КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Gliclazide Gamma 30 MR 30 mg modified-release tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Гликлазид ГАММА 30 MR, 30 mg таблетки с изменено освобождаване
Gliclazide GAMMA 30 MR, 30 mg modified release tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една таблетка с изменено освобождаване съдържа 30 mg гликлазид.
За пълния списък на помощните вещества, вж. точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Gliclazide Gamma 30 MR 30 mg modified-release tablets/
Таблетки с изменено освобождаване.
Бели, продълговати таблетки гравирани с 'G30' върху едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Неинсулинозависим диабет (тип 2) при възрастни, когато само диетата, физическите упражнения и намаляването на телесното тегло не са достатъчни за постигане на гликемичен контрол.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Перорално приложение.
За приложение само при възрастни.
Дозировка
Дневната доза може да варира от 1 до 4 таблетки дневно, т.е. от 30 mg до 120 mg приети перорално като еднократен прием на закуска. Препоръчва се таблетките да се поглъщат цели.
Ако се пропусне приемането на доза, то следващия ден не трябва да се увеличава приеманата доза.
Както при всички хипогликемични препарати, дозата трябва да се уточни според индивидуалния метаболитен отговор на пациента (кръвна захар, HbА1с).
Начална доза
Препоръчителната начална доза е 30 mg дневно.
При положение, че кръвната захар бъде ефективно контролирана, тази доза може да се използува за поддържаща терапия.
Ако кръвната захар не бъде адекватно контролирана, дозата може да бъде послредователно повишена до 60, 90 или 120 mg дневно като последователни стъпки. Интервалът между всяко
повишаване на дозата трябва да бъде най-малко 1 месец, като изключение правят пациентите, чиято кръвна захар не се редуцира след двуседмична терапия. При такива случаи дозата може да бъде повишена в края на втората седмица от лечението. Максималната препоръчвана дневна доза е 120 mg.
Преминаване от лечение с гликлазид 80 mg таблетки към Гликлазид ГАММА 30 MR, 30 mg таблетки с изменено освобождаване
Една таблетка гликлазид 80 mg е равностойна на една таблетка с изменено освобождаване Гликлазид ГАММА 30 MR, 30 mg. Следователно преминаването може да се извърши при внимателно проследяване на кръвната захар.
Преминаване от друг орален антидиабетен лекарствен продукт към Гликлазид ГАММА 30 MR, 30 mg таблетки с изменено освобождаване
Гликлазид ГАММА 30 MR може да замести други орални антидиабетни средства.
При преминаването към Гликлазид ГАММА 30 MR трябва да се вземат под внимание дозировката и плазмения полуживот на предхождащия антидиабетен препарат.
Обикновено не е необходим преходен период. Трябва да се прилага начална доза от 30 mg и тя трябва да се коригира според промените на кръвната захар на пациента, както е описано по-горе.
Когато се преминава от сулфанилуреен хипогликемичен лекарствен продукт с удължен полуживот, е необходимо болният да остане няколко дни без терапия, за да се избегне адитивния
ефект на двата продукта, който може да причини хипогликемия.
При преминаване към Гликлазид ГАММА 30 MR трябва да се използва описаната процедура за въвеждащо лечение, т.е. начална доза от 30 mg/дневно, и в зависимост от метаболитния отговор -последващо постепенно увеличаване на дозата.
Комбинирано прилагане с други антидиабетни средства
Гликлазид ГАММА 30 MR може да се назначава в комбинация с бигваниди, инхибитори на алфа-глюкозидазата или инсулин.
При пациенти, които не са адекватно контролирани с Гликлазид ГАММА 30 MR, едновременно лечение може да бъде започнато под внимателно лекарско наблюдение.
Пациенти в напреднала възраст (над 65 години)
Гликлазид ГАММА 30 MR трябва да се предписва в същия дозов режим, препоръчван за пациенти на възраст под 65 години.
Пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност
При пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност може да се използва същия дозов режим, препоръчван за пациенти с нормална бъбречна функция, при внимателно проследяване на пациента. Тези данни са потвърдени при клинични проучвания.
Пациенти с риск от поява на хипогликемия
При пациенти с риск от поява на хипогликемия:
• с недохранване или неправилно хранене;
• с тежки или лошо компенсирани ендокринни заболявания (хипопитуитаризъм, хипотиреоидизъм, адренокортикотропна недостатъчност);
• при отмяна на продължителна и/или кортикостероидна терапия във високи дози;
• тежки съдови заболявания (тежка коронарна болест на сърцето, тежки каротидни увреждания, системни съдови заболявания).
Деца и юноши
Препоръчва се минималната дневна стартова доза да е 30 mg.
Няма данни и клинични проучвания при деца и юноши под 18 годишна възраст.
4.3 Противопоказания/Gliclazide Gamma 30 MR 30 mg modified-release tablets/
• известна свръхчувствителност към гликлазид или към някое от помощните вещества, друг сулфанилуреен лекарствен продукт, сулфонамиди;
• диабет тип 1;
• диабетна прекома или кома, диабетна кетоацидоза;
• тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност: при тези случаи се препоръчва прилагането на инсулин;
• терапия с миконазол (вж. т. 4.5);
• кърмене (вж. т. 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Хипогликемия
Това лечение следва да се предписва само на пациенти, които се хранят редовно (включително закусват). Важно е пациентите редовно да приемат въглехидрати поради повишения риск от хипогликемия, ако яденето се приема късно, когато се консумира недостатъчно количество храна или когато храната е бедна на въглехидрати. Най-вероятно е да се появи хипогликемия по време на нискокалорични диети, след продължително или усилено физическо натоварване, употреба на алкохол или в случай на комбинирано прилагане на хипогликемични препарати. Хипогликемия може да се появи след прилагане на сулфанилуреен препарат (вж. т. 4.8). Някои случаи могат да бъдат тежки и продължителни. Може да се наложи хоспитализация и прилагането на глюкоза да продължи няколко дни.
За да бъде намален рискът от хипогликемични епизоди са необходими щателна селекция на пациентите, на използваната доза и точни указания към пациентите.
Фактори, които увеличават риска от хипогликемия:
• Пациентът отказва или (особено при индивиди в напреднала възраст) не е способен да сътрудничи на лечението;
• Недохранване, нередовно хранене, пропускане на поредно хранене, периоди на гладуване или промени в диетата;
• Несъответствие между физическото натоварване и приема на въглехидрати;
• Бъбречна недостатъчност;
• Тежка чернодробна недостатъчност;
• Предозиране с Гликлазид ГАММА 30 MR;
• Някои ендокринни заболявания: болести на щитовидната жлеза, хипопитуитаризъм и надбъбречна недостатъчност;
• Комбинирано прилагане с други лекарствени продукти (вж. т. 4.5).
Бъбречна и чернодробна недостатъчност
Фармакокинетиката и/или фармакодинамиката на гликлазид може да се измени при пациенти с чернодробна недостатъчност или тежка бъбречна недостатъчност. Хипогликемичните епизоди, възникващи при такива пациенти, могат да бъдат продължителни, така че е необходимо провеждането на съответно лечение.
Информация за пациента
На пациента и на членовете на семейството трябва да бъдат обяснени рисковете от хипогликемия както и нейните симптоми, лечение и фактори, предразполагащи за нейнато развитие. Пациентът трябва да бъде информиран за важността да следва указанията за диета,редовно физическо натоварване и редовно контролиране на стойностите на кръвната захар.
Недостатъчен контрол на кръвната захар
Контролът на кръвната захар при пациенти, приемащи антидиабетни препарати, може да се влоши при някои от следните обстоятелства: температура, травма, инфекция или хирургична интервенция. В някои случаи може да се наложи прилагането на инсулин.
Хипогликемичният ефект на всеки орален антидиабетен препарат, включително на гликлазид, при много пациенти намалява с времето: това може да се дължи на прогресиране тежестта на диабета или на намаляване на терапевтичния отговор. Този феномен е известен като вторична недостатъчност, която се различава от първичната недостатъчност, когато при първоначално прилагане на активната субстанция не се наблюдава ефект. Преди да се определи, дали пациентът е с вторична недостатъчност, трябва да се обсъди въпроса за правилния избор на дозата и спазването на диетичния режим.
Лабораторни показатели
За оценка на кръвно-захарния контрол се препоръчва измерване на нивата на гликирания хемоглобин (или кръвната захар на гладно). Може да бъде полезно и проследяването на кръвната захар от самия пациент.
Лечението при пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфатната дехидрогеназа със сулфанилурейни препарати може да доведе до хемолитична анемия. Тъй като гликлазид принадлежи към химичната група на сулфанилурейните препарати, то при пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфатната дехидрогеназа е необходимо повишено внимание и трябва да се обсъди алтернативно лечение с несулфанилурейни препарати.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Следните препарати повишават риска от хипогликемия:
Противопоказани комбинации
- Миконазол (системно приложение, оромукозен гел): повишава хипогликемичния ефект с възможна поява на симптоми на хипогликемия и дори кома.
Комбинации, които не се препоръчват
• Фенилбутазон (системно приложение): повишава хипогликемичния ефект на сулфанилурейните препарати (измества ги от местата на свързване към плазмените протеини и/или намалява тяхното елиминиране). За предпочитане е да се използват други противовъзпалителни средства или в други случаи да се предупреди пациентът и да се подчертае важността на самоконтрола на кръвната захар. Когато е необходимо, по време на лечението и след лечението с противовъзпалителното средство, дозата на антидиабетния препарат може да се коригира.
• Алкохол: повишава хипогликемичното действие (чрез инхибиране на компенсаторни механизми), което може да доведе до появата на хипогликемична кома. Да се избягва консумацията на алкохол и на лекарствени продукти, съдържащи алкохол.
Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба
Засилване на ефекта на понижаване на кръвната захар и по тази причина в някои случаи може да настъпи хипогликемия при приемане на някой от следните лекарствени продукти: Други антидиабетни средства (инсулини, акарбоза, бигваниди), бета-блокери, флуконазол, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (каптоприл, еналаприл , H2-рецепторни антагонисти (H2-блокери ), MAO инхибитори, Сулфонамиди, Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
Следните продукти могат да предизвикат повишаване на стойността на кръвната захар.
Комбинации, които не се препоръчват
• Даназол: диабетогенен ефект на даназол.
Ако използването на това активно вещество не може да се избегне, да се предупреди пациента и да се подчертае, че е важно да се контролира глюкозата в урината и кръвната захар. Може да се наложи да се коригира дозата на антидиабетния продукт по време на лечение и след лечение с даназол.
Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба
• Хлорпромазин (невролептик): високи дози (>100 mg дневно хлорпромазин) могат да повишат нивото на кръвната захар (намалено освобождаване на инсулин). Да се предупреди пациента и да се подчертае, че е важно да се контролира кръвната захар. Може да се наложи да се коригира дозата на антидиабетното активно вещество по време на лечението и след лечението с невролептичния препарат.
• Глюкокортикоиди (системно и локално приложение: вътреставни, кожни и ректални препарати) и тетракосактрин: повишават нивата на кръвната захар с възможна кетоза (понижена толерантност към въглехидрати, предизвикана от глюкокортикоидите). Да се предупреди пациента и да се подчертае, че е важно, особено в началото на лечението, да се контролира нивото на кръвната захар. Може да се наложи да се коригира дозата на активното антидиабетно вещество по време на лечението и след лечението с глюкокортикоиди.
• Ритодрин, салбутамол, тербуталин: (i.v.): повишени стойности на кръвната захар във връзка с ефектите на бета-2-агонисти. Да се подчертае, че е важно да се контролира нивото на кръвната захар. Ако е необходимо да се премине към инсулин.
Комбинации, които трябва да се вземат под внимание
• Антикоагулантна терапия (напр. варфарин): Сулфанилурейните препарати могат да доведат до засилване на антикоагулантния ефект при едновременно прилагане.
При необходимост да се коригира дозата на антикоагуланта.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Липсва опит относно употребата на гликлазид по време на бременност при хора, въпреки че има малко данни за други сулфанилурейни препарати.
При проучвания върху животни гликлазид не е показал тератогенен ефект.
Контролирането трябва да започне преди периода на зачеване, за да се намали риска от конгенитални увреждания, свързани с неконтролирания диабет.
Оралните хипогликемични средства не са подходящи, инсулинът е лекарствен продукт на първи избор за лечението на диабет по време на бременност. Препоръчва се оралната хипогликемична терапия да се смени с инсулин преди забременяването или възможно най-скоро след като бременността е установена.
Кърмене
Няма данни за излъчването на гликлазид или неговите метаболити в майчиното мляко. Поради наличието на риск от неонатална хипогликемия, лекарственият продукт е противопоказан по време на кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини /
Пациентите трябва да бъдат запознати със симптомите на хипоггликемия е трябва да бъдат внимателни при шофиране или при работа с машини, особено в началото на лечението
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Gliclazide Gamma 30 MR 30 mg modified-release tablets/
Предвид опита с гликлазид и с други сулфанилурейни препарати, трябва да бъдат отбелязани следните нежелани реакции.
Честотата на нежеланите лекарствени реакции се определя, както следва:
- Много чести (>1/10)
- Чести (>1/100 до <1/10)
- Нечести (>1/1 000 до <1/100)
- Редки £1/10 000 до <1/1 000)
- Много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (честотата не е възможно да бъде установена възоснова на наличната информация)
Хипогликемия
Както другите сулфанилурейни препарати, така и лечението с Гликлазид ГАММА 30 MR. може да предизвика хипогликемия, ако храненето е нередовно и особено ако се пропусне някое основно хранене. Възможни симптоми на хипогликемия са: главоболие, силен глад, гадене, повръщане, отпадналост, разстройство на съня, възбуда, агресивност, намалена концентрация, намалена бдителност и забавени реакции, депресия, обърканост, разстройство на зрението и говора, афазия, тремор, пареза, сензорни нарушения, световъртеж, чувство на безсилие, загуба на самоконтрол, делириум, конвулсии, повърхностно дишане и брадикардия, сънливост и загуба на съзнанието, които могат да доведат до кома и летален край.
В допълнение могат да се наблюдават симптоми на адренергична контрарегулация, изпотяване, хладна и влажна кожа, безпокойство, тахикардия, хипертония, палпитации, стенокардия и сърдечна аритмия.
Обикновено симптомите изчезват след приемане на въглехидрати (захар). Изкуствени подсладители, обаче нямат ефект. Опитът с други сулфанилурейни препарати показва, че хипогликемията може да се появи отново, дори когато взетите мерки в началото се оказват ефективни.
Ако хипогликемията е тежка и продължителна, дори ако тя бъде временно контролирана чрез приемане на захар, са необходими спешна медицинска помощ или дори хоспитализация.
Други нежелани лекарствени реакции:
Стомашно-чревни нарушения
включващи коремна болка, гадене, повръщане, диспепсия, диария и констипация. Ако се появят такива, те могат да се избегнат или минимизират при приемане на гликлазид със закуската.
По-рядко се съобщава за следните нежелани реакции:
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Обрив, сърбеж, уртикария, еритема, макуло-папуларни обриви, булозни реакции.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки: хематологични отклонения. Те могат да включват анемия, левкопения, тромбоцитопения, гранулоцитопения. Обикновено изчезват след прекъсване на лечението.
Хепато-билиарни нарушения
Повишени стойности на чернодробните ензими (ASAT,ALAT, алкална фосфатаза), хепатит (единични съобщения). Лечението следва да се прекъсне, ако се появи холестатична жълтеница.
Нарушения на очите
Преходни зрителни нарушения могат да се появят особено в началото на лечението в резултат на промяна на нивата на кръвната захар.
Ефекти, свързани с терапевтичния клас:
Случаи на еритроцитопения, агранулоцитоза, хемолитична анемия, панцитопения и алергичен васкулит са описани за други сулфанилурейни препарати.
При други сулфанилурейни препарати са наблюдавани случаи на повишение на чернодробните ензими и дори нарушение на чернодробната функция (напр. холестаза и жълтеница) и хепатит, които са регресирали след спиране на сулфанилурейния препарат, или в изолирани случаи са довели до животозастрашаваща чернодробна недостатъчност.
4.9 Предозиране
Предозирането със сулфанилуреен препарат може да предизвика хипогликемия. Умерени симптоми на хипогликемия, без всякаква загуба на съзнанието или неврологична симптоматика, трябва да се коригират с приемането на въглехидрати, коригиране на дозата и/или промяна на диетата. Стриктното мониториране трябва да продължи докато лекарят е сигурен, че болният е извън опасност.
Възможни са тежки хипогликемични реакции с кома, конвулсии или други неврологични нарушения и трябва да се третират като спешни медицински случаи, изискващи незабавна хоспитализация.
Ако е диагностицирана или се подозира хипогликемична кома, на пациента трябва да се въведе бързо i.v. 50 ml концентриран разтвор на глюкоза (20 до 30 %). Това трябва да се последва от непрекъсната инфузия на по-разреден глюкозен разтвор (10 %) със скорост, която ще поддържа стойностите на кръвната захар над 1 g/l. Пациентите трябва внимателно да се наблюдават и в зависимост от тяхното следващо състояние, лекарят преценява дали е необходимо по-нататъшно проследяване.
Диализата не води до подобрение на пациентите, тъй като гликлазид се свързва стабилно с плазмените протеини.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: сулфонамиди, урейни производни.
АТС-код: А10ВВ09
Гликлазид е хипогликемиращ сулфанилуреен орален антидиабетен препарат, различаващ се от сродните съединения по наличието на N-съдържащ хетероцикличен пръстен с ендоциклична връзка.
Гликлазид понижава стойностите на кръвната захар чрез стимулиране на инсулиновата секреция от бета-клетките на Лангерхансовите острови. Повишаването на постпрандиалния инсулин и C-пептидната секреция продължават две години след лечението.
В допълнение към тези метаболитни ефекти гликлазид притежава и хемоваскуларни свойства.
Ефекти върху инсулиновата секреция
При диабетици с диабет тип 2 гликлазид възстановява първия пик на инсулиновата секреция в отговор на глюкоза и повишава втората фаза на инсулиновата секреция. Значимо увеличаване на инсулиновия отговор се наблюдава след стимулация, предизвикана от храна или глюкоза.
Хемоваскуларни свойства
Гликлазид намалява микротромбозата, която има значение за усложненията на диабета, посредством два механизма:
- Подтиска частично агрегацията и адхезията на тромбоцитите, което води до намаляване на маркерите на тромбоцитното активиране (бета-тромбоглобин, тромбоксан В2).
- Повлиява фибринолитичната активност на съдовия ендотел, което води до повишаване на активността на гРА.
5.2 Фармакокинетични свойства
През първите 6 часа плазмената концентрация прогресивно нараства и достига плато, което се поддържа от 6-ия до 12-ия час след приемането на лекарствения продукт.
Индивидуалната вариабилност е ниска.
Гликлазид се резорбира напълно. Приемът на храна не влияе върху скоростта и степента на резорбция.
Съотношението между въведената варираща до 120 mg доза и площта под кривата концентрация-време е линейно.
Свързването с плазмените протеини е около 95%.
Гликлазид се метаболизира главно в черния дроб и се екскретира с урината: в урината се открива по-малко от 1 % в непроменена форма. В плазмата не са открити активни метаболити.
Полуживотът на елиминиране на гликлазид варира между 12 и 20 часа.
Обемът на разпределение е около 30 литра.
При пациенти в напреднала възраст не са наблюдавани клинично значими промени във фармакокинетичните параметри.
Еднократен дневен прием на Гликлазид ГАММА 30 MR поддържа ефективна плазмена концентрация на гликлазид в продължение на 24 часа.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни, базирани на конвенционални проучвания с повтарящи се дози, не показват токсичност или генотоксичност при хората. Не са провеждани дългосрочни проучвания за канцерогенност. Няма данни за тератогенни изменения при проучвания върху животни, но се наблюдава намаляване на телесното тегло на ембриона при животни, получаващи 25 пъти по-високи дози от моксимално препоръчваната доза при хора.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Калциев хидрогенфосфат дихидрат (Е341)
Хипромелоза (Е464)
Магнезиев стеарат (Е470В)
Силициев диоксид, колоиден безводен (Е551)
6.2 Несъвместимости
Няма данни
6.3 Срок на годност
24 месеца
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 30°С.
6.5 Данни за опаковката
PVC/PVdC//Al блистер.
Опаковки от 7, 10, 14,20,28, 30, 56, 60, 84, 90, 100, 112, 120, 180 и 500 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания. Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Wörwag Pharma GmbH & Co. KG
Calwer Str. 7
D-71034 Böblingen
Tel.: ++49-7031/6204-0
Fax: ++49-7031/6204-31
Германия
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
08/2010
