Metfogamma 1 000 tabl. film 1 000 mg x 30; x 120/Метфогамма
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Metfogamma 1000 mg film-coated tablets
Метфогамма 1000 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 1000 mg метформинов хидрохлорид (активно вещество), еквивалентни на 780 mg метформин.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирани таблетки
Бяла, продълговата филмирана таблетка с резка от едната страна и дълбока делителна черта от другата страна (snap-tab форма). Таблетката може да бъде разделяна на две еднакви половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Показания
Лечение на захарен диабет тип 2. особено при пациенти със свръхтегло, при които само чрез диета и физически упражнения не може да се постигне необходимото понижение на нивото па кръвната захар.
- При възрастни метформиновият хидрохлорид може да се прилага като монотерапия или в комбинация с други перорални антидиабетни продукт, или с инсулин.
- При деца над 10 годишна възраст и при младежи метформиновият хидрохлорид може да се прилага като монотерапия или в комбинация с инсулин.
При възрастни със свръхтегло и захарен диабет тип 2, след неуспех от диетата, е наблюдавано понижение на честотата на усложненията от диабета при лечение с метформин. като първо средство на избор (виж т.5.1.).
4.2. Дозировка и начин на приложение
Възрастни
Монотерапия н комбинация с други перорални антидиабетни продукти
- Обикновено иницииращата дозировка представлява прием на (половин) филмирана таблетка, съдържаща 1000 mg метформинов хидрохлорид. два или гри ими дневно, по време на хранене иди след него.
След 10 до 15 дни дозировката трябва да се коригира, съгласно резултатите от измерванията на нивото на кръвната захар. Постепенното повишаване на дозировката въздейства позитивно върху гастроинтестиналната поносимост на продукта.
Препоръчваната максимална дневна доза е 1 g метформинов хирдохлорид дневно.
- При преход от друг перорален аитидиабетен продукт към метформин, първо трябва да се спре медикаментът от предишната терапия и след това да се започне терапия е метформин, съгласно гореописаната дозировка.
Комбиниране с инсулин
Мегформииовият хидрохлорид и инсулинът могат да се комбинират, за да се постигне по-добър контрол върху нивото на кръвната захар. Обичайната начална дозировка е 1/2 (половин) филмирана таблетка, съдържаща 1000 метформинов хидрохлорид два до три пъти дневно, докато инсулиновите дози се изчисляват според измерените нива на кръвната захар.
Пациенти в напреднала възраст
Тъй като при пациентите в напреднала възраст бъбречната функция често е ограничена, дозирането на метформина трябва да бъде съобразено с нея. В тази връзка е необходимо редовно изследване на бъбречната функция (вижточка 4.4.).
Деца на и над 10 години и младежи
Монотерапия и комбинирана терапия с инсулин
Обичайната начална дозировка е 1/2 (половин) филмирана таблетка (съдържаща 1000 mg метформинов хидрохлорид) веднъж дневно по време на хранене или след него.
След 10 до 15 дни дозата трябва да се коригира в съответствие със стойностите на кръвната захар. Постепенното повишаване на дозировката въздейства позитивно върху гастроинтестиналната поносимост на медикамента.
Максималната препоръчвана дневна доза е 2 g метформинов хидрохлорид на ден, приемани на две или три отделни дози.
4.3. Противопоказания/Metfogamma 1 000 tabl. film 1 000 mg x 30; x 120/
- свръхчувствителност към метформинов хидрохлорид или някое от помощни те вещества;
- сериозно влошаване на диабета, включително диабетна кетоацидоза;
- бъбречна недостатъчност или нарушения на бъбречната функция (креатининов клирънс < 60 ml/min);
- остри състояния, които могат да доведат до ограничаване на бъбречната функция, например:
- обезводняване; -тежки инфекции;
- шок;
- интравазално прилагане на йодсъдържащи контрастни средства (вижт. 4.4.);
- остри или хронични заболявания, които могат да доведат до тъканна хипоксия, като:
- сърдечна или дихателна недостатъчност;
- пресен миокардеп инфаркт;
- шок;
- чернодробна недостатъчност, остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм;
- кърмене.
4.4. Специални предупреждеия и предпазни мерки при употреба
Лактатна ацидоза
При лактатната ацидоза се касае за едно рядко, но тежко протичащо метаболитно усложнение (с висока смътрност при отсъствие на спешно лечение), което може да бъде причинено от натрупването на метформин. Всички известни до сега случаи на лактатна ацоидоза, при лекувани с метформин пациенти, включват преди всичко диабетици с тежка бъбречна недостатъчност. Случаите на лактатна ацидоза може и трябва да бъдат намалени, като се обхванат и други рискови фактори (например лошо контролирай диабет, кетонемия, гладуване, прекомерна консумация на алкохол, чернодробна недостатъчност и всички състояния, протичащи с хипоксия).
Диагноза:
Лактатната ацидоза се характеризира с ацидотична диспиея е коремни оплаквания и хипотермия. последвани от кома. Към значимите за диагнозата лабораторни параметри спадат:пониженого рН на кръвта, плазмено ниво на лактат над 5 mmol/l, както и повишение на анионния дефицит и на
съотношението лактат/пируват. Когато съществува подозрение за наличие на метаболитна ацидоза, трябва да се прекрати приемът на метформин и пациентът незабавно да бъде приет в болница (виж т. 4.9. ).
Бъбречна функция
Тъй като метформинът се излъчва чрез бъбреците, то преди началото на лечението, както и след това трябва да се провежда редовен контрол на серумното ниво на креатинина:
най-малко веднъж годишно при пациенти с нормална бъбречна функция;
не по-малко от два до четири пъти годишно при пациенти, чиито серумни нива на креатинина са на горната граница на нормата, както и при пациенти в напреднала възраст.
Намалението на бъбречната функция при по-възрастни пациенти е често срещано и асимптоматично.
Особено внимание се изисква в ситуации, в които може да настъпи ограничение на бъбречната функция (например започване на терапия с антихипертензивни средства или диуретици, или с нестероидни противовъзпалителни средства).
Приложение на йодсъдържащи контрастни средства:
Тъй като интравазалното въвеждане на йодсъдържащи контрасти при радиологични изследвания може да доведе до бъбречна недостатъчност, приемът на метформинов хидрохлорид трябва да се спре преди, по време на изследването и до 48 часа след него. Терапията следва да се продължи само, ако последваща проверка установи наличие на нормална бъбречна функция.
Хирургични интервенции:
Приемът на метформинов хидрохлорид трябва да бъде спрян 48 часа преди планирани хирургични интервенции с обща или спинална/епидуралпа анестезия. Терапията не трябва да се възобновява преди да са минали поне 48 часа от операцията, нормалното хранене да е възобновено и да е потвърдено, че бъбречната функция е нормална.
Деца и младежи:
Диагнозата захарен диабет, тип 2, трябва да се потвърди преди да се започне терапия с метформин. По време на едногодишни контролирани клинични проучвания не беше забелязано метформинът да влияе върху растежа или пубертета, макар че няма данни за дългосрочни резултати точно по тези специфични показатели. По гази причина се препоръчва внимателно да се следи за евентуално влияние на метформипа върху тези параметри.
Деца на възраст между 10 и 12 години
При проведените контролирани клинични проучвания при деца и юноши, само 15 от пациентите са били на възраст между 10 и 12 години. Въпреки, че ефикасността и безопасността при използването на метформин при деца под 12 г. не се отличаваше от тези при по-големи деца, при предписване на метформин на пациенти на възраст между 10 и 12 г. се препоръчва особено внимание.
Други предпазни мерки:
Всички пациенти трябва да продължат диетата си, като при това консумацията на въглехидрати трябва да бъде равномерно разпределена. Пациентите със свръхтегло трябва да провеждат диети с редуцирана калорийна стойност.
Рутинните лабораторни прегледи за контрол на захарния диабет трябва да се провеждат редовно.
Метформиновият хидрохлорид сам не води до хипогликемия, но е необходимо повишено внимание при комбинацията му с инсулин и сулфанилурейни лекарствени продукти.
4.5. Взаимодействии е други лекарствени продукти и други форми на взаимодействия
Комбинации, които не се препоръчват:
Алкохол
При остра алкохолна интоксикация съществува повишен риск от лактатна ацидоза особено ако са налице:
- гладуване (постене) или недостатъчно хранене;
- чернодробна недостатъчност.
Да се избягва консумация на алкохол и алкохол съдържащи лекарствени продукти
Йодсъдържащи контрастни средства
При интравазално прилагане на йодсъдържащи контрастни средства може да настъпи бъбречна недостатъчност и но този начин да се акумулира метформин. Така се създава повишен риск от настъпване на лактатна ацидоза. Употребата на метформин трябва да се спре преди, по време на изследването и до 48 часа след него. Терапията трябва да продължи само. ако последваща проверка установи наличие на нормална бъбречна функция.
Комбинации при които са необходими специални предпазни мерки
Глюкокортикоиди (системни и за локално приложение), β2-агонисти и диуретици притежаващи вътрешна хипергликемичиа активност. Моля, информирайте Вашите пациенти за това и проследявайте кръвнозахарните нива често и редовно, особено в началото на терапията. По време на терапия с друг лекарствен продукт, както и при прекъсване на такава терапия, титрирайте дозата на антидиабетния лекарствен продукт, доколкото е необходимо.
АСЕ-инхибиторите могат да доведат до снижаване на нивото на кръвната захар. По време на терапия с друг лекарствен продукт, както и при прекъсване па такава терапия, регулирайте дозата на антидиабетния лекарствен продукт, доколкото е необходимо.
4.6. Бременност и кърмене
Приложение по време на бременност
Към настоящия момент няма налични епидемиологични данни. В експерименти с животни не беше намерено докашедето за увреждащи въздействия върху бременността, ембрионалното и феталното развитие, раждането и постнаталното развитие (виж т. 5.З.).
Диабетно болите пациентки, които са бременни иди имат намерение да забременеят трябва да не се лекуват с метформинов хидрохлорид. В тези случаи нивото на кръвната захар трябва да се поддържа с инсулин, до колкото е възможно добре, в рамките на нормалните стойности, за да се намали риска от фетални малформации вследствие патологичните нива на кръвната захар.
Приложение ПО време на кърмене
При плъхове, метформинът преминава в кърмата. В това отношение все още няма достатъчни познания при хора и според значението на лекарствения продукт за здравето на майката се взема решение дали да се прекрати кърменето, или да се спре приемът на метформин (вж. т. 4.3).
4.7. Ефекти върху способността за шофиране н работа с машини
Монотерапията с метформин не води до хипогликемия и поради това няма въздействие върху възможностите за шофиране или върху способността за обслужване на машини. Въпреки юва. пациентте фябва да бъдат информирани, че при комбинация на метформин с други антидиабетни лекарствени продукти (сулфанилурейни средства, инсулин, репаглинид) съществува риск от хипогликемия.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Metfogamma 1 000 tabl. film 1 000 mg x 30; x 120/
При оценяването на нежеланите реакции са използвани следите стойности за честотата на тяхната поява:
Много чести (>1/10) Чести (> 1/100 до<1/10) Не чести (?1/1,000 до < 1 /100) Редки (> 1/10,000 до <1/1,000) Много редки (< 1/10,000)
Гастроинтестинални нарушения
Много чести
Гадене, повръщане, диария, коремна болка и загубата на апетит. Тези нежелани реакции се срещат най-често в началото на терапията и в повечето случаи изчезват спонтанно. За да се избегнат тези стомашно-чревни симптоми се препорьчва метформин хидрохлоридът да се приема по време на хранене или след хранене под форма на 2 или 3 отделни дози. Бавното повишаване на дозировката също може да намали гастро-интестиналната непоносимост.
Нарушения в метаболизма и храненето
Много редки
• Лактатна ацидоза (вж. т. 4.4).
• При пациенти, лекувани продължително време с метформин, се съобщава за намаляване абсорбцията на витамин В12 и за намаляване на серумното му ниво. Това би могло да се има предвид като вероятна причина при пациенти с мегалобластна анемия.
Нарушения на нервната система
Чести
Промяна във вкусовите усещания
Хепато-билиарни нарушения
Много редки
Абнормни тестове за чернодробни функции или хепатит, обратими след прекратяване приема па метформин хидрохлорид.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Много редки
Кожни реакции като еритем, сърбеж и уртикария.
Ограничени данни показват, че нежеланите реакции при децата са подобни на тези при възрастните.
4.9. Предозиране
При дози до 85 g не е наблюдавана хипогликемия, въпреки че са известни случаи на ацидоза при тези обстоятелства. При по-голямо предозиране или наличие на съпровождащи рискове може да настъпи лактатна ацидоза. Тогава са необходими спешни медицински мерки, които трябва да се провеждат в болнични условия. Ефективен метод за отстраняване на лактата и метформина от човешкото тяло е хемодиализата.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Перорални антидиабетни лекарствени продукти (храносмилателен тракт и метаболизъм)
АТС-код: А10ВА02
Метформинът е бигванид с понижаващо кръвната захар действие и предизвиква понижение както на базалното, така и на постпрандиалното ниво на кръвната захар. Той не стимулира инсулиновата секреция и поради това не води до хипогликемия.
Вероятно действието на метформина почива на три механизма на въздействие:
1. Намаляване на продукцията на глюкоза в черния дроб, чрез подтискане на глюконеогенезата и гликогенолизата;
2. Повишаване на инсулиновата чувствителност в мускулатурата и с това, подобряване на периферното поемане и усвояване на глюкоза;
3. Подтискане на интестиналната глюкозна абсорбция.
Метформинът стимулира интрацелуларната синтеза на гликоген чрез действието си върху гликогенсинтазата.
Метформинът повишава транспортния капацитет на всички до сега познати мембранно локализирани транспортни протеини за глюкоза (GLUT).
Независимо от своето действие върху нивата на кръвната захар, метформинът повлиява положително на липидния метаболизъм при хората. Това бе установено при терапевтични дозировки в рамките на контролирани средносрочни и дългосрочни проучвания. Метформинът води до снижаване на общия холестерол, LDL-холестерола и на триглицеридите.
Клинична ефективност:
Проспективно рандомизирано проучване (UKPDS) демонстрира дългосрочната полза от интензивния контрол за постигане нормализирано пиво на кръвната захар при пълнолетни пациенти с диабет Тип 2.
При анализ на резултатите на пациенти със свръхтегло, които след неуспех от прилаганата диета са лекувани само с метформин, се получават следните данни:
- сигнификантно понижаване на абсолютния риск от развитие на всички усложнения от диабета в групата лекувана с метформинов хидрохлорид (29,8 случая/ 1000 пациентгодини) в сравнение с групата лекувана само с диета (43,3 случая / 1000 пациентгодини), р=0,0023, както и в сравнение с групите, лекувани само със сулфанилурейни продукти или с инсулин (40,1 случая / 1000 пациентгодини). р=0,0034;
- сигнификантно понижение на абсолютния риск на смъртността, обусловена от диабета, като фактор: метформинов хидрохлорид - 7,5 случая / 1000 пациентгодини, в сравнение с групата лекувана само с диета - 12,7 случая / 1000 пациентгодини, р=0,017;
- сигнификантно понижение на абсолютния риск на общата смъртност: метформин 13,5 случая / 1000 пациентгодини, в сравнение с групата само е диета - 20,6 случая / 1000 пациентгодини (р=0,011) и в сравнение с групите, лекувани само със сулфанилурейни продукти и с инсулин - 18,9 случая / 1000 пациентгодини (р=0,021):
- сигнификантно понижение на абсолютния риск от миокарден инфаркт: метформин 11 случая / 1000 пациентгодини. в сравнение с групата само с диета - 18 случая / 1000 пациентгодини (р=0,01)
При употребата на метформин, като медикамент придружаващ терапия със сулфанилурееи продукт не можа да се докаже предимство по отношение на клиничните резултати.
При диабет тип 1, комбинацията метформинов хидрохлорид и инсулин е проучена при ограничен брой пациенти, но клиничните преимущества от тази комбинация немогатда се демонстритрат убедително.
Контролирани едногодишни изследвания върху ограничен брой пациенти, на възраст между 10 и 16 г., показват влияние върху регулирането на кръвна захар подобно на това при възрастните.
5.2. Фармакокинетични свойства
Абсорбция:
Максималната плазмена концентрация (Тmах) се постига 2,5 чса след приемане на перорална доза метформинов хидрохлорид. Абсолютната бионаличност на филмирана таблетка от 500 или от 850 mg метформинов хидрохлорид при здрави пациенти, възлиза на около 50 - 60 %. След прием на една перорална доза неабсорбираната и елиминирана чрез фекалиитс фракция метформин е 20 - 30 %. При перорален прием абсорбцията на метформин е непълна и показва характер на насищане. Приема се, че фармакокинетиката на метформиновата абсорбция е нелинейна.
При препоръчваните дози и при прилаганите интервали на дозиране, състояние на равновесие по отношение на плазмените концентрации се постига в продължение на 24 до 48 часа. Последните обикновено са по-малки от 1 μg/ml. В контролирани клинични проучвания максималните плазмени концентрации на метформин (Сmах), дори при максимална дозировка, не надхвърлят 4 μg/ml. При прием по време на хранене, абсорбцията на метформин намалява и леко се забавя. След прием на доза от 850 mg се наблюдава понижаване на максималната плазмена концентрация с 40%, намаление на AUC (площта под кривата) с 25 % и удължаване на времето за достигане на максималната плазмена концентрация (T max) с 35 минути.
Клиничната значимост на тези резултати не е известна.
Разпределение:
Свързването с плазмените протеини е пренебрежимо малко. Метформинът преминава в еритроцитите. Максималната концентрация в обща кръв е по-ниска отколкото в плазмата и се установява приблизително по едно и също време.
Еритроцитите вероятно представляват един вторичен компартимеит на разпределение. Средният обем на разпределение (Vti) се колебае между 63 и 276 литра.
Метаболизъм:
Метформинът се излъчва в непроменена форма чрез урината. Не са идентифицирани негови метаболити при хора.
Елиминиране:
Реналният клирънс за метформин е >400 ml/min, което показва, че метформинът се излъчва чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция. След прием на една перорална доза елиминационният
полуживот е около 6,5 часа. При ограничена бъбречна функция реналният клирънс намалява пропорционално на креатининовия клирънс, така че елиминационният полуживот се удължава и се увеличава концентрацията на метформин в плазмата.
Деца и юноши
Изследване с единична доза:
След единична доза метформинов хидрохлорид от 500 mg педиатрични пациенти показаха същите фармакокинетични резултати като здравите възрастни.
Изследване с многократна доза: След прилагане на 500 mg метформин два пъти дневно в продължение на 7 дни средният максимум на плазмена концентрация (Сmах) и системната наличност (АuС) бяха намалени съответно с приблизително 33% и 40% в сравнение с тези на пълнолетни пациенти с диабет, които получаваха дози от 2 х 500 mg продължение на 14 дни. Все пак, тъй като дозата се титрира индивидуално в зависимост от гликемичния контрол, това няма особено клинично значение.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Възоснова на предкиничните данни за безопасност от конвенционални проучвания относно фармакологичната сигурност, токсичността при многократно дозиране, генотоксичността, карциногенния потенциал и репродуктивната токсичност, може да се направи извод, че не съществува опасност за човека.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката:
Хипромелоза, повидон (К 25),магнесиев стеарат.
Филмиращо покритие:
Хипромелоза. макрогол 6000, титанов диоксид (Е 171).
6.2. Несъвместимости
Не е приложимо.
6.3. Срок на годност
5 години
6.4. Специални условни на съхранение
Няма специални изисквания.
6.5. Данни за опаковката
Опаковки по 30, 60, 90 и 120 филмирани таблетки
6.6. Специфични предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Worwag Pharma GmbH & Co. KG Calwer Str. 7 71034 Boblingen Германия
Telefon: 07031/6204 -0 Fax: 07031/6204-31
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20060591
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
26.10.2006/ 15.12.2010
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
06/2012
