КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Gastrocid caps. gastro-res. 10 mg x 7; x 14; x 15; x 28; x 30/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Gastrocid 10 mg gastro-résistant capsules, hard
Гастроцид 10 mg стомашно-устойчиви капсули, твърди
Gastrocid 20 mg gastro-résistant capsules, hard
Гастроцид 20 mg стомашно-устойчиви капсули, твърди
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка капсула съдържа 10 mg или 20 mg омепразол (omeprazole).
Помощно вещество: захароза
За пълния списък на помощните вещества, виж т.6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Gastrocid caps. gastro-res. 10 mg x 7; x 14; x 15; x 28; x 30/
Стомашно-устойчиви капсули, твърди
10 mg: непрозрачни жълти капсули
20 mg: непрозрачни жълти капсули
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Симптоматично лечение на лека форма на гастроезофагиален рефлукс и свързаните е него симптоми (стомашни киселини, връщане на киселини, болка зад гръдната кост);
Профилактика на гастродуоденална язва, причинена от НСПВС при пациенти, нуждаещи се от непрекъснато лечение с тях.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Обичайната доза е 10- 20 mg веднъж дневно. Продължителността на лечението е 2-4 седмици. Ако не се постигне подобрение на симптомите след двуседмично лечение, се препоръчва допълнително изследване.
Пациенти с увредена бъбречна функция:
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция
Пациенти с увредена чернодробна функция:
Максималната дневна доза е 20 mg при пациенти с увредена чернодробна функция
Пациенти в напреднала възраст:
Не се налага промяна в дозировката при пациенти в напреднала възраст.
Деца:
Омепразол не трябва да се прилага при деца под 2-годишна възраст.
Начин на приложение:
Стомашно-устойчивите капсули се поглъщат цели с 1 чаша течност. Капсулите могат да се приемат преди хранене (закуска или вечеря) или на гладно. Капсулите не трябва да се дъвчат или чупят.
Пациенти, които имат проблеми с преглъщането на капсули:
Капсулите може да се отворят и съдържанието да се разбърка с една лъжица сок. Така приготвената суспензия трябва да бъде приета веднага.
4.3 Противопоказания/Gastrocid caps. gastro-res. 10 mg x 7; x 14; x 15; x 28; x 30/
Свръхчувствителност към някоя от съставките на продукта.
Комбинираната терапия с кларитромицин е противопоказана при пациенти с чернодробно увреждане.
Подобно на другите инхибитори на протонната помпа, омепразол не трябва да се прилага с атазанавир (виж т. 4.5)
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пациенти с пептична язвена болест трябва да бъдат изследвани за Helicobacter pylori. Пациенти, които са Helicobacter pylori- позитивни, трябва по възможност да бъдат подложени на лечение за ерадикация на бактериите.
Ако има съмнения за стомашна язва, необходимо е да се изключи злокачествено заболяване преди лечението с омепразол, тъй като лечението може да подобри симптомите и да забави поставянето на диагноза.
Диагнозата рефлукс езофагит трябва да бъде ендоскопски потвърдена.
Понижената стомашна киселинност по някаква причина, включително и заради инхибитори на протонната помпа, повишава броя на бактериите, които нормално се намират в стомашно-чревния тракт. Лечението с лекарства, които понижават киселинността, може да доведе до леко повишен риск от стомашно-чревни инфекции със Salmonella и Campylobacter.
При пациенти с тежко увредена чернодробна функция е необходимо редовно да се изследват чернодробните ензими по време на лечението с омепразол.
Това лекарство съдържа захароза. Пациенти с редки наследствени заболявания като фруктозна непоносимост, глюкозо-галактозна малабсорбция или сукрозо-изомалтазна недостатъчност, не
трябва да приемат това лекарство.
За по-добър ефект при лечението на пептични язви, предизвикани от нестероидни противовъзпалителни средства, трябва да се помисли за преустановяване приема на тези средства.
Профилактика на пептични язви, предизвикани от нестероидни противовъзпалителни средства трябва да се прилага при високо-рискови пациенти.
Данните за безопасност са ограничени по отношение на лечение над 1 година. Ето защо лекарят трябва периодично да прави оценка на съотношението риск-полза, ако лечението продължава повече от 1 година.
При комбинирана терапия {пептични язви, предизвикани от нестероидни противовъзпалителни средства или ерадикация на Helicobacter pylori) е необходимо повишено внимание когато се
въвеждат допълнителни лекарствени продукти, които могат да засилят или предизвикат лекарствени взаимодействия (вижт. 4.5).
При комбинирана терапия трябва да се внимава при пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция (виж т, 4.2).
Има съобщения за изолирани случаи на слепота и глухота вследствие прилагане на омепразол в инжекционна форма. Тези нежелани реакции, обаче, липсват при перорален прием на омепразол. При тежко болни пациенти се препоръчва да се контролират зрението и слуха.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Атазанавир
Едновременният прием на омепразол (40 mg веднъж дневно) и атазанавир 300 mg / ритонавир 100 mg при здрави доброволци води до понижение на общата експозиция на атазанавир (прибл. 75% понижение на AUC, Сmах и Сmin). Увеличаването на дозата на атазанавир до 400 mg не компенсира ефекта на омепразол върху експозицията на атазанавир. По тази причина, инхибиюри на протонната помпа, включително омепразол. не трябва да се прилагат едновременно с атазанавир (виж т. 4.3).
Кетоконазол и итраконазол
Абсорбцията на кетоконазол и итраконазол от стомашно-чревния тракт се увеличава в присъствието на стомашна киселина. Приемът на омепразол може да доведе до намаляване нивата на кетоконазол или итраконазол до под терапевтичните. Ето защо, комбинацията трябва да се избягва.
Дигоксин
Едновременното лечение с омепразол и дигоксин при здрави доброволци води до 10% повишение в бионаличността на дигоксин.
Лекарства, които се метаболизират посредством CYP2C19 и CYP2C9 (включително Warfarin и phenytoin)
Тъй като омепразол инхибира CYP2C19 и CYP2C9, той може да повиши плазмените концентрации на други лекарства, които се метаболизират посредством тези ензими. Това се наблюдава при диазепам (също и при други бензодиазепини като триазолам и флуразепам), фенитоин и варфарин.
Препоръчва се редовно наблюдение при започване и прекратяване на лечението с омепразол при пациенти приемащи фенитоин, варфарин или други кумаринови производни. Може да се наложи да се намалят дозите на варфарин или фенитоин.
Други лекарствени продукти, които могат да се повлияят, са напр. hexobarbital, Citalopram, escitalopram, imipramine, clomipramine и др.
Вориконазол
Приемът на omeprazole (40 mg дневно) повишава Сmах и AUC, за вориконазол (CYP2C19-субстрат) съответно cl 5% и 41% . Приемът на вориконазол повишава AUC, за омепразол с 280%.
Дисулфирам
Приемът на омепразол може да инхибира метаболизма на дисулфирам в черния дроб. В връзка се съобщават изолирани случаи на мускулна скованост.
Циклоспорин
Данните относно взаимодействието между омепразол и циклоспорин са противоречиви.По тази причина е необходимо да се следят плазмените нива на циклоспорин при пациенти,които
приемат едновременно и омепразол, тъй като може да настъпи повишение в нивата на циклоспорин,
Такролимус
Едновременното приложение на омепразол и такролимус може да доведе до повишени серумни нива на такролимус. Препоръчва се редовно наблюдение при започване или прекратяване на лечението с омепразол лри пациенти, приемащи такролимус.
Кларитромицин
Плазмените концентрации на омепразол и кларитромицин се повишават при едновременно приложение.
Витамин В12
Приложението на омепразол може да понижи оралната абсорбция на витамин В12. Това трябва да се вземе под внимание при пациенти с ниски базални нива на витамин В]2, които са на продължително лечение с омепразол.
Жълт кантарион (Hypericumperforatum)
Не трябва да се използва жълт кантарион едновременно с омепразол поради възможното значително понижаване в плазмената концентрация на омепразол.
Няма данни за взаимодействие на омепразол с кофеин, пропранолол, теофилин, метопролол. лидокаин, хинидин, фенацетин, естрадиол, амоксицилин, будезонид, диклофенак , метронидазол. напроксен, пироксикам или антиацидни средства. Абсорбцията на омепразол не се повлиява от алкохол.
4.6. Бременност и кърмене
Ограничените данни от епидемиологични проучвания показват, че след приемане на омепразол не се наблюдават нежелани реакции върху бременността или повишен брой на малформации при плода. Информацията относно специфични аномалии, обаче, е недостатъчна. При плъхове, омепразол и неговите метаболити се отделят в кърмата, Има ограничен опит относно въздействието на омепразол върху кърмачетата посредством кърмата. Концентрацията на омепразол в кърмата достига приблизително 6% от максималната плазмена концентрация при майката. Лечението с омепразол по време на бременност и кърмене е показано само след внимателна преценка на съотношението полза-риск.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани такива проучвания. Все пак е възможно да настъпят нежелани реакции като умора, сънливост и зрителни нарушения (виж т. 4.8). Те трябва да се вземат под внимание при упражняване на дейности, които изискват повишено внимание, например при шофиране.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Gastrocid caps. gastro-res. 10 mg x 7; x 14; x 15; x 28; x 30/
Честотата се определя по следния начин; Много чести (>1/10) Чести <>1/100 до <1/10) Нечести (> 1 /1 000 до < 1 /100) Редки (>1/10 000 до <1/1 000) Много редки (<)/10 000)
Изолирани (честотата им не може да се определи от наличните данни)
Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки: хипохромна, микроцитна анемия при деца.
Много редки; промени в кръвната картина, обратима тромбоцитопения, обратима левкопения или обратима панцитопения и агранулоцитоза.
Нарушения на имунната система
Много редки: уртикария, повишена телесна температура, ангиоедем, бронхоспазъм или анафилактичен шок, алергичен васкулит, фебрилитет.
Нарушения на нервната система
Чести: сънливост, нарушения на съня (инсомния), световъртеж. ; главоболие, унесеност. Обикновено настъпва подобрение на тези симптоми с продължаване на лечението.
Редки: Парестезия и замайване. Объркване и халюцинации, най-вече при тежко болни или пациенти в старческа възраст. Много редки: възбудимост и депресивни реакции, особено при тежко болни или пациенти в старческа възраст.
Нарушения на зрението
Немести: зрителни смушения (замъглено виждане, загуба на зрителна острота или намалено зрително поле). Тези смущения обикновено отзвучават след прекратяване на лечението.
Нарушения на слуха и лабиринта
Нечести: Слухови смущения (например тинитус). Тези смущения обикновено отзвучават след прекратяване на лечението.
Стомашно-чревни нарушения
Чести: диария, констипация, флатуленция (с коремна болка в някои случаи), гадене и повръщане. Симптомите най-често отзвучават с продължаване на лечението.
Нечестни: Вкусови промени. Тези смущения обикновено отзвучават след прекратяване на лечението.
Редки: Оцветяване на езика в кафяво и черно при едновременно прилагане с кларитромицин. Повечето от тези симптоми са обратими и отзвучават при спиране на лечението.
Много редки: сухота в устата, стоматит, кандидоза или панкреатит.
Хепато-билиарни нарушения:
Нечести: промени в стойностите на чернодробните ензими.
Много редки: хепатит с или без жълтеница, чернодробна недостатъчност и енцефалопатия при пациенти с чернодробна : заболяване.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Нечести: сърбеж, обриви по кожата, алопеция, еритема мултиформе, фоточувствителност, често изпотяване, дерматит. Много редки: синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Редки: мускулна слабост, миалгия. болки в ставите.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Много редки: нефрит (интерстициален нефрит)
Нарушения от общ характер и реакции на мястото на приложение
Нечести: периферен едем, Симптомите отзвучават след прекратяване на лечението.
Много редки: хипонатриемия, гинекомастия,
4.9 Предозиране
Няма съобщения за предозиране с омепразол. Еднократни перорални дози до 160 mg/ден, дневни дози до 400 mg, еднократни интравенозни дози до 80 mg и дневни интравенозни дози до 200 mg или 520 mg в продължение на 3 дни се понасят добре, без нежелани лекарствени реакции.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: инхибитори на протонната помпа
АТС код: А02В С01
Омепразол (заместен benziniidazole) е инхибитор на протонната помпа. т.е. омепразол има директен, дозозависим. инхибиторен ефект върху ензима Н+, К+АТФ-аза, който регулира киселинната секреция в стомашните париетални клетки. Поради селективния си междуклетъчен начин на действие и слабия афинитет към други мембранни рецептори (например хистамин Н2, мускаринови Ml или гастринергични рецептори), омепразол спада към отделен клас лекарствени продукти за инхибиране секрецията на стомашната киселина, които блокират последния етап от процеса на образуване на стомашна киселина.
Поради начина си на действие, омепразол предизвиква инхибиране на базална и стимулирана киселинна секреция, независимо от вида на стимула.
По този начин омепразол повишава стойността на рН и намалява секрецията на стомашна киселина.
Лекарственото вещество омепразол е слаба основа, която се акумулира в киселинната среда на париеталните клетки и става ефективна само като инхибитор на Н+, К+АТФ-аза (аденозин трифосфатаза) след протониране. В кисела среда при рН < 4, протонираната молекула на омепрозол се превръща в активната субстанция омепразол сулфенамид.
В сравнение с плазмения полуживот на омепразол катобаза, омепразол сулфенамид остава в клетките по-дълго време (вижте т. 5.2). Високата специфичност на омепразол се дължи на факта, че достатъчно ниската рН стойност се намира само в стомашните париетални клетки. Омепразол сулфенамид се свързва с ензима и блокира неговата активност.
Ако ензимната система се инхибира, стойностите на рН се повишават и акумулирането и превръщането на омепразол в париеталните клетки се намалява. Следователно, акумулирането на омепразол се регулира чрез механизъм на обратна връзка.
При продължително лечение омепразол предизвиква умерено повишение на гастрин в резултат на инхибирането на киселинна секреция. При продължителна употреба се наблюдава и леко до умерено увеличаване на ECL-клетки. При опити с животни са намерени карциноидни тумори (виж т.5.3), но до момента не са открити такива тумори при хора.
Повечето контролирани клинични проучвания показват, че приемът на омепразол 20 mg два пъти дневно в комбинация с два антибиотика в продължение на 1 седмица води до > 80% ерадикация на Helicobacter pylori при пациенти с пептични язви. Както може да се очаква,по-ниско ниво на ерадикация се наблюдава при пациенти с резистентен на метронидазол Helicobacter pylori. При избора на подходящо комбинирано лечение трябва да се вземат под внимание преобладаващата резистентност и локалните терапевтични насоки. При пациенти с персистентна инфекция, потенциалното развитие на вторична резистентност (при пациенти е първични чувствителни щамове) трябва да се вземе под внимание при обсъждане на продължително лечение.
Клиничните данни показват, че възобновяването на дуоденалните и по всяка вероятност и стомашните язви след успешната ерадикация на Helicobacter pylori е изключително рядко в сравнение с естествения ход на заболяването.
5.2. Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Омепразол е киселинно неустойчив и се прилага под формата на стомашно-устойчиви гранули, като твърди желатинови капсули. Абсорбира се в тънките черва.
Максималните плазмени концентрации на омепразол настъпват от 1 до 3 часа след приложение.
Разпределение
Обемьт на разпределение на омепразол е относително нисък (0.3 l/kg телесно тегло), който съответства на обема екстрацелуларна течност.
Свързването на омепразол с плазмените протеини е около 95%.
Елиминиране
Омепразол се метаболизира изцяло, главно в черния дроб посредством CYP2С19. След интравенозно приложение на 40 омепразол в продължение на 5 дни. абсолютната бионаличност се повишава с около 50%. Това може да се обясни с намален чернодробен клирънс поради насищане на ензима CYP2С19.
Сулфон-. сулфид- и хидрокси-омепразол се откриват в плазмата. Тези метаболити не влияят значително върху отделянето на стомашна киселина. Около 20% от приложената доза се екскретира във фекалиите, а останалите 80% - в урината като метаболити. Двата основни метаболита в урината са хидрокси-омепразол и съответната карбоксилна киселина. Плазменият полуживот е около 40 минути, а общият плазмен клирънс е 0.3 до 0.6 l/min.
Връзка между плазмената концентрация и ефекта
Омепразол като слаба база се акумулира в киселинната среда на междуклетъчните каналчета на париеталните клетки. В тази кисела среда омепрозол се протонира и превръща в активното лекарствено вещество омепразол sulphenamide. Активното вещество се свързва ковалентно със стомашната протонна помпа (Н+,К+-АТФаза) на повърхността на париеталните клетки и инхибира тяхната активност. Затова инхибирането продължава значително по-дълго от периода, през който омепразол като база се намира в плазмата. Степента на инхибиране на секрецията на стомашна киселина е директно свързана с площта под кривата (АuС), но не и с плазмената концентрация в някакъв момент.
Специални популации
Пациенти е старческа възраст
Бионаличността на омепразол леко се повишава при пациенти в старческа възраст и скоростта на елиминиране леко се понижава. Индивидуалните стойности, обаче, са почти еднакви с тези при млади здрави индивиди и няма данни, че поносимостта се намалява при пациенти в старческа възраст, приемащи обичайните дози омепразол.
Деца
При деца над две-годишна възраст, приемащи препоръчителната доза, плазмените концентрации са равностойни на тези при възрастните. При деца под шест-месечна възраст клирънсът на омепразол е по-нисък поради слабото метаболизиране на омепразол.
Увредена бъбречна функция
При пациенти с увредена бъбречна функция, кинетиката на омепразол е много сходна с тази при здрави индивиди. Все пак, тъй като метаболизираният омепразол се елиминира главно през бъбреците, скоростта на елиминиране се понижава в съответствие с понижаването на бъбречната функция. Ако омепразол се прилага веднъж дневно, акумулирането може да се избегне.
Увредена чернодробна функция
При пациенти с хронично чернодробно заболяване, клирънсът на омепразол е понижен и плазменият полуживот може да се увеличи до около 3 часа. Бионаличността в този случай може да надхвърли 90%. Приемът на омепразол 20 два пъти дневно в продължение на 4 седмици се понася добре и не се забелязва акумулиране на омепразол или неговите метаболити.
Бавни метаболизатори - CYP2С19
При малък процент пациенти (бавни метаболизатори на CYP2С19) се наблюдава понижено елиминиране на омепразол. В тези случаи стойността на терминалния елиминационен полуживот може да бъде 3 пъти по-висока от нормалната стойност, а площта под кривата на плазмената концентрация (А11С) може да се увеличи до 10 пъти.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не показват особен риск за хора при проучвания за безопасност, токсичност при многократно приложение, репродуктивна токсичност или генотоксичност. При продължителни проучвания при плъхове, третирани с омепразол или подложени на частична фундектомия, са наблюдавани хиперплазия и карииноиди при стомашните ЕСL-клетки. Тези промени са в резултат на хипергастринемия вследствие вторично потискане на киселинната секреция.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества:
Капсула:
Захарни сфери (състоящи се от царевично нишесте, захароза и вода)
Съполимер на метакрилова киселина-етилакрилат (1:1) дисперсия
Хипромелоза
Талк
Манитол
Макрогол 6000
Титанов диоксид (Е 171)
Полисорбат 80
Динатриев фосфат, безводен
Натриев лаурилсулфат
Капсулна обвквка 10 mg и 20 mg:
Желатин
Вода
Титанов диоксид (Е 171)
Хинолиново жълто (Е 104)
6.2 Несъвместимости
Няма известни.
6.3 Срок на годност
Контейнери /опаковка за капсули/: 3 години
Опаковка в блистери (10 mg): 18 месеца
Опаковка в блистери (20 mg ): 3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Контейнери /опаковка за капсули/: Да се съхраняват под 30°С! Опаковките трябва винаги да бъдат плътно затворени, за да се предпазят от влага.
Опаковка в блистери: Да се съхраняват под 25°С.
Да се съхраняват в оригиналната опаковка за да се предпазят от влага.
6.5 Данни за опаковката
ОРА-АLU-РVС/АLU блистер:
10 mg - 7, 14, 15, 28, 30 капсули
20 mg - 7,14,15 капсули
Контейнери НDРЕ /опаковка за капсули/ с РР капачка (съдържаща силикагел като десикант):
10 mg - 7, 14,28,30 капсули
20 mg - 7,14 капсули
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Нам а специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Actavis Group PTC ehf. Reykjavikurvegi 76-78 IS-220 Hafharfjordur Ислания
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВОТО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УПОТРЕБА/ПОДНОВЯВАНЕ
10. ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА
Декември 2009
