КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Menogon powd. inj. + solv. 75 IU x 5; x 10/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
MENOGON® 75 IU/75 IU powder and solvent for solution for injection
МЕНОГОН 75 IU/75 IU прах и разтворител за инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Лекарствено вещество
Всяка ампула прах за инжекционен разтвор съдържа менотропин (HMG - човешки менопаузален гонадотропин, ЧМГ), съответстващ на активността на 75 IU фоликулостимулиращ хормон (follicle stimulating hormone) u на активността на 75 IU лутеинизиращ хормон (luteinizing hormone).
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Menogon powd. inj. + solv. 75 IU x 5; x 10/
Прах и разтворител за инжекционен разтвор Външен вид на праха: бял лиофилизиран прах.
Външен вид на разтворителя: бистър безцветен разтвор
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ.
4.1. Терапевтични показания
МЕНОГОН е предназначен за лечение на безплодие при следните клинични състояния:
Жени:
Стимулиране растежа на фоликулите при жени с хипогонадотропен хипогонадизъм. Ановулация, включваща поликистозна болест на яйчниците (ПКБЯ) при жени, които не са отговорили на лечението с кломифен цитрат.
Контролирана хиперстимулация на яйчниците за предизвикване развитието на множество фоликули за лечение чрез асистирана репродуктивна технология (APT) напр. in vitro оплождане (IVF) и интрацитоплазмено инжектиране на сперма (ICSI).
Мъже:
Недостатъчна сперматогенеза, предизвикана от хипогонадотропен хипогонадизъм.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Лечението с МЕНОГОН трябва да започне под наблюдението на лекар с опит при лечението на проблемите на фертилитета.
Начин на прилагане
МЕНОГОН е предназначен за подкожно (s.c.) или интрамускулно (i.m.) инжектиране след разтваряне с приложения разтворител. Прахът трябва да се разтвори непосредствено преди употреба. Трябва да се избягва енергичното разклащане. Разтворът не трябва да се използва, ако съдържа частици или ако не е бистър.
Дозировка:
Схемите на дозиране описани по-долу са еднакви за подкожното и интрамускулното прилагане.
Има големи различия между пациентките по отношение отговора на яйчниците, към екзогенни гонадотропини. Това прави невъзможно да се поставя една и съща схема на дозиране. Затова дозировката трябва да бъде индивидуално приспособена в зависимосг от отговора на яйчниците. ,
МЕНОГОН може да се дава самостоятелно или в комбинация с агонист или антагонист на гонадотропин-рилизинг хормона (GnRH). Препоръките относно дозировката и продължителността на лечение могат да се променят в зависимост от протокола на лечение.
Жени с ановулация (включително поликистозна болест на яйчниците (ПКБЯ)):
Целта на лечението с МЕНОГОН е да се развие единичен Граафов фоликул, от който незрялата яйцеклетка ще се освободи след прилагането на човешки хорионгонадотропин (hCG).
Лечението с МЕНОГОН трябва да започне през първите 7 дни на менструалния цикъл. Препоръчаната начална доза на МЕНОГОН е 75-150 IU дневно, което трябва да продължи поне 7 дни. Въз основа на клиничния мониторинг (включващ ехографско изследване на яйчниците самостоятелно или в комбинация с измерване нивата на естрадиола) последващото дозиране трябва да бъде приспособено съобразно индивидуалния отговор на пациента. Приспособяване на дозата не трябва да се прави по-често от на всеки 7 дни. Препоръчваната доза на увеличение при приспособяване е 37,5 IU и не трябва да надвишава 75 IU. Максималната дневна доза не трябва да бъде по-висока от 225 IU. Ако не се постигне адекватен отговор след 4 седмично лечение, цикълът трябва да бъде прекратен и пациентката трябва да започне отново лечение при по-висока начална доза, отколкото при прекъснатия цикъл.
Когато се получи оптимален отговор трябва да се приложи еднократно инжектиране на 5 000 IU до 10 000 IU hCG един ден след последното инжектиране на МЕНОГОН. Препоръчва се пациентката да има полово сношение в деня и на другия ден след прилагането на hCG. Алтернативно може да се извърши вътрематочно оплождане (IUI). Ако се наблюдава изразен отговор към МЕНОГОН, лечението трябва да се спре и да не се дава hCG (вж точка 4.4.), пациентката трябва да използва метод на контрацепция или да се въздържа от полово сношение до започване на следващото менструално кървене.
Жени претърпели контролирана овариална хиперстимулация за предизвикване развитието на множество фоликули за лечение чрез асистирана репродуктивна технология (APT):
При клиничните проучвания с МЕНОГОН за регулиране с намаляващи дози на GnRH агонисти, лечението с МЕНОГОН трябва да започне приблизително 2 седмици след започване на лечението с агониста. Препоръчваната начална доза на МЕНОГОН е 150 -225 IU дневно, поне през първите 5 дни от лечението. Въз основа на клиничния мониторинг (включващ ехографско изследване на яйчниците, самостоятелно или в комбинация с измерване нивата на естрадиола) следващото дозиране трябва да се приспособи съобразно индивидуалния отговор на пациентката и не трябва да надвишава повече от 150 IU за едно приспособяване. Максималната прилагана дневна доза не трябва да бъде по-висока от 450 IU дневно и в повечето случаи дозиране над 20 дни не се препоръчва.
В протоколите, в които не е включено регулиране с намаляващи дози на GnRH агонист, лечението с МЕНОГОН трябва да започне на 2-я или 3-я ден от менструалния цикъл. Препоръчва се да се използва дозовият порядък и схема на прилагане предложени по-горе, при протоколите с регулиране с намаляващи дози на GnRH агонисти.
Когато достатъчен брой фоликули достигнат подходящ размер трябва да се Инжектира еднократно до 10 000 IU hCG за предизвикване на окончателно узряване на фоликулите при възстановяване на незрялата яйцеклетка. Пациентките трябва да бъдат внимателно наблюдавани поне 2 седмици след прилагане на hCG. Ако се наблюдава изразен отговор към МЕНОГОН, то лечението трябва да се спре и да не се дава hCG (вж. точка 4.4), пациентката трябва да използва предпазни методи на контрацепция или да се въздържа от полово сношение до започване на следващото менструално кървене.
Мъже:
При нормализиране на нивата на тестостерон след приемане на подходящи дози hCG (например, 1 500 до 5 000 IU три пъти седмично) за четири до шест месеца, МЕНОГОН може да се приема в препоръчителните дози от 75 IU или 150 IU три пъти седмично, в комбинация с hCG в препоръчителни дози от 1500 IU три пъти седмично. Комбинираното лечение трябва да бъде продължено за период от поне три до четири месеца, докато е налице подобряване на сперматогенезата. Ако не бъде постигнат отговор след този период, може да е необходима комбинирана терапия, докато се достигне до образуване на сперма. Към настоящия момент клиничните данни показват, че за да се достигне до образуване на сперма може да се необходими 18 или повече месеца лечение.
4.3. Противопоказания/Menogon powd. inj. + solv. 75 IU x 5; x 10/
МЕНОГОН е противопоказан при жени, които имат:
- Тумори на хипофизата или хипоталамуса
- Карцином на матката, яйчниците или млечните жлези
- Бременност и кърмене
- Кървене от гениталиите с неизяснена етиология
- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества
- Овариални кисти или уголемени яйчници, които не се дължат на поликистозно заболяване на яйчниците
МЕНОГОН не трябва да се прилага при следните състояния, при които резултатът от лечението вероятно няма да бъде благоприятен:
- Първична овариална недостатъчност
- Малформации на половите органи несъвместими с бременността
- Фиброидни тумори на матката несъвместими с бременността
МЕНОГОН е противопоказан при мъже, които имат:
- Тумори на хипофизата или хипоталамуса
- Тумори на тестисите
- Рак на простатата
- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества
В следната ситуация не може да се постигне ефективен отговор и поради това МЕНОГОН не трябва да се прилага:
Първична тестикуларна недостатъчност
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
МЕНОГОН има силно активно гонадотропно действие, което може да предизвика леки до тежки нежелани реакции и затова трябва да се използва само от лекари, които са напълно запознати с проблемите на безплодието и тяхното лечение.
Лечението с гонадотропин изисква ангажиране на времето на лекарите и другия медицински персонал, поддържане на здравословното състояние и необходимост от редовно мониториране на отговора на яйчниците чрез ехографско изследване самостоятелно или за предпочитане в комбинация с измерване на серумните нива на естрадиола. Има значителна вариабилност между пациентите по отношение на отговора към прилагането на менотропин до слаб отговор към менотропин при някои пациенти. Затова при лечението трябва да се използва най-ниската ефективна доза.
Първата инжекция с МЕНОГОН трябва да се извърши под непосредственото наблюдение на лекар.
Лечение при жени:
Преди започване на лечението трябва да се прецени дали двамата партньори страдащи от безплодие са подходящи, както и за наличието на предполагаеми противопоказания за бременност. По-специално пациентките трябва да бъдат преценени за наличието на хипотиреоидизъм, надбъбречна недостатъчност, хиперпролактинемия, тумори на хипофизата или хипоталамуса и да се проведе подходящо специфично лечение.
Пациентките претърпели стимулиране растежа на фоликулите било в рамките на лечение на ановулаторния инфертилитет или чрез APT процедури могат да имат увеличение на яйчниците или да се развие хиперстимулация. Придържайки се към препоръчаната дозировка и схема на прилагане на МЕНОГОН и внимателното мониториране на лечението, ще намалеят случаите от такива прояви. Изисква се бързо тълкуване на показателите за развитие и узряване на фоликулите от лекаря, който има опит при интерпретирането на съответните показатели.
Синдром на овариална хиперстимулация (OHSS)
OHSS се различава от неусложненото увеличение на яйчниците. OHSS е синдром, който може да се прояви сам по себе си с различна степен на тежест. Той включва изразено увеличение на яйчниците, високо серумно ниво на половите хормони и увеличение на съдовия пермеабилитет, което може да доведе до натрупване на течност в перитонеалната, плевралната и по-рядко в перикардиалната кухина.
При тежки случаи на OHSS могат да се наблюдават следните симптоми: коремна болка, подуване на корема, изразено увеличение на яйчниците, увеличение на телесното тегло, диспнея, олигурия и стомашно-чревни симптоми включващи гадене, повръщане и диария. Клиничната преценка може да покаже хиповолемия, хемоконцентрация (увеличение на еритроцитите спрямо обема на плазмата), нарушен електролитен баланс, асцит, кръв в перитонеалната кухина, плеврални изливи, хидроторакс, остър белодробен дистрес и случаи на тромбоемболия.
Изразен отговор на яйчниците към лечението с гонадотропин рядко дава увеличение на OHSS, освен ако е приложен hCG за предизвикване на овулацията. Затова при случаи на овариална хиперстимулация е целесъобразно да не се дава hCG и да се посъветва пациентката да се въздържа от полово сношение или да използва предпазни методи в продължение поне на 4 дни. OHSS може да прогресира бързо (за 24 часа до няколко дни-)
и да стане сериозен медицински проблем и затова пациентите трябва да бъдат проследени поне две седмици след прилагането на hCG.
Придържането към препоръчаната за МЕНОГОН дозировка, схема на прилагане и внимателното мониториране на лечението ще намали случаите на овариална хиперстимулация и многоплодна бременност. При APT аспирирането на всички фоликули преди овулацията може да намали случаите на хиперстимулация.
OHSS може да бъде по-тежък и по-продължителен при наличие на бременност. Най-често OHSS се наблюдава след прекратяване на хормонално лечение и достига максимум около 7 до 10 дни след лечението. Обикновено OHSS приключва спонтанно в началото на менструацията.
Ако се наблюдава тежък OHSS, лечението с гонадотропин трябва да се спре, ако все още продължава, пациентката се хоспитализира и се започва специфично лечение на OHSS.
Този синдром се среща по-често при пациентки с поликистозно заболяване на яйчниците.
Многоплодна бременност
Многоплодната бременност, особено от висок порядък, носи повишен риск от нежелани последици за майката и периода преди раждането.
При пациенти претърпели индуциране на овулацията с гонадотропини случаите на многоплодна бременност се увеличават в сравнение с естественото зачеване. Болшинството от многоплодните зачевания са близнаци. За да се намали риска от многоплодна бременност се препоръчва внимателно мониториране на отговора на яйчниците.
При пациентки претърпели APT процедури рискът от многоплодна бременност се отнася главно до броя на възстановените ембриони, тяхното качество и възрастта на пациентката.
Пациентката трябва да бъде информирана за потенциалния риск от многоплодни раждания преди започване на лечението.
Загуба на бременността
Случаите на загуба на бременността чрез неизносване на бременността или аборт са почести при пациенти претърпели стимулация на растежа на фоликулите чрез APT процедури, отколкото при нормалната популация.
Извънматочна бременност
Жени с анамнеза за заболяване на тръбите имат риск от извънматочна бременност, дори когато бременността е настъпила чрез естествено зачеване или при лечение на безплодието. Преобладаването на извънматочна бременност след IVF е наблюдавано при 2 до 5% в сравнение с 1 до 1,5% при общата популация.
Неоплазми на репродуктивната система
Има данни за овариални и други неоплазми на репродуктивната система, както доброкачествени, така и злокачествени при жени, които са използвали множество лекарства за лечение на безплодието. Все още не е установено дали .лечението с гонадотропини повишава основния риск от тези тумори при жени с безплодие.
Вродени малформации
Преобладаването на вродени малформации след APT е може би малко по-високо, отколкото след естествено зачеване. Смята се, че това се дължи на различия в характеристиките на родителите (напр. възрастта на майката, характеристиките на спермата) и многоплодни бременности.
Случаи на тромбоемболия
При жени с установени рискови фактори за тромбоемболия, такива като лична или фамилна анамнеза, тежко затлъстяване (индекс на телесна маса > 30 kg/m2) или тромбоцитоза могат да имат увеличен риск от случаи на венозна или артериална тромбоемболия по време или след лечение с гонадотропини. При тези жени трябва да се прецени ползата от прилагането на гонадотропин спрямо рисковете. Трябва да се отбележи обаче, че бременността сама по себе си също носи повишен риск от случаи на тромбоемболия.
Лечение при мъже:
Увеличените ендогенни нива на фоликуло-стимулиращ хормон (ФСХ) са показател за първично заболяване на тестисите. Такива пациенти не реагират на терапия с Меногон/hCG.
Препоръчва се да се проведат анализи на спермата 4-6 месеца след започване на лечението, за да може да се прецени отговорът към терапията.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани проучвания за взаимодействия на МЕНОГОН с други лекарства при хора.
Въпреки че няма контролирано клинично наблюдение, очаква се, че едновременната употреба на МЕНОГОН и кломифен цитрат може да усили фоликуларния отговор. Когато се използва GnRH агонист за десенсибилизиране на хипофизата е вероятно необходима по-висока доза на МЕНОГОН за постигане на подходящ фоликуларен отговор.
4.6. Бременност и кърмене
МЕНОГОН е противопоказан при жени, които са бременни или кърмят (виж раздел 4.3). Досега няма данни за риск от тератогенност, когато са използвани клинично гонадотропини за овариална хиперстимулация. Данните от представените бременности са недостатъчни.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма провеждани проучвания за влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Няма вероятност обаче МЕНОГОН да повлиява способността на пациентки за шофиране и работа с машини
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Menogon powd. inj. + solv. 75 IU x 5; x 10/
Жени
Най-сериозната и най-често докладваната нежелана реакция след лечение с Меногон при клиничните проучвания е синдром на овариална хипрстимулация (OHSS) и реакциима мястото на приложение. Таблицата по-долу показва основните нежелани реакции при лечение с Меногон, разпределени по системо-органна класификация и честота.
| Система Орган Клас | Много чести > 1/10 | Чести >1/100 и < 1/10 | Нечести > 1/1 000 и < 1/100 | Много редки < 1/10 000 |
| Нарушения на имунната система | свръхчувствителност | |||
| Нарушения на нервната система | главоболие | |||
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене, коремна болка, повръщане |
|||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив | |||
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдите | Слаба, умерена и тежка OHSS | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакции на мястото на инжектиране* ,болка в мястото на инжектиране | Грипоподобни симптоми | Температура |
*Реакции на мястото на инжектиране са докладвани приблизително в 55 - 60 % от популацията при клинични проучвания, изследващи местната поносимост. В прибл. 12 % реакцията е класифицирана като тежка. В повечето случаи реакцията се е появила след подкожно приложение. Въпреки това след интрамускулно приложение реакция на мястото на инжектиране са докладвани при 13 % от популацията.
Докладвани са отделни случаи на анафилактични реакции, свързани с менотропини. Що се отнася до хиперстимулацията на айчниците, докладвани са отделни случаи на усложнения с тромбоемболизъм и торзия на яйчниците, свързани с използването на гонадотропини.
Мъже:
Във връзка с лечението с гонадотропини, са докладвани увеличение на млечните жлези (гинекомастия), акне и увеличаване на тегло. В допълнение, при мъжката популация също се очакват реакции на мястото на приложение и свръхчувствителност.
4.9. Предозиране
Ефектите от предозиране не са известни, но въпреки това може да се очаква наличието на синдром на овариална хиперстимулация (виж раздел 4.4.).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Гонадотропини
АТС код: G03G A02
Жени
Менотропинът, който съдържа FSH и LH активност, предизвиква растеж на овариалните фоликули и развитие на продукцията на полови хормони при жени, които нямат първична овариална недостатъчност. FSH е основният фактор във възстановяването и растежа на фоликулите в ранната фоликулогенеза, докато LH е важен за овариалната стероидогенеза и участва във физиологичните процеси, водещи до развитието на подготвен преовулаторен фоликул. Фоликулният растеж може да бъде стимулиран от FSH при пълната липса на LH, но това води до отклонения в развитието на фоликулите и се свързва с ниските нива на естрадиола и неспособността на LH да доведе до нормален овариален стимул.
От гледна точка на ефекта от активността на LH за усилване на стероидогенезата, нивата на естрадиола свързани с лечението с МЕНОГОН са по-високи, отколкото с рекомбинантните продукти на фоликулостимулиращия хормон (FSH) при намалени цикли на IVF/ICSI Този факт трябва да се обсъжда, когато се мониторира отговора на пациента въз основа на нивата на естрадиола. Разлики в нивата на естрадиола не са намерени, когато са използвани ниски дози за индуциране на овулацията при ановулаторни пациенти.
Мъже
В тестисите фолико-стимулиращият хормон подпомага трансформирането на незрели в зрели сертолиеви клетки. Той предизвиква главно узряването в семенните канали и развитието на сперматозоидите. Необходима е обаче висока концентрация на андрогени в тестисите, която може да бъде постигната чрез предварително лечение, използвайки ЧХГ.
5.2. Фармакокинетични свойства
Установен е фармакокинетичният профил на FSH при МЕНОГОН. След 7 дни прилагане на повторни дози от 150 IU МЕНОГОН максималните плазмени концентрации на FSH (основно коригирани) (средната грешка ± стандартното отклонение) бяха 9,3 IU/Ь. Максимални концентрации за FSH се достигат след 6 часа. Макар, че индивидуалните концентрация-време криви за LH показват увеличение на концентрацията на LH след прилагане на МЕНОГОН наличните данни са твърде малко за да бъдат предмет на фармакокинетичен анализ.
Менотропин се излъчва главно чрез бъбреците.
Фармакокинетиката на МЕНОГОН при пациентки с бъбречно или чернодробно увреждане не е изследвана.
5.3. Предклинични дани за безопасност
Поради обширния клиничен опит с менотропин, предклиничните проучвания за безопасност с МЕНОГОН са ограничени.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Прах:
Лактоза монохидрат, натриев хидроксид.
Разтворител:
Натриев хлорид, хлороводородна киселина, вода за инжекции.
6.2. Несъвместимости
Поради липсата на проучвания за съвместимост този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
6.3. Срок на годност
2 години
За непосредствена и еднократна употреба след разреждане.
6.4. Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25 ° С.
Да се съхранява в оригиналната опаковка.
6.5. Данни за опаковката
МЕНОГОН се предлага в следните опаковки: Прах: безцветна стъклена ампула (тип I) от 2 ml. Разтворител: безцветна стъклена ампула (тип I) от 1 ml.
Продуктът се предлага в опаковки по 5 или 10 ампули прах за инжекционен разтвор и съответния брой ампули с разтворител.
6.6. Специални предпазни мерки за приготвяне
Прахът трябва да се разтвори само с разтворителя приложен в опаковката.
МЕНОГОН трябва да се прилага веднага след разреждане.
Разтворът не трябва да се прилага, ако съдържа частици или не е бистър.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Ferring GmbH, Wittland 11, D-24109 Kiel, Германия
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
99003
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УПОТРЕБА / ДАТА НА ПОДНОВЯВАНЕ РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20.10.1999/16.03.2005
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
03/2010
