КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Glimegamma tabl. 3 mg x 30; x 60; x 120/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Glimegamma® 1 mg tablets Глимегамма 1 mg таблетки
Glimegamma® 2 mg tablets Глимегамма® 2 mg таблетки
Glimegamma® 3 mg tablets Глимегамма® 3 mg таблетки
Glimegamma® 4 mg tablets Глимегамма® 4 mg таблетки
Glimegamma® 6 mg tablets Глимегамма® 6 mg таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 mg таблетки
Всяка таблетка съдържа 1 mg глимепирид (Glimepiride).
Помощни вещества:
Всяка таблетка съдържа лактоза монохидрат (138,95 mg).
2 mg таблетки
Всяка таблетка съдържа 2 глимепирид (Glimepiride).
Помощни вещества:
Всяка таблетка съдържа лактоза монохидрат (137,92 mg).
3 mg таблетки
Всяка таблетка съдържа 3 mg глимепирид (Glimepiride).
Помощни вещества:
Всяка таблетка съдържа лактоза монохидрат (136,96 mg).
4 mg таблетки
Всяка таблетка съдържа 4 mg глимепирид (Glimepiride).
Помощни вещества:
Всяка таблетка съдържа лактоза монохидрат (135,85 mg).
6 mg таблетки
Всяка таблетка съдържа 6 глимепирид (Glimepiride).
Помощни вещества:
Всяка таблетка съдържа лактоза монохидрат (133,95 mg).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Glimegamma tabl. 3 mg x 30; x 60; x 120/
Таблетки
1 mg таблетки
Розови, продълговати таблетки с размери приблизително 11 х 5,5 мм с делителна черта от двете страни.
Делителната черта е само за улесняване на счупването, за по-лесно поглъщане, а не за да разделя на равни дози.
2 mg таблетки
Зелени, продълговати таблетки с размери приблизително 11 х 5,5 мм с делителна черта от двете страни.
Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
3 mg таблетки
Бледо жълти, продълговати таблетки с размери приблизително 11 х 5,5 мм с делителна черта от двете страни. Делителната черта е само за улесняване на счупването, за по-лесно поглъщане, а не за да разделя на равни дози.
4 mg таблетки
Светло сини, продълговати таблетки с размери приблизително 11 х 5,5 мм с делителна черта от двете страни. Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
6 mg таблетки
Светло оранжеви, продълговати таблетки с размери приблизително 11x5,5 мм с делителна черта от двете страни. Таблетката може да бъде разделяна на две равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Глимегамма е показан за лечение на захарен диабет тип 2, когато само диетата, физическото натоварване и снижаването на телесното тегло са недостатъчни.
4.2 Дозировка и начин на приложение
За перорално приложение.
Основата на успешното лечение на диабета е добрата диета, редовната физическа активност, както и рутинните изследвания на кръв и урина. Пероралните антидиабетни лекарствени продукти или инсулинът не могат да компенсират диабета, ако пациентът не спазва препоръчаната диета.
Дозировката се определя от резултатите от изследванията на захар в кръвта и урината.
Началната доза е 1 mg глимепирид дневно. Ако се постигне добър контрол, тази дозировка трябва да се използва за поддържаща терапия.
Ако контролът не е задоволителен, дозата трябва да се увеличи съобразно степента на постигнатия контрол върху кръвната захар, стъпково, с интервал от около 1 до 2 седмици между всяка стъпка, до 2,3 или 4 mg глимепирид дневно.
Доза по-висока от 4 mg глимепирид дава по-добри резултати само в изключителни случаи.
Максималната препоръчителна доза е 6 mg глимепирид дневно.
При пациенти, при които не се получава адекватен контрол с максималната дневна доза метформин, може да започне съпътстващо лечение с глимепирид. Дозата на метформин трябва да се запази, а лечението с глимепирид започва с ниска доза и след това се титрира в зависимост от желаното ниво на метаболитен контрол до максималната дневна доза. Комбинираната терапия трябва да се започва под строго медицинско наблюдение.
При пациенти, при които не се получава адекватен контрол с максималната дневна доза Глимегамма, при необходимост може да се започне терапия с инсулин. При запазване на дозата на глимепирид, инсулиновото лечение започва с ниска доза и се титрира в зависимост от желаното ниво на метаболитен контрол. Комбинираната терапия трябва да се започва под строго медицинско наблюдение.
Обикновено еднократна дневна доза глимепирид е достатъчна. Препоръчва се тази доза да се приема малко преди или по време на обилна закуска или, ако не се закусва - малко преди или по време на първото основно хранене. Ако бъде пропуснат прием на доза, това не трябва да се компенсира чрез увеличаване на следващата доза. Таблетките трябва да се поглъщат цели с малко течност.
Ако пациентът развие хипогликемична реакция при 1 mg глимепирид, това показва, че контролът може да се осъществява само с диета.
В хода на лечението, тъй като подобрението в контролирането на диабета е свързано с по-висока чувствителност към инсулин, нуждите от глимепирид може да намалеят. Следователно, за да се избегне хипогликемия, трябва са се обмисли навременно намаляване на дозата или спиране на терапията. Промяна на дозата може да е необходима и ако има промени в начина на живот или теглото на пациента или други фактори, увеличаващи риска от хипо- или хипергликемия.
■ Преминаване от други перорални хипогликемични средства към Глимегамма
Принципно е възможно да се премине от други перорални хипогликемични средства към Глимегамма.
За преминаване към Глимегамма трябва да се вземе предвид количеството на активното вещество в дозова единица и времето на полуживот на предишния лекарствен продукт. В някои случаи, особено при антидиабетни средства с по-дълъг полуживот (напр. хлоропрамид), се препоръчва да има период на изчистване от няколко дни, за да се сведе до минимум рискът от хипогликемични реакции вследствие на адитивен ефект. Препоръчваната начална доза е 1 mg глимепирид дневно.
В зависимост от повлияването, дозата на глимепирид може да се увеличава стъпково, както е указано по-горе.
■ Преминаване от инсулин към Глимегамма
В изключителни случаи, когато пациенти с диабет тип 2 са регулирани с инсулин, може да е показано преминаване към Глимегамма. Преминаването трябва да се извършва само под строго медицинско наблюдение.
Специални популации
■ Приложение при бъбречно или чернодробно увреждане Вижте точка 4.3.
Деца и юноши
Няма данни за приложението на глимепирид при пациенти на възраст под 8 години.
За деца от 8 до 17 години има ограничени данни за монотерапия с глимепирид (вж. точки 5.1 и 5.2).
Не се препоръчва употребата при деца поради недостатъчни данни за безопасността и ефикасността.
Предлагат се таблетки с различна концентрация на активното вещество, подходящи за различни схеми на дозиране.
4.3 Противопоказания/Glimegamma tabl. 3 mg x 30; x 60; x 120/
Глимегамма не трябва да се използва в следните случаи:
- инсулинозависим захарен диабет
- диабетна кома
- кетоацидоза
- тежки нарушения на бъбречната или чернодробната функция
- свръхчувствителност към глимепирид, към други сулфанилурейни средства или сулфонамиди, или към някое от помощните вещества
В случай на тежки нарушения на бъбречната или чернодробната функция е необходимо преминаване към инсулин.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Глимегамма трябва да се приема непосредствено преди или по време на хранене.
Когато храненията са по различно време или изобщо биват пропускани, лечението с Глимегамма може да доведе до хипогликемия. Възможните симптоми на хипогликемия включват: главоболие, непреодолим глад, гадене, повръщане, отпадналост, сънливост, нарушения на съня, безпокойство, агресивност, нарушения в концентрацията, бодърстването и времето за реакция, депресия, объркване, говорни и зрителни смущения, афазия, тремор, парализа, сензорни нарушения, замаяност, безпомощност, загуба на самоконтрол, делириум, церебрални гърчове, сомнолентност и загуба на съзнание до и включително кома, повърхностно дишане и брадикардия.
Освен това може да има признаци на адренергична обратна регулация като: изпотяване, лепкава кожа, тревожност, тахикардия, хипертония, палпитации, ангина пекторис и сърдечни аритмии.
Клиничната картина на тежкия хипогликемичен пристъп може да наподобява тази на инсулт. Симптомите почти винаги може да се овладеят бързо чрез незабавно приемане на въглехидрати (захар). Изкуствените подсладители не оказват ефект.
От другите сулфанилурейни лекарстени продукти е известно, че въпреки първоначално успешните контрамерки, хипогликемията може да се появи отново.
Тежката или продължителна хипогликемия, овладяна само временно с обичайните количества захар, налага незабавно медицинско лечение и в някои случаи хоспитализация.
Факторите, които допринасят за възникването на хипогликемия включват:
- нежелание или (по-често при по-възрастни пациенти) неспособност на пациента да сътрудничи;
- недохранване, нередовни часове на хранене или пропуснати хранения, или периоди на въздържане от храна;
- дисбаланс между физическото натоварване и приема на въглехидрати;
- промени в диетата;
- консумация на алкохол, особено в комбинация с пропуснати хранения;
- нарушена бъбречна функция;
- сериозна чернодробна дисфункция
- предозиране на Глимегамма
- определени некомпенсирани нарушения на ендокринната система, засягащи въглехидратния метаболизъм или обратната регулация на хипогликемията (като например при някои смущениявъв функцията на щитовидната жлеза и при предна хипофизарна или адренокортикоидна недостатъчност.
- едновременно приложение на определени други лекарствени продукти (вж.4.5)
Лечението с Глимегамма изисква редовно проследяване нивата на глюкозата в кръвта и в урината. Освен това се препоръчва определяне на съотношението на гликирания хемоглобин.
По време на лечението с Глимегамма е необходимо редовно проследяване на чернодробните и хематологични показатели (особено левкоцити и тромбоцити).
В стресови ситуации (например злополуки, спешни операции, инфекции, протичащи с фебрилитет и т.н.) може да е показано временно преминаване на инсулин.
Няма опит при приложението на глимепирид при пациенти с тежки нарушения на чернодробната функция или пациенти на диализа. При тези пациенти е показано преминаване към лечение с инсулин.
Лечението на пациенти с G6PD-дефицит със сулфанилурейни средства може да доведе до хемолитична анемия. Тъй като глимепирид принадлежи към химичния клас сулфанилурейни лекарствени продукти, е необходимо повишено внимание при пациенти с G6PD-дефицит и трябва да се обмисли алтернативно лечение с прилагане на несулфанилурейни лекарствени продукти.
Глимегамма съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Глимегамма 6 mg таблетки:
Оцветителят сънсет жълто FCF (E110) може да предизвика алергични реакции.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ако Глимегамма се приема едновременно с някои други лекарствени продукти, може да се получи както нежелано повишаване, така и нежелано понижаване на хипогликемичното действие на глимепирид.
Поради тази причина други лекарствени лекарствени продукти трябва да се приемат само със знанието (или по предписанието) на лекар.
Глимепирид се метаболизира от цитохром Р450 2С9 (CYP2C9). Известно е, че неговият метаболизъм се влияе от едновременното приемане на CYP2C9 индуктори (например рифампицин) или инхибитори (например флуканозол).
Докладваните в литературата резултати от in vivo проучване на взаимодействията показват, че флуконазол, един от най-мощните инхибитори на CYP2C9, увеличава приблизително два пъти площта под кривата на глимепирид.
Въз основа на опита с глимепирид и с други сулфанилурейни продукти, необходимо е да бъдат споменати следните взаимодействия:
Потенциране на понижаващия нивото на кръвната захар ефект, а поради това, в някои случаи, може да възникне хипогликемия, при приемане на едно от следните активни вещества едновременно с Глимегамма:
- фенилбутазон, азапропазон и оксифенбутазон
- инсулин и перорални антидиабетни средства
- метформин
- салицилати и р-аминосалицилова киселина
- анаболни стероиди и мъжки полови хормони
- хлорамфеникол
- кумаринови антикоагуланти
- фенфлурамин
- фибрати
- АСЕ-инхибитори
- флуоксетин
- алопуринол
- симпатиколитици
- циклофосфамид, трофосфамид и ифосфамид
- сулфинпиразон
- някои сулфонамиди с продължително действие
- тетрациклини
- МАО-инхибитори
- хинолонови антибиотици и кларитромицин
- пробеницид
- миконазол
- пентоксифилин (високи дози парентерално)
- тритоквалин
- флуконазол.
Отслабване на понижаващия нивото на кръвната захар ефект и поради това може да възникне повишаване нивото на кръвната захар, когато едно от следните активни вещества се приема едновременно с Глимегамма.
Например:
- естрогени и прогестагени,
- салуретици, тиазидни диуретици,
- средства стимулиращи щитовидната жлеза, глюкокортикоиди,
- производни на фенотиазина, хлорпромазин,
- никотинова киселина (високи дози) и производни на никотиновата киселина
- лаксативи (при продължителна употреба,
- фенитоин, диазоксид
- глюкагон, барбитурати и рифампицин,
- ацетазоламид.
Н2-антагонистите, бета-блокерите, клонидин и резерпин могат да доведат или до потенциране или до отслабване на понижаващия кръвната захар ефект.
Признаците на адренергична обратна регулация на хипогликемията може да бъдат отслабени или да изчезнат под действието на симпатиколитици като: бета-блокери, клонидин, гванетидин и резерпин.
Както еднократната консумация на голямо количество алкохол, така и хроничната употреба на алкохол може непредвидимо да потенцира, или да отслаби хипогликемичния ефект на глимепирид.
Глимепирид може или да потенцира, или да отслаби ефектите на кумариновите производни.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Рискове, свързани с диабета
Наличието по време на бременност на стойности на кръвната захар, които са извън нормата, се свързва с по-голяма честота на вродените аномалии и перинаталната смъртност. Затова, за да се избегне тератогенния риск, стойностите на глюкозата в кръвта трябва внимателно да се следят по време на бременност. При такива обстоятелства се изисква употреба на инсулин. Пациентките, които планират бременност, трябва да информират своя лекар.
Рискове, свързани с глимепирид
Няма адекватни данни за приложението на глимепирид при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни показват репродуктивна токсичност, която вероятно е свързана с фармакологичното действие (хипогликемия) на глимепирид (вж. точка 5.3).
Следователно глимепирид не трябва да се използва през цялата бременност.
При лечение с глимепирид, ако пациентката планира да забременее или се открие бременност, трябва да се премине колкото е възможно по-скоро към лечение с инсулин.
Кърмене
Не е известно дали се екскретира в човешката кърма. Глимепирид се екскретира в млякото на плъхове. По време на лечението с глимепирид не трябва да се кърми, тъй като другите сулфанилурейни продукти се екскретират в човешката кърма и има риск от хипогликемия при кърмачетата.
4.7 Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Способността на пациентите за концентрация и реакция може да бъде затруднена вледствие на хипогликемия или хипергликемия, или например, като резултат от наруШение на зрението.Това може да представлява риск в ситуации, където тези способности са от особено голямо значение (например шофиране или работа с машини).
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки, за да избегнат хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно за тези, при които предупреждаващите симптоми за хипогликемия са отслабени или липсват, или за тези, които имат чести епизоди на хипогликемия. Трябва да се обмисли дали е препоръчително да се шофира или работи с машини при тези обстоятелства.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Glimegamma tabl. 3 mg x 30; x 60; x 120/
При приложение на глимепирид и други сулфанилурейни лекарствени продукти са наблюдавани следните нежелани реакции:
Честота:
Много чести: >1/10
Чести: >1/100,<1/10
Нечести: >1/1000,<1/100
Редки: >1/10 000,<1/1000
Много редки: <1/10 000, включително отделни съобщения
Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки: умерени до тежки промени в кръвната картина (тромбоцитопения, левкопения, еритроцитопения, гранулоцитопения, агранулоцитоза, хемолитична анемия, панцитопения), които обикновено са обратими при прекратяване на приема на лекарствения продукт.
Нарушения на имунната система
В много редки случаи леки реакции на свръхчувствителност, които може да прераснат в сериозни реакции с диспнея, понижаване на кръвното налягане и понякога шок.
Много редки: алергичен васкулит.
Възможни са кръстосани алергии със сулфанилурейни продукти, сулфонамиди или сродни вещества.
Нарушения на метаболизма и храненето
Редки: Реакции на хипогликемия, които в повечето случаи се появяват веднага, може да са тежки и не винаги е лесно да бъдат коригирани. Появата на такива реакции зависи, както и при другите хипогликемични терапии, от индивидуални фактори като хранителните навици и дозировката (вж. Допълнителна информация в 4.4).
Очни нарушения
Преходни смущения в зрението, особено в началото на лечението, поради промени в стойностите на кръвната захар.
Стомашно-чревни нарушения
Много редки: гадене, повръщане, диария, чувство за пълен стомах, абдоминална болка. Тези оплаквания рядко водят до прекъсване на терапията.
Хепато-билиарни нарушения
Възможно е да се появи повишение на чернодробните ензими.
Много редки: нарушение на чернодробната функция (например с холестаза и иктер), хепатит, който може да прогресира до чернодробна недостатъчност.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Кожни реакции на свръхчувствителност, като например сърбеж, обрив, уртикария
Много редки: свръхчувствителност на кожата към светлина.
Лабораторни показатели
Много редки: Намаляване на серумните концентрации на натрий. 4.9 Предозиране
След предозиране може да се появи хипогликемия, продължаваща от 12 до 72 часа, която може да се появи отново след първоначалното възстановяване. Симптомите може да не са налице до 24 часа след приема. По принцип се препоръчва наблюдение в болница. Възможно е да възникнат гадене, повръщане и болки в епигастриума. В общия случай хипогликемията може да е придружена от неврологични симптоми като: неспокойство, тремор, зрителни нарушения, проблеми в координацията, сънливост, кома и гърчове.
Лечението се състои главно в предотвратяване на абсорбцията чрез предизвикване на повръщане, като след това се приема вода или лимонада с активен въглен (адсорбент) и натриев сулфат (лаксатив). Ако са приети големи количества, е показан стомашен лаваж, последван от активен въглен и натриев сулфат. В случай на (тежко) предозиране е показана хоспитализация в интензивно отделение. Приложението на глюкоза трябва да започне колкото е възможно по-скоро, ако е необходимо с болусно интравенозно инжектиране на 50 ml 50 %-ен разтвор, последвано от инфузия на 10 %-ен разтвор със стриктно проследяване на кръвната захар. Понататъшното лечение трябва да бъде симптоматично.
В частност, при лекуване на хипогликемия в следствие на случайно приемане на Глимегамма от бебета и малки деца, приложената доза глюкоза трябва внимателно да се контролира, за да се избегне вероятността от предизвикване на опасна хипергликемия. Нивото на кръвната захар трябва да се проследява стриктно.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
АТС код:А10ВВ12.
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Перорални понижаващи кръвната захар лекарствени продукти: Сулфонамиди, производни на уреята
Глимепирид е перорално активно хипогликемично вещество, принадлежащо на групата на сулфанилурейните производни. Може да се използва при неинсулинозависим захарен диабет.
Глимепирид действа главно чрез стимулиране на отделянето на инсулин от бета-клетките на панкреаса.
Както и при останалите сулфанилурейни производни, този ефект се основава на подобрение на отговора на панкреатичните бета клетки към физиологичния глюкозен стимул. Освен това, изглежда, че глимепирид проявява изразени екстрапанкреасни ефекти, което се предполага и за останалите сулфанилурейни производни.
■ Отделяне на инсулин:
Сулфанилурейните производни регулират инсулиновата секреция чрез затваряне на АТФ-чувствителните калиеви канали в мембраната на бета-клетките. Затварянето на калиевите канали води до деполяризация на бета-клетките и оттам чрез отваряне на калциевите канали - до повишаване навлизането на калций в клетката.
Това води до отделяне на инсулин чрез екзоцитоза.
Глимепирид се характеризира с висока степен на обратимо свързване с мембранния протеин на бета-клетките, който е свързан с АТФ-чувствителния калиев канал, но е различен от обичайното място за свързване на сулфанилурейните производни.
■ Екстрапанкреатична активност:
Екстрапанкреатичните ефекти включват, например: подобрение на инсулиновата чувствителност на периферните тъкани и намаляване на чернодробното поемане на инсулина.
Поемането на глюкозата от кръвта в периферната мускулна и мастна тъкан се осъществява чрез специални транспортни протеини, разположени в клетъчната мембрана. Транспортът на глюкозата в тези тъкани е стъпалото, което ограничава скоростта на усвояване на глюкозата. Глимепирид повишава много бързо броя на молекулите за активен транспорт на глюкоза в плазмените мембрани на мускулните и мастни клетки, което води до стимулиране на усвояването на глюкозата.
Глимепирид повишава активността на гликозил-фосфатидилинозитол специфичната фосфолипаза С, което вероятно е свързано с медикаментозно предизвиканите липогенеза и гликогенеза в изолирани мастни и мускулни клетки.
Глимепирид инхибира образуването на глюкоза в черния дроб чрез повишаване на вътреклетъчната концентрация на фруктозо -2,6-бисфосфат, който от своя страна инхибира глюконеогенезата.
■ Общи положения
При здрави индивиди минималната ефективна перорална доза е приблизитено 0,6 mg. Ефектът на глимепирид е дозозависим и възпроизводим. Физиологичният отговор при еднократно тежко физическо натоварване, намаляването на инсулиновата секреция, се поддържа по време на лечението с глимепирид.
Няма значима разлика в ефекта, ако приемът на лекарствения продукт е бил 30 минути преди хранене или непосредствено преди хранене. При пациенти с диабет, добър метаболитен контрол може да се постигне в продължение на 24 часа с еднократна дневна доза. Въпреки, че хидрокси-метаболитът на глимепирид предизвиква малко, но значимо снижаване в нивото на серумната глюкоза при здрави индивиди, той е отговорен само за незначителна част от общия ефект на лекарствения продукт.
■ Комбинирана терапия с метформин
В едно проучване с пациенти, при които не се постига адекватно контролиране чрез максималната дневна доза метформин, е показано подобрено контролиране на метаболизма при едновременно лечение с глимепирид, в сравнение с лечението проведено само с метформин.
■ Комбинирана терапия с инсулин
Данните за комбинирано лечение с инсулин са ограничени. При пациенти, при които не се получава адекватен контрол с максималната доза глимепирид, може да е показана едновременна терапия с инсулин. В две изпитвания, при комбинирано лечение е постигнато същото подобрение на контролирането на метаболизма както при самостоятелното приложение на инсулин; обаче, при комбинираното лечение е била необходима по- ниска средна доза инсулин.
Специални популации
Деца и юноши
Проведено е активно контролирано клинично изпитване (глимепирид до 8 mg дневно или метформин до 2 000 mg дневно) с 285 деца с диабет тип 2 (8-17 годишни), продължителност -24 седмици.
И глимепирид, и метформин са показали значително намаление в сравнение с базисното ниво на HbAlС (глимепирид -0,95 (se 0,41); метформин -1,39 (se 0,40)). Обаче, глимепирид не отговори на критериите за non-inferiority спрямо метформин при средното изменение от базисното ниво на HbAlС. Разликата в леченията е 0,44% в полза на метформин. Горната граница (1,05) на 95%-ния доверителния интервал не е под 0,3% - границата на non-inferiority. След лечението с глимепирид, не са отбелязани нови съображения за безопасността при деца в сравнение с възрастни пациенти със захарен диабет тип 2. Няма данни за дългосрочна ефикасност и безопасност при педиатрични пациенти.
5.2 Фармакокинетични свойства
■ Абсорбция:
Бионаличността на глимепирид след перорално приложение е пълна. Приемът на храна практически няма влияние върху абсорбцията, само скоростта на абсорбция леко намалява. Максимални серумни концентрации (Cmax) се достигат приблизително 2,5 часа след перорален прием (средно 0,3 ug/ml по време на многократно дозиране с 4 mg дневно) и има линейна зависимост между дозата и Cmax , както и между дозата и AUC (площта под кривата време/ концентрация).
■ Разпределение:
Глимепирид има много малък обем на разпределение (приблизително 8,8 литра), който грубо се равнява на пространството на разпределение на албумина, високо свързване с протеини (>99 %) и нисък клирънс (приблизително 48 ml/min).
При животни, глимепирид се екскретира в млякото. Глимепирид преминава в плацентата. Преминаването през хематоенцефалната бариера е слабо.
• Биотрансформация и елиминиране:
Средният преобладаващ серумен полуживот, който е от значение за серумните концентрации при многократно дозиране е около 5 до 8 часа. След прилагане на по-високи дози са наблюдавани малко по-дълъги времена на полуживот.
След еднократна доза радиоактивно маркиран глимепирид, 58 % от радиоактивността е открита в урината и 35 % във фекалиите. Не се открива непроменено изходно вещество в урината. Два метаболита - най-вероятно резултат от чернодробния метаболизъм (главно чрез CYP2C9) - са идентифицирани и в урината, и във фекалиите: хидрокси-производио и карбокси-производно. След перорално приложение на глимепирид терминалният полуживот на тези метаболити бе съответно от 3 до 6 часа и от 5 до 6 часа.
■ Сравнението на еднократно и многократно дозиране веднъж дневно не е показало значими разлики във фармакокинетиката и вариабилността между отделните индивиди е много малка. Няма практически значимо кумулиране.
Специални популации
Фармакокинетиката беше сходна при мъже и жени, както и при млади пациенти и пациенти в напреднала възраст (над 65 години). При пациенти с нисък креатининов клирънс имаше тенденция клирънсът на глимепирид да се увеличи и средните серумни концентрации да намалеят, най-вероятно в резултат на по-бързо елиминиране, поради по-малко свързване с протеини. Бъбречното елиминиране на двата метаболита беше нарушено. Като цяло, не може да се приеме, че съществува допълнителен риск от кумулиране при такива пациенти. Фармакокинетиката при пет пациенти без диабет след операция на жлъчните пътища е била сходна на тази при здрави лица.
Деца и юноши
Едно fed study-проучване, изследващо фармакокинетиката, безопасността и поносимостта на 1 mg еднократна доза глимепирид при 30 педиатрични пациенти (4 деца на възраст 10-12 години и деца на възраст 12-17 години) с диабет тип 2 е показало средни стойности за AUC(0-last) , Cmax и t1/2, сходни на наблюдаваните преди това при възрастни.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При предклиничните изпитвания ефекти са наблюдавани само при експозиции, които са в достатъчна степен по-големи от максималната експозиция при хора, показали са малка релевантност към клиничното приложение, или са били причинени от фармакодинамичния ефект (хипогликемия) на веществото. Тези данни се основават на изследвания на конвенционалната фармакология за безопасност, токсичност при многократно дозиране, генотоксичност, канцерогенен потенциал и репродуктивна токсичност. При последните (за ембриотоксичността, тератогенността и токсикология на развитието), наблюдаваните нежелани реакции се считат за вторични по отношение на хипогликемичните ефекти, предизвикан от веществото при майките и потомството.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ СВОЙСТВА
6.1 Списък на помощните вещества
Лактоза монохидрат
натриев нишестен глюколат (тип А)
микрокристална целулоза
повидон КЗО
магнезиев стеарат
1 mg таблетки: червен железен оксид (Е172)
2 mg таблетки: жълт железен оксид (Е172), индигокармин (Е132)
3 mg таблетки: червен железен оксид (Е172)
4 mg таблетки: индигокармин (Е 132)
6 mg таблетки: сънсет жълто (Е110)
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
Глимегамма 1 mg таблетки:
2 години
Глимегамма 2 mg/ 3 mg /4 mg/ 6 mg таблетки:
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Прозрачни PVC/алуминиеви блистери.
Опаковки по 30, 60 и 120 таблетки (блистери с по 10 таблетки). Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Wörwag Pharma GmbH & Co. KG Calwer Str. 7 D-71034 Böblingen Германия
8. НОМЕР/А HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Август 2008
