КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Mellizide 30 mg modified-release tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Мелизид 30 mg таблетки с изменено освобождаване
Mellizide 30 mg modified release tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една таблетка с изменено освобождаване съдържа 30 mg гликлазид (Gliclazide).
Една таблетка с изменено освобождаване съдържа 48 mg лактоза, изсушена чрез пулверизация.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Mellizide 30 mg modified-release tablets/
Таблетка с изменено освобождаване.
Бели, елипсовидни, двойно изпъкнали таблетки с надпис „GLI 30" от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Неинсулино-зависим диабет (тип 2) при възрастни, когато само диетата, физическите упражнения и намаляването на телесното тегло не са достатъчни за контролиране на кръвната захар.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Перорално приложение.
Предназначен само за възрастни.
Дневната доза може да варира от 1 до 4 таблетки дневно, т.е. от 30 до 120 mg приети перорално, като еднократен прием на закуска.
Препоръчва се таблетката(ите) да се гълта(т) цяла (цели), без да се дъвче(ат) или чупи(ят). Ако се пропусне приемането на доза, на следващия ден не трябва да се увеличава приеманата доза.
Както при всички хипогликемични средства, дозата трябва да се уточни според индивидуалния метаболитен отговор на пациента (кръвна захар, HbAlc)
Начална доза
Препоръчителната начална доза е 30 mg дневно.
При условие че кръвната захар бъде ефективно контролирана, тази доза може да се използва за поддържаща терапия.
Ако кръвната захар не бъде адекватно контролирана, дозата може да бъде повишена до 60, 90 или 120 mg дневно, като последователни стъпки. Интервалът между всяко повишаване на дозата трябва да бъде най-малко 1 месец, като изключение правят пациентите, чиято кръвна захар не се редуцира след двуседмично лечение. При такива случаи, дозата може да бъде повишена в края на втората седмица от лечението. Максималната препоръчителна дневна доза е 120 mg.
Преминаване от таблетки, съдържащи 80 mg гликлазид на Мелизид таблетки с изменено освобождаване:
1 таблетка, съдържаща 80 mg гликлазид, е равностойна на 1 таблетка с изменено освобождаване Мелизид. Следователно преминаването може да се извърши при внимателно проследяване на кръвната захар.
Преминаване от друг перорален антидиабетен продукт към Мелизид:
Мелизид таблетки с изменено освобождаване може да се използва за заместване на други перорални антидиабетни средства.
При преминаването към Мелизид таблетки с изменено освобождаване трябва да се вземат под внимание дозировката и плазменият полуживот на предходния антидиабетен продукт. Обикновено не е необходим преходен период. Трябва да се прилага начална доза от 30 mg и тя трябва да се коригира според промените на кръвната захар на пациента, както е описано по-горе.
При преминаването от сулфанилуреен хипогликемичен лекарствен продукт с удължен полуживот, е необходимо пациентът да остане няколко дни без терапия, за да се избегне адитивният ефект на двата продукта, който може да причини хипогликемия. При преминаване към лечение с Мелизид таблетки с изменено освобождаване трябва да се използва описаната процедура за въвеждащо лечение, т.е. начална доза от 30 mg/дневно, след което постепенно увеличаване на дозата, в зависимост от метаболитния отговор.
Комбинирано лечение с други антидиабетни средства:
Мелизид таблетки с изменено освобождаване може да се прилага в комбинация с бигваниди, инхибитори на алфа-глюкозидазата или инсулин.
При пациенти, които не са адекватно контролирани с Мелизид таблетки с изменено освобождаване, едновременно лечение с инсулин може да бъде започнато под внимателно лекарско наблюдение.
Напреднала възраст:
При пациенти в напреднала възраст Мелизид таблетки с изменено освобождаване трябва да се предписва в същия дозов режим, препоръчван за пациенти на възраст под 65 години.
При пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност:
Същият дозов режим може да се прилага, както при пациенти с нормална бъбречна функция, при внимателно проследяване на пациента. Тези данни са потвърдени при клинични проучвания.
При пациенти, при които има риск от поява на хипогликемия:
• с недохранване или неправилно хранене,
• с тежки или лошо компенсирани ендокринни заболявания (хипопитуитаризъм, хипотиреоидизъм, адренокортикотропна недостатъчност),
• при отмяна на продължителна и/или кортикостеридна терапия с високи дози,
• тежки съдови заболявания (тежка исхемична болест на сърцето, тежки каротидни увреждания, дифузни съдови заболявания);
Препоръчва се прилагането на минимална дневна начална доза от 30 mg.
Деца
Няма налични данни и клинични проучвания при деца.
4.3 Противопоказания/Mellizide 30 mg modified-release tablets/
• известна свръхчувствителност към гликлазид или към някое от помощните вещества, други сулфанилурейни продукти, сулфонамиди;
• диабет тип 1;
• диабетна прекома и кома, диабетна кетоацидоза;
• тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност: при тези случаи се препоръчва употребата на инсулин;
• лечение с миконазол (вж. точка 4.5),
• кърмене (вж. точка 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Хипогликемия:
Това лечение трябва се предписва само на пациенти, които се хранят редовно (включително закусват). Важно е пациентите редовно да приемат въглехидрати поради повишения риск от хипогликемия, когато яденето се приема късно, когато се консумира недостатъчно количество храна или когато храната е бедна на въглехидрати. Хипогликемия се появява понякога по време на нискокалорични диети, след продължително или усилено физическо натоварване, употреба на алкохол или в случай на комбинирано прилагане на хипогликемични средства. Хипогликемия може да се появи след прилагане на сулфанилурейни продукти (вж. точка 4.8). Някои случаи могат да бъдат тежки и продължителни. Може да се наложи хоспитализация и прилагането на глюкоза да продължи няколко дни.
За да се намали рискът от хипогликемични епизоди, са необходими внимателен подбор на пациентите, на използваната доза и точни указания към пациентите.
Фактори, които увеличават риска от хипогликемия:
• пациентът отказва или (особено при индивиди в напреднала възраст) не е способен да сътрудничи на лечението,
• недохранване, нередовно хранене, пропускане на хранене, периоди на гладуване или промени в диетата,
• несъответствие между физическото натоварване и приема на въглехидрати,
• бъбречна недостатъчност,
• тежка чернодробна недостатъчност,
• предозиране с Мелизид таблетки с изменено освобождаване,
• някои ендокринни заболявания: заболявания на щитовидната жлеза, хипопитуитаризъм и надбъбречна недостатъчност,
• едновременно приложение с някои други лекарства (вж. точка 4.5).
Бъбречна и чернодробна недостатъчност
Фармакокинетиката и/или фармакодинамиката на гликлазид може да се измени при пациенти с чернодробна или тежка бъбречна недостатъчност. Хипогликемичните епизоди, възникващи при тези пациенти, могат да бъдат продължителни, така че е необходимо провеждането на съответното лечение.
Информация за пациента
Рисковете за хипогликемия, както и нейните симптоми, лечение и фактори, предразполагащи за нейното развитие, трябва да бъдат обяснени на пациента и на членовете на семейството. Пациентът трябва да бъде информиран за важността да следва указанията за диета, редовно физическо натоварване и редовно контролиране на стойностите на кръвната захар.
Недостатъчен контрол на кръвната захар
Контролът на кръвната захар при пациенти, прилагащи антидиабетно лечение, може да се повлияе при следните обстоятелства: температура, травма, инфекция или хирургична интервенция. В някои случаи може да се наложи прилагането на инсулин. Хипогликемичният ефект на всяко перорално антидиабетно средство, включително на гликлазид, при много пациенти намалява с времето: това може да се дължи на прогресирането на тежестта на диабета или на намаляването на терапевтичния отговор. Този феномен е известен като вторична недостатъчност, която се различава от първичната, когато при първоначалното прилагане на активното вещество не се наблюдава ефект. Преди да се определи дали пациентът е с вторична недостатъчност, трябва да се обсъди въпросът за правилния избор на дозата и спазването на диетичния режим.
Лабораторни показатели:
Препоръчва се измерване на нивата на гликирания хемоглобин (или кръвната захар на гладно) за оценка на кръвно-захарния контрол. Може да бъде полезно и проследяването на кръвната захар от самия пациент.
Лечението на пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа със сулфанилурейни препарати може да доведе до хемолитична анемия. Тъй като гликлазид принадлежи към химичната група на сулфанилурейните препарати, при пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа е необходимо повишено внимание и трябва да се обсъди алтернативно лечение с несулфанилурейни препарати.
Мелизид съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми, свързани с непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
1) Следните продукти могат да повишат риска от хипогликемия
Противопоказана комбинация
- Миконазол (системно приложение, оромукозен гел): повишава хипогликемичния ефект с възможна поява на симптоми на хипогликемия и дори кома.
Комбинации, които не се препоръчват
- Фенилбутазон (системно приложение): повишава хипогликемичния ефект на сулфанилурейните продукти (измества ги от местата на свързване към плазмените протеини и/или намалява тяхното елиминиране). За предпочитане е да се използват други противовъзпалителни средства или в други случаи да се предупреди пациента и да се подчертае важността на самоконтрола на кръвната захар. Когато е необходимо, по време на лечението и след лечението с противовъзпалително средство, дозата на антидиабетния продукт може да бъде коригирана.
- Алкохол: повишава хипогликемичното действие (чрез инхибиране на компенсаторни механизми), което може да доведе до поява на хипогликемична кома.
Да се избягва консумацията на алкохол или лекарствени продукти, съдържащи алкохол.
Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба
Засилване на ефекта на понижаване на кръвната захар и по тази причина в някои случаи може да настъпи хипогликемия при приемане на някой от следните лекарствени продукти: други антидиабетни продукти (инсулини, акарбоза, бигваниди), Бета-блокери, флуконазол, Инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (каптоприл, еналаприл), H2-рецепторни антагонисти (H2-блокери ), MAO инхибитори, Сулфонамиди и Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
2) Следните продукти могат да предизвикат повишаване на стойностите на кръвната захар
Комбинации, които не се препоръчват
- Даназол: диабетогенен ефект на даназол.
Ако използването на това активно вещество не може да се избегне, да се предупреди пациента и да се подчертае, че е важно да се контролира глюкозата в урината и кръвната захар. Може да се наложи да се коригира дозата на антидиабетния продукт по време на лечение и след лечение с даназол.
Комбинации, които изискват предпазни мерки при употреба
- хлорпромазин (невролептик): високи дози >100 mg дневно хлорпромазин) повишават нивото на кръвната захар (намалено освобождаване на инсулин).
Да се предупреди пациента и да се подчертае, че е важно да се контролира кръвната захар. Може да се наложи да се коригира дозата на антидиабетното активно вещество по време на лечението и след лечението с невролептичния продукт.
- глюкокортикоиди (системно и локално приложение: вътреставни, кожни и ректални лекарствени продукти) и тетракосактрин: повишават нивата на кръвната захар с възможна кетоза (понижена поносимост към въглехидрати, предизвикана от глюкокортикоидите).
Да се предупреди пациента и да се подчертае, че е важно, особено в началото на лечението, да се контролира нивото на кръвната захар. Може да се наложи да се коригира дозата на активното антидиабетно вещество по време на лечението и след лечението с глюкокортикоиди.
- Ритодрин, салбутамол, тербуталин: (I.V.):
Повишени стойности на кръвната захар във връзка с ефектите на бета-2 агонисти. Да се подчертае, че е важно да се контролира нивото на кръвната захар. Ако е необходимо, да се премине към инсулин.
3) Комбинации, които трябва да се вземат под внимание
- Антикоагулантна терапия (напр. варфарин):
Сулфанилурейните продукти могат да доведат до засилване на антикоагулантния ефект при едновременно приложение. При необходимост, да се коригира дозата на антикоагуланта.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Липсва опит за употребата на гликлазид по време на бременност при хора, въпреки че има малко данни за други сулфанилурейни продукти.
При проучвания при животни гликлазид не е показал тератогенен ефект.
Контролирането на диабета трябва да започне преди периода на зачеване, за да се намали риска от конгенитални увреждания, свързани с неконтролирания диабет.
Пероралните хипогликемични продукти не са подходящи, инсулинът е лекарствен продукт на първи избор за лечението на диабет по време на бременността. Препоръчва се пероралната хипогликемична терапия да се смени с инсулин преди забременяването или възможно най-скоро след като бременността е установена.
Кърмене
Няма данни за екскретирането на гликлазид или на неговите метаболити в майчиното мляко. Поради наличието на риск от неонатална хипогликемия, лекарственият продукт е противопоказан при кърмещи майки.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Пациентите трябва да бъдат запознати със симптомите на хипогликемия и трябва да бъдат внимателни при шофиране или при работа с машини, особено в началото на лечението.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Mellizide 30 mg modified-release tablets/
На база опита с гликлазид и другите сулфанилурейни продукти, трябва да бъдат отбелязани следните нежелани лекарствени реакции.
Хипогликемия
Както другите сулфанилурейни продукти, така и лечението с Мелизид таблетки с изменено освобождаване може да предизвика хипогликемия, ако храненето е нередовно и особено ако се пропусне някое основно хранене. Възможни симптоми на хипогликемия са: главоболие, силен глад, гадене, повръщане, отпадналост, нарушения на съня, възбуда, агресивност, намалена концентрация, намалена бдителност и забавени реакции, депресия, обърканост, нарушения на зрението и говора, афазия, тремор, пареза, сензорни нарушения, световъртеж, чувство на безсилие, загуба на самоконтрол, делириум, конвулсии, повърхностно дишане, брадикардия, сънливост и загуба на съзнание, които могат да доведат до кома и летален край. Допълнително могат да се наблюдават симптоми на адренергична контрарегулация: изпотяване, хладна и влажна кожа, безпокойство, тахикардия, хипертония, палпитации, ангина пекторис и сърдечна аритмия.
Обикновено симптомите изчезват след приемане на въглехидрати (захар). Изкуствените подсладители обаче нямат ефект. Опитът с други сулфанилурейни средства показва, че хипогликемията може да се появи отново, дори когато предприетите мерки в началото се оказват ефективни.
Ако хипогликемичният епизод е тежък и продължителен, дори ако той бъде временно контролиран чрез приемане на захар, се изисква спешна медицинска помощ или дори хоспитализация.
• Други нежелани реакции:
Съобщава се за стомашно-чревни нарушения, в това число коремна болка, гадене, повръщане, диспепсия, диария и запек. Ако такива се появят, те могат да се избегнат или намалят до минимум чрез приемане на гликлазид по време на хранене.
• По-рядко се съобщава за следните нежелани лекарствени реакции:
Нарушения на кръвта и лимфната система
Хематологични отклонения са редки. Те могат да включват анемия, левкопения, тромбоцитопения, гранулоцитопения. Те обикновено изчезват след прекъсване на лечението.
Нарушения на очите
Преходни зрителни нарушения могат да се появят особено в началото на лечението в резултат на промяна на нивата на кръвната захар.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Обрив, сърбеж, уртикария, еритема, макуло-папулозни обриви, булозни реакции.
Хепатобилиарни нарушения
Повишени стойности на чернодробните ензими (ASAT, ALAT, алкална фосфатаза), хепатит (единични съобщения).
Лечението следва да се прекъсне, ако се появи холестатична жълтеница. Тези симптоми обикновено изчезват след спиране на лечението.
Ефекти, свързани с терапевтичния клас
Случаи на еритроцитопения, агранулоцитоза, хемолитична анемия, панцитопения и алергичен васкулит са наблюдавани рядко при пациенти, приемащи други сулфанилурейни продукти.
При другите сулфанилурейни продукти са наблюдавани случаи на повишение на чернодробните ензими и дори нарушение на чернодробната функция (напр. холестаза и жълтеница) и хепатит, които са регресирали след спирането на сулфанилурейния продукт или в изолирани случаи са довели до животозастрашаваща чернодробна недостатъчност.
4.9 Предозиране
Предозирането със сулфанилурейни продукти може да предизвика хипогликемия. Умерени симптоми на хипогликемия, без всякаква загуба на съзнанието или неврологична симптоматика, трябва да се коригират с приемането на въглехидрати, коригиране на дозата и/или промяна в диетата. Стриктното наблюдение трябва да продължи, докато лекарят е сигурен, че пациентът е извън опасност.
Възможни са тежки хипогликемични реакции с кома, конвулсии и други неврологични нарушения и те трябва да се третират като спешни медицински случаи, изискващи незабавна хоспитализация.
Ако е диагностицирана или се подозира хипогликемична кома, на пациента трябва да се въведе бързо i.v. инжекция с 50 ml концентриран разтвор на глюкоза (20 до 30 %). След нея трябва да се приложи непрекъсната инфузия на по-разреден глюкозен разтвор (10%) със скорост, която ще поддържа стойностите на кръвната захар над 1 g/l. Пациентите трябва внимателно да се наблюдават и в зависимост от тяхното последващо състояние, лекарят преценява дали е необходимо по-нататъшно проследяване.
Диализата не води до подобрение на пациентите, тъй като гликлазид се свързва здраво с плазмените протеини.
5 ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Сулфонамиди, производни на уреята
АТС код: А10ВВ09
Гликлазид е хипогликемизиращо сулфанилурейно перорално антидиабетно активно вещество, различаващо се от сродните съединения по наличието на N-съдържащ хетероцикличен пръстен с ендоциклична връзка.
Гликлазид понижава стойностите на кръвната захар чрез стимулиране на инсулиновата секреция от β-клетките на Лангерхансовите острови. Повишаването на постпрандиалния инсулин и С-пептидна секреция продължават две години след лечението.
Допълнително към тези метаболитни ефекти гликлазид притежава и хемоваскуларни свойства.
Ефекти върху инсулиновата секреция
При диабетици с диабет тип 2 гликлазид възстановява първия пик на инсулинова секреция в отговор на глюкоза и повишава втората фаза на инсулиновата секреция. Значимо увеличаване на инсулиновия отговор се наблюдава след стимулация, предизвикана от храна или глюкоза.
Хемоваскуларни свойства:
Гликлазид намалява микротромбозата, която има значение за усложненията на диабета, посредством два механизма:
• потиска частично агрегацията и адхезията на тромбоцитите, което води до намаляване на маркерите на тромбоцитното активиране (бета-тромбоглобулин, тромбоксан В2).
• повлиява фибринолитичната активност на съдовия ендотел, което води до повишаване на активността на tPA.
5.2 Фармакокинетични свойства
Плазмените концентрации нарастват прогресивно през първите 6 часа и достигат плато, което се поддържа от шестия до дванадесетия час след приемането на лекарствения продукт. Индивидуалната вариабилност е ниска.
Гликлазид се резорбира напълно. Приемът на храна не влияе върху скоростта и степента на резорбция.
Съотношението между приложената варираща до 120 mg доза и площта под кривата
концентрация-време е линейно.
Свързването с плазмените протеини е около 95%.
Гликлазид се метаболизира главно в черния дроб и се екскретира с урината: в урината се открива по-малко от 1% в непроменена форма. В плазмата не са открити активни метаболити. Елиминационният полуживот на гликлазид варира между 12 и 20 часа. Обемът на разпределение е около 30 литра.
При пациенти в напреднала възраст не са наблюдавани клинично значими промени във фармакокинетичните параметри.
Еднократна дневна доза Мелизид поддържа ефективна плазмена концентрация на гликлазид в продължение на 24 часа.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни, базирани на конвенционални проучвания с повтарящи се дози, не показват токсичност или генотоксичност при хора. Не са провеждани дългосрочни проучвания за канцерогенност. Няма данни за тератогенни изменения при проучвания с животни, но се наблюдава намаляване на телесното тегло на фетуса при животни, получаващи 25 пъти по-високи дози от максимално препоръчваната доза при хора.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Хипромелоза
Калциев хидрогенфосфат дихидрат
Лактоза монохидрат
Силициев диоксид колоиден безводен
Натриев стеарил фумарат
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Без специални условия на съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Блистер от PVC/Al.
Бутилка (HDPE) с капачка на винт със защитен пръстен и капсула със сушител.
Блистер: 10, 20, 30, 60, 90, 100, 120, 180 таблетки с изменено освобождаване
Бутилка: 10, 20, 30, 60, 90, 100 таблетки с удължено освобождаване
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Sandoz d.d.
Verovskova 57, 1000 Ljubljana, Словения
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
06/2010
