Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
MONOPRIL 10 mg tablets
MONOPRIL 20 mg tablets

МОНОПРИЛ 10 mg таблетки
МОНОПРИЛ 20 mg таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една таблетка съдържа 10 mg или 20 mg фозиноприл натрий (fosinopril sodium).
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Таблетки
Таблетки от 10 mg: Бели, плоски таблетки с форма на диамант, с надпис Squibb и унилог номер 158 от едната страна и звезда от другата.
Таблетки от 20 mg: Бели, кръгли, двойно изпъкнали таблетки с надпис Squibb и унилог номер 609 от едната страна и звезда от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Хипертония:
Моноприл е показан за лечение на хипертония. Може да се използва самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни средства (например тиазидни диуретици).

Сърдечна недостатъчност:
Моноприл е показан за лечение на сърдечна недостатъчност в комбинация с диуретици.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Дозировката трябва да се индивидуализира.
Възрастни
Хипертония: Започването на терапията изисква съобразяване с настоящата антихипертензивна терапия, степента на покачване на артериалното налягагге, ограничаването на солта и/или течностите и други клинични обстоятелства. Ако е \ възможно, се спира предхождащата терапия за няколко дни преди началотй^н^' дечение с Моноприл.

Препоръчваната начална доза Моноприл е 10 mg веднъж на ден. Терапията се коригира в зависимост от отговора на артериалното налягане. Обикновено дозировката варира от 10-40 веднъж дневно. Ако артериалното налягане не може да се контролира добре със самостоятелното приложение на Моноприл, може да се прибавят и диуретици. Ако Моноприл се прилага при пациенти, получавали вече диуретици, терапията се провежда под строг лекарски контрол за няколко часа, докато кръвното налягане се стабилизира. За да се редуцира възможността от хипотония, диуретиците се спират два до три дни преди да се започне терапия с Моноприл.
Сърдечна недостатъчност: Препоръчваната начална доза Моноприл е 10 т§ веднъж на ден. Терапията се започва под строг лекарски контрол. Ако началната доза на Моноприл се понася добре, дозата може да се титрира на седмични интервали съответно на клиничния отговор до 40 п^ еднократно на ден. Появата на хипотония след началната доза не изключва внимателното титриране на дозата с Моноприл след ефективно лечение на хипотонията. Моноприл трябва да се прилага заедно с диуретици.

Деца и юноши:
Приложението при тази възрастова група не се препоръчва. Безопасността и ефикасността при деца не са установени.
Има ограничен опит от клинични изпитвания за приложението на фозиноприл при 6-годишни и по-големи деца с хипертония. Не е определена оптимална доза за деца от каквато и да е възраст. Няма подходяща лекарствена форма, която да се дозира за деца, тежащи по-малко от 50 1^.

Пациенти в старческа възраст:
Не е необходимо намаляване на дозата при пациенти с клинично нормална бъбречна и чернодробна функция, тъй като не са открити значителни различия във фармакокинетичните параметри или в антихипертензивния ефект на фозиноприлат, сравнени с тези при по-млади пациенти. (Вж. т. 5.2 Фармакокинетични свойства.)

Бъбречно увреждане:
Поради двойния път на екскреция на фозиноприлат, обикновено не е необходимо намаляване на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция. (Вж. т. 4.4 Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба, Увредена бъбречна функция.)

Чернодробно увреждане:
Поради двойния път на екскреция на фозиноприлат, обикновено не е необходимо намаляване на дозата при пациенти с увредена чернодробна функция. (Вж. т. 4.4 Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба, Увредена чернодробна функция.)
4.3. Противопоказания
Моноприл е противопоказан при:
пациенти, свръхчувствителни към фозиноприл, други АКЕ инхибитори или някое от помощните вещества.
при анамнестични данни за ангионевротичен оток свързан с употреба на АКЕ инхибитор   по време на 2-3 триместър от бременността 
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Анафилактоидни и други подобни реакции
Поради това, че ангиотензин-конвертиращият ензим е важен за разграждането на ендогенния брадикинин, пациенти получавали АКЕ инхибитори, включително фозиноприл, са обект на различни нежелани лекарствени реакции, вариращи от относително леки, като кашлица до тежки, както следва:

Ангиоедем в областта на главата и шията:
Ангиоедем, включващ крайниците, лицето, устните, лигавиците, езика, глотиса или ларинкса са били наблюдавани при пациенти, лекувани с АКЕ инхибитори, включително фозиноприл. Ако ангиоедемът включва езика, глотиса или ларинкса, може да се наблюдава обструкция на дихателните пътища и изходът може да бъде фатален. Спешната терапия включва, но не се ограничава с, подкожно приложение на разтвор 1:1000 на епинефрин, който се назначава веднага. Оток, ограничаващ се по лицето, лигавицата на устата, устните и крайниците, обикновено се разнася след прекъсване на терапията с фозиноприл; някои случаи изискват специална терапия.

Интестинален ангиоедем:
Рядко се съобщава за интестинален ангиоедем при пациенти, лекувани с АКЕ инхибитори. Пациентите се оплакват от коремна болка (със или без гадене и повръщане); в някои случаи липсват данни за предшестващи прояви на ангиоедем на лицето и С-1 естеразните нива са били в норма. Ангиоедемът е диагностициран с помощта на процедури като КТ на коремни органи или ултразвук, или по време на хирургична намеса, като симптомите са преминали след спиране на лечението с АКЕ инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да се включва в диференциално-диагностичния план при пациенти, приемащи АКЕ инхибитори, с оплаквания от болки в корема.
Анафилактоидни реакции по време на десенсибилизация: Двама пациенти, подложени на десенсибилизиращо лечение с отрова от хименоптера, получаващи друг АКЕ инхибитор, еналаприл, са получили живото-застрашаващи анафилактоидни реакции. При същите пациенти тези реакции са били избегнати, когато АКЕ инхибиторът временно е бил спрян, но те са се появили отново при повторно приложение по невнимание. Поради това се изисква внимание при пациенти, лекувани с АКЕ инхибитори, подложени на десенсибилизиращи процедури.

Анафилактоидни реакции по време на диализа с мембрани с висока пропускливост и LDL афереза:
Анафилактоидни реакции се съобщават при пациенти, хемодиализирани с диализни мембрани с висока пропускливост, докато са на терапия с АКЕ инхибитори. Анафилактоидни реакции се съобщават също при пациенти, подложени на LDL (ниско-плътностна липопротеинова) афереза с декстран сулфатна абсорбция. При тези пациенти с внимание трябва да се използват друг тип диализни мембрани или друга група лекарства.

Неутропения/Агранулоцитоза:
АКЕ инхибитори рядко причиняват агранулоцитоза и потискане на костно мозъчната функция; това по-често се наблюдава при пациенти с бъбречни увреждания, особено ако имат придружаващи съдово-колагенни заболявания като системен лупус еритематодес или склеродермия. Трябва да се има предвид мониторирането на левкоцитите при тези пациенти.

Хипотония 
Моноприл рядко се свързва с появата на хипотония при неусложне^^^^ертоничнач болест. Подобно на други АКЕ инхибитори, симптоматичната хи$о№йжГ по-често
настъпва при пациенти със загуби на вода и соли поради лечение с диуретици и/или ограничаване на солта, или при пациенти, провеждащи диализно лечение. Загубите на вода и/или соли се коригират преди започване на терапия с фозиноприл. Преходен хипотоничен отговор не е противопоказание за продължаване на лечението с фозиноприл след съответна заместителна терапия.
При пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, със или без бъбречна недостатъчност, терапията с АКЕ инхибитор може да причини прекомерна хипотония, която може да бъде свързана с олигурия или азотемия и рядко с остра бъбречна недостатъчност и смърт. При тези пациенти терапията с Моноприл трябва да започне под строг лекарски контрол; да се следи стриктно през първите 2 седмици от лечението и когато дозата на фозиноприл или диуретика се увеличава. Внимателно трябва да се намалява дозата на диуретика при пациенти с нормално или ниско артериално налягане, които са лекувани с диуретици или са хипонатриемични.
Хипотонията не е причина  за спиране на лечението с фозиноприл. Известно намаляване на системното артериално налягане е чест и желан ефект след започване на терапия с фозиноприл при пациенти със сърдечна недостатъчност. Степента на намалението е най-голяма в началото на лечението; този ефект се стабилизира до една или две седмици и обикновено артериалното налягане се връща към изходно ниво от преди лечението без намаляване на терапевтичния ефект.

Фетална/неонатална заболеваемост и смъртност
Когато се използва по време на бременността, АКЕ инхибиторите могат да увредят или да причинят дори смърт на развиващия се фетус. Когато се открие бременността, трябва да се спре приемането на Моноприл колкото е възможно по-рано.
Приложението на ACE инхибитори по време на зтория и третия триместър на бременността се свързва с рискове за фетуса и новороденото, включително хипотония, черепна хипоплазия на новороденото, анурия, обратима и необратима бъбречна недостатъчност и смърт. Докладвани са също олигохидрамниони, вероятно в резултат на намалената бъбречна функция на фетуса; олигохидрамнионите при такива обстоятелства се свързват с контрактури на крайниците на фетуса, кранио-фациални дефекти и хипопластично белодробно развитие. Докладвани са също недоносване, интраутеринна ретардация и отворен дуктус артериозус.

В последно време, вследствие на експозиция, ограничена до първия триместър на бременността, са докладвани недоносване, отворен дуктус артериозус и други структурни сърдечни малформации, както и неврологични малформации. Когато пациентка забременее, лекарят трябва да положи всички усилия веднага да прекрати приложението на Моноприл.

В редки случаи (вероятно по-рядко от веднъж на всеки хиляда бременности) няма да може да се намери алтернатива на ACE инхибиторите. В тези редки случаи майките трябва да бъдат уведомени за потенциалните рискове за фетусите и трябва да се проведат прегледи с ултразвук, за да се оцени интраамниотичната среда. Ако се забележат олигохидрамниони, лечението с Моноприл трябва да бъде прекратено, освен ако продължаването му не се счете за животоспасяващо за майката. Може да се проведе стрес тест с контракции (contraction stress testing [CST]), нон-стрес тест (non-stress test [NST]) или б11£физичен профил (biophysical profiling [BP]) в зависимост от седмицата на бременносрв^т^циентйт^.,
и лекарите обаче трябва да знаят, че олигохидрамниони може да се появят, чак след като на фетуса е нанесена непоправима вреда.
Новородени с анамнеза на in utero експозиция на ACE инхибитори трябва да се наблюдават внимателно за хипотония, олигурия и хиперкалиемия. Ако се появи олигурия, вниманието трябва да бъде насочено към поддържане на кръвното налягане и бъбречната перфузия. Може да са необходими тотална хемотрансфузия или диализа като средства за възстановяване на нормалното кръвно налягане и/или като заместители за нарушената бъбречна функция.
Фозиноприл не се диализира добре от кръвообращението на възрастни чрез хемодиализа или перитонеална диализа. Липсва опит с процедури за пречистване на фозиноприл от кръвообращението на новородени.
Когато фозиноприл е прилаган на бременни плъхове в дози около 80 до 250 пъти (на база mg/kg) по-високи от максималната препоръчвана доза при хора, в техните поколения са наблюдавани три сходни орофациални дефекти и един фетус със situs inversus. Не са наблюдавани тератогенни ефекти на фозиноприл при бременни зайци в проучвания с дози до 25 пъти (на база mg/kg) по-високи от максималната препоръчвана доза при хора.

Чернодробна недостатъчност
Рядко АКЕ инхибиторите се свързват със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром е неясен. Пациенти, получаващи АКЕ инхибитори, които са развили жълтеница или значително покачване на чернодробните ензими, трябва да спрат приемането на АКЕ инхибитори и да получат съответната медицинска помощ.

Предпазни мерки
Общи

Увредена бъбречна функция:
При пациенти с едностранна или двустранна стеноза на бъбречната артерия, може да настъпи увеличаване на уреята и серумния креатинин по време на лечение с АКЕ инхибитор. Тези увеличения са обикновено обратими след прекъсване на лечението. При тези пациенти трябва да се мониторира бъбречната функция през първите няколко седмици от лечението.
При някои хипертоници без установени предшестващи съдови бъбречни заболявания, се наблюдава увеличаване на уреята и серумния креатинин, обикновено леко и преходно, когато фозиноприл се прилага едновременно с диуретик. Този ефект е по-вероятен при пациенти с предхождащо бъбречно увреждане. Необходимо е намаляване дозата на Моноприл.
При пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност, чиято бъбречна функция може да зависи от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, лечението с АКЕ инхибитор може да доведе до олигурия и/или прогресивна азотемия и рядко до остра бъбречна недостатъчност и/или смърт.

Увредена чернодробна функция:
Пациенти с увредена чернодробна функция^^да-да имат повишени нива на фозиноприл. При изследване на пациенти с алкохолна или билиарна цироза, общият клирънс на фозиноприл е бил намален и плазмената А1_ГС се е удвоила приблизително.

Хиперкалиемия:
Повишаване на нивото на серумния калий е наблюдавано при някои пациенти, лекувани с АКЕ инхибитори, включително фозиноприл. Пациенти с риск за развитие на хиперкалиемия са тези с бъбречна недостатъчност, диабет и приемащи капий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки и/или калий-съдържащи заместители на солта или други лекарства, свързани с повишаване на серумния калий (напр. хепарин).

Кашлица:
При лечение с АКЕ инхибитори, включително фозиноприл, се съобщава за появата на кашлица. Тя е непродуктивна, персистираща и преминава след спиране на лечението. Предизвиканата от АКЕ- инхибитор кашлица се счита за част от диференциалната диагноза при появата на кашлицата.
Хирургични интервенции/ анестезия: АКЕ инхибиторите могат да потенцират хипотензивния ефект на анестетиците/аналгетиците.

Употреба в педиатрията
Безопасността и ефективността при деца не е установена. Употреба в гериатрията
Сред пациентите, получавали фозиноприл в клинични проучвания, не е наблюдавана разлика в ефективността и безопасността при по-възрастни пациенти (над 65 години) и при по-млади пациенти; обаче не може да се изключи по правило една по-голяма чувствителност при възрастни индивиди.
4.5. Взаимодействие с други лекарства и други форми на взаимодействие
Антиацидни средства
- Антацидните средства (т.е. алуминиев хидроксид, магнезиев хидроксид, симетикон) могат да нарушат абсорбцията на Моноприл. По тази причина, ако е показано едновременното прилагане на тези лекарства, интервалът между техния прием и този на фозиноприл трябва да бъде 2 часа.

Литий
- Съобщава се за увеличени серумни нива на литий и риск от литиева токсичност при пациенти, които получават АКЕ инхибитори едновременно с литий. Едновременното използване на Моноприл и литий трябва да става предпазливо, като се препоръчва да се следят често серумните нива на литий.

Инхибитори на ендогенната простагландинова синтеза
- Съобщава се, че индометацин може да намали антихипертензивния ефект на други АКЕ инхибитори, особено в случаите на нискоренинова хипертония. Други нестероидни противовъзпалителни средства (напр. ацетилсалицилова киселина) могат да имат подобен ефект.

Диуретици
- Пациенти, получаващи диуретици, и особено тези, при които диуретичната терапия е предписана отскоро, както и тези със сериозно ограничаване на солта в диетата или на диализа, могат да имат рязко и стръмно спадане на кръвното налягане, най-често в първите часове след началната доза на Моноприл.

Калиеви добавки и калий-съхраняващи диуретици
- Калий-съхраняващите  диуретици (спиронолактон, амилорид, триамтерен и други) или калиевите добавки, могат^да^увеличат риска от хиперкалиемия. Затова, ако Моноприл се употребява едновременно''с тези средства, те трябва да се дават с внимание и нивото на калия в серума да се мониторира често.

С друга лекарствени продукти
- Бионаличността на свободния фозиноприл не се променя при едновременно приложение с ацетилсалицилова киселина, хлорталидон, симетидин, дигоксин, хидрохлоротиазид, метоклопрамид, нифедипин, пропранолол, пропантелин или варфарин.

Други взаимодействия
Взаимодействия с лабораторни тестове
Фозиноприл може да доведе до фалшиво ниски стойности на нивата на серумен дигоксин, определяни с метода на абсорбция с въглен. Други китове, използващи антитяло-белязани епруветки, могат да се използват вместо него. Терапията с Моноприл трябва да се прекъсне за няколко дни преди провеждане на тестове за функциите на паращитовидните жлези.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Употребата на АКЕ инхибитори по време на бременността е била свързана с увреждания на фетуса и новороденото, включително и смърт. Когато се открие бременността, Моноприл трябва да се спре колкото е възможно по-скоро. (Вж. точка 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба: Фетална/неонатална заболеваемост и смъртност).
Фозиноприл се открива в кърмата. Поради потенциалната опасност от сериозни нежелани реакции у кърмачето под действието на Моноприл, трябва да се вземе решение дали да се спре кърменето или лечението с Моноприл, като се вземе предвид състоянието на майката и нуждата от това лечение.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Неприложимо.
4.8. Нежелани лекарствени реакции
Изследвана е безопасността на Моноприл при повече от 2 100 индивиди в проведени клинични проучвания при пациенти с хипертония и сърдечна недостатъчност, като 400 пациенти са лекувани за една или повече години. Нежеланите реакции при пациенти, получаващи Моноприл, обикновено са леки и преходни.
Проучвания при пациенти с хипертония: В плацебо-контролирани клинични проучвания (633 пациенти, лекувани с фозиноприл) продължителността на лечението е била два до три месеца. Прекъсването в резултат на някакви клинични или лабораторни нежелани реакции е било 3,3% за пациентите, лекувани с фозиноприл, и 1,2% при групата с плацебо.

По време на клиничните изпитвания с Моноприл, честотата на нежеланите реакции при пациенти в напреднала възраст (>65 години) е подобна на тази при по-младите.
В таблицата по-долу, в колони А и В, са посочени клиничните нежелани ,събит»я..и прекъсвания, независимо от това, дали са свързани с лечението, появяващи се при поне 1% от пациентите, лекувани само с Моноприл в плацебо-контролиращйе -клинични
изпитвания на пациенти с хипертония. Колони С и о показват съответните честоти на тези нежелани събития, които се оценяват като "вероятно" или "възможно" свързани с лечението. Никое от тези нежелани събития не е наблюдавано значително по-често при пациенти, приемащи Моноприл, отколкото при пациенти, приемащи плацебо.
Нежелани събития* при плацебо-контролирани клинични изпитвания на пациенти с
хипертония
СИСТЕМО-ОРГАНЕНЧестота, независимоЧестота на събитията,
КЛАС/СЪБИТИЕот връзката междукоито могат да се
събитието и лечениетосвържат с лечението
(Прекъсване)
ФозиноприлПлацебоФозиноприлПлацебо
п=633п=172п=633п=172
(А)(В)(С)(О)
Кожни
Обрив2,2 (0,0)0,00,70,0
Стомашно-чревни
Гадене/Повръщане4,3 (0,5)2,91£м
Диария4,1 (0,5)2,91,61,7
Болка в корема2,0 (0,3)2,41,10,6
Киселини1,9 (0,0)0,60,80,0
Мускуло-скелетни/Съединителна
тъкан6,0 (0,2)3,50,90,0
Мускуло-скелетна болка2,8 (0,2)1,80,70,6
Миалгия
Нервна система
Главоболие8,4 (0,9)11,03,53,5
Замаяност3,8 (0,0)1,21АЩ)
Промени в настроението2,7 (0,7)1,8(1,2)1,01,2
Парестезия1,6 (0,0)0,00,60,0
Нарушения на съня1,4 (0,2)0,60,20,6
Респираторни
Кашлица7,1 (0,2)3,5±Аш
Нарушения на синусите4,6 (0,0)2,90,00,0
Инфекция на горните дихателни4,1 (0,0)4,70,00,0
пътища3,8 (0,0)2,90,20,0
Ринит3,9 (0,2)1,70,50,0
Фарингит
Сенсорни органи

Нарушения на очите, други1,6(0,0)1,20,00,6
Променен вкус1,6 (0,0)0,01,60,0
Зрителни нарушения1,0 (0,0)1,20,50,0
Урогенитални
Нарушено уриниране***1,3 (0,0)1,20,50,0
Сексуална дисфункция1,7 (0,4)1,2 (0,6)1,21,2
Няма статистически значима разлика между групите с Моноприл и плацебо. Включва реакция на стрес и нервност.
Включва промени в честотата на уриниране, полиурия и олигурия.

Други нежелани реакции, съобщени във връзка с фозиноприл и други АКЕ инхибитори, са изброени по системи, както следва:
Общи: слабост, температура, хиперхидроза, екхимози.
Сърдечно-съдоеи: сърдечен арест, ангина пекторис/миокарден инфаркт, мозъчно-съдов инцидент, хипертонични кризи, тахикардия, зачервяване, периферно-съдова болест.
Хипотония, ортостатична хипотония и синкоп са се появявали с честота съответно 0,1, 1,5 и 2% при пациентите, лекувани с фозиноприл. Хипотонията или синкоп са били причина за прекъсване на лечението при 0,3% от пациентите.
Дерматологични: сърбеж, дерматит, уртикария.
Ендокринно/метаболитни: подагра.
Гастроинтестинални: кървене, панкреатит, хепатит, оток на езика, дисфагия, лезии в устата, подуване на корема, промени в апетита/теглото, запек, метеоризъм, съхнене на устата.
Хематологични: лимфаденопатия.
Мускулно-скелетни: артрит.
Неврологични/психиатрични: нарушение на равновесието, нарушения на паметта, сънливост, объркване.
Респираторни: диспнея, бронхоспазъм, пневмония, белодробен застой, ларингит/дрезгавост на гласа, епистаксис.
Симптомният комплекс от кашлица, бронхоспазъм и еозинофилия е бил наблюдаван при двама пациенти, лекувани с фозиноприл.
Сетивни органи: шум/болка в ушите.
Урогенитални: бъбречна недостатъчност, нарушения на простатата.
Абнормни лабораторни показатели: хиперкалиемия, левкопения, неутропения, еозинофилия и повишени нива на чернодробните функционални проби (трансаминази, LDH, алкална фосфатаза и билирубин).

Изпитвания при пациенти със сърдечна недостатъчност: В плацебо-контролирани клинични проучвания с продължителност от 3-6 месеца, прекъсването на лечението в резултат на клинични или лабораторни нежелани събития, с изключение на сърдечна недостатъчност, е било 8,0% и 7,5% респективно в групата с фозиноприл и плацебо.
Честотата на нежеланите събития при пациенти в старческа възраст (>65 годишни) е подобна на тази при по-млади пациенти.
Нежелани събития, които се оценяват като "вероятно" или "възможно" свързани с лечението или са с недоказана връзка с терапията, наблюдавани при най-малко 1% от пациентите, лекувани с фозиноприл в плацебо-контролирани клинични изпитвания, са показани в таблицата по-долу:
Нежелани събития* в плацебо-контролирани изпитвания при пациенти със сърдечна _недостатъчност__
Нежелани събитияФозиноприл (N=361) Честота (%) (прекратяване на лечението)Плацебо (N=373) Честота (%) (прекратяване на лечението)
Замаяност11,9(0,6)5,4(0,3)
Кашлица9,7(0,8)5,1(0,0)
Хипотония4,4(0,8)0,8(0,0)
Гадене/Повръщане2,2(0,6)1,6(0,3)
Диария2,2(0,0)1,3(0,0)
Гръдна болка (некардиална)2,2(0,0)1,6(0,0)
Ортостатична хипотония1,9(0,0)0,8(0,0)
Палпитации1,4(0,3)0,8(0,0)
Обрив1,4(0,3)2,1(0,3)
Слабост1,4(0,3)0,5(0,0)
Ангина пекторис1,1(0,3)1,1(0,0)
*Няма значими разлики между групите с фозиноприл и плацебо.
Деца и юноши: Данните за безопасност при педиатрични пациенти, лекувани с фозиноприл, все още са ограничени, оценена е само краткотрайната експозиция. Наблюдавани са следните нежелани лекарствени реакции по време на 4-седмичната двойно сляпа фаза на рандомизирано клинично проучване на 253 деца и юноши на възрастт^еждУ"'"^ 6 и 16 години: главоболие (13,9 %), хипотензия (4,8 %), кашлица (3,6 %) и хинеркалемия ч-(3,6 %), повишени серумни нива на креатинин (9,2 %), повишени серумни/нива на киназа (2,9 %). Тези повишени СК, докладвани в това проучване (дори преходни и без клинични симптоми) са различни от тези при възрастните. Не е проучвано дългосрочното влияние на фозиноприл върху растежа, пубертета и общото развитие.

По-долу са изброени по системо-органен клас други клинични събития, които се оценяват като "вероятно" или "възможно" свързани с лечението или са с недоказана връзка с терапията и се появяват при 0,4 до 1,0% от пациентите (освен ако не е отбелязано друго), лекувани с фозиноприл в контролирани клинични изпитвания (N=516), както и събития от клинично значение с по-ниска честота.
Общи: Температура, повишаване на теглото, хиперхидроза.
Сърдечно-съдови: Внезапна смърт, кардиореспираторен арест, шок (0,2%), нарушения в сърдечния ритъм, периферен оток, хипертония, синкоп, нарушения в проводимостта.
Дерматологични: Сърбеж.
Ендокринно/метаболитни: Подагра, сексуалната дисфункция. Гастроинтестинални: Намален апетит, сухота в устата, запек, метеоризъм.
Имунологични: Ангиоедем (0,2%).
Мускулно-скелетни: Миалгия, слабост в крайниците.
Неврологични/психиатрични: Церебрален инфаркт, транзиторна исхемична атака (ТИА), депресия, парестезия, вертиго, промяна в поведението, тремор.
Респираторни: Ринит, синузит, трахеобронхит, плеврална болка в гърдите.
Сетивни органи: Зрителни нарушения, вкусови нарушения.
Урогенитални: Нарушено уриниране.

Таблицата по-долу включва всички нежелани лекарствени реакции, както са описани към момента в CCDS. Списъкът е представен по системо-органни класове, MedDRA терминология и честота, като са използвани следните категории: много чести (>1/10), чести (>1/100, < 1/10), нечести (>1/1000, <1/100), редки (>1/10 000, <1/1000). много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (не може да бъде изчислена от наличните данни). Таблицата е съставена според препоръките на CIOMS работна група III и V и Указанията на Европейската комисия за Кратката характеристика на продукта.
Системо-органни класове Честота MedDRA термини

Инфекции и инфестации
ЧестиИнфекция на горните дихателни пътища, фарингит, ринит, вирусна инфекция
НеизвестнаПневмония, ларингит, синузит, трахеоброндит 

Нарушения на кръвта и лимфната система
НеизвестнаЛимфаденопа^ия, левкопения/неул-ропения,
еозинофилия

Нарушения на метаболизма ихраненет
НеизвестнаПодагра, нарушение на апетита, промени на теглото, понижен апетит, хиперкалиемия

Психични нарушения
ЧестиПромени в настоението, нарушение на съня
НеизвестнаДепресия, нарушения в поведението, състояние на обърканост

Нарушения на нервната система
ЧестиЗамаяност, главоболие, парестезия
НечестиСинкоп
НеизвестнаЦеребрален инфаркт, преходна исхемична атака, тремор, нарушение на равновесието, нарушение на паметта, сомнолентност, цереброваскуларен инцидент

Нарушения на очите
ЧестиНарушения на очите, зрителни нарушения

Нарушения на ухото и лабиринта
НеизвестнаТинитус, вертиго, болка в ушите

Сърдечни нарушения
ЧестиАритмия, палпитации, ангина пекторис
НеизвестнаСърдечен арест, инфаркт на миокарда, тахикардия, кардио-респираторен арест, нарушения в проводимостта

Съдови нарушения
ЧестиХипотония, ортостатична хипотония
НечестиШок
НеизвестнаХипертонична криза, периферно-съдово заболяване, кръвоизлив, хипертония, топли вълни

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
ЧестиКашлица, нарушение на синусите
НеизвестнаДиспнеа, бронхоспазъм, белодробна конгестия, дисфония, епистаза, синузит, плеврална болка

Стомашно-чревни нарушения
ЧестиГадене, повръщане, диария, болка в корема, диспепсия, дизгеузия
НеизвестнаПанкреатит, оток на езика, дисфагия, нарушещ^на. устата, абдом.кйадцо х разтягане, запек,метеоризъм, сухота в устата, дизгеузия

Хепато-билиарни нарушения
НеизвестнаХепатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан
ЧестиОбрив
НечестиАнгиоедем
НеизвестнаХиперхидроза, ехимоза, пруритус, дерматит, уртикария

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
ЧестиБолка в мускулите и костите, миалгия
НеизвестнаМускулна слабост, артрит

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
ЧестиНарушение в уринирането
НеизвестнаБъбречна недостатъчност

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
ЧестиСексуална дисфункция
НеизвестнаНарушение на простатата

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
ЧестиУмора, болка в гърдите, оток, астения,
НеизвестнаПериферен оток, болка, пирексия, внезапна смърт

Изследвания
НеизвестнаПовишаване на теглото, анормални резултати от изследвания на чернодробната функция
4.9. Предозиране
Няма специфична информация за лечение на предозирането с Моноприл; то е симптоматично и поддържащо. Терапията с Моноприл се прекъсва и пациентите се проследяват внимателно. Предлаганите мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашна промивка, както и коригиране на хипотонията по приетите процедури.
Фозиноприл се отстранява в малка степен чрез хемодиализа или перитонеална диализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
5.1. Фармакодинамика
Фармакотерапевтична група: АКЕ инхибитори
АТС код: С09АА09

Механизъм на действие
Фозиноприл, естерен прекурсор, се хидролизира от естеразите до фармакологично активна форма, фозиноприлат, която предотвратява превръщането на ангиотензин I до вазоконстрикторната субстанция ангиотензин II. Намалението на ангиотензин II води до намаляване на вазопресорната активност и на алдостероновата секреция. Последното действие може да доведе до слабо повишаване на серумния калий /средно = 0.1 тЕц/1 / заедно със засилено отделяне на натрий и вода.

Инхибирането на АКЕ също повлиява на разграждането на брадикинина, което също може да допринася за антихипертензивния ефект; фозиноприл има терапевтичен ефект_ дри пациенти с ниско-ренинова хипертония. 
При пациенти със сърдечна недостатъчност се счита, че благоприятният ефект на Моноприл се дължи главно на супресия на ренин-ангиотензин-алдостреоновата система; потискането на ангиотензин-конвертиращия ензим води до намаляване както на преднатоварването, така и на следнатоварването. Фармакодинамика

Хипертония:
Моноприл понижава артериалното налягане в рамките на един час. Максимален хипоптензивен ефект се наблюдава 2-6 часа след приема и антихипертензивният ефект персистира за 24 часа. Артериалното налягане се понижава в приблизително еднаква степен както в изправено така и в легнало положение. Ортостатичните ефекти и тахикардията не са чести, но могат да настъпят при пациенти със загуба на соли и/или вода. Намаляването на кръвното налягане може да бъде прогресивно, така че да са необходими няколко седмици лечение за достигане на максимален терапевтичен ефект. Хипотензивните ефектите на фозиноприл и тиазидните диуретици са адитивни.

Сърдечна недостатъчност:
В двойно-слепи, контролирани клинични изпитвания при пациенти със сърдечна недостатъчност, лекувани с диуретици с или без дигоксин, началната доза Моноприл води до остро намаляване на белодробното капилярно налягане /пред натоварван е/ и средното артериално кръвно налягане и системната съдова резистентност /следнатоварване/. Еднократната дневна доза на Моноприл поддържа положителни хемодинамични ефекти през целия 24-часов интервал на дозиране при пациентите, завършили 10-седмично лечение. В допълнение, сърдечната честота намалява в сравнение с изходната и ударният обемен индекс се увеличава въпреки пониженото налягане на пълнене на лявата камера. Не се наблюдава тахифилаксия. Фозиноприл е подобрил толеранса при натоварване на 24-ия час в две плацебо-контролирани изследвания /271 пациенти със сърдечна недостатъчност/ лекувани с Моноприл веднъж дневно в продължение на 6 месеца, включително едно изследване , при което пациентите не са били лекувани едновременно с дигоксин. Клиничната изява на сърдечната недостатъчност се подобрява, оценено по критериите за отпадане от изследването /намаление на риска 66%, Р < .001/ или за хоспитализация по повод на влошаване на сърдечната недостатъчност /намаление на риска 66%, Р= .001/. Моноприл намалява нуждата от допълнително диуретично лечение за контрол на симптомите на сърдечна недостатъчност.
Тежестта на сърдечната недостатъчност, измерена чрез благоприятните промени по Класификацията на Ню Йоркската Сърдечна Асоциация и на симптомите на сърдечна недостатъчност, включително диспнея и умора, се подобрява.

Деца и юноши:
Понижаване на кръвното налягане с ниски (0,1 mg/kg), средни (0,3 mg/kg) и високи (0,6 mg/kg) прицелни дози фозиноприл веднъж дневно е оценено в рандомизирано двойно сляпо проучване на 252 деца и юноши на възраст между 6 и 16 години с хипертензия или високо-нормално кръвно налягане. В края на четириседмичното лечение, средното понижаване от началото на проучването на систолично кръвно налягане е сходно при деца, лекувани с ниска, средна и висока доза фозиноприл. Не е демонстрирана връзка доза-отговор при трите дози. Няма подходяща лекарствена форма, която да се дозира за деца, тежащи по-малко от 50 kg.
5.2. Фармакокинетични свойства
Степента на резорбция след перорално приложение на Моноприл е 30-40%. Фозиноприл се хидролизира от естерази главно в черния дроб до фармакологично активен хозиноприлат. Скоростта на хидролиза при пациенти с чернодробни увреждания се променя, но степента на конверсия е непроменена. Времето за постигане на пикови плазмени концеттцации е три часа и е независимо от дозата на фозиноприл. След еднократни и--;м1ГогокраТнн,
перорални дози, фармакокинетичните параметри (Cmax, AUC) са пряко пропорционални на приложената доза фозиноприл.
Фозиноприлат се свързва с плазмените протеините във висока степен />95% /, но в незначителна степен с кръвните клетки.
Фозиноприлат има относително малък обем на разпределение. Изследвания при животни показват, че нито фозиноприл, нито фозиноприлат преминават кръвно-мозъчната бариера, но фозиноприлат минава през плацентата при бременни животни.
След интравенозно приложение, фозиноприлат се елиминира приблизително в еднаква степен от черния дроб и бъбреците. При хипертоници с нормална бъбречна и чернодробна функция, които са получавали многократни дози фозиноприл, ефективното t Уг на кумулиране на фозиноприлат е средно 11.5 часа. При пациенти със сърдечна недостатъчност, ефективното t V2 е 14 часа.
Фозиноприл не се диализира добре. Клирънсът на фозиноприл при хемодиализа и перитонеална диализа е средно съответно 2% и 7% от клирънса на уреята.
При пациенти с увредена бъбречна функция /креатининов клирънс < 80 ml/min/1,73
т2/общият телесен клирънс на фозиноприлат е половината от този на пациенти с нормална бъбречна функция, докато резорбцията, бионаличността, свързването с протеините не се променят значително. Клирънсът на фозиноприлат не се различава значително според степента на бъбречна недостатъчност; намаленото бъбречно елиминиране се компенсира с увеличено хепатобилиарно елиминиране. Леко повишение на AUC /по-малко от два пъти стойностите при нормална бъбречна функция/ се наблюдава при пациенти с различна степен на бъбречна недостатъчност, включително и при крайна степен на бъбречна недостатъчност /креатининов клирънс <10 ml/min/1,73 m2/
Чернодробна недостатъчност/алкохолна или билиарна цироза/:
Въпреки, че скоростта на хидролиза при тези пациенти може да се забави, степента на процеса не намалява значително; общият телесен клирънс на фозиноприлат е около половината от този при пациенти с нормална чернодробна функция. Няма значителни разлики във фармакокинетичните параметри между пациенти /мъже/ в напреднала възраст /65-74 г./ със запазена бъбречна и чернодробна функция и по-млади /20-35 г./ пациенти.

Деца и юноши:
Ограничени фармакокинетични данни при деца и юноши са предоставени от фармакокинетично проучване с еднократно дозиране при 19 хипертензивни пациенти на възраст между 6 и 16 години, лекувани с разтвор на фозиноприл 0,3 mg/kg. Все още не е демонстрирано дали стойностите на AUC и Стах за фозиноприлат (активната форма на фозиноприл) при деца между 6 и 16 години са сравними с тези, наблюдавани при възрастни, получаващи 20 mg фозиноприл като разтвор.
Терминалният елиминационен полуживот на фозиноприлат е 11-13 часа и е сходен при всички фази на проучванията.
5.3. Предклинични данни за безопасност Карциногенеза и мутагенеза
При изследвания в продължение на период от две години с мишки и плъхове и дози до 400 mg/kg дневно /500 пъти максималната доза при хора/, няма установени данни за карциногенен ефект.
Нито фозиноприл натрий, нито активният фозиноприлат са мутагенни при микробиален мутагенен тест на Ames, тест за мутации на клетки от миша лимфома или митотидна. гедаа конверсия. Фозиноприл не е генотоксичен и в миши микронуклеус Tej^fQ^ytvp".iC5\ цитогенетичен тест in vivo с миши костен мозък. В цитогенетичен тест с с^"ар^Нл™ тотетки
на китайски хамстери, фозиноприл увеличава честотата на хромозомните аберации, когато се тестува без метаболитна активация при концентрация, токсична за клетките. Няма увеличение в хромозомните аберации при по-ниските лекарствени концентрации без метаболитна активация или при всички концентрации с метаболитна активация.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Лактоза безводна USNF
Микрокристална целулоза USNF
Кросповидон USNF
Повидон USP
Натриев стеарил фумарат USNF
6.2. Несъвместимости
Не се съобщават
6.3. Срок на годност
Моноприл 10 mg таблетка -18 месеца
Моноприл 20 mg таблетка - 24 месеца
6.4. Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25°С.
Да се съхранява в оригиналната опаковка.
6.5. Данни за опаковката
PVC/PVDC блистер, съдържащ 28 таблетки.
6.6. Инструкции за употреба
Без специални инструкции.
7. Притежател на разрешението за употреба
Bristol-Myers Squibb Kft;
Lovohaz u. 39. З.ет.; 1024 Budapest, Унгария
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Моноприл 10 mg таблетка - 9900349
Моноприл 20 mg таблетка - 9900350
9. ДАТА НА ПЪРВО ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
25.05.2006
10.ДАТА НА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
09/2010