КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. Име на лекарствения продукт
Nebicor 5 mg tablets
Небикор 5 mg таблетки
2. Качествен и количествен състав
Всяка таблетка съдържа 5,45 mg небиволол хидрохлорид, което съответства на 5 небиволол (Nebivolol).
Помощни вещества: лактоза монохидрат и др.
За пълния списък на помощните вещества вж. точка 6.1.
3. Лекарствена форма
Таблетка.
Таблетките са бели, кръгли, двойно-изпъкнали с две делителни черти (на кръст) от едната страна.
Делителната черта е само за улесняване на счупването при разделяне на 4 равни дози.
4. Клинични данни
4.1. Терапевтични показания
Хипертония
Лечение на есенциална хипертония
Хронична сърдечна недостатъчност (ХСН)
Добавка към стандартната терапия на стабилна средно изразена сърдечна недостатъчност у възрастни пациенти > 70 години.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Есенциална хипертония
Дозата е една таблетка (5 mg) дневно, за предпочитане по едно и също време на^етг
Комбинация с други антихипертинзивни средства
Бета-блокерите могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни средства. В настоящия момент допълнителен антихипертензивен ефект е наблюдаван само при комбинирането на небиволол с хидрохлоротиазид (12,5-25 mg).
Пациенти с бъбречна недостатъчност
При пациенти с бъбречна недостатъчност препоръчваната начална доза е 2,5 mg дневно. При необходимост дневната доза може да бъде повишена до 5 mg.
Пациенти с чернодробна недостатъчност
Данните при пациенти с чернодробна недостатъчност или нарушена чернодробна функция са ограничени. Ето защо, приложението на лекарствения продукт при тези пациенти е противопоказано.
Пациенти в напреднала възраст
Препоръчваната начална доза при пациенти над 65-годишна възраст е 2,5 mg дневно. При необходимост дневната доза може да бъде повишена до 5 mg. Въпреки това, поради ограничения опит при пациенти над 75-годишна възраст, този лекарствен продукт трябва да бъде прилаган с повишено внимание и под строг медицински контрол.
Деца и юноши
Не са провеждани проучвания при деца и юноши. Ето защо, не се препоръчва приложението на продукта при тази група пациенти.
Хронична сърдечна недостатъчност (ХСН)
Лечението при хронична сърдечна недостатъчност трябва да започне с постепенно повишаване на дозата до достигането на оптималната поддържаща доза отделен пациент.
Пациентите трябва да бъдат със стабилна хронична сърдечна недоста епизоди на остра недостатъчност през последните 6 седмици. Пре
лечението да бъде провеждано от лекар, имащ опит в лечението на хронична сърдечна недостатъчност.
При пациентите на лечение с други сърдечно-съдови лекарствени продукти, включително диуретици и/или днгоксин и/или АСЕ-инхибитори и/или ангиотензин II-антагонисти, дозата на тези лекарства трябва да бъде стабилизирана през последните две седмици, преди началото на лечението с небиволол.
Титрирането (повишаването) на дозата трябва да става през 1 -2 седмичен интервал, в зависимост от индивидуалния отговор и поносимост на пациента, както следва: началната доза от 1,25 mg небиволол трябва да бъде повишена до 2,5 mg небиволол веднъж дневно, след това до 5 mg веднъж дневно и накрая до 10 mg веднъж дневно. Максималната препоръчана доза е 10 mg веднъж дневно.
Началото на лечението и всяко повишаване на дозата трябва да става под наблюдението на лекар, притежаващ необходимия опит, за период от най-малко 2 часа, с цел осигуряване на стабилно клинично състояние на пациента (особено по отношение на кръвното налягане, сърдечната честота, проводните нарушения и симптомите на влошаване на сърдечната недостатъчност).
Появата на нежелани ефекти може да не позволи лечение с максималната препоръчана доза при всички пациенти. При необходимост, достигнатата доза може също да бъде постепенно намалена и след това отново повишена, ако е подходящо.
По време на титрационната фаза, в случай на влошаване на сърдечната недостатъчност или при непоносимост, се препоръчва първо понижаване дозата на небиволол, а при необходимост и незабавно преустановяване на приема (в случай на тежка хипотония, влошаване на сърдечната недостатъчност, остър белодробен оток, кардиогенен шок, симптоматична брадикардия или AV-блок).
Обикновено лечението на стабилната сърдечна недостатъчност с
продължително.
Не се препоръчва рязкото преустановяване приема на небиволол, тъй като това може да доведе до преходно влошаване на сърдечната недостатъчност. При необходимост от преустановяване на лечението, дозата трябва да бъде понижавана постепенно (разделена на половини седмично).
Пациенти с нарушена бъбречна функция
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност, тъй като повишаването на дозата до максималната поносима доза е индивидуално. Няма опит при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (серумен креатинин >250 mmol/l). Ето защо, не се препоръчва приложението на продукта при тези пациенти.
Пациенти с нарушена чернодробна функция
Данните при пациенти с чернодробна недостатъчност са ограничени. Ето защо, приложението на лекарствения продукт при тези пациенти е противопоказано.
Пациенти в напреднала възраст
Не е необходимо коригиране на дозата, тъй като повишаването на дозата до максималната поносима доза е индивидуално.
Деца и юноши
Не са провеждани проучвания при деца и юноши под 18 години. Ето защо, не се препоръчва приложението на продукта при тази група пациенти.
4.3. Противопоказания
• свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества;
• чернодробна недостатъчност или нарушена чернодробна функция;
• остра сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок или епизоди на декомпенси сърдечна недостатъчност, изискващи интравенозно инотропно лечение.
Подобно на останалите бета-блокери, небиволол е противопаказан и при
• синдром на болния синусов възел, включително сино-атриален блок;
• втора и трета степен на сърдечен AV- блок (без пейсмейкър);
• анамнеза за бронхоспазъм или бронхиална астма;
• нелекуван феохромцитом;
• метаболитна ацидоза;
• брадикардия (сърдечна честота < 60 удара в минута, преди началото на лечението);
• хипотония (систолно налягане < 90 mmHg);
• остри периферни нарушения на кръвообръщението;
• комбинации с флоктафенин и султоприд (вж. т.4.5.).
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Вж. също точка 4.8. Нежелани лекарствени реакции.
Следните предупреждения и специални мерки важат за бета-адренергичните антагонисти като цяло.
Анестезия
Продължаването на бета-блокадата намалява риска от аритмии по време на въвеждането в анестезия и при интубиране. Ако бета-блокадата бъде прекъсната при подготовка за оперативна интервенция, то приемът на бета-блокера трябва да бъде преустановен поне 24 часа преди това.
Необходимо е повишено внимание при приложението на някои анестетици, които водят до потискане функцията на миокарда. За предотвратяване на вагусовите реакции при тези пациенти може да бъде приложен интравенозно атропин.
Сърдечно-съдова система
По принцип бета-адренергичните антагонисти не трябва да бъдат прилагани при пациенти с нелекувана застойна сърдечна недостатъчност, освен ако състоянието на пациента не е стабилизирано.
адренергични
антагонисти трябва да бъде преустановявано постепенно, в продължение от 1 -2 седмици. При необходимост по време на този период може да бъде заместващо лечение с цел предотвратяване екзацербацията (влошаван пекторис.
Бета-адренергичните антагонисти могат да доведат до появата на брадикардия: необходимо е намаляване на дозата, ако честотата на пулса спадне под 50-55 удара
Бета-адренергичните антагонисти трябва да се прилагат с повишено внимание при следните случаи:
пациенти с нарушена периферна циркулация (болест или синдром на Рейно, интермитентно накуцване) поради възможност от влошаване на състоянието;
пациенти с първа степен на сърдечен AV- блок, поради отрицателния ефект на бета-блокерите върху проводното време;
при пациенти с ангина на Prinzmetal, поради възможност за появата на коронарен вазоспазъм, медииран от неблокираните алфа-адренорецептори. Бета-адренергичните антагонисти могат да повишат честотата и продължителността на ангинозните пристъпи.
Не се препоръчва комбинирането на небиволол с калциеви антагонисти от верапамилов или дилтиаземов тип, с антиаритмици клас I, както и с централно-действащи антихипертензивни средства (вж. също т. 4.5).
Метаболизъм/ендокринна система
Небиволол не повлиява нивата на глюкозата при пациенти с диабет. Въпреки това е необходимо повишено внимание при пациентите с диабет, тъй като небиволол може да маскира някои от симптомите на хипогликемия (тахикардия, палпитации).
Бета-блокерите могат да маскират симптомите на тахикардия при хипертиреоидизъм. Рязкото преустановяване на приема може да засили симптомите.
Дихателна система
Поради опасност от повишаване констрикцията на дихателните пътища небиволол трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест.
Други
Пациентите с анамнеза за псориазис трябва да приемат бета-блокери само след
Бета-адренергичните антагонисти могат да повишат както чувствите алергените, така и тежестта на анафилактичните реакции.
Започването на лечението с небиволол при хронична сърдечна недостатъчност изисква редовно проследяване. За дозировката и начина на приложение вж. точка 4.2. Лечението не трябва да бъде преустановявано изведнъж, освен в случаите на абсолютна необходимост. За допълнителна информация вж. точка 4.2.
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследстени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp-лактазна недостатъчност или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Фармакодинамични взаимодействия
Контраиндицирани комбинации
Флоктафенин (НСПВ): бета-блокерите могат да затруднят компенсаторните кардиоваскуларни реакции, свързани с хипотония или шок, предизвикани от флоктафенин.
Султоприд (антипсихотик): небиволол не трябва да се прилага съвместно със султоприл поради увеличен риск от каперни аритмии.
Комбинации, които не са препоръчителни
Антиаритмици от клас I (хинидин, хидрохинидин, цибензолин, флекаинид, дизопирамид, лидокаин, мексилетин, пропафенон): възможно е потенциране на ефекта върху атрио-вентрикуларното време на провеждане и усилване на отрицателния инотропен ефект.
Калциеви антагонисти от верапамилов/дилтиаземов тип: отрицателен ефект върху контрактилитета и атрио-вентрикуларната проводимост. Интравенозното приложение на верапамил при пациенти, приемащи бета-блокери, може да доведе до тежка хипотония и атрио-вентрикуларен блок (вж. точка 4.4.)
Централно-действащи антихипертензивни средства (клонидин, гуанфацин, моксонидин, метилдопа, рилменидин): едновременното приложение с цен
действащи антихипертензивни средства може да влоши сърдечната недо чрез понижение на централния симпатиков тонус (понижение на сърде минутния обем, вазодилатация) (вж. точка 4.4.). Внезапното преустано
преди преустановяване на бета-блокера, може да повиши риска от така наречената "ребаунд хипертония".
Комбинации, които трябва да се прилагат с повишено внимание
Антиаритмични средства от клас III (амиодарон): може да се потенцира ефектът върху атрио-вентрикуларното проводно време.
Анестетици - летливи халогенати: едновременното приложение на бета-адренергични блокери и анестетици може да намали проявата на рефлекторна тахикардия и да повиши риска от хипотония (вж. точка 4.4). По принцип, трябва да се избягва внезапното преустановяване на бета-блокера. Анестезиологът трябва да бъде информиран, ако пациентът приема небиволол.
Инсулин и перорални антидиабетни средства: въпреки че небиволол не повлиява нивата на кръвната глюкоза, той може да маскира някои от симптомите на хипогликемия (палпитации, тахикардия).
Комбинации, които трябва да се вземат под внимание
Дигиталисови гликозиди: едновременното приложение може да удължи атрио-вентрикуларното проводно време. Клиничните изпитвания с небиволол не са показали данни за взаимодействие. Небиволол не повлиява кинетиката на дигоксин.
Калциеви антагонисти от дихидропиридинов тип (амлодипин, фелодипин, лацидипин, нифедипин, никардипин, нимодипин, нитрендипин): едновременното приложение може да увеличи както риска от хипотония, така и риска от допълнително влошаване на камерната функция при пациенти със сърдечна недостатъчност.
Антипсихотици, антидепресанти (трициклични, барбитурати и фенотиазини): едновременното приложение може да засили хипотензивния ефект на бета-блокерите.
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС): нямат влияние върху антихипертензивния ефект на небиволол.
Симпатикомиметици: съвместната им употреба може да намали ефекта от бета-адренергичните антагонисти. Бета-блокерите могат да не противодействат на алфа-адренергичното действие на симпатикомиметиците с алфа- и бета-; активност (опасност от хипертония, тежка брадикардия и сърдечен бло
на
Фармакокинетични взаимодействия
Метаболизмът на небиволол се осъществява с помощта на изоензима СУМВб. Ето защо, едновременното приложение на продукти, които инхибират този ензим, особено пароксетин, флуоксетин, тиоридазин и хинидин, може да доведе до повишаване нивата на небиволол, което е свързано с повишен риск от тежка брадикардия и нежелани ефекти.
Едновременното приложение на 1гиметидин води до повишаване на плазмените нива на небиволол, без промяна на клиничния ефект. Приложението на ранитидин не променя фармакокинетиката на небиволол. Двата продукта могат да се комбинират, като небиволол се приема по време на хранене, а антиацидът - между две хранения.
Едновременното приложение на небиволол и никардипин води до леко повишение на плазмените нива и на двата продукта, без това да повлиява клиничния ефект. Едновременният прием на алкохол, фуроземид или хидрохлоротиазид не променя фармакокинетиката на небиволол. Небиволол не повлиява фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Фармакологичният ефект на небиволол може да доведе до появата на неблагоприятни ефекти по време на бременност за плода и/или новороденото. По принцип бета-блокерите намаляват перфузията на плацентата, което може да доведе до забавяне на растежа, вътреутробна смърт, аборт или преждивременно раждане. Възможна е и появата на нежелани реакции (напр. хипогликемия и брадикардия) у плода и новороденото. Ако приложението на бета-блокер е наложително, се предпочита приложението на бета-Ь селективни бета-блокери.
Небиволол не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на абсолютна необходимост. Ако приложението на небиволол е абсолютно необходимо, то е наложително проследяване на утеро-плацентарния кръвоток и растежа на плода. При появата на неблагоприятен ефект върху бременността или у плода трябва да се приложи друго лечение. Необходимо е внимателно проследяване на новд Симптоми на хипогликемия и брадикардия по принцип могат да се очакват, първите 3 дни.
Кърмене
Проучванията при животни показват, че небиволол се екскретира в кърмата. Не е известно дали небиволол се екскретира в майчиното мляко при човека. Повечето от бета-блокерите, особено липофилните, какъвто е небиволол и неговите активни метаболити, преминават в майчиното мляко, макар и в различна степен. Ето защо не се препоръчва кърмене по време на лечението с небиволол.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Фармакодинамичните проучвания показват, че небиволол не повлиява психомоторната функция. При шофиране и работа с машини трябва да се има предвид възможността за поява на замаяност и умора.
4.8. Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите лекарствени реакции са представени отделно при хипертония и при хронична сърдечна недостатъчност.
Хипертония
Честотата и системо-органната класификация на нежеланите лекарствени реакции е представена съгласно MedDRA конвенцията както следва: много чести (>1/10), чести (>1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100), редки (>1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Повече от съобщаваните нежелани реакции са леки до умерени по тежест
Системо-органна класификация
(>1/100 до <1/10)
Чести
(>1/1 000 до <1/100)
Нечести
Много редки (<1/10 000)
Нарушения на нервната система
замаяност,
главоболие,
депресия
Нарушения на очите
нарушено зрение
Сърдечни нарушения
парастезии
Съдови нарушения
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Стомашно-чревни нарушения
диспнея
брадикардия, сърдечна недостатъчн ост, забавена AV-проводимост /AV-блок
Хипотония, (влошаване интермитентно клаудикациона)
бронхоспазъм
констипация,
гадене, диария
диспепсия,
флатуленция,
повръщане
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Пруритус, еритематозен
ангионевротичен оток, влошаване на псориазиса
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
импотентност
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
умора, оток
По-долу са представени нежеланите реакции, съобщавани при някои бета-блокери: халюцинации, психози, объркване, студени/цианотични крайници, феномен сухота в очите, окуло-мукокутанеусна токсичност от практололов тип.
Хронична сърдечна недостатъчност:
Данните за нежелани реакции при пациенти с ХСН са получени от плацебо-контролирано клинично проучване, включващо 1067 пациенти, приемали небиволол, и 1061 пациенти, приемали плацебо. В това проучване общо 449 (42,1 %) пациенти, приемали небиволол, са съобщили за поне една вероятно свързана нежелана реакция, в сравнение с 334 пациенти (31,5 %), приемали плацебо. Най-често докладваните нежелани реакции при пациентите на небиволол са били брадикардия и замаяност, като и двете реакции са се проявили при около 11 % от пациентите. Честотата при плацебо е била съответно 2% и 7 %.
По-долу е представена честотата на нежеланите реакции (поне вероятно свързани), преценени като клинично значими при лечението на хроничната сърдечна недостатъчност:
- Влошаване на сърдечната недостатъчност, проявяващо се при 5,8 % от пациентите на небиволол в сравнение с 5,2 % от пациентите на плацебо;
- Постурална хипотония, докладвана при 2,1 % от пациентите на небиволол в сравнение с 1,0 % от пациентите на плацебо;
- Лекарствена непоносимост, наблюдавана при 1,6% от пациентите на небиволол в сравнение с 0,8 % от пациентите на плацебо;
- Първа степен атрио-вентрикуларен блок при 1,4 % от пациентите на небиволол в сравнение с 0,9 % от пациентите на плацебо;
- Оток на долните крайници, съобщаван при 1,0 % от пациентите на небиволол в сравнение с 0,2 % от пациентите на плацебо.
4.9 Предозиране
Липсват данни за предозиране с небиволол.
Симптоми
Симптоми на предозиране с бета-блокери са брадикардия, хипотония, бронхоспазъм и остра сърдечна недостатъчност.
Лечение
В случай на предозиране или свръхчувствителност пациентът трябва постоянно наблюдение и лечение в интензивно отделение. Не
проследяване стойностите на кръвната захар. Абсорбцията на останалото в стомашно-чревния тракт количество от лекарственото вещество може да бъде предотвратена с помощта на стомашна промивка, прилагането на активен въглен или лаксатив. Може да е необходимо и прилагането на изкуствено дишане. Брадикардията или силно изразените вагусови реакции трябва да се лекуват чрез приложението на атропин или метилатропин. Хипотонията и шокът трябва да бъдат повлияни чрез приложението на плазма или плазмени заместители, а при необходимост - катехоламини. На бега-блокиращия ефект може да се противодейства чрез бавно интравенозно приложение на изопреналин хидрохлорид с начална доза от около 5 ц§ в минута или добутамин с начална доза от 2,5 до в минута, до постигането на желания ефект. При рефрактерни случаи изопреналин може да бъде комбиниран с допамин. Ако отново не се постигне желаният ефект, може да се обмисли интравенозно приложение на глюкагон в доза 50-100 до/вд. При необходимост инжекцията може да бъде повторена в рамките на 1 час, последвано от интравенозна инфузия на глюкагон 70 ц^к^. В екстремни случаи при неповлияваща се брадикардия може да се постави пейсмейкър.
5. Фармакологични свойства
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антихипертензивни средства, селективни бета-блокери.
АТС код: С 07АВ12.
Небиволол е рацемат от два енантиомера, SRRR-небиволол (или &-небиволол) и RSSS-небиволол (или Ь-небиволол). Това съчетава два фармакологични ефекта:
• конкурентен и селективен бета-рецепторен антагонизъм, дължащ се на SRRR-енантиомера (с1 -енантиомера);
• леко вазодилатативно действие в резултат на взаимодействието със системата L-аргинин/азотен окис.
Еднократното и многократно приложение на небиволол понижава сърдечната честота и артериалното налягане в покой и при усилие както при нормотензивни индивиди, така и при пациенти с хипертония. Антихипертензивният ефект се запазва ж^тщГ
продължително лечение.
При остро и продължително лечение на пациенти с хипертония небиволол води до понижаване на системната съдова резистентност. Независимо от понижението на сърдечната честота, намалението на минутния сърдечен обем в покой и при физическа активност се ограничава в резултат на повишението на ударния обем. Клиничното значение на тези хемодинамични параметри в сравнение с други селективни бета-L блокери все още не е добре установено.
При пациенти с хипертония небиволол повишава NO-медиирания отговор на съдовете към ацетилхолин, който е понижен при пациенти с ендотелна дисфункция.
В плацебо-контролирано проучване върху заболеваемостта и смъртността при 2128 пациенти > 70 години (средна възраст 75,2 години) със стабилна хронична сърдечна недостатъчност с или без нарушена левокамерна фракция на изтласкване (средно LVEF: 36 ± 12,3%, при което LVEF < 35% при 56% от пациентите, LVEF между 35% и 45% при 25% от пациентите и LVEF > 45% при 19% от пациентите), проследявани в продължение средно на 20 месеца, небиволол, добавен към стандартното лечение, значително удължава времето до появата на смъртен изход или хоспитализация по повод сърдечно-сьдови нарушения (първична крайна точка за ефикасност), при 14% понижение на относителния риск (абсолютно понижение 4,2 %). Това понижение на риска се проявява след 6-ия месец от лечението и се поддържа по време на целия период на лечение (средна продължителност: 18 месеца). Ефектът на небиволол не е бил зависим от възрастта, пола и левокамерната фракция на изтласкване на проучваната популация. Благоприятният ефект по отношение на общата смъртност не е достигал статистическа значимост в сравнение с плацебо (абсолютно понижение: 2,3%).
При пациентите на лечение с небиволол е наблюдавано понижение на внезапната сърдечна смъртност (4,1% спрямо 6,6%, относително понижение с 38%).
In vitro и in vivo проучванията при животни са показали, че небиволол е лишен от вътрешна симпатикомиметична активност.
In vitro и in vivo проучванията при животни са показали, че фармакологичните дози на небиволол нямат мембрано-стабилизиращо действие.
5.2. Фармакокинетични свойства
И двата енантиомера се абсорбират бързо след перорално приложение. Абсорбцията на небиволол не се повлиява от храната; небиволол може да се приема с или без храна.
Метаболизъм
Небиволол се метаболизира екстензивно, отчасти до активни хидрокси-метаболити. Небивобол се метаболизира чрез алициклично и ароматно хидроксилиране, 14-деалкилиране и глюкуронидиране; освен това се образуват и глюкурониди на хидрокси-метаболитите. Метаболизмът на небиволол чрез ароматно дехидроксилиране е предмет на СУР206-зависим оксидативен полиморфизъм. Бионаличността на небиволол при перорално приложение е 12 % при пациентите с бърз метаболизъм и почти пълна при пациентите с бавен метаболизъм. При пациентите с бавен метаболизъм пиковите плазмени концентрации на непроменения небиволол са около 23 пъти по-високи в сравнение с тези при пациентите с бърз метаболизъм, отчетени при стационарно състояние и едни и същи дози. Ако се има предвид сумата от непроменения небиволол и активните метаболити, разликите в пиковите плазмени концентрации са около 1,3-1,4 пъти. Поради различията в скоростта на метаболизиране дозата на небиволол винаги трябва да бъде съобразявана с индивидуалните нужди на пациента: пациентите с бавен метаболизъм се нуждаят от по-ниски дози.
При пациентите с бърз метаболизъм времето на полуелиминиране на енантиомерите на небиволол е средно 10 часа. При пациентите с бавен метаболизъм това време е 3-5 пъти по-дълго. При пациентите с бърз метаболизъм плазмените нива на К888-енантиомера са малко по-високи от тези на 8КИ1-енантиомера. При пациентите с бавен метаболизъм тази разлика е малко по-голяма. При пациентите с бърз метаболизъм времето на полуелиминиране на хидрокси-метаболитите на двата
енантиомера е около 24 часа, а при пациентите с бавен метаболизъм около 2 пъти по-продължително.
При повечето индивиди (с бърз метаболизъм) стационарни плазмени нива се достигат в рамките на 24 часа за небиволол и в рамките на няколко дни за хидрокси-метаболитите.
Разпределение
В плазмата и двата енантиомера на небиволол се свързват предимно с албумина. Свързването с плазмените протеини е 98,1% за SRRR-небиволол и 97,9 % за RSSS-небиволол.
Ексреция
Една седмица след приложението 38 % от дозата се екскрегира в урината, а 48 % чрез фекалиите. Ексретираният непроменен небиволол в урината е по-малко от 0,5 % от приетата доза.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Неклиничните данни не показват особен риск за хората на база на конвенционалните проучвания за генотоксичност и карциногенен потенциал.
6. Фармацевтични данни.
6.1. Списък на помощните вещества
Лактоза монохидрат
Кросповидон тип А
Полоксамер 188
Повидон К-30
Микрокристална целулоза
Магнезиев стеарат
6.2. Несъвместимости
Неприложимо.
6.3. Срок на годност
3 години
6.4. Специални условия на съхранение
При температура под 30°С .
Да се съхранява на място, недостъпно за деца!
6.5. Данни за опаковката
Небикор 5 mg таблетки се предлага в опаковки по 30 таблетки 1 блистер, с по 10 таблетки в картонена кутия.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. Име и адрес на притежателя на разрешението за употреба
АДИФАРМ ЕАД
бул. Симеоновско шосе № 130
София 1700, България
9. Дата на първо разрешаване за употреба на лекарствения продукт
10. Дата на актуализиране на текста
Юни, 2009г.
