КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Avernol tabl. 6,25 mg x 30/
1. Наименование на лекарствения продукт
Avernol / Авернол
2. Качествен и количествен състав
Avernol 6.25mg таблетки: Всяка таблетка съдържа 6.25mg Carvedilol
Avernol 25mg таблетки: Всяка таблетка съдържа 25mg Carvedilol
3. Лекарствена форма/Avernol tabl. 6,25 mg x 30/
Таблетки за перорално приложение
4. Клинични данни
4.1. Показания
Avernol е показан за лечение на хипертония. Като адювантна терапия към стандартно лечение (диуретици, дигоксин и АКЕ-инхибитори) на стабилна лека, умерена и тежка хронична сърдечна недостатъчност.
Avernol е показан също за профилактика на стабилна стенокардия.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Avernol таблетки трябва да се приемат с течност.
Пациентите с хронична сърдечна недостатъчност трябва да приемат Avernol с храна.
А. Симтоматична хронична сърдечна недостатъчност
Състоянието на пациента трябва да се прецени задълбочено преди започване на лечение с Avernol. Започването на лечение трябва да стане под контрола на лекар във болница. Здравен специалист с опит в лечението на сърдечна недостатъчност трябва да оцени клиничния статус на пациента преди някаква последваща промяна на дозата, за да се потвърди, че клиничният статус на пациента се запазва стабилен. При пациенти с влошаваща се сърдечна недостатъчност или с признаци за декомпенсирала или нестабилна сърдечна недостатъчност не трябва да се повишава дозата на Carvedilol определена при последната визита.
Титрирането на дозата трябва да се индивидуализира.
Дозата на диуретиците и/или дигоксина и/или АКЕ-инхибиторите трябва да бъде уточнена преди започване на лечение с Ауегпо!.
Възрастни
Препоръчителната доза за първите две седмици лечение е 3,125 mg два пъти дневно. Дозата, ако се понася добре, трябва да се повишава постепенно, винаги през интервали от поне две седмици, до 6.25 mg два пъти дневно, последвано от 12.5 mg два пъти дневно и едва след това на 25 mg два пъти дневно. Дозата трябва да се повишава до най-високите нива, които се понасят от пациента. Препоръчваната максимална дневна доза за всички пациенти с тежка хронична сърдечна недостатъчност и за пациентите с лека до умерена хронична сърдечна недостатъчност с тегло под 85 kg (187lbs) е 25 mg давани два пъти дневно. За пациенти с лека или умерена хронична сърдечна недостатъчност с тегло над 85 kg, препоръчителната максимална доза е 50 mg два пъти дневно.
По време на титруването на дозата нагоре при пациентите със систолично атериално налягане <100 mmHg може да се прояви влошаване на бъбречната и/или сърдечна функция. Затова преди всяко повишаване на дозата, тези пациенти подлежат на оценка на бъбречната функция и симптомите за влошаване на сърдечната недостатъчност или вазодилатация. В случай на преходно влошаване на сърдечната функция, вазодилатация или задържане на течности могат да бъдат третирани чрез промяна на дозите на диуретиците или АКЕ-инхибиторите или с промяна или временно спиране на лечението с Avernol. При тези обстоятелства, докато не се стабилизират симптомите на влошаване на сърдечната недостатъчност или вазодилатацията, дозата на Avernol не трябва да се повишава.
В случай на спиране на приложението на Avernol, за повече от две седмици, се препоръчва лечение с 3.125 mg два пъти дневно и покачване според горните указания.
Пациенти в напреднала възраст
Дозата за възрастни може да се дава на пациентите в напреднала възраст.
Деца
Avernol не е показан за деца под 18 годишна възраст, тъй като при тази възрастова група не е установена безопасност и ефикасност.
В. Хипертония
Препоръките са за дозиране еднократно дневно.
Възрастни
Лечението започва с 12.5 mg веднъж дневно за първите два дни. След това препоръчвана доза е 25 mg веднъж дневно, което се счита подходяща доза за повечето пациенти. Ако не е така, дозата може да се повиши до препоръчителната максимална доза от 50 mg дадени еднократно или като две дози.
Титрирането на дозата трябва да става на интервали от поне две седмици.
Пациенти в напреднала възраст
Препоръката за започване на лечение е 12.5 mg дневно. Ако отговорът е неадекватен, дозата може да се покачва до препоръчителната дневна максимална доза от 50 mg, дадени еднократно или като две дози.
Деца
Безопасността и ефикасността при деца под 18 години не се установени.
С. Стенокардия
Възрастни
Препоръчителната доза за започване на лечение е 12.5 mg два пъти дневно, за първите два дни. След това препоръчваната доза е 25 mg два пъти дневно.
Пациенти в напреднала възраст
Препоръчителната максимална дневна доза е 50пщ дадени като две отделни дози.
Деца
Безопасността и ефикасността при деца под 18 години не се установени.
Пациенти със съпътстващо чернодробно заболяване
Avernol е противопоказан при пациенти с чернодробна недостатъчност.
Пациенти със съпътстваща бъбречна недостатъчност
Не се налага корекция на дозата докато систоличното артериално налягане е над 100 mmHg (виж раздели 4.4 специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба и 5.2 Фармакокинетични свойства).
4.3 Противопоказания/Avernol tabl. 6,25 mg x 30/
Avernol не трябва да се прилага на пациенти със свръхчувствителност към Carvedilol или към някое от помощните вещества на таблетката. Не трябва да се прилага на пациенти с изразена задръжка на течности или обременяване, изискващо интравенозно инотропно лечение, и на пациенти с обструктивни заболявания на дихателните пътища или чернодробна недостатъчност.
Avernol , подобно на другите бета-блокери е противопоказан при пациенти с анамнеза за бронхоспазьм или астма, 2ра и 3тастепен А-V сърдечен блок (освен с поставен перманентен пейсмейкър), тежка брадикардия (<50 bpm) кардиогенен шок, синдром на болния синусов възел (включително синоатриален блок), тежка хипотония (систолично артериално налягане <85 mmHg), метаболитна ацидоза, и феохромоцитом (с изключение на адекватен контрол с алфа блокада).
4.4 Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба
При пациентите с хронична сърдечна недостатъчност, по време на титрирането на Avernol, е възможно да се прояви влошаване на сърдечната недостатъчност или задръжка на течности. В подобни случаи, дозата на Avernol не трябва да се повишава до възвръщане на клинична стабилност, а трябва да се адаптира и дозата на диуретика. Понякога може да е необходимо да се понижи дозата на Avernol или да бъде временно спрян. Подобни епизоди не изключват възможността за последващо успешно титриране на Avernol.
Avernol трябва да се прилага с внимание на пациенти с хипертония и хронична сърдечна недостатъчност, контролирана с дигоксин, диуретици и/или АКЕ-инхибитори тъй като и дигоксинът и Ауегло1 могат да забавят А-V проводимостта.
При пациенти на инсулин като цяло се предпочитат алтернативи на бета-блокиращите агенти. Avernol, подобно на другите лекарствени продукти с бета-блокираща активност при пациенти със захарен диабет може да маскира ранните признаци на остра хипогликемия. При пациенти с диабет, също, употребата на Avernol може да се свърже с влошаване на контрола на кръвната захар. Затова при диабетици се изисква регулярно проследяване на глюкозата в кръвта, когато се започва лечение с Avernol или се покачва дозата му, а терапията за понижаване на кръвната захар се променя по съответен начин.
При пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и ниско атрериално налягане (систолично артериално налягане < 100 mmHg), исхемично сърдечно заболяване и дифузна съдова болест и/или съпътстваща бъбречна недостатъчност е наблюдавано обратимо влошаване от лечението с Avernol.
При пациенти с хронична сърдечна недостатъчност с подобни рискови фактори трябва да се проследява бъбречната функция по време на покачване на Avernol и ако се влоши бъбречната функция да се спре продукта или да се намали дозата.
Налична е възможност за намалено образуване на сълзи при носещите контактни лещи.
Прекъсването на лечението с Avernol трябва да става постепенно (1-2 седмици) особено при пациенти с исхемична болест на сърцето, тъй като Avernol е с бета-блокиращо действие и е възможна стенокардия.
Чистите бета-блокери могат да преципитират или влошат симптомите на артериална недостатъчност. Въпреки това, тъй като Avernol притежава също и алфа-блокиращо действие, този ефект до голяма степен се неутрализира и затова може да се използва от пациенти с периферно съдово заболяване.
Avernol подобно на другите средства с бета-блокираща активност, може да маскира симптомите на тиреотоксикоза.
Ако Avernol доведе до брадикардия, с намаление в пулсовата честота до по-малко от 55 удара в минута, дозата на Avernol трябва да се намали.
Avernol трябва да се прилага с внимание на пациенти с анамнеза за сериозни реакции на свръхчувствителност и при такива подложени на десенсибилизиращо лечение. Бета-блокерите могат да повишат чувствителността към алергени и сериозността на анафилактичните реакции.
Може да бъде забелязано обостряне на симптомите при пациенти страдащи от болестта на Raynaud (периферно циркулаторно нарушение).
Avernol трябва да се прилага на пациенти с анамнеза за псориазис, свързван с лечение с бета-блокери само след сериозна преценка на съотношението риск/полза.
При пациенти с феохромоцитом, преди да се даде някаво бета-блокиращо средство се започва алфа-блокер. Няма опит от приложение на Carvedilol при това състояние. Затова, трябва да се вземат предпазни мерки при приложение на Avernol на пациенти предизвикващи подозрения за феохромоцитом.
Агентите с неселективно бета-блокиращо действие могат да провокират болка в гръдния кош, при пациенти с вариантна ангина на Prinzmetal. Няма клиничен опит с Avernol® при тези пациенти, въпреки че алфа-блокиращата активност на Avemol може да профилактира подобни симптоми. Въпреки това, при пациенти предизвикващи подозрения за вариантна ангина на Prinzmetal, приложението на Avernol трябва да става с внимание.
Може да се прояви респираторен дистрес като резултат на възможно повишение на резистентно стта на дихателните пътища при пациенти с тенденция към бронхоспастични реакции. Върху вторичната опаковка и в листовката са включени съответни предупреждения, тъй като Avernol не трябва да се приема от пациенти с анамнеза за хрипове поради астма или други белодробни заболявания.
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
Подобно на другите продукти с бета-блокиращо действие, Avernol може да засили действията на други съвместно приложени лекарствени продукти с антихипертензивно действие (например алфа1-рецепторни антагонисти) или такива водещи до хипотония като част от профила им на нежелани реакции.
Пациентите, които приемат продукт с ß-блокиращи свойства и продукт, който може да намали катехоламините (например резерпин и моноамино оксидазни инхибитори) трябва да се проследяват отблизо за белези на хипотония и/или тежка брадикардия.
Когато Avernol се е прилагал едновременно с дилтиазем са наблюдавани изолирани случаи на нарушения в провеждането (рядко с отражение върху хемодинамиката). Затова, подобно на другите лекарствени продукти с бета-блокиращо действие, трябва да се прави внимателно проследяване на ЕКГ и артериално налягане при съвместно приложение с калциеви блокери от верапамилов или дилтиаземов тип, или клас I антиаритмични лекарствени продукти. Тези класове лекарствени продукти не трябва да се прилагат съвместно интравенозно на пациенти на лечение с Avernol.
Действията на инсулина или пероралните хипогликемизиращи продукти може да се засилят. Затова се препоръчва регулярно проследяване на кръвната глюкоза.
Trough плазмените нива на дигоксин може да се повишат с приблизително 16% при пациенти с хипертония на едновременно лечение с Averaol и дигоксин. Препоръчва се засилено проследяване на нивата на дигоксин, когато Avernol се започва, титрира или спира. Съвместното приложение на Avernol и сърдечни гликозиди може да удължи времето за AV провеждане.
Когато съвместното лечение с Avernol и клонидин трябва да се спира, първо трябва да се прекъсне Avernol, няколко дни преди постепенното понижение на дозата на клонидина.
Необходимо е внимание към тези получаващи индуктори на оксидазите със смесено действие, тъй като серумните нива на Carvedilol може да се намалят или такива получаващи инхиботори на оксидазите със смесено действие, например циметидин, тъй като серумните нива на Carvedilol може да се увеличат.
По време на обща анестезия е необходимо внимание към потенциалните негативни инотропни ефекти на Carvedilol и анестетиците.
Леко повишение в средните trough концентрации на циклоспорин е наблюдавано след започване на лечение с Carvedilol при 21 пациента с бъбречна трансплантация, страдащи от хронично съдово отхвърляне. При около 30 % от пациентите, дозата на циклоспорина е трябвало да се намали за да се поддържа концентрация на циклоспорин в терапетични граници,докато при останалите не се е наложила промяна на дозата. Средно, дозата на циклоспорина е намалена с около 20 % при тези пациенти. Поради голяма интериндивидуална вариабилност при адаптиране на необходимата доза се препоръчва концентрациите на циклоспорин да се проследяват стриктно след започване на лечение с Carvedilol и ако е необходимо да се променя дозата на циклоспорна.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност:
Avernol не трябва да се прилага по време на бременност или на кърмачки освен ако очакваната полза не надвишава възможния риск. Опитът с Avernol при бременни жени е недостатъчен.
Според проучванията при животни няма доказателства Avernol да има някакво тератогенно действие и ембриотоксичност е наблюдавана при зайци само след големи дози. Значимостта на тези находки за хората е несигурна. Известно е, че бета-блокерите намаляват плацентарната перфузия, което може да доведе до въпрематочна смърт на фетуса или незрялост и преждевременно раждане. В допълнение, според проучванията с животни Carvedilol преминава плацентарната бариера и затова трябва да се имат предвид възможните последствия от алфа и бета-блокадата за фетуса и новороденото при хора. Подобно на другите алфа и бета-блокиращи агенти, действията включват перинатален и неонатален дистрес (брадикардия, хипотония, респираторна депресия, хипогликемия, хипотермия). Съществува и повишен риск от сърдечни и белодробни усложнения за новороденото през постнаталния период.
Кърмене:
Carvedilol или негови метаболити се отделят в кърмата, според резултатите от проучвания с животни. Не е известно дали Carvedilol се отделя в кърмата при хора. Затова не се препоръчва кърмене по време на лечение с Carvedilol.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Пациентите приемащи Avernol или други продукти водещи до промени в артериалното налягане могат да имат замайване или подобни симптоми. В този случай пациентите трябва да избягват да шофират, работят с машини или да вземат участие в дейности, които може да се окажат опасни. Това се отнася особено тогава когато се започва лечение или то се променя и съвместно с алкохол.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Avernol tabl. 6,25 mg x 30/
Нежеланите реакции са посочени отделно за хроничната сърдечна недостатъчност поради разлики в миналото заболяване.
Хронична сърдечна недостатъчност
Честотата на нежеланите реакции не е дозозависима, с изключение на замайването, нарушенията на зрението и брадикардията.
При хипертония и стенокардия:
Профилът е подобен на този наблюдаван при хронична сърдечна недостатъчност въпреки че честотата на реакциите е като цяло по-ниска при пациентите с хипертония или стенокардия на Avernol
Поради бета-блокращите свойства също е възможно латентен захарен диабет да стане манифестен, манифестен диабет да се усложни и да се инхибира контра регулацията на кръвната глюкоза.
4.9 Предозиране
Симптоми и белези
Масивното предозиране се очаква да доведе до силни сърдечно-съдови ефекти като хипотония и брадикардия. Могат да последват сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок и сърдечен арест, респираторни проблеми, бронхоспазъм, повръщане, замъгляване на съзнанието и генерализирани гърчове.
Лечение
Може да е полезно да се прибегне до стомашен лаваж или индуцирано повръщане през първите няколко часа след поглъщането. Допълнително на общите процедури трябва да се проследяват виталните показатели и да се коригират, ако е необходимо в интензивно отделение.
Пациентът трябва да се постави легнал. Когато е налична брадикардия трябва да се направят атропин 0.5 mg до 2 mg i.v. и/или глюкагон 1 до 10 mg i.v. (последвано от бавна i.v. инфузия 2 до 5mg/чac, ако е необходимо). Може да се наложи поставяне на пейсмейкър. Сериозната хипотония може да се лекува с приложение на течности интравенозно. Допълнително може да се направи или норепинефрин 5 до 10 micrograms i.v. (дозата може да бъде повторена според отговора на артериалното налягане), или 5 micrograms с инфузия титрирана според артериалното налягане. В случай на бронхоспазъм могат да се прилагат салбутамол или друг бета2-агонист като аерозол, или ако е необходимо интравенозно. Бавна i.v. инжектиране не диазепам или клоназепам се препоръчва в случай на гърчове.
Поддържащото лечение, както бе описано, трябва да се продължи за достатъчно дълъг период от време (т.е. докато пациентът се стабилизира) в случаи на тежко предозиране със симптоми на шок, тъй като може да се очаква удължаване на елиминационния полуживот и преразпределение на Carvedilol от дълбоките компартменти.
5. Фармокологични данни
5.1 Фармакодинамични свойства
Carvedilol е вазодилатативен, неселективен бета-блокер с антиоксидантни свойства. Вазодилатацията основно се медиира чрез алфа 1 - рецепторен антагонизъм.
Carvedilol потиска системата ренин-ангиотенизин- алдостерон чрез бета-блокада и намалява периферната съдова резистентност чрез вазодилатация. Активността на плазмения ренин се намалява, а задръжката на течности е рядка.
Carvedilol няма вътрешна симпатикомиметична активност. Подобно на пропранолола, има стабилизиращи мембраните свойства.
Carvedilol е рацемат от два стереоизомера. Бета-блокадата се отдава на S(-) енантиомера, за разлика от това, двата енантиомера имат еднаква al-блокираща активност.
Carvedilol захваща реактивни кислородни радикали и е антипролиферативно средство. Неговите и на метаболитите му свойства са демонстрирани в ги vitro и in vivo проучвания с животни, а също и в няколко култури от човешки клетки.
Балансът на вазодилатация и бета-блокада от Carvedilol води до следните ефекти:
- При пациенти с хипертония, намалението на артериалното налягане не се свързва с съпътстващо повишение на общото периферно съпротивление. Това се наблюдава при чистите бета-блокери. Леко се намалява сърдечната честота. Поддържат се бъбречният кръвен ток и бъбречната функция. Поддържа се и периферния кръвен ток, затова рядко се наблюдават студени крайници, наблюдавани чести при другите продукти с бета-блокираща активност.
- Avemol показва анти-исхемични и анти-стенокардни свойства при пациенти със стабилна стенокардия. Според остри хемодинамични проучвания, Avemol намалява пред- и следнатоварването на камерите.
- Той показва също благоприятни ефекти върху хемодинамиката и подобряване на фракцията на изтласкване и размерите на лява камера при пациенти с левокамерна дисфункция или хронична сърдечна недостатъчност.
- 2289 пациенти с тежка стабилна хронична сърдечна недостатъчност с исхемичен и неисхемичен произход, на стандартно лечение, участващи в голямо, многоцентрово, двойно сляпо, плацебо контролирано проучване за смъртността (COPERNICUS) са рандомизирани на Carvedilol (1156 пациенти) или плацебо (1133 пациенти). Пациентите са с левокамерна систолна дисфункция с фракция на изтласкване от <20%. Смъртността в резултат на различни причини е понижена с 35% от 19.7% в групата на плацебо до 12.8% в групата на Carvedilol (Сох proportional hazards, р=0.00013).
Комбинирани вторични крайни точки за смътност или хоспитализация поради сърдечната недостатъчност, смъртност или сърдечно-съдова хоспитализация и смъртност или хоспитализация поради всякакви причини са всичките значимо по-ниски в групата на Carvedilol, в сравнение с плацебо (31%, 27%, и 14% намаление, съответно, р<0.00004)
Честотата на сериозни нежелани реакции по време на проучването е по-ниска в групата на Carvedilol (39.0% срещу 45.4%). По време на започване на лечението, честотата на влошаване на сърдечната недостатъчност по време на проучването е по-ниска в групата на Carvedilol (14.6% срещу 21.6%)
Не се повлияват електролитите и серумния липиден профил.
5.2 Фармакокинетични свойства
Carvedilol има стерео селективна бионаличност, 30% за R-формата и 15% за S-формата. Неговата абсолютна бионаличност е приблизително 25%.Достига максимални концентрации приблизително 1 час след перорална доза и връзката между дозата и серумните концентрации е линейна. Въпреки това, времето за достигане на максимални серумни концентрации се забавя, храната не повлиява бионаличността или максималните серумни концентрации. Carvedilol е силно липофилен, приблизително 98% до 99% се свързва с плазмените протеини. Обемът на разпределение е приблизително 2 1/kg и се увеличава при пациенти с чернодробна цироза. След перорално приложение ефектът на първо преминаване е приблизително 60-75%; при животни се наблюдава ентерохепатална циркулация на изходното вещество.
Carvedilol има значителен ефект на първо преминаване. Метаболитните модели показват интензивен метаболизъм с глюкоронидиране като един от най-важните етапи. Деметнлирането и хидроксилирането на феноловия пръстен води до 3 метаболита с блокираща активност на бета-рецепторите.
Средният елиминационен полуживот варира от 6 до 10 часа. Плазменият клирънс е приблизително 590 ml/min. Елимирането е основно чрез жлъчката. Основният път на отделяне е с фекалиите. Малка част се елиминира чрез бъбреците под формата на различни метаболити.
Възрастта повлиява фармакокинетиката на Carvedilol. Плазмените нива са приблизително 50% по-високи при пациенти в напреднала възраст в сравнение с млади субекти. При пациенти с хронично чернодробно заболяване, бионаличността на Carvedilol е четири пъти по-висока, а максималните плазмени нива са пет пъти по-високи в сравнение със здрави лица. Тъй като Carvedilol се отделя с фекалиите е малко вероятно значително натрупване при пациенти с бъбречна недостатъчност.
Чернодробната недостатъчност причинява намаления на ефекта на първо преминаване и като резултат бионаличността на Carvedilol при пациенти с чернодробна недостатъчност се повишава до 80%.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Проучванията с животни не показват специфични находки значими за клиничната употреба (въпреки че виж "Бременност и кърмене").
6. Фармацевтични данни
6.1 Помощни вещества
Sucrose, lactose monohydrate, povidone, colloidal anhydrous silica, crospovidone, magnesium stearate.
Таблетките от 6.25mg съдържат също iron oxide yellow (E172).
6.2 Физико-химични несъвместимости
He са известни
6.3 Срок на годност
24 месеца
6.4 Специални условия за съхранение на продукта
Да се съхранява на сухо място при температура под 25° С далече от светлина.
6.5 Данни за опаковката
PVC-Al блистери, опаковани в картонени кутии с 30 таблетки.
6.6 Препоръки за употреба
Няма
7. Притежател на разрешението за употреба
Medochemie Ltd,
P.O. Box 51409, Cy-3505 Limassol, Cyprus
