Levoxa solution for infusion 5 mg/ml x 50 ml x 1; x 50 ml x 5; x 50 ml x 20; x 100 ml x 1; x 100 ml x 5; x 100 ml x 20/Левокса
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Levoxa solution for infusion 5 mg/ml x 50 ml x 1; x 50 ml x 5; x 50 ml x 20; x 100 ml x 1; x 100 ml x 5; x 100 ml x 20/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Levoxa 5 mg/ml solution for infusion
Левокса 5 mg/ml инфузионен разтвор
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН И СЪСТАВ
1 ml инфузионен разтвор съдържа 5 mg левофлоксацин (като хемихидрат).
Всеки флакон 50 ml инфузионен разтвор съдържа 250 mg левофлоксацин (като хемихидрат).
Всеки флакон 100 ml инфузионен разтвор съдържа 500 mg левофлоксацин (като хемихидрат).
Помощни вещества:
Един ml инфузионен разтвор съдържа 0.15 mmol (3.54 mg) натрий (като хлорид).
50 ml инфузионен разтвор съдържат 7.70 mmol (1 77.10 mg) натрий (като хлорид).
1 00 ml инфузионен разтвор съдържат 15.40 mmol (354.20 mg) натрий (като хлорид).
За пьлния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Levoxa solution for infusion 5 mg/ml x 50 ml x 1; x 50 ml x 5; x 50 ml x 20; x 100 ml x 1; x 100 ml x 5; x 100 ml x 20/
Инфузионен разтвор.
Бистър зеленикаво-жълт разтвор, без чужди частици. рН: 4.5-5.1
Осмоларитет: 290 mOsmol ± 5%
4. КЛИНИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
4.1 Терапевтични показания
При възрастни, при които интравенозната терапия се счита за подходяща. Левокса инфузионен разтвор е показан при лечението на следните инфекции, когато те се дължат на чувствителни спрямо левофлоксацин микроорганизми:
• Пневмония, придобита в обществото (когато не е подходящо да се използват антибактериати средства, които обикновено се препоръчват за начално лечение на тази инфекция)
• Усложнени инфекции на пикочните пътища, включително пиелонефрит
• Хроничен бактериален простатит
• Инфекции на кожата и меките тъкани, (вижте точка 4.4)
Необходимо е да се вземат под внимание официалните ръководства за правилна употреба на антибактериални средства.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Левокса се прилага под формата на бавна интравенозна инфузия веднъж или два пъти дневно. Дозировката зависи от вида и тежестта на инфекцията и чувствителността на предполагаемия патогенен причинител. Обикновено е възможно да се премине от интравенозно приложение в началото към пероратно приложение на левофлоксацин 250 mg или 500 mg таблетки след няколко дни. в зависимост от състоянието на пациента. Предвид биоеквивалентността на парен те ратните и иерорални форми, може да се използва една и съща дозировка.
Продължителност на лечението
Продължителността на терапията варира в зависимост от протичането на заболяването (вижте таблицата по-долу). Както при всяка антибиотична терапия, приложението на Левокса инфузионен разтвор трябва да продължи минимум 48 до 72 часа след като пациента е станал афебрилен или има доказателства за бактериална ерадикация.
Начин на приложение
Левокса инфузионен разтвор е предназначен само за бавна интравенозна инфузия, която се прилага веднъж или два пъти дневно. Времето за инфузия трябва да бъде най-малко 30 минути за 250 или 60 минути за 500 mg Левокса инфузионен разтвор (вижте точка 4.4). Възможно е преминаване от първоначално интравенозно приложение към перорално приложение в същата дозировка след няколко дни, в зависимост от състоянието на пациента.
За несъвместимости вижте точка 6.2 . а за съвместимост с други инфузионни разтвори вижте точка 6.6.
Дозировка:
Дозировка при пациенти с нормална бъбречна функция (креатининов ктирънс > 50 ml/min
| Показание | Дневен режим на дозиране (в зависимост от тежестта на инфекцията) |
| Пневмония придобита в обществото | 500 mg един или два пъти дневно |
| Усложнени инфекции на пикочните пътища, включително пиелонефрит | 250 mg1 един път дневно |
| Хроничен бактериален простатит | 500 mg един път дневно |
| Инфекции на кожата и меките тъкани | 500 mg два пъти дневно |
1В случай на тежки инфекции дозата може да бъде увеличена.
Специални популации
Увредена бъбречна функция (креатининов клирънс < 50 ml/min) 
1 Не е необходимо да се прилагат допълнителни дози след хемодиализа или продължителна амбулаторна перитонеална диализа (CAPD).
Увредена чернодробна функция
Не е необходима корекция на дозата, тъй като левофлоксацин не се метаболизира в значителна степен от черния дроб и сс екскретира основно през бъбреците.
Пациенти в старческа възраст
Не е необходима корекция на дозата при пациенти в старческа възраст, освен ако това се налага по съображения, свързани с бъбречната функция (вижте точка 4.4 Удължаване на QT интервала).
Левофлоксацин в противопоказан при деца и юноши (под 18-годишна възраст) (вижте точка 4.3).
4.3 Противопоказания/Levoxa solution for infusion 5 mg/ml x 50 ml x 1; x 50 ml x 5; x 50 ml x 20; x 100 ml x 1; x 100 ml x 5; x 100 ml x 20/
Левокса инфузионен разтвор не трябва да се прилага:
• при пациенти със свръхчувствителност към левофлоксацин или други хинолони или към някое от помощните вещества
• при пациенти с епилепсия
• при пациенти с анамнеза за увреждания на сухожилията, свързани с приложението на флуорохинолони
• при деца или юноши (до 18 години) по време на бременност
• по време на кърмене
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
В най-тежките случаи на пневмококова пневмония. Левокса може да не е оптималната терапия. Нозокомиалните инфекции, дължащи се на P. aeruginosa може да изискват комбинирана терапия.
Време на инфузия
Препоръчваното време на инфузия от най-малко 30 минути за 250 mg или 60 минути за 500 mg Левокса инфузионен разтвор трябва да се спазва. Известно е за офлоксацин. че по време на инфузия могат да настъпят тахикардия и временно понижение на кръвното налягане. В редки случаи, като последствие от рязък спад на кръвното налягане може да настъпи циркулаторен колапс. Ако настъпи явно понижение на кръвното налягане по време на инфузията на левофлоксацин (7-изомер на офлоксацин). инфузията трябва незабавно да бъде прекратена.
Метицилин-резистентни Stqphylococcus aureus (MRSA)
Метицилин-резистентните S. aureus много вероятно притежават ко-резистентност спрямо флуорохинолони, включително левофлоксацин. По тази причина, левофлоксацин не се препоръчва при лечение на доказани или подозирани MRSA инфекции, докато лабораторните резултати не потвърдят чувствителността на микроорганизмите към левофлоксацин (вижте точка 5.1).
Тендинит и руптура на сухожилието
Тендинит може да настъпи в редки случаи. Най-често той засяга Ахилесовото сухожилие и може да доведе до руптура на сухожилието. Рискът от тендинит и руптура на сухожилието нараства при пациенти в старческа възраст и при пациенти на кортикостероиди. По тази причина е необходимо да се следи отблизо състоянието на тези пациенти, ако им е предписан левофлоксацин. Всички пациенти трябва да се консултират с лекаря си, ако имат симптоми на тендинит. Ако се подозира тендинит. лечението с левофлоксацин трябва да се прекрати незабавно и да започне подходящо лечение (например имобилизация) на засегнатото сухожилие.
Clostridium difficile-свързано заболяване
Диария, особено ако е тежка, упорита и/или с кървави примеси, по време на или след лечение с Левокса инфузионен разтвор, може да бъде симптом на Clostridium difficile-свързано заболяване, най- тежката форма на което е псевдомембранозен колит. При съмнение за псевдомембранозен колит, левофлоксацин за инфузия трябва незабавно да се прекрати и пациентите да се подложат на поддържащо лечение и специфична терапия без забавяне (например перорален метронидазол или ванкомицин). Продукти, които инхибират перисталтиката, са противопоказани при такава клинична ситуация.
Пацентн, предразположени към гърчове
Левокса е противопоказан при пациенти с анамнеза за епилепсия и, както при други хинолони. трябва да се прилага с особено внимание при пациенти, предразположени към гърчове, например пациенти с увреждане на централната нервна система; съпътстващо лечение с фенбуфен и сходни нестероидни противовъзпалителни средства или с лекарства, които понижават гърчовия праг като теофилин (вижте точка 4.5). В случай на конвулсии, лечението с левофлоксацин трябва да бъде преустановено.
Пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа
Пациентите с латентни или изявени дефекти в активността на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата могат да проявят склонност към хемолитични реакции при лечение с хинолонови антибактериални средства, затова левофлоксацин трябва да се прилага с повишено внимание.
Пациенти с бъбречно увреждане
Тъй като левофлоксацин се екскретира основно през бъбреците, дозата левофлоксацин трябва да се коригира при пациенти с бъбречно увреждане (вижте точка 4.2).
Реакции на свръхчувствителност
Левофлоксацин може да причини сериозни, потенциално фатални реакции на свръхчувствителност (например ангиоедем до анафилактичен шок), които понякога настъпват след началната доза (вижте точка 4.8). Пациентите трябва незабавно да прекратят лечението и да се свържат с лекар или спешно отделение, които ще приложат съответните спешни мерки.
Хипогликемия
Както и при хинолоните, се съобщава за хипогликемия. особено при диабетици, които са на съпътстваща терапия с пероратно хипогликемично средство (напр. глибенкламид) или с инсулин. При тези пациенти е диабет се препоръчва внимателно да се следи нивото на кръвната захар (вижте точка 4.8).
Превенция на фотосенсибилизация
Макар, че фотосенсибилизация рядко се наблюдава при приложение на левофлоксацин. препоръчително е пациентите да не се излагат ненужно на силна слънчева светлина или изкуствено УВ лъчение (например ултравиолетова лампа, солариум) с цел превенция на фотосенсибилизация.
Пациенти на лечение с антагонисти на Витамин К
Поради възможно повишаване на показателите за коагулация (РТ/ШЯ) и/или на кървене при пациенти, лекувани с левофлоксацин в комбинация с антагонист на витамин К (например варфарин). показателите за коагулация трябва да се следят при едновременно приложение на тези лекарства (вижте точка 4.5).
Психотични реакции
За психотични реакции се съобщава при пациенти, получаващи хинолони, включително левофлоксацин. В много редки случаи те прогресират до суицидни мисли и склонност към самонараняване, понякога само след еднократна доза левофлоксацин (вижте точка 4.8). В случай, че пациентът развие такива реакции, приложението на левофлоксацин трябва да бъде прекратено и да се приложат необходимите мерки. Препоръчва се специално внимание, ако левофлоксацин се прилага при психотични пациенти или при пациенти с анамнеза за психично заболяване.
Удължаване на QT- интервала
Необходимо е повишено внимание при употребата на флуорохинолони. включително левофлоксацин. при пациенти с доказани рискови фактори за удължаване на QT интервала, например:
- синдром на вродено удължаване на QT интервала
- едновременно приложение на лекарства, които доказано удължават QT интервала (например антиаритмици клас IA и III. трициклични антидепресанти. макролиди).
- некоригиран електролитен дисбаланс (например хипокатиемия, хипомагнезиемия)
- пациенти в старческа възраст
- сърдечно заболяване (например сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, брадикардия) (вижте точка 4.2 Пациенти в старческа възраст, точка 4.5. точка 4.8. точка 4.9).
Периферна невропaтия
Има съобшения за сензорна или сензомоторна периферна невропатия. които могат да настъпят бързо при пациенти, лекувани с флуорохинолони. включително левофлоксацин. Приложението на левофлоксацин трябва да бъде преустановено, ако пациентът има симптоми на невропатия. за да се предотврати развитието на необратимо състояние.
Опиати
При пациенти, лекувани с левофлоксацин. определянето на опиати в урината може да даде фалшиво-положителни резултати. Може да се наложи потвърждаването на положителните резултати за опиати посредством по-специфични методи.
Хепатобилиарни нарушения
При прилагане на левофлоксацин са наблюдавани случаи на чернодробна некроза до животозастрашаваша чернодробна недостатъчност, особено при пациенти с тежки основни заболявания, например сепсис (вижте точка 4.8). Пациентите трябва да бъдат съветвани да преустановят лечението и да се свържат с лекаря си. ако развият признаци и симптоми на чернодробно заболяване, например анорексия. жълтеница, потъмняване на урината, сърбеж или тежест в корема.
Този лекарствен продукт съдържа 7.70 mmol (177.10 mg) натрий в 50 ml или 15.40 mmol (354.20 mg) натрий в 100 ml разтвор. Това трябва да се вземе под внимание при пациенти на хранителен режим с контролиран прием на натрий и в случаи, когато се налага ограничен прием на течности.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Проучвания за взаимодействия са провеждани само при възрастни.
Влияние на други лекарствени продукти върху левофлоксацин
Теофилин. фенбуфен или подобни нестероидни противовъзпалителни средства
При клинично проучване не са наблюдавани фармакокинетични взаимодействия между левофлоксацин и теофилин. Все пак е възможно да настъпи изразено снижаване на гърчовия праг при едновременно приложение на хинолони и теофилин, нестероидни противовъзпалителни лекарства или други средства, които понижават гърчовия праг.
Концентрациите на левофлоксацин са с около 13% по-високи при наличие на фенбуфен, отколкото при самостоятелно приложение.
Пробенецид и циметидин
Пробеницид и циметидин имат статистически значим ефект върху елиминирането на левофлоксацин. Бъбречният клирънс на левофлоксацин се понижава от циметидин (24%) и пробенецид (34%). Това е така. защото и двете лекарства могат да блокират бъбречната тубулна секреция на левофлоксацин. В хода на проучването при изследваните дози. обаче, статистическите значими разлики няма вероягнос! да имат клинична значимост.
Необходимо е повишено внимание, когато левофлоксацин се прилага едновременно с лекарства, които имат ефект върху тубулната бъбречна секреция, като пробенецид и циметидин, особено при пациенти с бъбречно увреждане.
Друга значима информация
Клинични фармакологични проучвания показват, че фармакокинетиката на левофлоксацин не се повлиява в клинично значима степен при едновременно приложение на левофлоксацин със следните лекарства: калциев карбонат, дигоксин, глибенкламид, ранитидин.
Влияние на левофлоксацин върху други лекарствени продукти
Циклоспорин
Времето на полуживот на ииклоспорин се удължава с 33%. когато се прилага едновременно с левофлоксацин.
Антагонисти на Витамин К
Повишени показатели за коагулация (PT/INR) и/или кървене, които могат да бъдат в тежка форма, се наблюдават при пациенти, лекувани е левофлоксацин в комбинация с антагонисти на витамин К (например варфарин). По тази причина, тестовете за коагулация трябва да се следят при пациенти, лекувани с антагонисти на витамин К (вижте раздел 4.4).
Лекарства, които удължават QT интервала
Левофлоксацин. подобно на други флуорохинолони, трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти на лечение с лекарства, които доказано удължават QT интервала (например антиаритмици клас IA и III. трициклични антидепресанти. макролиди) (вижте точка 4.4 Удължаване на QT интервала).
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Репродуктивните проучвания при животни не пораждат особени опасения. Все пак, след като липсват данни от проучвания при хора и поради експерименталния риск от увреждане на носещите хрущяли на организма в растеж, причинено от флуорохинолони, левофлоксацин не трябва да се прилага при бременни жени (вижте точки 4.3 и 5.3).
Кърмене
При липса на данни при хора и поради експерименталния риск от увреждане на носещите хрущяли па развиващия се организъм, причинено от флуорохинолони. левофлоксацин не трябва да се прилага при жени. които кърмят (вижте точки 4.3 и 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Някои нежелани лекарствени реакции (например замайване/световъртеж, сънливост, зрителни смущения) могат да нарушат способността на пациента да се концентрира и да реагира, затова може да представлява риск в ситуации, в които тези способности са особено важни (например шофиране и работа с машини).
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Levoxa solution for infusion 5 mg/ml x 50 ml x 1; x 50 ml x 5; x 50 ml x 20; x 100 ml x 1; x 100 ml x 5; x 100 ml x 20/
Информацията по-долу е основана на данни от клинични проучвания при повече от 5 000 пациенти и от екстензивен постмаркетингов опит.
Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани по системата MedDRA. Честотата на нежеланите реакции се определя както следва:
Много чести (>1/10)
Чести (> 1/100 до <1/10)
Нечести (> 1 /1 000 до <1/100)
Редки (> 1 /10 000 до < 1 /1 000)
Много редки (<1/10 000)
С неизвестна честота (не може да се определи от наличните данни)
Във всяка група нежеланите ефекти са представени в низходящ ред по отношение тежестта на реакцията.
Сърдечни нарушения
Редки:Тахикардия
С неизвестна честота :ЕКГ удължен QT интервал (вижте точка 4.4 Удължаване на QT интервала и т. 4.9)
Нарушения на кръвта и лимфната система
Нечести _ Левкопения. еозинофилия
Редки:Тромбоцитопения, неутропения
Много редки : Aгранулоцитоза
С неизвестна честота:Панцитопения. хемолитична анемия
Нарушения на нервната система.
Нечести:Замайване, главоболие, сънливост
Редки :Конвулсии, тремор. парестезия
Много редки :Сензорна или сензомоторна периферна невропатия, дисгеузия (промяна на вкуса) включително агеузия. паросмия включително аносмия
Нарушения на окото
Много редки : Зрителни смущения
Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести: Световъртеж _
Много редки : Увреден слух
С неизвестна честота: Шум в ушите
Респираторни, торакални и медиастинални нарушения
Редки:Бронхоспазъм. диспнея
Много редки :Алергичен пневмонит
Стомашно-чревни нарушения
Чести: Диария, гадене
Нечести :Повръщане, коремна болка, диспепсия, флатуленция. запек
Редки :Диария с кръвоизлив, която в много редки случаи може да бъде показателна за
ентероколит. включително псевдомембранозен колит
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Нечести : Повишен креатинин в кръвта
Много редки : Остра бъбречна недостатъчност (например вследствие интерстициален нефрит )
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести : Обрив, сърбеж
Редки :Уртикария
Много редки :Ангионевротичен едем. реакция на фоточувствителност
С неизвестна честота:Токсична епидермална некролиза. синдром на Stevens-Johnson, еритема мултиформе. хиперхидроза. Лигавично-кожни реакции могат понякога да настъпят след прилагане на първата доза.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Редки :Нарушения на сухожилията (вижте точка 4.4) включително тендинит (например Ахилесово сухожилие), артралгия. миалгия
Много редки: Руптура на сухожилието (вижте точка 4.4). Този нежелан ефект може да настъпи до 48 часа от началото на лечението и може да се прояви като двустранна, мускулна слабост, която може да бъде от особена важност при пациенти с миастения гравис
С неизвестна честота:Рабдомиолиза
Нарушения на метаболизма и храненето
Нечести ;Анорексия
Много редки : Хипогликемия. особено при диабетици
Инфекции и инфестации
Нечести :Гъбична инфекция (и пролиферация на други резистентни микроорганизми)
Съдови нарушения
Редки :Хипотония
Нарушения от общ характер и реакции на мястото на приложение
Нечести :Астения
Много редки :Пирексия
С неизвестна честота :Болка (включително болка в гърба, гърдите и крайниците)
Нарушения на имунната система
Много редки :Анафилактичен шок (вижте точка 4.4) Анафилактични и анафилактоидни реакции могат да настъпя! понякога, даже и след първата доза.
С неизвестна честота : Свръхчувствителност (вижте точка 4.4)
Хепатобилиарни нарушения
Чести :Повишени стойности на чернодробни ензими (ALT/AST, алкална фосфатаза. GGT)
Нечести :Повишен билирубин в кръвта
Много редки :Хепатит
С неизвестна честота :Съобщава се за жълтеница и тежко чернодробно увреждане, включително случаи на остра чернодробна недостатъчност при приложение на левофлоксацин. особено пои пациенти с тежки основни заболявания (вижте точка 4.4)
Психични нарушения
Нечести: Безсъние, нервност
Редки : Психотично разстройство, депресия, объркване, вьзбуда. безпокойство
Много редки: Психотични реакции със склонност към самонараняване. включително суицидни идеации или действия (вижте точка 4.4). халюцинации
Други нежелани ефекти, които се свързват с приложението на флуорохинолони. включват:
• екстрапирамидни симптоми и други нарушения на мускулната координация
• хиперсенситивен васкулит
• пристъпи на порфирия при пациенти, страдащи от порфирия.
4.9 Предозиране
По данни на проучвания за токсичност, проведени с животни или на фармакологични проучвания със суиратерапевтични дози. най-важните симптоми, които трябва да се очакват след остро предозиране на Левокса инфузионен разтвор са от страна на централната нервна система като объркване, замайване, нарушено съзнание, конвулсии, удължаване на QT- интервала. В случай на предозиране трябва да се приложи симптоматично лечение. Необходимо е да се следи ЕКГ поради възможността от удължаване на QT- интервала. Хемодиализата. включително перитонеалната диализа и САРО. не са ефективни за отстраняване на левофлоксацин от организма.
Не съществува специфичен антидот.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антиинфекциозни средства за системно приложение
Антибактериачни средства за системно приложение - Хинолонови антибактериачни средства - Флуорохинолони
АТС код: J01MA12
Левофлоксацин е синтетично антибактериално средство от групата на флуорохинолоните и е S (-) енангиомер на рацемичното лекарствено вещество офлоксацин.
Механизъм на действие
Kaтo флуорохинолоново антибактериално средство, левофлоксацин действа върху комплекса ДНК-ДНК-гираза и топоизомераза IV.
Връзка фармакокинетика/фармакодинамика
Степента на бактерицидната активност на левофлоксацин зависи от съотношението на максималната серумна концентрация (Cmax) или площта под кривата (AUC) и минималната инхибиторна концентрация (MIC).
Механизъм на резистентност
Основният механизъм на резистентност се дължи на gyr-A мутация. In vitro съществува кръстосана резистентност между левофлоксацин и други флуорохинолони.
Поради механизма на действие, като цяло няма кръстосана резистентност между левофлоксацин и други класове антибактериачни средства.
Гранични стойiюсти
Препоръчаните от EUCAST гранични стойности на MIC за левофлоксацин. които разграничават чувствителни микроорганизми от микроорганизми с интермедиерна чувствителност, и микроорганизми с интермедиерна чувствителност от резистентни микроорганизми, са представени в таблицата по-долу за изследваните стойности на MIC (mg/L):
EUCAST клинични гранични стойности на MIC за левофлоксацин
| Патоген | Чувствителен | Резистентен |
| Entecobacteriaceae | <1 mg/L |
>2 mg/L |
| Pseudomonas spp. | <1 mg/L | >2 mg/L |
| Acinetobacler spp. | <1 mg/L | >2 mg/L |
| Staphylococcus spp. | <1 mg/L | >2 mg/L |
| S. pneumoniae1 | <2 mg/L | >2 mg/L |
| Streptococcus А. В. C, G | <1 mg/L | >2 mg/L |
| H, influenzae M. catarrhalis2 |
<1 mg/L | >1 mg/L |
| Гранични стойности, които не са свързани с вида3 | <1 mg/L | >2 mg/L |
1 Граничната СТОЙНОСТ Чувствителност /интермедиерност е била увеличена от 1.0 до 2.0 за да се избегне разделянето на разпределението на MIC на дивия тип. Граничните стойности се отнасят за високодозоватерапия.
2 Щамове със стойности на MIC над граничната стойност чувствителност/интермедиерност (S/I) са много редки или още не се съобщават. Идентификацията и антимикробните тестове за чувствителност на който и да е такъв изолат трябва да бъдат повторени и ако резултатът се потвърди, изолатът се изпраща в референтна лаборатория.
3Граничните стойности, които не са свързани с вида, са определени главно въз основа на фармакокинетични/фармакодинамични данни и не зависят от разпределението на MIC при специфични видове. Те могат да се използват само за видове, които не се споменават в таблицата.
Институтът за клинични и лабораторни стандарти CLSI (Clinical and Laboratory Standards Institute, бивш NCCLS) препоръчва гранични стойности на MIC за левофлоксацин. разграничавайки
чувствителни микроорганизми от микроорганизми с интермедиерна чувствителност, и микроорганизми с интермедиерна чувствителност от резистентни микроорганизми, които са представени в таблицата по-долу за изследвани стойности на MIC (ug/mL) или дискови дифузионни тестове (зонов диаметър [mm] като се използва 5 ug левофлоксацин диск).
Препоръчване от СLSI гранични стойности на MIC и дискова дифузия за левофлоксацин (M100-S17, 2007):
Липсата на редки случаи на резистентни щамове не дава възможност да се определят други категории освен -'чувствителни'*. За щамове, които дават резултати, показателни за категория -•нечувствителни", резултатите от тестовете за идентификация и антимикробна чувствителност трябва да бъдат потвърдени от референтна лаборатория по референтния дилуционен метод на CLSI.
Антибактериален спектър
Преобладавашата честота на резистентност може да варира в зависимост от географската област и времето за избрани видове, затова е желателно да има местна информация относно резистснтността. особено когато сс лекуват тежки инфекции. При необходимост трябва да се търси и мнението на специалист, когато преобладавашата честота на резистентност с такава, че ползата от лекарствения продукт при някои видове инфекции остава под въпрос.
ОБИЧАЙНО ЧУВСТВИТЕЛНИ МИКРООРГАНИЗМИ
Аеробни Грам-положителни бактерии
Staphvlococcus aureus* метицилин-чувствителни
Staphylococcus saprophyticus
Streptococci, групи C и G
Streptococcus agalactiae
Streptococcus pneumoniae*
Streptococcus pyogenes*
Аеробни Грам-отрицателни бактерии
Burkholderia cepac'ur
Eikebella corrodens
Haemophilus influenzae*
Haemophiihis para-influenzae*
Klеbsiellа oxytoca
Klеbsiellа pneumonae *
Moraxella catarrhalis*
Pasteiirella mullocida
Proteus vulgaris
Providencia rettgeri
Анаеробни бактерии
Peptostreptococcus
Други
Chlaimidophila pneumoniae *
Chlamydoplhla psittaci
Chlamydia trachomatis
Legionella pneumophila*
Mycoplasma pneumoniae*
Mycoplasma hominis
Ureaplasma urealyticiim
ВИДОВЕ , ЗА КОИТО ПРИДОБИТАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОБЛЕМ
Аеробни Грам-положителни бактерии
Enterococcus faecalis *
Staphylococcus aureus melhicillin-resistant
Staphylococcus haemolyticus methicillin resistant
Аеробни Грам-отрицателни бактерии
Acinetobacter baumamui*
Citrobacter freundii*
Enterobacter aerogenes
Enterobacter agglomerans
Enterobacter cloacae*
Escherichia coli*
Morganella morganii*
Proteus mirabilis*
Providencia Stuartii
Pseudomonas aeruginosa*
Serratia marcescens*
Анаеробни бактерии
Bacteroides fragilis
Bacteroides ovalus
Bacteroides thelaiotamictoif
Bacteroides vulgatus ~
Clostridium difficile b
* Клиничната ефикасност е доказана за чувствителни изолати по отношение на одобрените клинични показания.
~ Естествена интермедиерна чувствителност
- Повече от 50% резистентност
Друга информация
Нозокомиални инфекции, причинени от Р, aeruginosa могат да наложат комбинирана терапия.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Перорално приложеният левофлоксацин се абсорбира бързо и почти напълно, като максимални плазмени концентрации се достигат до 1 час. Абсолютната бионатичност е приблизително 100 %.
Левофлоксацин има линейна фармакокинетика при 50 до 600 mg. Храната има незначителен ефект върху абсорбцията на левофлоксацин.
Разпределение
Приблизително 30-40 % от левофлоксацин се свързват с плазмените протеини. Многократното дозиране на 500 mg, левофлоксацин един път дневно показва незначително акумулиране. След прием на дози от 500 mg два пъти дневно се наблюдава умерено, но предвидимо акумулиране на левофлоксацин. Равновесно състояние се достига след 3 дни.
Проникване в тъканите и телесните течности:
Проникване в бронхиалната мукоза и епителната покривна течност
Максималните концентрации на левофлоксацин в бронхиалната мукоза и епителната покривна течност след пероралното приложение 500 mg са съответно 8,3 р$/$ и 10,8 ц§/ml. Тези стойности се достигат приблизително един час след приложение.
Проникване в белодробната тъкан
Максималните концентрации на левофлоксацин в белодробната тъкан след пероралното приложение на 500 mg са приблизително 11,3 μg/g и се достигат между 4 и 6 часа след приложение. Концентрациите в белите дробове трайно надвишават плазмените.
Проникване в течностите на мехури
Максималните концентрации на левофлоксацин от около 4,0 и 6,7 μg/ml в течностите в мехурите се достигат 2 - 4 часа след 3-дневно дозиране с 500 mg съответно един или два пъти дневно.
Проникване в цереброспиналната течност
Левофлоксацин прониква слабо в цереброспиналната течност.
Проникване в простатната тъкан
След перорално приложение на 500 mg левофлоксацин веднъж дневно в продължение на три дни, средните концентрации в тъканта на простатата са съответно 7 μg/g, 8,2 μg/g и 2.0 μg/g след 2 часа, 6 часа и 24 часа: средното съотношение на концентрацията в простата/плазма е 1,84.
Концентрация в урината
Средните концентрации в урината 8 =12 часа след еднократна перорална доза от 150 тд, 300 т§ или 500 гп2 левофлоксацин са съответно 44 mg/L, 91 mg/L и 200 mg/L.
Биотрансформация
Левофлоксацин се метаболизира в съвсем слаба степен, с метаболити десмстил-лсвофлоксацин и левофлоксацин М-оксид. Тези метаболити съставят < 5 % от дозата, екскретирана в урината. Левофлоксацин е стерсохимично стабилен и не претърпява хирална инверсия.
Елиминиране
След перорално и интравенозно приложение на левофлоксацин, той се елиминира относително бавно от плазмата (С: 6 - 8 ч). Екскрецията се осъществява главно през бъбреците (> 85 % от приложената доза).
Няма големи различия във фармакокинетиката на левофлоксацин след интравенозно и перорално приложение, което показва, че пероралният и интравенозният начин на приложение са взаимно заменяеми.
Линейност
Левофлоксацин има линейна фармакокинетика при диапазон от 50 до 600 mg. Пациенти с бъбречна недостатъчност
Фармакокинетиката на левофлоксацин се повлиява от бъбречно увреждане. С намаляване на бъбречната функция, намаляват и елиминирането през бъбреците и бъбречния клирънс. а времето на полуживот се удължава, както се вижда от таблицата по-долу:
| Clcr [ml/min] | < 20 | 20-40 | 50 - 80 |
| ClR [ml/min] | 13 | 26 | 57 |
| t1/2 [h] | 35 | 27 | 9 |
Пациенти в старческа възраст
Няма значими разлики в кинетиката на левофлоксацин при млади и пациенти в старческа възраст, освен разликите в креатининовия клирънс.
Различия по отношение на пола
Отделни анализи при мъже и жени показват малки до гранични полови различия във фармакокинетиката на левофлоксацин. Няма доказателства за клиничната значимост на тези различия,
5.3 Предклинични данни за безопасност
Остра токсичност
Стойностите на средната летална доза (LD50 ). получени при мишки и плъхове след интравенозно приложение на левофлоксацин са в диапазона 250-400 mg/kg; при кучета стойността на LD50 е приблизително 200 mg/kg. като едно от двете животни, получавали тази доза. умира.
Токсичност при многократно приложение
Проучвания с продължителност един и шест месеца с интравенозно приложение са провеждани при плъхове (20. 60, 180 mg/kg/ден) и маймуни (10. 25, 63 mg/kg/ден). а освен това е провеждано и тримесечно проучване с плъхове (10, 30, 90 mg/kg/ден).
Нивата без наблюдавани нежелани реакции (NOEI.s) при проучванията с плъхове са според заключенията 20 и 30 mg/kg/ден. съответно при едномесечното и тримесечното проучване. Наблюдавани са кристални отлагания в урината и при двете проучвания в дози 20 mg/kg/ден и повече. Високи дози (180 mg/kg/ден за 1 месец или 30 mg/kg/ден и повече за 3 месеца) леко намаляват консумацията на храна и наддаването на тегло. Хематологичните изследвания показват намален брой на еритроцити и повишен брой на левкоцити и ретикулоцити в края на първия месен, но не и при тримесечното проучване.
Заключенията за нива без наблюдавани нежелани реакции (NOELs) при проучване с маймуни са 63 mg/kg/ден само с незначително намаляване на консумацията на храна и вода при тази доза.
Репродуктивна токсичност
Левофлоксацин не уврежда фертилитета или репродуктивните възможности при плъхове при пероралпи дози до 360 mg/kg/ден или интравенозни дози до 100 mg/kg/ден.
Левофлоксацин няма тератогенен ефект при плъхове при перорални дози до 810 mg/kg/ден или интравенозни дози до 160 mg/kg/ден. Не е наблюдавана тератогенност, когато на зайци е прилагана пероралиа лоза до 50 mg/kg/ден или интравенозна до 25 mg/kg/ден.
Левофлоксацин няма ефект върху фертилитета и единственият му ефект върху плода е забавено съзряване в резултат на токсичността на майката.
Генотоксичност
Левофлоксацин не предизвиква генни мутации в бактериални клетки или клетки на бозайници, но индуцира хромозомни аберации в белодробни клетки на китайски хамстер (CHL) in vitro при или над 100 μg/ml, в отсъствието на метаболитно активиране. In vivo тестове (микронуклеус, обмен на сестрински хроматиди. неплануван ДНК синтез, доминиращи летални тестове) не показват генотоксичен потенциал.
Фототоксичен потенциал
Проучвания при мишки след интравенозно и перорално приложение, показва!, че левофлоксацин има фототоксична активност само при много високи дози. Левофлоксацин не показва генотоксичен потенциал в анализ за фотомутагенност, и намалява развитието на тумора в анализ за фотокарциногенност.
Карциногенен потенциал
Няма данни за карциногенен патенциал при двегодишно проучване с плъхове при прием с храна (0. 10. 30 и 100 mg/kg/ден).
Токсичност за ставите
Какю и при другите флуорохинолони. левофлоксацин показва ефекти върху хрущяла (образуване на шупли и кухини) при плъхове и кучета. Тези находки са по-изразени при млади животни.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Натриев хлорид
Солна киселина 5N (за коригиране на рН)
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Левокса инфузионен разтвор не трябва да се смесва с хепарин или алкални разтвори (например натриев хидроген карбонат).
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, освен посочените в точка 6.6.
6.3 Срок на годност
Срок на годност в опаковка за продажба: 36 месеца
Срок на годност счед премахване на външната опаковка: 3 дни (при условия на стайна светлина) Срок на годност счед перфориране на гумената запушалка: (вижте 6.6)
След първо отваряне:
От микробиологична гледна точка, освен в случаите, когато начинът на отваряне изключва риск от микробно замърсяване, продуктът трябва незабавно да се използва. Ако не се използва незабавно, срокът и условията на съхранение са отговорност на ползвателя.
6.4 Специални условия на съхранение
Съхранявайте флаконите във външната картонена опаковка, за да се предпазят от светлина.
6.5 Данни за опаковката
50 ml флакон от прозрачно стъкло тип I. запечатан с бромобутилова гумена запушалка и алуминиева капачка.
Всеки флакон съдържа 50 ml разтвор. Опаковки от 1. 5 и 20 флакона.
100ml. флакон от прозрачно стъкло тип I. запечатан с бромобутилова гумена запушалка и алуминиева капачка.
Всеки флакон сьдържа 100ml разтвор. Опаковки от 1. 5 и 20 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предупреждения за изхвърляне и работа
Само за еднократна употреба. Неизползваното количество се изхвърля.
Продуктът трябва да се провери визуално за частици и промяна в цвета преди приложение. Използва се само бистър зеленикаво-жълт разтвор без примес на частици.
Левокса инфузионен разтвор трябва да се използва незабавно (до 3 часа) след перфориране на гумената запушалка, за да се избегне бактериално замърсяване. По време на инфузия не е необходимо продуктът да се предпазва от светлина.
Този лекарствен продукт може да се прилага самостоятелно или с един от следните разтвори:
0.9% разтвор на натриев хлорид
5% декстроза инжекция
2.5% декстроза в разтвор на Рингер
Комбинирани разтвори за парентерално хранене (аминокиселини, въглехидрати, електролити)
Химичната и физична съвместимост на Левокса инфузионен разтвор с горните разтвори е демонстрирана в продължение на 4 часа при стайни условия.
Вижте точка 6.2 за несъвместимости.
Неизползваният продукт или отпадните материали от него трябва да се изхвърлят' в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Actavis Group PTC ehf Reykjavikurvegi 76-78 220-Hafnarfjordur Исландия
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Март 2010 г.
