КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Paracetamol Docpharma 10 mg/ml solutio for infusion/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Paracetamol Docpharma 10 mg/ml solution for infusion
Парацетамол Докфарма 10 mg/ml инфузионен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Един ml съдържа 10 mg парацетамол (paracetamol) Един флакон от 100 ml съдържа 1000 mg paracetamol. Помощни вещества: натрий 0.04 mg/ml.
За пълния списак на помощните вещества, виж т.6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Paracetamol Docpharma 10 mg/ml solutio for infusion/
Инфузионен разтвор
Разтворът е бистър и леко жълтеникав ?
рН= 5.0-6.0 ;осмоларитет = 280-320 mOsmol/l.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Paracetamol Docpharma е показан за краткосрочно лечение на умерена болка, особено след хирургична интервенция, както и за краткосрочно лечение на повишена температура, когато интравенозното приложение е клинически оправдано от спешната нужда за лечение на болка или хипертермия и/или когато други начини на приложение не са възможни.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Интравенозно приложение
Paracetamol Docpharma се прилага само при възрастни, юноши и деца с тегло над 33 kg (около 11 години).
Дозировка:
• Юноши и възрастни с тегло над 50 kg:
1000 mg paracetamol на прием, т.е. един флакон от 100 ml до четири пъти дневно. Минималният интервал между два приема трябва да бъде 4 часа. Максималната дневна доза не трябва да надвишава 4 g.
При възрастни с хепатоцелуларна недостатъчност, хроничен алкохолизъм, хронично недохранване (по-малки запаси от чернодробен глутатион), дехидратация:
Максималната дневна доза не трябва да надвишава 3 g (виж т. 4.4).
• Деца с тегло над 33 kg (около 11 години), юноши и възрастни с тегло под 50 kg:
15 mg/kg paracetamol на прием, т.е. 1.5 ml разтвор на kg до четири пъти дневно. Минималният интервал между два приема трябва да бъде 4 часа. Максималната дневна доза не трябва да надвишава 60 mg/kg (да не надвишава 3 g )
• Тежка бъбречна недостатъчност:
Препоръчително е, когато paracetamol се прилага на пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min), да се увеличи минималния интервал между два приема на 6 часа (виж точка 5.2).
Начин на приложение:
Парацетамол разтвор се прилага под формата на 15-минутна интравенозна инфузия. Преди приложение продуктът трябва да се огледа за наличието на частици и за промяна в цвета. Само за еднократна употреба.
Както всички инфузионни разтвори в стъклени флакони, и този трябва да се следи, особено в края на инфузията, независимо от пътя на въвеждане. Контролът в края на инфузията се отнася особено за инфузии с централен източник, за да се избегне въздушна емболия.
4.3 Противопоказания/Paracetamol Docpharma 10 mg/ml solutio for infusion/
Приложението на Paracetamol Docpharma е противопоказано:
- при пациенти със свръхчувствителност към paracetamol или propacetamol hydrochloride (прекурсор на paracetamol) или към някое от помощните вещества, при тежка хепатоцелуларна недостатъчност.
4.5 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Предупреждения:
Препоръчително е да се използва подходящо лечение с перорален аналгетик веднага щом стане възможен този начин на приложение.
За да се избегне риска от предозиране, проверете дали други прилагани лекарства не съдържат парацетамол или пропацетамол.
Прилагането на дози над препоръчваните водят до риск от много сериозно увреждане на черния дроб. Клиничните признаци и симптоми на чернодробно увреждане (включително фулминантен хепатит, чернодробна недостатъчност, холестатичен хепатит, цитолитичен хепатит) обикновено се наблюдават за първи път два дни след прилагане на лекарството, с пик обикновено след максимум 4-6 дни, като лечението с антидот трябва да се проведе възможно най-скоро (виж точка 4.9).
Този лекарствен продукт съдържа под 1 mmol натрий (23 mg) на 100 ml Paracetamol Docpharma, т.е. продуктът на практика не съдържа натрий.
Предпазни мерки при употреба:
Парацетамол трябва да се използва с повишено внимание в случаи на: хепатоцелуларна недостатъчност
- тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min) (виж т. 4.2 и 5.2)
- хроничен алкохолизъм
- хронично недохранване (малки запаси от чернодробен глутатион)
- дехидратация
При деца лекувани с 60 mg/kg дневно paracetamol, комбинацията с друг антипиретик не е оправдана освен в случаи на неефективност.
4.5 Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
- Пробеницид води до почти двукратно понижение на клирънса на парацетамол чрез инхибиране на неговото конюгиране с глюкороновата киселина. Необходимо е да се обмисли възможността за намаляване на дозата парацетамол, ако той се прилага едновременно с пробеницид.
- Салициламид може да удължи времето на полуелиминиране на парацетамол.
- Необходимо е повишено внимание при едновременна употреба на вещества, предизвикващи ензимна индукция (виж т.4.9)
- Едновременната употреба на парацетамол (4 g дневно в продължение на най-малко 4 дни) с перорални антикоагуланти може да доведе до лека промяна в стойностите на INR. В този случай е необходимо засилено мониториране на стойностите на INR по време на едновременната употреба, както и 1 седмица след прекратяване приема на парацетамол.
- Хормонални контрацептиви/естрогени: понижават плазмените нива на парацетамол, с възможно инхибиране на ефекта му поради вероятна индукция на метаболизма му.
- Антиепилептични лекарства (phenytoin, phénobarbital, methylphenobarbital, primidone):
понижаване на бионаличността на парацетамол, както и потенциране на хепатотоксичност при предозиране поради индукция на чернодробен метаболизъм.
- Chloramphenicol: потенциране на токсичността от хлорамфеникол, вероятно чрез инхибиране на неговия метаболизъм в черния дроб.
- Isoniazid: понижава клирънса на парацетамол, с възможно потенциране на неговото действие и/или токсичност, чрез инхибиране на неговия метаболизъм в черния дроб.
- Lamotrigine: намалява бионаличността на ламотрижин, с възможно понижаване на неговия ефект, поради възможна индукция на неговия метаболизъм в черния дроб.
- Metoclopramide и domperidone: увеличават абсорбцията на парацетамол в тънките черва поради ефекта на тези лекарства върху изпразването на стомаха.
- Propranolol: повишава плазмените нива на парацетамол, вероятно чрез инхибиране на неговия метаболизъм в черния дроб.
- Rifampicin: повишава клирънса на парацетамол и образуването на хепатотоксични метаболити поради възможна индукция на неговия метаболизъм в черния дроб.
- Zidovudine: макар, че в отделни изолирани случаи се описва възможно повишаване на токсичността на зидовудин (неутропения, хепатотоксичност), изглежда, че между тези две лекарства няма кинетичен тип взаимодействие.
Взаимодействия с диагностични тестове:
Приемът на парацетамол може да повлияе определянето на следните аналитични стойности:
- Кръв: повишение (биологично) в трансаминазите (ALT и AST), алкална фосфатаза, амоняк, билирубин, креатинин, лактат-дехидрогеназа (LDH) и урея; повишение (с тест) на кръвната захар, теофилин и пикочната киселина. Удължаване на протромбиновото време (при пациенти на поддържаща терапия с варфарин, но без клинична значимост) понижение (< тест) на кръвната захар при използване на оксидазен-пероксидазен метод.
- Урина: възможна е появата на фалшиво повишение на метадреналина и пикочната киселина.
- Bentiromide тест за оценка на дисфункция на панкреаса: парацетамол. подобно на бентиромид, също се метаболизира до ариламин, като по този начин явното количество парааминобензоева киселина (РАВА) се увеличава; препоръчително е приемът на парацетамол да се прекрати най-малко три дни преди приема на бентиромид.
- Определяне на 5-hydroxyindoleacetic acid (5-HIAA) в урината: парацетамол може да доведе до фалшиво-положителни резултати в количествените скринингови тестове с използване на нитрозо нафтол реактив. Количественият тест не се повлиява.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност:
Клиничният опит от интравенозното приложение на парацетамол е ограничен. Епидемиологичните данни от използването на орални терапевтични дози парацетамол не показват нежелани ефекти по време на бременност или върху здравето на плода/ новороденото.
Проучвания на бременности, изложени на предозиране, не показват увеличен риск от малформации.
Не са провеждани репродуктивни проучвания с интравенозна форма на парацетамол при животни. Проучвания с перорални форми, обаче, не показват малформации или фетотоксични ефекти.
Все пак, Paracetamol Docpharma трябва да се използва по време на бременност само след внимателна преценка на съотношението риск-полза. В този случай трябва строго да се съблюдава препоръчваната дозировка и продължителност на лечението.
Кърмене:
След перорално приложение, парацетамол се екскретира в кърмата в малки количества. Не се съобщава за нежелани ефекти при кърмачета. Следователно Paracetamol Docpharma може да се използва при жени, които кърмят.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Парацетамол не повлиява способността за шофиране и работа с машини. Не са правени проучвания на ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Paracetamol Docpharma 10 mg/ml solutio for infusion/
Както при всички продукти съдържащи парацетамол, нежеланите лекарствени реакции са редки (=1/10000, <1/1000) или много редки (К1/10000), или с неизвестна честота (не може да се определи от наличните данни). Нежеланите реакции са описани по-долу както следва:
| Органова система |
Редки >1/10000to<1/1000 |
много редки <1/10000 |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Нарушения в тромбоцитите, нарушения в стволовите клетки | Тромбоцитопения Левкопения Неутропения |
| Нарушения на имунната система | Алергии (с изключение на ангиоедем) | |
| Психични нарушения | Депресия, объркване, халюцинации | |
| Нарушения на нервната система | Тремор, главоболие | |
| Нарушения на очите | Абнормно виждане | |
| Сърдечни нарушения | Едем | |
| Стомашно-чревни нарушения | Кръвоизлив, коремна болка, диария, гадене, повръщане | |
| Хепатобилиарни нарушения | Нарушена чернодробна функция, чернодробна недостатъчност, чернодробна некроза | Хепатотоксичност, жълтеница |
| Бъбречни и уринарни нарушения | Стерилна пиурия (замътена урина) | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Пруритис, обрив, изпотяване, пурпура, ангиоедем, уртикария | |
| Нарушения от общ характер и реакции на мястото на приложение | Замайване (с изключение на световъртеж), неразположение, mуrехiа, седиране, лекарствено взаимодействие | Реакции на свръхчувствителност (изискващи прекратяване на лечението) |
| Наранявания, отравяне и усложнения от процедури | Предозиране и отравяне |
Съобщават се случаи на еритема, зачервяване, пруритус и тахикардия.
Има съобщения за много редки случаи на реакции на свръхчувствителност - от обикновен кожен обрив или уртикария до анафилактичен шок, които налагат прекратяване на лечението.
4.9 Предозиране
Съществува риск от увреждане на черния дроб (включително фулминантен хепатит, чернодробна недостатъчност, холестатичен хепатит, цитолитичен хепатит), особено при пациенти в старческа възраст, малки деца, пациенти с чернодробни заболявания, в случаи на хроничен алкохолизъм, при пациенти с хронично недохранване и при пациенти получаващи ензимни индуктори. В такива случаи предозирането може да бъде фатално.
Симптомите обикновено се появяват през първите 24 часа и включват гадене, повръщане, анорексия, бледост на кожата и коремна болка. Необходимо е да се вземет спешни мерки, даже и ако няма симптоми.
Предозирането със 7.5 g или повече парацетамол в еднократен прием при възрастни или със 140 mg/kg телесно тегло в еднократен прием при деца, предизвиква чернодробна цитолиза, която може да индуцира пълна и необратима некроза, водеща до хепатоцелуларна недостатъчност, метаболитна ацидоза и енцефалопатия, които на свой ред могат да доведат до кома и смърт. Едновременно с това се наблюдават повишени нива на чернодробните трансаминази (AST, ALT), лактатна
дехидрогеназа и билирубин заедно с намалени протромбинови нива, които могат да настъпят 12 до 48 часа след приложение. Клиничните симптоми на чернодробно увреждане обикновено се появяват след два дни, а максимумът се достига след 4 до 6 дни.
Дози над 20-25 g са потенциално фатални.
Спешни мерки:
- Незабавна хоспитализация
- Преди да започне лечението, възможно най-скоро след предозирането, вземете кръвна проба за изследване на плазмения парацетамол
- Лечението включва прилагане на антидот, N-acetylcysteine (NAC) интравенозно или перорално, при възможност преди 10-ия час. NAC може да осигури защита даже и след 10 часа, но в такъв случай е необходимо продължително лечение.
- Симптоматично лечение
- Необходимо е да се направят чернодробни тестове в началото на лечението и да се повторят на всеки 24 часа. В повечето случаи чернодробните трансаминази се нормализират след една-две седмици и чернодробната функция напълно се възстановява. В много тежки случаи, обаче, може да се наложи трансплантация на черен дроб.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтичен клас: Други аналгетици и други антипиратици; анилиди АТС код:N02ВЕ01.
Точният механизъм на аналгетичните и антипиретични свойства на парацетамола все още не е изяснен; той може да включва централно и периферно действие.
Парацетамол има начало на действие за облекчаване на болката 5 до 10 минути след началото на приложение чрез инфузия. Максималният аналгетичен ефект се постига след 1 час, а продължителността на този ефект обикновено е 4 до 6 часа.
Парацетамол понижава температурата в рамките на 30 минути от началото на приложението чрез инфузия, като продължителността на антипиретичния ефект е най-малко 6 часа.
5.2 Фармакокинетични свойства
Възрастни:
Абсорбция:
Фармакокинетиката на парацетамол е линейна при прилагане на единична доза до 2 g и след повторно приложение в рамките на 24 часа.
Бионаличността на парацетамол след инфузия на 1 g парацетамол е сходна с наблюдаваната след инфузия на 2 g пропацетамол (съдържащ съответно 1 g парацетамол). Максималната плазмена концентрация (Сmах) на парацетамол, наблюдавана в края на 15-минутна интравенозна инфузия на 1 g парацетамол е около 30 μg/ml съответно.
Разпределение:
Обемът на разпределение на парацетамол е приблизително 1 l/kg. Парацетамол не се свързва в голяма степен с плазмените протеини.
След инфузия на 1 g парацетамол, се наблюдават значителни концентрации на парацетамол (около 1.5 μg/ml) в цереброспиналната течност на 20-та минута след инфузия и след това.
Метаболизъм:
Парацетамол се метаболизира главно в черния дроб , следвайки два основни пътя: конюгиране с глюкоронова киселина и конюгиране със сярна киселина. Последният път се насища бързо при дози, надвишаващи терапевтичните. Една малка фракция (по-малко от 4%) се метаболизира от цитохром Р450 до реактивно междинно съединение (N-acetyl benzoquinone imine), което при нормални условия на употреба бързо се детоксикира посредством намаляване на глутатиона и се елиминира в урината след конюгиране с цистеин и меркаптопуриновата киселина. Все пак, при масивно предозиране, количеството на този токсичен метаболит се увеличава.
Елиминиране:
Метаболитите на парацетамол се екскретират главно в урината. 90% от приложената доза се екскретира в рамките на 24 часа, главно под формата на глюкуронови (60-80%) и сулфатни (20-30%) конюгати. По-малко от 5% се елиминира в непроменен вид. Плазменият полуживот е 2.7 часа, а общият телесен клирънс е 18 l/h.
Специални популации:
Бъбречна недостатъчност:
В случай на тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 10-30 ml/min), елиминирането на парацетамол леко се забавя, като елиминационният полуживот варира от 2 до 5.3 часа. За глюкороновите и сулфатни конюгати елиминирането е 3 пъти по-бавно при пациенти с тежко бъбречно увреждане, отколкото при здрави индивиди. Ето защо, когато се дава парацетамол на пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min), минималният интервал между два приема трябва да се увеличи на 6 часа (виж точка 4.2).
Пациенти в старческа възраст:
Фармакокинетиката и метаболизмът на парацетамол не се променят при пациенти в старческа възраст. При тази популация не се налага коригиране на дозата.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не показват особен риск за хора извън информацията, включена в другите раздели на Кратката характеристика на продукта. Проучвания относно локалната поносимост на парацетамол при плъхове и зайци показват добра поносимост. Тестовете, проведени с морски свинчета, показват липса на забавена контактна свръхчувствителност.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Disodium phosphate dihydrate / Динатриев фосфат дихидрат
Hydrochloric acid 3.8%, for pH adjustment/ Хлороводородна киселина 3.8%, за корекция на pH Marmitol / Манитол
Sodium hydroxide 4.2%, for pH adjustment /Натриев хидроксид 4.2%, за корекция на pH
Water for Injections / Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Paracetamol Docpharma не трябва да се смесва с други лекарствени продукти освен посочените в точка 6.6.
6.3 Срок на годност
Неотворен флакон: 18 месеца
От микробиологична гледна точка, продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва веднага, срокът и условията на съхранение ще бъдат на отговорност на ползвателя и не трябва да превишават 24 часа при 2 до 8°С, освен ако приготвянето на разтвора или разреждането е станало при контролирани и валидирани асептични условия.
Ако се разрежда в 9 mg/ml (0,9%) разтвор от натриев хлорид или 50mg/ml (5%) глюкозен разтвор, разтворът трябва да се използва незабавно.
6.4 Специални предпазни мерки при съхранение
Да се съхранява под 30°С.
Съхранявайте флакона в картонената опаковка за предпазване от светлина.
За условията на съхранение след първо отваряне/разреждане, виж точка 6.3.
6.5 Данни за опаковката
Флакон 100 ml тип I прозрачно стъкло с бромбутилова гумена запушалка, алуминиева капачка и пластмасов обкат.
Кутия с 1 или 12 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и боравене
Само за еднократна употреба.
Неизползваният разтвор трябва да бъде изхвърлен.
Продуктът може да се разрежда в 9 mg/ml (0,9%) разтвор от натриев хлорид или в 50mg/ml (5%) глюкоза; разреденият разтвор трябва да бъде използван незабавно.
Неизползваният продукт или отпадъчен материал трябва да се изхвърля в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Docpharma B.V.B.A Terhulpsesteenweg 6А 1560 Hoeilaart Belgium Белгия
