КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Isoptin 40 mg филмирани таблетки
Isoptin 80 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една таблетка съдържа съответно 40 mg или 80 mg верапамил хидрохлорид (Verapamil hydrochloride).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Таблетките Isoptin 40 mg са кръгли, двойноизпъкнали, бели филмирани таблетки,
Таблетките Isoptin 80 mg са кръгли, двойноизпъкнали, бели филмирани таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Верапамил хидрохлорид е показан за лечение на коронарна артериална болест (състояния характеризиращи се с недостатъчно снабдяване на сърдечния мускул с кислород), включително:
- хронична стабилна ангина пекторис;
- нестабилна ангина пекторис (кресчендо ангина, ангина в покой);
- вазоспастична ангина пекторис (ангина на Prinzmetal, вариантна ангина);
- ангина след инфаркт на миокарда при пациенти без сърдечна недостатъчност, в случай че приложението на бета-блокери не е показано.
Верапамил хидрохлорид е показан и за лечение на нарушения на сърдечния ритъм, като пароксизмална надкамерна тахикардия и предсърдно мъждене/трептене с бързо атриовентрикуларно провеждане (с изключение на синдромите на Wolff-Parkinson-White или Lown - Ganong - Levine), както и за лечение на повишено артериално налягане (хипертония).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозата на верапамил хидрохлорид трябва да бъде индивидуално определена в зависимост от тежестта на заболяването. Продължителните клинични проучвания показват, че средната доза при всички показания е между 240 и 360 mg. Дневната доза не трябва да превишава 480 mg при продължително приложение, въпреки възможността за прием на по-високи дози за кратък период от време. Няма ограничения относно продължителността на приложение. При продължително приложение, приема на верапамил хидрохлорид не трябва да бъде преустановявай изведнъж. Препоръчва се постепенно намаляване на дозата.
При пациенти с увредена чернодробна функция, метаболизмът на лекарственото вещество е забавен в по-голяма или по малка степен, в зависимост от тежестта на чернодробната дисфункция, което от своя страна потенцира и удължава ефектите на верапамил хидрохлорид. Ето защо, е необходимо повишено внимание при адаптиране на дозата при пациенти с увредена чернодробна функция и започване на лечението с ниски дози.
Верапамил хидпохлорид 40 mg таблетки трябва да се прилага при пациенти при които се очаква задоволителен отговор при ниски дози (напр. пациенти с чернодробна дисфункция или пациенти в напреднала възраст). При пациентите, при които е необходимо прилагането на по-високи дози (напр. 240 mg до 480 mg верапамил хидрохлорид дневно) трябва да се използват формите с по-голямо количество на активното вещество. Таблетките трябва да се приемат без да се смучат или дъвчат, с достатъчно количество течност, за предпочитане по време на хранене или скоро след това.
Възрастни и юноши с тегло над 50 kg
Коронарна артериална болест, пароксизмална надкамерна тахикардия и предсърдно мъждене/трептене:
Дневната доза варира от 120 до 480 mg, приета на три-четири отделни дози. Хипертония
Дневната доза варира от 120 до 480 mg, приета на три отделни дози. Деца (само при нарушение на сърдечния ритъм)
- до 6 годишна възраст: 80-120 mg верапамил хидрохлорид, приет като 2-3 отделни дози
- 6-14 годишна възраст: 80-360 mg верапамил хидрохлорид, приет като 2-4 отделни дози.
4.3 Противопоказания
Isoptin е противопоказан в случай на:
• свръхчувствителност към активното вещество (верапамил хидрохлорид) или някое от помощните вещества
• кардиогенен шок
• усложнен остър инфаркт на миокарда
• втора или трета степен атриовентрикуларен блок (с изключение на пациентите с функциониращ пейсмейкър)
• синдром на болния синусов възел (с изключение на пациентите с функциониращ пейсмейкър)
• застойна сърдечна недостатъчност
• предсърдно мъждене/трептене и допълнителен проводен път (напр. синдромите на Wolff-Parkinson-White или Lown-Ganong-Levine).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Необходимо е повишено внимание в случай на:
- първа степен АУ-блок
- хипотония
- брадикардия
- тежко нарушение на чернодробната функция.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Метаболитните in vitro проучвания показват, че верапамил хидрохлорид се метаболизира от цитохром Р450 CYP3A4, CYP1A2, CYP2C8, CYP2C9 и CYP2C18. Установено е, че верапамил е инхибитор на ензимите от групата на CYP3A4 и Р-гликопротеин (P-gp). Докладвани са клинично значими взаимодействия с инхибитори на CYP3A4, водещи до повишаване на плазмените нива на верапамил хидрохлорид, за разлика от индукторите на CYP3A4, които водят до понижение на плазмените нива на верапамил хидрохлорид. Това налага проследяване на пациентите за появата на лекарствени взаимодействия.
На таблицата по-долу са представени потенциалните фармакокинетични лекарствени взаимодействия:
Потенциални лекарствени взаимодействия, свързани с верапамил
Други лекарствени взаимодействия и допълнителна информация относно лекарствените взаимодействия
Антиаритмици, бета-блокери: взаимно потенциране на сърдечно-съдовите ефекти (по-висока степен на АУ-блок, по-високостепенно понижение на сърдечната честота, индуциране на сърдечна недостатъчност и потенциране на хипотонията).
Антихипертензивни средства, диуретици, вазодилататори: потенциране на хипотензивния ефект.
Празозин, теразозин: адитивен хипотензивен ефект.
Противовирусни средства срещу HIV: вследствие на метаболитния инхибиторен потенциал на някои от противовирусните средства при HIV, като ритонавир, плазмените концентрации на верапамил могат да се повишат. Необходимо е повишено внимание или намаляване дозата на верапамил.
Хинидин: хипотония. При пациенти с хипертрофична обструктивна кардиомиопатия може да настъпи белодробен оток.
Карбамазепин: повишени нива на карбамазепин. Това може да доведе до появата на карбамазепинови странични ефекти като диплопия, главоболие, атаксия или замаяност.
Литий: повишена невротоксичност на лития.
Рифампицин: може да се наблюдава отслабване на ефекта по отношение на понижаването на кръвното налягане.
Колхицин: Колхицинът е субстрат както на CYP3A, така и на изхвърлящата помпа, Р- гликопротеин (P-gp). Верапамил е инхибитор на CYP3A и P-gp. При едновременното приложение на верапамил и колхицин, потенциалното инхибиране на P-gp и/или на CYP3A от верапамил може да доведе до повишаване концентрациите на колхицин. Не се препоръчва едновременно приложение.
Сулфинпиразон: може да се наблюдава отслабване на ефекта по отношение на понижаването на кръвното налягане.
Невромускулни блокери: ефектът на невромускулните блокери може да бъде потенциран.
Ацетилсалицилова киселина: повишена склонност към кървене.
Етанол (алкохол): повишаване на плазмените нива на етанола.
HMG-CoA редуктазни инхибитори ("статини"): лечението с HMG-CoA редуктазни инхибитори (например, симвастатин, аторвастатин или ловастатин) при пациент, който приема верапамил, трябва да започне с възможно най-ниската доза, която след това постепенно да се повишава. Ако при пациенти, които вече приемат някакъв HMG-CoA редуктазен инхибитор (например, симвастатин, аторвастатин или ловастатин), трябва да се добави верапамил, е необходимо обмисляне на възможността за понижаване дозата на статина и последващо ново титриране според серумните концентрации на холестерола.
Флувастатин, правастатин и росувастатин не се метаболизират от CYP3A4 и е по-малко вероятно да взаимодействат с верапамил.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Няма достатъчно данни за употребата на верапамил хидрохлорид при беменни жени.
По време на бременност верапамил хидрохлорид трябва да се прилага само в случите на
абсолютна необходимост.
Верапамил преминава през плацентата и е измерен в кръвта от пъпната връв. Кърмене
Верапамил хидрохлорид се отделя в човешката кърма. Необходимо е преустанавявяне на кърменето по време на лечението с верапамил хидрохлорид.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
В зависимост от индивидуалната чувствителност, верапамил хидрохлорид може да повлияе реакциите от гледна точка на способността за шофиране или работа с машини, както и възможността за работа в потенциално опасни условия. Това важи особено в началото на лечението, при повишаване на дозата, при преминаването от един към друг лекарствен продукт, както и при консумирането на алкохол.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Isoptin tabl. film 80 mg x 50; x 100/
По-долу са представени съобщаваните при приложението на верапамил нежелани лекарствени реакции по време на пост-маркетинговите наблюдения и клинични проучвания фаза IV, съгласно системо-органната класификация:
| Системо-органна класификация | Нежелани лекарствени реакции |
|
Нарушения на имунната система |
Свръхчувствителност |
| Нарушения на нервната система | Главоболие Замаяност Парастезии Тремор Екстрапирамиден синдром |
| Нарушения на ухото и лабиринта | Вертиго Тинитус |
| Сърдечни нарушения | Атриовентрикуларен блок (1-ва, 2-ра и 3-та степен) Синусова брадикардия Периферен оток Палпитации Тахикардия Сърдечна недостатъчност |
| Съдови нарушения | Хипотензия Горещи вълни |
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене Повръщане Запек Илeyс Хиперплазия на венците Коремна болка Дискомфорт в областта на корема |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Ангиоедем Синдром на Стивънс-Джонсън Еритема мултиформе Макулопапуларен обрив Алопеция Уртикария Пурпура Сърбеж |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Мускулна слабост Миалгия Артралгия |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | Еректилна дисфункция Гинекомастия Галакторея |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Умора |
| Изследвания | Повишение на чернодробните ензими Повишение на пролактина в кръвта |
По време на постмакретинговия период е докладван един случай на парализа (тетрипареза) свързана с едновременното приложение на верапамил и колхицин. Това може да се дължи на приминавенето на колхицин през кръвно-мозъчната бариера в резултат на инхибирането на CYP3A4 и P-gp от верапамил. Не се препоръчва комбинираното приложение на верапамил и колхицин.
4.9 Предозиране
Симптоми:
Хипотензия, брадикардия до високостепенен AV-блок и синусов арест, хипергликемия, ступор и метаболитна ацидоза. Съобщавни са и случаи с фатален изход в резултат на придозиране.
Лечение
Лечението при предозиране на верапамил хидрохлорид трябва да бъде предимно
поддържащо, въпреки възможността за прилагане на парентерален калций, бета-
адренергична стимулация и стомашно-чревна промивка. Поради възможността за забавена абсорбция при приложението на формите с удължено освобождаване, пациентите трябва да бъдат под наблюдение и хоспитализация до 48 часа. Верапамил хидрохлорид не се отстранява чрез хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: блокер на калциевите канали,
АТС код: С08ОА 01
Верапамил хидрохлорид блокира трансмембранното навлизане на калциевите йони в мускулните клетки на сърцето и гладкомускулните клетки на съдовете. Той понижава както пряко нуждата на миокарда от кислород чрез влияние върху консумиращите енергия метаболитни процеси в клетките на миокарда, така и непряко чрез намаляване на следнатоварването.
Благодарение на своя ефект върху гладкомускулните клетки на коронарните артерии, верапамил хидрохлорид повишава притока на кръв към миокарда, дори в постстенотичните области и облекчава коронарния спазъм.
Антихипертензивният ефект на верапамил хидрохлорид се дължи на понижаване на периферното съдово съпротивление, без рефлексно повишаване на сърдечната честота. Нормалното артериално налягане не се повлиява осезателно.
Верапамил хидрохлорид притежава добре изразен антиаритмичен ефект, особено в случаите на надкамерни аритмии. Той забавя провеждането на импулсите в AV-възела. В резултат на това, синусовият ритъм се възстановява и/или се нормализира камерната честота, в зависимост от вида на аритмията. Обикновено, пулсът или не се засяга, или се понижава слабо.
5.2 Фармакокинетични свойства
Над 90% от верапамил се абсорбират бързо в тънките черва. Средната системна бионаличност на непромененото вещество след еднократна доза е 22%, което се дължи на екстензивния метаболизъм при първо преминаване през черния дроб. При многократно приложение бионаличността е около два пъти по-висока. Пикови плазмени нива на верапамил хидрохлорид се достигат 1 до 2 часа след приложението на формите с незабавно освобождаване. Времето на полуелиминиране е 3 до 7 часа. Свързването с плазмените протеини е около 90%. Верапамил се метаболизира почти напълно. В човешкия организам се образуват множество метаболити (установени са 12). От тези метаболити, само норверапамил е проявил известен фармакологичен ефект (около 20% от този на изходното вещество), наблюдаван при проучвания при кучета.
Верапамил хидрохлорид и неговите метаболити се екскретират предимно с урината;сама 3 до 4% се екскретират в непроменен вид. В рамките на 24 часа с урината се екстретира 50% от приложената доза, а в рамките на 5 дни - 70% от приложената доза. До 16% се екстретира с изпражненията. Сравнителните проучвания не показват различия във фармакокинетиката на
верапамил хидрохлорид при пациенти със здрави бъбреци и такива с терминална бъбречна недостатъчност. Времето на полу-елеминиране на верапамил се удължава при пациенти с нарушение на чернодробната функция, в резултат на по-ниския ентерален клирънс и по-високия обем на разпределение.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Съобщавани са случаи на сърдечно-съдови ефекти и дифузна хиперплазия на венците при хронична токсичност, причинена от верапамил хидрохлорид.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Калциев хидрогенфосфат
Микрокристална целулоза
Силициев диоксид, колоиден безводен
Кроскармелоза натрий
Магнезиев стеарат
Хипромелоза
Натриев лаурилсулфат
Макрогол 6000
Талк
Титанов диоксид (Е171).
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
5 години.
6.4 Специални условия на съхранение
Не се изискват.
6.5 Данни за опаковката
Isoptin 40 mg се предлага в PVC/PVDC блистери, поставени в картонена кутия.
Всяка опаковка съдържа 50 или 100 таблетки.
Isoptin 80 mg се предлага в PVC/PVDC блистери, поставени в картонена кутия.
Всяка опаковка съдържа 50 или 100 таблетки.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Abbott GmbH&Co KG - Germany. Max-Planck-Ring 2, 65205 Wiesbaden Германия
8. HOMEP(A) HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Isoptin 40 mg - 20030011 от 13.01.2003г.
Isoptin 80 mg - 20030012 от 13.01.2003г.
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА
УПОТРЕБА
13 януари 2005г.
10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Септември 2008
