно при възрастни, приели 7,5-10 g или повече парацетамол. Смята се, че прекомерното количество на токсичен матаболит (обикновено адекватно детоксициран от глутатиона при прием на нормални дози парацетамол), се свързва необратимо с чернодробната тъкан.
Спешно лечение:
• Незабавно настаняване в специализирано отделение.
• Поддържане на дихателната и циркулаторна функция.
• Преди започване на лечението е необходимо възможно най-бързото вземане на кръвна проба за установяване на плазмените концентрации на парацетамол и трамадол, както и за провеждането на чернодробни изследвания.
• Необходимо е провеждането на чернодробни изследвания в началото (при предозирането) и по-късно на всеки 24 часа. Обикновено се наблюдава повишаване на чернодробните ензими (SGОТ/АSТ, SGРТ/АLТ), които се нормализират след една или две седмици.
• Необходимо е изпразване на стомах, чрез предизвикване на повръщане (когато пациента е в съзнание) или стомашна промивка.
• Необходимо е предприемането на поддържащи мерки за поддържане проходимостта на дихателните пътища, както и поддържане на сърдечносъдовата функция; като за обратното развитие на респираторната депресия е необходимо прилагането на налоксон; припадъците (гърчовете) може да бъдат овладяни с диазепам.
• Трамадол се елиминира минимално от серума чрез хемодиализа или хемофилтрация. Ето защо, лечението на острата интоксикация с Паратрамол само с хемодиализа или хемофилтрация е неподходящо.
Необходимо е незабавно лечение на предозирането с парацетамол. Независимо от липсата на значими ранни симптоми, пациентите трябва да бъдат незабавно настанени в болница за провеждането на спешно медицинско лечение, като всеки възрастен или юноша, приел около 7,5 g или повече парацетамол в предходните 4 часа или всяко дете приело около 150 mg/kg парацетамол в предходните 4 часа трябва да бъдат подложени на стомашна промивка. Необходимо е измерване на кръвните концентрациите на парацетамол не по-късно от 4 часа след предозирането, за оценка на риска от развитието на чернодробно увреждане (посредством номограма при предозиране на парацетамол). Може да е необходимо пероралното приложение на метионин или интравенозното приложение на N-ацетилцистеин (NAC), които може да имат положителен ефект до 48 часа след предозирането. Приложението на интравенозен NAC е най-ефективно в рамките на 8 часа от предозирането. Въпреки това, NAC трябва да бъде приложен, дори да са изминали повече от 8 часа след предозирането и да продължи по време на целия курс на лечението. Лечението с NAC трябва да започне незабавно в случай на съмнение за масивно предозиране. Необходимо е предприемането на общи поддържащи мерки.
Независимо от съобщеното количество на приетия парацетамол, антидота на парацетамол, NAC, трябва да се приеме перорално или интравенозно, възможно най-бързо, за предпочитане в рамките на 8 часа от предозирането.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Трамадол, комбинации
АТС код: N02A Х52 Аналгетици.
Трамадол е опиоиден аналгетик, действащ върху централната нервна система. Трамадол е чист неселективен агонист на μ, δ и κ опиоидните рецептори, с по-висок афинитет към μ рецепторите. Други механизми, които допринасят за неговия аналгетичен ефект са потискане на невроналното обратно захващане на нарадреналин и повишаване освобождавенето на серотонин. Трамадол има и антитусивен ефект. За разлика от морфин, аналгетичните дози на трамадол в широк диапозон нямат потискащ ефект върху дишането. Освен това, стомашно-чревния мотилитет не се променя. Сърдечносъдовите ефекти като цяло са слаби. Мощността на трамадол е определена като една-десета до една-шеста от тази на морфин.
Точният механизъм на аналгетичните свойства на парацетамол не е известен и може да включна централни и периферни ефекти.
Паратрамол е поставен на II позиция в стълбата на аналгетиците на СЗО и трябва да бъде прилаган съответно от лекар.
5.2 Фармакокинетични свойства
Трамадол се прилага в рацемична форма, като [-] и [+] форми на трамадол и неговия метаболит М1 са установими в кръвта. Въпреки, че трамадол се абсорбира бързо след приложение, неговата абсорбция е по-бавна (и неговия полуживот по-дълъг) от тази на парацетамол.
След еднократно перорално приложение на таблетка трамадол/парацетамол (37,5 mg/325 mg), пикови плазмени концентрации се достигат след съответно 1,8 часа [(+)-трамадол/(-)-трамадол] и 0,9 часа (парацетамол). Средният елиминационен полуживот 11/2 е съответно 5,1/4,7 часа [(+)-трамадол/(-)-трамадол] и 2,5 часа (парацетамол).
По време на фармакокинетичните проучвания при здрави доброволци след еднократното или многократно перорално приложение на Паратрамол, не са наблюдавани клинично значими промени в кинетичните параметри на всяко от активните вещества, в сравнение с параметрите при самостоятелното приложение на отделните активни вещества.
Абсорбция:
Рацемичният трамадол се абсорбира бързо и почти напълно след перорално приложение. Средната абсолютна бионаличност при еднократна доза от 100 mg е около 75%. След многократно приложение, бионаличността се повишава и достига около 90%.
След приложението на таблетка трамадол/парацетамол (37,5 mg/325 mg), пероралната абсорбция на парацетамол е бърза и почти пълна и се осъществява в тънките черва. Пикови плазмени концентрации на парацетамол се достигат за един час и не се променят от едновременното приложение на трамадол.
Пероралното приложение на таблетка трамадол/парацетамол (37,5 mg/325 mg) с храна не е свързано със значителен ефект върху пиковата плазмена концентрация или степента на абсорбция, както на трамадол, така и на парацетамол, поради което Паратрамол може да се приема независимо от режима на хранене.
Разпределение:
Трамадол има висок афинитет към тъканите (Vdр=203 ± 40 l). Свързването с плазмените протеини е около 20%.
Парацетамол явно има широко разпределение в повече от тъканите на организма, с изключение на мастната. Неговият привиден обем на разпределение е около 0,9 l/kg. Относително малка част (~20%) от парацетамол се свързва с плазмените протеини.
Метаболизъм:
Трамадол се матаболизира екстензивно след перорално приложение. Около 30% от дозата се екскретира с урината в непроменен вид, като 60% от дозата се окскретира под формата на метаболити.
Трамадол се метаболизира посредством О-деметилиране (катализирано от ензима CYP2D6) до метаболита М1 и чрез N-деметилиране (катализирано от CYPЗА) до метаболита М2. По-нататък М1 се метаболизира чрез И-деметилиране и конюгиране с глюкуроновата киселина. Плазменият елиминационен полуживот на М1 е 7 часа. Метаболитът М1 има аналгетични свойства и е по-мощен от изходното съединение. Плазмените концентрации на М1 са седем пъти по-ниски от тези на трамадол, като приноса към клиничния ефект обикновено не се променя при многократно приложение.
Парацетамол се метаболизира предимно в черния дроб посредством два основни чернодробни пътя: глюкорониране и сулфониране. Последният, може бързо да се насити при дози над терапевтичните. Малка фракция (по-малко от 4%) се метаболизира посредством цитохром Р450 до нективен междинен метаболит (N-ацетил бензохинонимин), който при нормално приложение бързо се детоксифицира чрез понижаване на глутатиона и се екскретира в урината след конюгиране с цистеин и меркаптурова киселина. Въпреки това, при масивно предозиране, количеството на този метаболит се повишава.
Елиминиране:
Трамадол и неговите метаболити се елиминират предимно през бъбреците. Полу-животът на парацетамол е около 2 до 3 часа при възрастни. Той е по-кратък при деца и леко удължен при новородени и пациенти с цироза. Парацетамол се елиминира основно чрез дозо-зависимо образуване на глюко- и сулфо-конюгирани производни. По-малко от 9% парацетамол се екскретира непроменен в урината. При бъбречна недостатъчност, полуживота на двете съставки е удължен.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Не са провеждани предклинични проучвания с фиксираната комбинация (трамадол и парацетамол) за оценка на канцерогенните или мутаганни ефекти, както и на ефектите върху фертилитета.
Не е наблюдаван тератогенен ефект, който може да бъде отнесен към лекарството върху прогени на плъхове, лекувани перорално с комбинацията трамадол/парацетамол.
Доказано е, че комбинацията трамадол/парацетамол е ембриотоксична и фетотоксична за плъхове, при дози токсични за майката (50/434 mg/kg трамадол/парацетамол), т.е 8,3 пъти спрямо максималната терапевтична доза при човека. При тази доза не е наблюдаван тератогенен ефект. Токсичността върху ембриона и плода води до понижение на теглото на плода и учестяване на случаите с появата на допълнителни ребра.
По-ниските дози, водещи до по-лека токсичност за майката (10/87 и 25/217 mg/kg трамадол/парацетамол) нямат токсични ефекти върху ембриона и плода.
Резултатите от стандартните тестове за мутагенност не са показали потенциален генотоксиче риск на трамадол при човека.
Резултатите от канцерогенните тестове не предполагат потенциален риск на трамадол при човека.
Проучванията при животни с много високи дози трамадол показват наличието на ефекти върху развитието на органите, осификацията и неонаталната смъртност, свързани с токсичността върху майката. Фертилитета и развитието на потомството не са засегнати. Трамадол преминава през плацентата. Не са наблюдавани ефекти върху фертилитета след перорално приложение на трамадол при дози до 50 mg/kg при мъжки плъхове и 75 mg/kg при женски плъхове.
Екстензивните проучвания не показват данни за значим генотоксичен риск при парацетамол, в терапевтични (т.е нетоксични) дози.
Продължителните проучвания при плъхове и мишки не са показали данни за значими тумурогенни ефекти при не-хепатотоксични дози парацетамол.
Проучванията при животни и значителния опит при човека не са показали данни за репродуктивна токсичност.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро
Прежелатинизирано царевично нишесте
Микрокристална целулоза
Натриев нишестен гликолат (тип А)
Силициев диоксид, колоиден безводен
Магнезиев стеарат
Филмова обвивка
Хипромелоза
Полиетилен гликол
Титанов диоксид (Е 171)
Железен оксид, жълт (Е 172)
6.2 Несъвместимости
Не е приложимо.
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква някакви специални условия на съхранение.
6.5 Данни за опаковката
10, 20, 30, 60 таблетки в Al/PVC блистери и картонена кутия. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Рпагтасешюа1 \\Ъгкз РОЬРНАКМА 8А
19Ре1рНп8ка8п:ее1
83-200 81агодагс1 (МайвИ
Полша
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
22.04.2010