КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
OFLOXIN® 200 mg film-coated tablets ofloxacin
ОФЛОКСИН 200 mg филмирани таблетки офлоксацин
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Лекарствено вещество: 200 mg офлоксацин във всяка филмирана таблетка .
За помощните вещества виж т. 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирани таблетки
Външен вид: бели до почти бели, кръгли, двойно-изпъкнали филмирани таблетки с делителна черта от едната страна и делителна черта и надпис „200" от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Офлоксацин е показан при възрастни за лечение на умерени или тежки инфекции, предизвикани от чувствителни към него микроорганизми. Офлоксацин трябва да се прилага на базата на извършено микробиологично изследване за определяне на чувствителността на микроорганизмите.
Офлоксин е показан за лечението на следните инфекции:
инфекции на долните дихателни пътища. Офлоксацин не се препоръчва като първи избор за лечение на пневмония, причинена от S. pneumoniae.
инфекции на отделителната система - пиелонефрит, простатит; неусложнена гонорея, негонококов уретрит и цервицит; - инфекции на кожата и меките тъкани.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Благодарение на високата бионаличност и добрите фармакокинетични параметри, пероралното приложение на офлоксацин е за предпочитане при всички болни, които могат да поглъщат лекарството.
Възрастни пациенти с нормална бъбречна функция Единичната доза обикновено е 200 - 400 гг^ на всеки 12 часа. При лечение на цистит прилагането на офлоксацин в продължение на 3 дни може да е достатъчно.
Противоположно на това, лечението на простатит може да продължи до няколко седмици.
При лечение на остра неусложнена гонорея се предпочита единична доза от 400
При лечение на негонококов уретрит и цервицит се препоръчва 400 гг^ дневно, еднократно или в два приема. *
При лечение на инфекции на кожата и меките тъкани дозата е 400 т§ два пъти I дневно.
Пациенти с увредена бъбречна функция
=> Креатининов клирънс над 50 т1/тт - не е необходимо намаляване на дозата;
=> Креатининов клирънс от 20 до 50 т1/шт ( серумен креатинин 1.5 гг^-5.0 пг§ / 61) препоръчва се еднократна доза от 100 - 200 mg един път на 24 часа;
=> Креатининов клирънс под 20 т1/гшп ( серумен креатинин е над 5.0 пг^ / с11) -препоръчва се еднократна доза от 100 гт^ веднъж на 24 часа.
=> При пациенти на хемодиализа или перитонеална диализа се препоръчва доза от 100 гг^ на 24 часа.
Пациенти с тежко чернодробно увреждане:
Екскрецията на офлоксацин при болни с тежко чернодробно увреждане може да бъде намалена.
Дневната доза от 400 гг^ офлоксацин не трябва да се превишава.
Пациенти над 60 години: ^ При нормална бъбречна функция не е необходимо намаляване на дозировката. | Корекция на дозата се налага при промени в бъбречната и чернодробната функции с оглед удължаване на ОТ интервала (виж точка 4.4)
Деца и подрастващи:
2
Начин на употреба
Лекарственият продукт трябва да се приема 0.5 - 1 час преди хранене с малко количество течност. Антиацидните лекарствени продукти, както и такива, съдържащи магнезий, алуминий, желязо или цинк трябва да се приемат не по-малко от 2 часа преди или 2 часа след приема на офлоксацин.
Продължението на лечението зависи от тежестта на инфекцията и ефекта от приложеното лечение. Обичайният период е от 7 до 10 дни с изключение на неусложнена гонорея, където се препоръчва единична доза от 400 mg.
Продължителността на лечение не трябва да превишава 2 (два) месеца.
4.3. Противопоказания
Офлоксацин не трябва да се прилага при:
пациенти, свръхчувствителни към офлоксацин, други 4- хинолони или към някое от помощните вещества;
пациенти с епилепсия или намален церебрален праг на гърчове при нарушения в ЦНС, напр. след черепномозъчни травми, възпаления в областта на мозъка или гръбначния мозък или инсулт;
деца и юноши до 18 години, тъй като въз основа на изследванията върху животни не може напълно да се изключи възможността за увреждане на хрущялната тъкан на растящия организъм;
бременност;
по време на кърмене;
пациенти с анамнеза за тендинит;
при пациенти с латентен или проявен дефект в активността на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназата поради склонност към хемолитични реакции.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба Удължаване на ОТ интервала:
Много редки случаи на удължаване на ОТ интервала са докладвани при пациенти, приемащи флуорхинолони. Флуорхинолони, включително офлоксацин, трябва да бъдат приемани с внимание от пациенти с известни рискови фастори за удължаване на ОТ интервала, като:
пациенти в старческа възраст; - при некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия. хипомагнезиемия);
вродено удължаване на QT интервала;
сърдечно заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, брадикардия);
едновременна употреба на лекарства, които удължават QT интервала (напр. клас IA и III антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди) ( Виж също точки 4.2 и 4.5)
Пациенти, лекувани с офлоксацин, не трябва да се излагат на силна слънчева светлина и трябва да избягват УВ лъчи (слънчеви лампи, солари).
Офлоксацин трябва да се прилага с внимание при психично болни пациенти или такива с анамнеза за психично заболяване.
Прилагането на антибиотици, особено продължителната употреба, може да предизвика размножаване на резистентни микроорганизми. Поради това състоянието на пациента трябва да се контролира редовно. При поява на вторична инфекция трябва да се вземат необходимите мерки.
При пациенти с тежка нежелана лекарствена реакция към хинолони в анамнезата (напр. тендинит, тежка неврологична реакция) съществува повишен риск от подобна реакция към офлоксацин.
Лечението трябва да се прекъсне незабавно, ако се появи тендинит. По време на лечението не се препоръчва употребата на алкохол. Офлоксацин може да изостри симптомите на порфирия при предразположени пациенти.
Периферна невропатия
Сензорна или сензомоторна невропатия е докладвана при пациенти, приемащи флуорхинолони, включително офлоксацин. Лечението трябва да се прекрати, ако се появят симптоми на невропатия, за да се предотврати риска от необратимо състояние.
Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp-лактазна недостатъчност или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
4
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Лекарства, удължаващи QT интервала
Офлоксацин като другите флуорхинолони, трябва да се прилага с внимание при пациенти, приемащи лекарства, коитоа удължават QT интервала (като клас IA или III антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди).( Виж точка 4.4)
Антиациди, Сукралфат, Метални катиони
Едновременната употреба с магнезиеви/ алуминиеви антиациди, сукралфат. цинк или желязо могат да намалят абсорбцията на офлоксацин. Затова офлоксацин трябва да се приема 2 часа преди употребата на такива препарати.
Едновременното прилагане на офлоксацин и нестероидни антиревматични средства или други лекарствени продукти, понижаващи гърчовия праг (теофилин, трамадол, антидепресанти и други), може да увеличи риска от гърчове. Едновременната употреба на офлоксацин и теофилин рядко може да доведе до понижаване на клирънса на теофилин, което като правило не е клинически значимо.
Офлоксацин усилва действието на кумариновите антикоагуланти. При едновременно прилагане с варфарин или негови производни трябва да се контролира протромбиновото време или да се провеждат други подходящи тестове. При едновременната употреба на офлоксин и антикоагуланти може да се удължи времето на кървене.
Поради възможна хипер- или хипогликемия по време на лечение с офлоксацин, трябва да се мониторират параметрите на тяхната компенсация при пациенти, третирани с антидиабетни лекарствени продукти. Офлоксацин може да повиши незначително серумната концентрация на глибенкламид.
При едновременно прилагане на високи дози хинолони и лекарствени продукти, които се излъчват чрез тубуларна секреция (напр. пробенецид, циметидин, фуроземид или метотрексат), серумните нива могат да се повишат и елиминирането на хинолоните да се намали.
Влияние върху лабораторните тестове
По време на лечението с офлоксацин е възможно да се получат лъжливи положителни резултати за наличие на опиати или порфирини в урината. Възможно е също фалшиво да се позитивира тест за туберкулоза.
4.6. Бременност и кърмене
Безопасността на офлоксацин при бременност не е доказана. Репродуктивни проучвания при плъхове и зайци не установяват тератогенност, понижаване на
5
фертилността или увреждане в пери- или постнаталния период. Както и другите хинолони , офлоксацин причинява артропатия при незрели животни, поради което не се препоръчва употребата му по време на бременност. Проучвания при плъхове показват, че офлоксацин се секретира в майчиното мляко, следователно не трябва да се използва по време на кърмене.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
По време на лечението с офлоксацин реакциите се забавят и се повлиява вниманието при лица, извършващи дейности, които изискват повишено внимание, координация на движенията и бързо вземане на решение (напр. шофиране на моторни превозни средства, работа с машини, работа на високи места и др.). Рядко са съобщавани сънливост, нарушение на уменията, замаяност и нарушение на зрението. Тези ефекти могат да бъдат засилени от употребата на алкохол.
4.8. Нежелани лекарствени реакции
Въз основа на данните от клиничните изследвания нежелани лекарствени реакции могат да се очакват при около 7% от пациентите. Най-често те засягат стомашно-чревната система (около 5%) и нервната система (около 2%).
Следващата таблица представя нежеланите лекарствени реакции, докладвани във връзка с прилагането на лекарственото вещество офлоксацин, разделени съобразно честотата на тяхното появяване: много чести (>10%), чести (1-10%), нечести (0,1-1%), редки (0,01-0,1%), много редки (< 0,01%).
Стомашно-чревни нарушенияЧести: повръщане, диария (може да е симптом на инфекциозен ентероколит*), гадене, абдоминална болка, стомашен дискомфорт; Нечести: констипация, загуба на апетит; Редки: инфекциозен ентероколит
Хепатобилиарни нарушенияРедки: повишаване на стойностите на чернодробните ензими(А8Т, ALT, ALP), повишаване на билирубина; Много редки: холестатична жълтеница, хепатит или тежки увреждания на черния дроб, порфирия
Нарушения на нервната системаЧести: главоболие, виене на свят, нарушения на съня, безпокойство; Редки: сънливост, нестабилна походка и тремор (причинен от нарушения в мускулната координация), невропатия, изтръпване и парестезия, сензорна или сензомоторна периферна невропатия ( виж т. 4.4), екстрапирамидни симптоми, нарушения на вкуса и
j
обонянението ( в изолирани случаи загуба на вкуса и обонянието) Много редки: гърчове
Психични нарушенияРедки: халюцинации и психотични реакции, обърканост, кошмари, депресия, безпокойство, неразположение; Изолирани случаи: психотични реакции и депресия със склонност към суицидни мисли или действия
Нарушения на ухото и лабиринтаМного редки: слухови нарушения, загуба на слуха.
Нарушения на очитеРедки: зрителни нарушения (напр. двойно виждане, далтонизъм).
Сърдечни и съдови нарушенияРедки: синкоп (дължащ се на понижаване на кръвното налягане), тахикардия, циркулаторен колапс (поради изразен спад на кръвното налягане
Нарушения на кръвта и лимфната системаРедки: лимфоцитоза, тромбоцитоза, удължаване на протромбиновото време; Много редки: анемия, левкопения (вкл. агранулоцитоза), тромбоцитопения, панцитопения; В много редки случаи може да се развие хемолитична анемия.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътищаНечести: задържане на урина; Редки: нарушения на бъбречната функция; Много редки: остър интерстициален нефрит, повишаване на серумния креатинин, което може да прогресира до бъбречна недостатъчност
Нарушения на кожата и подкожната тъканЧести: кожни обриви, пруритус; Редки: обриви, дължащи се на повишена чувствителност към светлина, erythema multiforme, синдром на Stevens-Johnson, синдром на Lyell, васкулит. В изключително редки случаи васкулитът може да доведе до кожни лезии, включително некроза и да засегне и вътрешни органи.
Нарушения на имунната системаРедки: васкулит, реакции на свръхчувствителност (обикновено с кожни прояви), анафилаксия, която се проявява с признаци като като тахикардия, фебрилитет, диспнея, шок, ангионевротичен оток, еозинофилия.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушенияИзолирани случаи: пневмония
Нарушения на метаболизма и храненетоМного редки: понижаване/повишаване на кръвната захар, повишаване на серумния холестерол. повишаване на серумните триглицериди
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъканМного редки: слабост, миалгия и артралгия, ( в изолирани случаи могат да бъдат симтоми на рабдомиолиза). Изолирани случаи: възпаление и руптура на сухожилията ( главно на ахилесовото) особено на пациенти, лекувани с кортикостероиди
7
* При лечение с антибиотик е възможно да се появи псевдомембранозен ентероколит (в повечето случаи причинен от Clostridium difficile). Дори и в случай на съмнение за наличие на Clostridium difficile прилагането на офлоксацин трябва незабавно да се прекрати. В тези случаи трябва да се избягват лекарствени продукти, потискащи перисталтиката.
При повечето случаи реакцията отшумява след прекратяване на лечението.
4.9. Предозиране
Информацията относно предозирането е ограничена. Най-важните признаци, които могат да се очакват в следствие на предозиране са симптоми като объркване, замаяност, нарушено съзнание и конвулсивни гърчове, както и стомашно-чревни реакции като гадене и ерозии на лигавицата.
В случай на предозиране се прилага стандартна процедура - необходимо е да се направи стомашна промивка и да се осигури съответната хидратация, Ако е възможно, през първите 30 минути се препоръчва прилагане на абсорбанти и натриев сулфат. Препоръчват се антиациди за защита на стомашната лигавица.
Офлоксацин само частично се елиминира от организма чрез хемодиализа или чрез перитонеална диализа. Елиминирането на офлоксин може да се повиши чрез форсирана диуреза.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група
Хинолонови химиотерапевтици. Флуорхинолони.
ATC код: J01MA01
Механизъм на действие:
Офлоксацин е синтетичен, флуориран хинолон с широк антибактериален спектър. Той проявява бактерицидно действие в концентрации, равни на минималната инхибираща концентрация (MIC) или малко по-високи (чрез инхибиране на ДНК-гиразата - ензим, необходим за дупликация и транскрипция на бактериалната ДНК).
Антимикробен спектър:
Грам-отрицателни и грам-положителни бактерии, чувствителни към офлоксацин: Enterobacteriaceae (Escherichia coli, Citrobacter, Enterobacter, Klebsiella, Proteus, Providentia, Salmonella, Serratia, Shigella, Yersinia sp.), Pseudomonas species. Haemophilus influenzae, Haemophilus ducreyi, Branhamella catarrhalis, Neisseria
8
gonorrhoeae, Neisseria meningitidis, Acinetobacter sp., Campylobacter sp., Gardnerella vaginalis, Helicobacter pylori, Pasteurella multocida, Vibrio sp., Brucella melitensis; стафилококи, включително пеницилиназа продуциращи щамове и някои метицилин-резистентни щамове; Corynebacterium sp., Listeria monocytogenes. Той също е активен спрямо Chlamydia trachomatis, Chlamydia pneumoniae, Ureaplasma urealyticum (в границата на MIC), Mycobacterium tuberculosis, Mycobacterium leprae и някои други микобактерии.
Serratia marcescens, Pseudomonas aeruginosa и Mycoplasma проявяват междина чувствителност към офлоксацин.
Офлоксацин е неефективен по отношение на целия род стрептококи.
Повечето анаеробни микроорганизми, с изключение на Clostridium perfringens, са резистентни.
Офлоксацин не е ефективен срещу Treponema pallidum. 5.2. Фармакокинетични свойства
След перорално приложение офлоксацин бързо и лесно се абсорбира, като неговата бионаличност е 96-100%. След перорално приета доза от 400 mg, офлоксацин достига максимална плазмена концентрация от 3-4 u,g/ml до 1-2 часа след приема. Той прониква добре в тъканите и се разпределя в телесните течности, включително в гръбначномозъчната течност; относително високи концентрации могат да бъдат открити в жлъчката. Обемът на разпределение варира между 1.5 - 2.5 I/kg и степента на свързване с плазмените протеини е 25%.
Офлоксацин се метаболизира ограничено до дезметил-офлоксацин и офлоксацин-N-оксид. Дезметил-офлоксацинът има умерена антимикробна активност.
Плазменият полуживот на офлоксацин е 5-8 часа. При случаи с бъбречна недостатъчност той може да се удължи, в зависимост от степента на бъбречната недостатъчност, до 15-60 часа. Офлоксацин се излъчва предимно чрез бъбреците посредством тубулна секреция и гломерулна филтрация; 75-80% от приложената доза се екскретира чрез урината в непроменен вид в продължение на 24-48 часа и по-малко от 5% се екскретира под формата на метаболити. 4-8% от приетата доза се екскретира чрез фекалиите. Елиминирането на офлоксацин може да се забави при болни с тежко чернодробно увреждане (напр. чернодробна цироза).
Бъбречният клирънс на офлоксацин е 173 ml/min, а общият клирънс е 214 ml/min, независимо от дозата. Само малка част може да бъде елиминирана чрез хемодиализа (15-25%), като биологичният полуживот по време на хемодиализа е около 8-12 часа. По време на перитонеална диализа биологичният полуживот е 22 часа.
Офлоксацин проявява постантибиотичен ефект.
Офлоксацин преминава през плацентата и се открива в кърмата.
9-
5.3. Предклинични данни за безопасност
Канцерогенност: Не са провеждани продължителни проучвания с цел определяне канцерогенния потенциал на офлоксацин.
Мутагенност: Офлоксацин не е показал мутагенно действие при проведените тестове.
Тератогенност: След пероралното приложение на офлоксацин на мишки, плъхове и маймуни Ь05о съответно е 5,290 т§/к£; 3,590 т^к£ и 500 гг^/к^.
Когато се прилага перорално в доза 810 гг^/к^ дневно на бременни плъхове и 160 т%1к% дневно на бременни зайци офлоксацин не проявява тератогенен ефект. При допълнителни проучвания, проведени върху женски плъхове, които са третирани с офлоксацин в дози до 360 гг^/к^ дневно, не са наблюдавани нежелани ефекти върху късното развитие на плода, процесите на раждане, кърмене, жизненост, растеж и развитие на младите животни. Дози, приложени на женски плъхове и зайци, съответно 50 и 10 пъти по-високи от максималната препоръчвана доза при хора, са фетотоксични (те водят до намаление на телесното тегло на плода и до повишена фетална смъртност). Малки отклонения в развитието на скелета са наблюдавани при плъхове, третирани с офлоксацин в доза 810 т%Гк% дневно.
При прилагането на лекарствения продукт върху експериментални животни е наблюдавано нарушено развитие на хрущялната тъкан в потомството. Този механизъм досега не е потвърден при хора.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Лактоза монохидрат, царевично нишесте, повидон, кросповидон, полоксамер, магнезиев стеарат, талк, хидроксипропилметилцелулоза, макрогол, титанов диоксид
6.2. Несъвместимости
Не са известни.
6.3. Срок на годност
3 години.
10
6.4. Специални условия на съхранение
Няма специални изисквания за съхранение.
6.5. Данни за опаковката
Блистер от PVC/A1 фолио и листовка за пациента в картонена кутия.
Съдържание на 1 опаковка:
10,14 или 20 филмирани таблетки
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Zentiva k.s. Dolni Mecholupy 130 10237 Prague 10 Чешка Република
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9900390
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
16.12.1999 г.
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
11