Meta-Iodobenzylquanidine For Therapeutic Use 185 - 740 MBq/ml sol. inf. vial x 1/Мета-йодбензилгуанидин
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Meta-Iodobenzylquanidine For Therapeutic Use 185 - 740 MBq/ml sol. inf. vial x 1/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
[131I] Meta-iodobenzylguanidine for therapeutic use
Мета-йодбензилгуанидин за терапевтична употреба
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Йобенгван (131I ) 0.185-0.740 GBq/ml (не по малко от 0.67 mg/ml)
Резюме на физичните характеристики на радиоактивния изотоп в активната субстанция : 131I физичен период на полуразпад 8.08 дни. Най-важните радиационни емисии са както следва:
| Енергетично ниво | Добив / % / |
| β-247keV | 1.8 |
| β-334keV | 7.2 |
| β-606keV | 89.7 |
| β-806 keV | 0.7 |
| γ-364keV | 82.0 |
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Meta-Iodobenzylquanidine For Therapeutic Use 185 - 740 MBq/ml sol. inf. vial x 1/
инжекционен или инфузионен разтвор
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Радиационна терапия на туморната тъкан, която е способна да задържа метайодбензил гуанидина.
Тези тумори произлизат от клетки, които ембриологично произхождат от нервната бразда: феохромоцитоми, невробластоми, карциноиди и медуларни карциноми на тиреоидеята (МСТ).
4.2. Дозировка и начин на приложение
Терапевтичните дози с количество йобенгуан [131I]се определят индивидуално на базата на дозиметрични изследвания, споменати по-горе. Големината на дозата и интервалът /ите/ между възможните множествени прилагания се определят главно от от хематогичната радиотоксичност и вида на тумора. Колкото по-бърза е прогресията на тумора, толкова интервалът е по-кратък
"Фиксирани" терапевтични дози (3.7-7.4 GBq).
Тези препоръчани дози са идентични за деца и възрастни. Няма специална дозна схема за стари хора.
Терапевтичната доза се прилага венозно, главно като инфузия за 1-4 часа
4.3. Протовопоказания/Meta-Iodobenzylquanidine For Therapeutic Use 185 - 740 MBq/ml sol. inf. vial x 1/
Бременността е абсолютно противопоказание .
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Някои лекарства, използвани за лечение на повишено кръвно налягане и в психиатрията взаимодействат с йобенгуана [131I]. Едновременното им прилагане може да повлияе на включването и задържането йобенгуана [131I] и така да повлияе на дозите, получени както от нормалните, така и от туморните тъкани. Тези медикаменти трябва да бъдат спрени преди лечението (обикновено за 4 биологични полуживота).
Блокажът на тиреоидеята започва 24 до 48 часа преди даването на йобенгуана [131I] и трае поне 5 дни.
Блокаж чрез калиев перхлорат се постига с около 400 мг/дневно Блокаж с калиев йодид, калиев йодат и Луголов разтвор трябва да бъде извършен с еквивалент на 100 мг йод на ден.
Пациентите трябва да бъдат добре хидратирани поне първите 24 часа Кръвната картина се контролира на 2 дни през първата седмица и 1 път седмично после в рамките на първия месец след прилагането.
Препоръчително, но не задължително е да се извърши целотелесна сцинтиграфия на първата седмица, за да се проучи биоразпределението на агента и да се квантифицира включването в туморните огнища.
Повторно лечение може да се има предвид само след 6-8 месеца .Съобщава се кумулативна доза до 29.6 GBq ,като костно мозъчната токсичност е лимитиращ фактор.
Когато терапевтичното приложение е за феохромоцитом, при планирането трябва да се обърне внимание на евентуално взаимодействие между медикаментите за контролиране на хипертонията и включването на йобенгуана [131I]. Неподходящите медикаменти трябва да бъдат спрени поне 2 седмици преди планираното терапевтично приложение. Ако се налага пропранололът може да бъде използван като заместител.
Йобенгуан [131I] терапията трябва да се има предвид само при пациенти, при които е възможна трансплантация на автоложен костен мозък (съдържащ малко, или несъдържащ туморни клетки) Токсичните ефекти върху костния мозък (тромбоцитопения) трябва да бъдат следени внимателно и начесто.
Дозирането при пациенти, които са понесли преди това лечение с цитостатици (напр съединения на цисплатината) резултиращо в намаляване на реналната функция , може да се наложи да бъде преразгледано и съответно оптимизирано. Главните нежелателни (странични) ефекти при деца са тромбоцитопения (изолирана) или костно мозъчна супресия, особено ако има туморна инфилтрация в костния мозък Нежелани реакции свързани с функцията на слюнчените жлези и миокарда или токсични ефекти върху черния дроб не са описани.
Включването на мета йод бензил гуанидина е в хромафиновите гранули и може макар и рядко да предизвика бърза норадреналинова секреция, която да причини хипертонични кризи. При някои пациенти може да се наложи мониториране на ЕКГ и кръвното налягане по време на приложението на радиофармацевтика.
При пациенти, при които диагностичната оценка показва дифузно костно-мозъчно включване на йобенгуан [131I], след администрирането на терапевтичната доза може да се появи супресия на костния мозък. Този радиофармацевтик може да бъде прилаган само от упълномощени лица.
Радиофармацевтиците , които ще се използват на пациенти трябва да бъдат приготвяни по начин който да задоволява изискванията на радиационната безопасност и фармацевтичните изисквания за качество.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Известни са следните медикаменти, за които може да се очаква, че удължават или намаляват натрупването на йобенгвана в туморите на невралната тръба.
Съобщава се, че Нифедипин /Калциев антагонист/ удължава задържането на йобенгвана.
Наблюдавано е намалено натрупване по време на терапевтичен режим, който включва:
- прилагането на антихипертензивни медикаменти като резерпин, лабеталол, калциеви антагонисти (дилтиазем, нифедипин, верапамил).
- Симпатомиметични атенти (които съществуват в капките за нос като фенилефрин, ефедрин или фенилпропаноламин).
- Кокаин.
- Трициклични антидепресанти и деривати, имипрамин и деривати, доксепин, амоксепин и локсапин.
Очаква се да се инхибира натрупването на йобенгвана от следните лекарства, но понастоящем липсва доказателство за това:
- Антихипертензивни, действащи чрез адренергична невронова блокада (бетанидин, дебризоквин, бретилиум и гвинетидин)
- Антидепресанти като мапротилин и тразолон.
Тези лекарства трябва да се спрат преди лечението (обикновенно за четири биологични периода на полуразпад).
Специално внимание трябва да се обърне на избора на антиеметични средства, които придружават администрирането на йобенгуан в Терапевтични количества за потискане на гаденето. Антиеметиците ,които са допамин/серотонинови рецепторни агонисти не интерферират с включването на йобенгуана в концентрациите, в които се използват в клиничната практика.
4.6. Бременност и кърмене
Когато е необходимо да се прилагат радиоактивни продукти на жени в детеродна възраст, трябва винаги да се търси информация за евентуална бременност. Всяка жена, при която закъснява менструацията, трябва да се счита за бременна до доказване на противното. Когато има несигурност, лъчевото натоварване трябва да бъде минимално в съответствие с получаването на желаната клинична информация. В тези случаи трябва да се имат предвид алтернативни техники, които не използват йонизираща радиация.
Преди прилагането на радиоактивната субстанция на жена, която кърми, трябва да се прецени дали изследването може разумно да се отложи докато майката прекъсне кърменето.
Особенно в случаите на прилагане на терапевтична доза на йобенгван (131I), кърмещите майки, трябва да бъдат посъветвани да преустановят кърменето поради удължения полуживот.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини.
Терапевтични дози се прилагат само в болнични условия
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Meta-Iodobenzylquanidine For Therapeutic Use 185 - 740 MBq/ml sol. inf. vial x 1/
За всеки пациент, излагането на йонизираща радиация трябва да се преценява на базата на вероятната клинична полза. Прилаганата активност трябва да бъде такава, че резултиращата радиация да е колкото е възможно по-ниско достижимо, имайки предвид необходимостта за получаване на желания диагностичен и терапевтичен резултат.
Излагането на йонизираща радиация е свързано с поява на рак и възможност за развитие на наследствени дефекти. За диагностичните нуклеарномедицински изследвания, данните сочат, че тези нежелани ефекти ще се появят в малка честота ,поради индуцираните малки радиационни дози.
Радиационната доза от терапевтично облъчване резултира в по-висока честота на рак и мутации. При всички случаи е необходимо да се удостоверим , че рискът от радиацията е по-малък от този от заболяването.
Ефекти, които се очаква да се проявят при прилагане на йобенгуана [131I] в терапевтична доза:
Най-общо гадене и повръщане се очакват в първите 24 часа след прилагането. По отношение на антиеметичната медикадия виж глава 4.5. Не е възможно да се отграничат страничните ефекти, вследствие ранна поява на радиотоксичност от реакции дължащи се на метайодбензилгуанидина, или от реакции към инфузията на големи обеми течности, при пациенти, които вече са били инфузирани мощно с питостатици причиняващи подобни странични ефекти. Миелосупресия и последваща тромбоцитопения се очакват.
4.9. Предозиране
Ефектът от предозиране на йобенгван се дължи на освобождаване на адреналина. Този ефект е кратък и изисква поддържащи мерки, целящи намаляване на кръвното налягане. Необходимо е бързо инжектиране на бързодействащ алфа-адренергичен блокиращ агент / фентоламид /, последвано от бета-блокер / пропранолол /. Много важно е поддържането на възможно най-усилен уринен ток, поради бъбречната елиминация, за намаляване на влиянието на радиацията.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
Йобенгвана / 131I / е радиойодиран аралкилгванидин. Неговата структура съдържа гванидиновата група от гванетидин, свързан към бензилова група, в който йодът е въведен. Подобно на гванетидина, аралкилгванидините са адренергични нервоблокиращи агенти. Като резултат от функционалната еднотипност между адренергичните неврони и хроматофинните клетки на надбъбречната медула, йобенгвана може да локализира преференциално в медулата на надбъбрека. В добавка, той се натрупва и в миакарда.
5.1. Фармакодинамични свойства
АТС Code V09IX02
От различните аралкилгванидини, мета-йодобензингванидина е предпочитаната субстанция поради ниското чернодробно натрупване и неговата най-добра in vivo стабилност, в резултат на което се получава най-ниско достижимо натрупване на свободния йодид в щитовидната жлеза. Транспортът на йобенгтвана през клетъчните мебрани в клетките, произхождащи от невралната тръба е активен процес, когато концентрацията на лекарството е ниска / както е при диагностичните дозировки /. Механизмът на натрупване може да се инхибира от инхибитори като кокаин или десметилимипрамин. Когато лекарството се прилага в по-висока концентрация / както е при терапевтичните дозировки /, процеса на пасивна дифузия става също важен. Клиничните приложения по отношение на дозиметрията, ако има такива, са неясни.
Впоследствие, съществува един активен механизъм, чрез който се пренася поне част от вътреклетъчния йобенгван в депо гранулите вътре в клетките.
5.2. Фармакокинетични свойства
В голяма степен, йобенгвана се екскретира непроменен чрез бъбреците. 70-90% от прилаганите дози се появяват в урината в следващите 4 дни. Следните метаболитни разпадни продукти се появяват в урината :131I - йодид, 131I - метайодохипурова киселина, 131I- хидрокси-йодобензилгванидин и 131I-метайодобензоева киселина. Тези субстанции са отговорни за приблизително 5-15% от прилаганата доза.
Моделът на разпределение на йобенгвана включва бързо първоначално натрупване в черния дроб / 33% от приложената доза / и много по-малко в белия дроб / 3% /, миокарда / 0.8% /, слезката / 0.6% / и слюнчените жлези / 0.4% /. Натрупването в нормалните надбъбреци / надбъбречната медула / е толкова ниско, че не може да се визуализира с йобенгвана /131 I/ . Хиперплазиралите надбъбреци показват високо натрупване.
5.3. Предклинични данни за безопасност
При кучета леталната доза е 20mg/kg. По-ниските дози (14 mg/kg) причиняват временни клинични симптоми като резултат от токсични ефекти .Многократни венозни приложения при плъхове от 20-40 mg/kg причиняват симптоми на сериозна клинична токсичност. Многократни венозни приложения от 5 до 20mg/kg предизвикват ефекти, включващи респираторен дистрес, но дълготрайните ефекти са само леко повишение на теглото на черния дроб и сърцето. Многократни приложения при кучета от 2.5 до 10mg/kg предизвикват клинични ефекти, включващи повишено кръвно налягане и абнормалитети в сърдечната честота и сърдечната проводимост, но всички симптоми са временни.
Границата на сигурност между прилаганите количества йобенгван / предимно при терапевтичните дози / и нивото, при което могат да се явят нежелани вторични ефекти не е много щирока, така че пациентите трябва да се държат под наблюдение по време и поне няколко часа след инфузията или инжектирането на медикамента.
Не са наблюдавани мутагенни ефекти в използваните тест системи. Не са публикувани проучвания за канцерогенния потенциал на йобенгвана.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Sodium chloride
Water for injection
Benzyl alcohol
6.2. Несъвместимости
Няма известни несъвместимости.
6.3. Срок на годност
Срокът на годност на продукта е до 2 дни от референтната дата
6.4. Специални условия на съхранение
Продуктът трябва да се съхранява в сух лед (твърд въглероден диоксид) до приблизително един час преди употреба.
6.5. Данни за опаковката
Стъклен флакон от неутрално стъкло, 1 хидролитичен клас сPTFE покрита бутил каучукова запушалка и алуминиева капачка. Всеки флакон е поставен в оловна обвивка и запечатан в метална кутия.
6.6. Специфични предпазни мерки при изхвърляне на използван лекарствен продукт или отпадъчни материали от него
Терапевтични дози от м-йодобензилгуанидин [131I] трябва да бъдат пазени в сух лед (твърд въглероден двуокис) преди употреба.
Около 1 час преди прилагането флаконът, съдържащ м-йодобензилгуанидин [131I], заедно с оловия контейнер се разтапя във водна баня с температура не повече от 50°С.
Прилагането на радиофармацевтици създава риск за околните от външно облъчване, или от контаминация с разлята урина, повърнати материи и др. Лъчезащитни мерки в съответствие с националните разпоредби трябва да бъдат предприети. Третирането на отпадъците също трябва да е в сеответствие с националните разпоредби.
Инструции за качествен контрол
Радиохимичната чистота на йобенгвана [ 131I]/ може да се определи с висококачествена течна хроматография върху колона от силикагел (5 им), 0.25m х 4mm, елюирана изократно с разтвор от амониев нитрат / 8% /: разреден амоняк : метанол / 1:2:27 /. Регистрацията на пика е чрез използване на подходящ детектор за радиактивност и чрез ултравиолетова спектрофотометрия при 254nm. Пиковете се идентифицират чрез отнасяне към стандартни разтвори от натриев йодид (1 mg/ml) и йобенгван сулфат (0.2 mg/ml).
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
GE Healthcare Buchler GmbH & Co. KG Gieselweg 1.D-38110 Braunschweigro Germany
8. HOMEPfA) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Май 2006
11. ДОЗИМЕТРИЯ
Данните са от публикация №53 на Международната Комисия по Радиационна Защита / Том 18 № 1-4р 1987 г. /:"Радиационна доза на пациента от радиофармацевтиците". Радиационната доза към специфични органи, които може да не са прицелни органи на терапията, може да се влияе значимо от патофизиологичните промени, причинени от процеса на заболяването. Това трябва да се има предвид, когато се използва следващата информация. С изключение на "матка", списъкът включва само тези органи, които се използват при калкулацията на ефективната еквивалентна доза / целотелесна /. Това са седемте стандартни органа и допълнителни пет с най-висока абсорбирана доза /означени със * /.
Гореспоменатите данни са валидни при нормална фармакокинетика. Но специално, когато бъбречната функция е увредена, в резултат на заболяване или предхождаща терапия, ефективната еквивалентна доза и радиационната доза получавана от органите (специално костите, червения костен мозък и белите дробове), може да се увеличи значимо.
12. ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА РАДИОФАРМАЦЕВТИЧНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ
Прилагането на радиофармацевтиците създава опасност за други хора от външно облъчване или контаминация от пръски урина, повръщане и т.н. Трябва да се спазват мерките за защита от радиация в съответствие с националните норми.
