КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Levoxa 250 mg, 500 mg film-coated tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
LEVOXA 250 mg film-coated tablets
ЛЕВОКСА 250 mg филмирани таблетки
LEVOXA 500 mg film-coated tablets
ЛЕВОКСА 500 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка LEVOXA 250 mg съдържа 250 mg, левофлоксацин (като 256,23 mg левофлоксацин хемихидрат).
Всяка филмирана таблетка LEVOXA 500 mg съдържа 500 mg левофлоксацин (като 512,46 mg левофлоксацин хемихидрат).
Помощни вещества: лактоза монохидрат
За пълния списък на помощните вещества, вж. 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Levoxa 250 mg, 500 mg film-coated tablets/
Филмирани таблетки.
LEVOXA 250 mg филмирани таблетки
Розови, овални, двойно изпъкнали таблетки, с делителна черта от едната страна и маркировка "L" от другата страна с диаметър 6x13 mm. Таблетката може да бъде разделена на две еднакви части.
LEVOXA 500 mg филмирани таблетки
Розови, овални, двойно изпъкнали таблетки, с делителна черта от едната страна и маркировка "L" от другата страна с диаметър 8x16 mm. Таблетката може да бъде разделена на две еднакви части.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
LEVOXA е предназначен за етиологично лечение при възрастни лица на леки и умерени инфекции, причинени от чувствителни на левофлоксацин микроорганизми като:
- остър синузит;
- обостряне на хроничен бронхит;
- придобита в обществото пневмония;
- инфекции на отделителната система, в това число пиелонефрит;
- хроничен бактериален простатит;
- кожни и мекотъканни инфекции.
Преди предписване на LEVOXA е необходимо да се вземат под внимание националните и/или локалните насоки за съответното приложение на флуорохинолоните.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Продължителност на лечението
Продължителността на лечението се определят от протичането на заболяването (виж таблицата по-надолу). Както обикновено при терапия с антибиотик, прилагането на LEVOXA трябва да продължи най-малко 48 - 72 часа след като пациентът е афебрилен(няма температура) или са налице доказателствата за унищожаване на бактериалната инфекция.
Начин на приложение
LEVOXA таблетки се приемат цели без да се дъвчат с достатъчно количество течност. Те могат да се разделят по делителната черта с цел адаптиране на дозировката. Таблетките могат да се приемат по време на хранене или между храненията. Ьеуоха таблетки трябва да бъдат приемани най-малко 2 часа преди или след прием на продукти, съдържащи железни соли, антиациди и сукралфат, тъй като тези продукти могат да намалят резорбцията му (виж т. 4.5.)
Препоръчвани дози за LEVOXA:
Дозировка при пациенти с нормална бъбречна функция (креатининов клирънс > 50 ml/min)
| Показание |
Дневна доза (според тежестта на инфекцията) |
Продължителност на лечението |
| Остър синузит | 500 mg еднократно дневно | 10-14 дни |
| Обостряне на хроничен бронхит | 250 - 500 mg еднократно дневно | 7-10 дни |
| Придобита по кантактно-битов път пневмония | 500 mg еднократно дневно | 7-14 дни |
| Неусложнени инфекции на отделителната система | 250 mg еднократно дневно | 3 дни |
| Усложнени инфекции на отделителната система, вкл. пиелонефрит | 250 mg еднократно дневно | 7-10 дни |
| Хроничен бактериален простатит | 500 mg еднократно дневно | 28 дни |
| Инфекции на кожата и меките тъкани | 250 mg еднократно дневно или 500 mg еднократно или двукратно дневно | 7-14 дни |
Дозировка за пациенти с нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс < 50 ml/min)
Пациенти с нарушена чернодробна функция
Пациенти с нарушена чернодробна функция не са били изследвани в хода на клинични проучвания. Не се налага корекция на дозата, тъй като левофлоксацин не се метаболизира в значителна степен в черния дроб, а се екскретира основно чрез бъбреците.
Пациенти в напреднала възраст
Не се налага корекция на дозировката, освен в случаите на съпътстващи нарушения на бъбречната функция (вж. т. 4.4.).
4.3. Противопоказания/Levoxa 250 mg, 500 mg film-coated tablets/
- свръхчувствителност към левофлоксацин, други хинолони или някое от помощните вещества;
- епилепсия;
- анамнестични данни за сухожилни увреждания след прилагане на флуорохинолони;
- деца и подрастващи;
- бременност
- кърмене
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
При някои пациенти с пневмококова пневмония, Levoxa може да не окаже очаквания терапевтичен ефект, особено при по-тежките случаи. Вътреболничните инфекции, причинени от Pseudomonas aeruginosa могат да наложат комбинирано лечение.
Продуктът да се прилага с повишено внимание при пациенти с реакции на свръхчувствителност, хипогликемия, периферна невропатия, хепатобилиарни нарушения.
Тендинит и сухожилни руптури
В редки случаи може да се развие тендинит. В повечето случаи засяга Ахилесовото сухожилие и може да доведедо руптура на сухожилието. Рискът от развитие на тендинит и руптура на сухожилието се повишава при пациенти в напреднала възраст, както и за такива, приемащи кортикостероиди. Необходим е строг мониторинг при тези пациенти, ако те приемат Levoxa. Всички пациенти трябва да бъдат консултирани от техния лекар незабавно, ако при тях се появи клинична симптоматика на тендинит. Ако симптомите са суспектни за развитие на тендинит е необходимо незабавно прекратяване приема на Levoxa и предприемане на подходящо лечение върху засегнатото сухожилие (напр. имобилизация)
Инфекции, причинени от Clostridium difficile
В случаите на поява на тежка, персистираща и/или кървава диария по време или след лечение с Levoxa таблетки трябва да се има пред вид възможността за развитие на заболяване, причинено от Clostridium difficile, най-тежката форма което е псевдомембранозния колит. В тези случаи се налага незабавно прекратяване приема на Levoxa таблетки и приложение на поддърждща специфична терапия, (вкл. перорално приложение на ванкомицин)
Приложението на продукти, потискащи перисталтиката е противопоказано при подобна клинична ситуация.
Пациенти предразположени към гърчове
Levoxa е противопоказан при пациенти с анамнеза за епилепсия, както и приложението на флуороквинолони следва да става с изключително внимание при пациенти със склонност към гърчове, като например такива с предходни лезии на ЦНС, при съпътстващо лечение с фенбуфен и подобни НСПВС или продукти понижаващи гърчовия праг като теофилин (вж. т. 4.5.).
Пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа
Поради опасност от развитие на хемолитични реакции след прием на хинолони, вкл. левофлоксацин, тези продукти трябва да се прилагат с внимание при пациенти с латентен или изявен дефицит на глюказо-6-фосфат-дехидрогеназа.
Нарушения в бъбречната функция
Необходимо е коригиране на дозата и дозовия режим на Ьеуоха, тъй като се левофлоксацин се елиминира чрез урината.
Предпазване от фотосенсибилизация
Въпреки, че фотосенсибилизацията при лечение с левофлоксацин е много рядка, се препоръчва пациентите да избягват излагането на интезивна слънчева светлина или на изкуствено ултравиолетово лъчение (UV лампи, солариуми) с цел превенция на фотосенсибилизация.
Пациенти подлагани на едновременно лечение с антагонисти на витамин К
Съществува възможност от удължаване на времето на кръвосъсирване (коагулационни тестове РТ/INR) и/или времето на кървене при пациенти, приемащи Levoxa, при комбинирано лечение с витамин К антагонисти (напр. варфарин), се налага извършването на периодичен контрол на стойностите на тези показатели при едновременно лечение с тези продукти (вж. т. 4.5).
Психотични реакции
Съобщени са психотични реакции при пациенти, приемащи квинолони, вкл. левофлоксацин. В много редки случаи е налице прогресия на суицидни мисли и поведение със склонност към самонараняване, понякога и само след приемане на еднократна доза левофлоксацин (виж т. 4.8). В случай, че пациентът развие подобни реакции, приемът на левофлоксацин трябва да се преустанови и да се предприемат подходящи мерки. Препоръчва се да се внимава, ако левофлоксацин се прилага при психотични пациенти или при пациенти с анамнеза за психиатрични заболявания.
Удължаване на QТ интервала
Много редки случаи на удължаване на QТ интервала са били съобщени при пациенти, приемащи флуороквинолони, вкл. левофлоксацин.
Необходимо е внимание, при приложение на флуороквинолони, вкл. левофлоксацин при пациенти с известен риск за удължаване на QТ интервала,като:
- лица в напреднала възраст;
- некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия);
- вроден синдром на удължен QT интервал;
- сърдечно-съдови заболявания (сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, брадикардия), едновременно приложение с лекарства, водещи до удължаване на QT интервала (напр. аритмици клас Іа и III, трициклични антидепресанти, невролептици, макролиди) Виж 4.2, 4.5 и 4.9.
Пациентите, с редки вродени проблеми на галактозен интолеранс, Lapp лактазен дефицит или глюкозно-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Железни соли, антиацидни продукти, съдържащи магнезий и алуминий
Резорбцията на левофлоксацин се намалява значително, при едновременно приложение на продукти, съдържащи дви- тривалентни железни соли, антиацидни продукти, съдържащи магнезий и алуминий при едновременно приложение с Levoxa таблетки. Препоръчва се, приемът на такива продукти да става поне два часа преди или след приема на Levoxa таблетки. Не са установени взаимодействия с калциев карбонат.
Сукралфат
При едновременно приложение на сукралфат с Levoxa таблетки се намалява в значителна степен бионаличността на последния. При пациенти приемащи сукралфат и Levoxa таблетки най-добре е приемът на сукралфат да става 2 часа след прием на Levoxa таблетки.
Контрацептивни лекарства
Някои антибиотици могат в редки случаи да намалят ефикасността на контрацептивни продукти, взаимодействайки с бактериалната хидролиза на стероидните конюгати в червата и по този начин с ре-абсорбцията на неконюгирани стероиди. Плазмените концентрации на активните стероиди по този начин се намаляват.
Теофилин, фенбуфен и подобни НСПВС
Няма данни за лекарствени взаимодействия на фармакокинетично ниво между левофлоксацин и теофилин при клинично изпитване. Разбира се, може да бъде предизвикано значително понижение на гьрчовия праг при едновременно приемане на хинолони и теофилин, нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства или други препарати водещи до понижаване на гьрчовия праг. Установено е повишаване на плазмените концентрации на левофлоксацин с приблизително 13% при едновременно приложение с фенбуфен.
Пробенецид и циметидин
Пробенецид и циметидин притежават статистически значим ефект върху елиминирането на левофлоксацин. Циметидин и пробенецид водят до понижаване на бъбречния клирънс на левофлоксацин съответно с 24% и 34% Това се получава защото и двете лекарствени средства могат да блокират бъбречната тубулна секреция на левофлоксацин. Макар, че в изпитваните дози в проучването, статистически значимите разлики в кинетиката са малко вероятни да бъдат клинично релевантни.
Възможното взаимодействие между левофлоксацин и лекарствени продукти които въздействат на бъбречната тубулна секреция, като циметидин и пробенецид, изискват специално внимание при пациенти с нарушения на бъбречната функция.
Циклоспорин
Плазменият полуживот на циклоспорин се удължава средно с 33% при едновременно приложение с левофлоксацин.
Антагонисти на витамин К
Възможна е промяна в стойностите на някои лабораторни показатели, отнасящи се към хемокоагулацията (РТ/INR тест) и/или поява на кървене, което може да бъде тежко са били съобщени при пациенти, лекувани едновременно с левофлоксацин и витамин К антагонисти (напр. варфарин). Лабораторните тестове, трябва да бъдат мониторирани при пациенти, приемащи продукти от групата на витамин К-антагонистите.
Храна
Levoxa таблетки може да се прилага независимо от времето на хранене, тъй като няма данни за клинично значими взаимодействия между левофлоксацин и приема на храна.
Лекарства, водещи до удължаване на QТ интервала
Левофлоксацин, подобно на другите флуороквинолони, трябва да бъдат прилагани с внимание при пациенти, приемащи лекарства, за които е известно, че водят до удължаване на QT интервала (напр. антиаритмици клас ІА и III, трициклични антидепресанти, невролептици, макролиди) (виж т. 4.4.).
Лабораторни тестове
При пациенти, лекувани с левофлоксацин, определянето на опиати в урината може да доведе до фалшиво-положителни резултати. Може да се наложи потвърждаване на получените позитивни резултати при теста с по-специфични методи.
Друга значима информация
Проведени са клинико-фармакологични изследвания с цел изследване на възможните фармакокинетични взаимодействия между левофлоксацин и често предписвани лекарства. Фармакокинетиката на левофлоксацин не се повлиява в клинично значима степен, когато левофлоксацин се прилага едновременно със следните лекарства: калциев карбонат, дигоксин, глибенкламид, ранитидин, варфарин.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Изследвания на репродуктивната токсичност при животни не са показали специфични данни. Въпреки, че няма данни от контролирани представителни проучвания при хора, както и на базата на данните за експериментално установения риск на увреждания от флуороквинолони върху образуването на хрущялната тъкан при растящия организъм, Levoxa таблетки не трябва да бъде прилаган при бременни жени.
Кърмене
Няма данни дали левофлоксацин се екскретира с майчиното мляко. Levoxa таблетки не трябва да бъде прилаган по време на кърмене. Другите квинолони преминават в майчиното мляко в количества, които могат да повлияят върху детето, макар и приложени в терапевтични дози.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Някои нежелани реакции (напр. замаяност, виене на свят, сънливост, зрителни нарушения) могат да нарушат способността за концентрация на вниманието и реакциите, което създава риск в ситуации, където тези способности имат особена важност (напр. шофиране и работа с машини).
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Levoxa 250 mg, 500 mg film-coated tablets/
Следните нежелани реакции са били наблюдавани по време на лечение с левофлоксацин.
Използвана е следната честота при тяхната оценка:
Много чести > 1/10
Чести > 1/100, < 1/10
Не чести > 1/1 000, < 1/100
Редки > 1/10 000, < 1/1000
Много редки < 1/10 000 неизвестно (не могат да бъдат оценени от наличните данни)
Инфекции и други
Не чести - свръхрастеж на гъбички и пролиферация на други резистентни микроорганизми
Кръв и нарушения на лимфатичната система
Не чести - еозинофилия, левкопения
Редки - неутропения, тромбоцитопения
Много редки - агранулоцитоза
Изолирани случаи - хемолитична анемия, панцитопения
Нарушения на имунната система
Много редки - алергични реакции (ангиоедем, хипотензия, анафилактичен шок), алергичен пневмонит
Изолирани случаи - тежки булозни обриви, вкл. синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза (синдром на Lyell), erythema exudativum multiforme
Лигавично-кожни, анафилактични/анафилактоидни реакции могат да се наблюдават след прием на първата доза
Нарушения от страна на нервната система
Нечести - главоболие, замаяност/вертиго, сънливост, безсъние
Редки - парестезия, тремор, тревожност, депресия, психотични реакци със склонност за самонараняване, вкл. суицидни идеи и действия, ажитираност,ПОТИСНаТОСТ, КОНВУЛСИИ.
Много редки - сензорна и сензомоторна периферна невропатия, зрителни и слухови нарушения, вкусови и обонятелни нарушения, халюцинации.
Сърдечни нарушения
Редки - тахикардия
Много редки - шок (анафилактичен шок)
Изолирани случаи - удължаване на QT-интервала (виж т. 4.4. и 4.9)
Съдови нарушения
Редки - хипотензия
Дихателни, от страна на гръдния кош и медиастинума
Редки - бронхоспазъм/диспнея
Нарушения от страна на храносмилателната система
Чести - гадене, диария
Не чести - анорексия, повръщане, коремни болки, диспепсия
Редки - кървава диария (често може да бъде симптом на ентероколит), вкл.псевдомембранозен колит
Много редки - хипогликемия, често при диабетици
Нарушения на от страна жлъчно-чернодробната система
Чести - повишени нива на стойностите на чернодробните ензими (AsAT,АlАТ)
Не чести - увеличен билирубин
Много редки - чернодробни реакции, вкл. хепатит,
Нарушения на кожата и подкожните тъкани
Не чести - пруритус, обрив;
Редки - уртикария
Много редки - светлочувствителност
Нарушения на мускулите, съединителната тъкан и костите
Редки - артралгии, миалгии, сухожилни увреждания, вкл. тендинит (напримерна Ахилесовото сухожилие) (виж т. 4.4.).
Много редки - руптура на сухожилия Тази нежелани реакция може да се развие в първите 48 часа след започване на леченито и може да бъде с двустранна локализация (виж т. 4.4.); мускулна слабост, която може да бъде от особено значение при пациенти с myasthenia gravis.
Изолирани случаи - рабдомиолиза
Нарушения от страна на бъбреците и отделителната система
Нечести - увеличен серумен креатинин
Много редки - остра бъбречна недостатъчност (например вследствие интерстициален нефрит)
Общи нарушения и такива, свързани с мястото на приложение
Нечести - астения
Много редки - треска
Други нежелани реакции, които са свързани с приложение на флуороквинолони, включват:
Съдови нарушения
Хиперсензитивен васкулит
Нарушения на нервната система
Екстрапирамидна симптоматика, нарушения в мускулната координация
Общи нарушения и такива, свързани с мястото на приложение
Криза при пациенти с порфирия.
4.9. Предозиране
В съответствие с токсикологичните изследвания при животни или клинико-фармакологичните изследвания проведени със супратерапевтични дози, най-важните симптоми, наблюдавани при остро предозиране с Levoxa таблетки са от страна на централната нервна система, като обърканост, замайване, нарушения в съзнанието и конвулсивни гърчове, удължаване на QT интервала, както и симптоми от страна на стомашно-чревния тракт като гадене и ерозия на стомашната мукоза.
При симптоми на предозиране, трябва да бъде проведено симптоматично лечение. ЕКГ мониторинг трябва да бъде въведен, поради възможността от удължаване на QT интер вала. Могат да бъдат приложени антиациди с цел протекция на стомашната мукоза. Хемо- и перитонеалната диализа, вкл. НАПД не са ефективни за извеждане на левофлоксацин от организма. Не съществува специфичен антидот.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: флуороквинолони,
АТС Код - J01MA 12
Левофлоксацин е синтетично широкоспектърно антибактериално средство и представлява S(-) енантиомер на рацемичния офлоксацин.
Механизъм на действие
Подобно на другите флуороквинолони, левофлоксацин действа върху ДНК-ДНК-гираза комплексът и топоизомераза IV.
Граници на чувствителност
Бившият NCCLS (Национален Комитет за Клинични Лабораторни Стандарти на САЩ) препоръча следните граници на чувствителност на микроорганизме за левофлоксацин, които отделят чувствителните от средно чувствителните микроорганизми и средно чувствителните от резистентните организми: чувствителност <2 mg/L, резистентност >8 mg/L.
Антибактериален спектър
Преобладаващият тип резистентност за определени щамове може да варира географски и във времето и е необходима местна информация, особено когато се лекуват тежки инфекции. Ето защо, представената информация дава само относителни насоки за възможностите дали микроорганизмите ще бъдат чувствителни към левофлоксацин или не. Представени са само микроорганизми релевантни на дадените клинични показания.
In vitro антибактериален спектър - категоризират спрямо Европейскиге граници на резистентност, които варират
Чувствителни микроорганизми
Аеробни грам-положителни бактерии - Enterococcus faecalis1, Staphylococcus aureas1 methi-S, Staphylococcus coagvlase negative methi-S, Staphylococcus saprophyticus, стафилококи групи C и G, Streptococcus agalactiae, Streptococcus pneumoniae1 peni-l/S/R, Streptococcus pyogenes1
Аеробни грам-отрицателни микроорганизми - Acinetobacter baumaniï1, Citrobacter freimdii1, Eikenella corrodens, Enterpbacter aerogenes, Enterobacter agglomerance, Enterobacter cloacae1, Escherichia coli1, Haemophilus influenzae1 ampi-S/R, Haemophilus parainfluenze, Klebsiella oxytoca, Klebsiella pneumoniae1, Moraxella catarrhalis1 ß+/ß-, Morganella morganii1, P asteurella multocida, Proteus mirabilis1, Proteus vulgaris, Providencia rettgeri, Providencia stuartii, Pseudomonas aeruginosa1, Serratia marcescens1
Анаеробни микроорганизми - Bacteroides fragilis, Clostridium perfringes,Peptostreptococcus
Други микроорганизми - Chlamydia pneumoniae1, Chlamydia psittacim, Chlamydia trachomatis, Legionella pneumoniae1, Mycoplasma pneumoniae1, Mycoplasma homonis, Ureaplasma urealyticum
Средно чувствителни микроорганизми
Аеробни грам-положителни микроорганизми:
Staphylococcus hemolyticus methi_R
Аеробни грам-отрицателни микроорганизми:
Burkholderia cepacia
Анаеробни микроорганизми:
Bacteroides ovatus, Bacteroides thetaiotaomicron, Bacteroides vulgatus, Clostridium difficile
Резистентни микроорганизми
Аеробни грам-положителни микроорганизми;
Staphylococcus aureus methi-R, Staphylococcus aureus negative methi-R
1 Клиничната ефективност е доказана при клиничните изпитвания.
Друга информация
Главният механизмът на резистентност се дължи на gyr-A мутация. Налице е in vitro кръстосана резистентност между левофлоксацин и други флуорохинолони.
Има данни от 1997 г. за придобита резистентност спрямо левофлоксацин:
- Streptococcus pneumoniae Франция <1%
- Haemophilus influenzae: в редки случаи.
Следствие на механизма на действие, обикновено не е установена кръстосана резистентност между левофлоксацин и други класове антибактериални средства.
При болнични инфекции следствие на Pseudonomas aeruginosa може да е необходима комбинирана терапия.
5.2. Фармакокинетични свойства
Резорбция
Приложен перорално левофлоксацин бързо и почти напълно се резорбира, като максимални плазмени концентрации се достигат в рамките на 1 час. Системната бионаличност е приблизително 100%. Фармакокинетиката е линейна в лозовия диапазон 50 - 600 mg. Приемът на храна има незначителен ефект върху степента на резорбция на левофлоксацин.
Разпределение
Левофлоксацин се свързва се с плазмените протеини приблизително в 30-40%. Умерена, но предсказуема кумулация на левофлоксацин се забелязва след приемане на дози от 500 mg два пъти дневно. Stady-state плазмени концентрации се достигат в рамките на 3 дни.
Проникване в тъкани и Флуиди на организма:
Проникване в бронхиалната лигавица и бронхиалния секрет. Максималните концентрации в бронхиалната лигавица и бронхиалния секрет след прием на перорална доза 500 mg са съответно 8.3 μg/g и 10.8 μg/g, които се достигат приблизително 1 час след приема.
Проникване в белодробния паренхим
Максимални концентрации в белодробния паренхим след прием на перорална доза 500 mg са от порядъка на около 11.3 μg/g и се достигат между 4 и 6 часа след приема. Тъканните концентрации в този орган значително надвишават плазмените.
Проникване в течността на кожните мехури
Максимални концентрации в течността на мехурите от около 4.0 - 6.7 μg/ml се достигат в рамките на 2-4 часа след съответно тридневно приложение на дневна доза от 500 mg и двойна дневна доза.
Проникване в цереброспиналната течност
Прониква в незначителна степен в цереброспиналната течност.
Проникване в простатната течност
След перорално приложение на дневна доза левофлоксацин 500 mg в продължение на 3 дни, средните концентрации в простатната течност са били 8.7 μg/g, 8.2 μg/g и 2.0 μg/g, съответно 2, 6 и 24 часа след приема; средното съотношение на концентрация в простатната течност/плазмата е било 1.84.
Проникване в урината
Средните концентрации в урината 8 -12 часа след прием на единична перорална доза от 150, 300 или 500 mg левофлоксацин са съответно 44 mg/l, 91 mg/l и 200 mg/l.
Метаболизъм
Левофлоксацин се метаболизира в незначителна степен. Основните метаболити дезметиллевофлоксацин и левофлоксацин N-оксид представляват по-малко от 5% от приетата доза, която се екскретира с урината. Левофлоксацин е стереохимично стабилен и не претърпява херална инверсия.
Елиминиране
След перорално и интравенозно приложение, левофлоксацин се елиминира относително бавно от плазмата ( t1/2 = 6-8 часа). Повече от Около 85% от приложената доза се екскретира предимно чрез бъбреците.
Няма съществени разлики във фармакокинетичните свойства на
левофлоксацин след интравенозно или перорално приложение, което подсказва че начините на въвеждане са взаимозаменяеми.
Пациенти с нарушена бъбречна функция
Фармакокинетичното поведение на левофлоксацин се повлиява от функционалното състояние на бъбреците. Ограничаването на бъбречната функция води до понижаване на бъбречната елиминиране и бъбречния клирънс, а времето на полуживот се удължава, както е посочено в таблицата по-долу:
ClCR (ml/min.) < 20 20-40 50-80
ClCR (ml/min.) 13 26 57
T1/2(h) 35 27 9
Пациенти в напреднала възраст
Няма съществени различия във фармакокинетичното поведение на левофлоксацин между млади и възрастни пациенти, освен тези с разлики в креатениновия клирънс.
Различия при половете
Индивидуални анализи за пациенти от мъжки и женски пол показват малки до маргинални разлики на фармакокинетичното поведение на левофлоксацин между половете Няма доказателство, че тези разлики межде половете са клинично релевантни.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Остра токсичност
Средните стойности на LD50 при мишки и плъхове след перорално приложение на левофлоксацин са в границите на 1500-2000 mg/kg.
Прием на перорална доза 500 mg при маймуни предизвика незначителен ефект освен повръщане.
Токсичност при многократни дози
Проведени са изпитвания на плъхове и маймуни чрез хранене с тръба в продължение на един и шест месеца. При плъховете дозите са били 50, 200, 800 mg/kg/ден и 20, 80, 320 mg/kg/ден в продължение на 1 и 6 месеца, а при маймуните 10, 30, 100 mg/kg/ден и 10, 25, 62.5 mg/kg/ден в продължение на 1 и 6 месеца.
При плъховете признаците на реагиране при лечението са малки, принципно със слаби ефекти при 200 mg/kg/ден и по-големи дози, довели до намаляване консумацията на храна и леки промени в хематологичните и биохимични показатели. Съответно след изпитванията проведени в рамките на три месеца, окончателните NOELs бяха съответно 200 и 20 mg/kg/ден. Токсичността след перорален прием при маймуните беше минимална с понижаване на телесното тегло при 100 mg/kg/ден, със саливация, диария и понижено рН на урината при тази доза при някои животни. Не се наблюдава токсичност при 6-месечното проучване. В заключение NOELs са 30 и 62.5 mg/kg/ден, съответно слез 1 и 6 месеца.
След 6-месечното проучване NOELs са 20 и 62.5 mg/kg/ден, съответно при плъховете и маймуните.
Репродуктивна токсичност
Левофлоксацин не предизвиква нарушеня във фертилитета и репродукцията при плъхове при перорални дози до 360 mg/kg/ден или интравенозни дози до 100 mg/kg/ден.
Няма тератогенно действие при плъхове при перорални дози до 810 mg/kg/ден или интравенозни дози до 160 mg/kg/ден. Няма тератогенно действие при зайци при перорални дози до 50 mg/kg/ден или интравенозни дози до 25 mg/kg/ден.
Единственият ефект върху плода е забавено съзряване вследствие токсичност при майката.
Генотоксичност
Левофлоксацин не предизивкав генни мутации при бактериални клетки или клетки на бозайници, но предизвиква хромозомни аберации in vitro върху клетки на китайски хамстер при дози 100 μg/ml и по-високи при отсъствие на метаболитна активация. In vivo изследвания (микронуклеус тест, сестринска хроматидна обмяна, извънредни ДНК синтез, доминантни летални тестове) не са показали генотоксичен потенциал.
Фототокисчна активност
Левофлоксацин притежана фототокисчна активност само при използване на високи дози при изпитвания с мишки след перорално и интравенозно приложение. Левофлоксацин не показа генотоксична активност при коли чествено определяне на фотомутагенеза, и редуцира развитие на тумор при количествено определяне на фатакарциногенеза.
Канцерогенна активност
Няма данни за канцерогенна активност в продължение на 2-годишното проучване при плъхове с диетично приложение (0, 10, 30 и 100 mg/kg/ден.
Токсичност на ставите
Какато при други флуорохинолони. левофлоксацина оказва ефекти върху хрущялната тъкан (излющване и образуване на кухини), при плъхове и кучета. Тези находки са по значителни при при млади индивиди.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Таблетно ядро:
Натриев стеарилфумарат
Кросповидон
Силициев диоксид, колоиден безводен
Коповидон
Силиконизирана микрокристална целулоза (2% микрокристална целулоза и 98% колоиден силициев диоксид)
Таблетно покритие:
Орадрай II Розов (лактоза монохидрат, хипромелоза 15 сР, титанов диоксид, триацетин, железен оксид червен (Е 172), железен оксид жълт (Е172)).
6.2. Несъвместимости
Не е приложимо
6.3. Срок на годност
36 месеца
6.4. Специални условия на съхранение
Без специални условия за съхранение.
6.5. Данни за опаковката
Първична опаковка: Блистер РVС/Аl фолио
Големина на опаковката: 5, 7, 10,20 филмирани таблетки в кутия.
Първична опаковка: банка HDРЕ/ с капачка LDРЕ
Големина на опаковката по 10, 50, 100 филмирани таблетки.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Actavis Group PTC ehf.
Reykjavikurvegi 76-78, 220 Hafnarfjordur
Исландия
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Per. № 20100247 - Levoxa 250 mg филмирани таблетки
Per. № 20100248 - Levoxa 500 mg филмирани таблетки
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
19.04.2010
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Април 2010
