КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА HA ПРОДУКТА/Meropenem Ranbaxy 1 g powder for solution for injection/
1.ИМЕ HA ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Меропенем Ранбакси 500 mg прах за инжекционен разтвор или инфузия
Меропенем Ранбакси 1 g прах за инжекционен разтвор или инфузия
Meropenem Ranbaxy 500mg Powder for Solution for Injection or Infusion
Meropenem Ranbaxy lg Powder for Solution for Injection or Infusion
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Меропенем Ранбакси 500 mg
Всеки флакон съдържа меропенем трихидрат, еквивалентен на 500 mg безводен меропенем.
Меропенем Ранбакси 1 g
Всеки флакон съдържа меропенем трихидрат еквивалентен на 1g безводен меропенем.
Помощни вещества:
Всеки флакон от 500 mg съдържа 104 mg натриев карбонат, който се равнява на приблизително 2.0 mEq натрий (приблизително 45 mg).
Всеки флакон от 1 g съдържа 208 mg натриев карбонат, който се равнява на приблизипелно 4.0 mEq натрий (приблизително 90 mg).
За пълния списък на помощните вещества виж раздел 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Meropenem Ranbaxy 1 g powder for solution for injection/
Прах за инжекционен разтвор или инфузия. Бял до светложълт кристален прах.
4 КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Меропенем Ранбакси прах за инжекционен разтвор или инфузия е предназначен за лечение на следните инфекции при възрастни и деца над 3 месечна възраст (виж раздел 4.4 и 5.1):
• Пневмония, включително придобита в обществото пневмония и нозокомиални пневмонии
• Бронхо-пулмонални инфекции при кисгична фиброза
• Усложнени инфекции на пикочните пътища
• Усложнени интра-абдоминални инфекции
• Инфекции в периода на раждане и послеродовият период
• Усложнени инфекции на кожата и меките тъкани
• Остър бактериален менингит
Меропенем Ранбакси може да се използва при лечението на неутропенични пациенти с треска, за която се подозира, че е резултат от бактериална инфекция.
Трябва да се имат предвид официалните указания за правилната употреба на антибактериалните средства.
4.2 Дозировка и начин на приложение
В таблиците по-долу са посочени общите препоръки за дозиране.
Прилаганата доза меропенем и продължителността на лечението трябва да са съобразени с типа на лекуваната инфекция, нейната тежест и клиничния отговор.
Доза до 2 g три пъти дневно при възрастни и подрастващи, и доза до 40 mg/kg три пъти дневно при деца, може да бъде особено подходяща при лечението на някои видове инфекции като нозокомиални инфекции, причинени от Pseudomonas aeruginosa или Acinetobacter spp.
Допълнителни съображения за дозиране са необходими, когато се лекуват пациенти с бъбречна недостатъчност (виж по-долу).
Възрастни и юноши
| Инфекция | Дозата трябва да се прилага на всеки 8 часа |
| Пневмония, включително придобита в обществото пневмония и нозокомиална пневмония | 500 mg или 1 g |
| Бронхо-пулмонални инфекции при кистична фиброза | 2g |
| Усложнени инфекции на пикочните пътища | 500 mg ИЛИ 1 g |
| Усложнени интра-абдоминални инфекции | 500 mg или 1 g |
| Инфекции в периода на раждане и послеродовия период | 500 mg или 1 g |
| Усложнени инфекции на кожата и меките тъкани | 500 mg или 1 g |
| Остър бактериален менингит | 2g |
| Лечение на пациенти с фебрилна неутропения | 1g |
Меропенем Ранбакси обикновено се прилага чрез интравенозна инфузия в продължение на около 15- 30 минути (виж раздел 6.2, 6.3 и 6.6).
Алтернативно, доза до 1 g може да се прилага като интравенозна болус инжекция за приблизително 5 минути. Наличните данни за безопасност за прилагането на 2 g доза като интравенозна болус инжекция са ограничени.
Бъбречна недостатъчност
Дозата трябва да се коригира при пациенти с креатининов клирънс под 51 ml/min, както е показано по-долу. Има ограничени данни в подкрепа на прилагането на коригираната доза като единица доза от 2 g.
| Креатининов клирънс (ml/min) | доза (на базата на единици в дозовия диапазон от 500 mg или 1 g, или 2 g, виж по-горе) | Честота |
| 26-50 | доза от една единица | на всеки 12 часа |
| 10-25 | доза от половин единица | на всеки 12 часа |
| <10 | доза от половин единица | на всеки 24 часа |
Меропенем Ранбакси се отстранява чрез хемодиализа и хемофилтрация. Необходимата доза тябва да се прилага след завършване на хемодиализния цикъл.
Няма установени препоръки за дозиране на Меропенем Ранбакси при пациенти с перитонеална диализа.
Чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (виж раздел 4.4).
Пациенти в напреднала възраст
Не се налага коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст с нормална бъбречна функция или креатининов клирънс над 50 ml/min.
Употреба в педиатрията
Деца под 3 месечна възраст
Безопасността и ефикасността на меропенем при деца под 3 месечна възраст не са установени и не е определен оптималния дозов режим. Въпреки това, ограничени данни от фармакокинетиката предлагат приложението на 20 mg/kg на всеки 8 часа като подходящ режим (виж раздел 5.2).
Деца от 3 месеца до 11 годишна възраст и с тегло до 50 kg Препоръчителните дози са посочени в следната таблица:
| Инфекция | Дозата трябва да се прилага на всеки 8 часа |
| Пневмония, включително придобита в обществото пневмония и нозокомиална пневмония | 10 или 20 mg/kg |
| Бронхо-пулмонални инфекции при кистична фиброза | 40 mg/kg |
| Усложнени инфекции на пикочните пътища | 10 или 20 mg/kg |
| Усложнени интра-абдоминални инфекции | 10 или 20 mg/kg |
| Усложнени инфекции на кожата и меките тъкани | 10 или 20 mg/kg |
| Остър бактериален менингит | 40 mg/kg |
| Лечение на пациенти с фебрилна неутропения | 20 mg/kg |
Деца с тегло над 50 kg
Прилага се дозировката за възрастни.
Няма опит при деца с бъбречна недостатъчност.
Меропенем Ранбакси обикновено се прилага като интравенозна инфузия в продължение на около 15-30 минути (виж раздел 6.2, 6.3 и 6.6). Алтернативно, дози до 20 mg/kg могат да се прилагат като интравенозна болус инжекция за приблизително 5 минути. Има ограничени данни за безопасност относно приложението на 40 mg/kg под формата на интравенозна болус инжекция при деца.
4.3 Противопоказания/Meropenem Ranbaxy 1 g powder for solution for injection/
Свръхчувствителност към активната субстанция или някои от помощните вещества.
Свръхчувствителност към други антибактериални агенти от групата на карбапенемите.
Тежка степен на свръхчувствителност (напр. анафилактична реакция, тежка кожна реакция) към
някои други типове бета-лактамни антибактериални средства (напр. пеницилини или
цефалоспорини).
4.4 Специални предупреждения и специални мерки при употреба
Изборът на меропенем за лечение на пациент се свежда до целесъобразността от използването на антибактериално средство от групата на карбапенемите въз основа на фактори като тежестта на инфекцията, наличие на резистентност към други подходящи антибактериални средства и риска от избор на медикамента при резистентни на карбапенеми бактерии.
Както и при другите бета-лактамни антибиотици, и при меропенем се наблюдават сериозни и понякога фатални рекции на свръхчувствителност (виж раздел 4.3 и 4.8).
Пациенти с анамнеза за чувствителност към карбапенеми, пеницилини или други бета-лактамни антибиотици може също да са свръхчувствителни и към меропенем. Преди започване на лечението с меропенем трябва да се търсят предходни изяви на свръхчувствителност към бета-лактамни антибиотици.
В случай на поява на алергична реакция, употребата на медикамента трябва да се преустанови и да се предприемат подходящи мерки.
Антибиотик-свързан колит и псевдомембранозен колит са съобщени при почти всички антибактериални средства, включително меропенем и могат да варират по тежест от леки до животозастрашаващи. Поради това е необходимо да се има предвид тази диагноза при пациенти с диария, свързана с употребата на меропенем (виж раздел 4.8). В този случай се налага прекратяване на лечението с меропенем и прилагане на специфична за Clostridium difficile терапия. Не трябва да се прилагат лекарствени средства подтискащи перисталтиката.
Наблюдавани са нечесто случаи на гърчове по време на лечението с карбапенеми, включително меропенем (виж раздел 4.8).
Чернодробната функция трябва да бъде внимателно проследявана по време на лечението с меропенем, поради риск от чернодробна токсичност (чернодробна дисфункция с цитолиза) (виж раздел 4.8).
Употреба при пациенти с чернодробно заболяване: при пациенти с предшестващи чернодробни заболявания трябва да се проследяват чернодробните функции по време на лечението с меропенем. Не се налага пригюсобяване на дозата (виж раздел 4.2).
Могат да се получат положителни резултати при директния или индиректен тест на Coombs.
Съвместната употреба на меропенем и валпроева киселина/натриев валпроат не е препоръчителна (виж раздел 4.5).
Меропенем Ранбакси съдържа натрий.
Меронем Ранбакси 500 mg: Този лекарствен продукт съдържа приблизително 2.0 mEq натрий за всяка доза от 500 mg, което трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий.
Меронем Ранбакси 1.0 g: Този лекарствен продуш съдьржа приблизително 4.0 mEq натрий за всяка доза от 1 g, което трябва да се има предвид при нациенги на диета с контролиран прием на натрий.
4.5 Взаимодействия с други лекарства и други форми на вазаимодействия
Не са провеждани специфични проучвания за взаимодействия със специфични лекарствени продукти, освен с пробенецид.
Пробенецид се конкурира с меропенем за активната тубулна секреция и по този начин инхибира екскрецията на меропенем с урината, като в резултат на това елиминационния полуживот и плазмената концентрация на меропенем нарастват. При едновременното приложение на пробенецид и меропенем е необходимо да се подхожда с повишено внимание.
Потенциалният ефект на меропенем върху свързването на други лекарствени продукти с плазмените протеини и върху метаболизма им не е проучено.Все пак, тъй като меропенем се свързва в много нисък процент с плазмените протеини, не се очакват взаимодействия с други съединения по този механизъм.
При съвместното приложение на карбапенеми и валпроева киселина има съобщения за понижаване на серумната концентрация на валпроевата киселина с около 60-100 % в рамките на около 2 дни. Поради бързото настъпване и голямото понижаване на серумната концентрация, съвместното приложение на валпроева киселина и карбапенеми не се счита за поддаващо се на контрол и затова трябва да се избягва (виж раздел 4.4).
Перорални антикоагуланти
Едновременното приложение на антибиотици с варфарин може да потенциира антикоагулантния му ефект. Има много съобщения за потенцииране на антикоагулантния ефект на пероралните антикоагуланти, включително и на варфарин, при пациенти, които са на съпътстващо лечение с антибактериални препарати. Рискът може да варира в зависимост от подлежащата инфекция, възрастта и общото състояние на пациента, поради което е трудно да се оцени влиянието на антибиотика върху повишването на INR (международното стандартизирано съотношение). Препоръчва се INR да се контролира често по време на и скоро след съвместното приложение на антибиотици с антикоагулант.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Липсват или няма достатъчно данни за приложението на меропенем при бременни жени. По отношение на репродуктивната токсичност, проучванията при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие (виж раздел 5.3).
Като предпазна мярка се препоръчва да се избягва приложението на меропенем по време на бременността.
Кърмене
Не е известно дали меропенем се отделя в човешкото мляко. Меропенем Ранбакси се установява в много малки концентрации в млякото при животни. Като се вземат предвид ползите от лечението за жената, трябва да се вземе решение дали да се спре кърменето или да се спре/да не се започне лечението с меропенем.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Meropenem Ranbaxy 1 g powder for solution for injection/
При преглед на 4872 пациенти с 50 терапевтични експозиции на меропенем най-често съобщаваните нежелани реакции, свързани с меропенем, са диария (2,3 %), обрив (1,4 %), гадене/повръщане (1,4 %) и възпаление на мястото на инжектиране (1.1 %). Най-често съобщаваните лабораторни нежелани реакции, свързани с меропенем, са тромбоцитоза (1,6 %) и повишени чернодробни ензими (1,5- 4,3 %).
При 2367 пациенти, включени в предшестващите одобрението клинични изпитвания за интравенозно и интрамускулно приложение на меропенем, не са наблюдавани изброените в таблицата събития с „неизвестна честота", но съобщения за такива има от постмаркетинговия период.
В таблицата по-долу всички нежелани реакции са изброени в зависимост от системно-органния клас и по честота: много чести (от >1/10); чести (от > 1/100 до <1/10) ; нечести (от > 1/1,000 до <1/100);редки (от > 1/10,000 до <1/1,000); много редки (< 1/10,000) и с неизвестна честота (не може да бъде определена от наличните данни). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1
Инфекции и паразитози
Нечести :орална и вагинална кандидоза
Нарушения на кръвта и лимфната система
Чести :тромбоцитемия
Нечести :еозинофилия, тромбоцитопения, левкопения и неутропения
С неизвестна честота: агранулоцитоза, хемолитична анемия
Нарушения на имунната система
С неизвестна честота: ангиоедем, анафилаксия (виж раздел 4.3 и 4.4)
Нарушения на нервната система
Чести :главоболие
Нечести :парастезии
Редки: гърчове (виж раздел 4.4)
Стомашно-чревни нарушения
Чести :диария, гадене, повръщане, болки в корема
С неизвестна честота :антибиотичен колит (виж раздел 4.4)
Хепатобилиарни нарушения
Чести :повишаване на трансаминазите, алкалната фосфатаза и лактатдехидрогеназата в серума
Нечести :повишаване на билирубина
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести :обрив, пруритус
Нечести :уртикария
С неизвестна честота: Токсична епидермална некролиза, синдром на Stevens-Johnson, еритема мултиформе
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Нечести: повишаване на серумния креатинин, повишаване на серумната урея
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести: възпаление,болка
Нечести :тромбофлебит
С неизвестна честота: болка на мястото на инжектиране
4.9 Предозиране
Възможно е относително предозиране при пациенти с бъбречно увреждане, ако дозта не е коригирана, както е описано в раздел 4.2. Ограничен пост-маркетингов опит показва, че ако след предозиране се развият нежелани реакции, то те са сходни с профила на нежеланите реакции, описани в раздел 4.8 и обикновено са леки и отзвучават след прекратяване на прилагането или редукцията на дозата. Може да се има предвид необходимостта от симптоматично лечение.
При пациенти с нормална бъбречна функция се наблюдава бързо елиминиране с урината.
Меропенем и метаболитите му се отстраняват при хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фрмакотерапевтична група: антибактериални препарати за системно приложение, карбапенеми. АТСкод: J01DH02
Механизъм на действие
Меропенем осъществява бактерицидната си активност като инхибира синтеза на бактериалната стена при Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии чрез свързване към пеницилин-свързващите протеини (ПСП).
Фармакокинетична/Фармакодинамична (ФК/ФД) зависимост
Подобно на останалите бата-лактамни антибактериални препарати, при меропенем е установено, че ефикасността му най-добре корелира с продължителността на периода, през който концентрацията му надвишава минималната инхибираща концентрация MIC (Т>М1С). В предклиничните модели, меропенем демонстрира активност тогава, когато плазмената концентрация надвишава MIC на инфекциозния агент през приблизително 40 % от дозовия интервал. Тази целева стойност не е утвърдена в медицинската практика.
Механизъм за развитие на резистентност
Бактериалната резистентност срещу меропенем може да се дължи на: (1) повишена пропускливост на външната мембрана на Грам-отрицателните бактерии (поради намалено образуване на порини); (2) намален афинитет на таргетните пеницилин-свързващи протеини; (3) повишена експресия на компоненти на ефлукс-помпата и (4) продукция на бета-лактамази, които могат да хидролизират карбапенеми.
В европейския съюз има съобщения за ендемични зони на инфекции, дължащи се на резистентни на карабапенеми бактерии.
Няма целево-базирана кръстосана резистентност между меропенем и препарати от групата на хинолоните, аминогликозидите, макролидите и тетрациклините. Все пак някои бактерии може да проявяват резистентност към повече от един клас антибактериални препарати, ако механизмът по който се осъществява тя включва непропускливост за някои съединения и/или наличие на ефлукс-помпа/и.
Гранични стойности
По-долу са представени клиничните гранични стойности за изследване на MIC на EUCAST (European Committee on Antimicrobial Susceptibility Testing) (2009-06-05, v 3.1).
1 Граничните стойности на меропенем при менингит, причинен от Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae са 0.25/1 mg/L.
2 Щамовете със стойности на MIC над S/I- граничната стойност са редки или все още няма съобщения за такива. 1золирането и изследването за антимикробна чувствителност на всеки подобен изолат трябва да се повтори и, ако юзултатите се потвърдят, изолатьт трябва да се изпрати в референтна лаборатория. Докато не бъдат получени данни за линичния отговор за потвърдени изолати с MIC над приетите към момента гранични стойности за резистентност, тези [золати трябва да бъдат съобщавани като резистентни.
3 За чувствителността на стафилококите към меропенем се съди по чувствителността към метицилин.
4 Граничните стойности на меропенем за Neisseria meningitidis се отнасят само за случаите на менингит.
5 Видово-неспецифичните гранични стойности са определени въз основа на фармакокинетичните и фармакодинамичните данни и са независими от данните за MIC за конкретни видове. Те се прилагат при видове, които не са споменати в таблицата и бележките.
- ' Не се препоръчва изследване за чувствителност, тъй като видът е неподходящ за лечение с лекарствения продукт.
За определени видове честотата на придобита резистентност може да варира географски и във времето-желателно е получаването на информация за локалната резистентност, най-вече при лечението на особено тежки инфекции. При необходимост, когато локалната резистентност е такава, че ползата от медикамента е съмнителна дори при някои инфекции, трябва да се търси експертно становище.
Дадената по-долу класификация с патогени е изградена въз основа на клиничния опит и терапевтичните препоръки.
Видове, които често са чувствителни
Грам-положителни аероби
Enter ococcus faecalis $
Staphylococcus aureus (метицилин-чувствителни) £
Staphylococcus species (метицилин-чувствителни)) including Staphylococcus epidermidis
Streptococcus agalactiae (Група В)
Streptococcus milleri group (S. anginosus, S. constellants, and S. intermedius)
Streptococcus pneumoniae
Streptococcus pyogenes (ГрупаА)
Грам-отрицателни аероби
Citrobacter freudii
Citrobacter koseri
Enterobacter aerogenes
Enterobacter cloacae
Escherichia coli
Haemophilus influenzae
Klebsiella oxytoca
Klebsiella pneumoniae
Morganella morganii
Neisseria meningitidis
Proteus mirabilis
Proteus vulgaris
Serratia marcescens
Грам-положителни анаероби
Clostridium perfringens
Peptoniphilus asaccharolyticus
Peptostreptococcus species (including P. micros, P anaerobius, P. magnus)
Грам-отрицателни анаероби
Bacteroides caccae
Bacteroides fragilis група
Prevotella bivia
Prevotella disiens
Видове, при които придобитата резистентност може да представлява проблем
Грам-положителни аероби
Enterococcus faecium
Грам-отрицателни аероби
Acinetobacter species
Burkholderia cepacia
Pseudomonas aeruginosa
Микроорганизми, при които е характерна унаследяема резистентност
Грам-отрицателни аероби
Stenotrophomonas maltophilia
Legionella species
Други микроорганизми
Chlamydophila pneumoniae
Chlamydophila psittaci
Coxiella burnetii
Mycoplasma pneumoniae
$ Видове, показващи естествена междинна чувствителност
£ Всички метицилин-резистентни стафилококи са резистентни на меропенем
+ Резистентност >50% в една или повече страни от европейския съюз.
5.2 Фармакокинетични свойства
При здрави доброволци средният плазмен полуживот е приблизително 1 час; средният обем на разпределение е приблизително 0,25 l/kg (11-27 1), а средният клирънс е 287 ml/min при 250 mg с понижаване до 205 ml/min при 2 g. Дозите от 500, 1000 и 2000 mg, приложени като 30-минутна инфузия, дават средна стойност на Cmax приблизително съответно 23, 49 и 115 μg/ml, приложени като 30 минутна инфузия, като съответстващите AUC стойности са съответно 39,3; 62,3 и 153 μg/ml. След 5-минутна инфузия на 500 и 1000 mg, съответните стойности на Cmax са 52 и 112 μg/ml. При многократно дозиране през 8 часа, при хора с нормална бъбречна функция не се наблюдава кумулиране на меропенем.
Изпитване при 12 пациента, на които е приложен меропенем в доза от 1000 mg за 8 часа след операция за интраабдоминална инфекция, показва сравними Cmax и полуживот с тези здрави хора, но по-голям обем на разпределение-271.
Разпределение
Средното свързване на меропенем с плазмените протеини е приблизително 2 % и не зависи от концентрацията му. След бързо приложение (5 минути или по-малко) фармакокинетиката му е биекспоненциална, но това е много по-слабо изразено след 30-минутна инфузия. Установено е добро проникване на меропенем в различни телесни течности и тъкани, включително бял дроб, бронхиален секрет, жлъчка, цереброспинална течност, женски полови органи, кожа, фасция, мускули и перитонеален ексудат.
Метаболизъм
Меропенем се метаболизира чрез хидролиза на бета-лактамния пръстен, при което се образува микробиологично неактивен метаболит. В сравнение с имепенем, in vitro меропенем показва намалена чувствителност спрямо хидролизата на човешката дехидропептидаза-I (DHP-I) и не се налага съвместното му приложение с инхибитор на DHP-I.
Елиминиране
Меропенем се секретира главно непроменен през бъбреците; приблизително 70 % (50-75 %) от приложената доза се екскретира непроменена в рамките на 12 часа. Още 28% се откриват като микробиологично неактивния метаболит. Чрез екскрецията с изпражннията се отделя приблизително 2 % от дозата. Измереният бъбречен клирънс и ефектът на пробенецид показват, че меропенем се подлага както на филтрация, така и на тубулна секреция.
Бъбречна недостатъчност
Бъбречната недостатъчност води до повишаване на площта под кривата (AUC) на плазмената концентрация и по-продължителен живот на меропенем. Установено е повишаване на AUC с 2,4 пъти при пациенти с умерена бъбречна недостатъчност (CrCL 33-74 ml/min), 5 пъти при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (CrCL 4-23 ml/min) и 10 пъти при пациенти на хемодиализа (CrCL <2 ml/min) в сравнение със здрави хора (CrCL >80 ml/min). При пациенти с бъбречна недостатъчност AUC на микробиологично неактивния метаболит с отворен пръстен също се повишава значително. При пациенти с умерена и тежка бъбречна недостатъчност се препоръчва корекция на дозта (виж раздел 4.2).
Меропенем се филтрира чрез хемодиализа, като клирънсът при хемодиализа е приблизително 4 пъти по-висок от този при пациенти в анурия.
Чернодробна недостатъчност
Изпитване при пациенти с алкохолна цироза не показва въздействие от страна на чернодробното заболяване върху фармакокинетиката на меропенем при многократно дозиране.
Възрастни пациенти
Проведените при пациенти фармакокинетични изпитвания не покзват значими фармакокинетични различия в сравнение със здрави доброволци с еквивалентна бъбречна функция. Популационният модел, изграден въз основа на данните от 79 пациенти с интра-абдоминална инфекция или пневмония, показва зависимост на централния обем от теглото, креатининовия клирънс и възрастта.
Педиатрични пациенти
Фармакокинетиката при бебета и деца с инфекциозни заболявания при дози 10, 20 и 40 mg/kg показва стойности на Cmax близки до тези при възрастни при дози съответно 500, 1000 и 2000 mg. При всички деца, с изключение на най-малките (<6 месеца t1/2=1.6 часа), сравненнието показва фармакокинетично съответствие между дозите и полуживота, сходно с наблюдаваното при възрастни. Средните стойности на клирънса на меропенем са 5.8 ml/min/kg (6-12години), 6.2 ml/min/kg (2-5 години), 5.3 ml/min/kg (6-23 месеца) and 4.3 ml/min/kg (2-5 месеца). Приблизително 60 % от приложената доза се отделя с урината в рамките на 12 часа като меропенем и още 12 % като метаболит. Концентрацията на меропенем в ЦСТ на деца с менингит е приблизително 20 % от равновесната плазмена концентрация, въпреки че индивидуалната вариабилност е различна.
Фармакокинетиката на меропенем при новородени, на които се налага антиинфекциозно лечение, показва по-висок клирънс при новородени с по-голяма хронологична или гестационна възраст при общ среден полуживот 2,9 часа. Симулации „Монте Карло", направени въз основа на популационен фармакокинетичен модел показват, че приложението на меропенем в дозировка 20 mg/kg през 8 часов интервал води до достигане на MIC за P. aeruginosa през >60 % от времето при 95 % от недоносените и 91 % от доносените новородени.
Пациенти в старческа възраст
Фармакокинетичните изпитвания при здрави доброволци в старческа възраст (65-80 години) показват намаляване на креатининовия клирънс, както и по-слабо намаляване на небъбречния клирънс. При пациенти в старческа възраст не се налага редукция на дозата, освен в случаите на умерена до тежка бъбречна недостатъчност (визж раздел 4.2).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Изпитвания при животни показват, че меропенем се понася добре от бъбреците. При мишки и кучета са наблюдавани хистологични данни за тубулно увреждане само при дози от 2000 mg/kg и по-високи след еднократно приложение и повече, и при маймуни в дози от 500 mg/kg в 7-дневно проучване.
Меропенем като цяло се понася добре от централната нервна система. Промени са наблюдавани при проучвания за остра токсичност при гризачи при дози, надвишаващи 1000 mg/kg.
При интравенозно приложение LD50 нa меропенем при гризачи е 2000 mg/kg.
При изпитвания с многократно дозиране с продължителност до 6 месеца са наблюдавани единствено незначителни ефекти, сред които понижаване на параметрите на еритроцитите при кучета.
От проведения конвеционален набор от тестове няма данни за мутагенен потенциал, както и за репродуктивна токсичност, включително и за тератогенен потенциал в изпитванията на дози до 750 mg/kg при плъхове и на дози до 360 mg/kg при маймуни.
В предварително изпитване при маймуни има данни за повишена честота на аборти при доза 500 mg/kg.
При млади животни няма данни за повишена чувствителност към меропенем в сравнение с възрастни животни. В изпитванията при животни, интравенозната форма се понася добре.
В проучванията при животни единственият метаболит на меропенем показва сходен профил на токсичност.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Меропенем Ранбакси 500 mg прах за инжекционен разтвор или инфузия: безводен натриев карбонат.
Меропенем Ранбакси 1 g прах .за инжекционен разтвор или инфузия: безводен натриев карбонат
6.2 Несъвместимости
Меропенем Ранбакси не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на тези посочени в раздел 6.6.
6.3 Срок на годност
2 години
След разтваряне:
След като се приготви, разтворът за интравенозно приложение или инфузия трябва да се използва незабавно. Периодът между започване на разтварянето и края на интравенозното инжектиране или инфузия не трябва да надвишава 1 час.
6.4 Специални условия на съхранение
Да не се съхранява над 25 С. Готовият разтвор да не се замръзява.
6.5 Данни на опаковката
Меропенем Ранбакси 500mg:
Единичен 30 ml флакон тип 1 чисто стъкло с 20 mm сива бромобутилова гумена запушалка и премахващо се уплътнение (полипропиленова тапа с алуминиева капачка) в картонена кутия. Флаконът съдържа сух бял прах.
Меропенем Ранбакси 1g
Единичен 40 ml флакон тип 1 чисто сгъкло с 20 mm сива бромобутилова гумена запушалка и премахващо се уплътнение (полипропиленова тапа с алуминиева капачка) в картонена кутия. Флаконът съдържа сух бял прах.
Лекарственият продукт се доставя в картонени опаковки, съдържащи 1 или 10 флакона. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа с препарата
Инжекции
Меропенем, използван за болусно интравенозно инжектиране, трябва да се разтваря със стерилна вода за инжекция.
Инфузии
За интравенозна инфузия меропенем флакони могат да бъдат разтворени директно с 0,9 % разтвор на натриев хлорид или 5 % разтвор на глюкоза за инфузия.
Всеки флакон е за еднократна употреба.
При приготвянето и прилагането на разтвора трябва да се спазва стандартната асептична техника. Преди приложение разтворът трябва да се разклати.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Ranbaxy (UK) Ltd.
Building 4, Chiswick Park, 566 Chiswick High Road
London W4 5YE
Великобритания
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
15 септември 2010г.
