Lecalpin tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 30; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/Лекалпин
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Lecalpin tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 30; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Lecalpin 10 mg film-coated tablets
Лекалпин 10 mg филмирани таблетки
Lecalpin 20 mg film-coated tablets
Лекалпин 20 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една филмирана таблетка съдържа 10 mg lercanidipine hydгochloгide/лepкaнидипин хидрохлорид/, еквивалентен на 9,4 mg lercanidipine/лepкaнидипин/.
Една филмирана таблетка съдържа 20 mg lercanidipme hydrochloride/лepкaнидипин хидрохлорид/, еквивалентен на 18,8 mg lercanidipine/лepкaнидипин/.
Помощни вещества:
Лекалпин 10 mg филмирани таблетки съдържа лактоза монохидрат 30mg.
Помощни вещества:
Лекалпин 20 mg филмирани таблетки съдържа лактоза монохидрат 60 mg.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Lecalpin tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 30; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/
Филмирани таблетки
Лекалпин 10 mg филмирани таблетки: жълти, кръгли, двойноизпъкнали с диаметър 6.5 тт филмирани таблетки, с делителна черта от едната страна, с надпис Ъ' от другата страна.
Лекалпин 20 mg филмирани таблетки: розови, кръгли, двойноизпъкнали с диаметър 8.5 тт филмирани таблетки, с делителна черта от едната страна, с надпис 'V от другата страна.
Делителната черта е само за улесняване на счупването, за по-лесно поглъщане, а не, за да разделя на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лекалпин филмирани таблетки е показан за лечение на лека до умерена есенциална хипертония.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение: за перорално приложение
Препоръчваната доза е 10 mg перорално веднъж дневно най-малко 15 минути преди хранене; дозата може да се увеличи до 20 mg в зависимост от индивидуалния отговор на пациента.
Титрирането на дозата трябва да става постепенно, защото може да са необходими 2 седмици докато се прояви максималния антихипертензивен ефект на лекарството.
Някои пациенти, при които не се постига достатъчен контрол с монотерапия с едно антихепертензивно средство, могат да се повлияят благоприятно от добавянето на Lercanidipine към терапия с бета-адренорецерторен блокер, диуретик (хидрохлоротиазид) или инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитор).
Тъй като кривата доза-отговор е стръмна, с плато при дози между 20-30 mg, малко вероятно е ефикасността да се подобри от приложението на по-високи дози. като същевременно нежеланите лекарствени реакции могат да се увеличат.
Пациенти в старческа възраст
Макар, че фармакокинетичните данни и клиничният опит показват, че не се налага корекция на дозата, необходимо е специално внимание при започване на лечението при пациенти в старческа възраст.
Деца и юноши:
Не се препоръчва употребата на Lercanidipine при деца и юноши под 18 години поради липсата на клиничен опит,
Бъбречна или чернодробна недостатъчност
Необходимо е повишено внимание при лечение на пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция в лека до умерена степен. Макар, че обичайната препоръчвана доза може да се понася добре от тази група пациенти, увеличението на дозата до 20 mg дневно трябва да става предпазливо. Антихипертензивният ефект може да се засили при пациенти с чернодробно увреждане и затова трябва да се помисли за корекция на дозата.
Не се препоръчва употребата на lercanidipine при пациенти с тежко чернодробно увреждане или с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min).
Причожение
Таблетките трябва да се приемат с вода най-малко 15 минути преди хранене.
4.3 Противопоказания/Lecalpin tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 30; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/
- Свръхчувствителност към lercanidipine, към някой дихидропиридин или към някое от помощните вещества .
- Обструкция на изхода на лявата камера
- Нелекувана застойна сърдечна недостатъчност
- Нестабилна ангина пекторис
- Един месец след инфаркт на миокарда
- Тежко бъбречно или чернодробно увреждане
- Едновременен прием с:
• мощни инхибитори на CYP3А4 (виж точка 4.5)
• циклоспорин (виж точка 4.5)
• сок от грейпфрут (виж точка 4.6)
- Бременност и кърмене (виж точка 4.6)
- Жени в детеродна възраст, освен ако не се използва ефективна контрацепция,
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Синдром на болния синус
Необходимо е специално внимание при употребата на lercanidipine при пациенти със синдром на болния синус (ако не им е поставен пейсмейкър). Макар че хемодинамични контролирани изпитвания не показват увреждане на вентрикуларната функция, необходимо е внимание и при пациенти с дисфункция на лявата камера. Предполага се. че някои краткодействащи дихидропиридини се свързват с повишен сърдечно-съдов риск при пациенти с исхемична болест на сърцето. Макар че lercanidipine е дългодействащ. необходимо е повишено внимание при тези пациенти.
Ангина пекторис
Някои дихидропиридини могат в редки случаи да доведат до прекордиална болка или ангина пекторис. Много рядко при пациентите с предшестваща ангина пекторис се наблюдава увеличена честота, продължителност или тежест на тези пристъпи. Могат да се наблюдават и изолирани случаи на инфаркт на миокарда (виж точка 4.8).
Приложение при нарушена бъбречна или чернодробна функция
Необходимо е специално внимание, когато започва лечението при пациенти с лека до умерена бъбречна или чернодробна дисфункция. Макар че обичайната препоръчвана лоза може да се понася добре от тази група пациенти, увеличението на дозата до 20 ing дневно трябва да става внимателно. Антихипертензивният ефект може да се засили при пациенти с чернодробно увреждане и затова трябва да се помисли за корекция на дозата.
Не се препоръчва употребата на lercanidipine при пациенти с тежко чернодробно увреждане или с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) (виж точка 4.2).
Необходимо е да се избягва консумацията на алкохол, тъй като той може да потенцира ефекта на вазодилатирашите антихипертензивни лекарства (виж точка 4.5).
CYP3A4 Индуктори
Индукторите на CYP3A4 като антиконвулсанти (например фенитоин. карбамазепин) и Рифампицин могат да понижат плазмените нива на lercanidipine и по този начин ефикасността на lercanidipine ще бъде по-малка от очакваната (виж точка 4.5).
Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат и затова не трябва да се прилага на пациенти с Lapp лактазен дефицит, галактоземия или синдром на глкжозно/галактозна малабсорбция.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Метаболитни взаимодействия
Известно е. че lercanidipine се метаболизира от CYP3A4 ензим и затова инхибиторите и индукторите на CYP3A4 прилагани едновременно могат да взаимодействат с метаболизма и елиминирането на lercanidipine.
Инхибитори на CYP3A4
Трябва да се избягва едновременното приложение на lercanidipine и инхибитори на CYP3A4 (кетоконазол, итраконазол, ритонавир, еритромицин, тролеандомисин).
Едно проучване за взаимодействия със силен инхибитор на CYP3 А4 показва значително повишение на плазмените нива на lercanidipine (15-кратно повишение на AUC (площта под кривата) и 8-кратно повишение на Cmax за еутомера S-lercanidipine). .
След едновременно приложение се наблюдават повишени плазмени нива както на lercanidipine,
така и на циклоспорин. Едно проучване сред млади здрави доброволци показва ,че ако циклоспорин се прилага 3 часа след приема на lercanidipine. плазмените нива на lercanidipine не
се променят, докато AUC на циклоспорин се повишава с 27%. Едновременното приложение на lercanidipine и циклоспорин, обаче е довело до 3 кратно повишение на плазмените нива на
lercanidipine и повишение с 21% на AUC на циклоспорин. Циклоспорин и lercanidipine не трябва да се прилагат едновременно.
Подобно на другите дихидропиридини, lercanidipine е чувствителен към инхибирането на метаболизма от сока от грейпфрут, като неговата системна бионаличност се покачва и хипотензивният ефект се засилва. Lercanidipine не трябва да се приема със сок от грейпфрут.
Когато се прилага в доза от 20 mg едновременно с мидазолам перорално на доброволци в старческа възраст, абсорбцията на lercanidipine се повишава (с около 40%), а скоростта на абсорбцията се намалява ((tmax се забавя от 1.75 до 3 часа). Концентрациите на мидазолам не се променят.
Индуктори на CYP3A4
Едновременното приложение на lercanidipine с индуктори на CYP3A4 като антиконвулсанти (например фенитоин, карбамазепин) и рифампицин изисква повишено внимание, тъй като антихипертензивният ефект може да се намали, и кръвното налягане трябва да се следи по-често от обикновено.
Субстрати на CYP3A4
Едновременното приложение на 20 mg lercanidipine при пациенти, лекувани дългосрочно с b-methyldigoxin не дава доказателства за фармакокинетични взаимодействия. Здрави доброволци лекувани с дигоксин след дозиране с 20 mg lercanidipine прилаган на гладно, демонстрират средно повишение с 33% на дигоксин Cmax. докато AUC и бъбречният клирънс не са били значително променени. Пациентите, лекувани едновременно с дигоксин. трябва да бъдат проследявани клинично за признаци на дигоксинова токсичност.
Едновременното приложение на циметидин 800 mg дневно не води до значителни промени в плазмените нива на lercanidipine , но при по високи дози е необходимо повишено внимание, тъй като може да се увеличи бионаличността и хипотензивния ефект на lercanidipine.
Едно проучване за взаимодействия с флуоксетин (инхибитор на CYP2D6 и CYP3A4), проведено сред доброволци на възраст 65 ± 7 години (средно ± стандартно отклонение) показва, че няма клинично значими промени във фармакокинетиката на lercanidipine.
Едновременното приложение на 20 mg lercanidipine на здрави доброволци на гладно не променя фармакокинетиката на варфарин.
Необходимо е повишено внимание, когато lercanidipine се предписва едновременно с други субстрати на CYP3A4 като терфенадин, астемизол, клас III антиаритмици като амиодарон, квинидин.
Алкохол
Консумацията на алкохол трябва да се избягва, тъй като може да потенцира ефекта на вазодилатирашите антихипертензивни лекарства.
Други взаимодействия
Когато lercanidipine се прилага едновременно с метопролол - бета-блокер. който се елиминира главно през черния дроб. бионаличността на метопролол не се променя, докато тази на lercanidipine се понижава с 50%. Този ефект може да се дължи на намаляването на чернодробния кръвоток. което се дължи на бета-блокерите и затова може да настъпи и с други лекарства от този клас. Следователно lercanidipine може безопасно да се прилага е бета-адренорецепторни блокери, но дозата ще трябва да се коригира.
Когато доза от 20 mg lercanidipine се прилага многократно с 40 mg simvastatin , AUC на lercanidipine не се променя значително, докато AUC на simvastatin се повишава с 50% .AUC на активния му метаболит β-hydroxacid с 28%. Тези промени вероятно не са клинично значими.
Не се очаква взаимодействие, когато lercanidipine се прилага сутрин, a simvastatin - вечер, както е показано за такова лекарство.
Lercanidipine се прилага безопасно с диуретици и АСЕ-инхибитори.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Данните от употребата на lercanidipine при бременни жени са недостатъчни. Неклиничните данни не дават доказателство за тератогенен ефект при плъхове и зайци, и репродуктивната способност на плъховете не е била увредена. Тъй като има данни, че други дихидропиридинови съединения са тератогенни при животни, lercanidipine не трябва да се прилага по време на бременност или при жени в детеродна възраст, освен ако не използват ефективна контрацепция.
Кърмене
Поради високата липофилност на lercanidipine, може да се очаква разпределение в млякото. По тази причина това лекарство не трябва да се прилага при кърмачки.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Lercanidipine не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Все пак е необходимо повишено внимание, тъй като могат да настъпят замайване, астения, умора и в редки случаи сънливост.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Lecalpin tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 30; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/
В клинични проучвания и постмаркетинговия период се съобщава за следните нежелани лекарствени реакции:
Честотата им се класифицира по следния начин: Много чести: > 1/10
> 1/100 до< 1/10
> 1/1 000 до < 1/100
> 1/10 000 до < 1/1 000
< 1 /10 000, неизвестни (честотата не може да се определи от наличните данни)
Лабораторни изследвания
Много редки Обратимо повишение в серумните нива на чернодробните трансаминази
Сърдечни нарушения
Нечести Тахикардия, палпитации, периферен оток
Редки:Ангина пекторис
Много редки Болка в гръдния кош, инфаркт на миокарда, хипотония
Някои дихидропиридини могат в редки случаи да доведат до прекордиална болка или ангина пекторис, В много редки случаи пациентите с предшестваща ангина пекторис могат да получат тези нежелани реакции с повишена честота, продължителност или тежест.
Нарушения на нервната система
Нечести Главоболие, замайване
Стомашно-чревни нарушения
Редки Диспепсия, диария, коремна болка , повръщане
Много редки Гингивална хипертрофия
Бъбречни и уринарни нарушения
Редки Полиурия
Много редки Често уриниране
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Редки Обрив
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Редки Миалгия
Съдови заболявания
Нечести Зачервяване
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Редки Астения, умора
Нарушения на имунната система
Много редки Свръхчувствителност
Психични нарушения
Редки Сънливост
Lercanidipine не повлиява кръвната захар или серумните липидни нива.
4.9 Предозиране
В постмаркетинговия период се съобщава за три случая на предозиране (150 mg, 280 mg и 800 mg lercanidipine съответно, погълнати в опит за самоубийство)
| Дозово ниво | Признаци/Симптоми | Лечение | Резултат |
| 150mg + неопределено количество алкохол | Сънливост | Стомашна промивка Активен въглен | Възстановяване |
| 280 mg + 5.6 mg moxonidine | Кардиогенен шок Тежка миокардна исхемия Бъбречна недостатъчност в лека степен | Високи дози катехоламини Фуроземид Дигиталис Парентерални плазмени заместители | Възстановяване |
| 800 mg | Предизвикано повръщане Хипотония | Активен въглен Пургативи Dopamine интравенозно | Възстановяване |
Предполага се, че предозирането води до прекомерна периферна вазодилатация с изявена хипотония и рефлексна тахикардия. В случай на тежка хипотония. брадикардия и загуба на съзнание, сърдечно-съдовите поддържащи мерки са от полза заедно с интравенозно приложение на атропин за овладяване на брадикардията.
Предвид продължителният фармакологичен ефект на lercanidipine, много е важно да се следи сърдечно-съдовия статус на предозираните пациенти в продължение на най-малко 24 часа.. Няма информация за ползата от диализа. Тъй като активното вещество е високо липофилно. най-вероятно плазмените нива не са показателни за продължителността на рисковия период и диализата може да не бъде ефективна.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: селективни блокери на калциевите канали с предимно съдово действие
АТС код: С08СА13
Lercanidipine е калциев антагонист от групата на дихидропиридините и инхибира трансмембранния инфлукс на калция в сърдечния мускул и гладките мускули. Механизмът на неговото антихипертензивно действие се дължи на директен релаксиращ ефект върху съдовата гладка мускулатура, като по този начин понижава общата периферна резистентност. Въпреки краткия си фармакокинетичен плазмен полуживот, lercanidipine има продължително антихипертензивно действие поради високия си коефициент на мембранна преграда и е лишен от отрицателен инотропен ефект поради високата си съдова селективност.
Тъй като индуцираната от lercanidipine вазодилатация настъпва постепенно, рядко се наблюдава остра хипотония с рефлекторна тахикардия при пациет и с хипертония.
Подобно на другите асиметрични 1,4-дихидропиридини, антихипертензивната активност на lercanidipine се дължи главно на неговия (SV-енантиомер.
В допълнение към клиничните проучвания, проведени в подкрепа на терапевтичните показания, едно малко, неконтролирано, но рандомизирано проучване на пациенти с тежка хипертония (средно ± стандартно отклонение диастолно кръвно налягане 114.5 ± 3.7 mmHg) показва, че кръвното налягане се нормализира в 40% от 25 пациенти с 20 mg като еднократна дневна доза и в 56% от 25 пациенти с 10 mg lercanidipine два пъти дневно. В едно двойно-сляпо, рандомизирано, контролирано изпитване спрямо плацебо при пациенти с изолирани случаи на систолна хипертония, lercanidipine е бил ефикасен за понижаване на систолното кръвно налягане от средните начални стойности от 172.6 ±5.6 mmHg до 140.2 ± 8.7 mmHg.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Lercanidipine се абсорбира напълно след перорално приложение на 10-20 mg и максималните плазмени нива, 3,30 ng/ml ± 2,09 стандартно отклонение и 7,66 ng/ml ± 5,90 стандартно отклонение съответно, настъпват около 1.5-3 часа след дозиране.
Двата енантиомера на lercanidipine показват сходен профил на плазмените нива: времето до достигане на максимална плазмена концентрация е сходно, максималните плазмени концентрации и AUC са средно с 1.2 пъти по-високи за (S) енантиомера и времето на полуживот на двата енантиомера е сходно. Не се наблюдава in vivo интерконверсия на енантиомерите.
Поради високия метаболизъм при първо преминаване (first pass), абсолютната бионаличност на перорално приложения lercanidipine след хранене е около 10%, макар че се понижава до 1/3, когато се прилага на здрави доброволци на гладно.
Пероралното приложение на lercanidipine води до плазмени нива на lercanidipine. които не са директно зависими от дозата (нелинейна кинетика). След 10, 20 или 40 mg, наблюдаваните максимални плазмени концентрации са в съотношение 1:3:8 и кривата плош под плазмената концентрация-време в съотношение 1:4:18, което показва прогресивно насищане на метаболизма на първо преминаване. Съответно, бионаличността се повишава с повишаване на дозата.
Пероралната бионаличност на lercanidipine се повишава 4-кратно, когато lercanidipine се приема до 2 часа след консумация на храна с високо съдържание на мазнини, Ето защо lercanidipine трябва да се приема преди хранене.
Разпределение
Разпредението от плазмата в тъканите и органите е бързо и пълно.
Степента на свързване на lercanidipine със серумните протеини надвишава 98%. Тъй като нивата на плазмените протеини се понижават при пациенти с тежко нарушение на бъбречната или чернодробна функция, свободната фракция на лекарството може да се увеличи.
Метаболизъм
Lercanidipine се метаболизира основно от CYP3A4; не се открива непроменено лекарство в урината или фекалиите. Той се превръща главно в неактивни метаболити и около 50% от дозата се екскретира в урината.
Опитите in vitro с микрозоми на човешки черен дроб демонстрират, че lercanidipine показва известна степен на инхибиране на CYP3A4 и CYP2D6 при съответно 160- и 40-пъти по-високи концентрации от тези, които се достигат при максимална плазмена концентрация след приложение на доза от 20 mg.
Освен това проучванията за взаимодействия при хора показват, че lercanidipine не променя плазмените нива на мидазолам - типичен субстрат на CYP3A4 или на метопролол - типичен субстрат на CYP2D6. По тази причина не се очаква инхибиране на биотрансформацията на лекарства, метаболизирани от CYP3A4 и CYP2D6 от lercanidipine в терапевтични дози.
Елиминиране
Елиминирането настъпва главно при биотрансформация.
Средният терминален елиминационен полуживот се изчислява на 8-10 часа, а терапевтичното действие продължава 24 часа поради свързването във висока степен с липидната мембрана. При многократно приложение не се наблюдава кумулиране.
Пациенти в старческа възраст,пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност
При пациенти в старческа възраст и при пациенти с лека до умерена бъбречна дисфункция или леко до умерено чернодробно увреждане, фармакокинетиката на lercanidipine е подобна на тази, която се наблюдава при общата популация пациенти; пациентите с тежко нарушение на бъбречната функция или пациенти на диализа показват по-високи нива (около 70%) на лекарството. При пациенти с умерено до тежко чернодробно увреждане, системната бионаличност на lercanidipine се повишава, тъй като лекарството обикновено се метаболизира напълно в черния дроб.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Фармакологичните изпитвания при животни не показват ефекти върху автономната нервна система, централната нервна система или върху стомашно-чревната функция при антихипертензивни дози.
Клинично значимите ефекти, наблюдавани при продължителни изпитвания върху плъхове и кучета, са свързани директно или индиректно с познатите ефекти на високи дози калциеви антагонисти, отразяващи предимно фармакодинамична активност.
Lercanidipine не е генотоксичен и не показва данни за карциногенен риск.
Фертилността и общата репродуктивност при плъхове не се влияят от лечението с lercanidipine.
Няма данни за тератогенен ефект при плъхове и зайци; все пак при плъхове приложението на lercanidipine във високи дози води до пре- и пост-имплантационни загуби и забавяне на развитието на плода.
Lercanidipine hydrochloride, прилаган във високи дози (12 mg/kg/дневно) по време на раждане предизвиква дистокия.
Разпределението на lercanidipine и/или неговите метаболити при бременни животни и екскрецията им в кърмата не са изследвани.
Метаболитите не са изследвани отделно в изпитвания за токсичност.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Таблетно ядро:
Магнезиев стеарат
Повидон
Натриев нишестен гликолат (тип А)
Лактоза монохидрат
Целулоза, микрокристална
Филмово покритие:
Лекалпин 10 mg филмирани таблетки
Макрогол
Поливинилов алкохол, частично хидролизиран
Талк
Титанов диоксид (Е 171)
Железен оксид, жълт (Е 172)
Лекалпин 20 mg филмирани таблетки
Макрогол
Поливинилов алкохол, частично хидролизиран
Талк
Титанов диоксид (Е 171)
Железен оксид, жълт (Е 172)
Железен оксид, червен (Е 172)
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Al/PVC блистер; Да се съхранява под 25°С в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага. Опаковка за таблетки (HDPE), затворена с полиетиленова капачка: Да се съхранява под 25°С в оригиналната опаковка, плътно затворена, за да се предпази от влага.
6.5 Данни за опаковката
Блистер - фолио (Al/PVC)
Опаковка за таблетки (HDPE), затворена с полиетиленова капачка.
Опаковка за таблетки:
Лекалпин 10 mg филмирани таблетки: 100 филмирани таблетки
Лекалпин 20 mg филмирани таблетки: 100 филмирани таблетки
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Actavis Group PTC ehf.
Reykjavi'kurvegur 76 - 78, 220 Hafharfjordur Исландия
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Юни 2009
