КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Amaryl tabl. 2 mg x 14; x 20; x 28; x 30; x 50; x 60; x 90; x 112; x 120; x 280/
1. ТЪРГОВСКО ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Amaryl 1 mg tablets
Амарил 1 mg таблетки
Amaryl 2 mg tablets
Амарил 2 mg таблетки
Amaryl 3 mg tablets
Амарил 3 mg таблетки
Amaryl 4 mg tablets
Амарил 4 mg таблетки
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка Amaryl 1 mg съдържа 1 mg глимепирид (glimepiride).
Помощни вещества: съдържат се също 69,0 mg лактоза монохидрат на таблетка.
Всяка таблетка Amaryl 2 mg съдържа 2 mg глимепирид (glimepiride).
Помощни вещества: съдържат се също 137,2 mg лактоза монохидрат на таблетка.
Всяка таблетка Amaryl 3 mg съдържа 3 mg глимепирид (glimepiride).
Помощни вещества: съдържат се също 137,0 mg лактоза монохидрат на таблетка.
Всяка таблетка Amaryl 4 mg съдържа 4 mg глимепирид (glimepiride).
Помощни вещества: съдържат се също 135,9 mg лактоза монохидрат на таблетка.
За пълния списък на помощните вещества, вижте 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Amaryl tabl. 2 mg x 14; x 20; x 28; x 30; x 50; x 60; x 90; x 112; x 120; x 280/
Таблетка Amaryl 1 mg
Таблетките са розови, овални с делителна черта от двете страни.
Amaryl 2 mg
Таблетките са зелени, овални с делителна черта от двете страни.
Amaryl 3 mg
Таблетките са бледо жълти, овални с делителна черта от двете страни.
Amaryl 4 mg
Таблетките са светло сини, овални с делителна черта от двете страни.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Amaryl е показан за лечение на захарен диабет тип 2, когато само диетата, физическото натоварване и снижаването на телесното тегло са недостатъчни,
4.2 Дозировка и начин на употреба
За перорално приложение
Основата за успешното лечение на диабета са подходящата диета, редовната физическа активност, както и рутинното изследване на кръвта и урината. Таблетките или инсулинът не могат да компенсират нивата на кръвната захар, ако пациентът не спазва препоръчаната диета.
Дозировката се определя според резултатите от изследванията на захарта в кръвта и урината.
Началната доза е 1 mg глимепирид дневно. Ако се постигне добро овладяване, тази доза трябва да се използва и за поддържаща терапия.
За различните дозировки се предлагат подходящи концентрации.
Ако контролът е незадоволителен, дозата трябва да бъде увеличена съобразно степента на овладяване на кръвната захар, стъпаловидно с интервал от около 1 до 2 седмици между всяко стъпало, до 2 mg, 3 mg или 4 mg глимепирид на ден.
Дозата над 4 mg глимепирид дневно дава по-добри резултати само в изключителни случаи.
Максималната препоръчителна доза е 6 mg глимепирид дневно.
При пациенти, които не са овладени адекватно с максималната дневна доза metformin, може да се започне съпътстващо лечение с глимепирид.
Дозата на metformin трябва да се запази, а лечението с глимепирид се започва с ниска доза, която се титрира в зависимост от желаното ниво на метаболитен контрол до максималната дневна доза. Комбинираната терапия трябва да се започва под строго медицинско наблюдение.
При пациенти, които не са овладени адекватно с максималната дневна доза Amaryl, при необходимост може да се започне съпътстващо лечение с инсулин. При запазване дозата на глимепирид, инсулиновото лечение се започва с ниска доза, която се титрира в зависимост от желаното ниво на метаболитен контрол. Комбинираната терапия трябва да се започва под строго медицинско наблюдение.
Нормално, еднократна дневна доза глимепирид е достатъчна. Препоръчително е тази доза да се приема непосредствено преди, или по време на стабилна закуска, или ако няма такава, непосредствено преди, или по време на първото основно хранене.
Ако бъде пропусната доза, тя не бива да се компенсира с увеличаване на следващата доза. Таблетките трябва да се поглъщат цели с малко течност.
Ако пациентът развие хипогликемична реакция от 1 mg глимепирид дневно, това означава, че той може да бъде овладян само с диета.
В хода на лечението, тъй като подобрението в контрола на диабета е свързано с по-висока инсулинова чувствителност, нуждите от глимепирид могат да намалеят. За избягване на хипогликемии, е уместно намаляване на дозата или спирането му. Промени в дозата могат да се наложат също и ако настъпят промени в теглото или начина на живот на пациента, или ако възникнат други фактори увеличаващи риска от хшто- или хипергликемия.
Преминаване от други перорални хипогликемични лекарствени продукти към Amaryl
По принцип е възможно преминаване от други хипогликемични агенти към Amaryl. За преминаването към Amaryl, трябва да се вземат предвид мощността и полуживота на предходното лекарство. В някои случаи, особено при противодиабетни средства с дълъг полуживот (напр. chlorpropamide) е препоръчителен период на изчистване от няколко дни с оглед да се намали до минимум рискът от хипогликемични реакции вследствие адитивен ефект.
Препоръчителната начална доза е 1 mg глимепирид дневно. Въз основа на повлияването на дозата глимепирид може да се увеличава стъпалообразно, по начина посочен no- горе.
Преминаване от инсулин към Amaryl
В изключителни случаи, когато пациенти с диабет тип 2 са регулирани с инсулин може да има показания за преминаване на Amaryl.. Преминаването трябва да се извършва под строго медицинско наблюдение.
Специални популации
Пациенти с бъбречни и чернодробни нарушения:
Вижте точка 4.3.
Деца и юноши
Липсва опит за прилагането на глимепирид при деца под 8 годишна възраст. Опитът с глимепирид като монотерапия при деца на възраст от 8 до 17 годишна възраст е ограничен (вж. точка 5.1 и 5.2).
Поради ограничените данни за ефективността и безопасността в педиатричната популация не се препоръчва използването при тази възрастова група.
4.3 Противопоказания/Amaryl tabl. 2 mg x 14; x 20; x 28; x 30; x 50; x 60; x 90; x 112; x 120; x 280/
Глимепирид е противопоказан при пациенти със следните състояния:
• свръхчувствителност към глимепирид, други сулфанилурейни продукти или сулфонамиди или към помощните вещества
• инсулинозависим диабет
• диабетна кома
• кетоацидоза
• тежки нарушения в бъбречната или чернодробната функция. В случаи на тежки нарушения в бъбречната или чернодробната функция, е необходимо преминаване към инсулин.
4.4 Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба
Amaryl трябва да се приема непосредствено преди, или по време на ядене.
Когато храненията се извършват в нередовни часове или изобщо биват пропускани, лечението с Amaryl може да доведе до хипогликемия. Евентуалните симптоми на хипогликемия включват: главоболие, силен глад, гадене, повръщане, отпадналост, сънливост, нарушения на съня, безпокойство, агресивност, нарушени концентрация, бодърстване и време за реагиране, потиснатост, обърканост, речеви и зрителни разстройства, афазия, тремор, парези, сензорни нарушения, замаяност, безпомощност, загуба на самоконтрол, делир, церебрални гърчове, сомнолентност и загуба на съзнание включително до кома, повърхностно дишане и брадикардия. Освен това, могат да са налице и признаци на адренергично медиирана обратна регулация, като изпотяване, лепкава кожа, възбуда, тахикардия, хипертензия, екстрасистолия, angina pectoris и сърдечни аритмии.
Клиничната картина на тежкия хипогликемичен пристъп може да наподобява тази на инсулт.
Симптомите почти винаги могат да бъдат бързо овладяни чрез незабавен прием на въглехидрати (захар). Изкуствените подсладители нямат ефект.
От другите сулфанилурейни продукти е известно, че въпреки първоначално успешните контрамерки, хипогликемията може да се повтори.
Тежката или продължителна хипогликемия, овладяна само частично с помощта на обичайните количества захар, налага незабавно лечение, а в някои случаи и хоспитализация.
Факторите благоприятстващи хипогликемията включват:
- нежелание или (по-често при по-възрастни пациенти) неспособността на пациента да сътрудничи,
- недохранване, нередовни часове на хранене или пропуснати хранения, или периоди на въздържане от храна,
- промени в диетата,
- дисбаланс между физическото натоварване и приема на въглехидрати,
- консумация на алкохол, особено в комбинация с пропуснати хранения,
- нарушена бъбречна функция,
- тежка чернодробна дисфункция,
- предозиране на Amaryl,
- някои некомпенсирани нарушения на ендокринната система засягащи въглехидратния метаболизъм или обратната регулация на хипогликемията (като например при някои разстройства в щитовидната функция и при предна хипофизарна или адренокортикоида недостатъчност),
- едновременно приемане на някои лекарствени продукти (вж. точка 4.5).
Лечението с Amaryl изисква редовно следене на нивата на кръвната захар в кръвта и урината. Освен това, се препоръчва определяне на съотношението на гликирания хемоглобин.
По време на лечението с Amaryl е необходимо редовно изследване на чернодробните и хематологичните показатели (особено на левкоцитите и тромбоцитите).
При стресови ситуации (напр. злополуки, спешни операции, инфекции с фебрилитет и пр.) може да се наложи временно преминаване на инсулин.
Няма натрупан опит за употребата на Amaryl при пациенти с тежки нарушения в чернодробната функция или при пациенти на диализа.
При пациенти с тежки нарушения на бъбречната или чернодробната функция е показано преминаване на инсулин.
Лечението на пациенти с G6PD-дефицит със сулфанилурейни продукти може да доведе до хемолитична анемия. Тъй като глимепирид принадлежи към групата на сулфанилурейните продукти, препоръчва се повишено внимание при пациенти с G6PD-дефицит и приложение на не- сулфанилурейни продукти.
Амарил съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазна недостатъчност или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да вземат този лекарствен продукт.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ако Amaryl се приема едновременно с някои други лекарства, е възможно да възникне като нежелано повишение, така и понижение на хипогликемичното действие на глимепирид. Поради това, други лекарства трябва да се примат само със знанието (или по предписание) на лекар.
Глимепирид се метаболизира от цитохром Р450 2С9 (CYP2C9). Известно е, че метаболизмът му се повлиява от едновременното приемане на CYP2C9 индуктори (напр. rifampicin) или инхибитори (напр. fluconazole).
Резултатите от in vivo проучване на взаимодействията съобщени в литературата показват, че площта под кривата на глимепирид се увеличава приблизително двукратно от fluconazole, един от най-мощните CYP2C9 инхибитори.
Въз основа на опита с Amaryl и с други сулфанилурейни лекарствени продукти е необходимо е да бъдат споменати следните взаимодействия.
Потенциране на понижаващия кръвната захар ефект, а поради това, възможността в някои случаи да възникне хипогликемия при приемане на някои от следните лекарства
- фенилбутазон, азапропазон и оксифенбутазон,
- инсулин и перорални противодиабетни средства, например метформин
- салицилати и р-амино-салицилова киселина,
- анаболни стероиди и мъжки полови хормони,
- хлорамфеникол, някои дълго действащи сулфонамиди, тетрациклини, хинолонови антибиотици и кларитромицин
- кумаринови антикоагуланти,
- фенфлурамин,
- фибрати,
- ACE инхибитори,
- флуоксетин, МАО-инхибитори,
- алопуринол, пробеницид, сулфинпиразон
- симпатиколитици,
- циклофосфамид, трофосфамид и ифосфамиди
- миконазол, флуконазол
- пентоксифилин (високи парентерални дози)
- тритоквалин
Отслабване на понижаващия кръвната захар ефект, а поради това, възможността в някои случаи да възникне хипергликемия при приемане на някои от следните лекарства, например:
- естрогени и прогестагени,
- салуретици, тиазидни диуретици,
- средства стимулиращи щитовидната жлеза, глюкокортикоиди,
- фенотиазинови производни, хлорпромазин, адреналин и симпатикомиметици,
- никотинова киселина (високи дози) и производни на никотиновата киселина,
- лаксативи (при продължителна употреба),
- фенитоин, диазоксид,
- глюкагон, барбитурати и рифампицин,
- ацетазоламид.
H2 антагонистите, ß-блокерите, Clonidine и reserpine могат да доведат или до усилване, или до отслабване на понижаващия кръвната захар ефект.
Под влиянието на симпатиколитични лекарства, като ß-блокери, Clonidine, guanethidine и reserpine, признаците на адренергична обратна регулация на хипогликемията могат да бъдат отслабени или да отсъстват.
Консумацията на алкохол може непредсказуемо да потенцира или да отслаби хипогликемичното действие на глимепирид.
Глимепирид може да потенцира или да отслаби ефектите на кумариновите производни.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Риск, свързан с диабета
Необичайни нива на кръвната захар по време на бременността са свързани с по-често възникване на вродени аномалии и перинатална смърност. Ето защо нивата на кръвната захар трябва да бъдат стриктно следени по време на бременността с цел избягването на тератогенен риск. При тези обстоятелства се препоръчва употребата на инсулин. Пациентките, възнамеряващи да забременеят, трябва да уведомят своя лекар
Риск свързан с глимепирид
Няма достатъчно данни за употрбата на глимепирид при бременни жени. Проучвания при животни са показали репродуктивна токсичност, която наи-вероятно е свързани с фармакологичното действие (хипогликемия) на глимепирид( вижте точка 5.3),
Следователно, глимепирид не трябва да бъде използван по време на цялата бременност.
В случай на лечение с глимепирид, ако пациентката планира бременност или ако е открита бременност, терапията трябва да бъде променена възможно най-бързо на инсулин.
Кърмене
Екскрецията в майчиното мляко не е известна. Глимепирид преминава в млякото на плъхове. Тъй като другите сулфанилурейни производни преминават в майчиното мляко и тъй като съществува риск от хипогликемия при кърмачетата, се препоръчва да се избягва кърменето по време на лечението с глимепирид.
4.7 Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Способността на пациентите за концентрация и реагиране може да бъде нарушена вследствие хипогликемия или хипергликемия, или например, вследствие нарушения в зрението. Това може да представлява опасност в ситуации, при които тези способности са от особено голямо значение (напр. шофиране или работа с машини).
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки за избягване на хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно при лица с понижено или липсващо усещане за предупредителните симптоми на хипогликемията, или които имат чести епизоди на хипогликемия. Необходимо е добре да се обмисли дали при такива обстоятелства е препоръчително те да шофират или да работят с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Amaryl tabl. 2 mg x 14; x 20; x 28; x 30; x 50; x 60; x 90; x 112; x 120; x 280/
Следните нежелани лекарствени реакции от клинични изследвания, базирани на опита с Amaryl и с другите сулфанилурейни лекарствени продукти, са изредени по системо-органен клас и в ред на намаляваща честота
(много чести >1/10; чести: >1/100 до<1/10; нечести: > 1/1,000 до < 1/100; редки: >1/10,000 до <1/1,000; много редки: < 1/10,000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки: тромбоцитопения, левкопеиия, еритроцитопения, гранулоцитопения, агранулоцитоза, хемолитична анемия и панцитопения, които по принцип са обратими след прекратяване приема на лекарството.
Нарушения на имунната система
Много редки: алергичен васкулит, леки реакции на свръхчувствителност» които могат да прераснат в тежки реакции с диспнея, снижаване на кръвното налягане и понякога шок.
С неизвестна честота; възможни са кръстосани алергии със сулфанилурейни препарати, сулфонамиди или сродни вещества.
Нарушения иа метаболизма и храненето
Редки:хипогликемя.
Най-често тези реакции възникват незабавно, могат да са тежки и не винаги е лесно да бъдат коригирани. Възникването на подобни реакции зависи, както и при другите хипогликемични терапии, от индивидуални фактори като хранителни навици и от дозировката (виж т.4.5.4 за допълнителна информация).
Нарушения на очите
С неизвестна честота; особено в началото на лечението е възможно да възникнат преходни нарушения в зрението, поради промяна в нивата на кръвната захар.
Стомашно-чревни нарушения
Много редки: гадене, повръщане и диария, тежест или усещане за препълненост в стомашната област и коремни болки, които водят до прекратяване на лечението.
Хепато-билпарни нарушения
С неизвестна честота: повишение на чернодробните ензими.
Много редки: нарушение на чернодробната функция (напр. с холестаза и иктер), както и хепатит или чернодробна недостатъчност.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
С неизвестна честота: възможно е да възникнат реакции на свръхчувствителност по кожата, като сърбеж, обрив, уртикария и фоточувствителност.
Изследвания
Много редки: понижение нивото на натрия в кръвта.
4.9 Предозиране
След прием на свръхдоза, може да възникне хипогликемия с продължителност от 12 до 72 часа, която може да се повтори след първоначално възстановяване. Симптомите могат да не са налице в продължение на до 24 часа след приема. По принцип се препоръчва наблюдение в болница. Могат да възникнат гадене, повръщане, болки в епигастриума. В общия случай, хипогликемията може да е придружена от неврологични симптоми като неспокойствие, тремор, зрителни смущения, проблеми с координацията, сънливост, кома и гърчове.
Лечението се състои предимно в предотвратяване на абсорбцията чрез предизвикване на повръщане, след което се приема вода или лимонада с активен въглен (адсорбент) и натриев сулфат (лаксатив). Ако е прието голямо количество глимепирид, е показан стомашен лаваж, последван от активен въглен и натриев сулфат. В случаи на (сериозно) предозиране, е показана хоспитализация в звено за интензивни грижи. Максимално бързо трябва да се започне прилагане на глкжоза, при необходимост чрез болусно интравенозно инжектиране на 50 ml 50%-ен разтвор, последван от инфузия на 10% разтвор със стриктно мониториране на кръвната захар. По-нататъшното лечение трябва да бъде симптоматично.
Особено при лечение на хипогликемия вследствие случайно приемане на Amaryl от бебета и малки деца, дозата на приложената глюкоза трябва да се контролира внимателно за да се избегне вероятността от предизвикване на опасна хипергликемия. Кръвната захар трябва да се следи стриктно.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група; Понижаващи кръвната захар лекарства с изключение на инсулини: Сулфонамиди, деривати на уреята.
АТС код: А10В В12.
Глимепирид е перорално активно хипогликемично вещество принадлежащо към сулфанилурейната група. Той може да се използва при инсулинонезависим захарен диабет.
Глимепирид действа чрез стимулиране освобождаването на инсулин от бета клетките на панкреаса.
Както и при други сулфанилурейни продукти, този ефект се основава върху усилване отговора на панкреатичните бета клетки към физиологичния стимул на глкжозата. Освен това изглежда , че глимепирид притежава подчертани екстрапанкреатични ефекти, отбелязани също и при други сулфанилурейни продукти.
Освобождаване на инсулин
Сулфанилурейните продукти регулират инсулиновата секреция чрез затваряне на АТФ-чувствителните калиеви канали в мембраната на бета клетките. Затварянето на калиевите канали предизвиква деполяризация на бета клетките, в резултат на което - посредством отваряне на калциевите канали - се постига повишено навлизане на калций в клетката. Това води до освобождаване на инсулин посредством екзоцитоза.
Глимепирид се свързва с висока обменна скорост с бета-клетъчен мембранен протеин, свързан с АТФ-чувствителните калиеви канали, но различен от обичайното място за свързване на сулфанилурейните продукти.
Екстрапанкреатична активност
Екстрапанкреатичните ефекти са, например, подобрение в чувствителността на периферните тъкани към инсулин и снижаване инсулиновата консумация от черния дроб. Поемането на глюкозта от кръвта в периферната мускулна и мастна тъкан става посредством специални транспортни протеини, разположени в клетъчната мембрана. Транспортът на глюкоза в тези тъкани е скорост-ограничаващото стъпало в усвояването на глюкозата.
Глимепирид много бързо увеличава броя на молекулите за активен транспорт на глюкоза в плазмените мембрани на мускулните и мастните клетки, което води до стимулация на глюкозната консумация.
Глимепирид повишава активността на glycosyl-phosphatidyUnositol-специфичната фосфатаза С, което може да се свърже с медикаментозно предизвиканата липогенеза и глюкогенеза в изолирани мастни и мускулни клетки.
Глимепирид блокира образуването на глюкоза в черния дроб чрез повишаване вътреклетъчната концентрация на fructose-2,6-bisphosphate, който от своя страна инхибира глюконеогенезата.
Обща активност
При здрави индивиди, минималната ефективна перорална доза е приблизително 0.6 mg. Ефектът на глимепирид е дозозависим и възпроизводим. Физиологичният отговор на тежко физическо натоварване, снижаване на инсулиновата секреция, остава при глимепирид.
Нямаше значима разлика в ефектите независимо от това дали лекарството е прието 30 минути преди хранене или непосредствено преди хранене. При пациенти с диабет, добър метаболитен контрол в продължение на 24 часа може да бъде постигнат с еднократна дневна доза.
Въпреки че хидрокси-метаболитьт на глимепирид предизвиква малко, но значимо снижение в серумната глюкоза при здрави индивиди, той е отговорен само за минимална част от общия ефект на лекарството.
Комбинирана терапия с metformin
При едно проучване сред пациенти недобре овладени с максимална доза metformin, беше демонстриран подобрен метаболитен контрол при комбинирана терапия с глимепирид в сравнение със самостоятелно приложен metformin.
Комбинирана терапия с инсулин
Информацията за комбинирана терапия с инсулин е ограничена. При пациенти неадекватно овладени с максимална доза глимепирид, може да се започне съпътстваща терапия с инсулин. При две проучвания, комбинирането постига същото подобрение в метаболитния контрол като самостоятелно приложения инсулин; при комбинираната терапия обаче, нуждите от инсулин са по-малки.
Специални популации
Деца и юноши
Проведено е активно контролирано клинично проучване (глимепирид до 8 mg дневно или метформин до 2,000 mg дневно) с продължителност 24 седмици при 285 деца на 8-17 годишна възраст) с диабет тип 2.
Както глимепирид, така и metformin показват значимо понижение на HbAic от базовата стойност (глимепирид -0.95 (0.41); метформин -1.39 (0.40)). Не е установена значима разлика между двете групи на лечение. Глимепирид не е показал по-ниска ефективност от метформин в средно изменение на HbAic от базовата стойност. Разликата между леченията е 0.44% в полза на метформин. Горната граница (1.05) на 95%-ия интервал на доверителност за разликата не е под предела от 0.3% за не по-ниска ефективност.
При лечението с глимепирид, не са установени нови данни относно безопасността при деца в сравнение с възрастни пациенти със захарен диабет тип 2, Няма дългосрочни проучвания на ефективността и безопасността при педиатрични пациенти.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция:
Бионаличността на глимепирид след перорално приложение е пълна. Приемът на храна няма практическо влияние върху абсорбцията, само скоростта на абсорбция леко намалява. Максимални серумни концентрации (Cmax) се достигат приблизително 2,5 часа след перорален прием (средно 0.3 μg/ml по време на многократно дозиране с 4 mg дневно) и е налице линейна зависимост между дозата и и AUC (площ под кривата време/концентрация).
Разпределение:
Глимепирид има много нисък обем на разпределение (приблизително 8,8 литра), който грубо се равнява на пространството на разпределение на албумина, високо
свързване с протеините (>99%), и нисък клирънс (приблизително 48 ml/min).
При животни, глимепирид се екскретира в млякото. Глимепирид преминава в плацентата.
Преминаването през хематоенцефалната бариера е слабо.
Биотрансформация и елиминиране:
Преобладаващият серумен полуживот, който е от значение за серумните концентрации в условия на многократно дозиране, е около 5 до 8 часа. След високи дози, беше отбелязан малко по-висок полуживот.
След еднократна доза на радиоактивно маркиран глимепирид, 58% от радиоактивността беше открита в урината и 35% в изпражненията. В урината не беше открито непроменено вещество.
Два метаболита - най-вероятно резултат от чернодробния метаболизъм (основният ензим е CYP2C9) - бяха открити както в урината, така и в изпражненията: хидрокси-производно и карбокси-производио. След перорално приложение на глимепирид, терминалният полуживот на тези метаболита беше съответно 3 до б часа и 5 до 6 часа.
Сравнението между еднократно и многократно дозиране веднъж дневно не показа значими разлики във фармакокинетиката и интраиндивидуалната вариабилност беше много ниска. Не беше наблюдавано практически значимо кумулиране.
Специални популации
Фармакокинетиката беше сходна при мъже и жени, както и при пациенти в млада и напреднала възраст (над 65 години). При пациенти с нисък креатининов клирънс, беше налице тенденция клирънсът на глимепирид да се повишава и средните серумни концентрации да се понижават, най-вероятно вследствие по-бърза елиминация поради по-ниско протеиново свързване. Бъбречното елиминиране на двата метаболита беше нарушено. Като цяло, не трябва да се приема, че при такива пациенти е налице риск от кумулиране.
Фармакокинетиката при петима пациенти без диабет след операции на жлъчните пътища беше сходна с тази при здрави индивиди.
Деца и юноши
При проучване на фармакокинетиката, безопасността и поносимостта при еднократна доза от 1 mg глимепирид при 30 педиатрични пациенти (на възраст от 10 до 17 години) получени средни стойностти на AUC (0-last), Cmax и t1/2 (време на полуживот) подобни на вече установените при възрастни.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните ефекти на глимепирид бяха наблюдавани при дози, значителни над максималните за хора, което има минимално значение за клиничната практика, или бяха следствие от фармакодинамичното действие (хипогликемия) на съединението. Данните се базират върху конвенционалната фармакология за изследване на безопасност, с изследвания за многократна лозова токсичност, генотоксичност, канцерогенност и репродуктивна токсичност. При последното (покриващо ембриотоксичност, тератогенност и токсичност при развитието), наблюдаваните нежелани реакции бяха приети за вторични спря хипогликемичните ефекти, предизвикани от съединението върху женски екземпляри па четириноги и тяхното поколение.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Lactose monohydrate, Лактоза монохидрат,
sodium starch glycollate, натриева скорбяла гликолат,
magnesium stéarate, магнезиев стеарат,
microcrystalline cellulose, микрокриегална целулоза,
povidone 25000 повидон 25000
Освен това като оцветители:
Amaryl 1 mg: червен железен оксид (E 172),
Amaryl 2 mg: жълт железен оксид (E 172), индиго-кармин алуминиев лак (E 132).
Amaryl 3 mg: жълт железен оксид (E 172).
Amaryl 4 mg: индиго- кармин алуминиев лак (E 132)
6.2 Несъвместимости
Няма отношение
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява при температура под 30 С.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага.
6.5 Вид и съдържание на опаковката
PVC/алуминиеви блистери.
14, 15 (само за Amaryl 1 mg) 20, 28, 30. 50, 60. 90. 112, 120 и 280 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Указания за употреба и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
САНОФИ-АВЕНТИС БЪЛГАРИЯ ЕООД
1303 СОФИЯ, БУЛ. АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ 103, БЪЛГАРИЯ
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР В РЕГИСТЪРА
Amaryl 1 mg- 9800222
Amaryl 2 mg- 9800224
Amaryl 3 mg- 9800223
Amaryl 4 mg- 20020600
9. ДАТА НА ИЗДАВАНЕ НА ПЪРВОТО РАЗРЕШЕНИЕ /ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО/
Amaryl 1 mg-04.08.1998
Amaryl 2 mg-04.08.1998
Amaryl 3 mg-04.08.1998
Amaryl 4 mg-23.07.2002
10. ДАТА HA РЕДАКЦИЯ HA ТЕКСТА
Декември 2009
