КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Klimicin sol. inj. 300 mg/2 ml - 2 ml x 10/
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Klimicin инжекционен разтвор 300 mg/2 ml
CLINDAMYCIN
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
2 ml инжекционен разтвор (1 ампула) съдържат 300 mg clindamycin под формата на clindamycin phosphate.
Помощни вещества: виж т.6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Klimicin sol. inj. 300 mg/2 ml - 2 ml x 10/
инжекционен разтвор
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Парентералният клиндамицин е предназначен за лечение на тежки инфекции, причинени от чувствителни към антибиотика микроорганизми:
• инфекции на дихателните пътища
• инфекции на кожата и меките тъкани (инфектирани рани, абсцеси)
• остър и хроничен остеомиелит
• бактериемия (предимно анаеробна)
• интраабдоминални инфекции (перитонит, абсцес) в комбинация с антибиотик, които действа срещу Грам-отрицателни бактерии
• гинекологични инфекции
• стоматологични инфекции
• церебрална токсоплазмоза при пациенти със СПИН
• пневмония, причинена от Pneumocystis carinii при пациенти със СПИН ( в комбинация с примакин)
Клиндамицин може да се прилага и за профилактика преди хирургически намеси в устната или коремната кухина.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Klimicin инжекционен разтвор може да бъде приложен интрамускулно или ннтравенозно.
Възрастни
Обичайната дозировка е 600 -1200 mg/дeн разделена на два, три или четири равни приема.
При по-тежки инфекции 1200-2700 mg/ден разделени на два, три или четири равни приема.
Деца
Новородени: 15-20 mg/kg на ден, разделени на три или четири равни приема.
Деца от 1 месец до 16 години - 20 - 40 mg/дневно в три или четири равни приема.
Тъй като лекарственият продукт съдържа като консервант бензил алкохол, който може да предизвика фатална реакция при недоносените бебета е необходимо строго наблюдение на недоносените бебета и новородените по време на лечението с клиндамицин.
Максималната дневна доза при възрастни е 4,8 g и 40 mg/kg/ден при деца.
При пациенти с бъбречно увреждане не се изисква корекция на дозата .При пациенти с анурия се въвежда половината от обичайната дозировка.
При перитонеална диализа, хемофилтрация или хемодиализа не е необходимо да се прилага допълнителна доза след процедурата.
При пациенти с тежко чернодробно заболяване се удължава интервалът на дозиране , за да се избегне акумулиране на антибиотика. Обичайната доза трябва да се прилага на 8 или 12 часа. Препоръчва се и проследяване на чернодробните ензими.
Еднократна i.m. инжекция повече от 600 mg не се препоръчва, както и приложение на повече от 1200 mg в еднократна 1-часова инфузия.
При интравенозно приложение клиндамицин не трябва да се инжектира неразреден като болус инжекция, необходимо е да се въвежда инфузионно разреден за период най-малко от 10 до 60 минути. Концентрацията на клиндамицин в инфузионния разтвор не трябва да надвишава 18 mg/ml. Скоростта на въвеждане на инфузията не трябва да надвишава 30 mg клиндамицин на минута. Твърде бързото въвеждане може да доведе до вентрикуларна аритмия и сърдечен арест.
Таблица за разреждане:
| Доза | Разтвор | Времетраене на инфузията |
| 300 mg | 50 ml | 10 минути |
| 600 mg | 50 ml | 20 минути |
| 900 mg | 50-100 ml | 30 минути |
| 1200 mg | 100 ml | 40-60 минути |
Разтворът на клиндамицин фосфат е стабилен при стайна температура до 24 часа след приготвянето му.
4.3. Противопоказания/Klimicin sol. inj. 300 mg/2 ml - 2 ml x 10/
Klimicin инжекционен разтвор е противопоказан при пациенти със свръхчувствителност към клиндамицин или линкомицин, както и към някое от помощните вещества на лекарствения продукт.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Клиндамицин трябва да се прилага предпазливо при по-възрастни пациенти или на пациенти със стомашно-чревни заболявания в анамнезата, особено колит. Особено внимание е необходимо и при пациенти с алергии в анамнезата. При продължителна терапия е необходимо проследяване на кръвната картина, както и извършване на бъбречни и чернодробни тестове.
Появата на тежка диария по време или след лечението с клиндамицин трябва да се счита като знак за незабавно прекратяване на лечението. Трябва да се изключи възможността за псевдомембранозен колит. Диария може да се появи и няколко седмици след прекратяване на лечението, поради което пациентът трябва да бъде наблюдаван по-продължително.
Клиндамицин не е подходящ за лечение на менингеални инфекции.
При пациенти с бъбречна недостатъчност корекция на дозата не се изисква. При пациенти с тежко чернодробно заболяване обичайната дозировка се прилага на всеки 8 или 12 часа; така се избягва акумулацията. Препоръчва се и проследяване на чернодробните ензими.
Тъй като лечението с клиндамицин е свързано с поява на тежки колити,антибиотикът трябва да се прилага само при сериозни инфекции, в случай, когато е противопоказана употребата на друг антибактериален продукт. При поява на алергични симптоми - кожни обриви, уртикария, лечението с клиндамицин трябва да се спре и да се назначи подходяща терапия.
При продължително лечение с клиндамицин може да се стигне до свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми, напр. Candida. При поява на суперинфекции с такива микроорганизми приемът на клиндамицин трябва да се прекрати и да се назначи подхрдящо лечение.
При интравенозно приложение клиндамицин не трябва да се инжектира неразреден като болус инжекция. Твърде бързото въвеждане може да доведе до вентрикуларна аритмия и сърдечен арест.
Тъй като лекарственият продукт съдържа като консервант бензинов алкохол, който може да предизвика фатална реакция при недоносените бебета, е необходимо строго наблюдение на недоносените бебета и новородените по време на лечението с клиндамицин.
4.5. Лекарствени взаимодействия
Клиндамицин може да предизвика невромускулна блокада, така че е необходимо при пациенти, които приемат невромускулни блокери, да се намали дозата на клиндамицин.
Клиндамицин не бива да се прилага в комбинация с други бактериостатични антибиотици.
Наблюдаван е антагонизъм между клиндамицин и еритромицин, поради което двата антибиотика не трябва да се прилагат едновременно. Едновременното прилагане на антиперисталтични средства увеличава риска от псевдомембранозен колит поради увеличена абсорбция на Clostridium difficile.
4.6. Бременност и кърмене
Безопасността при употреба по време на бременност не е доказана, поради което клиндамицин трябва да се прилага при бременност само при строги показания и ако ползата надхвърля възможния риск за плода.
Клиндамицин прониква през плацентата във феталното кръвообращение, прониква и в майчиното мляко, поради което се препоръчва прекъсване на кърменето, докато трае курсът на лечение с антибиотика.
4.7. Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Не е известно.
4.3. Нежелани лекарствени реакции/Klimicin sol. inj. 300 mg/2 ml - 2 ml x 10/
Най-често съобщавани нежелани реакции са кожни реакции на свръхчувствителност: генерализирани макулопапулозни обриви, везикулобулозни обриви, както и уртикария. Рядко се докладват синдром на Stevens - Johnson, еритема мултиформе или ексфолиативен дерматит.
Анафилактичните реакции са редки.
Повишаването на температурата може да бъде симптом на свръхчувствителна реакция.
Наблюдават се стомашно-чревни смущения (болки, гадене, повръщане, диария, езофагит). Тежката диария може да е признак за псевдомембранозен колит. След интравенозно приложение може да се появи метален вкус.
Възможно е да се появят преходна левкопения, еозинофилия, тромбоцитопения, анемия или агранулоцитоза.
В редки случаи се наблюдават абнормни чернодробни функционални тестове повишен серумен билирубин.
На мястото на инжектиране може да настъпи болка и тромбофлебит.Тези реакции се намаляват или избягват с дълбоко интрамускулно инжектиране и избягване продължителната употреба на постоянен интравенозен катетер.
Твърде бързото интравенозно приложение може да доведе до хипотензия и в краен случаи до сърдечен арест.
4.9. Предозиране
При приложение на големи дози може да се появи гадене или повръщане, в тежки случаи и псевдомембранозен колит. Прилага се симптоматично и поддържащо лечение.
Клиндамицин не се отстранява от кръвта с хемодиализа или перитонеална диализа; времето на полуелиминиране не се намалява.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
Клиндамицин е линкозамиден антибиотик с предимно бактериостатично действие, който обаче може да действа и бактерицидно, в зависимост от концентрацията на антибиотика;, мястото на инфекция и чувствителността на причиняващите инфекция микроорганизми.
Клиндамицин действа антибактериално чрез инхибиране синтезата на бактериалните протеини и намаляване скоростта на синтеза на нуклеинова киселина. Свързва се с 50S субединицата на бактериалните рибозоми, с което блокира синтезата на бактериални протеини. Механизмът на действие е подобен на този на макролидните антибиотици като еритромицин и хлорамфеникол.
Поради конкурентно инхибиране тези антибиотици не трябва да се употребяват едновременно.
Антибактериалният спектър на клиндамицин включва:
• Грам-положителни микроорганизми - Staphylococcus aureus, Staphylococcus epidermidis ( пеницилиназа-продуциращи и пеницилиназа-непродуциращи ), Streptococcus spp. ( с изключение на Enter'ococcus faecalis ), Bacillus antracis, Corynebacterium diphtheriae, Propionibacterium spp.f Eubacterium sp., Actinomyces sp., Peptococcus sp., Peptostreptococcus sp., Clostridium perfringens, Clostridium tetani;
• Грам-отрицателни микроорганизми - Bacteroides sp., Bacteroides fragilis, Bacteroides melaninogenicus, Fusobacterium sp., Veillonella, Gardnerella vaginalis, Mycoplasma hominis, Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia trachomatis, Prevotella.
Клиндамицин притежава антипротозойна активност спрямо Toxoplasma gondii, Pneumocystis carinii.
Не всички щамове от изброените микроорганизми са чувствителни към клиндамицин, затова е необходимо предварително определяне на чувствителността.
Клиндамицин е активен срещу много Грам-положителни аеробни микроорганизми и редица анаеробни бактерии. Има добра активност и срещу Грам-отрицателни анаероби. Той е един от подходящите антибиотици за лечение на шфекции, причинени от В. fragilis. Не е активен срещу Грам-отрицателни аеробни бактерии. Активен е също срещу Toxoplasma gondii. Клиндамицин е антибиотик на избор за лечение на инфекции причинени от Streptococcus pyogenes, когато пациентът проявява алергична реакция към бета-лактамни антибиотици.
Стойностите на MIC за чувствителни бактерии са под 1,6 mcg/ml, за средно чувствителните бактерии между 1,6 и 4,8 mcg/ml и за устойчивите бактерии над 4,8 mcg/ml.
5.2. Фармакокинетични свойства
Биологично неактивният клиндамицин фосфат in.vivo бързо се хидролизира в активен клиндамицин. Бионаличността на получения от клиндамицин фосфат клиндамицин е по-голяма от 75 %.
Когато клиндамицин се прилага на всеки 8 или 12 часа за възрастни или на всеки 6 до 8 часа при деца, серумните концентрации надхвърлят МIС стойностите за най-честите причинители.
При интрамускулно приложение на 600 mg клиндамицин максимална плазмена концентрация 9 mcg/ml се постига за три часа. При децата максималната серумна концентрация може да се постигне за 1 час. Дозировка от 3-5 на mg/kg ден дава максимална концентрация от 4 mcg/ml.
При интрамускулно приложение на 600 mg клиндамицин на всеки 8 часа плазмените концентрации достигат стойности от 5,8 до 13,2 mcg/ml.
При инфузия на 600 mg 900 mg или 1200 mg клиндамицин фосфат за 20 до 45 минути при възрастни доброволци се достигат серумни концентрации респективно 10,11, или 14 mcg/ml. При интравенозно приложение на 5 до 7 mg/kg при деца плазмените концентрации след един час достигат стойности от 10 mcg/ml. Терапевтични плазмени концентрации за най-честите причинители се постигат когато клиндамицин се прилага на всеки 8 до 12 часа при възрастни и на всеки 6 до 8 часа при деца.
Постоянни ефективни концентрации се постигат с продължителна i.v. инфузия.
Клиндамицин прониква добре в телесните течности и тъкани. Не прониква в гръбначно-мозъчната течност, дори при наличие на възпалени менинги.
Концентрациите в слюнката и в гингивалната тъкан са подобни на серумните.
Терапевтични концентрации се достигат и в бронхиалната секреция.
Концентрацията на клиндамицин в жлъчката е два до три пъти по-висока отколкото в серума. При блокада на жлъчния мехур обаче антибиотикът не се открива в жлъчката, само в съвсем малки концентрации се открива в стената на жлъчния мехур.
При възпален перитонеум клиндамицин се излъчва в асцитната течност. Добре прониква и в декубиталните лезии; При i.v. приложение на 600 mg концентрацията е приблизително 2,5 mcg/g.
Прониква в стомашната мукоза и стомашния сок, където концентрацията е два пъти по-голяма отколкото в серума. Клиндамицин добре прониква в костите. В алвеоларните макрофаги концентрацията е 50 пъти по-голяма, отколкото в екстрацелуларната течност.
Клиндамицин усилва опсонизацията, фагоцитозата и убиването на бактерии във вътрешността на неутрофилите.
Клиндамицин преминава през плацентата, във феталното кръвообращение, прониква и в майчиното мляко.
Приблизително 94 % от клиндамицин в кръвта е свързан с плазмените протеини. Обемът на разпределение е 43 до 74 L (0,6 do 1,2 L/kg).
Метаболизира се в черния дроб. Приблизително 5 до 20 % се излъчва като активно лекарство и останалото като неактивни метаболити. Има два активни метаболита N-demethyl sulphoxide ( по-малко от 15 % от дозировката) и clindamycin.
Клиндамицин се излъчва предимно през жлъчката и с фекалиите, и съвсем малко с урината.
Времето на полуелиминиране е от 1,6 до 5,3 часа.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Изследванията за остра токсичност показаха, че клиндамицин е нискотоксична субстанция. При перорално приложение LD50 при плъхове е 2888 mg/kg плъхове телесно тегло, при мишки 33 или 2599 mg/kg.
Други начини на приложение показват малко по-голяма остра токсичност; при интраперитонеално приложение на плъхове LD50 е 745 mg/kg, а при мишки 997 mg/kg. При интрамускулно приложение LD50 при плъхове е над 3500 и при мишки над 1600 mg/kg.
Проучванията за тератогенност и репродуктивна токсичност показват липса на увреждащ фетуса ефект на клиндамицин. При бозайниците мутагенен или канцерогенен потенциал на клиндамицин не е доказан.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНА ЧАСТ
6.1. Списък на помощните вещества:
Benzyl alcohol, sodium hydroxide, water for injections
6.2. Физикохимични несъвместимости
Клиндамицин не трябва да се прилага в разтвори, съдържащи Б комплекс. Ампицилин, дифенилхидантоин, барбитурати, аминофилин и калциев глюконат и магнезиев сулфат са физически несъвместими с клиндамицин.
6.3. Срок на годност
2 години
Лекарството не трябва да се употребява след изтичане срока на годност.
6.4.Специални условия на съхранение
Да се съхранява при температура до 25 ° С.
Да се съхранява на места недостъпни за деца.
6.5.0паковка
Klimicin инжекционен разтвор от 300 mg/2 ml е опакован в безцветни стъклени ампули, хидролитично устойчиви тип I, съдържащи 2 ml стерилен разтвор, които са в кутия по 10.
6.6. Препоръки при употреба
Преди интравенозно приложение клиндамицин се разрежда; дози от 300 и 600 mg се разтварят в най-малко 50 ml разтворител, а дози от 900 или 1200 mg в 100 mi.
Клиндамицин се въвежда бавно.
Клиндамицин може да се употребява в разтвори, съдържащи 5 % глюкоза, натриев хлорид, калций или калий.
7. Притежател на разрешението за употреба и производител
LEK, Pharmaceutical and Chemical Company d.d. Verov{kova 57,15 Ljubljana, Slovenia
8. Регистрационен номер в регистъра по чл. 28 от ЗЛАХМ
9. Дата на първо разрешаване за употреба
509 от 29.04.1992 г.
10. Дата на последна редакция на текста
октомври 2001г.
